№ 19455
гр. София, 02.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110127607 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
Обективираното в писмения отговор възражение за недопустимост на иска е
неоснователно. Това е така, тъй като извършените от пълномощника процесуални действия
обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на
нея. Затова пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата страна в производството.
Съществуването на упълномощителната сделка е от значение за отношенията между
упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните отношения между далата
пълномощното страна и насрещната такава. Затова пълномощното не се преценява от съда
при постановяване на решението му по съществото на спора. Поради това за насрещната
страна не съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната
сделка, чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от
упълномощителя подпис. Интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от
пълномощник без представителна власт действия има само лицето, за което се счита за
обвързано от тях. Това е лицето посочено като упълномощител в пълномощното по чл.33
ГПК. По силата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД това лице може както да се позове на това, че действията
на пълномощника са извършени без представителна власт и не са породили действия за
него, така и по своя преценка да потвърди същите. Правото на потвърждаване принадлежи
само на лицето, от чието име са извършени действията без представителна власт и затова
само то може да се позовава и на липсата на представителна власт на извършилия
действията пълномощник. Трети лица не могат да се позовават на липсата на
представителна власт и да искат да се прилагат последиците от нея, тъй като по този
начин би се стигнало до невъзможност на упълномощителя да потвърди действията. В
този смисъл в т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 година, постановено по тълк. д. № 5/2014 година на
ОСГТК е посочено, че договор, сключен от лице, действало като представител, без да има
представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с
него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен
договорът, го потвърди съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на
1
недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът
или неговите универсални правоприемници. Даденото тълкуване се отнася до действието на
договорите, сключени от пълномощник без представителна власт, но даденото с него
разрешение е принципно и следва да намери приложение във всички случаи попадащи в
приложното поле на чл.42, ал.2 ЗЗД, какъвто е и този за липса на представителна власт в
исковото производство /в този смисъл са решение № 296/05.04.2017 г. по гр.д.№ 1776/2016
г., IV г.о. на ВКС и определение № 557/03.07.2019 г. по гр.д.№ 1775/2019 г., III г.о. на ВКС/.
Предвид гореизложеното, искането на ответника за откриване на производство по
реда на чл.193 ГПК е неоснователно, както и искането за прекратяване на производството.
Към исковата молба и писмения отговор са представени документи, които са
относими, допустими и необходими за правилното решаване на спора, поради което следва
да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Искането на ищеца с правно основание чл.190, ал.1 ГПК е относимо и допустимо,
поради което следва да бъде уважено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ обективираното в писмения отговор от ответника възражение за
недопустимост на предявения иск, както и искането за прекратяване на производството по
делото и откриване на производство по реда на чл.193 ГПК по отношение на приложеното
към исковата молба пълномощно.
ПРИЕМА представените с исковата молба и писмения отговор документи по описи,
обективирани в същите, като писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ответното дружество в 1-седмичен срок от съобщението да представи
по делото заверени преписи от Договор за заем Microcredit № 9022-*********/16.11.2021 г. и
Погасителен план към Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9022-
*********/16.11.2021 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че на основание чл.190, ал.2 ГПК непредставянето
на документите ще се преценява съгласно чл.161 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 11.10.2022 г. от 13:30 часа , за която дата
и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение,
а на ищеца и препис от писмения отговор от ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по предявен от *** срещу „**“ АД искове за
прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за допълнителни услуги
към заем Microcredit № 9022-*********/16.11.2021 г., по силата на който ищецът следва да
върне на ответното дружество сумата от 1414,80 лева, поради противоречие и заобикаляне
на закона, поради накърняване на добрите нрави и като неравноправен по смисъла на
2
чл.143, ал.1 ЗПК.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са в облигационна връзка по силата
на сключен Договор за заем Microcredit № 9022-*********/16.11.2021 г., по силата на който
трябва да върне на ответното дружеството сумата в размер на 1548,90 лева, при получена
сума в размер на 1200,00 лева, при ГПР 48,90 % и годишен лихвен процент 40,48 %.
Поддържа, че наред с гореописания договор, страните сключили и Договор за допълнителни
услуги към заем Microcredit № 9022-*********/16.11.2021 г., по силата на който ищецът бил
задължен да върне на дружеството и сумата от 1414,80 лева, разпределена на 15 вноски от
по 94,32 лева. Според ищеца, договорът за допълнителни услуги е нищожен, тъй като е
сключен при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19, ал.4 ЗПК, вр.чл.22 и чл.143, ал.1
ЗПК. В тази насока се поддържа, че възможността за събиране от потребителите на такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е забранена с нормата на чл.10а,
ал.2 ЗПК, а услугите, описани в горепосочения договор за допълнителни услуги,
представляват по своята същност „такси за усвояване и управление на кредита“. Поддържа
се становище, че с договора са нарушени и добрите нрави, водещо до нееквивалентност на
насрещните престации, нарушен е принципа на добросъвестност в гражданските и
търговските взаимоотношения, принципа на справедливост, предотвратяващи
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Сочи се, че със
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, с уговорените в процесния договор за
допълнителни услуги към договора за заем, се нарушава изискването ГПР да не бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва при просрочени задължения в левове и във
валута, определена с ПМС № 426/2014 г. Поддържа се още, че поради невключване на
уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размер на ГПК, последния не
съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, а
посочването в договора на размер на ГПК, който не е реално прилагания в отношенията
между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП. По
изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът моли съда да постанови
решение, с което да прогласи нищожността на процесния договор. Претендира направени в
хода на производството разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище
за недопустимост на предявения иск, поради липса на процесуална легитимация на ищцата.
В тази насока се твърди, че представените по делото адвокатско пълномощно и договор за
правна защита и съдействие са неавтентични, тъй като същите не са съставени и подписани
от сочения за ищец по делото. По същество предявения иск се оспорва като неоснователен,
тъй като разпоредбите на ЗПК се отнасят и регулират единствено правоотношения
произтичащи от договори за потребителски кредит, а договор за допълнителни услуги няма
характер на такъв, и правоотношенията произтичащи от него се регулират и уреждат от
общите разпоредби на ЗЗД. Услугите, които се предоставят на ищеца по силата на
процесния договор за допълнителни услуги не са свързани с усвояване и управление на
кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 ЗПК, поради което и по отношение на същите не се
прилага императивната норма, предвидена в чл.10а, ал.4 ЗПК. Поддържа се, че тези услуги
3
се предлагат само и единствено по искане на клиента и за негово удобство. Оспорват се
твърденията на ищеца за нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави –
тъй като клаузите му водели до нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение. В тази насока се поддържа, че предоставяните на клиентите допълнителни
услуги не са абстрактни, а носят реална полза на кредитополучателите, а цената им е ясно
посочена в Тарифата за допълни услуги на дружеството, като престираните услуги от страна
на дружеството, не обуславят извод за нееквивалентност на насрещните престации. Оспорва
твърдението на ищеца, че договорът е недействителен, поради нарушаване изисквания на
чл.19, ал.4 ЗПК като се поддържа, че ГПР представлява печалбата на кредитора под формата
на договорна лихва и другите разходи пряко свързани с договора за потребителски кредит и
се изчислява по формула съгласно Приложение № 1. По процесния договор за заем ГПР
бил фиксиран в размер на 48,90 % и е посочена общата сума за погасяване – в размер на
1548,90 лева, като при изчисляване на ГПР е взето предвид допускането че договорът ще е
валиден за срока, за който е бил сключен и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите
задължения в съответствие с условията на договора. Изразява се становище, че няма
основание разходите за допълнителните услуги, предмет на договора за допълнителни
услуги да бъдат включвани в общия размер на ГПР по договора за заем, тъй като не са част
от общия разход по кредита. По изложените в отговора доводи и съображения, ответникът
моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените в хода на производството
разноски.
Предявен са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1, 2 и
предл.3 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че по така предявените искове в негова тежест е да докаже, че
клаузите от процесния договор противоречат и заобикалят закона, както и че накърняват
добрите нрави.
ОБЯВЯВА, на основание чл.146, ал.1, т. 4 ГПК, за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че страните са сключили Договор за заем Microcredit № 9022-
*********/16.11.2021 г. и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9022-
*********/16.11.2021 г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
4
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5