Решение по дело №5243/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2016

гр. Перник, 19.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, 6-ти граждански състав, в откритото съдебно заседание на 03 12 2019 година, в състав:

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :Д МАТЕЕВА

 

при  секретаря Б Миткова

 като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 05243 по описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

       

Производството по делото е образувано  по  искова молба от

К.К.П. ЕГН ********** ***

И чрез адв.К.П. БлАК

против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.София район Витоша жк.Малинова долина ул.Р.Петков Казанджията 4-6,

 с която е предявен иск за признаване на  установено по отношение на ответника, че ищцецът не дължи

сумата 3000 лв. -  главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта ДСК МАКСИКАРД от 29.10.2008г.,

лихва за периода 20.04.2010-08.11.2010 в размер 733.62лв.

заемни такси 43.20лв.

ведно със законната лихва върху главницата считано от 09.11.2010г.

както и сумата 333.54лв. разноски за д.такса и юк.възн.

КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.

Претендира и разноските в настоящето производство.

 

Ответникът в срочно депозиран писмен отговор оспорва предявения иск като неоснователен с конкретни съображения, че ищецът е бил надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането, включително и с получаване на уведомлението за станалата цесия с отговора на исковата молба, като в тази връзка сочи, че разполага с изрично пълномощно от цесионера за това. Развива и допълнителни съображения за неоснователност на иска от правния институт на погасителната давност, като в тази връзка подчертава, че и след изтичане на срока, с който законът свързва погасяването на вземанията поради кредиторовото бездействие, същите продължават да съществуват и да са дължими.

 

Съдът, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

 

Видно от доказателствата, кредиторът Банка ДСК ЕАД е прехвърлила вземанията си към длъжника- ответник по наст.дело , на ОТП Факторинг ЕАД с Договор за цесия

ОТП Факторинг ЕАД е прехвърлил вземането на ЕОС Матрикс ЕООД на 28.09.2018г. и това са именно вземанията произтичащи от Договора за кредитна карта ДСК Максикард от 29.10.2008г.

Следователно, ищцовата страна е кредитор и търси сумите от ответника- длъжник на горепосоченото основание.

Между страните в настоящето производство не съществува спор относно възникналото облигационно правоотношение, както и за настъпилото частно правоприемство от договора от 28.09.2018г.

Спорът по делото е, дали вземането е погасено по давност.

 

От изисканото и приложено към настоящето дело , ч. гр.д.№ 9429 / 2010 на РС-Перник се установява, че изпълнителният лист за процесните вземания е  повод да се образува изп.дело № 147 / 2011г.на ЧСИ Добренова .

Представено е и е прието по делото заверено копие от изпълнителното дело.

 

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: 

 

По допустимостта на иска

 

Съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е допустим.

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението – т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението.

Според чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

От приложеното изпълнително дело от 2017г. е видно, че същото е образувано за събиране на вземанията по издадения изпълнителен лист от ответника като взискател,  от където и по съображения от установения по делото договор за цесия между титуляра на вземането по изпълнителния лист и фирмата-цесионер  следва и правният интерес на ищеца от водененто на процесния иск. 

 

По основателността на иска

 

Ищецът твърди, че не дължи посочените в исковата молба суми, тъй като са погасени по давност.

От представените писмени доказателства се установява, че процесните вземания не са признати със съдебно решение, а изпълнителният лист за същите е издаден на основание чл. 416 ГПК въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение.

Заповедта за изпълнение няма последиците на съдебно решение за установяване на съществуването на вземането на кредитора по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение.

Приложим за процесните вземания за главница по договор за кредит и разноски вземания е общият 5-годишният срок на погасителна давност, а за вземането за обезщетение за забава на основание чл. 111, б. „б“ ЗЗД давностният срок е 3-годишен.

С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 14, е прието, че давността се прекъсва с  предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Установява се от представените писмени доказателства, че давността за вземанията е прекъсната  с подаването на редовна молба за образуване на изпълнително дело. Подаването на същата  следва да се разгледа в контекста на това, че изпълнителния процес давността не спира - ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 10.

Нова погасителна давност за вземанията е започнала да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие - ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 10

  Други изпълнителни действия по изп. дело, които да са могли да прекъснат давността по смисъла на т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК,  са извършвани в срока по чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК, а именно :

След като ЧСИ Добренова прекратява производството по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, взискателят е извършил нова цесия – вече кредитор става настоящия ищец и той завежда ново изп.дело № 00631/ 2019г. при ЧСИ Бадев, който извършва изпълнително действие – въз основа молба на взискателя от 01.07.2019г. – налага запор по банковите сметки и насрочва опис на имущество.

 

Предприетите по изпълнителното дело действия след изтичане на срока по чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК  не са валидни и годни да прекъснат теченето на срока на погасителната давност.

С оглед на изложеното съдът приема, че давностният срок за всички вземания по изпълнителния лист  е изтекъл, поради което и искът по чл. 439 ГПК следва да бъде уважен като основателен.

 

По разноските:

 

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Ищецът е представляван от адвокат , като по списък по чл.80 ГПК му се дължат разноски 962.41лв.

По изложените мотиви съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

    ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК, предявен от

К.К.П. ЕГН ********** ***

И чрез адв.К.П. БлАК

против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.София район Витоша жк.Малинова долина ул.Р.Петков Казанджията 4-6,

че ищецът не дължи на ответната страна

сумата 3000 лв. -  главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта ДСК МАКСИКАРД от 29.10.2008г.,

лихва за периода 20.04.2010-08.11.2010 в размер 733.62лв.

заемни такси 43.20лв.

ведно със законната лихва върху главницата считано от 09.11.2010г.

както и сумата 333.54лв. разноски за д.такса и юк.възн.

КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ на сумите след издаване на изпълнителния лист.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.София район Витоша жк.Малинова долина ул.Р.Петков Казанджията 4-6,

ДА ЗАПЛАТЯТ РАЗНОСКИ НА К.К.П. ЕГН ********** ***

И чрез адв.К.П. БлАК

В размер на 962.41лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                          

                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: