Р Е Ш Е Н И Е
№ 12
гр. Габрово, 26.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание
от двадесет и девети януари, две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар Радина Церовска, като разгледа материалите по
адм. дело № 146 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-696 от 3.04.2020 г., подадена от „***“ ООД, против Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ А000217 от 2.03.2020 г., издаден от старши експерт при Община Габрово, при дирекция „Местни данъци и такси“ с искане за неговата отмяна в частта му, относно дължимостта на такса битови отпадъци /ТБО/ за два имота, находякщи се в гр. Габрово, както и в частта, в която се определя размер на данъка върху недвижимите имоти /ДНИ/ за сграда на ул. „***“, гр. Габрово, като се иска съдът да определи размера на тези задължения, без да включва площта, респективно реалната данъчна оценка, на трафопоста, съставляващ част от сградата и обслужващите го части от същата и се вземе под внимание реалната оценка на котелното и сутеренните помещения, находящи се в сградата, част от която е неизползваема.
С процесния АУЗД старши инспектор при Община Габрово, дирекция „Местни данъци и такси“, направление „Контрол“ - ***, на основание чл. 107, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК, чл. 4, ал. 2, чл. 28, ал. 1, чл. 9б и чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, чл. 15 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Габрово, чл. 14, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Габрово, и във връзка с подадени декларации за недвижими имоти, се установява размерът на задълженията дружеството – жалбоподател към 2.03.2020 г. по пера:
1. Данък върху недвижимите имоти;
2. Такса битови отпадъци;
за годишни периоди от 2015 г. до 2019 г., включително, за два имота, находящи се в гр. Габрово, съответно - на ул. „***“. Общият размер на задължението е 15 396.91 лв., от които 12 278.55 лв. главница и 3 118.36 лв. лихви, като лихвата е начислявана и посочена по отделно за всеки отделен годишен данъчен период и за всяко от двата вида задължения – ДНИ и ТБО, както и за всеки от двата имота, находящи се на двата посочени адреса.
АУЗД е получен от адресата си на 4.03.2020 г. и против него на 12.03.2020 г. е подадена жалба до Директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Габрово.
С Решение от 17.03.2020 г. на Директор ДМДТ при същата Община АУЗД е изменен за всяка една от петте години, като към датата на произнасянето му размерът на главницата е преизчислен, с оглед на тези изменения, на 9 988.30 лв. главница и лихва – 2 228.05 лв., като е посочено изменението на главници и лихви по отделни години за същия 5-годишен период.
Това Решение е получено от адресата на 19.03.2020 г. Жалбата до съда е депозирана на 1.04.2020 г. АСГ намира, че същата е подадена в законния срок, от заинтересовано лице и против подлежащ на съдебно оспорване административен акт, поради което се явява редовна и допустима, с оглед на което следва да бъде разгледана по същество.
В жалбата си задълженото лице изтъква следните аргументи в защита на тезата си:
Решението на директора на Дирекция МДТ не е изготвено в необходимата форма и не съдържа изискуемите реквизити. От него не може да се направи извод, че има силата на контролен акт, същото наподобява писмо, в което се обяснява защо едно извършено от жалбоподателя плащане е отнесено за погасяване на друго задължение, а не за това, което платецът е посочил изрично в платежния си документ. Не са обсъдени възраженията на жалбоподателя срещу АУЗ, както и развитите оплаквания за неговата незаконосъобразност. Вместо това е предоставена информация за определянето на данъчната оценка на единия от двата процесни имота, което не е предмет на спора. Обжалваният АУЗ е изменен, без да се укаже точно в коя негова част, за какви суми и по отношение на кои имоти.
С оглед на така изложеното жалбоподателят излага повторно, този път пред съда, съображенията си против АУЗД, който се обжалва в цялост по отношение определените за двата имота и петте години ТБО, както и в частта му, в която е определен данък върху недвижимите имоти за находящия се в гр. Габрово на ул. „***“ застроен имот с нежилищна сграда, а именно:
1. Имот на ул. „***“ е незастроен и за него, според правилата на Община Габрово, не се събира ТБО, т. к. по отношение на него не се предоставят услугите, за които такава се дължи по чл. 62 от ЗМДТ, чл. 12, ал. 1 от общинската Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и права, т. 1.3 от Заповед № 3214 от 31.10.2019 г. на кмета на Община Габрово.
2. Част от сградата на ул. „***“, съставляваща трафопост, не е собственост на дружеството, за което са приложени доказателства, но въпреки това данъчната оценка е определена за цялата сграда и, съответно тя е взета за база за двата типа задължения.
3. Около 800 кв. м. от застроената площ на сградата не е пълноценно застроена, а се заема от котелно, сутерен без прозорци и врати, което не е отчетено и в тази част ТБО и ДНИ са определени в завишен размер.
В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С. К. от ГАК, който поддържа депозираната жалба.
Ответникът се представлява от юрисконсулт П., който оспорва жалбата, като я намира за недопустима, алтернативно – за неоснователна.
АСГ счита жалбата за редовна и допустима. С нея се оспорва подлежащ на съдебно обжалване ИАА, а не съдържание на документ, както твърди ответната страна, от заинтересовано лице в законния срок, поради което следва да бъде разгледана нейната основателност.
Съдът, на основание чл. 168 от АПК, провери всички основания за допустимост и законосъобразност на процесния ИАА по чл. 146 от същия кодекс на оспорения ИАА.
Процесният АУЗ е издаден от *** – старши експерт при Община Габрово, Дирекция „Местни данъци и такси“, направление „Контрол“, на която със Заповед № 160 от 4.02.2020 г. на кмета на Община Габрово са предоставени правомощията да извършва дейности по чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, вкл. издаване на актове от типа на процесния.
Решението по подадената против този АУЗД жалба е издадено от Директор Дирекция „МДТ“ при същата община. Със Заповед № 5 от 13.08.2008 г. на кмета на Община Габрово лицето, издало Решението по жалбата против процесния АУЗД е назначено на длъжността „Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при същата община, с оглед на което и въз основа на Писмо вх. № СДА-01-1520/18.08.2020 г. /л.210/ на същия административен орган, той е ръководител на звеното за местни приходи в същата община и решаващ орган по смисъла на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ по жалби против АУЗД.
По делото няма спор, че задълженията на жалбоподателя са определени въз основа на подадени от него декларации за притежавани вещни права върху процесните имоти. Такива се съдържат по делото и това е посочено в самия АУЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3 – 5 от ЗМДТ, в производствата по установяване на местните данъци, какъвто е ДНИ, служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. Тези служители се определят със заповед на кмета на общината. Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Според чл. 9б от същия закон установяването на местните такси по него се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 – 5, а обжалването на свързаните с тях актове - по същия ред. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ препраща, по отношение на установяването на тези местни задължения, към ДОПК. В случая приложение намира чл. 107 от ДОПК, като служителят осъществява функцията на орган по приходите по Кодекса и установява публични задължения въз основа на подадена от ДЗЛ декларация.
Съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК, АУЗД може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция, чиято функция се изпълнява от ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община. Такова оспорване е било направено и въз основа на същото е издадено процесното Решение на директор Дирекция „МДТ“ при общината, цитирано по-горе, с което АУЗД е частично изменен с намаление на задълженията по години, в полза на жалбоподателя.
В заключение настоящият съдебен състав намира, че както АУЗД, така и контролното Решение са издадени от компетентни органи, в изпълнение на предоставените им правомощия и е изпълнена задължителната предпоставка за осъществен административен контрол преди съдебния такъв. Същите съответстват на изискванията за форма на акта – писмена със съдържание – определяне на дължими ТБО и ДНИ за посочените години, определени по пера – главници и лихви. Не са налице основания за прогласяване на нищожност на оспорения ИАА.
Не се установяват съществени нарушения в процедурата по тяхното издаване. АУЗД е издаден въз основа на подадени от задълженото лице и настоящ жалбоподател декларации по образец и се определя въз основа на тях и ДО на имотите. Процесното Решение се явява контролен акт на компетентен административен орган, който има съответните реквизити, вкл. диспозитивна част и мотиви. То се издава въз основа на депозирана жалба от страна на дружеството срещу процесния АУЗД. Доколко този акт и решението по жалбата против него съответстват на материалния закон и целта му е обект на установяване в настоящото производство.
От съдържанието на АУЗД става ясно, че същият се издава за установяване на задължения по годишни периоди, от началото на 2015 г. до 2019 г., включително. За всяка от тези пет години на отделни редове в ИАА са посочени задълженията - главница и лихви до датата на издаването му, за два недвижими имота – 1. Застроен имот, находящ се в гр. Габрово, ул. „***“ и 2. Незастроен имот, находящ се в гр. Габрово, ул. „***“, като за всеки от тях на отделен ред е посочен размер на данък върху недвижими имоти /ДНИ/ и на такса битови отпадъци /ТБО/. Общият размер на задълженията възлиза на 15 396.91 лв., от които – 12 278.55 лв. главница и 3 11836 лв. лихва за просрочие на задълженията. За всяка от петте години размерът на двете задължения за всеки от имотите е един и същ: За застроения имот ДНИ е 779.52 лв., а ТБО – 1 611.00 лв.; За незастроения имот ДНИ е 37.61 лв., а ТБО – 27.58 лв.
В жалбата си против АУЗД, адресирана до директора на Дирекция “МДТ“ при Община Габрово, „***“ ЕООД сочи, че обжалва акта „в частта му, в която е определена като дължима ТБО, както и в частта му, в която е определен размерът на ДНИ върху недвижимите имоти за сградата на ул. „***“. След като АУЗД не се оспорва в останалата му част по административен ред, то следва да се счита, че в тази част той е влязъл в сила и не подлежи на разглеждане и от съда /относно ДНИ на незастроения такъв/.
Възраженията се изразяват конкретно в следното:
1. По отношение на спорния ДНИ: Не е взето от решаващия орган под внимание фактът, че част от сградата с идентификатор 14218.510.73.1 на ул. „***“ не е собственост на дружеството – жалбоподател, а данъчната оценка е определена за цялата сграда.
Сградата е закупена от дружеството на търг като „***“ през 1997 г. В мотивите на влязло в сила Решение № 554 от 30.12.2009 г. на РС Габрово по гр. д. № 1098/2009 г. е прието, че трафопостът, намиращ се в тази сграда, не е собственост на дружеството, а на „Е. ОН България Мрежи“ АД – Варна /в момента с наименование „Електроразпределение Север“ АД – Варна/, като той съставлява 420 кв. за трафопоста и още 200 кв. м за обслужващи го части или около 620 кв. м застроена площ. Енергоразпределителното дружество не било изпълнило задължението си да декларира това релевантно обстоятелство и да заплаща дължимите в тази връзка публични задължения, свързани с него и това не следва да е в ущърб на жалбоподателя.
Също така не е взето под внимание, че около 800 кв. м от застроената площ на сградата е котелно помещение и сутеренни такива, без прозорци и врати, а те са оценени като пълноценна застроена площ, респективно върху тази стойност са определени в завишен размер ДНИ и ТБО.
2. По отношение ТБО: В жалбата се сочи, че при определяне размера й не е взето предвид, че „вторият от двата имота е незастроен, поради което за него не се следва събиране на ТБО. По отношение на такива имоти не се предоставят услугите, посочени в чл. 62 от ЗМДТ, за които таксата се дължи. Това е посочено и в чл. 19 от НОАМТЦУПТОГ, издадена на основание чл. 63, ал. 2 от закона. Жалбоподателят сочи, че имотът не се обслужва от общината, като по отношение на услугите, изброените в чл. 62 от ЗМДТ, такива не се осъществяват на практика, т.к. улица към имотите не съществува, липсват и контейнери за сметосъбиране.
В заключение се моли за отмяна на процесния АУЗД по отношение на определените задължения за ТБО и за редуциране /намаляване/ на определения ДНИ за застроения имот.
В следствие на така подадената жалба директорът на ДМДТ е
разгледал същата и се е произнесъл с процесното Решение от 17.03.2020 г. Административният орган е отчел, че на 21.02.2020
г. дружеството е декларирало на основание чл. 14 от ЗМДТ имот, представляващ
земя, с площ от 2 116.00 кв. м, находящ се в гр. Габрово, ул. „Разцветна“
и към декларация е приложило НА № 59 от 8.09.1998 г., както и скица и оборотна
ведомост, за установяване на собствеността върху имота и отчетната му стойност.
Отчетната му стойност, видно от ведомостта и посочена в декларацията, е
42 141.46 лв. При обработването на декларацията от служител на общинска
администрация е установено, че данъчната оценка /ДО/ на имота е 25 074.60
лв., която е изчислена съобразно правилата на Приложение № 2 от ЗМДТ. На
26.02.2020 г. за същия имот е подадена коригираща декларация по чл. 14 от ЗМДТ,
към която е приложена оборотна ведомост с посочена отчетна стойност на имота от
10 000.00 лв., като се твърди, че е допусната техническа грешка при
първоначалното изготвяне на документа. Други корекции с тази втора декларация
не са правени. Съгласно чл. 21 от ЗМДТ, ДО на недвижимите имоти на юридическите
лица е по-високата между отчетната им стойност и данъчната им оценка, изчислена
съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ. В случая за изчисляване на ТБО и ДНИ за този
имот е използвана по-високата такава, която се явява именно данъчната оценка. Незастроените
имоти се считат за необслужвани с услугата „сметосъбиране и сметоизвозване“ и
„обезвреждане на битови отпадъци“, поради което този имот е освободен вече от
начисляване на такса за тях и такава не е сред компонентите на ТБО за имота. За
него е начислявана единствено такса „чистота на териториите за обществено
ползване“ в размер на 1,1 ‰, която остава дължима.
Другият имот, деклариран също на 21.02.2020г., е застроеният с нежилищна сграда, като жалбоподателят сам е посочил, че той е с РЗП от 2 983.80 кв. м. и представя документи за собственост със същата посочена квадратура. Отчетната му стойност е 105 775.60 лв., а ДО – 519 677.40 лв. и за целите на облагането и определянето на таксата е взета отново по-високата стойност – ДО. Коригираща декларация не е представяна и до момента, като няма и твърдения в тази насока. Административният орган е изчислил задълженията за имота въз основа на подадената декларация, в съответствие със законовите изисквания, а ДО е определил според заложените критерии в Приложение № 2 от същия нормативен акт.
Постъпили от
дружеството на 2.03.2020 г. суми за заплащане на задълженията към Община Габрово за
ДНИ и ТБО са отразени за най-старите данъчни периоди – 2015 г. и 2016 г.,
отново за двата типа задължения - ДНИ и ТБО, вкл. лихви за тях. На основание
чл. 169, ал. 3 от ДОПК задълженията за местни данъци и такси се погасяват по
реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има
право да заяви кое от тях погасява.
Разпоредителната
част на това Решение съдържа волеизявление за изменение на АУЗД, като в пет
отделни точки е посочено общо по години, от 2015 г. до 2019 г., размер на дължимите
суми към датата на издаването му – 17.03.2020 г., като са намалени задълженията
по посочени главница и лихва за всяка година. Така общият размер на задължението към 17.03.2020 г. е на стойност
9 988.30 лв. – главница и 2 228.05 лв. – лихва.
Съгласно чл. 141,
ал. 1 от ДОПК по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите
актове, издавани от органите по приходите, доколкото в кодекса не е предвидено
друго. Налице е ясно очертан с жалбата против АУЗД обхват на спорните въпроси. Адресираната
до съда Жалба съдържа аналогични твърдения и мотиви на изложените такива преди
това пред висшестоящия административния орган.
В тази връзка и
въз основа на гореизложеното АСГ намира, че следва да разгледа по същество
жалба против процесния АУЗ относно петте процесни години /2015 г. – 2019 г./,
както следва: 1. За имота на ул. „***“ – по отношение както на ДНИ за сградата,
така и по отношение на ТБО; 2. За имота на ул. „***“ – само по отношение на
ТБО, като се вземе предвид и постъпилото на 2.03.2020 г. доброволно плащане от
длъжника, направено преди издаване на контролното Решение. Съдът взе предвид,
че на обжалване подлежи самият АУЗД.
От фактическа страна се установява следното:
На 21.02.2020 г.
дружеството - жалбоподател подава Данъчна декларация № ДК 14000815 по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с ДНИ за закупен от него на 8.09.1998 г. имот в гр. Габрово на
ул. „***“ с площ от 2 116 кв. м., незастроен, в
строителните граници на населеното място. Имотът е с посочена отчетна стойност
от 42 141.46 лв. и с идентификатор № 14218.510.71. Декларираната квадратура
съответства на приложената извадка от КК, а съгласно НА за придобиването му тя
е 2 100 кв. м. Съдът приема
декларираната квадратура, т. к. самият жалбоподател е посочил тази цифра и тя
съответства на отразяването в КК и не е налице спор за по-малка площ от така
заявената.
На същата дата е
деклариран от дружеството с Декларация № ДК 14000816 и втория недвижим имот,
находящ се на ул. „***“, закупен на
25.04.1997 г., като е посочено, че същият е застроен с двуетажна сграда – друга
нежилищна, административна, построена през 1968 г., с разгъната застроена площ
от 2 983. 80 кв. м. Отчетната стойност на имота е 105 775. 06 лв. Същата е с
идентификатор 14218.510.73 /за сградата – с добавка „.1“ към номера/. В КК
квадратурата на имота е отразена на 1 618 кв. м. застроена площ, но сградата е
двуетажна. Имотът е придобит въз основа на Договор за продажба чрез търг от
25.04.1997 г., в който разгънатата застроена площ на сградата е отразена така,
както това в последствие е направено в тази декларация. Сградата е описана,
като в нея са включени трафопост, хидрофор, собствено котелно помещение. Същата
е придобита в едно с правото на строеж върху терена, на който тя е разположена.
Не е налице предеклариране на площта на имота, вкл. и до момента, поради което
към датата на издаване на АУЗД органът се е базирал на подадените от самия
жалбоподател данни за площта.
Четири дни
по-късно, на 26.02.2020 г., дружеството е подало коригираща декларация за имота на ул. „***“, като промяната се състои в отчетната стойност на имота,
която вече е посочена като такава от 10 000.00 лв. За имота на ул. „***“ не е
подавана корекционна декларация.
Прави впечатление,
че жалбоподателят се е забавил в подаването на декларациите с доста години.
Въпреки това административните органи са изчислили ДНИ и ТБО само за годините,
при които задълженията не са покрити от обща давност.
Във връзка с тези
декларации жалбоподателят е уведомен с писмо от 2.03.2020 г., че данъчната
оценка на недвижимите имоти на юридическите лица е по-високата между отчетна
стойност и данъчна оценка, поради което промяната в отчетната стойност е без
значение, който извод съдът споделя с оглед разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ. По тази причина правилно административният орган е приел, че ДНИ следва
да се изчисли върху ДО, като по-висока от отчетната стойност. Писмото има
уведомителен характер и разяснява механизма за изчисляване на ДНИ, не то е и
обект на съдебен контрол.
С писмо от
2.03.2020 г., получено от адресата два дни по-късно, е изпратен процесният АУЗД
до жалбоподателя. На 12.03.2020 г. дружеството подава жалба срещу този ИАА до
директора на ДМДТ при Община Габрово против горепосочената негова част, като
едва тогава известява съответната Дирекция, че има претенции за по-малка
квадратура застроена площ на процесната сграда.
По заведен иск за
обезщетение за ползване от „***“ ЕООД, Габрово срещу „Е-Он България Мрежи“ АД,
Варна по отношение на обект: функциониращ трафопост, находящ се в закупената от
ищеца сграда на ул. „***“ в гр. Габрово, РС – Габрово се е произнесъл с Решение
№ 554 от 30.12.2009 г. по гр. д. № 1098 от 2009 г., като е счел, че ищецът не
може да се легитимира като собственик на обекта /трафопост/ и ответникът не му
дължи обезщетение. Решението на РСГ е оставено в сила с Решение на ОС – Габрово
№ 70 от 13.04.2010 г. по в. гр. д. № 67/2010 г. С Определение № 212 от
30.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 733/2010 г. не е допуснато касационно обжалване
на въззивното решение на ОСГ. С оглед на така изложеното АСГ намира, че
действително от площта на придобитата сграда следва да се извади площта на този
трафопост, който не е собственост на дружеството – жалбоподател. Видно от
събраните доказателства това е и направено от решаващия орган, поради което именно
и задълженията на жалбоподателя за всяка от 5-те години са намалени
пропорционално, отчитайки че тези 20 кв. м. не са негова собственост. В
Решението си директорът на ДМДТ е посочил, че „Данните са взети предвид и
площта е коригирана /намалена/ с 20 кв. м. Към настоящия момент сградата,
находяща се на административен адрес гр. Габрово, ул. „Петкова нива“ е с РЗП 2 963.80 кв. м. и ДО възлиза на
516 194.00 лв.“. Данни за притежавани от друго лице общи части от сградата
обаче не са налице и не могат да се вземат предвид.
По делото са
представени платежни документи, от които е видно, че на 2.03.2020 г. с преводно
нареждане жалбоподателят е заплатил „ДНИ“ в размер на 1 865.25 лв. и „ТБО“ на
стойност 1 256.44 лв., като жалбоподателят е посочил, че таксата се отнася за
2020 г. Платената на 2.03.2020 г. сума възлиза на обща стойност 3 121.69 лв. АСГ
следва да отбележи, че не е в обхвата на настоящия спор начина на погасяване на
публичните задължения, вкл. дали основателно административният орган е
приспаднал платеното, като е започнал от най-старото задължение, това от 2015
г. Съгласно АУЗД всяко от задълженията на дружеството по години възлиза на
стойност 2 455.71 лв., което включва двата типа задължения за двата имота. След
направеното приспадане за 20 кв. м. застроена площ, собственост на друго лице, съгласно
горепосоченото Решение на ГРС, новото задължение за всяка година е 2 439.68 лв.
или с 16.00 лв. по-малко. Задълженията за 2015 г. и 2016 г. са намалени, като е
отразено направеното плащане, съответно – за 2015 г. задължението е вече 753.40
лв. – с 1686.28 лв. по-малко от преди плащането, а за 2016 г. задължението е 1
915.86 – с 523.82 лв. по- малко или общо намалението по главниците за двете
години след приспадане на направени плащания възлиза на 2 210.10 лв.
Приспаднати са и лихви за двете години, които се равняват на 911.59 лв.
В заключение
следва да се отбележи, видно от мотивите на Решението и икономическата
експертиза по делото, че Решаващият орган е приспаднал 20 кв. м. застроена
площ, определил е нова ДО за застроения имот и е преизчислил размера на ДНИ и
ТБО за него на тази база, отчел е направените междувременно от жалбоподателя
плащания и е отразил новите му задължения по години. В това се изразяват
различията между Решението и АУЗД.
АСГ не споделя
становището на жалбоподателя, че това решение не съставлява контролен акт, а
следва да се окачестви като уведомително писмо, т. к. то се издава по повод
конкретна жалба, подадена против конкретен АУЗД, налице са изложени фактически
и правни мотиви и диспозитивна изменителна част. Липсват указания за начина и
срока на обжалване на АА, отразено е само най-общо, че „Решението подлежи на
обжалване“, но това, само по себе си, не прави акта незаконосъобразен. Жалбоподателят
се е възползват от тази възможност ефективно. Не му е отказан достъп до
правосъдие, нито е ограничено или затруднено това негово право
С ДНИ се облагат
разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в
сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на
населените места, какъвто се явява имотът – сграда на ул. „***“. ДО е над
необлагаемата такава по чл. 10, ал. 4 от ЗМДТ. Данъчно задължени лица са
собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, какъвто се явява
жалбоподателят по отношение на процесния имот. Независимо, че имотът не се
ползва, ДНИ за него е дължим на основание чл. 13 от същия закон. Жалбоподателят
не е подавал декларация за данъчно облекчение или за освобождаване от ДНИ, като
наличие на съответни обстоятелства нито се твърдят, нито се доказват.
По отношение на
ТБО за процесните периоди жалбоподателят не е подавал декларация за неползване
на имота, нито е декларирал сключени договор за обслужване с лица, получили
регистрационен документ по Закона за
управление на отпадъците за събиране
и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации.
Не се представят доказателства, че услугите не се предоставят от общината,
напротив – по делото са събрани такива, от които е видно, че те се предоставят
за имотите на двете улици.
Данъчната оценка
на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската
администрация по норми съгласно приложение № 2 от ЗМДТ, в зависимост от вида на
имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на
данъчно задължените лица.
ТБО се
заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и
транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране; 2.
третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и
селищните образувания в общината. Заплаща се за извършвани
от общината услуги на нейна територия. Съгласно чл. 71 от ЗМДТ не се събира такса
за: 1. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране
на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, за имоти, които
попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината; 2.
услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по
третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е
незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по
образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31
октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота; 3.
услугата по чл. 62, т. 1, когато
задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили
регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и
транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и
са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9, това
обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по
местонахождението на имота.
С оглед
установяване на спорни и релевантни за делото обстоятелства съдът е назначил
техническа и икономическа експертиза и е изискал от Община Габрово
доказателства за изпълнението на законовите изисквания за определяне на ТБО за
процесните имоти, респективно – за предоставяните от общината услуги по чл. 62,
ал. 1 от ЗМДТ.
От неоспорената и
приета по делото като такава техническа експертиза е видно, че трафопостът в
процесната сграда, собственост на „Електроразпределение Север“ АД, Варна, за
който няма спор, че не принадлежи на жалбоподателя, е разположен в част от
сутеренен и първи етаж, с „брутна площ от 72.23 кв. м.“ с 2.56% ид. ч. от
общите части на сградата и отстъпено право на строеж. Квадратурата на
трафопоста е посочена от вещото лице – 5.94 м / 6.08 м или същата възлиза на
36.11 кв. м. Съдът следва да посочи, че в настоящото производство не може да
решава спорове за собственост, вкл. и да установява вид и обем на субективни
вещни права, а следва да се съобрази с представените по делото документи,
удостоверяващи такива, както и с подадената от самия жалбоподател декларация.
Съгласно Заповед № 2074 от 31.10.1997 г. на областен управител на Област Ловеч
е разпоредено извършване на продажба на сградата „Младежки дом“ с дворно място от 3 438 кв. м. Имотът е
придобит от жалбоподателя въз основа на Договор за продажба на търг с тайно
наддаване от 25.04.1997 г. с РЗП 2 983.80 кв. м., в която площ влиза и
процесния трафопост. Със Заповед № 2016 от 27.10.1997 г. на обл. Управител
имотът е отписан от актовите книги за държавните недвижими имоти отново със
същата площ. Видно от Акт № 7683 от
9.03.1995 г. за държавна собственост на недвижими имоти /л. 47/трафопостът в ***
е с площ от 20 кв. м., като собственик е посочен „НЕК“ АД – клон
Електроснабдяване Габрово. В Този акт не са отразени общи части от сградата. В
заключение съдът приема, че правилно от площта на сградата са приспаднати от
решаващия орган тези 20 кв. м. площ за този самостоятелен обект – собственост
на друго лице.
В по-голямата част
от сутерена се намират котелно и хидрофор с обща площ от 145.80 кв. м. Част от
сутерена с площ от 1 273.20 кв. м. е неизползваем, т. к. е под нивото на кота
нула. По делото не се спори, че ДО и ДНИ са определени за двата декларирани от
самия жалбоподател етажи – първи и втори надземни, които са видни и на
приложените към експертизата цветни снимки. Експертът изрично сочи, че тази
част от сутерена, която е неизползваема, не участва в брутната площ на сградата
от 2 983.80 кв. м. /отговор към въпрос № 3 от експертизата/.
До имота на ул. „***“
има няколко подхода, описани в заключението. Едната улица стига до около 10 м. преди
началото на сградата, другата е затревена, обрасла с храсти и непроходима. До
сградата в момента не се достига с транспортно средство, труден е и достъпът
пеша до нея. Имотът на ул. „***“ /незастроеният/ няма излаз на улица и е
съседен на предходния, разположен западно от него. И за двата имота не е налице
реално свободен достъп до път. Налице е поставен контейнер за смет на ул. „***“,
на 10 м. от съседната сграда – ***, отдалечен от процесната сграда на около 150
– 160 м. от централния вход.
От заключението на
икономическата експертиза се установява, че с процесното Решение на директор
ДМДТ е направена корекция на АУЗД, като от площта на сградата е приспадната
площта от 20 кв. м за трафопоста, каквато е тя по документи – АДС и опис при
продажбата на обекта, който трафопост не е собственост на дружеството и е
изчислена нова стойност на задължението за ДНИ и ТБО в посока намаление с оглед
по-ниската стойност на ДО поради това приспадане. В намаление в Решението,
съответно, са и лихвите. Вещото лице изяснява по какъв начин е изчислена ДО на
двата имота, като е видно, че в софтуерния продукт на Община Габрово са
заложени всички показатели по Приложение № 2 към ЗМДТ. Следва да се отбележи,
че в случая не се обжалва самостоятелно определената от администрацията на
общината ДО, а ИАА, с който са определени съответните задължения на
дружеството. Жалбоподателят не сочи конкретно нарушение, свързано с неправилно
определяне на конкретен коефициент от формулата, по която се изчислява ДО, но вещото
лице е разгледало отделните компоненти, въз основа на които се изчислява тя, и
е счело, че те съответстват на изискванията на Закона и местната Наредба
/приложена по делото/ за определяне на ДНИ, поради което и той, и ДО са
правилно изчислени от административния орган. Общ размер на ТБО и НДИ за имота на ул. „Петкова
нива“ възлиза на стойност 6 563.00 лв.,
а за имота на ул. „***“ – 5 815.35 лв.,
като в заключението е дадена разбивка на тази сума по двата вида задължения и
по години. Фактът, че имотите нямат излаз на път и не е налице в момента
свободен достъп до тях е взет предвид от административните органи при
изчисляване на задълженията с обща стойност от 12 378.35 лв. В процесното
Решение, след направената корекция на АУЗД, главницата възлиза на 9 988.30 лв.,
лихвите – 2 228.05 лв. или общо - 12 216.35 лв. Разминаването на
определеното с АУЗД, коригирано с Решението, със заключението на вещото лице се
изразява в 162.00 лв., но тя е в
полза на жалбоподателя, т. к. вещото лице определя по-високата сума.
Относно имота на
ул. „***“ /незастроен/ вещото лице потвърждава, че при изчисляване на ТБО за
него е начислен само 1,1 промила по компонента „чистота на териториите за
обществено ползване“, съгласно нормативните изисквания /л. 322 – л. 323/. Относно
имота на ул. „***“ вещото лице е установило, че с Решението е приспадната
площта от 20 кв. м., определена е нова ДО и са направени нови изчисления за ДНИ
и ТБО на база на нея, от където идва и намаляването на дължимата сума.
Видно от
заключението /л. 326/ от направените на 2.03.2020 г. плащания на жалбоподателя,
отразени по-горе, от плащането за ТБО в размер на 1256.44 лв. е направено
приспадане от установеното задължение по АУЗД, съответно, за 2015 г. –
805.00лв. – първа вноска; 68.88 лв. – втора вноска и 382.06 лв. лихва по първа
вноска. От направеното на 2.03.2020 г. плащане за ДНИ в размер на 1865.25 лв.
са покрити суми за данъка, дължим за 2015 г. и 2016 г. по партидите на двата
имота след направеното преизчисление за намалената ДО на застроения такъв.
Данните, въз
основа на които органите на местната данъчна администрация черпят информация,
се подават от самия декларатор и се съдържат в данъчните декларации. Въз основа
именно на тях съответните административни органи са определили неговите
задължения. Не се установява съществено различие между декларираните
обстоятелства и наличните такива, но и да има несъответствие, то в тежест на
задълженото лице е да уведоми съответния орган за това, като подаде нова
коригираща декларация. Данъчните органи не разглеждат спорове за собственост и
други вещни права. В случая от реалната квадратура на сградата са приспаднати
20 кв. м, съгласно съставен АДС № 7683 от 9.03.1995 г., за чужд обект в нея –
въпросният трафопост. Представените пред Община Габрово документи – АДС № 7683
от 9.03.1995 г. и Договор за продажба на търг от 25.04.1997 г. посочват тази
квадратура за обособения обект и не посочват общи части от сградата. АСГ не може
да решава въпроси, свързани с установяване право на собственост, вкл. и общи
части от сграда, поради което следва да приеме така посочената квадратура като
релевантна и правилно и мотивирано установена и приспадната от квадратурата на
сградата. Как и по какъв начин е „отнет“ трафопостът от жалбоподателя – това е
неотносимо към настоящия спор. Дали другият собственик на този обект е
декларирал обекта като собствен, какви задължения има той и дали и каква част
от тях е заплатил, дали трафопостът е отразен в КК или не, е също неотносимо
към случая. ДО не се определя според „пазарната стойност“ на имота, а по
посочени в ЗМДТ показатели, които са взети предвид и въз основа именно на тях е
определена същата. „Реална ползваема площ“ на сградата не е сред коефициентите,
които формират данъчната основа, както вече се упомена и по-горе. Дали дори
имотът се ползва изобщо, дали и как се поддържа реално е също без значение,
особено след като такива факти не са заявени /декларирани/ по съответния ред.
Данъкът е за наличието и собствеността на самата сграда и вещните права върху
нея, като от значение за размера му са вида й, площта й и местонахождението й,
най-общо. Процесната такава е била декларирана за квадратурата, взета предвид
от данъчните органи.
По отношение на
твърдението, че имотите не са обслужвани по смисъла на чл. 62 от ЗМДТ следва да
се вземе предвид следното: От събраните по делото доказателства в четири тома,
приложени по делото, е видно, че за процесния 5-годишен период услугите по събиране
и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното
третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и
селищните образувания в общината, са били предоставяни. За незастроения имот е начислявана
само такса за чистота на териториите за обществено ползване, т. к. безспорно
имотът се намира в населено място, в чертите на града и въпросните услуги са
били осъществявани.
С Решение № 265 от
18.12.2014 г. на ОбС – Габрово /том втори/ е одобрена план-сметка за годишния
размер на разходите по видове услуги и населени места за 12 месеца, т.е.
целогодишно, като е предвидена честота на извозване на контейнерите в града и
цени на услугите. Със Заповед № 2139 от 30.10.2014 г. на кмета на Община
Габрово е предвидено сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битовите
отпадъци в депото при посочената в този акт честота на обслужване, както и
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. В същата Заповед са
посочени имотите, за които услугата „Сметосъбиране и сметоизвозване“ не се
предоставя, като сред тях не попадат процесните, следователно услугата следва
да се счита за предоставяна. По същия начин със Заповед № 2345 от 30.10.2015 г.
на същия орган на местна администрация са определени предоставяните по чл. 62
от ЗМДТ услуги на територията на града, като отново за имотите на жалбоподателя
не са налице изключения. Аналогично е положението и за следващите години, за които
регламентацията е посредством заповеди №№ 2199 от 31.10.2016 г.; 2000 от
31.10.2017 г.; 2110 от 31.10.2018 г.; 2314 от 31.10.2019 г. – всички в том № 2
от делото. Към графика на ОП „Благоустройство и сметосъбиране“, е приложено
седмичното предвиждане за събиране на отпадъците, като са приложени маршрути на
товарните автомобили за извозването им, в които маршрути попадат двете улици –
„***“ и „***“, като е видно, че маршрутът е само един възможен за тях и с него
могат и се обслужват и двете улици. По делото са приложени два тома с пътни
листи на ОП „Благоустрояване“, удостоверяващи извършваните превози за сметка на
Община Габрово.
От представените документи
е видно, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване е предоставяна за целия
период. Община Габрово разполага и с депо за отпадъци, осигурила е ползването
на такова, а, както бе посочено по-горе, жалбоподателят не установява, че сам е
организирал такива дейности. Не е спорно по делото, а се установява и от вещото
лице по техническата експертиза, че в близост до имота на жалбоподателя е
поставен съд за отпадъци, за който няма данни да не се обслужва редовно. Дали
конкретно дружеството поставя в него такива и колко в случая е без значение, т.
к. законодателят не изисква установяването на такова поведение за да се счита
за дължима ТБО. Няма данни, че този контейнер е предназначен за обслужването на
конкретна сграда или имот. Напротив, щом е поставен на път за обществено
ползване от общинската пътна мрежа, то той може да се ползва свободно от
всички. Общината не е задължена да поставя контейнери пред всеки отделен имот
или отделна сграда. Няма данни жалбоподателят да е искал поставянето на този
съд за отпадъци по-близо до имота си и това да му е било отказано. Винаги
поставените налични такива ще са по-близо до едни, съответно – по-далеч от
други имоти и/или сгради. В закона на тази основа не е налице основание за
отпадане или намаляване на данъчната тежест, респективно – на размера на ТБО.
В о.с.з. жалбоподателят
е направил възражение за изтекла давност по
отношение на задълженията за лихви върху главниците от 2015 г., 2016 г. и 2017
г., като се позовава на чл. 111, б. „в“
от ЗЗД, предвиждащ, че лихвите се погасяват по давност с изтичането на
3-годишен срок. Възражението на
ответника по това твърдение е, че лихвите върху публични вземания съставляват
също публични задължения, които се погасяват с 5-годишна давност. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните
вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. По този
повод не са погасени по давност задълженията по ТБО и НДИ за петте години,
обхванати в процесния АУЗД. Лихвите за неплатени публични задължения – данъци,
такси, глоби, осигуровки са публични вземания, тъй като те следват главното
задължение /данък, осигурителна вноска/ и имат същия характер. Разпоредбата на
чл. 162, ал. 2, т. 1 и 3 от ДОПК в тази
връзка е достатъчно ясна: „Ал. 2. Публични са
държавните и общинските вземания: 1. за данъци, … 3. за държавни и
общински такси, установени по основание със закон“ или в случая и ДНИ, и ТБО, като
установени по основание със закона, са публични вземания на общините. Съгласно
чл. 162, ал. 2, т. 9 от Кодекса такива публични общински вземания са и „лихвите за вземанията по т. 1 – 8“, като разпоредбата е в сила от 2009
г. до момента все с това съдържание или през целия процесен период. Вземайки горното
предвид и разпоредбата на чл. 169
от ДОПК посочва лихвите като вид публично вземане /“Публичните вземания се
погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски.“/, съдът
намира, че вземанията на Община Габрово и за лихви не са погасени по давност. Дори
и да бяха, то съгласно нормата на чл. 160, ал. 4 от ДОПК предвижда в този
случай не отмяна на акта, а само отразяване, че той не подлежи на принудително
изпълнение. Но, както вече бе посочено, в случая не сме изправени пред такава
хипотеза.
Самото погасяване
на вземанията с последващи действия на длъжника или други лица и органи, вкл.
направени доброволни плащания, не е част от настоящия правен спор, който касае
само определянето на задълженията по вид и размер за конкретния задължен
субект. В случая те са ясно посочени по периоди, главница и лихви, без да е
нужна по-голяма конкретизация. Направеното плащане е отразено в контролния акт
на ответника.
М заключение на
изложеното по-горе съдът намира, че подадената против процесния АУЗД жалба е
неоснователна, поради което следва да се остави без уважение като такава.
При този изход на правния спор съдът счита, че следва да уважи и искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане в полза на юридическото лице – Община Габрово на юрисконсултско възнаграждение, което, взимайки предвид обема и сложността на правния спор, намира че следва да определи като справедливо такова на стойност от 896.50 лв., изчислени на база материален интерес от 12 216.35 лв. – сумата на общото задължение по контролното Решение, на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 161, ал. 1 от ДОПК /напр. Определение № 8970 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13106 от 2019 г. на първо отделение/.
В тази връзка и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 153, ал. 1,чл. 170, във вр. с чл. 9, ал. 4 от АПК, чл. 4, чл. 9а от ЗМДТ, чл. 156, и сл., във вр. с чл. 107, ал. 4, във вр. с чл. 170 и чл. 161 от ДОПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна Жалба с вх. № СДА-01-696 от 3.04.2020 г., подадена от „***“ ООД, ЕИК: *********, против Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ А000217 от 2.03.2020 г., издаден от старши експерт на Община Габрово, при дирекция „Местни данъци и такси“ ***, изменен с Решение от 17.03.2020 г. на директора Дирекция „Местни данъци и такси“ при същата община, с който са определени задължения на жалбоподателя за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за два имота, находящи се в гр. Габрово, ул. „***“ и ул. „***“, за периода от 2015 г. до 2019 г., включително, с главница – 9988.30 лв. и лихви – 2 228.05 лв., съгласно същото Решение.
ОСЪЖДА „***“ ООД, Габрово, бул. „*** да заплати на Община Габрово деловодни разноски в размер на 896.50 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение, изчислено на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Препис от Решението да се изпрати на страните в едно с призовките.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, чрез Административен съд Габрово до Върховен административен съд.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/