РЕШЕНИЕ
№ 104/27.03.2020год. гр.
Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на двадесет
и девети май през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове : Рени
Ковачка
Антон
Игнатов
при секретаря
Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Ковачка възз.гр. дело № 875 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение
№ 1411/02.10.2019год., постановено по гр.д. № 07015/2018г. по описа на
Пернишкия районен съд е признато за установено по отношение на Е. Л.В., че
дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, гр. Перник сумата от 357.08лева,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 10.08.2015год. до 30.04.2017год. за топлоснабден недвижим имот, находящ се
в ***, ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 10.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума
по ч. гр. дело № 5542/2018г. по описа на
ПРС е издадена заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК, като
е отхвърлен иска за разликата над уважения размер от 185,76 лв. до пълния предявен размер от 950.31
лв. или за сумата от 593.23 лв., представляваща главница за периода от 01.01.2013
г. до 09.08.2015.
Със същото решение е признато за установено по
отношение на Е.Л.В., че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, гр. Перник сумата
от 71.77 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 08.10.2015год. до 10.07.2018год., дължима върху главницата за
периода от 10.08.2015 г. до 30.04.2017 г., за която сума по ч. гр. дело № 5542/2018г. по описа на ПРС е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК, като е отхвърлен иска за
разликата над уважения размер от 71.77 лв. до пълния предявен размер от 351.69
лв. или за сумата от 279.92 лв., представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 07.03.2013 г. до 10.07.2018год.
В
установения от закона срок Е.Л.В. е обжалвал решението в частта му, с която е
уважен предявеният против него установителен иск. В жалбата твърди, че
решението е незаконосъобразно, тъй като се
основава на неверни данни. Твърди, че
районния съд се е позовал на
заявление-декларация от 18.12.2019год.,
която той не е подавал, респ. подписвал, както и на съдебно-техническа и
икономическа експертиза, изготвена въз основа на недостоверни доказателства, представени
от ищеца. Счита, че неправилно районния съд е приел, че за процесния апартамент
не е начислявана БГВ, тъй като това отговаря не събраните по делото
доказателства. Твърди, че не е съобразено от районния съд, че относно
топлоснабдения имот има образувано дело за делба, че жалбоподателят не обитава
имота, а адресната му регистрация е в с. ***, че няма облигационно
правоотношение между него и ищеца.
„Топлофикация –
Перник” АД, гр. Перник изразява становище за неоснователност на жалбата.
Пернишкият
окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния
съд е предявен установителен иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК.
Ищецът
„Топлофикация – Перник” АД, гр. Перник твърди, че ответникът дължи сумата от 950.31лева,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
01.01.2013г. - 30.04.2017г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 10.08.2018год. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 351.69
лв., представляваща законна лихва за забава за периода 07.03.2013г. - 10.07.2018год.,
за които суми по ч. гр. д. № 4207/2018г. по описа на ПРС е издадена заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.
В срок е
постъпил отговор на исковата молба, с който искът е оспорен. Ответникът твърди,
че процесният имот има четирима съсобственици,
че част от тях са в чужбина и че следва
да участват в настоящото дело. Посочва, че не е в договорни отношения с ищеца, че апартамента е
необитаем със свален електромер и спряна вода и че исковата претенция не може
да бъде насочена единствено и само по отношение на него. Уточнява, че
процесният апартамент е бил собственост на леля му Н.Г., че наследниците нямат
разбирателство по отношение на него, че в него е живял един от наследниците- И., който е натрупал сметки, които
той лично заплатил. И към настоящия момент са налице спорове относно процесния
апартамент и дело за неговата подялба, което не е приключило. Позовавал се на
изтекла погасителна давност.
Като доказателство по делото е представен
нотариален акт № 28, том-I, дело № 41/1968год. ,с който е удостоверено, че И.К.Г. е придобил по
покупка от Пернишки градски народен съвет- СП“ Жилищно строителство“ правото на
собственост върху апартамент № **, * ет.
на жилищен комплекс ***, състоящ се от две стаи, столова, бокс, баня с клозет, две
антрета, килер, два дрешника и балкони с обща квадратура от 70.87 кв.м. и
зимнично помещение № ** с площ от 8.05 кв.м.. И.Г. е починал на **. и е оставил
като наследници съпругата си –Н.Г. и двете си деца- К.И.К. и Й.И.К.- И.. Това
се установява от приложените по делото препис извлечение от акт за смърт № ***
и Удостоверение за наследници № ***.
През 2003год., за процесния апартамент, за
който не се спори че е идентичен с описания в нотариален акт № ** апартамент, Н.Б.
е подала молба в „Топлофикация Перник“ АД за откриване на партида. Молбата е
входирана в „Топлофикация Перник“ АД на 25.08.2003год., поради което и въпреки посочената в нея дата „25.08.3000год.“
следва да се приеме, че датата на подаването й е именно посочената такава на постъпването
й. Аргумент, в подкрепа на този извод е прилагането към нея на акт за
наследници, от което следва че същата е подадена след смъртта на И.Г. или след
2002год.
Видно от приложеното по делото Удостоверение №
***, Н.Б. е починала на *** като е оставила за свои наследници- К.И.К. и Й.И.Г.-
И., починала на ***. Последната е оставила за свои наследници преживял съпруг- С.И.
и низходящи наследници-Й.В.Б.-М. и И. С.И..
През 2012год. наследникът на Н.Б.- К.И.К. е
прехвърлил чрез покупко-продажба на жалбоподателя Е.В. собствената си 1 / 2
ид.част от апартамент **, находящ се в ***, като сделката е обективирана в
приложения по делото Нотариален акт № 42, том- III, рег.№ 3653, дело № 390 от 2012год. На
18.12.2012год. жалбоподателят е подал заявление-декларация в „Топлофикация
Перник“ АД за откриване на партида за плащане на топлинна енергия за битови
нужди за процесния апартамент ,която е входирана на 18.12.2012год. В молбата е
посочено, че се подава от лицето Е.Л.В. и
е подписана.
По делото е
изготвена съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че процесният
апартамент е с монтирани отоплителни тела, с поставени на тях индивидуални
разпределители /т.н. топломери/, с изключение на отоплителното тяло в помещение
„дневна“, което е демонтирано. Установява се също така, че апартамента се снабдява и с битово гореща
вода, за отчитането на която има монтиран водомер, както и че в помещение „баня“ е наличен работещ отоплителен уред, който е трайно прикрепен към сградната инсталация и върху него няма
монтиран ИРУ. От експертизата се установява също така, че през процесния период
не е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ, като след осигурен достъп до
имота и извършване на отчет на водомера, е начислен разход
съобразно неговите показания, което е отразено в изравнителните сметки за имота.
Установява се, че за демонтираното отоплително тяло в помещение „дневна“ не е
начисляван топлоенергия, като такава, съобразно показанията на топломерите, е
начислявана за останалите отоплителни тела. За отоплителното тяло в банята е
начисляван разход за топлинна енергия, като за такова, работило непрекъснато и
разходът е определен по изчислителен път и пропорционално на отопляемия обем, който
за отопляемия имот по проект е 178 кв.м.
Горните данни
се съдържат в изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, на която
съдът се позовава като компетентно дадена. След проверка на всички относими към
спора документи, вещото лице е установило и посочило количество на потребена от
ответника топлоенергия и битово гореща вода, както и начина, по който е формирана
нейната цена. Начислените количества топлоенергия са съобразени и кореспондират
с данните на общия топломер на абонатната станция, който притежава необходимите
сертификати и е преминал през всички задължителни проверки. Последната такава е
извършена на 11.01.2017год., когато е установено че общия топломер съответства
на одобрения тип и това е удостоверено със Свидетелство за проверка № *** от горецитираната дата. Същевременно е установено, че дяловото
разпределение в етажната собственост на бл.*, на ул***“ в гр.Перник е въведено през 2000год.
Пред районния съд е изслушана и съдебно –
икономическата експертиза. От нея се установява, че счетоводството на ищеца ежемесечно
– до 10-то число на всеки месец са отразявани дължимите по партидата за
процесния имот суми за ползвана топлинна енергия и сумите по изравнителните
сметки. Последните са взети предвид от ищеца при определяне дължимата цена за
главница, съответно като сума за доначисляване или за възстановяване. Размерът
на лихвата за забава на месечните плащания е съобразен с техния падеж съгласно
клаузите на Общите условия. Няма данни за постъпили плащания от ответника.
Въз основа на
събраните по делото доказателства съдът е приел, че през процесния период 01.01.2013 г. - 30.04.2017 г. ответникът е
бил носител на ½ ид. ч. от собствеността върху имота, а с това е
придобил и качеството потребител на топлинна енергия, чието основно задължение
към насрещната страна по облигационното правоотношение – ищцовото дружество е
да заплаща цената на доставеното количество топлоенергия според притежаваните
идеални части от собствеността – арг. клаузата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от
приложимите Общи условия. Съдът е приел за доказано, че ищцовото дружество е
изпълнило основното си задължение по облигационното правоотношение като през спорния
период е доставило топлинна енергия на обща стойност от 1 900.61лева. За ответника е възникнало задължение да
заплати цената на доставената топлинна енергия, която съобразно правата му
върху жилището – ½ ид. ч. възлиза на сумата от 950.31 / ½ част от
общия дълг/, за която дължимото обезщетение за забава за периода 07.03.2013год.
- 10.07.2018 г. възлиза на 351.69лева.
/½ част от общия дълг/. Съдът е посочил, че за останалата част от
задълженията ответникът не се явява задължено лице, тъй като не е бил
изключителен титуляр на правото на собственост върху имота. Съдът е разгледал
направеното възражение за изтекла погасителна давност, като е приел, че
погасена по давност е само част от вземането за главница, а именно в размер на
сумата от 593.23лева, дължима за периода 01.01.2013г. -09.08.2015г. /три години
преди датата на депозиране на заявлението/. Останалата част от вземането в
размер на сумата от 357.08 лв. за периода 10.08.2015год. до 30.04.2017год. е непокрита
от тригодишния давностен срок, а с това и дължима от ответника. Съдът е приел,
че погасено по давност е и вземането за лихва в размер на 279.92лв. за периода 07.03.2013
г. – 10.07..2018 г.
Решението на
ПРС е валидно и допустимо, а по отношение законосъобразността му, въззивният
съд, на основание чл.269 ГПК, е ограничен от посоченото в жалбата.
Жалбоподателят поддържа,
че решението е незаконосъобразно, защото не е уважено искането му за
конституиране на останалите
съсобственици на процесния имот като ответници по делото.
Въззивният съд
намира, че при разглеждане на делото не са допуснати процесуални нарушения,
защото конституирането на други ответници по иска може да стане само по искане
на ищеца, но не и по искане на ответника. В случая ищцовото дружество е
посочило против кое лице предявява иска и е разгледан искът така, както е
предявен.
Следващите
доводи на жалбоподателя са, че няма облигационно правоотношение между него и
ищеца и че не е съобразено, че относно топлоснабдения имот има образувано дело
за делба,
По силата на
чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. По силата на пар.1 т.2а от ДР на ЗЕ / в сила
от 17.07.2012 г.) битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 3,
ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация –
Перник”, ЕАД , купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице,
което е собственик или титуляр на вещно право на ползване в имот в
топлоснабдена сграда. От тези разпоредби следва, че клиент на топлинна енергия
е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като
ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право
на ползване. В това си качество на клиент на топлинна енергия, собственикът на
топлоснабдения имот /на целия или идеална част от него/ е страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -доставка
на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължи цената на
доставената топлинна енергия.
В конкретния
случай за установяване обстоятелството, че ответникът е клиент на топлинна
енергия, ищцовата страна е представила Нотариален акт № 42, том-III,рег.№ 3653, дело № 390/2012год. От него се
установява, че жалбоподателят е собственик на 1 / 2 ид.част от топлоснабдения
апартамент, като последният нито твърди, нито установява последващото му, преди
исковия период, отчуждаване. Т.е. налице са доказателства за обема на притежаваното
от жалбоподателя право на собственост върху имота през исковия период, предвид
на което и същият е имал качеството на клиент на топлинна енергия.
Тук следва да се отбележи, че и исковата
претенция е съобразена с правата на собственост на ответника /жалбоподател в
настоящото производство/ върху топлоснабдения апартамент. В .з. на
23.05.2019год. процесуалният представител на ищеца изрично е конкретизирал, че
претендираната сума съставлява стойността на потребената и незаплатена топлинна
енергия, доставяна в процесния апартамент, съответстваща на правата на
ответника в съсобствеността, а именно 1 / 2 част от нея. В този смисъл,
неоснователно се твърди и поддържа от жалбоподателя, че се от него се претендират суми за топлоенергия,
дължащи се от останалите съсобственици.
Твърденията на
жалбоподателя, че не е обитавал имота, не са основание за отхвърляне на иска
тъй като, както вече се посочи, същият като собственик на ½ от имота е
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
-доставка на топлинна енергия за битови нужди и дължи заплащане на съответната
част от стойността на доставената от ищеца топлинна енергия. Видно от
заключението на съдебно- техническата експертиза суми за отопление на имота са
начислявани, начислявани са разходи за отоплителното тяло „щранг – лира“ в
помещението баня като за тяло, работило непрекъснато, както и за сградна
инсталация. Също така е начисляван разход за битова гореща вода – прогнозно първоначално,
а след това –въз основа на показанията на водомера след осигурен достъп до
имота. След провеждане на задължителния годишен отчет от фирмата топлинен счетоводител, разхода на топлинна
енергия за отопление е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани, като
определената разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни
сметки.
Горните изводи
остават непроменени, дори и да се приеме, че имотът е предмет на съдебна делба,
както се твърди от жалбоподателя. Спорът в делбеното производство не е
преюдициален за настоящия, защото решението по извършване на делбата /каквото
няма постановено/ има действие занапред и с него се ликвидира съществуващата
съсобственост. Същото няма обратно действие и в този мисъл приключването на
спора за дела не би се отразило върху изхода на настоящия спор, предмет на
който е установителен иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК относно вземане за топлинна
енергия за периода 01.01.2013г. - 30.04.2017 г., през който имотът е бил
съсобствен.
Неоснователни
са и доводите в жалбата, че районният съд се е позовал на експертиза, която е
изготвена въз основа на недостоверни доказателства, издадени от ищеца. За
изготвяне на допуснатите по делото експертизи вещите лица са работили въз
основа на документи, представени им от ищеца и фирмата за дялово разпределение, тоест въз основа на всички
предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и
заплащането на потребената топлинна енергия и битово гореща вода. Съобразени са
с конкретиката на спора, а именно че в апартамента се ползват отоплителни тела,
както и БГВ, поради което съдът се позовава на тях като компетентно дадена и
счита оспорванията на същите за несъстоятелни. При несъгласие на ответника с
констатациите на изслушаните пред районния съд експертизи ответникът е имал
възможност да оспори същите и да ангажира доказателства във връзка с
оспорването , което не е направил.
Цитираните
експертизи установяват начина, по който е формирано задължението на ответника и
съответствието му със закона и подзаконовите нормативни актове. Предвид на това
съдът намира за несъстоятелни всички доводи на жалбоподателя касаещи потребената
в поцесния апартамент топлинна енергия и БГВ, както и тези свързани с
отчитането, разпределението и формирането на цената й.
Правилно
първоинстанционния съд се е позовал на приложеното по делото
заявление-декларация за откриване на партида за битови нужди, тъй като същата
,като доказателство по делото, не е оспорена от ответника по надлежния ред.
Същият едва във въззивната жалба твърди, че заявлението не е подписано от него,
което възражение, като направено извън законоустановения срок, не може да се
релевира за първи път пред въззивната инстанция, респ. тя не дължи произнасяне
по него.
По изложението
съображения, въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да се
потвърди.
Ответното
дружество претендира разноски в размер на 200 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят не е направил възражение по чл. 78, ал.5 ГПК, поради
което и предвид изхода от делото на въззиваемото дружество следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в пълния претендиран размер.
Водим от
гореизложеното Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1411/02.10.2019г.,
постановено по гр.д. № 07015/2018г. по описа на Пернишкия районен съд
ОСЪЖДА Е.Л.В. с ЕГН ********** *** да заплати на „Топлофикация Перник“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Перник, кв.“Мошино“, ТЕЦ
„Република“ сумата от 200 лева разноски във въззивното производство,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.