Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 12.12.2019г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданска колегия,
На двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като разгледа докладваното от съдия Тодоров
Гр.д.№340 по описа на съда за 2019г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от Б.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес *** против Прокуратурата на
Република България. Претендира се осъждане на ответника в производството за
сума в размер на 4 500 лв., частична претенция от общ размер от
10 000лв.-обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Твърди се, че срещу ищеца в производството било
повдигнато обвинение за извършено престъпление.Било образувано наказателно от
общ характер дело.С влязла в села присъда бил признат за виновен и наложено
наказание „лишаване от свобода“.Наказанието си изтърпял през 2007г.През
следващата 2008г. имал възможност да започне работа в чужбина като шофьор на
товарен автомобил, но при опит да излезе от страната бил върнат и му бил
съставен протокол за предупреждение.От този момент не можел да напуска
пределите на страната.Срещу него не се водели никакви дела или преписки и към
момента бил реабилитиран.Въпреки описаното, забраната да напуска страната не
била отпаднала.
В следствие на гореописаното, ищецът претърпял
неимуществени вреди-страх от задържане при опит да напусне страната, срам пред
близки и познати.започнал да страни от обществото.Чувствал се неудобно и
ограничението на правото на придвижване го карало да се чувства престъпник.
На база гореописаното, ищецът е оценил преживените от
него негативни емоции, описани по-горе, на стойност 10 000 лв., от които в
настоящето производство претендира част в размер на 4 500 лв.
В срока по чл.131 ГПк е депозиран отговор от страна на
ответника, в който изцяло е оспорен предявения иск.Твърди се, че претенцията е
изцяло недоказана, евентуално завишена по размер.Твърди се също така, че
Прокуратурата не е материално легитимирана да отговаря по предявения иск.
По делото са представени и приети като доказателства: копие
от протокол за предупреждение от 31.03.2018г., , в качеството на свидетели са
разпитан П.К.М. и Р.Ц..Като доказателства по делото са приети и справка за
пътуване на лице, справка за излизане от РБ, протокол за предупреждение от
19.09.2014г., 31.03.2019г., уведомително писмо от ГД „Гранична полиция“,
справка за притежавани от Р.Ц. МПС.
От описаните доказателства, по делото се установи
следната фактическа обстановка:
Между страните е безспорно, че по досъдебно
производство №232/1997г.по описа на РП Кюстендил, ДП №223/1997г. на ОСС
Кюстендил е наложена мярка за процесуална принуда „забрана да напуска пределите
на РБ“В последствие по НОХД №926/00 на КРС е постановена присъда, влязла в сила
на 26.11.2003г., с която на ищеца в производството е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 4 години.Това наказание е изтърпяно през 2007г.На
04.04.2019г., с определение на Районен съд гр.Кюстендил, е отменена мярката
„забрана за напускане пределите на РБ“ по отношение на ищеца в
производството.Посочените обстоятелства, макар по делото да липсват
доказателства за тях, поради изтекъл срок на съхранение на делото, са беспорни
между страните и подробна информация за това се съдържа в изявлението на
представителя на прокуратурата.
Видно от приета
като доказателство по делото справка за пътуване на лице, Б.Г.Д. има налагани 4
забрани за напускане пределите на РБ.Първата е наложена на 05.06.1995г. от ДБСТ
София, свалена на 31.12.1999г., втората на 08.07.2008г. от ОДМВР Кюстендил по
чл.76, т.3 ЗБДС от ЧСИ, свалена на 02.06.2011г., третата от 10.12.2009г. на
основание чл.76, т.3 ЗБДС от ЧСИ, свалена на 02.06.2011г. и последната от
29.07.1999г.от ДБДС-София на основание чл.76 т.3 ЗБДС от РС Кюстендил по
д.№926/2000г., свалена на 24.04.2019г.
Ищецът не е бил допускан да излезе от страната през
ГКПП Гюешево на 10.11.2008г. с наложено ограничение и съставен предупредителен
протокол, на 11.07.2011г.-с наложено ограничение, на 19.09.2014г.-с наложено
ограничение, като е съставен протокол за предупреждение по чл.65 ЗМВР, на
31.03.2018г.- наложено ограничение за напускане на страната, като е съставен
протокол за предупреждение по чл.65 ЗМВР.
От показанията на разпитаните свидетели, по делото се
установи, че ищецът при опит да премине границата на ГКПП Гюешево не е допускан
да излезе от страната и е свалян от автомобила.Искал да работи в чужбина като
международен шофьор.В следствие на забраната и съставените протоколи на
границата бил подтиснат и угрижен, странял от хората, чувствал се засегнат.
При наведените твърдения в исковата молба,
съдът счита, че основанието за претендираното обезщетение е по чл. 10 ДЕО /чл. 4, пар. 3 ДЕС/ съгласно който държавите
членки предприемат всички необходими мерки, независимо дали общи или специални,
за да гарантират изпълнението на задълженията произтичащи от договора или от
актовете на институциите на Общността.
Според чл. 18 ДЕО
всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава в рамките
на територията на държавите членки, при спазване на ограниченията и условията,
предвидени в договора. За България като членка на ЕС тази материално правна
разпоредба има директен ефект. Нещо повече има приоритет пред противоречащи й
национални правни норми.
Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ изчерпателно изброява хипотезите, при които Прокуратурата на
РБ носи отговорност за вредите настъпили в резултат на незаконно действие или
акт на прокурор. Постановление за вземане на мярка за процесуална принуда по чл. 68, ал. 1 НПК забрана да се напуска
страната не е включено. Съществува обаче норма на Общностното право с директно
приложение, даваща право на свободно придвижване на гражданите на ЕС и
държавата е длъжна да вземе всички мерки за гарантиране на това право.
Ищецът е български гражданин и
следователно има право и на свободно предвижване.
Съдът намира, че ответникът-Прокуратурата
на РБ е материално-правно легитимирана да отговаря по предявения
иск.Общностното право не посочва субектите на отговорност. Те се определят по
принципите на националното право. В нашето вътрешно право отговорността на
държавата е въздигната като конституционна норма в чл. 7 от Конституцията на РБ, както и в ЗОДОВ. Според принципа установен в тях, за
незаконните актове и действия на длъжностните лица, отговаря само държавата в
лицето на нейният държавен орган /юридическото лице/, с който съответните
длъжностни лица, преки причинители на вредата, се намират в трудови, или
служебни отношения. В този смисъл съответният държавен орган е Прокуратурата на
РБ, която е единно и централизирано ЮЛ на бюджетна издръжка /т.5 на TP
№3/2004г. на ВКС/. Незаконният акт като
основание на претенцията е постановление на прокурор в районна прокуратура за
вземане на мярка за процесуална принуда, но по характера си не е чисто административен
акт със съответните характеристики. Освен това не е същински акт в изпълнение
на правоохранителните функциите на прокуратурата, а по-скоро такъв който
обезпечава тази й дейност, поради което и отговорността за неговата незаконност
следва да се носи от съответния орган в структурата на който е неговия издател.
Действието на този незаконен акт е
продължило от момента на изтърпяване на наказанието до 24.04.2019г. , като до
02.06.2011г. е имал и други забрани, наложени на друго основание. Установи се,
че в резултат на този акт ищецът е претърпял неимуществени вреди изразяващи се
в притеснения и отрицателни емоции, както когато е разбрал за него, така и в
периода на действието му. Ищецът не е знаел за ограничението и е бил върнат от
границата при пътуване до Македония.Четири пъти не е допускан да излезе от
страната, като са му съставяни и предупредителни протоколи.
Налице е нарушение от страна на
правоохранителните органи, представляващо непроизнасяне по наложената забрана,
в резултат на което същата е продължила да действа за продължителен период от
време.В този смисъл, съдът счита, че са налице предпоставките за уважаване на
предявения иск.
Преценявайки характера, интензитета на
претърпените неблагоприятни последици от страна на ищеца по правилото на чл.52 ЗЗД, съдът намира, че справедливо и обосновано е претърпените от него
неимуществени вреди да се репарират със сумата от 2000 лв.При преценката за
това, съдът отчете обстоятелството, че ищецът в производството е бил наясно с
наложената забрана, като сам не е предприел никакви действия за вдигането
й.Отчете, че в производството по делото не се проведе доказване за конкретна
работа на ищеца като международен шофьор и никакви действия в тази насока, а
само искал да работи това.В този смисъл, вредите за него се ограничават до
недопускането му да премине границата и съставяните протоколи, както и
негативните субективни преживявания страх от задържане, срам пред близки и
познати, неудобство и чувство за ограничение в свободата на придвижване.В този
смисъл, съдът счита, че справедливо и обосновано е да присъди обезщетение в
размер на 2000 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане, като до пълния предявен размер иска е
неоснователен и следва да се отхвърли.
При горните изводи и на основание чл.78,
ал.1 ГПК, ответникът дължи на ищеца деловодни разноски, съразмерно с уважената
част от иска, а именно сумата от 133.33 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда Прокуратурата на Република България, гр.София,
бул.”Витоша” №2 да заплати на Б.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от
2 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди в следствие необосновано
действие на мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на
Р.България“, ведно със законна лихва считано от 15.02.2019г. до окончателното
изплащане, като до пълния предявен размер на иска от 4 500 лв., предявен
като частичен за пълен размер от 10 000 лв., отхвърля като неоснователен.
Осъжда Прокуратурата на Република България, гр.София,
бул.”Витоша” №2 да заплати на Б.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес *** деловодни
разноски в размер на 133.33 лв., съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване 2
седмичен срок от връчването му на страните пред КОС.
Районен съдия: