Р Е Ш Е Н И Е
№ 427/06.02.2018 г.
гр. В.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и втори януари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6603 по описа на съда за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от Т.Д.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
процесуалния й представител – адв. Н. Т., срещу П.Д.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.
87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № * г. на варненски нотариус,
сключен между Т.Д.Ч. и Димитър Добрев Ч., от една страна, и П.Д.Ч., от друга
страна, касаещ следния недвижим имот, а именно:
¾ ид. ч. от дворно място, цялото с площ 960
кв. м., находящо се в с. Ст. Ор.,
община Д.ч., област В., представляващо УПИ * в кв. 24 по плана на селото,
ведно с ¾ ид. ч. от построената в него жилищна
сграда, при граници на дворното място: от двете страни улици, УПИ * и УПИ *, до размера на притежаваните от
ищцата ½ ид. ч. от целия имот.
В
исковата си молба ищцата Т.Д.Ч. излага, че заедно с покойния
си съпруг Д.Д. Ч., починал на * г. са
били собственици на недвижим имот, находящ се в с. Ст.
Ор., община Д.ч., представляващ ¾ ид. ч. от дворно място, цялото с площ * кв. м., ведно с ¾ ид.
ч. от построената в него жилищна сграда. По силата на договор, обективиран в нотариален акт * г., двамата със съпруга й прехвърлили на ответника притежаваните от тях
идеални части от имота срещу задължението на получаващия имота да осигури лично
или чрез трето лице гледане и издръжка на прехвърлителите
до края на живота им. Правото на собственост върху имота придобила по
наследство и след възмездна правна сделка с майка й. Твърди, че след
подписването на договора ответникът сключил граждански брак и със съпругата си
заминали да живеят в чужбина. Поддържа, че непосредствено след сключването на
договора нямала нужда от издръжка и гледане и синът й не полагал никакви грижи
за нея. След смъртта на съпруга й и с напредване на възрастта се влошило общото
й здравословно и физическо състояние. Станало й все по-трудно да се справя с
ежедневните битови проблеми. Имала нужда от грижи и издръжка, които не
получавала от ответника. При инцидентните си посещения в страната последният
започнал да предявява претенции да напусне жилището. Въпреки устно отправените
от нея покани да изпълнява задълженията си по договора, той отказал да стори
нужното в това отношение. По изложените съображения моли предявеният иск да
бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника П.Д.Ч., чрез назначения му особен представител – адв. С.Т.. Не се
оспорва обстоятелството, че ищцата е активно материалноправно
легитимирана да претендира развалянето на процесния
договор до размера на ½ ид. част от целия
имот. Твърди, че през целия период от сключването на договора през 1997 г. до
смъртта на баща си през 2001 г. е полагал фактически грижи и е давал издръжка в
пари и в натура на прехвърлителите /негови родители/.
Поддържа, че е продължил да полага фактически грижи за своята майка и да й дава
издръжка и след смъртта на баща си до настоящия момент. В условията на
евентуалност посочва, че грижите са били полагани чрез трето лице, като е давал
пари за издръжка на ищцата под формата на изпращани ежемесечно парични средства
в достатъчен размер, които да й гарантират спокоен и достоен живот. В условията
на евентуалност твърди, че майка му престанала да му оказва съдействие във
връзка с изпълнение на задължението му да полага непосредствени грижи за нея,
поради което трансформирал задължението си в парично и продължил да го
изпълнява, като й изпращал ежемесечно парична сума в достатъчен размер, който
да й осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водила преди прехвърляне на
имота. Възразява, че липсва виновно неизпълнение на задълженията му по договора
и съответно основание за неговото разваляне. На основание чл. 87, ал. 5 ЗЗД
възразява, че правото да бъде искано разваляне на процесния
договор е погасено по давност поради обстоятелството, че по твърдение на самия
ищец първото неточно изпълнение на договора предхожда с повече от пет години
датата на депозиране на исковата молба в съда. В условията на евентуалност и
ако бъде прието, че договорът е с продължително изпълнение, възразява, че
поведението му не може да бъде преценявано на база факти, настъпили преди
повече от пет години, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда.
В тази връзка твърди, че в последните 5 години е полагал грижи и е давал
издръжка на майка си в пълен обем. По изложените съображения моли предявеният иск да
бъде отхвърлен.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцата се представлява от
адв. Н. Т., който заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявеният иск
да бъде уважен.
Ответната страна се представлява от назначения му особен представител – адв. С.Т., който поддържа становище за неоснователност на
исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал.
3 ЗЗД.
По делото е прието за безспорно
установено и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че между страните е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
издръжка и гледане от 13.03.1997 г. по отношение на ¾ ид. части от процесния имот, като
към момента на прехвърлянето ищцата е била собственик на ¼ ид. част от целия имот по наследство, а ½ ид. част от имота е притежавана от нея и починалия й съпруг
в режим на съпружеска имуществена общност.
Сключеният между страните договор
има алеаторен характер, тоест съдържа неопределеност
на престацията на приобретателя.
В случая е прехвърлено имущество от страна на ищцата в полза на ответника срещу
задължение за издръжка и гледане за бъдещо време /до края на живота на прехвърлителя/, при което не се знае колко време ще живее
последния, а оттам и какъв е обемът на издръжката и гледането, дължими от
ответника, включително има и неяснота относно промяната с течение на времето на
нуждите на прехвърлителя, както и неговото физическо,
присическо и емоционално състояние.
Задължението за гледане и издръжка има за предмет една продължителна във времето престация, определена не с конкретен срок, а с определяем такъв – моментът, в който лицето, следващо да получава грижи и издръжка, почине. Задължението на приобретателя следва да се изпълнява от момента на сключване на договора до смъртта на прехвърлителя, тоест касае се до задължение с продължително изпълнение. Изпълнението трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не епизодично. Поради това частичното неизпълнение е равнозначно на пълно неизпълнение и основание за разваляне на договора за издръжка и гледане.
Приобретателят е длъжен да изпълнява по начин, който да
съответства на всички нужди на прехвърлителя, като не
е необходимо кредиторът да го уведомява за промяната
в нуждите си.
В настоящото производство ищцата твърди, че в началото
след сключване на процесния договор не се е нуждаела
от издръжка и гледане от страна на ответника. След смъртта на съпруга й обаче,
с напредване на възрастта и влошаване на общото й здравословно и физическо
състояние, за нея станало все по-трудно да се справя с ежедневните битови
житейски проблеми. Излага, че има нужда от грижи, издръжка и гледане, но не ги
получава от ответника, на когото прехвърлила собствеността върху процесния недвижим имот.
С доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като на ответника изрично е указано, че следва да установи, че е изправна страна по така сключения договор, а именно, че е предоставял ежедневно и непрекъснато лично или чрез трето лице грижи и издръжка в натура на ищцата в обем да бъдат задоволени нейните нуждите от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди, съответно, че е трансформирал задължението си в парично, като ежемесечно й е изпращал финансови средства, достатъчни за осигуряването на нормален и спокоен живот на ищцата, какъвто тя е водила преди прехвърлянето на имота.
Въпреки дадените указания и предоставената възможност за разпит на един свидетел за установяване на обстоятелствата относно изпълнението на задълженията на ответника по сключения договор за издръжка и гледане, същият не ангажира каквито и да е доказателства да е изпълнявал по какъвто и да е начин поетото от него задължение да гледа и издържа ищцата.
В този смисъл неоснователни и недоказани са всички направени от назначения му особен представител възражения относно евентуално изпълнение на поетите с договора задължения.
По изложените съображения и доколкото е
налице пълно неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по сключения
договор, съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен, като процесният договор за издръжка и гледане
бъде развален до размера на притежаваните от ищцата ½ ид. части от имота.
Предвид изхода на спора, разноски в настоящото производство следва да бъдат
присъдени в полза на ищцата. Същата представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира сумата 50 лв. – държавна такса, която следва да й бъде
присъдена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
РАЗВАЛЯ договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт № *г. на варненски нотариус, сключен между Т.Д.Ч. и Д. Д. Ч., от една страна, и П.Д.Ч., от друга страна, касаещ
следния недвижим имот, а именно: ¾ ид. ч. от
дворно място, цялото с площ * кв. м., находящо се в с.
Ст. Ор., община Д.ч., област В., представляващо УПИ * в кв. * по плана на селото, ведно с
¾ ид. ч. от построената в него жилищна сграда,
при граници на дворното място: от двете страни улици, УПИ * и УПИ *, до размера на притежаваните от ищцата ½ ид.
ч. от целия имот, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА П.Д.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Т.Д.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 50 лв. /петдесет лева/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: