Решение по дело №238/2021 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номeр VI-17                 Година 2021, 4 март                   гр.Бургас

 

 

            Бургаският окръжен съд, шести въззивен граждански състав, на четвърти март две хиляди двадесет и първа година в закрито съдебно заседание, на основание чл.267 от ГПК, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ВЕСЕЛКА  УЗУНОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ  ЕВТИМОВА                                                                                                                         2. МЛ.С. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ

 

разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно гражданско дело № 238/2021г. по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 260578/04.11.2020г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 6036/2020г. С това решение съдът е наложил мерки за защита на И.Т.К., ЕГН: ********** *** срещу осъщественото спрямо нея домашно насилие на 29.09.2020г. от К.Д.К., ЕГН: ********** *** като:

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН К.Д.К., ЕГН: ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на И.Т.К., ЕГН: ********** ***;

ОТСТРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН К.Д.К., ЕГН: ********** от съвместно обитаваното от страните жилище в гр.***** за срок от шест месеца, считано от постановяване на решението;

ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН на К.Д.К., ЕГН: ********** да приближава на по-малко от 100 метра жилището на молителката И.Т.К., ЕГН: **********,*** и местата й за социални контакти и отдих в гр.Бургас за срок от шест месеца, считано от постановяване на решението.

ОСЪЖДА „К.Д.К., ЕГН: ********** *** да заплати на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН глоба в размер на 200 лева по сметка на Районен съд – Бургас и държавна такса в размер на 25 лева.

Въз основа на това решение е издадена заповед за защита по чл.15, ал.2 от ЗЗДН, а К.Д.К. е предупреден, че при неизпълнение на съдебната заповед, полицейските органи ще го задържат и ще уведомят прокуратурата за това.

Подадена е въззивна жалба от К.Д.К. против решение № 260578/ 04.11.2020г. В жалбата К. твърди, че обстоятелствата, които молителката е посочила в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН не отговарят на истината, за което се позовава на изрична писмена молба, приложена по делото. К. прави искане за отмяна на решението.

По делото е приложена молба вх.№ 271885/16.11.2020г. от И.Т.К., в която същата посочва, че се отказва от твърденията си пред Районен съд – Бургас и иска отмяна на решението.

Подадена е въззивна жалба вх.№ 273382/25.11.2020г. от И.Т.К. против решение № 260578/ 04.11.2020г. В жалбата К. твърди, че молбата й за отмяна на решението е написана под диктовка на сина й К., който обаче не се е променил и продължава да й иска пари. Поради това К. иска от съда да преразгледа решението без да се ръководи от нейните майчински чувства.

ФАКТИ:

На 01.10.2020г. И. Караманлиева подава молба за налагане на мерки по чл.5 от ЗЗДН срещу сина си К. Караманлиев. В молбата и в приложената към нея декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, Караманлиева твърди, че синът й употребява алкохол, наркотици, злоупотребява с дебитната й карта, изнася и продава вещи от жилището, което двамата обитават. Молителката заявява, че синът й чупи и разбива всичко, което му попадне. Заради агресивното му поведение, на 29.09.2020г. тя се е изнесла при приятели за 5 – 6 дни и се страхува да се прибере. Настоява за издаване на заповед за защита срещу осъщественото срещу нея домашно насилие.

Ответната страна К.К. оспорва фактите, изложени в молбата на майка му. Твърди, че е притеснен за нея, а вещите, които е изнесъл са негова собственост. Представя доказателства, които установяват собствеността върху движимите вещи и върху апартамента, в който двамата живея.

            Въз основа на събраните по делото доказателствата, Районен съд – Бургас приема, че на 29.09.2020г. К. е извършил акт на домашно насилие, изразяващ се в психически тормоз, отправяне на обиди и заплахи към И.К.. Съдът е наложил мерки на защита на К. като е задължил сина й да се въздържа от извършване на домашно насилие, отстранил е последния от съвместно обитаваното жилище за срок от шест месеца и му е забранил да приближава жилището на по-малко от 100 метра.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата на К.К. е подадена в законния срок и е насочена срещу решение, което поражда неблагоприятни за него правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Молбата на И.К. с вх.№ 271885/16.11.2020г. за отмяна на решението е процесуално недопустима. Тази молба е насочена против първоинстанционното решение, което създава благоприятни за молителката правни последици, но не съдържа искане за оттегляне на молбата пред районен съд. Подобно искане молителката не прави и в съдебно заседание. Поради това, настоящият съдебен състав не се явява сезиран с искане за обезсилване на първоинстанционното съдебно решение.

Жалбата на И.К. с вх.№ 273382/25.11.2020г. е подадена след законоустановения срок и също се явява процесуално недопустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата на К.К., е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Решението на Районен съд - Бургас е валидно. Постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

Решение № 260578/04.11.2020г. е правилно. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗД домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че К. е син на молителката и двамата обитават едно жилище. Установяват се и посочените в молбата за защита факти, а именно: че на 29.09.2020г. К. е отправял обиди и заплахи към майка си и е извършил акт на домашно насилие спрямо нея. При тези факти, районният съд правилно е приел, че са необходими мерки за защита на К. и е постановил решение в този смисъл.

Възражението на жалбоподателя, че твърденията на майка му не отговарят на истината, е неоснователно. От твърденията на К. в приложените по делото молби и жалби и от процесуалното поведение на страните в съдебно заседание, настоящата инстанция установи, че необходимостта от защита не е отпаднала. Противоречивите становища на К. – за отмяна на решението и за отказ от твърденията пред Районен съд, желанието й синът да се поправи и съдът да вземе най-доброто за двамата решение, сочат на съществуваща и непреодоляна заплаха за молителката. Твърденията на жалбоподателят, че майка му не поддържа твърденията си, не са опровергани по делото. Поради това, жалбата е неоснователна и трябва да се отхвърли. Решението на районния съд е правилно и трябва да се потвърди.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав,

 

 

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260578/04.1.2020г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. дело

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:      1.

 

 

 

                                                                                  2.