Р Е Ш Е Н И Е
№ 21
гр. В.
Търново, 27.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, трети касационен състав в открито
съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и двадесета година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
в присъствието на секретаря М.Н.и
с участието на прокурора ДОНКА МАЧЕВА от ВТОП
разгледа
докладваното от съдията Дабкова касационно АНД
№ 10 322/2019г. по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от името на А.Д.Б.,
действащ чрез упълномощения адвокат.
Обжалва се Решение № 453/27.11.2019г. по АНД № 786/2019г.
по описа на Районен съд Горна Оряховица, с което е потвърдено Наказателно
постановление №19-0268-001435/26.09.2019г. на началник сектор към ОД на МВР –
В. Търново, РУ Горна Оряховица. С това НП на касатора за нарушение по чл. 174,
ал.3 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2-ро
от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв., „лишаване от право“
да управлява МПС за срок от 24 месеца и е постановено отнемане на 12 контролни
точки.
В касационната жалба се релевират оплаквания за
неправилност на съдебното решение поради съществени нарушения на процесуалните
правила, нарушение на материалния закон и несправедливост на наложеното
наказание. РС бил основал решението си върху противоречиви доказателства. Не
съобразил, че правото му на защита е нарушено, т.к. в АУАН и НП не е посочена точно
нарушената правна норма, не е спазена процедурата по проверката, а върху
издадения талон за медицинско изследване се установяват няколко поправки на
дата и час. Претендира се отмяна на решението на районния
съд и на НП.
В о.с.з. касаторът редовно призован не се явява и не
се представлява.
Ответникът по жалбата – редовно призован, не изпраща представител.
Представителят
на Окръжна прокуратура – В. Търново дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, в посочения
касационен състав, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА при
следните съображения по фактите и правото:
РС е установил от фактическа страна, че НП е издадено
за това, че на 13.09.2019 г. около 14:10 часа в гр. Горна Оряховица Б. е
управлявал посочения в НП лек автомобил, като е бил спрян за проверка. Водачът
отказал проверка за наркотици с техническо средство/полеви тест – Dreger drugtest 5000 с №ARHJ-0011/. Издаден е
талон за медицинско изследване/ТМИ/, който е връчен на водача. Последният се
явил във ФСМП в гр. Горна Оряховица в 17:00 часа и отказал да даде кръвна
проба, което е удостоверено в протокола за изследване от лекаря и от водача в ТМИ,
в присъствието на ПИ Христов.
За да потвърди НП РС приел, че изпълнителното деяние е
отказ да бъде извършена проверка за употреба на наркотични или други упойващи
вещества по някой от установените в
закона способи. Същите са алтернативно
установени в правната норма и отказът да бъде извършена проверка по който и да
е от тях съставлява административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. В случая
при проверката е предложено на жалбоподателя извършване на проверка с двата
способа, в последователността на ЗДвП, като водачът е отказал използването на
който и да е от тях. Отказът на водача въззивният съд приел за безспорно
доказан, а обстоятелствата, при които е извършено нарушението за описани точно
и ясно. Посочена е нарушената законова разпоредба, както и санкционната такава
като между тях не е налице несъответствие. Поради това нарушителят е могъл да
разбере в какво е обвинен и да организира
защитата си.
Касационната инстанция намери Решението на РС за
правилно постановено. Фактическите констатации на РС са основани на
доказателства, събрани и обсъдени по приложимия процесуален ред. Районният съд
не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими
към спора доказателства и е попълнил делото с такива, установяващи значимите в
производството пред него факти. Доказателствените източници, писмени и гласни не
са противоречиви. Става въпрос за документално оформяне на отказана проверка с
наркотест – АУАН подписан без възражения от нарушителя и от двама свидетели,
разпитани в о.с.з. Отказът на водача да даде кръвна проба също е документиран в
протокола за изследване с подписа на лекаря и този на полицейския инспектор Христов,
разпитан в о.с.з. Отказ собственоръчно е записал и водачът в самия талон за медицинско
изследване. Предвид тези неоспорени и непротиворечиви доказателства, обоснована
и вярна е фактическата констатация на първостепенния съд, че отказът на водача
да бъде изпробван за наркотици е безспорно доказан. РС е изяснил фактическата
обстановка обективно, всестранно и пълно. Изложил е подробни мотиви, с които е
отговорил на конкретните оплаквания в жалбата. Същите се представят понастоящем
като касационни оплаквания. В тази връзка касационната инстанция не намира за
необходимо да ги преповтаря и на основание чл.221, ал.2, изречение второ от АПК, препраща към мотивите на РС. В тази връзка АСВТ сподели и правните изводи
на РС, в т.ч., че правото на защита на лицето не е нарушено, а поправките
относно часа на издаване на талона за медицинско изследване са направени така,
че са четими и от всички доказателства, преценени съвкупно се установява точния
час на връчването му, а именно 16:40 часа.
Освен изложеното, за правна яснота следва да бъде отбелязано следното:
В НП е посочено подробно словесно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като е прието, че водачът
е нарушил нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, като е извършил следното, цитирам:“Отказва
да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употребата на
наркотични вещества и техните аналози и не изпълни предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества и техните аналози.“-край на цитата.
Дори да допуснем, че нарушената правна норма е
посочена непрецизно като чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, т.к. съдържа повече от една
хипотези, то при санкцията е прецизирано като е записано чл.174, ал.3, пр. 2-ро
от ЗДвП. Съгласно утвърдената съдебна практика, отменително основание е не
всяко нарушение на процесуални правила или изискванията за форма на АУАН и/или
НП, а само такова, ограничаващо правото на защита на нарушителя /арг. от чл.
348, ал. 3, т. 1 от НПК/. Безспорно елемент от правото на защита е възможността
нарушителят да разбере за какво е привлечен да отговаря. В конкретния случай
както в акта, така и в постановлението нарушението е в достатъчна степен
индивидуализирано чрез словесното описание на признаците от неговия състав по начин,
че да няма съмнение какъв е той. Категорично описаните факти сочат на отказ да
бъде извършена проверка за наркотици. Поради това не може да се приеме, че
правото на защита на касатора е нарушено, тъй като посредством текстовото
описание, достатъчно конкретно е доведено до знанието му в какво точно се
изразява нарушението. По същите съображения не съставлява съществено
процесуално нарушение и сочената техническа грешка и поправка при изписване на
часа на връчване на талон за медицински изследвания, доколкото самият талон
връчен на водача и той е посетил ФСМП Г. Оряховица.
Отказът да бъде извършена проверка е подробно описан словесно в АУАН и НП,
безспорно е доказан по делото и е осъществен от наказаното лице, което не е
било в затруднение да осъществи защитата си, видно от проведеното съдебно
производство. Защото защитата е срещу посочените конкретно и коректно факти, а
не срещу правната квалификация, която дори непрецизна, не е осуетила защитата
на нарушителя. Изпълнителното деяние в случая
е едно, а именно отказът да бъде извършена проверка за употреба на наркотични
или други упойващи вещества, по някой установените в закона способи. При това е
спазена последователността, предвидена в чл.3а от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Извършващият проверката полицейски служител е
предложил на касатора проверка посредством двата способа, в последователността
по чл. 3а от Наредбата, но водачът е отказал използването на който и да е от
тях. Този отказ е изрично обективиран в АУАН и ТМИ и Протокола за медицинско
изследване и на практика не се спори. Извършеното от касатора
деяние съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно
нарушение, изразяващо се в отказ от извършване на проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, посредством техническо средство или
медицинско изследване. Нарушението е извършено при
форма на вината пряк умисъл, осъществява фактическият състав на
визираната в диспозитива на наказателното постановление законова норма на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП и представлява основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност, установена в същата законова
разпоредба. Не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен
на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други
нарушения от същия вид. Наказващият
орган е извършил правилна квалификация на деянието и е наложил съответните за
извършеното нарушение наказания, които са определени от закона в абсолютен
размер. Като е потвърдил така издаденото НП РС е постановил съдебен акт в
съответствие с приложимия материален закон.
При служебно дължимата проверка АСВТ установи, че делото
пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от
законен състав, действащ в границите на вменената му компетентност, като за
заседанието на първата инстанция е съставен протокол. Не се установява при
постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на
съвещанието. В заключение, настоящата инстанция намери, че РС е постановил
валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Мотивиран така
и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изреч. 2-ро от ЗАНН, съдът, действащ
в настоящия касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 453/27.11.2019
г., постановено по АНД № 786/2019 г. по описа на Районен съд Горна Оряховица.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :