Р Е Ш
Е Н И Е №22
гр.
Шумен, 31.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател:М.Маринов
Членове:1.Р.Хаджииванова
2.мл.с.С.Стефанова
при секретаря Ж.Дучева, като разгледа докладваното от
съдия Р.Хаджииванова в.гр.дело №463 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №319 от 15.10.2019г. по гр.д.№117/2019г., НПРС
признал за установено по отношение на С.О.Н.,
че М.П., Е.К. и С.К.А. са собственици по наследство от Х.Н.Х., починал на 01.06.1952 г. на 1/3ид.ч. за М.П., 1/9ид.ч. за Е. К.и 1/9ид.ч. за С.К. А.от следните
недвижими имоти, находящи се в землището на гр. Н.П., обл. Ш., а именно: 1/поземлен
имот с идентификатор 52009.1.7 по кадастрална карта и кадастрални регистри на
гр. Н.П., обл. Ш., в местността „Т.Й.“, с площ 9 309 кв.м., трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване - лозе,
седма категория, при граници и съседи: имоти №52009.1.8, 52009.2.170,
52009.110.198, 52009.1.6, 52009.1.82, 52009.1.81 и 52009.1.80; 2/поземлен имот с
идентификатор 52009.51.14 по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.
Н.П., обл. Ш., в местността „Ш.Й.“, с площ 11 408 кв.м., трайно предназначение
на територията – земеделска, начин на трайно ползване - нива, трета категория,
при граници и съседи: имоти №52009.51.243, 52009.51.13, 52009.51.1, 52009.51.22;
3/ поземлен имот с
идентификатор 52009.54.4 по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.
Н.П., обл. Ш., в местността „Ш.Й.“, с площ 21 301 кв.м., трайно предназначение
на територията – земеделска, начин на трайно ползване -нива, трета категория,
при граници и съседи: №52009.54.3, 5200954.12, 52009.54.244, 52009.56.225; 4/поземлен имот с
идентификатор 52009.71.27 по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.
Н.П., обл. Ш., в местността „А.Й.“, с площ 8 002 кв.м., трайно предназначение
на територията – земеделска, начин на трайно ползване - нива, четвърта
категория, при граници и съседи: имоти №52009.71.39, 52009.71.52, 52009.71.16,
52009.71.45 и 52009.71.208, като Н. е осъдена да предаде на ищците владението на общо 5/9ид.ч./1/3ид.ч. на
М.П.; 1/9ид.ч.
на Е. К.и 1/9ид.ч.
на С.К. А./
от горепосочените недвижими имоти. Със същото решение, на
основание чл.537, ал.2 от ГПК е отменен нотариален акт за право на
собственост върху недвижими имоти по документи №122, том , рег. №, дело №/2017
г. на нотариус , с район на действие РС – Нови пазар, за частта общо от 5/9ид.ч. от описаните в този
нотариален акт имоти. Присъдени са и следващите се разноски.
Недоволна
от така постановеното решение останала ответницата,
която го обжалва изцяло, като
неправилно, постановено в нарушения на процесуалния и материалния закон.
Неправилно били тълкувани и приложени чл.3, ал.4, чл.3б и чл.10а , ал.3 от
ЗСПЗЗ. Ищците като чужди граждани били загубили правото на собственост върху
процесните земи, тъй като не изпълнили задължението си в тригодишен срок от
възстановяване на земеделските земи да го прехвърлят на лица, които имат право
да придобиват такива имоти. Ллипсвали доказателства, обосноваващи активната
легитимация на ищцата С.К.А. по иска-същата да има качеството на наследник/че
имената Х. Х. Н. , Х. К.и Ю.-К. Х. Н. са имена на едно и също лице/. Моли
съда
да отмени решението и постанови друго, с което заявените претенции бъдат изцяло отхвърлени.
Въззиваемите вземат становище по
неоснователността на въззивната жалба.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се
явява допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди
доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, достигна до следните изводи:
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници
№9/14.01.2019 г., изд. от община Нови пазар, Х. Н.Х.е починал на 01.06.1952г.,
като след смъртта си е оставил наследници
по закон: съпруга Ф.И.Х./починала през 1977г./, дъщеря А.Х.Н.и двама сина - М.Х.Н.и
Х. Х. Н. .
А.Х.Н.е починала на 07.12.1983 г., като след
смъртта си е оставила за свой наследник по закон една дъщеря- С.Х.Х.. Последната
също е починала – на 24.11.2014 г. и нейни наследници са синът ѝ О.О.Н.и
дъщеря ѝ С.О.Н./ответница по делото/.
Видно от препис-извлечение от граждански
регистър на населението на област И., околия Ф., квартал С.М., по партидата на М.Х.Н.(М.П.),
издадено от директора на Дирекция „Гражданско състояние“ – Б., решение №987/487
по дело 987/451, решение №1991/612 по дело №1991/489 и решение №2016/41 по дело
№2016/61, всички на Помирителен съд в Ч., Република Турция, М.Х.Н., с имена в
Република Турция М.П., е починал на 21.03.1987 г. в Турция, като e оставил
наследници по закон: един син - М.П.
(ищец по делото) и две дъщери Й.П. и Л.П.. Последните две също са починали / Л.П.
- на 01.07.1991 г. и Й.П.– на 31.12.2015
г./, като наследник и на двете се явява брат им- М.П..
Съгласно препис-извлечение от
граждански регистър на населението на област И., околия Ф., квартал М.М., по
партидата на Е. К., издаден от директора на Дирекция „Гражданско състояние“ – М.;
решение №1995/159 по дело №1994/1261 на Помирителен съд в гр.И., Република
Турция, Х. Х. Н. , с имена в Република Турция Х. К.е починал на 03.08.1993 г,
като негови наследници се явяват синовете му Е. К.(ищец по делото) и Е.К..
Съгласно представения акт за раждане
№102 от 17.09.1941 г. на община Нови пазар, негов наследник по закон се явява и
дъщеря му С.К.А. (също ищца по делото).
Съгласно удостоверение №БЛ-397-001/13.08.2019 г. на Община – Нови пазар, имената Х.Н.Х., Х.Н.Х.и Х.Н.Х., са имена на
едно и също лице.
С решение на ПК-гр. Нови пазар
№49/28.07.1992 г. на наследниците на общия наследодател Х.Н.Х. е било
възстановено правото на собственост върху следните земеделски имоти: 1/ поземлен
имот с идентификатор 52009.1.7 по КК и КР на гр. Н.П., обл. Ш., в местността „Т.Й.“,
с площ 9 309 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на
трайно ползване - лозе, седма категория, при граници и съседи: имоти
№52009.1.8, 52009.2.170, 52009.110.198, 52009.1.6, 52009.1.82, 52009.1.81 и
52009.1.80; 2/поземлен имот с идентификатор 52009.51.14 по КК и КР на гр. Н.П.,
обл. Ш., в местността „Ш.Й.“, с площ 11 408 кв.м., трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване - нива, трета категория, при
граници и съседи: имоти №52009.51.243, 52009.51.13, 52009.51.1, 52009.51.22; 3/поземлен
имот с идентификатор 52009.54.4 по КК и КР на гр. Н.П., обл. Ш., в местността „Ш.Й.“,
с площ 21 301 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин
на трайно ползване -нива, трета категория, при граници и съседи: №52009.54.3,
5200954.12, 52009.54.244, 52009.56.225; 4/поземлен имот с идентификатор
52009.71.27 по КК и КР на гр. Н.П., обл. Ш., в местността „А.Й.“, с площ 8 002
кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване - нива, четвърта категория, при граници и съседи: имоти №52009.71.39,
52009.71.52, 52009.71.16, 52009.71.45 и
52009.71.208.
Съгласно отразеното в нотариален акт
№128, том, рег. №, дело №/2014 г. на нотариус с рег.№*, на 09.10.2014 г. С.Х.Х./наследник по закон от първа степен на А.Х.Н.-дъщеря
на наследодателя Х.Н.Х./Х./Х., дарила на дъщеря си – ответницата С.О.Н. 1/3ид.ч.
от горепосочените недвижими имоти. При изповядване на сделката е представено
горепосоченото решение №49/28.07.19992г. на ПК-Нови пазар и удостоверение за
наследници №449/06.10.2014г. на община Нови пазар, в което са вписани всички
наследници на наследодтаеля Х./Х./Х. –съпругата му, дъщеря му –А.Н.-и синовете
му М.Н.и К.Н..
На 31.10.2017 г. С.О.Н., в качеството на пълномощник на своя брат О.О.Н.,
дарила сама на себе си още 1/3 ид. части от процесните имоти, за което бил
съставен нотариален акт №121, том, рег. №, дело №/2017 г. на нотариус с рег.№
В същия ден, с нотариален акт за право на собственост върху недвижими
имоти по документи №122, том , рег. №, дело №/2017 г. на нотариус с рег.№,
ответницата била призната за собственик на 2/3ид.ч. от същите земеделски имоти.
И по двете нотариални дела пред нотариуса ответницата е представила решението на ПК-Нови пазар и удостоверение
за наследници №546/26.10.2017 г., издадено от община – Нови пазар, в което за
наследници на общия наследодател Х. Н.Х.са посочени само съпругата му Ф.И.Х.,
дъщеря му А.Х.Н., внучката му С.Х.Х. и правнуците му О.О.Н.и ответницата С.О.Н..
Съгласно представените по делото договор за наем на земеделска земя
от 27.06.2000г., съответно договор за
аренда от 01.10.2003г., майката на
ответницата С.Х.Х. предоставила за временно ползване три от процесните имоти/по
п.2, 3 и 4/ на „Р.“ – гр. Н.П.първо за срок от три години, а след това за още
пет години. През 2008 г. и 2018 г. пак три от процесните имота били отдадени
под наем на „Р.Ш“ – АД от ищцата С.К. А., като били сключени договори за наем
на 24.10.2008 г. 20.02.2018 г..
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Заявени са претенции с право основание
чл.108 от ЗС – ищците претендират да бъде признато за установено, че се явяват
собственици общо на 5/9ид.ч. от процесните имоти / М.П.- на 1/3ид.ч., Е. К.- на
1/9ид.ч. и С.К. А.- на 1/9ид.ч./, като
ответниците бъдат осъдени да предадат владението върху същите.
За уважаването
на ревандикационен иск,
каквито са настоящите, е
необходимо наличието, в кумулативна даденост на следните три
предпоставки: на първо място, имотите, съответно части от тях, предмет на иска, да са
собственост на ищците, на второ-тези имоти да се владеят от ответницата, и на
трето - да се владеят от нея без основание. С оглед правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на ищците е да докажат
наличието на положителните предпоставки, а на ответницата-че владее на правно
основание.
Досежно първата от тях: Ищците излагат конкретен юридически факт, въз основа на които се
легитимират като собственици на
процесните идеални части от имота- наследствено правоприемство /от Х.Н.Х./Х./Х.,
починал на 01.06.1952г./. Съдът напълно споделя мотивите на първоинстанционния
съд досежно наличието на такова за 5/9ид.ч. от имотите в полза на ищците и на
основание чл.272 от ГПК препраща към същите.
Установи се, че процесните земеделски земи са били възстановени на наследниците
на Х.Н.Х. с решение на ПК. Последното е позитивно и такова по чл.27 от ППЗСПЗЗ , възстановяващо
собственост върху индивидуално определени имоти от влезлия в сила план за
земеразделяне, и е годно основание за придобиване собствеността върху
възстановената земя по смисъла на чл.77 от ЗС. Предвид това и същото
представлява стабилен индивидуален административен акт с конститутивно действие
занапред, изразяващо се във възникване на собственически права за лицата,
ползващи се от акта – създават ново правно положение, като се възстановява
правото на собственост върху конкретни земи на конкретни лица /в настоящия
случай на наследниците на Х.Н.Х./Х./Х., каквито се явяват и ищците/.
Не е спорно между страните, че ищците
М. П.и Е.К. са наследници на наследодателя Х.Н.Х./М. П.на 1/3д.ч. от
наследството му, съответно от процесните имоти, а Е.К. - на 1/9идч./ . Спор е
налице досежно обстоятеството притежава ли това качество и ищцата С.К.А..
Настоящата инстанция счита, че и
ищцата С.К. се явява наследник на общия наследодател Х.Н.Х./дъщеря на сина му Х.
К., починал в РТурция/, поради което е придобила по наследство 1/9ид.ч. от
процесните имоти.
Съгласно разпоредбата на чл.89 от
КМЧП, наследяването на недвижими вещи се урежда от правото на държавата, в
която вещите се намират, или в случая приложимо е българското наследствено
право.Съгласно разпоредбата на чл.5 от ЗН, децата на починалия наследяват по
равни части.
В случая, в акта за раждане на ищцата №102 от регистъра за ражданията за 1941г.
на Новопазарска околия, като баща на С. Ю.К. Х., родена на ***г., е вписан Ю.-К.Х.Н.
на възраст 23г.. Видно от препис-извлечение от гражданския регистър за Е. К.,
баща му с имена в РТурция Х. К.е с имена в РБългария Х. Х. Н. , съвпадащи с
имената на бащата в акта за раждане на ищцата. Действително в акта бащата Х./Ю.Х.Н.
фигурира с още едно лично име К., но със същото фигурира и като брат в личния
регистрационен картон на А.Х.Н./ дъщеря на общия наследодател Х. Н.Х.и
възходяща от втора степен на ответницата С.О.Н./. С името К. Х.Н.,
Х. К./Х. Х. Н. фигурира и в
представеното от С.Х.Х./наследодателка на ответницата/ удостоверение
№1256/01.06.1992г. по преписката за възстановяване на процесните земи в ПК-Нови
пазар и удостоверение за наследници №449/06.10.2014г. на община Нови пазар. За
да достигне до извода, че лицето Ю.К. Х.Н. и Х. Х. Н. / К.са едно и също лице,
съдът съобрази и обстоятеството, че в извлечение от гражданския регистър е
вписано, че Х. К./ с имена в РБългария Х.
Х. Н. / е роден на ***г., т.е. към ***г.-датата на раждане на ищцата същият е
бил точно на 23 години, която възраст съвпада с отразената акта за раждане на С.
Х. възраст на баща й.
Няма данни, а и твърдения наследодателят Н.да е избрал друго приложимо
право, а и наследникът Е. К., заедно със С.К.А./Х. по баща/ е ищец по
настоящото дело и не отрича правата на сестра си от наследството на баща им.
Що
се касае до твърденията, че ищцата не се явявала наследник на Х. Х. Н. , тъй
като била осиновена, което обстоятество ответницата била узнала от майка си, преди
последната да почине. То същите са направени едва с въззивната жалба и се
явяват преклудирани. Освен това видно от регистъра за ражданията/л.36/по акта
за раждане на ищцата, в графа забележки е налице единствено такава досежно
смяната имената на ищцата през 1985г., съответно възстановяването им през
1992г., като липсва отбелязване за извършено осиновяване. Не на последно място,
ако дори хипотетично С.К. е била осиновена, то това е могло да стане в периода
1941-1959г./до навършване на 18г./, в който релевантната правна уредба на
осиновяването е била регламентирана в ЗЛС. Съгласно редакцията на закона към
този момент, осиновяването не създава гражданско-правни отношения между
осиновения и роднините на осиновителя, нито между последния и роднините на
осиновения, освен ако законът разпорежда другояче, като осиновеният запазва
всичките си права и задължения спрямо семейството, към което принадлежи по
рождение. Т.е. ищцата отново би се явявала наследник на рождения си баща Х. Х.
Н. .
Предвид изложеното и настоящата инстанция приема, че Х.Н.Х./Х.се явява дядо на ищцата, поради
което и след смъртта на
последния, съответно на бащата на ищцата Х. /К./ Х.Н., 1/9ид.ч. от собствеността
върху процесните имоти е преминала в
нейния патримониум.
За неоснователно съдът намира и становището на
ответната страна, че ищците М.П. и Е. К., като чужди граждани, са загубили
правото на собственост върху процесните замеделски земи. Възможността за придобиването на земеделски
земи от чужденци е уредено чл. 3, ал. 4 от
ЗСПЗЗ, като първоначалната редакция, предвижда като способ за това само
наследяването по закон, както и задължението в тригодишен срок от откриване на
наследството те да прехвърлят земята на лицата, имащи право да я притежават,
като с последващата редакция на чл.3,
съответно с приемането на чл.3б- е разширен режима на придобиването при
условията на международен договор, ратифицириран, обнародван и влязъл в сила, съответно предвижда се задължение на
чужденците, придобили земеделски земи при наследяване по закон, но които не
отговарят на условията, предвидени в Договора за присъединяване на Република
България към Европейския съюз, или друго не е предвидено в международен
договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република
България, в тригодишен срок от откриване на наследството да прехвърлят
собствеността на лица, които имат право да придобиват такива имоти. Алинея 3
сочи последиците от неспазване на срока -държавата да може да изкупи
земеделските земи по цени, определени с наредба на Министерския съвет.
Неизпълнението на това задължение в предвидения срок обаче не е свързано със
загубване на правото на собственост. Съгласно чл. 99 ЗС правото на собственост
се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него, поради
което и при предвидената в ЗСПЗЗ уредба за възможността на държавата да изкупи
земеделските земи, за които е изтекъл предвидения срок за разпореждане от
придобилите ги по възстановяване чужденци /при изключенията по чл. 10а, ал. 4
ЗСПЗЗ/, то при липсата на реализиране на тази възможност за изкупуване, правото
на собственост на чуждия гражданин не е загубено в полза на държавата, а на още
по-голямо основание на трето лице /в този смисъл решение №307/07.01.2013г. по
гр.д.№435/2012г., ІІг.о./.
Предвид това и въпреки че ищците М.П.
и Е.К. се явяват чужди граждани, то не може да се приеме, че поради
неизпълнение на задължението в
тригодишния срок от възстановяване на земеделските земи да ги прехвърлят, са
загубили правото си на собственост.
Въпреки че във въззивната жалба липсват
оплаквания в този насока, само за пълнота, съдът ще обсъди и направеното от
ответницата възражение за придобиване на имотите по давност от праводателя
й. Ответницата отрича правото на
собственост на ищците върху процесните 5/9ид.ч. от имотите, позовавайки се на изтекла в полза на праводателката й-нейната
майка С.Х.придобивна давност през периода 1992г.-2016г.. С оглед разпоредбата
на чл.154 от ГПК, в нейна тежест е да
докаже наличието на това основание.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот
се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години.
За придобиване по давност е необходимо да бъде установено владение върху
конкретен имот, като същото следва да отговаря на определени условия – да има
траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението
вещта да се държи като своя.
В настоящото производство не са ангажирани
надлежни доказателства С.Х., през правнорелевантния период считано от 1992г.
до 2016г. да е осъществявали фактическа
власт върху целите имоти, при горепосочените условия. Същата приживе не се е
позовала на този придобивен способ, съответно не се е снабдила с констативен
нотариален акт на това основание, напротив, на 09.10.2014г. /нотариален акт
№128, том, рег. №, дело №/2014г/ е
дарила на дъщеря си – ответницата С.О.Н. само 1/3ид.ч. от процесните земи горепосочените
земеделски имоти, колкото е притежавала по наследство от общия наследодател Х.Н.Х./Х., представяйки пред нотариуса решението на
поземлената комисия, както и удостоверение за наследници на общия наследодател,
където са вписани всички негови наследници. Т.е. същата към този момент не е
държала имотите изцяло като свои, нямала е намерение да ги свои изцяло.
Отдаването им под наем, за което свидетелстват свид.С.Х.и А.Х.също не сочи на
такова намерение, а и същото е за 8 години. Не се ангажираха доказателства, а и
липсват твърдения самата ответница да е придобила имотите по давност – при изповядване
на договора за дарение, с който О.Н.е
прехвърлил на ответницата 1/3 ид. част от земите, както и при снабдяването на
нотариален акт за собственост по документи, ответницата е представила удостоверение
за наследници на общия наследодател,без там да са включени синовете му М.Н.и Х.
Н., т.е същата не се е позовала на
давностно владение, а на придобиване по наследство и дарение.
Освен това следва да се отбележи, че съгласно
трайната съдебна практика/ТР №1/2012г. на ОСГК/ възможно е съсобственик, който упражнява фактическа
власт върху чуждите идеални части да превърне с едностранни действия държането
им във владение, но ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, при спор за
собственост той следва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал
спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за
себе си. По делото не се събраха доказателства за извършени от С.Х.а действия,
обективиращи спрямо останалите съсобственици/тези на 5/9ид.ч. от имота/,
намерението да владеяе идеалните им части за себе си.
По отношение владението на имота: Не се спори между страните, че
ответницата осъществява владението, държанието върху процесните имоти.
Предвид изложеното съдът намира, че заявените ревандикационни претенции се явяват основателни и следва да бъдат уважени. Като последица от уважаването им, следва да бъде уважено и искането по чл.537, ал.2 от ГПК, като нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти по документи №122, том , рег. №, дело №/2017 г. бъде отменен в частта, с която жалбоподателката е призната за собственик на 5/9ид.ч. от описаните в този нотариален акт имоти.
Доколкото изводите на настоящата
инстанция съвпадат с тези на първоинстанционният съд, обжалваното решение се явява правилно и следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция, на жалбоподателката не се следват разноски. Такива, в
размер на 1370лв. следва да се присъдят
на въззиваемите.
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №319 от 15.10.2019г.
по гр.д.№117/2019г. на НПРС.
ОСЪЖДА С.О.Н. с ЕГН **********, адрес:
***, чрез адв.М.М. при ШАК, адрес: ***-, да заплати на М.П., роден на*** г. в
Република Турция, постоянно пребиваващ в Република България с ЛНЧ **********, с
адрес ***; Е.К., с ЕГН **********, постоянно пребиваващ в Република България, с
адрес в с. В., общ. Н.П... и С.К.А. с ЕГН ********** ***, направените по делото
разноски пред въззивната инстанция в размер на 1370лв..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС
на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.