Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

25.01.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

07.01.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

259

по описа за

2020

година.

Производството е образувано по жалба на ЕТ „Чарли – Р. И.“ ***, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., изх. № 01-090-6500/280 от 17.07.2020 г., издадено от директора на ОД на ДФ „Земеделие“ - Кърджали, в частта му, с която е отказано финансово подпомагане относно дейност по подпомагане по позиция 14.1.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито на ЕПЖ“ по заявление за подпомагане с ИД: ***.

Твърди, че оспореното уведомително писмо е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, издадено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения на административнопроцесуалните правила.

Оспорва изцяло изводите на административния орган за наличието на основанията на чл. 4, ал. 5 и чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4/08.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., които счита за неправилни и необосновани.

Излага съображения, че в проведеното производство по издаване на оспореното уведомително писмо, административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до формирането на неправилни фактически и правни изводи за наличие на пречки за отпускане на финансово подпомагане по заявената от него дейност по 14.1.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито на ЕПЖ“.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., изх. № 01-090-6500/280 от 17.07.2020 г., издадено от директора на ОД на ДФ „Земеделие“ - Кърджали, в частта му, с която е отказано финансово подпомагане относно дейност по подпомагане по позиция 14.1.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито на ЕПЖ“ по заявление за подпомагане с ИД: ***.

В съдебно заседание, чрез адв.  В.М. поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. В хода на устните състезания сочи, че от подаденото заявление за подпомагане се установявало, че едноличният търговец е заявил искане за подпомагане на посочената дейност на 15 бр. говеда на възраст над 6 месеца, съставляващи общ брой 9 животински единици/ЖЕ/ - на стр. 10 от заявлението и стр. 27 от делото. Неясни и необосновани са в тази връзка се явявали основанията за постановения отказ за субсидиране, обективирани в мотивите на административния акт, от които ставало ясно, че административният орган е преценил друг брой пасищни животни, а именно, равняващи се на 53 ЖЕ. Липсвала яснота, от къде и по какъв начин е бил формиран този брой ЖЕ и на база на какви обстоятелства и доказателства, съдържащи се в административната преписка. Неправилни се явявали и констатациите в обжалвания отказ, че общата осигурена площ за ползване, регистрирана в ИСАК, по подадено общо заявление за подпомагане била 13,51 хектара, поради което било прието, че не е била спазена минималната гъстота до две животински единици на хектар. Счита за изцяло неправилни и необосновани тези изводи на административния орган, както относно размера на посочената площ, така и относно посоченият брой ЖЕ. Не били посочени конкретни доказателства, въз основа на които са изградени тези изводи, като визираният брой пасищни животни - 53 ЖЕ, коренно се различавал от заявения брой за подпомагане. От представената административна преписка и по-конкретно от заявлението на жалбоподателя, на стр. 2 от същото, съответно на стр. 19 от делото, било видно, че регистрираната пасищна площ на ЕТ „Чарли – Р. И.“ *** била в размер на 23,7 ха. Нямало доказателства за влязъл в сила акт, както и за издаден такъв, който да е установява обстоятелството, че органът за подпомагане е намалил тази площ на 13,51 хектара, както и основанията за това намаление. В този смисъл твърди, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно, нарушение на изискванията на чл. 35 от АПК. В случая административният орган се бил произнесъл при пълно неизясняване на фактическите обстоятелства и липса на данни за извършени теренни проверки, с оглед изпълнение на чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4/08.08.2017 г. Липсвали и доказателства за уведомяване на жалбоподателя за констатирано несъответствие относно площите по заявлението за подпомагане. Моля съда да отмени уведомителното писмо в оспорената му част и присъди на жалбоподателя деловодни разноски.

Ответникът по жалбата се представлява от ст. юрисконсулт К. И., която оспорва изцяло подадената жалба. Моли да и бъде предоставена възможност за представяне на писмени бележки в срок. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

В предоставения от съда 10-дневен срок за представяне на писмена защита в подкрепа на доводите за законосъобразност на оспорения акт, пълномощникът на ответника не е представил такава.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 19.08.2019 г. ЕТ „Чарли – Р. И., ***, ***, с ЕИК ***, с Уникален регистрационен номер /УРН/ ***, е подал Заявление за подпомагане с УИН *** по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“, като е кандидатствал за подпомагане за дейности 14.1.1 „Осигуряване на свободна подова площ при отглеждане на ЕПЖ“ и 14.1.2. „Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ЕПЖ“/л. 18 и сл. от делото/. Видно от таблица № 1 и таблица № 3 към заявлението за подпомагане/л. 26 и л. 27 от делото/, жалбоподателят е посочил 42 ЖЕ/общ брой/ за поетия ангажимент по дейност „Осигуряване на свободна подова площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение, както и групово  в бокс/помещение за ЕПЖ“ и 9 ЖЕ/общ брой/ за поетия ангажимент по дейност „Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ЕПЖ“.

Жалбоподателят е кандидатствал за подпомагане и по „Схема за единно плащане на площ (СЕПП)“ с декларирана площ 23.71 ха – л. 90 и сл.

С Уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат изх. № 01-090-6500/234 от 19.05.2020 г./л. 41 – л. 42/, на жалбоподателя е указано да представи дневник с вписан брой на животните по и категория с датите за извеждане на дневна паша през 2019 г., идентификационен номер на животните и ЕКАТТЕ на всяко населено място, в чието землище се намират площите, на които се извърша пашата. Писмото е връчено на 22.05.2020 г./л.43/, като в предоставения му Р. И. е предоставил изискуемите дневници за свободно отглеждане на открито/л. 44 - л. 77/, съдържащи необходимата информация и надлежно заверени от регистриран ветеринарен лекар.

С Уведомително писмо изх. № 01-090-6500/280 от 17.07.2020 г./ л. 12 – л. 13/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., издадено от директор на ОД на ДФ „Земеделие“ - Кърджали, Р. К. И., в качеството му на ЕТ „Чарли – Р. И.“ ***, е уведомен, че по Заявление за подпомагане с ИД: ***, е оторизирана субсидия в размер на *** лв. В писмото е посочено, че в резултат на извършените административни и/или проверки на място е определен размер на финансово подпомагане, както следва: подмярка 14.1 „Хуманно отношение към животните“ в сектор ЕПЖП – 14.1.1 „Осигуряване на свободна подова площ при отглеждане на ЕПЖ“ – *** лв.; 14.1.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ЕПЖ“ – 0.00 лв.

Прието е, че подаденото заявление не подлежи на финансово подпомагане за дейност 14.1.2, тъй като при извършване на административни и/или проверка на място било установено, че не са спазени изискванията за минимална гъстота до 2 ЖЕ/ХА за дейност 14.1.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ЕПЖ“, което се явявало в разрез с изискванията, заложени в чл. 4, ал. 5 и чл.28 ал. 1, т. 4 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г.

Посочено е, че при извършване на проверка за спазване на минимална гъстота при заявена дейност за свободно отглеждане на открито на ЕПЖ били установени общ брой пасищни животни 53 ЖЕ. Общата осигурена площ за пашуване, регистрирана в ИСАК, съобразно подадено общо заявление за подпомагане, била 13.51 ха, при което изчислената гъстота е 3.92 ЖЕ/ха, т.е. не бела спазена минимална гъстота до 2 ЖЕ/ха. От това следвал извода, че не са налице изискванията, заложени в чл. 4, ал. 5 и чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба №4 от 08.08.2017 г.

Оспореното Уведомително писмо изх. № 01-090-6500/280 от 17.07.2020 г.  за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане е връчено на Р. И. на 22.07.2020 г./с известие за доставяне - л. 16/.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 149, ал. 3  от АПК,  от надлежна страна, адресат на акта и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

При извършване на преценката за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира следното:

Оспореният акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ правни основания за постановяването му.

В тази връзка уведомителното писмо е издадено от компетентен административен орган – директор на ОД на ДФЗ - Кърджали, с надлежно делегирани правомощия със Заповед № 03-РД/3372 от 26.07.2017 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2, 3, 4, 5 и 6 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 44 и чл. 45 от Устройствения правилник на ДФЗ/л. 16/. Съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който по силата на ал. 2 от нормата, организира и ръководи дейността на агенцията и е неин представител. В разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП е предвидена възможност изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

С горецитираната заповед,  изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на директорите на областните дирекции на ДФ „Земеделие“, в т.ч. и на директора на ОД – Кърджали, правомощията да вземат решение и издават уведомителни писма за плащане/отказ за изплащане на финансова помощ по заявления за подпомагане, съгласно Наредба № 4 от 08.08.2017 г., във връзка с прилагането на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони/ПРСР/ за периода 2014 – 2020 г.

В конкретния случай подпомагането по заявената дейност „Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ЕПЖ“ е отказано на основание чл. 4, ал. 5 и чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. От фактическа страна е прието, че жалбоподател не е спазил изискването за минимална гъстота до 2 ЖЕ на хектар за посочената дейност.

Съгласно чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г., земеделски стопани, които заявяват подпомагане за свободно отглеждане на открито, трябва да поддържат гъстота на животинските единици на цялата пасищна площ на стопанството, ползвана от кандидата, на която се извършва пашата, до не повече от 2 ЖЕ/хектар.

Алинея 6 на разпоредбата, регламентира, че площите по ал. 5 трябва да са регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и да осигуряват възможност за паша на заявените животни.

Основанията, при които изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, са регламентирани в чл. 28, ал. 1 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г., като описаната в оспореното писмо т. 4 е приложима в случаите, когато се установи, че земеделският стопанин не спазва нормативните изисквания за хуманно отношение към животните.

В конкретния случай от съдържанието на оспореното писмо не може да се установи, по какъв начин административният орган е стигнал до извода за неспазване на изискванията на чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г. В писмото не се съдържат данни и не са посочени доказателства/такива не се ангажирани и в хода на съдебното производство/, от които да е видно, въз основа на коя извършена проверка е прието, че жалбоподателят при заявена дейност 14.1.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ЕПЖ“ с общ брой пасищни животни 53 ЖЕ е осигурил обща осигурена площ за пашуване, регистрирана в ИСАК, съобразно подаденото общо заявление за подпомагане, в размер на 13.51 ха, при което се получавала гъстота от 3.92 ЖЕ/ха.

В тази връзка, на първо място, неясно е, как е приет за брой ЖЕ по дейността, цитираният в писмото брой от 53 ЖЕ. Видно от таблица № 3 към план-програма за изпълнение на ангажименти по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 към заявлението за подпомагане, в частта относно дейността по 14.1.2 - л. 26 от делото, относно броят на животните от съответната категория, за които кандидатът е поел ангажимент по мярката за съответната година, ЕТ „Чарли – Р. И.“ *** е посочил единствено 15 броя говеда на възраст над 6 месеца до 1 година, като по отношение на останалите животни са въведени нулеви стойности. Съобразно правилата на § 1, т. 6, б. „б“ от ДР на Наредба № 4 от 08.08.2017 г. заявените 15 бр. говеда формират 9 ЖЕ, поради което и за спазване на изискванията на чл. 4, ал. 5 от Наредбата, общата необходима площ за пашуване е в размер на 4.5 ха. В този смисъл е налице неспазване на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - не са посочени фактическите основания за приемането на 53 ЖЕ, явяващи се релевантни при преценката за спазване на изискването за минимална гъстота до 2 ЖЕ/ха.

Извършването на преценката за това дали е налице или не изпълнение на  изискването по  чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4/08.08.2017 г., респ. за спазване на нормативно установената гъстота на животинските единици, се основава на два показателя, а именно: 1. Броят на заявените животни, които по гореизложените съображения в случая са 15 бр., равняващи се на 9 ЖЕ; 2. Регистрираните по реда на чл. 4, ал. 6 от Наредба № 4/2017 г. в ИСАК пасищни площи на стопанството. По отношение на показателя по т. 2, видно от доказателствата по делото регистрираната пасищна площ на жалбоподателя в ИСАК е 23.7 ха., което се установява от съдържанието на заявлението за подпомагане и отбелязването в план-програмата за изпълнение на ангажименти по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“, както и от приетите в съдебно заседание таблица на ползваните парцели за 2019 г./л. 99 – л. 100/ и таблица на заявените площи по схеми и мерки 2019 г./л. 101/. Това обстоятелство не и се оспорва от пълномощника на ответника, който в съдебно заседание на 26.11.2020 г. и 07.01.2020 г. заявява, че част от имотите по регистрираните 23.7 ха не били признати по директните плащания, за което жалбоподателят щял да получи уведомително писмо. Сочи, че такова не било изготвено към датата на приключване на устните състезания по делото. В подкрепа на твърденията си представя незаверена справка от регистър ИСАК/л. 88 – л. 89/, в която са посочени общ брой пасищни животни в ЖЕ – 53 и обща осигурена площ за пашуване – 13.51 ха. На зададените уточняващи въпроси от съда в съдебно заседание на 07.01.2021 г. заявява, че бенифициентът сам заявявал животните в таблицата към заявлението, след което се извършвала проверка в БАБХ. В конкретния случай всички данни относно заявените животински единици и одобрената площ се намирали в административната преписка. По отношение на пасищата сочи, че ДФЗ не бил признал част от заявените площи поради застъпване, но все още нямало изготвено писмо за това несъответствие.

На следващо място, видно от представените и приети в съдебно заседание доказателства – Справка на Общинска служба „Земеделие“ с Черноочене от информационната система „Ползване на земеделските земи“ за стопанската година от 01.10.2018 г. до 31.09.2019 г./л. 112 – л. 113/; Договор № ***/*** г./л. 116 – л. 117/ и Скица № ***/*** г./л. 118/, за периода от 2015 г. до 2020 г. ЕТ „Чарли – Р. И.“ ***, е ползвател, в качеството си наемател, на имот № ***, намиращ се в землището на ***, ЕКАТТЕ ***, с начин на трайно ползване: пасище, мера, с площ 391.424 дка, респ. 39.1424 ха, който имот е подаден в с-ма ИСАК за стопанската 2018/2019 г. Именно посоченият имот е посочен от жалбоподател и в представения дневник за свободно отглеждане/л. 58 и сл./.

При тези данни се налага извода, че оспореното писмо/в обжалваната му част/ не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а именно не са посочени фактически основания за неговото издаване. В този смисъл в обжалваната част на писмото липсват каквито и да са мотиви, установяващи данните, респ. проверките, въз основа на които е прието, че жалбоподателят е кандидатствал за дейността по 14.1.2 с 53 ЖЕ и е осигурена обща площ за пашуване от 13.51 ха. Отразеното в писмото, че не е спазено изискването за гъстота с посочване единствено на броят на ЖЕ и общата пасищна площ, без да е извършена преценка на релевантните данни за заявеният брой ЖЕ по дейността и общата пасищна площ на стопанството в ИСАК, резултатите от извършените проверки/пълномощникът на ответника твърди, че проверка на място не е извършвана/, както и на обстоятелствата, поради което са приети визираните в писмото ЖЕ и пасищна площ, довели до неспазване на изискването за гъстота, не изпълва изискването за мотивираност на акта в тази му част, по смисъла на горецитираната норма от АПК. Изложеното обосновава допуснато съществено нарушение на изискването за форма, явяващо се отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

На следващо място процесното уведомително писмо, в оспорената му част, се явява и незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено и на основание чл. 146, т. 4 от АПК. По изложените по-горе съображения, настоящият състав намира, че ЕТ „Чарли – Р. И.“ *** е поел ангажимент по мярката за съответната година, ЕТ „Чарли – Р. И.“ ***, заявявайки за дейността единствено 15 броя говеда на възраст над 6 месеца до 1 година, които съобразно правилата на § 1, т. 6, б. „б“ от ДР на Наредба № 4 от 08.08.2017 г., формират 9 ЖЕ, поради което и за спазване на изискванията на чл. 4, ал. 5 от Наредбата, общата необходима площ за пашуване е в размер на 4.5 ха. При това положение, дори и да се приеме, че жалбоподателят има обща площ за пашуване, регистрирана в ИСАК/който извод на административния орган не се споделя от съда по горните мотиви/, то изискването на чл. 4, ал. 5 от Наредбата за минимална гъстота до 2 ЖЕ/ха, се явява спазено в случая, тъй като при 9 ЖЕ и 13.51 ха се формира гъстота от   0.6661 ЖЕ/ха, което е много под минималното до 2 ЖЕ/ха. Това от своя страна води до незаконосъобразност на изводите за нарушение на изискването на чл. 4, ал. 5 от Наредба № 4/08.08.2017 г.

Най-накрая, според съда, в конкретния случай е налице и непрецизност при посочване на основанието за отказ за подпомагане по дейност 14.1.2. В този смисъл в писмото е посочен чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба, въвеждащ като основание: „неспазване на нормативните изисквания за хуманно отношение към животните“, доколкото обаче в хипотезата на чл. 28, ал. 1, т. 3 от наредбата е предвидено като основание: „не спазва изискванията по чл. 4 за отделните подмерки и дейности за хуманно отношение към животните“, то с оглед приетото от административния орган, че жалбоподателят не е изпълнил изискванията на чл. 4, ал. 5 от Наредбата, като основание за отказ за изплащане на финансова помощ би следвало да бъде посочена и нормата на чл. 28, ал. 1, т. 3 от Наредбата.

При така обсъдените доказателства, съдът намира, че постановеният отказ за подпомагане за дейност 14.1.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ЕПЖ“, материализиран в процесното уведомително писмо, се явява незаконосъобразен.

Водим от горното, съдът счита, че следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., изх. № 01-090-6500/280 от 17.07.2020 г., издадено от директора на ОД на ДФ „Земеделие“ - Кърджали, в частта му, с която на ЕТ „Чарли – Р. И.“ *** е отказано финансово подпомагане относно дейност по подпомагане по позиция 14.1.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито на ЕПЖ“ по заявление за подпомагане с ИД: ***, като незаконосъобразно, постановено в нарушение на изискването за форма и в противоречие с материалноправни разпоредби – отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК.

Административната преписка по оспорения акт следва да се върне на административния орган, за произнасяне по депозираното заявление за подпомагане с ИД: *** на ЕТ „Чарли – Р. И.“ ***, с ЕИК ***, относно дейност 14.1.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито на ЕПЖ“, съобразно изложените мотиви в съдебния акт.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 510 лв., произтичащи от заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.07.2020 г. - л. 83 от делото и 10 лв. внесена държавна такса при образуване на делото. В тази връзка следва да се отбележи, че заплатеното от ЕТ адвокатско възнаграждение е в размер, съответстващ на предвидения в нормата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и независимо от надлежно релевираното от пълномощника на ответника възражение за прекомерност по смисъла на чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в пълен размер.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът  

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „Чарли – Р. И.“, с ЕИК ***, със седалище и адрес: ***, Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., изх. № 01-090-6500/280 от 17.07.2020 г., издадено от директора на ОД на ДФ „Земеделие“ - Кърджали, в частта му, с която на ЕТ „Чарли – Р. И.“ *** е отказано финансово подпомагане относно дейност по подпомагане по позиция 14.1.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито на ЕПЖ“ по заявление за подпомагане с ИД: ***, като незаконосъобразно.

ИЗПРАЩА преписката по административния акт на директора на ОД на ДФ „Земеделие“ - Кърджали, за ново произнасяне по депозираното заявление за подпомагане с ИД: *** на ЕТ „Чарли – Р. И.“ ***, с ЕИК ***, в частта му за дейност 14.1.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито на ЕПЖ“, съобразно изложените мотиви в съдебния акт.

ОСЪЖДА Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ ***, да заплати на ЕТ „Чарли – Р. И.“, с ЕИК ***, със седалище и адрес: ***, деловодни разноски в размер на 510 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                              Председател: