Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Варна, …………………2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена
Петкова
ЧЛЕНОВЕ:
Н. Неделчева
Мл.с. Никола Дойчев
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от мл.съдия
Дойчев
в.гр. дело №
2568 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XX от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба с вх. 45441/04.07.2018г. по описа на регистратурата на ВРС от
адв. Н.Х. ***, в качеството й на особен представител на Т.Н.Н. и въззивна жалба
с вх. № 47551/18.07.2018г по описа на регистратурата на ВРС, подадена лично от Т.Н.Н.,
и двете, против решение 2856/18.06.2018г. по гр.д. № 13086/2016г. на РС-Варна,
с което е прието за установено в отношенията спрямо Т.Н.Я., че Н.С.Н., е
изключителен собственик на следните два имота:
- ПИ №2581,
находящ се в кв.75 по действащия план на гр.Аксаково, обл. Варна, одобрен със
заповед №358/20.12.2001г. на кмета на общ.Аксаково, с граници ПИ №2587, ПИ №2582 и от две страни
път, с площ 1288кв.м., съобразно същия план на местността;
- ПИ №3581,
находящ се в кв.74 по действащия план на гр.Аксаково, обл. Варна, одобрен със
заповед №358/20.12.2001г. на кмета на общ.Аксаково, с граници ПИ №2580, ПИ №3582, ПИ №2578 и път, с
площ 770кв.м., съобразно същия план на местността,
поради пълна
трансформация на лични средства за закупуването им, на основание чл.23, ал.1 СК
вр. чл.124, ал.1 ГПК.
Във въззивната
жалба с вх. № 45441/04.07.2018г. на особения представител адв. Н. Хвърчилова,
се оспорва извода на първоинстанционния съд, че процесните имоти са придобити
изцяло с лични средства на ищеца Н.Н., получени като дарение от неговата майка.
В тази връзка твърди, че районният съд не е установил правилно фактическата
обстановка, което се дължи на неправилно кредитиране показанията на свидетеля Д.
Д., които били тълкувани изолирано. Особеният представител излага подробен
анализ на събраните гласни доказателства по делото и обоснова тезата, че
процесните имоти са придобити със семейни средства. Формулиран е петутим с
искане за отмяна на решението № 2856/18.06.2018г. по гр.д. № 13086/2014г. на
ВРС. Обжалва и решението в частта за разноските. Претендира разноски. Отправя
доказателствени искания.
По делото е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба с вх. № 45441/04.07.2018г от адв. М.Н.-процесуален
представител на Н.Н.. Счита, че съдът правилно е приел, с оглед събрания
доказателствен материал, в частност показанията на св. Д., че процесните два
имота са били заплатени чрез сума, дарена лично на ищеца Н. от майка му, като
по никакъв начин не се установява участие на въззивницата Я. в заплащането на
покупната цена. Намира за правилен извода на съда, че е налице заинтересованост
в показанията на свидетелката С. Н.-дъщеря на страните, включително и предвид
факта, че е водила граждански дела срещу ищеца Н.. Счита показанията й за
изолирани като излага подробни съображения. Моли решението на
първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Намира за неоснователно искането
за разпит на свидетел. В условията на евентуалност, ако се уважи искането, моли
да се допусне до разпит и един свидетел на ищеца.
Във въззивната
жалба с вх. № 47551/13.07.2018г., подадена лично от Т.Н.Н., се твърди, че
решението на ВРС противоречи на основни принципи на СК, на материалния и
процесуалния закон. Въззивницата твърди, че по времето, когато са били закупени
имотите не е работила по молба на съпруга си, защото е трябвало да гледа
децата, като счита, че това е съществен момент в техните семейни отношения, тъй
като всеки от съпрузите следва да допринася за благоденствието в семейството
според силите и възможностите си. Навеждат се твърдения, че районният съд е
нарушил процесуалния закон, като не е дал указания на въззивницата кои факти да
доказва. Също така, въззивницата посочва, че й е отнета възможността чрез
свидетел да докаже твърденията си, тъй като бил допуснат само един свидетел, а
не двама, каквото било първоначалното й искане. Изразява становище, че доходите
на ищеца от заплати не представляват лично имущество. Прави доказателствени
искания.
По делото е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба с вх. № 47551/18.07.2018г от адв. М.Н.-процесуален
представител на Н.Н.. В отговора адв. Н. посочва, че всички нужди на
семейството са били задоволявани от доходите на бащата, а твърденията на
въззивницата за принос, изразяващ се в грижи за семейството, са неотносими към
предмета на делото. Счита за неоснователни възраженията с нарушение на
съдопроизводствените правила, както и отправените доказателсвени искания в тази
връзка. Излага доводи, че ВРС правилно е приел с оглед доказателствения
материал, че по несъмнен начин е доказано, че процесните два имота са били
заплатени чрез сума, дарена лично и само на ищеца Н. от майка му. Моли
решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
Постъпила е и
частна жалба с вх. № 68612/22.10.2018г. по описа на регистратурата на РС-Варна
срещу Определение № 11648/12.10.2018г. по гр.д. № 13086/2016г. на РС-Варна, с
което е оставена без уважение молбата на Т.Н. за изменение на решение №
2856/18.06.2018г. по гр.д. № 13086/2016г. на ВРС в частта за разноските на
основание чл. 248 от ГПК.
В открито съдебно заседание въззивницата
чрез назначения й особен представител поддържа жалбата. Моли за отхвърляне на
предявения иск. Въззиваемата страна поддържа отговора на въззивната жалба. Моли
за потвърждаване на първоинстанционното решение.
По така
предявените искове:
Ищецът твърди, че
страните са сключили граждански брак на 06.09.1984г., като с решение от
21.12.2011г. по гр.д. №17614/2010г. на ВРС бракът им бил прекратен. През време
на брака, с договор за покупко – продажба от 03.09.1998г. съпрузите придобили
собствеността върху дворно място от 2000кв.м. в местност Хаврълъка в
с.Аксаково, което се състояло от две части. По действащия към момента план на
гр.Аксаково, одобрен със заповед №358/20.12.2001г. на кмета на общ.Аксаково,
теренът се идентифицира с исковите ПИ №2581 и ПИ №3581. Твърди още, че въпреки
придобиването през време на брака, имотите са изключителна негова собственост,
поради пълна трансформация на лични средства за закупуването им на
03.09.1998г., а именно сумата 2 640 000.00 неденоминирани лева, получени от
ищеца по дарение от майка му, „на ръка“, на същата дата 03.09.1998г., преди
сделката. С оглед споровете с ответницата относно собствеността върху имотите и
по изложените причини моли за установяване на едноличната му собственост и за
присъждане на съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата депозира писмен отговор, с който не спори по брачното
правоотношение между страните от 1984г.; прекратяването на същото през 2011г.;
придобиването на процесните имоти на твърдяната от ищеца дата през 1998г.;
идентичността на закупените имоти със спорните ПИ №2581 и ПИ №3581 в кв.75 и
кв.74 по действащ план на гр.Аксаково.
Възразява
категорично срещу основателността на исковете, като оспорва личния за ищеца
произход на средствата за купуване на имотите; оспорва да е бил сключван
договор за дарение между ищеца и майка му на 03.09.1998г.; оспорва на тази дата
ищецът да е получил от майка си, „на ръка“, сумата 2 640 000.00 неденоминирани
лева; оспорва точно тези пари да са били платени на продавача при сделката.
Твърди, че паричните средства, платени на продавача пред нотариуса, са били
семейни средства. Твърди, че е налице обикновена съсобственост между страните,
съобразно и с презумпцията на СК за това. По същество моли за отхвърляне на
исковете за пълна трансформация.
Ищецът в о.с.з.
поддържа предявения иск и моли за уважаването му. Ответницата поддържа отговора
на исковата молба и моли за отвърлянето на предявените искове.
ВОС като съобрази доводите във въззивната жалба на
основание чл. 269 от ГПК и събраните пред първоинстанционния съд доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото се
установява, че страните са сключили граждански брак през 1984г., които е бил
прекратен с развод по исков ред през 2011г. По време на брака им съпругът Н.Н.
е сключил на 03.09.1998г. договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в НА № 139, том XXI, дело №
7868/1998г. по описа на нотариус О. С., по силата на който е закупил следните
два недвижи имота: 1) ПИ №2581, находящ се в кв.75 по действащия план на
гр.Аксаково, обл. Варна, одобрен със заповед №358/20.12.2001г. на кмета на
общ.Аксаково, с граници ПИ №2587, ПИ
№2582 и от две страни път, с площ 1288кв.м., съобразно същия план на
местността; 2) ПИ №3581, находящ се в кв.74 по действащия план на гр.Аксаково,
обл. Варна, одобрен със заповед №358/20.12.2001г. на кмета на общ.Аксаково,
с граници ПИ №2580, ПИ №3582, ПИ №2578 и
път, с площ 770кв.м., съобразно същия план на местността. Процесните имоти били
закупени за сумата от 2 640 000 лева (недоминирани), които купувачът Н.
заплатил преди сделката и в брой на продавачите.
По делото са
разпитани трима свидетели – двама пред първоинстанционния съд и един пред
въззивната инстанция.
Св. Д., на 65г.,
познава въззиваемия от младежките си години и двамата живеят в Аксаково, като
продължават да са добри приятели и съседи към настоящия момент. Посочва, че
един ден Н. му се обадил да се видят, като му се похвалил, че майка му иска да
му даде около 3 милиона лева. Като се срещнали в дома на Н., видял майка му да му дава парите в бял хартиен плик на ръка. Свидетелят посочва, че
причината за този дарствен акт била, че майка му преди това помогнала на сестра
му, поради което искала да помогне и на сина си. Свидетелят разказва, че
въззиваемият му споделил, че вече бил говорил с хора от Аксаково, от които решил
да купи поземлен имот. На следващия ден, свидетелят отишъл заедно с Н. при нотариус
за изповядване на сделката. Посочва, че цената била плетена на купувачите с
парите, които получил от майка си. Свидетелят разказва, че не е влизал в
нотариалната кантора, респ., че не е присъствал при изповядване на сделката, а
стоял отвън.
Свидетелят С. Н. Н.,
на 32г., е дъщеря на страните по делото. Посочва, че баща й по професия е
капитан на кораб и през по-голямата част от годината бил на рейс, като цялото
семейство се издържало финансово от неговата заплата. Майка й разполагала с
генерално пълномощно да оперира с банковите сметки на баща й за задоволяване на
потребности на семейството. Посочва, че родителите й се разбрали полученото
възнаграждение от последния рейс да бъде вложено в закупуването на процесните
да недвижими имота. Целта за закупуването им била един ден да бъдат застроени с къща за
двете им деца. Разказва още, че цената, на която били закупени била 10
хиляди долара. Посочва, че при закупуване на процесните имоти, в деня на
сделката, родителите й били заедно при нотариуса, както и с нея и сестра й. Свидетелката
не е присъствала лично при сключване на сделката, а била в чакалнята. Отрича да
е имало други лица с тях при изповядване на договора. Баба й била пенсионерка,
но успоредно с това работила, тъй като била счетоводител по професия. Не знае
баба й да е помагала финансово при закупуване на имотите. В заключение
свидетелката споделя, че от 2010г. не е виждала баща си и че в Германия е
образувала дело срещу него за заплащане на издръжка.
По делото е
разпитан и св. Л. М. Н., на 61г., наследник на продавачите на процесния имот.
Посочва, че имотът бил възстановен на преките наследници на дядо му – баща му М.
Д., леля му К. В. и техния племенник Никола Н.. Тъй като имотът бил маломерен и
не можел да се подели наследниците решили да го продадат и да си поделят
парите. През март месец 1998г. лелята на свидетеля, Катерина, споделила с него,
че тяхна комшийка Стоянка (майката на въззиваемия) проявила интерес да закупи
имота за сина си. Свидетелят се уговорил с Н. да го закара да види процесното
място, респ. ако го хареса, майка му да го купи. Н. му споделил, че майка му
давала парите, за което знаела и лелята на свидетеля, лично от майка му.
Започнали да изкарват необходимите документи, но в началото на месец май майката
на въззиемия се отказала от сделката, защото Н. държал имотът да бъде закупен на
негово име, а майка му искала да бъде на нейно име, защото тя давала парите.
Впоследствие през август месец 1998г., Н. отново се обадил на свидетеля и предложил да закупят имота при
същите условия, но този път на негово име. Причината била, че имотът бил
земеделска земя и следвало да се променя статут, съгласуване с ВиК и Енерго, за
да може евентуално да се строи с него. И тъй като майка му, ако купи имота, следвало
да извърши всичко това, се съгласила имотът да бъде закупен на името на сина й.
Свидетелят взел с колата леля си и баща си и отишли пред кантората, пред която
били братовчед му Никола, както и въззиваемия Н. с негов приятел. Посочва, че е
присъствал лично при изповядване на сделката пред нотариуса в неговата кантора.
След като влезли при нотариуса, Н. платил в брой парите, като ги изкарал от
един голям плик, след което парите бил преброени от купувачите. Свидетелят
заявява, че в момента на сделката въззиваемият не е казвал на кого са тези
пари, но свидетелят знаел предварително, че майка му купува имота. След
сделката, свидетелят засичал най-редовно майка му и по-рядко Н..
Съгласно чл. 269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част.
По отношение на
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1, изр.
второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
С оглед така установеното от фактическа страна се
налагат следните правни изводи:
Н.С.Н. е предявил
положителен установителен иск с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК, вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията му с Т.Н.Я., че е
изключителен собственик на два имота, подробно описани във фактическата част на
мотивите на настоящия съдебен акт.
Законовият режим
на имуществена общност между съпрузите се изразява в съвместно притежание от
съпрузите на вещни права върху движими и недвижими вещи, придобити от тях през
време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на името на
кой от тях са придобити (арг. от чл. 21, ал.1
и чл. 24, ал. 1, изр. второ от СК). Според практиката на ВС наличието на
съвместен принос се преценява към момента на придобиване на вещното право и
означава общото имущество да е придобито в резултат на общите усилия на двамата
съпрузи без оглед на изразната им форма – набавяне на парични средства,
полаганена труд за създаване на имуществото, работа в домакинството и по друг
начин (ТР № 35/14.07.1971г. на ВС). Придобитите от съпрузите вещни права по
време на брака чрез преобразуване на лично имущество попадат извън обхвата на
общността. Трансформация на лично имущество е налице, когато срещу едно свое
лично имущество съпругът придобива по време на брака друго имущество, което
става негово лично, поради това, че в тия случай липсва принос на другия
съпруг.
Съдът намира, че
от събраните по делото гласни доказателства се установи пълно и главно, че Н.Н.
е закупил процесните имоти изцяло с лични средства, дарени му от неговата
майка, поради което имотът е станал негова изключителна собственост, поради
пълна транформация на лични средства. Съдът стига до този правен извод,
кредитирайки изцяло показанията на св. Д. и св. Н., които са логични и взаимно допълващи
се. По делото няма никакви данни за възможна заинтересованост на свидетелите от
изхода на делото. Съдът намира показанията им за достоверни и оглед на факта,
че св. Н. е роднина на продавачите на процесния имот, поради което е нормално
да е запознат с подробностите във връзка със сделката и защо е присъствал лично
на място при изповядване на сделката. Свидетелят Д., от своя страна, е приятел
на въззвиваемия Н.Н. – свидетелят е бил на гости при него в дома му , което обяснява
защо е присъствал лично при направеното от майката на въззиваемия дарение в
негова полза. По-конкретно св. Д. е бил в дома на въззиваемия и е очевидец при
предаването на парите като уточнява, че са били получени в голям плик – съдът
намира за нармално да бъде запомнен този детайл, щом свидетелят е бил очевидец
при предаването на сумата. Отделно от това, тези негови показания се
потвърждават и от св. Н., които посочва, че в деня на изповядване на сделката в
нотариалната кантора е видял въззиваемият да изкарва парите от голям плик и да
ги предава на продавачите. Именно от тези двама свидетели се установяват двата
най-важни по делото юридически факта – получаването на парите от въззиваемия от
неговата майка, извършено с дарствено намерение от нейна страна и предаването
на получената сума на продавачите на процесния имот. Без значение за предмета
на делото е с какви мотиви е било извършеното дарение на паричните средства от
майката на въззиваемия. Достатъчно е, че е установено пълно и главно, че въззиваемият
е заплатил уговорената цена по договора със финансови средства, които са лично
негови, дарени от майка му.
Съдът споделя
изводите на районната инстанция относно дискредитирането на показанията на св. Н.
– дъщеря на въззиваемия. Нейните показанията не се подкрепят от други
доказателства, същaта е била в ранна
тинейджърска възраст при изповядване на сделката и е ако не е в обтегнати, то е
в непълноценни към настоящия момент отношения с баща си, с когото не се е
виждала от 2010г., вкл. с оглед на факта, че същата е водила и дело срещу баща
си за заплащане на издръжка. Всички тези факти, ценени съобразно правилото на
чл. 172 от ГПК, в достатъчна степен разколебават достоверността на показанията
на свидетелката. Дъщерята посочва, че родителите й са били заедно при
изповядване на сделката, което не обяснява защо тогава само въззивамият Н. е
бил вписан като страна по нея, а не двамата съпрузи. Ако се възприеме казаното
на св. Н., то фактът, че е вписан в договора само въззивамия, е основание да се
приеме, че майка й е знаела, че имотът се закупува лично от съпруга й с лични
средства дарени от свекърва й. Ето защо не може
да се приеме, че процесните имоти са закупени със семейни средства.
В заключение
следва да се приеме, че недвижимият имот е придобит от Н.Н. изцяло с лични
финансови средства, придобити чрез дарение от майка му, поради което следва да
се приеме, че приносът на Т.Н.Н. в придобиване на процесните два имот е оборен.
Същите са изцяло лична собственост на въззиваемия, поради което исковата
претенция следва да се приеме за основателна.
Доколкото
първоинстанционния съд е възприел същия правен резултат, решението му следва да
бъде потвърдено.
По частната жалба срещу определение срещу Определение № 11648/12.10.2018г. по гр.д. №
13086/2016г. на РС-Варна:
Т.Я. е осводена от
разноски по делото и й е предоставена правна помощ. Тоест същата няма да
заплати адвокатски хонорар за назначения й особен представител, нито други
държавни такси, свързани със самото съдебно производство – например разноски по
събиране на доказателства, по обжалване и др. Това не означава, обаче, че Т.Н.
е освободена от общата отговорност, предвидена в чл. 78, ал. 1 от ГПК за
заплащане на направените от Н.Н. разноски във връзка с воденето на делото
(държавна такса за образуване на съдебно дело, адвокатски хонорар и др.) при
основателност на предявения срещу нея иск. Тъй като районният съд е уважил
изцяло исковата претенция, правилно съобразно правилното на чл. 78, ал. 1 от ГПК е осъдил ответницата да заплати направените от ищеца разноски. Поради тази
причина определението на районния съд, с което е оставена без уважение молбата на Т.Н. за
изменение на решение № 2856/18.06.2018г. по гр.д. № 13086/2016г. на ВРС в
частта за разноските на основание чл. 248 от ГПК, следва да бъде потвърдено.
По разноските пред въззивната инстанция:
Предвид
неоснователността на въззивната жалба въззивницата следва да бъде осъдена да
заплати на въззивамия, направените от него разноски на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК. Въззиваямият е направил разноски за заплатен адвокастки хонорар в
размер на 1000.00 лева, които следва да се присъдят в пълен размер, тъй като
същият е под минимума определен в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2014г. за
минималните адвокатски възнаграждения, поради което възражението за
прекомерност е неоснователно.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
2856/18.06.2018г. по гр.д. № 13086/2016г. на РС-Варна.
ОСЪЖДА
Т.Н.Н. с ЕГН:********** да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Н.С.Н. с ЕГН:********** сумата от
1000.00 (хиляда) лева разноски пред въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 11648/12.10.2018г. по гр.д. № 13086/2016г. на РС-Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: