№ 454
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20221001000273 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника в
първата инстанция „ДЕВРЕАЛМ“-ЕООД чрез пълномощника му адв.Т.
против решение №260074 от 27.01.2022 г. на Софийски градски съд,ТО, VI-7
състав, постановено по т.д.№705 от 2021 г. в частта му, с която е
определена началната дата на неплатежоспособността на дружеството
на 14.09.2019 год.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението в
обжалваната част поради необоснованост и нарушение на материалния
закон.Твърди, че за да направи този извод, съдът е взел предвид единствено
извлечението от разплащателната сметка на дружеството от което се
установявало, че към 31.12.2018 г. в същата не били налични посочените в
счетоводния баланс 63 000 лева, а само 14 000 лева, поради което стойността
на краткотрайните активи следвало да се намали съответно, което от своя
страна водело до намаляване на коефициента на обща ликвидност. Твърди
този подход за твърде формалистичен и повърхностен и не отразява
действителното финансово състояние на дружеството към този момент, а още
по-малко трайното му такова. Твърди, че това е само моментно състояние на
салдото по разплащателната сметка, тъй като представеното извлечение от
сметката към датата 04.01.2019 г. /само няколко дни по-късно/ показва
наличност от 47 727,70 лева, и ако бъде взет стойността на краткотрайните
активи към тази дата, вместо няколко дни по-рано, то коефициентът на обща
ликвидност би бил различен, и то в положителна посока.Затова неправилен
1
бил изводът, че финансовото състояние на дружеството било влошено още в
края на 2018 г. От заключението на финансово-икономическата експертиза се
установявало, че през 2020 г. и особено към края на тази година дружеството
не е способно да покрива възникналите задължения със собствени средства.
Моли за начална дата на неплатежоспособността да бъде определена датата
05.11.2020 г.
С отговора на въззивната жалба ищцовото дружество
„ГЕЙМПРОМ“-ООД оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че на
база съдебната финансово-икономическа експертиза и допълнително
изисканите от съда и представени от дружеството първични счетоводни
документи правилно съдът е определил началната дата на
неплатежоспособността констатирайки, че още от 2018 г. е започнало
значително влошаване на финансовото състояние на дружеството.Правилно е
определена датата 14.09.2019 г. поради това, че към тази дата е било налице
изискуемо и непогасено задължение за плащане на ДДС към НАП. Моли за
потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Софийският Апелативен съд, като взе предвид доводите на
жалбоподателя, съображенията, развити в отговора и събраните по
делото доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА
поради следното:
За да определи като начална дата на неплатежоспособността датата
14.09.2019 г., съдът е приел, че към този момент едновременно са налице и
двата елемента на неплатежоспособността – непогасено изискуемо
задължение по чл.608, ал.1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за
погасяването му. Приел е за установено, че влошеното финансово
икономическо състояние на дружеството настъпва още през 2018 г., но към
този момент няма изискуемо и непогасено задължение, а най-ранното такова
след изпадане на дружеството в неплатежоспособност е задължението за
плащане на ДДС към НАП с падеж 14.09.2019 г (съгласно заключението на
СФИЕ л.659 от делото).
Въззивният съд изцяло споделя установеното от фактическа страна и
правните изводи на съда, поради което и на основание чл.272 от ГПК
препраща към неговите мотиви.
Съдебната практика е последователна и безпротиворечива по
въпроса, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която
длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от
посочения в разпоредбата на чл.608 ТЗ вид. За определяне на началната дата
съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно са
налице и двата елемента на неплатежоспособността – непогасено изискуемо
задължение по чл.608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за
погасяването му. При съблюдаване на тези предпоставки въззивният съд
2
намира, че началната дата на неплатежоспособност на „ДЕВРЕАЛМ“-ЕООД е
правилно определена.
По направените във въззивната жалба възражения намира следното:
Първото възражение е, че неправилно съдът е приел, че
краткотрайните активи на „Девреалм“-ЕООД следва да бъдат коригирани от
108 000 лв. на 59 000 лв., тъй като на стр.4 от съдебно-икономическата
експертиза било видно, че общата стойност на краткотрайните активи в края
на 2018г. била 114 000 лв.
При изготвяне на съдебно- икономическата експертиза вещото лице
е основало заключенията си на предоставената данъчно - осигурителна
информация от НАП по партидата на „Девреалм“-ЕООД.
Допълнително, след изрично разпореждане на съда в с.з. на
24.08.2021г., ответникът е предоставил първични счетоводни документи за
установяване краткотрайните активи на дружеството, а именно: Извлечение
от разплащателната сметка в УниКредит Булбанк към 31.12.2017г.;
Извлечение от разплащателната сметка в УниКредит Булбанк към
31.12.2018г.; Главна книга за периода 01.01.2018 - 31.12.2018, Главна книга за
периода 01.01.2019 - 31.12.2019; Оборотна ведомост за периода 01.01.2017г. -
31.12.2017г.; Оборотна ведомост за периода 01.01.2018г. - 31.12.2018г.;
Оборотна ведомост за периода 01.01.20191г. - 31.12.2019г.
От тези писмени доказателства се установява, че осчетоводените 63
000 лв. и взети предвид първоначално от вещото лице при изготвянето на
СИЕ не са били налични. Видно от впоследствие представеното извлечение
от разплащателната сметка в УниКредит Булбанк към 28.12.2018г. налични са
били 14 281, 98 лв. Поради това правилно съдът е счел, че сумата на
краткотрайните активи следва да се коригира за целите на производството.
Относно това дали при намаляването съдът е допуснал техническа
грешка, като е взел предвид посочените в таблицата на стр.4 за периода
парични средства в размер на 108 000 лв. вместо посочените 114 000 лв. общо
краткотрайни активи, то последното не се отразява на общия размер на
ликвидността за 2018г., който съответно и в двата случая се явява под 1,0.
Затова правилен и обоснован е изводът на съда, че още през 2018г.
започва влошаване на финансово - икономическото състояние на „Девреалм“-
ЕООД.
Според съда без значение се явява обстоятелството дали по сметката
на дружеството в началото на 2019г. е имало по-голям размер на
наличностите /47 727,70 лв./, в сравнение с установените към края на
2018г./14 000 лв./, тъй като получените през 2019г. парични средства на
практика нямат отношение към конкретно изследвания период на ликвидност,
а именно 2018г.
Освен това, категорично е заключението на вещото лице, че и през
2019г., и 2020г. финансовото състояние на дружеството продължава да се
3
влошава, като са взети предвид и анализирани всички относими групи активи,
вземания и задължения на „Девреалм“-ЕООД.
От представения анализ на структурата на пасивите на стр.7 и 8 от
СИЕ става ясно, че общо задълженията на дружеството към 31.12.2018г. са в
размер на 71 000 лв., към 31.12.2019г. съответно нарастват на 238 000лв., като
към 31.12.2020г. вече достигат 506 000 лв. Според експертизата коефициентът
на обща ликвидност към 31.12.2019 г. е под 1,0 – 0,3193., т.е. под
референтната стойност. Към 31.12.2020 г. този коефициент вече е 0,0079.
За периода 01.01.2021 г. до 30.06.2021г. е установено, че
дружеството напълно е спряло да осъществява търговска дейност, видно от
подадените ДДС декларации.
При тези факти правилно съдът е констатирал, че влошеното
финансово състояние е трайно, а не с временен характер.
Правилен е подхода на първоинстанционния съд при определянето
на началната дата на неплатежоспособността – при наличието и на двата
елемента на неплатежоспособността - непогасено изискуемо задължение по
чл.608, ал.1 от ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му.
С оглед на установеното, въпреки влошеното финансово
икономическо състояние още през 2018г., първата дата, към която е било
налице изискуемо и непогасено задължение, е била 14.09.2019г. - задължение
за плащане на ДДС към НАП.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че доколкото
посоченото задължение е установено с ревизионен акт № Р-22220220004521-
091-001/ 28.04.2021г., а последният бил обжалван пред АССГ, то
задължението не могло да бъде обективен критерий за определяне началната
дата на неплатежоспособността, понеже било спорно. Съгласно чл.180,ал.1 от
АПК, обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира
изпълнението на последния. С оглед на това задължението за плащане на ДДС
е изискуемо от момента на установяването му от НАП (14.09.2019г.)
Освен това, по отношение на дружеството от страна на НАП са
установени множество публични задължения, които са посочени в табличен
вид на стр.8-11 от заключението на СИЕ. Видно от посоченото в таблицата,
общият размер на публичните задължения е 339 265, 39 лв. като към 2018г.
задълженията са 26,22 лв., а през 2019г. вече са нараснали до 53 949,51 лв.
Предвид изложеното, не би могла да се приеме предложената от
въззивника начална дата на неплатежоспособност към 05.11.2020г., тъй като в
хода на производството безспорно се установи, че влошаването на финансово
икономическото състояние на дружеството е започнало още през 2018г. като
през 2019г. пасивите на дружеството са се увеличили значително, а
коефициентът на общата ликвидност е спаднал до 0,3193.Затова правилно за
начална дата на неплатежоспособността е определена датата 14.09.2019 г.
При съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
4
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
правилно. Въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260074 от 27.01.2022 г. на Софийски
градски съд, ТО, VI-7 състав, постановено по т.д.№705 от 2021 г. в
обжалваната му част, с която е определена началната дата на
неплатежоспособността на „Девреалм“-ЕООД на 14.09.2019 год.
В останалата част решенето не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5