Решение по дело №244/2018 на Районен съд - Тервел

Номер на акта: 260063
Дата: 21 юли 2021 г. (в сила от 11 април 2022 г.)
Съдия: Ганчо Манев Драганов
Дело: 20183250100244
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 май 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№….

От публичен регистър, том №……,стр……..

Гр.Тервел,21.07.2021 година

Решение от книга за открити заседания №…… от 21.07.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

           Районен съд Тервел, в публично съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАНЧО ДРАГАНОВ

          при секретаря Милена Димова сложи на разглеждане докладваното от  районния съдия Ганчо Драганов по гр.дело №244 по описа на съда  за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

              Производството е образувано по искова молба с   вх. №1192/02.05.2018г. от Ф.А.Х. с ЕГН **********, чрез адв.Е.Р. от АК-Варна, със съдебен адрес *** с предявен иск срещу Г.К.А. с ЕГН **********, Т.К.А. с ЕГН ********** и У.Ш.С. с ЕГН **********,***, който черпи своето правно основание от разпоредбата  на  чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД. страната моли на   да се обяви от съда за нищожен сключеният договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот - земеделска земя, №45, том I, рег.№323, дело №77, вписан в СП с вх.рег.№1225, акт №492, том III, дело №764 от 21.12.1998г. поради липса на съгласие, Претендират се направените  разноски.   

          С разпореждане №654 от 13.07.2018., съдът е разпоредил на осн.чл.131 от ГПК да се изпрати исковата молба, ведно с приложените към същата писмени доказателства на ответниците по делото Г.К.А. с ЕГН **********, Т.К.А. с ЕГН ********** и У.Ш.С. с ЕГН **********,***, с указания за изискванията и последиците по чл.131-132 от ГПК, като е уведомил страната ответник за задълженията й по чл.40 и чл.41 от ГПК, като с това разпореждане съдът е задължил ищцовата страна да представи актуално и пълно удостоверение на общия наследодател. В указаният от съда срок, страната ищец е изпълнила указанията на съда и е представила удостоверение за наследници А. С.М. и на неговия син Ради Алексиев Михайлов.

           Ответниците са получили съобщенията си и в законоустановения едномесечен срок са подали отговор на исковата молба, чрез своя процесуален представител адв.М.С. от ДАК, редовно упълномощена от всеки един от ответниците, като намира иска за неоснователен. Прави възражение и за настъпила в полза на ответниците придобивна давност – повече от 19 години. С отговора е приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот земеделска земя, вписан в СП с вх.рег №465, акт №43, том 2, дело №2601 от 17.05.2002г. въз основа на който е отправено искане да бъде конституиран като трето лице помагач на ответниците,  купувача на част от процесния имот И.Г.И. с ЕГН **********. Съдът, е уважил искането на  ответната страна, направено в отговора на исковата молба, като основателно и навременно направено,  и след като е събрал служебно писмени доказателства, с които е попълнил делото, с  определение № 238 от 11.10.2018г. е   конституирал по делото като трето лице помагач на ответниците лицето  И.Г.И. с ЕГН **********, на който е изпратил копие от исковата молба, ведно с доказателствата, с указания за изискванията и последиците по чл.131 – 132 от ГПК.        

В законоустановения месечен срок е получен отговор на искова молба от  адв.М.К. от ВАК, като пълномощник на третото лице помагач И.Г.И. с ЕГН **********, в който изразява мотивирано становище по допустимостта и основателността на исковата претенция, като сочи, че е недопустимо привличането на третото лице помагач, като излага мотивите си в тази насока и прави искане производството по отношение на него да бъде прекратено, и представя като писмено доказателство договор за замяна на недвижими имоти от 24.01.2003г., като прави искане да бъдат присъдени в полза на И.Г.И. всички сторени от него разноски в производството.

          Съдът, с определение №300 от 07.12.2018г. е насрочил делото за първо съдебно заседание, като се е произнесъл по исканията на страните и е допуснал и представените по делото писмени доказателства.

          В първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на третото лице помагач адв.М.К. е направила изявление, че процесните имоти са в патримониума на Държавата, с оглед намиращите се по делото доказателства в тази насока, поради което като трето лице трябва да бъде конституирана Държавата. Съдът, с протоколно определение е отменил предходно свое определение, с което е конституирал като трето лице помагач И.Г.И., като вместо това е конституирал в това качество Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и горите и е върнал делото във фаза размяна на книжа, като е изпратил съдебните книжа на новоконституираното трето лице помагач  с указания за изискванията и последиците по чл.131-132 от ГПК.

В законоустановения срок е получен писмен отговор с вх.№662 от 14.03.2019г. от М.Д., главен юрисконсулт на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Добрич в качеството й на процесуален представител на министъра на земеделието, храните и горите, в който изразява мотивирано становище по допустимостта и основателността на исковата молба, като счита същата за неоснователна.

          В исковата молба ищеца, сочи, че баща му А. С.М., който е бивш жител *** е бил собственик на следните земеделски земи: нива с площ от 30,011дка, четвърта категория, при неполивни условия, съставляваща имот №106007 по плана за земеразделяне на землището на с.Бонево, общ.Тервел, нива с площ от 29,502 дка, пета категория, при неполивни условия, съставляваща имот №104006 по плана за земеразделяне на землището на с.Бонево, общ.Тервел и лозе с площ 2,501 кв.м., четвърта категория, при неполивни условия, съставляваща имот №114002 по плана за земеразделяне на землището на с.Бонево, общ.Тервел. Ищеца с изненада е разбрал, че баща му е дарил земята си на брат му К.А.С., бивш жител ***, тъй като в последните си години баща им е живял при ищеца и никога не е споменавал, че се е разпоредил със собствената си земя и винаги е казвал, че тя ще бъде разпределена между неговите наследници. В молбата ищеца сочи, че до момента на смъртта си баща му си е получавал рентата от земята с ясното съзнание, че тя е негова собственост. След като разбира какво се е случило, ищеца проучва въпроса и установява, че действително има извършено дарение, обективирано в нотариален акт за дарение  на недвижим имот- земеделска земя №45, том 1, рег.№323, дело №77, вписан в СП Тервел с вх. рег. №1225, акт №492, тов3, дело №764 от 21.12.1998г. С оглед на това, че ищеца счита, че същото е извършено без съгласието на баща му и подписа положен в нотариалният акт  също не е негов, което го е мотивирало да предяви и настоящият иск, с който моли съда  да се обяви   за нищожен сключеният договор за дарение, обективиран в горе посоченият нотариален акт за дарение на недвижим имот- земеделска земя поради липса на съгласие.     

          В открито съдебно заседание ищцата редовно призован, чрез своя процесуален представител не се явява, представлява се от  адв.Е.Р. от ДАК, редовно упълномощен по делото, който поддържа иска, така както е предявен.

          В открито съдебно заседание ответниците, редовно призовани, не се явяват, представляват се адв.М.С. от ДАК, който   изразява становище, че поддържат отговора на исковата молба, счита, че исковата молба изцяло е недоказана и неоснователна, моли да бъде отхвърлена исковата претенция. Сочи, че за атакуваната сделка, повереникът й е имал пълномощно от баща си, а именно да дари от негово име, всички описани в нотариалния акт недвижими имоти на себе си. В алтернатива поддържа и направеното възражение за настъпила в негова полза придобивна давност.      

          Третото лице помагач Държавата, представлявана от Министъра на земеделието и горите не се явяват в съдебно заседание и не изпращат представител.

По делото са приети писмените доказателства: заверени копия от   удостоверение за наследници с изх.№09/24.02.2017г., нотариален акт за дарение на недвижим имот- земеделска земя №45, том1, рег.№323, дело №77, вписан в СП Тервел с вх. рег. №1225, акт №492, тов3, дело №764 от 21.12.1998г., пълна история на имот №114002, пълна история на имот №106007, пълна история на имот №104006, скица на имот №104006, скица на имот №114002, скица на имот №106007, удостоверение за наследници с изх.№АО-2173/23.05.2018г., удостоверение за данъчна оценка с изх.№**********/11.06.2018г., удостоверение за данъчна оценка с изх.№**********/11.06.2018г., удостоверение за данъчна оценка с изх.№**********/11.06.2018г., удостоверение за наследници от 10.05.2008г, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот- земеделска земя, вписан в СП Тервел с вх. рег.№465, акт №43, том 2, дело №260 от  17.05.2002г, договор за замяна на недвижими имоти № ДА-10 от 22.01.2003г., писмо на СП Тервел, справка за имот №106007, справка за имот №104006, справка за имот №104006, справка за имот №114002, договор за аренда № ТА-11/12-1-64 от 04.07.2011г., протокол-опис към договор за аренда за предаване на земеделски земи от Държавния поземлен фонд от 01.10.2011г., договор за аренда на земеделска земя №11, том 2, рег.№1022 от 06.06.2003г., писмо от нотариус Добромир П. с изх.№1 от 07.01.2019г., нотариален акт за дарение на недвижим имот- земеделска земя №45, том1, рег.№323, дело №77, вписан в СП Тервел с вх. рег. №1225, акт №492, тов3, дело №764 от 21.12.1998г., заверено копие на преписка с вх.№6258 в землището на с.Бонево, общ.Тервел, обл.Добрич от ОС „Земеделие“ Тервел и писмо от Служба по вписванията гр.Тервел.

          В проведеното съдебно заседание на 22.05.2019 година е разпитан в качеството на свидетел нотариус Д.М.П., на който е предявен нотариалния акт приложен по делото, същият в показанията си сочи, че познава ответника, но не познава лично стареца А. С.М., а по отношение на сделката освен фактите описани в нотариалния акт не може други подробности да посочи, защото са минали много години и за него миродавни са фактите в нотариалния акт, така както са записани. Свидетелят сочи, че страните по сделката са се явили лично, без пълномощници и придружители, той е прочел съдържанието на акта, което е било одобрено от страните и подписано лично от тях. По отношение на описаното в нотариалният акт  генерално пълномощно, свидетелят П. сочи, че не може да каже защо е описан, казва, че може би стареца е бил в Турция и е дал  права, с това пълномощно за  възстановяване на земеделските земи, но на самата сделка е присъствал лично. На зададеният въпрос дали през 1998 година, при изготвяне на нотариалните актове са изписвани пълномощните, ако някоя от страните се явява с пълномощно, свидетелят отговаря, че задължително са изписвани пълномощните,   както се прави и към настоящият момент. Сочи, че документацията по този акт не се пази, тъй като нотариалното дело е архивирано и унищожено, като казва, че не е възможно описаното в нотариалният акт  пълномощно да е техническа грешка, а е описано като допълнително доказателство, и според него това пълномощно е дадено, от този възрастен човек, евентуално на сина си К., на когото е имал доверие да му  събере документацията по възстановяването на земите, и това пълномощно според свидетелят е описано като факт, че бащата е имал доверие на сина си когато е подготвял възстановяването на земеделските земи. На зададеният въпрос от адв.Р.- „Връщам се пак на пълномощното, Вие казахте, че най-вероятно това пълномощно е било във връзка с възстановяване на земеделските земи, т.е, Вие категорично може ли да заявите, че това пълномощно не е било дадено за разпореждане със земите?“, свидетелят отговаря с „Не.“, „Пълномощното е за уреждане на документи, самото разпореждане е лично от двамата посочени в акта.“, като заявява, че това са подписите на двете страни в акта.

          От разпитаният по делото свидетел Д.Р.М., се установява, че А. С.М. е негов дядо и през последните години той е живеел при тях в Турция, през цялото време от 89-та година до като почине  през 2001г., знаел, че  дядо му е дарил земи на чичо му К. докато бил още жив, но не знае точно  колко е дарил и кога точно е станало това, защото дядо му често пътувал до България,  сочи, че не знае дали е получавал рента дядо му докато е бил жив, не знае кой е обработвал земята, не знае дали е ходил при нотариус дядо му да дари тези земи.

          В съдебно заседание, проведено на 18.09.2019г. е разпитан свидетелят Я.Г.Я., който сочи, че познава бащата на Г. и Т., който се казвал К., а дядото се казвал А., знаел, че дядото А. е прехвърлил земята на К., но точно коя година не знаел, казва, че К. имал ниви които работил, едната нива  на К. била до неговата и била двадесет и девет декара и половина, и от както е върната тази нива я работил Г. и  до сега я работил, а тая година била засята с царевица,  а другата нива била до лозята, но после разбрал,  че я продал, но не знаел на кого е продадена. Свидетелят  казва, че са имали и два декара и половина лозе, където също били съседи и по лозето като казва, че и лозето работи към момента. Свидетелят казва, че дядото на Г. им е дал земя,  но не знае подробно как им я е дал, той идвал от време на време на гости, като и у тях е идвал,   чувал от К., че баща му  А. му е прехвърлил нивите.

          По делото е назначена и приета като писмено доказателство Съдебно графологична експертиза, като от заключението на вещото лице е видно, че в представеният за изследване нотариален акт за дарение на недвижим имот- земеделска земя №47 от 1998г. в СП гр.Тервел, подписа в мястото за дарител не е положен от лицето А. С.М. и подписите в същият нотариален акт в местата за дарител и за дарен са положени от едно и също лице.

           В закрито съдебно заседание от 31.10.2019г., съдът е разпоредил да се изготви молба за правна помощ до Министерство на правосъдието в Република Турция на основание Договора за правна помощ по граждански и наказателни дела между Народна република България и Република Турция от 02.09.1975г. с искане да  бъде изпратено от Т.Атилла Угур- нотариус на 1-ва нотариална кантора на гр.Чорлу, намираща се на адрес: Вакъф ишханъ, ет.2, стая №109 генерално пълномощно №14769 от 05.10.1992г., което да бъде с актуална заверка за вярно с оригинала, както и писмена информация от горе посоченият нотариус относно това  каква е правната стойност на заверката на гърба на пълномощното, направена от  Валийството на Текирдаг и  пълни данни /ако има такива/ за свидетелите, които са описани в пълномощното, която съдебна поръчка е изпратена на 08.11.2019г.

На 19.02.2021г. по делото са постъпили изисканите от Република Турция писмени доказателства, а именно: пълномощно от 05.10.1992г. с рег.№14769 и придружително писмо от Първи нотариус на гр.Чорлу, Република Турция, които след изготвен превод на български език, са приети и приложени в кориците на делото.

          От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

В открито съдебно заседание проведено на 22.05.2019г. по искане на страната ищец, съдът е назначил Съдебно графологична експертиза. От заключението на вещото лице А.С., което съдът възприема като пълно обосновано и законосъобразно, се установява по категоричен начин, че в представеният за изследване нотариален акт за дарение на недвижим имот- земеделска земя №47 от 1998г. в СП гр.Тервел, подписа в мястото за дарител не е положен от лицето А. С.М. и подписите в същият нотариален акт в местата за дарител и за дарен са положени от едно и също лице.

Искът като предявен от активно легитимирана страна срещу надлежни ответници пред надлежния съд се явява допустим. Разгледан по същество се явява неоснователен по следните съображения.

От превода на представеното по делото заверено пълномощно от 05.10.1992г. с рег.№14769 и придружително писмо от Първи нотариус на гр.Чорлу, Република Турция, се установява, че  А. С.М., бивш жител ***, е  упълномощил  синът си К.А.С., бивш жител ***, последният да прехвърли и впише на свое има недвижимите имоти – къща нива и градина на които е собственик.

По атакуваната сделка обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот- земеделска земя №45, том1, рег.№323, дело №77, вписан в СП Тервел с вх. рег. №1225, акт №492, тов3, дело №764 от 21.12.1998г. А. С.М. дарява на синът си К.А.С., следните недвижими имоти:

НИВА от 30.011 дка /тридесет декара и единадесет кв.м / , категория на земята при неполивни условия - четвърта ,начин на трайно ползване - нива в местността , съставляваща имот №106007 /сто и шест нула нула седем / по плана за земеразделяне в землището на с.Бонево,при граници / съседи /': №106006 нива наел.на С.С.М., №000062 полски път , №106010 нива на кмет¬ство с.Бонево ,№106008 нива на С.А.И. , №000063 полски път.

НИВА от 29.502 дка /двадесет и девет декара и петстотин и два кв.м / категория на земята при неполивни условия - пета ,начин на трайно ползване - нива в местността. съставляваща имот №104006 /сто и четири нула нула шест / , по плана за земеразделяне в землището на с.Бонево,при граници / съседи /: №104005 нива наел.на Р.Х.Ю., №000059 полски път , №104007 нива наел. на О.Я.С.№000060 полски път .

 ЛОЗЕ от 2.501 дка /два декара петстотин и един кв.м. /, категория на земята при неподивни условия - четвърта , начин на трайно ползване - нива в местността “, съставляваща имот №114002 / сто и четиринадесет нула нула две /, по плана за земеразделяне в землището на с.Бонево, при граници / съседи /: № 114001 лозе на Я.Г.Я. , № 000064 полски път , №114003 лозе на Б.М.С., №000065 полски път.

В самия нотариален акт не е отбелязан, че К.А.С. се е явил за изповядване на сделката лично за себе си, и като пълномощник на А. С.М., но в описаните приложения към договора е посочено че е представено Генерално пълномощно от 05.10.1992 год. /14769.

Макар непосочването в нотариалния акт, че по сделката К.А.С. се е явил и в качеството му на пълномощник на А. С.М., съдът намира, че това не е порок на сделката и не води до нейната нищожност. Налице е упълномощаване от страна на А. С.М. с което е упълномощил синът си К.А.С. да договаря сам със себе си като прехвърли на свое име собствените на упълномощителя ниви, къща и градина. Пълномощното е нотариално заверено и валидзно към датата на сделката, защото не е било оттеглено или прекратено тъй като и упълномощителя и пълномощника са били живи. По тези съображения, съдът приема, че извършената сделка е действителна и е произвела своето действие. Налице е съгласие на страните по нея. Наследниците на К.А.С., ответници по настоящото производство са наследили процесните имоти след неговата смърт през 2001 г.

Предвид горното, настоящия състав прима че искът на ищеца се явява неоснователен и недоказан, тъй като не се доказа липсата на съгласие, като основание за обявяване на сделката за недействителна.

С оглед на горното искът следва да бъде отхвърлен.

По възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност на процесните недвижими имоти, съдът намира, че дори и сделката да беше обявена за нищожна, то в тяхна полза е изтекъл срок много по голям от десет години поради което те биха ги придобили и по давност. Но тъй като сделката не е нищожна, не е нужно да се позовават на това придобивно основание, както и съдът да го обсъжда по задълбочено.

Предвид изхода на делото, на осн. чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът Ф.А.Х. с ЕГН **********следва да бъде осъден да заплати на ответниците сторените от последните разноски по производството, а именно посочената в списъка на разноските обща сума от 2250 лева адвокатско възнаграждение от тримата ответници, Г.К.А. с ЕГН **********, Т.К.А. с ЕГН ********** и У.Ш.С. с ЕГН **********.

 

 Мотивиран от изложеното и на основание   съдът,  

 

                                       Р   Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан предявеният от Ф.А.Х. с ЕГН **********, чрез адв.Е.Р. от АК-Варна, със съдебен адрес *** иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД. срещу Г.К.А. с ЕГН **********, Т.К.А. с ЕГН ********** и У.Ш.С. с ЕГН **********,***, да бъде обявен за нищожен сключеният договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот - земеделска земя, №45, том I, рег.№323, дело №77, вписан в СП с вх.рег.№1225, акт №492, том III, дело №764 от 21.12.1998г. поради липса на съгласие.

ОСЪЖДА Ф.А.Х. с ЕГН ********** да заплати на Г.К.А. с ЕГН **********, Т.К.А. с ЕГН ********** и У.Ш.С. с ЕГН **********,***, сумата от 2250 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Добрич в двуседмичен срок от съобщението му до страните.

 

 

 

                                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ: