Р Е Ш Е Н И Е
№ 1799
гр. Варна, 25.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 3637 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба от П.А.П., с ЕГН ********** и адрес ***, М.К.П., с ЕГН ********** и адрес ***, П.К. П., с ЕГН ********** и адрес ***, А.Д.А., с ЕГН ********** и адрес ***, С.Д.С., с ЕГН ********** и адрес ***, М.М.Т., с ЕГН ********** и адрес ***, Е.Ж.Н., с ЕГН ********** и адрес ***, Б.Ж.К., с ЕГН ********** и адрес *** и М.Ж.Н., с ЕГН ********** и адрес ***, всичките чрез пълномощника им
адв.Д.А. *** срещу А.А.К., с ЕГН **********
и Т.Г.А., с ЕГН ********** и двамата
с постоянен адрес ***, с която е предявен отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответниците не са собственици на следния недвижим имот:
Новообразуван имот №*** по Плана на новообразуваните имоти на с.о. „***“,
землище с.***, общ.***, код по ЕКАТТЕ ***, одобрен със Заповед
№РД-16-7706-67/04.04.2016г. на Областен управител на област с административен
център гр.Варна, с площ от 599 кв.м., при граници на имота по скица: имот №***
– двор на наследниците на М. Ж.Н, *** – двор на В.К.С. и др.
В исковата молба се съдържа и искане за отмяна
на нотариален акт № ***г., с който ответникът А.А. К. е признат за собственик
на имота на основание §4а, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Ищците основават исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Tвърдят, че са ищците са наследници на М. Ж.Н.. С Решение № ***г. на Поземлена комисия *** на наследниците на М. Ж.Н. било възстановено правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в землището на с.***, местност „***“, който имот попадал в територията на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно: нива с площ от 2.400 дка, находяща се в терен по §4 на с.***, местност „***“.
Планът на новообразуваните имоти на с.о. „***“, кадастрален район *** и ***, землище с.*** бил одобрен със Заповед №РД-16-7706-67/04.04.2016г. на Областен управител на област с административен център гр.Варна.
По този план за наследниците на М. Ж.Н. по помощен кадастрален план към ПНИ бил отреден и записан стар имот ***. Този имот попадал по ПНИ в новообразуван имот №***, целият с площ от 599 кв.м. Новообразуван имот №*** попадал в стар имот №*** с цялата си площ.
Описаният новообразуван имот не можел да бъде възстановен на наследниците на М. Ж.Н., тъй като бил записан на ответника, който трансформирал правото си на ползване в право на собственост и се снабдил с нотариален акт № ***г., с който бил признат за собственик на имота на основание §4а, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Ищците твърдят, че ответникът А.А.К. не е станал собственик на процесния имот, тъй като: не му било предоставено валидно право на ползване; не е имал право да закупи предоставения му за ползване имот, тъй като имота не отстоял на изискуемите 30 км. от град с население над 300 хил. жители и на повече от 10 км. от крайбрежната морска ивица, както и в имота не е имало построена постройка по смисъла на ЗСПЗЗ към 01.03.1991г.
За ищците като наследници на М. Ж.Н. бил налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу ответниците, тъй като не можела да бъде приключена процедурата по възстановяване на имота, поради наличие на спор за материално право между страните по делото.
Ищците молят за уважаване на предявения иск, правят искания по доказателствата и претендират присъждане на направените по делото разноски.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответницата Т.Г.А., с който оспорва предявения иск като недопустим, а в условията на евентуалност и неоснователен.
Твърди се, че ответниците владеят имота непрекъснато и необезпокоявано в качеството си на добросъвестни владелци повече от 30 години и предявения срещу тях отрицателен установителен иск бил недопустим поради липса на правен интерес. След като ответниците придобили собствеността върху имота и процедурата по трансформиране правото на ползване в право на собственост била приключила, то било невъзможно и недопустимо процедурата по възстановяване собствеността на ищците да приключи със Заповед по §4к, ал.7 ЗСПЗЗ.
Исковата претенция била и неоснователна, тъй като за ответниците били налице предпоставките по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване правото на собственост върху имота – налице било предоставено право на ползване с Решение №***г. на ОбНС с.***, в срок било поискано закупуването на имота предоставен за ползване, в имота имало построена сграда по смисъла на ЗСПЗЗ към 01.03.1991г., с оценителен протокол от ***г. била извършена оценка на имота и земята била надлежно заплатена от ответниците, с което трансформирали предоставеното им право на ползване в право на собственост на имота.
Ответниците оспорват процесния имот да попада в границите на имота възстановен на наследниците на М. Ж.Н.. Позовават се също и на изтекла в тяхна полза придобивна давност.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители поддържат изложеното в исковата молба и отговорите по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С
решение № ***г. на ПК *** е признато правото на собственост
на наследниците на М. Ж.Н. върху дванадесет недвижими имота в землището на с.***,
общ.***, като същите са индивидуализирани в решението с площ, начин на трайно
ползване, категория на земята при неполивни условия и местност, в която се
намират. Сред имотите е посочена и нива с площ от 2.400 дка, пета категория,
местност „***“ /л.7-8/.
От
представено с исковата молба удостоверение за наследници се установява, че М. Ж.Н.
е починал на ***г., като е оставил за свои наследници по закон преживялата
съпруга Б.Д.Н. и децата си И.М.Н., Т.М. П., З.М. С., М.М.Т. и Ж.М.Н..
Установява се също, че всеки от ищците е наследник по закон на М. Ж.Н. /л.9-10/.
Процедурата
по възстановяване на имотите, новообразувани от стар имот №***, записан на
наследниците на М. Ж.Н. не е приключила с издаване на заповед с правно
основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, видно от представено от ищците
удостоверение издадено им от кмета на община *** /л.27/.
Ищците
са представили удостоверение от Общинска служба по земеделие ***, според което
в ОСЗ *** няма данни за наличие на план на имотите на старите собственици в
местност „*** към момента на кооперирането им в ТКЗС, съответно в ДЗС или друга
организация в периода към 1958г. или в по-ранен период от време. За същата
местност преди одобряване на ПНИ е действал кадастрален план на местност с.***
-*** райони, в две части, отразяващ имотите предоставени за ползване, изработен
през 1988г. по реда на ПМС №4 от 12.02.1988г. Към момента на издаване на
решение № ***г. на ПК *** не е бил налице ПК на старите собственици, по който е
можело да се идентифицират имотите на старите собственици. Индивидуализирането
на имотите на старите собственици не е извършвано въз основа на ПКП, а чрез
провеждане на анкета по реда на чл.23б от ППЗСПЗЗ /л.26 и л.120/.
Със
заповед № ***г. на кмета на община *** издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗР
на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на М. Ж.Н. на
1149 кв.м. ид.ч. от новообразуван имот с пл.№ ***, целият с площ от 1197 кв.м.
по ПНИ на с.о. „***“, землище на с.***, ЕКАТТЕ ***, община ***. Ищците са въведени
във владение на възстановения им със заповед № ***г. недвижим имот на
04.09.2018г., за което е съставен протокол за въвод във владение на
новообразуван имот /л.121-131/.
За
обосноваване на правния си интерес от предявения иск ищците са представили,
списък на имотите съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС за гр.***, в
който стар имот № *** е записан на М. Ж.Н., както и извадка от регистъра на
собствениците към ПНИ, в който като собственик на имот №***, с площ от 598.73
кв.м. и находящ се в землището на с.*** е записан А.А.К.. Представени са още
таблица за дължимото обезщетение на собствениците за с.о.. „***“, според което
имот №** попада в границите на стар имот №*** /л.29-33/.
От
удостоверение № ***г издадено от председател на ИК на ОбНС Аксаково се
установява, че с решение № *** от ***г. на А.А.К. е предоставено право на
ползване на пустееща земя в размер на 0.800 дка в землището на с.***, местност *** /л.72/.
Видно
от удостоверение №***г. издадено от ИК на ОбНС с.*** съгласно Постановление №26
на МС и с решение на ИК на ОбНС-*** на А.А.К. е предоставено право на ползване
върху земя: земя за земеделско ползване с площ от 800 кв..м, находяща се в
землището на с.***, *** – район, парцел ***, при граници: ползватели п. ***, и
път /л.71/.
С
молба от ***г. А.А.К. *** да заплати предоставеният му за ползване имот и да
бъде извършена оценка на имота, като е декларирал, че имота не е единствено
жилище и не е единствена земеделска земя за семейството му. В молбата е
посочено, че в мястото има изградена постройка за сезонно ползване фургон /л.69-70/.
Съгласно
оценителен протокол от ***г. общата оценка за мястото е в размер на 17820 лева.
В оценителния протокол се посочва, че в местото има изградена сграда с площ
13.80 кв.м. /л.68/.
Определената
оценка за земята в размер на 17820 лева е заплатена от А.А. К. на ***г., както
се установява от представено от ответниците копия от вноски бележки /л.67/.
На
А.А.К. е издадено удостоверение № ***г. е уверение на това, че е придобил право
и закупил предоставеното му по ПМС място, находящо се в местността „***“ в
землището на с.***, представляващо имот №*** /л.66/.
На
***г. е съставен нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит на
основание параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, с който А.А.К. е признат за собственик
върху недвижим имот №***, находящ се в землището на с.*** /л.65/.
За
изясняване фактическата страна на спора са допуснати съдебно-техническа
експертиза /л.110-120/ и повторна съдебно-техническа експертиза относно
наличието на данни за сграда в имота към 01.03.1991г. и отговаря ли
застрояването в имота на характеристиките на сграда /л.155-158/.
От
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се
установява, че цялата площ от 599 кв.м. на НИ – *** по ПНИ/2016г. се ситуира
само в границите на стар ПИ-*** с площ от 2318 кв.м. по ПСИГ (пкп)/2013г. В
списъка на имотите съществували преди образуване на ТКЗС фигурира стар имот №***
с площ 2318 кв.м., който там е записан в собственост на М. Ж.Н., на основание
решение №***г.на ПК ***. В таблицата за изчисление на дължимото обезщетение на
бившите собственици към ПНИ на с.о. „***“, също фигурира стар имот № *** с площ
от 2318 кв.м. , който е записан в собственост на наследниците на М. Ж.Н.. В
електронния регистър към ПСИГ (пкп)/2013г. на с.о. „***“ е отразен ПИ ***, с
площ 2318 кв.м., собственик – наследниците на М. Ж.Н. и на основание решение №***г.
на ПК ***. Процесния имот № *** по ПНИ на с.о. „***“ отстои от центъра на
гр.Варна на около 13300 м. и от морската брегова ивица на около 14490 м. При
извършен оглед на място в имота вещото лице е установило наличието на постройка
разположена в югозападния край на имота. В заключението са описани размерите на
постройката, която е с дървена конструкция, изградена върху бетонова площадка и
с двускатен покрив с покритие от профилна ламарина. В имота има също външен
тоалет и кладенец. Според вещото лице постройката не е преместваем фургон и
отговаря на условията за сезонно или временно обитаване. В кадастрален план за
територията на м. „***“, землище с.*** изработен през 1988г. в координатна система
1970 имота е с кадастрален номер ***, площ от 790 кв.м. и собственик по
разписна книга А.А.К.. Като граници и съседи са посочени на запад имот ***, на
север имот ***, на изток път и на юг имот *** и имот ***. Част от процесния
имот *** по ПНИ с площ от 593 кв.м. се препокрива с източната част на ПИ -***. Няма
данни кадстралния план да е бил одобрен с конкретна заповед, но е използван от
администрацията до изработване на
последващ план за същата територия. ПСИГ (пкп)/2013г. е план на старите имотни
граници, изработен в КС -1970, приет с протокол № 131/16.08.2013г. на комисия
назначена със заповед №РД-13-7706-407/05.11.2013г. на областен управител. В
посочения план стар имот № *** е записан с кадастрален номер ***, площ от 2318
кв.м. и собственик наследниците на М. Ж.Н.. Цялата площ от 599 кв.м. на НИ
1.806 по ПНИ/2016г. се препокрива със североизточната част на стар имот ПИ-***
по ПСИГ (пкп)/2013г. В КП (пкп)/2013г., план с ползвателските имоти приет със
същият протокол № 131/16.08.2013г. на
комисия назначена със заповед №РД-13-7706-407/05.11.2013г. имот *** е вписан с
площ от 794 кв.м. и със собственик А.А.К.. По ПНИ/2016г., изработен в КС-1970
имот № *** е с площ от 599 кв.м. и собственик по разписна книга А.А.К.. Според
заключението на вещото лице новообразуван имот № *** с площ от 599 кв.м. по ПНИ
е проектиран за ползвателски имот № *** по КП (пкп)/2013г. и едновременно с
това попада изцяло в границите на имот *** с площ от 790 кв.м. по КП/1988г.,
изцяло в границите на имот *** с площ от 794 кв.м. по КП (пкп)/2013г. и изцяло
в границите на стар имот №*** с площ 2318 кв.м. по ПСИГ (пкп)/2013г. Към
заключението на вещото лице са представени комбинирани скици и снимков материал
от извършения оглед на имота. При изслушването му вещото лице твърди, че
постройката в имота, която е описал не е
преместваем обект. Запознат е с молбата на ответника, в която се посочва
наличие на фургон в имота, но не е установил такъв. В оценителния протокол
комисията не установила фургон, а сграда. В никой от плановете не е заснета
постройката, в това число в плана от
1982г. В плана на ползвателите от 2013г.
имало означение „мж“, което означавало масивно жилище, но нямало постройка. Към
плана от 1988г. нямало отразяване на постройка.
В
заключението по повторната съдебно-техническа експертиза се твърди, че при
извършен оглед на място е установено наличието на дървена постройка в имота.
Конструкцията на същата била изцяло дървена, а покривът покрит с ламарина.
Приблизителните размери били 4.50 м. на 2.50 м., като на западната фасада бил
пристроен навес за съхраняване на инвентар и за други селскостопански нужди.
Вещото лице не открива сходства с визираните в §1в, ал.3 на ПЗР на ППЗСПЗЗ
преместваеми обекти. Имота описан в
удостоверение № 3694/17.07.1978г. за предоставяне на право на ползване на
пустееща земя не е описан с граници, за територията на м. „***“ по време на
раздаване на земите по ПМС 76/1978г. не съществувал картен материал, а местата
били раздавани по изготвени схеми, които схематично отразявали парцелите,които
са раздавани и подходящите пътища, които ги обслужват. При изслушване
заключението на вещото лице, то заявява, че в имота има постройка, а ламарината
върху покрива е допълнително покритие. На снимковия материал се виждала самата
постройка. Покривът бил леко объл. При огледа вещото лице казало, че прилича на
вагон, но след като по-внимателно се запознала със снимковия материал описала
подробно постройката и нейната конструкция.
За
изясняване на фактическата страна на спора на страните са допуснатите гласни
доказателства посредством разпит на свидетеля С.А.П., водена от ищцовата страна
и свидетеля Я.П. Г., водени от ответниците.
В
показанията си св.П. заявява, че познава ответниците от 1981г., от когато също
имала место в местността „***“. Когато свидетелката започнала да строи през
1981г., ответниците вече били в имота си от 1979г. В имота на ответниците имало
барака с циментов постамент, която отвсякъде била много хубава, а след няколко
години ответниците си купили друга вила и с напредване на възрастта им
поддържали само второто място. През 1981г. бараката в имота на ответниците вече
била направена и обзаведена. Имало стаичка с коридорче върху бетонов постамент.
Ответниците оставали да преспиват там две-три вечери, тъй като живеели в
гр.Варна. Сградата била дървена, имал прозорец и врата, както и стъпала, тъй
като била на по-високо място от основаната градина. Бараката била по-стабилно
направена и от дърво, боядисана в сиво и имало ток в същата. Към момента
бараката била разпадната. Според свидетелката покривът на сградата бил прав, а
не объл. Възприемала изграденото в имота на ответниците като дървена къщичка, а
не фургон.
Свидетеля
Г. твърди, че му е известен процесния имот. М. Ж.Н. бил прадядо на свидетеля. В
стар имот №*** свидетелят ходил за пръв път през 1991г. със своите баба и вуйчо
за да уточнят имота и да бъде подадено заявление в ПК за възстановяване правото
на собственост. В имот №*** имало изградена вила. През 2017г. свидетелят
присъствал на трасирането на възстановения имот на ищците и видял, че имота на
ответника има фургон. Фургонът бил от по-малките, покрива бил от ламарина, а от
страни бил изграден от вертикални летви, вагонна шарка. Покрива бил заоблен,
ламаринен и това показвало, че е фургон. При огледа през 1991г. само в един от
имотите имало постройка, а другите места били празни. В процесния имот го
нямало фургона, който свидетеля видял през 2017г., нямало и друга изградена
постройка.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
По допустимостта:
Съобразно разпределената между страните доказателствена тежест, в тежест на ищците бе да установи твърдените в исковата молба факти, от които произтича правния и интерес от предявения установителен иск, както и наличието на пречки за придобиването на имота от ответниците по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ към твърдяната дата на придобиване, а именно ищците да са наследници по закон на М. Ж.Н.; на наследниците на М. Ж.Н. да е признато правото на собственост върху стар имот *** по ПКП към ПНИ, както и че процесният имот №*** по ПНИ попада с цялата си площ от 599 кв.м. в стар имот №98, наличието на предвидени в закона пречки за трансформиране предоставеното на ответниците право на ползване в право на собственост – имота да се намира на по-малко от 30 км от град с население над 300 хил. жители и на по-малко от 10 км. от крайбрежната морска ивица.
От представените писмени доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза съдът намира за доказани твърденията на ищците, че притежават качеството наследници на М. Ж.Н., че с решение № ***г. на ПК-Аксаково на наследниците на М. Ж.Н. е възстановено правото на собственост върху нива с площ от 2.400 дка, пета категория, находяща се в землището на с.***, местност ***, както и че процесният имот №*** по ПНИ попада в стар имот №*** по ПСИГ (пкп)/2013г., отреден за възстановяване на наследниците на М. Ж.Н. на основание решение № ***г.
Ищците обосновават интерес от иска си с възможността да завършат реституционната си процедура и да придобият вещни права. Искът е допустим съобразно ТР №8/27.11.2013г. на ВКС по т.д. №8/2012г. на ОСГТК. Ищците представят титул-реституционно решение, легитимиращ ги като лица, имащи право в тяхна полза да бъде постановена заповед по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като със заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установи идентичност между процесният новообразуван имот 103.806 по ПНИ и стар имот *** отреден за възстановяване на наследниците на М. Ж.Н.. Макар и решението на ПК *** да е от 05.08.1996г., т.е. преди изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ / ДВ бр.68 от 30.07.99г./, то същото няма конститутивно действие, а процедурата по възстановяване на правото на собственост следва да се извърши със заповед на кмета на общината, към която се прилага скица на имота, издадена по реда на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като в решението не са надлежно индивидуализирани възстановените на наследниците на М. Желев Н. имоти. Лица, в полза на които с решение на ОСЗ /ПК/ е признато право на възстановяване във възстановими стари реални граници на имот, находящ се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ имат правен интерес да предявят отрицателен установителен иск срещу лицата, които се позовават на придобиване право на собственост върху имота по реда на §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като от евентуалното му уважаване би се разрешил материалноправният спор между страните с оглед двуфазността на реституционното производство, лишаваща ищците от възможността да се бранят срещу владелеца с ревандикационен иск до завършване на фактическия състав на придобивното основание, като в този смисъл е решение №462/19.10.2010г. по гр. дело № 844/2009г. на ВСК, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и представляващо задължителна за съдилищата практика.
По основателността:
Предмет на доказване в производство по предявен отрицателен установителен иск за собственост е доказване на отрицателен факт, и доколкото отрицателни факти не подлежат на доказване, то в това производство доказателствената тежест за доказване правото на собственост върху процесния имот пада върху ответника. Ответникът по отрицателния установителен иск е този, които трябва да докаже фактите, от които черпи правото си.
С оглед на тази му специфика, доказателствената тежест в процеса се размества и ответниците трябва да доказват наличието на оспорените права в патримониума си. В случая ответниците твърдят, че са придобили собствеността върху имот № *** по ПНИ на с.о. „***“, землище с.*** на основание трансформация на предоставеното им право на ползване по реда и при наличие на предпоставките по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В тази връзка спорно между страните е дали надлежно е учредено право на ползване в полза на ответниците, както и имало ли е изградена сграда в имота към 01.03.1993г. или е имало поставен фургон върху бетонова основа.
Правото на бившите ползватели да придобият собственост върху терена съществува, когато същите са имали построена сграда, отговаряща на изискванията на §1в, ал.3 ПЗР на ППЗСПЗЗ съобразно ТР № 2/13.09.2011 г. по т.д. № 2/2011 г. на ОСКГ. В §1в, ал.3 е установено, че не са сгради по смисъла на § 4а ЗСПЗЗ: 1. изградените стопански постройки за подслон и съхраняване на инвентар и селскостопанска продукция независимо от площта им и вида на конструкцията;2. строежи, направени от фургони, вагони, контейнери, каросерии, гаражи, независимо от начина на закрепването им на терена;3. непредназначените за постоянно, сезонно или временно обитаване обемно-сглобяеми елементи, независимо от начина на закрепването им на терена;4. незавършени строежи до покрива включително.
Представените от ответниците официални документи – удостоверения за предоставено право на ползване на процесния имот не бяха опровергани от събраните в настоящето производство доказателства, поради което настоящия състав на съда намира, че в полза на ответниците е валидно предоставено право на ползване на процесния имот.
Наличието на сграда в имота към 01.03.1993г. се установява от заключенията на двете вещи лица, както и от показанията на св.П. Според свидетелката сграда в имота е имало още към 1981г., като в същата е имало ток и ответниците са оставали за по две-три нощувки в сградата. И двете вещи лица са категорични, че в имота е изградена постройка с дървена конструкция, а не е поставен фургон. Съдът не кредитира показанията на св.Г., че към 1991г. в процесния имот не е имало никаква постройка или фургон, както и че изграденото от ответниците е фургон поставен на бетонова основа, а не постройка. Свидетеля Г. е заинтересован от изхода на спора като низходящ на М. Ж.Н., впечатленията му са от едно посещение в имота през 1991г., при което не е знаел номерата на имотите, на кого са предоставени, а информацията за това е получил от един от наследниците на М. Ж.Н.. Показанията на св.П. са от нейни преки впечатления, при които е възприела наличието на дървена къщичка в имота. Относно характеристиките на изграденото в процесния имот, съдът кредитира заключенията на вещите лица, които описват постройка с дървена конструкция, а не показанията на св.Г., който описва фургон с вагонна шарка.
В показанията на св.П. се твърди, че намиращата се в момента постройка в имота е идентична с тази, която е била там през 1981г., като същата е разбита и разпадната, а не е поставян фургон в последствие. Наличие на постройка в имота се установява и от оценителния протокол съставен при определяне на оценката на земята през 1994г.
Налице е и последната предпоставка за придобиване правото на собственост върху процесния имот от страна на ответниците по реда на § 4а ЗСПЗЗ. Представени са доказателства за заплащане от страна на ответниците на определената оценка на имота.
След
като се установи, че процесния имот е придобит, чрез преобразуване правото на
ползване в право на собственост по реда на чл.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, то исковата
претенция на ищците следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на поискани и доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер на 772.50 лв., съобразно представеният от ищеца списък на разноските. Разноските в този размер следва да се възложат в тежест на ответниците.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТВХЪРЛЯ предявения от П.А.П., с ЕГН ********** и адрес ***, М.К.П., с ЕГН ********** и адрес ***, П.К. П., с ЕГН ********** и адрес ***, А.Д.А., с ЕГН ********** и адрес ***, С.Д.С., с ЕГН ********** и адрес ***, М.М.Т., с ЕГН ********** и адрес ***, Е.Ж.Н., с ЕГН ********** и адрес ***, Б.Ж.К., с ЕГН ********** и адрес *** и М.Ж.Н., с ЕГН ********** и адрес *** срещу А.А.К., с ЕГН ********** и Т.Г.А., с ЕГН ********** и двамата с
постоянен адрес *** отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците
не са собственици на следния недвижим имот: Новообразуван имот №*** по Плана на
новообразуваните имоти на с.о. „***“, землище с.***, общ.***, код по ЕКАТТЕ ***,
одобрен със Заповед №РД-16-7706-67/04.04.2016г. на Областен управител на област
с административен център гр.Варна, с площ от 599 кв.м., при граници на имота по
скица: имот №*** – двор на наследниците на М. Ж.Н.,***.*** – двор на В.К.С. и
др., като неоснователен и недоказан.
.
ОСЪЖДА П.А.П.,
с ЕГН ********** и адрес ***, М.К.П.,
с ЕГН ********** и адрес ***, П.К. П.,
с ЕГН ********** и адрес ***, А.Д.А.,
с ЕГН ********** и адрес ***, С.Д.С.,
с ЕГН ********** и адрес ***, М.М.Т.,
с ЕГН ********** и адрес ***, Е.Ж.Н.,
с ЕГН ********** и адрес ***, Б.Ж.К.,
с ЕГН ********** и адрес *** и М.Ж.Н.,
с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на А.А.К., с ЕГН ********** и Т.Г.А.,
с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** сумата от 772.50 лв. /седемстотин
седемдесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща направени по делото
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: