Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Сара Стоева | |
С присъда № 59/05.02.2010 год., по НОХД № 944/2009 год. ГОРС е признал подсъдимия И. М. И., роден на ... год. в гр. П.Т., с постоянен адрес: с.П., общ. Г.О., ул. „К.” № , българин, български гражданин, женен, осъждан, не работи, с ЕГН * за виновен в това, че на 01.06.2009 год., около 3 часа, в с. П., общ. Г.О., извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което на основание чл. 325 ал.1 вр.чл. 54 и чл. 36 НК го осъжда на 8 месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален общ режим на основание чл. 41 ал. 6 НК, вр.чл. 57 ал. 1, вр.чл. 59 ал.1 от ЗИНЗС. Признал е същият подсъдим за виновен и в това, че на 01.06.2009 год. в с.П., общ. Г.О., при условията на продължавано престъпление, при една и съща обстановка, при еднородност на вината извършил следните действия при което последващото се явява продължение на предходното: на 01.06.2009 год. в с.П., общ. Г.О., ул. „С.” № 20 противозаконно унищожил чужди движими вещи, собственост на И.А.М., на стойност 10.50 лева, което представлява престъпление по чл. 216 ал.1 НК; на 01.06.2009 год. в с.П., общ. Г.О., ул.”С.” № противозаконно повредил чужда движима вещ, собственост на П.Т.М. и С.Д.К. на стойност 410 лева представляващо престъпление по чл. 216 ал. 1 НК или движимите вещи, които унищожил и повредил са на обща стойност 420.50 лева, поради което и на основание чл. 216 ал.1 вр.чл. 26 ал.1 ,вр.чл. 54 и чл. 36 НК г осъжда на 5 месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален общ режим. На осн.чл.23 ал.1 НК определя на И. М. И. общо наказание измежду налоµените му с настоящата присъда в размер на най-тежкото от тях, а именно 8 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.189 ал.3 НПК е постановил подсъдимия да заплати и разноски в полза на ГОРС в размер на 130 лева и 5 лева за служебно издаден изпълнителен лист. Против тази присъда е постъпила жалба от адв. И. в качеството му на служебен защитник на подсъдимия И. М. И.. В нея се твърди, че присъдата е постановена в нарушение на закона, както и че наложеното наказание е явно несправедливо, т.к. в случая не се касаело за хулигански действия, т.к. действията му не представлявали непристойно деяние по смисъла на материалния закон и по своето съдържание не били насочвани към нарушаване на обществения ред и не изразявали явно неуважение към обществото. Тази присъда в частта за наложеното наказание по чл. 325 ал.1 НК била ненужна висока наказателна репресия и щяла да има обратен ефект върху И., а не този който се целял. А по второто обвинение по чл. 216 ал.1 НК се иска съдът да го признае за невинен, тъй като стойността на повредените вещи били много малки. Само 10.50 за керемидите, а никой не забелязал,че той е надраскал колата. Затова молят съда да измени първоинстанционната присъда, като го признае за невинен по чл. 216 ал.1 НК, а в частта, относно размера на наложеното наказание лишаване от свобода по обвинението по чл. 325 ал.1 НК да го намали на три месеца и отложи изпълнението на основание чл. 66 НК за три години. В съдебно заседание тази жалба се поддържа както от служебния защитник, така и от жалбоподателя. Както и се заема становище, че може да се измени първоинстанционната присъда не само в частта за размера на наложеното наказание, но нямало пречка да се наложи наказание „Пробация” с оглед свидетелството за съдимост, което било актуално към онзи момент. Окръжна прокуратура В.Т. чрез своя представител заема становище, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна и затова предлагат на съда да се потвърди първоинстанционната присъда. Като разгледа направените с жалбата оплаквания, прецени събраните по делото док-ва поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата на страните, В.Търновски окръжен съд приема за установено следното: Подсъдимият И. М. И. е от с. П.. Същият имал бизнес отношения със свидетеля П.М. и съпругата му С.К.. Според свидетелските показания на последните, той е разнасял стоката, която те произвеждали. В резултат от тези бизнес отношения подсъдимият се запознал и със сестрата на М. - свидетелката К.Ц.а и с нейната майка свидетелката И. М.а. Тези свидетели живеели заедно в двуетажна къща в с. П., общ.Г.О., на ул. С., № . Подсъдимият и свидетелката К.Ц.а, видно от свидетелските показания на свидетелката С.К. за известен период от време – началото на 2009 г. били в по-близки приятелски отношения и както свидетелката К.Ц.а твърди: „Ходели да пият заедно кафе.” През месец март 2009 г. намалял обема на бизнеса на свидетеля М. в резултат на което той се отказал от услугите на подсъдимия в ежедневната му работа. Уредил финансовите си отношения с него и му обяснил, че повече няма да го търси във връзка с търговската дейност на фирмата. По същото време свидетелката Ц. също прекратила срещите си с подсъдимия. Тези прекратявания на отношенията помежду им провокирали у подсъдимия И. известна агресия, която се изразява в многобройни позвънявания на мобилните телефони на св. Ц. и св. М.. Същият по телефоните ги заплашвал и псувал, както и започнал с лекия си автомобил да обикаля около къщата им при особено активно започвал да действа в нощните часове на денонощието. По телефона св. М. заявил, че започнал да го псува като му се обаждал в различни часове на нощта. Псувал и св. Ц., като я заплашвал, че ще изпрати цигани да се разправят с нея. Тези обстоятелства се потвърждават и от св. К., която твърди, че към мъжа й е имало заплахи по телефона, изпращане на SMS-и със заплахи. Вземал кола и вечер по 15-20 пъти обикалял около къщата. Това негово поведение накарало свидетелите да се оплачат в полицията, въпреки това, когато бил в пияно състояние продължавал да им звъни и да ги заплашва. По делото е разпитан в качеството си на свидетел полицейският служител Т.. Същият като служител на РУ на МВР – Г.О. обслужва района на с. П. и пред съда е заявил, че горепосочените свидетели многократно са му се оплаквали устно, а и са депозирали писмени жалби до него. Същият е заявил, че подсъдимият ежедневно злоупотребява с алкохол и тогава става неконтролируем, управлява МПС в нетрезво състояние, за което му били съставяне актове по ЗДП за извършени престъпления по чл.343б ал. 1 от НК. Тези твърдения се потвърждават от приложената писмена справка, която е издавена от РУ на МВР – Г.О., от която е видно какви наказателни производства има образувани срещу подсъдимия И., както и от бюлетина му за съдимост. През нощта на 01.06.2009 г., около 2.30-3.00 ч, свидетелката И. М.а била събудена от силни удари по къщата. Същата се изплашила, станала и тъй като се усъмнила, че подсъдимият може да е пред дома й, звъннала на св. К., като й казала да видят двете какво се случва пред къщата й. И двете видели подсъдимия И. пред оградата на къщата, който крещял псувни: „ Ще ви еба майката, курви, боклуци!”. Същият бил агресивен и тъй като това била поредната вечер на тормоз св. К. се върнала в къщи и събудила съпруга си, а и в същото време подсъдимият започнал да му звъни по телефона. Св.М. се ядосал и решил да си уреди отношенията с подсъдимия, затова се облякъл, излязъл от къщата и се качил в един от автомобилите заедно със св. К.. Пообиколили селото 20-25 мин, но не успели да намерят И.. В същото време докато те го търсели, той се върнал обратно до къщата и започнал да крещи и псува всички. Наричал св. М.а и св. Ц. „курви”, „псувал ги на майка”, заплашвал ги със саморазправа. Намиращите се в къщата деца се събудили от крясъците и псувните и се изплашили и започнали да пищят. В същото време подсъдимият И. започнал да хвърля втвърден цимент, камъни и втвърдена вар по къщата, като не спирал да крещи и да псува, дори влязъл и в двора. Там били паркирани леките автомобили на фамилията. Намирал се и лекият автомобил – Опел „Фронтера” с рег. № ВТ......., собственост на К. и М.. Двете свидетелки Ц. и М.а видели, че И. е от дясната страна на джипа и с някакъв предмет го надира. Опитали се да го изгонят, като го запитали какво прави там. След като ги чул И. побягнал, а в същото време се завърнали М. и К.. През нощта И. продължил да звъни по телефоните на всички в къщата и да ги псува. Сутринта св. М. видял, че джипът му от дясната страна е издраскан с остър предмет до основата на боята. Установил, че множество изпочупени цигли има по покрива на къщата, тъй като същият е бил покрит с камъни и парчетата втвърден цимент, които И. хвърлял към къщата. В последствие се установило, че има счупени 30 бр. цигли, което довело до пререждане на целия покрив. На сутринта семейството се обадило отново на органите на полицията в гр. Г. О . Свидетелят Т. лично дошъл и установил наличието на камъни и втвърден цимент върху покрива на къщата, изпочупените цигли, както и издрасканата дясна страна на джипа. Според св. Т., надраскването било прясно, тъй като установил, че лакът е одран, отстранен и навит като стружка. При прегледа установил, че одиранията са пресни, тъй като нямало ръжда и според него колата била надраскана от край до край, с ключ или остър предмет, до основата на боята. Отново била подадена жалба от страна на свидетелите до полицията срещу подсъдимия. Свидетелят Т. снел обяснение и съставил на подсъдимия И. - Протокол за полицейско предупреждение от 18.06.2009 г., който му бил връчен и подсъдимият подписал без възражение. Бил извършен оглед на местопроизшествието и прегледан пострадалият автомобил, както и били направени фотоснимки. Била назначена съдебно-оценъчна експертиза, в която вещите лица дават заключение за стойността на унищожените цигли, които възлизат на стойност 10.50 лева и стойността на повредения лек автомобил, която възлиза на стойност 410.00 лева, за да може той да придобие първоначалният си вид след ремонта. Тази експертиза е възприета от съда, но видно от нея настоящата съдебна инстанция преценява, че са оценени само цигли втора употреба – 30 бр., но няма вложен труд за поправката на покрива, тъй като тези цигли трябва да бъдат махнати от покрива, а след това поставени нови, здрави, за да може същият да придобие първоначалният си вид за употреба, т.е. съдебно-оценъчната експертиза в раздел А са оценени само циглите, без да е прибавен труда. Но тъй като няма протест в тази част, съдът няма да събира допълнителни доказателства. При тази фактическа обстановка, от обективна и субективна страна се установява, че подсъдимият И. М. И. е осъществил две престъпления – престъпния състав на чл. 325, ал.1 НК – на 01.06.2009 г. в с. П., ул. С., № , извършил непристойни действия, грубо нарушаващи общÕствения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като отправял нецензурни думи и псувни по адрес на Кремена Иванова Ц., И.А.М. и С.Д.К. – „Майка ви да еба!”, „Курви!”. С тези си действия подсъдимият е демонстрирал явно неуважение пред обществото и личността на пострадалите лица, като с цинични изрази и псувни крещейки ги през нощта на улицата, както и по телефона в продължение на няколко часа той смутил и нарушил нормалния живот и нощен сън на цялото семейство, както и на малолетните им деца. Тези негови действия са възприети и от съседите живеещи на улицата. Тъй като деянието е извършено през нощта, те са имали възможност да го възприемат. Грубо и безцеремонно подсъдимият е демонстрирал трайно цинично отношение към свидетелите, изразил е явно неуважение към обществото като цяло, демонстрирал е поведение, с което си е мислел, че всичко му е позволено, а именно да говори и да върши каквото си иска. Същият незачита обществените норми и е скандализирал обществото с поведението си. Неоснователно е възражението, че не се касае за „непристойни действия” по смисъла на материалния закон.Видно то доказателствата деянието е извършено през нощта – време през което има много добра „чуваемост” и казаното, което е било на висок глас чрез крясъци от страна на подсъдимия срещу свидетелите е било чуто не само от тях, но и от малолетните деца намиращи се в къщата.Като се има в предвид, че през нощта казаните думи отекват на по-голямо разстояние, то и съседите на пострадалите са чули казаното от подсъдимия по адрес на трите свидетелки.Деянието е извършил публично – на улицата и в двора на къщата, като грубо е изразил неуважение към обществото, като ги е обезпокоил с обидните думи и е обезпокоил съня им, като ги е разбудил, както тях, така и децата и съседите които живеят до тяхната къща.С тези си действия той е изразил неуважение към обществото, тъй като е обезпокоил не само засегнатите лица от обидните му думи, а въобще е обезпокоил и живущите в селото. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, разбирал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването му. От обективна и субективна страна се установи, че подсъдимият И. М. И. е осъществил и престъпния състав на чл. 216, ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. НК – на 01.06.2009 г. в с. П., ул. С., № , при условията на продължавано престъпление, през непродължителен период от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината е извършил следните деяния: Първо, противозаконно е унищожил чрез счупване чужди движими вещи – 30 лв. цигли на стойност 10.50 лева, собственост на И.А.М.. Второ, по същото време и на същото място противозаконно повредил чужда движима вещ – лек автомобил Опел „Фронтера”, с рег. №ВТ ..., собственост на П.Т.М. и С.Д.К., на стойност 410.00 лева, чрез продиране на преден десен калник и предна дясна врата. В първия случай той е унищожил движимите вещи, а във вторият случай ги е повредил. Съдът не приема твърдяното в жалбата на подсъдимия, че не можело да се докаже, че той е повредил чрез продиране на десния калник и дясната врата на лекия автомобил, поради което не следвало да отговаря в тази част на обвинението, а само за унищожаването на 30 бр. керемиди и следвало да се приложи чл. 9 ал. 2 НК. Видно от свидетелските показания лекият автомобил Опел „Фронтера” е бил спрян до къщата, а подсъдимият е влязъл в двора и е бил до автомобила. В момента, в който е извършвал надраскването е бил видян от свидетелките Ц. и М.а и когато те двете се развикали от къщата, той побягнал. Веднага на сутринта надраскването било констатирано и от дошлия още на същия ден полицейски служител Т.. Подсъдимият не е отрекъл това деяние, дори е поискал доброволно да заплати стойността на повреденото и унищожено от него имущество – керемиди и надрасканото от него по лекия автомобил. В съдебно заседание на 18.12.2009. г., лист 55, лично подсъдимият е заявил: „Желая да наплатя щетите от 420.00 лева. Ще ги платя до края на годината по банков път, за да имам документ. След като ги заплатя, желая да сключа споразумение.” В следващото съдебно заседание, видно от протокол от 21.01.2010 г., лист 59 от първоинстнационното дело, подсъдимият отново е заявил: „Не съм му върнал парите, но ще се оправим, говорих сега с него, до две седмици ще му дам парите.”, т.е. подсъдимият е демонстрирал желание за заплащане на тези 420.00 лева, които са стойността на унищоженото и повредено имущество на гоепосочените лица. Следователно, неоснователно е твърдението в жалбата, че той не бил повреждал джипа чрез надраскване. Видно е, че е налице усложнена престъпна дейност, тъй като е осъществил с всяко едно от деянията поотделно състава на едно и също престъпление през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при наличие на едно и също трайно отношение към предмета на престъплението. От субективна страна е действал умишлено, при пряк умисъл, подсъдимият е разбира общественоопасният характер на деянията и е предвиждал общественоопасните последици, и целял тяхното настъпване. При тази фактическа и правна обстановка за първото престъпление по чл. 323 ал. 1 НК РС е постановил 8 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, а за второто по чл. 216 ал. 1 НК му е наложил наказание 5 месеца лишаване от свобода, което също да изтърпи при първоначален общ режим, като на основание чл. 23 ал. 1 е постановил едно общо наказание най-тежкото 8 месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим. Видно от събраните по делото доказателства така определеното наказание е справедливо и законосъобразно. Действително тези две престъпления не са с висока обществена опасност, но видно от бюлетина за съдимост подсъдимият е осъждан. Въпреки това, съдът е отчел като отегчаващи обстоятелства предишните му осъждания, както и обстоятелството, че има образувани и други наказателни производство. Но като смекчаващо обстоятелство е отчетено направените му самопризнания в досъдебното производство, както и в съдебната фаза. В случая, с оглед личността на подсъдимия, с оглед миналите му осъждания и с оглед престъпната упоритост при извършване на противоправни деяния съдът правилно и законосъобразно не е приложил разпоредбата на чл. 66, ал.1 НК, тъй като целите на регламентирани в чл. 36 НК не биха могли да бъдат осъществени и същият няма да се поправи и превъзпита без ефективно приложение на наказанието, т.е. този вид наказание следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като в противен случай няма да въздейства възпитателно и предупредително не само на подсъдимия, но и на обществото. Затова съдът е приел правилно и законосъобразно, че това наказание следва да бъде изтърпяно ефективно.При този изход на делото са присъдени разноските които подсъдимия следва да заплати на ГОРС съгласно чл.189, ал.3 от НПК, които са направени за вещи лица. Следователно жалбата е неоснователна и като такава се оставя без уважение, като на основание чл.338 във вр.чл.334 т.6 от НПК потвърждава първоинстанционната присъда. Водим от изложеното, В.Търновски окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА присъда № 59/05.02.2010 год., по НОХД № 944/2009 год. Г.Оряховски районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2. |