Определение по дело №1320/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 371
Дата: 25 февруари 2022 г.
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20217150701320
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

             РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

      371/25.2.2022г.

 

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втората година в състав:

 

СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Петров административно дело №1320 по описа на съда за 2021год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните

 

1. Производството е по реда на Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 4б от Закона за държавните такси.

 

2. Производството по делото е образувано по Жалба на „Тандем – СН“, ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр. Пазарджик, ул. „Иван Соколов“, № 15, с посочен съдебен адрес гр. София, бул. „Ген. Е. Тотлебен“, № 85, чрез синдика Тихомир Димов Иванов, срещу мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията за възстановяване недължимо платена държавна такса по Заявление вх. № 66-00-314 от 16.06.2020 г. подадено от дружеството.

 

3. Счита се, че административния орган неправилно и незаконосъобразно не е издал административния акт, съобразно отправеното до него искане.

Сочи се, че дружеството е поискало от Служба по вписванията Пловдив да бъде вписано Решение № 174 от 15.04.2016 г., постановено по т.д № 750  по описа за 2014 г. на Окръжен съд Пловдив, ХХ състав, като с Определение № 148 от 16.04.2019 г. на съдия по вписванията при Районен съд Пловдив, вписано в Служба по вписванията  гр. Пловдив с акт №148, том 1, рег. № 10450 от 16.04.2019 г., е отказано вписването на влязло в сила Решение № 174 от 15.04.2016 г. постановено по т.д № 750 по описа на Окръжен съд Пловдив за 2014 г. При това положение според жалбоподателя, след като исканата услуга не е предоставена, внесената държавна такса в размер 1049,32лв. е недължимо платена и следва да бъде върната на дружеството.

Във връзка с мотивите изложени във въпросното определение се поддържа, че в случая размерът на събраната държавна такса е определен неправилно, доколкото ако действително не може да се индивидуализира исковата молба, към която следва да се отбележи решението, то това означава, че не може да се изчисли правилно и дължимата държавна такса.

Според жалбоподателя, заплатената държавна такса в размер на 1049,32 лв. следва да бъде върната на дружеството, тъй като същата е заплатена недължимо или при условията на евентуалност, да бъде върната разликата до 1049,32лв., изчислена съгласно чл. 3 от Тарифата за държавните такси събирани от Агенция по вписванията.

Заявения петитум е да бъде отменен мълчаливият отказ на Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, като преписката бъде върната за изрично произнасяне по Заявление вх. № 66-00-314 от 16.06.2020 г. подадено от дружеството.

 

4. В представен по делото писмен отговор, изпълнителния директор на Агенция по вписванията, чрез юрк. Казаков е на становище, че жалбата е недопустима. Счита се, че с оглед правилото на чл. 162, ал. 1, т. 3 от ДОПК, въпросната държавна такса е публично държавно вземане, поради което на основание чл. 127, ал. 9, във  връзка с чл. 152, ал. 1, във връзка с чл. 156, ал. 3 от ДОПК, отказа да бъде възстановена на вносителя, подлежи на обжалване по административен ред, в 14-дневен срок от съобщаването му. При това положение се поддържа, че с оглед правилото на чл. 156, ал. 2 от ДОПК, издадения акт, не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред.

Сочи се също така, че по заявлението на дружеството е постановен изричен отказ от 07.07.2020 г. на Главния директора на Главна дирекция „Регистри“ към Агенция по вписванията, за който дружеството е уведомено с  Писмо изх. № 66-00-314 от 13.07.2020г., в което е посочено, че исканата сума не може да бъде възстановена, тъй като производството по вписване в имотния регистър е охранително и разноските, направени в него са за сметка на молителя, съобразно правилото на чл. 541 от ГПК. Твърди се, че въпросното писмо е получено от адресата на 16.07.2020 г. В този смисъл, се счита, че жалбата е подадена след изтичане на установения процесуален срок за това.

По същество се поддържа, че постановения изричен отказ на Главния директора на Главна дирекция „Регистри“ към Агенция по вписванията е правилен и законосъобразен.

Иска се производството по делото бъде прекратено, респективно жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Иска се да бъдат присъдени сторените разноски по производството.

 

ІІ. За фактите :

 

5. Неспорно е, че „Тандем – СН“, ЕООД (в несъстоятелност) е подало искане до Служба по вписванията Пловдив да бъде отбелязано Решение № 174 от 15.04.2016 г., постановено по т.д № 750  по описа за 2014 г. на Окръжен съд Пловдив, ХХ състав, с което са отхвърлени предявените от Боривой Миланов, в качеството му на синдик на „Неси 5“ ООД (в несъстоятелност) и от „Пластиринт ЕООД, в качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност на „Неси 5“ ООД, искове против „Неси 5“ ООД (в несъстоятелност) и „Тандем СН“ ЕООД, да бъде обявен за недействителен по отношение на кредиторите на „Неси 5“ ООД сключеният на 26.04,2013 г. между „Неси 5“ ООД и „Тандем СН“ ЕООД договор за покупко-продажба на недвижим имот, за който е съставен нотариален акт № 141, том 1, peг. № 2566, дело № 141/2013 г. на нотариус Светлозар Йорданов, с район на действие Районен съд Пловдив, по силата на който „Неси 5“ ООД прехвърля на „Тандем СН“ ЕООД собствеността върху следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 56784.504.736 по КК и КР на гр. Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Георги Трингов“ № 2, с плот от 2451 кв.м, ведно с изградените в имота сгради: сграда с идентификатор 56784.504.736.1 със застроена площ от 791 кв.м, сграда с идентификатор 56784.504.736.2 със застроена площ от 156 кв.м, сграда с идентификатор 56784.504.736.3 със застроена площ от 7 кв.м и сграда с идентификатор 56784.504.736.4 със застроена площ от 72 кв.м.

 

6. Към искането са били приложени вписана в Искова молба на Боривой Миланов, в качеството му на синдик на „Неси 5“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Георги Трингов“, № 2; вписана Искова молба „Пластиринт ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Ягодово, ул. Черноризец Храбър, № 14; Решение № 174 от 15.04.2016 г., постановено по т.д № 750  по описа за 2014 г. на Окръжен съд Пловдив, ХХ състав;   платежно нареждане от „Тандем – СН“, ЕООД (в несъстоятелност) за внесени по сметка на агенция по приходите 1049,32лв. държавна такса

 

7. С Определение № 148 от 16.04.2019 г. на съдия по вписванията при Районен съд Пловдив, вписано в Служба по вписванията  гр. Пловдив с акт №148, том 1, рег. № 10450 от 16.04.2019 г., е отказано вписването на влязло в сила Решение № 174 от 15.04.2016 г. постановено по т.д № 750 по описа на Окръжен съд Пловдив за 2014 г.

 

8. При това положение със Заявление вх. № 66-00-314 от 16.06.2020 г., адресирано до Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, гр. София от страна на жалбоподателя е поискано да бъде възстановена недължимо платената държавна такса в размер на 1 049,32лв. По делото не се твърди и не се установява, сезирания със заявлението Изпълнителен директор да се е произнасял по искането.

 

9. По делото е приложено Писмо изх. № 66-00-314 от 13.07.2020г., адресирано до „Тандем–СН“(в несъстоятелност), в което Директора на Дирекция „Длъжностни лица по регистрация” в Агенция по вписванията е „информирал“ дружеството и синдика Иванов, като е заявил че „… считам, че сумата в размер на 1049,32 лв. не следва да бъде възстановена…“.

 

ІІІ. За допустимостта :

 

10. Съобразно чл. 4б от Закона за държавните такси, недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна.

Според чл. 128, ал. 1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите.

Явно е, че държавната такса, която е събрана на основание чл. 3 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията (обн., ДВ, бр. 94 от 25.11.2005 г., в сила от 25.11.2005 г.), не е от категорията на тези, предвидени в хипотезата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК.

В случая не е налице и хипотезата на чл. 129, ал. 5 от ДОПК, според която органът по приходите е длъжен в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване по реда на ал. 2, т. 2 изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата по ал. 6 лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на: суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище; незаконосъобразно отказани за възстановяване суми.

Това ще рече, че в случая, редът по Глава ХVІ, Раздел І от ДОПК е неприложим, поради което обжалването по административен ред на отказа за връщане на внесената държавна такса е факултативно, съобразно общото правило на чл. 81, ал. 1 от АПК.

 

11. Според чл. 14, изр. първо от Правилника за вписванията, влезлите в сила решения, постановени по исковите молби по чл. 11, се отбелязват по начина, посочен в чл. 12, по представен препис от решението. В този случай решението трябва да отговаря и на изискванията на чл. 6 от Правилника.

Според чл. 12, ал. 2, изр. първо от Правилника за вписванията, вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, като се нанася накратко петитумът на исковата молба по съответната персонална партида.

В чл. 3 от Закона за държавните такси е предвидено, че държавната такса се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаване на документа, за който се плаща такса, така както е указано в тарифата.

Съобразно чл. 6 от Закона за държавните такси, отговорните частни и длъжностни лица за неплатени по тяхна вина такси или платени в по-малко се задължават да платят същите и се наказват с глоба до троен размер. В тази насока, в чл. 7, ал. 1 от Закона за държавните такси е предвидено, че контролът по правилното определяне и събирането на таксите се провежда от ръководителите на съответните държавни органи и бюджетни организации и съдилищата. Финансовите органи и органите на Агенцията за държавна финансова инспекция извършват ревизии по правилното определяне и внасяне на държавните такси. Според чл. 7, ал. 2, изр. първо от ЗДТ, нарушенията се констатират с акт.

В контекста на цитираните норми, трябва да се констатира, че в чл. 6, ал. 2 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията, подробно са описани правомощията на Изпълнителния директор на агенцията, като между тях липсва такова по събиране или връщане на държавна такса по конкретно направено искане за вписване или отбелязване на определен акт. Действително, в чл. 6, ал. 2, т. 3 от Устройствения правилник е предвидено, че Изпълнителния директор на агенцията планира, разпределя и администрира предоставените бюджетни средства на агенцията. Повече от очевидно е обаче, че правото и задължението на Изпълнителния директор на агенцията да планира, разпределя и администрира предоставените бюджетни средства на агенцията, не е равнозначно и не включва правото и задължението да събира или да връща  държавни такса по конкретно направено искане за вписване или отбелязване на определен съдебен акт по реда на чл. 14 от Правилника за вписванията.

С такива правомощия не разполага и Директора на Дирекция „Длъжностни лица по регистрация“. Според чл. 15, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията, Дирекция „Длъжностни лица по регистрация“, извършва действията по вписванията, обявяванията и заличаванията в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. В случая обаче, искането на „Тандем – СН“, ЕООД (в несъстоятелност) да бъде отбелязано Решение № 174 от 15.04.2016 г., постановено по т.д № 750  по описа за 2014 г. на Окръжен съд Пловдив, явно не е такова, за вписване, обявяване и заличаване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Впрочем, в контекста на изложеното, трябва да се отбележи, че съобразно чл. 21, т. 9 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, длъжностното лице по регистрацията проверява дали: е платена дължимата държавна такса по искането за вписване. Тоест, това е органа, комуто е отредена компетентността да провери дали държавната такса е внесена, дали е внесен точния размер на държавната такса, дали е налице надвнесена или недължимо внесена държавна такса и дали надвнесената или недължимо внесената държавна такса, следва да бъде върната на субекта, който е направил искане за вписване, заличаване или обявяване на факти и обстоятелства търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Както нееднократно се посочи, в конкретния казус искането на „Тандем – СН“, ЕООД (в несъстоятелност) е било, да бъде отбелязано Решение № 174 от 15.04.2016 г., постановено по т.д № 750  по описа за 2014 г. на Окръжен съд Пловдив, по реда на чл. 14 от Правилника за вписванията. Ето защо, в тази хипотеза, снабденият с правото и задължението орган, който следва да провери дали държавната такса е внесена, дали е внесен точния размер на държавната такса и при необходимост да определи конкретния ѝ размер, дали е налице надвнесена или недължимо внесена държавна такса и дали надвнесената или недължимо внесената държавна такса, следва да бъде върната на субекта, който е направил искане за отбелязване на съдебното решение е съдията по вписванията, както сочи разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Правилника за вписванията.

 

12. Това налага да се формира извода, че Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, не е имал правото и задължението да разгледа и разреши Заявление вх. № 66-00-314 от 16.06.2020 г. подадено от „Тандем – СН“, ЕООД (в несъстоятелност) с искане да бъде възстановена заплатената държавна такса в размер на 1049,32лв. След като административния орган не е имал задължение да се произнесе по отправено до него искане, нито е налице мълчалив отказ, нито пък тое незаконосъобразен или нищожен. В случая, Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията е следвало да изпрати Заявление вх. № 66-00-314 от 16.06.2020 г. на съдията по вписванията по компетентност.

На следващо място, Писмо изх. № 66-00-314 от 13.07.2020г., адресирано до „Тандем–СН“ЕООД(в несъстоятелност), в което Директора на Дирекция „Длъжностни лица по регистрация” в Агенция по вписванията е „информирал“ дружеството и синдика Иванов, като е заявил че „… считам, че сумата в размер на 1049,32 лв. не следва да бъде възстановена…“ е волеизявление на друг административен орган, различен от Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, поради което не може да се приеме, че е налице хипотеза на изричен отказ, който е последва мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията (по смисъла на чл. 58, ал. 3 от АПК).

Обективираното в Писмо изх. № 66-00-314 от 13.07.2020г. волеизявление на Директора на Дирекция „Длъжностни лица по регистрация” в Агенция по вписванията не е обжалвано от „Тандем–СН“ЕООД(в несъстоятелност) пред настоящата инстанция, изменение на жалбата в тази насока не е искано от дружеството, поради което Директора на Дирекция „Длъжностни лица по регистрация” в Агенция по вписванията не е конституиран като страна в производството и въпроса за действителността и законосъобразността на неговото волеизявление не следва да бъде разглеждан.

С оглед изложеното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определението за даване ход по същество на делото.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалбата на „Тандем – СН“, ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр. Пазарджик, ул. „Иван Соколов“, № 15, с посочен съдебен адрес гр. София, бул. „Ген. Е. Тотлебен“, № 85, чрез синдика Тихомир Димов Иванов, срещу мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията за възстановяване недължимо платена държавна такса по Заявление вх. № 66-00-314 от 16.06.2020 г. подадено от дружеството.

 

ВРЪЩА преписката на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията за администрирането на Заявление вх. № 66-00-314 от 16.06.2020 г. подадено от „Тандем – СН“, ЕООД (в несъстоятелност), съобразно указанията дадени в настоящото определение.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1320 по описа на Административен съд Пазарджик за 2021 г.

 

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в седем дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Административен съдия :/П/

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №7263/19.07.2022 Г. ПО АД №5550/2022 Г. НА ВАС

ОТМЕНЯ определение № 371 от 25.02.2022 г., постановено по адм. дело № 1320/2021 г., по описа на Административен съд – Пазарджик.

ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.