РЕШЕНИЕ
№1944/30.10.2019г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд
двадесет и трети състав
На четиринадесети октомври Година две хиляди и
деветнадесета
В
публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен
Пламенов
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 3717 по описа на
съда за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и следващите от ЗАНН по
жалба на Т.К.Д. - ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 100010 / 18.07.2019г. на Заместник-кмет на
Община-Варна, с което на основание чл. 3
т.14 от НОР му е наложено
административно наказание “ Глоба ”
в размер на 500 лв .
В
жалбата си въз. Д. оспорва фактическата
обстановка, описана в постановлението, твърди, че не е извършил описаното в
него нарушение, като релевира и доводи за множество
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, такива, относно
приложението на чл.28 от ЗАНН и други.
В заключение се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно
заседание, въз. Д. редовно призован, се
явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество отново се иска отмяна на наказателното
постановление, като адв. Х. излага становище
за това, че въззивникът действително не е уведомил
администрацията преди да отреже клоните на дървото, но извършеното от него
действие не е довело до унищожаване на липата.Поради това и пледира
за отмяна на постановлението.
Въз.Д. на
свой ред не оспорва, че той е отрязал клоните на липата, като обяснява, че те
са му скъсали комарника, като обяснява, че наложената му глоба е прекомерно
завишена.
Въззиваемата страна,редовно призована, представлява се от процесуален представител,
който оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно, като изтъква че не са били допуснати
процесуални нарушения в хода на производството.
След
като прецени обжалваното постановление ,с оглед обстоятелствата посочени във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства,съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На
27.01.2019г. въз.Д. отрязал клоните на широколистно дърво от вида „Липа“, което
се намирало на тротоара на ул.“Искър“ № 44.Така останал само ствол с височина
от около 2,50м.Причината за извършеното изрязване била, че клоните на дървото
били пораснали и се блъскали в прозорците на жилището на въз.Д..
На
11.02.2019г. до Район „Аспарухово“ било подадено заявление от А.Х., в което
били описани извършените от въз.Д. действия по рязане на всички клони от
короната на дървото.По този повод св.Д.К.- гл. инспектор в с-р „Екологичен
контрол” при район „Аспарухово“ при
Община-Варна, заедно със свои колеги извършили проверка на място.Установило се,
че действително от дървото са премахнати всички клони.Констатациите от
проверката били описани в протокол, а до въз.Д. била изпратена покана за
съставяне на акт.
На 18.02.2019г. св.К. съставила против въз.Д.
акт за установяване на нарушение, в което посочила, че на 27.01.2019г. около
16.00ч. въззивникът е извършил изсичане на клони от
дърво от вида „ липа“ , като е останал само ствол с височина около 2,50м., с
което е повредил дълготрайна ценна дървесна растителност.Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.14 от НОР.При личното предявяване на акта,
както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и
депозирани.
Въз основа
на акта било издадено и атакуваното пред
настоящата инстанция наказателно постановление, с което административно
наказващия орган възприел описаните
фактически констатации и добавил, че изсичането на клоните е било осъществено
без разрешение на кмета на Община-Варна.Било прието, че с действията си въз.Д.
е нарушил разпоредбата на чл.3 т.14 от НОР , като на същото законово основание му
била наложена „Глоба” в размер на 1 500лв.
В
съдебно заседание бе разпитана св. Д.К.-актосъставител,
който заяви че при отиването й на място
клоните са били отрязани, че такава резитба по такъв начин не се извършва, тъй
като е възможно в ствола на дървото да проникне влага и да го
увреди.Свидетелката посочи още, че лично е възприела, че през пролетния сезон
дървото е с нови леторасли. До разпит бе допуснат и св. А. Х., който потвърди,
че клоните на дървото са били големи и са създавали опасност от счупване на
прозорци на живеещите в блока, както и че и в предходни години те са били
подрязвани без разрешение от администрацията.Св.Х. също потвърди, че дървото е
нормално разлистено и продължава да се развива.Съдът кредитира показанията и на
двамата свидетели като логични, последователни и непротиворечиви.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно-наказателната преписка, както и от гласните и
писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност
не налагат различни изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като основателна.
Наказателното
постановление № 100010 / 18.07.2019г. е издадено от компетентен орган- от
Заместник-кмет на Община-Варна на основание Заповед № 3024/ 26.08.2013г. на Кмета на Община-
Варна.
С оглед
на събраните по делото доказателства съдът намира, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са нарушили правото на защита на въз. Д..
Нормата
на чл.3 т.14 от НОР забранява
повреждането, изсичането или изкореняването на ценни дървесни видове ,
сред които е и широколистно дърво от типа „Липа“, като за всяко отсечено,
повредено или изкоренено дърво е предвидена „глоба“ в размер на 500лв. Безспорно по делото се доказа, че на
27.01.2019г. на ул.“Искър“ № 44 въз.Д. е отрязал клоните на широколистно дърво
от вида „липа“. В акта и в постановлението от фактическа страна е било прието,
че след като е останал само ствол с височина около 2,50м., с деянието си въз.Д.
е повредил дълготрайна ценна дървесна растителност. Не е посочено обаче по какъв начин това
изсичане на клони е повредило дървото и реално в какво се е състояло
повреждането. Това обстоятелство е
важно, доколкото от показанията на св.К. и св.Х. в хода на съдебното следствие
се установи, че към момента дървото е в много добро състояние.Т.е. липсват
доказателства за това, че съставомерния резултат е настъпил и такива, че
нарушението е било осъществено от обективна страна.
На
следващо място съдът установи, че при съставяне на акта действията на въз.Д. са
били квалифицирани като нарушение на чл.14 от НОР.Тази норма обаче предвижда забрана и налагане на санкции за отвеждане на дим и
газове през прозорци и отвори в стените, непредвидени за целта в техническата
характеристика на сградите, за използване на удължители за простиране на дрехи
или други, извън пространството на вътрешните дворове, използване на самоделни
устройства за отопление, готвене или прехвърляне на техни и въздухообразни горими вещества и др., сред които обаче не е
предвидена каквато и да е регламентация
на действия, свързани с отсичане или повреждане на дървета.Тези действия са
описани в чл.3 т.14 от НОР, но не и в чл.14 от НОР.Поради това съдът намира, че
при съставяне на акта е било допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила по смисъла на чл.42 т.5 от ЗАНН.В случая не би могло да се приеме, че
при издаване на постановлението наказващият орган се е възползвал от
възможността, дадена му в чл.53 ал.2 от ЗАНН, доколкото освен че е дал различна
правна квалификация на нарушението, от фактическа страна е включил елемент,
който не се съдържа в нарушената разпоредба.Наказващият орган е посочил, че
въз.Д. е извършил изсичане на клоните на дървото без разрешение на Кмета на
Община-Варна, макар в нормата на чл.3 т.14 от НОР да не се съдържа изискване за
такова разрешение.Разпоредбата на чл.3 т.13 е тази, която забранява
повреждането, изсичането или изкореняването на дървета, храсти или друга
растителност без разрешение на Кмета на Община-Варна.При съпоставка между
описанието на нарушението от фактическа
страна и приетата за нарушена правна норма в постановлението може да се
направи извод, че е налице смесване на съставомерните
признаци на две различни нарушения, а именно такива по чл.3 т.13 и члр.3 т.14 от НОР, като не става ясно кое точно нарушение се твърди,
че е допуснал въз.Д. и за какво му е било наложено наказание- за това че без
разрешение е извършил изсичане на клони на дърво или че с това е повредил
дълготрайна ценна дървесна растителност.
С това безспорно е било нарушено правото на защита на нарушителя да
разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен с посочване на всички
съставомерни негови елементи.
С оглед
на изложеното до тук, съдът намира че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 100010 /
18.07.2019г. на Заместник-кмет на Община-Варна,
с което на Т.К.Д. на основание чл. 3 т.14 от НОР е наложено административно наказание “ Глоба ” в размер на
500 лв .
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд-Варна по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да
се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :