Решение по дело №73/2025 на Административен съд - Шумен

Производството по настоящото дело е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО), образувано по жалба на Д. С. Х., с постоянен адрес в [населено място], против Решение № 2153-27-7/27.01.2025г. на изпълняващия длъжността директор на ТП на НОИ – Шумен, с което е отхвърлена жалба вх. №1012-27-200/27.12.2024 г., подадена срещу разпореждане № 2175-97-80#1 от 27.11.2024г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е отменено Разпореждане №4/прот. № N01255 от 10.07.2017г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. Х. и последващите разпореждания.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие и неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

На първо място, в жалбата се сочи, че съгласно нормата на чл.74, ал.5 от КСО, страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването ѝ не бъде връчено на страните при възникнали съмнения във валидността на трудовия договор, поради което счита, че в случая административният орган незаконосъобразно се е позовал на недействителност на сключения между жалбоподателя и осигурителя трудов договор по собствени констатации на базата на възникнали съмнения.

На следващо място, релевира довод, че неправилно и необосновано органът приел, че са налице предпоставките по смисъла на чл.99, ал.1, т.2, б.“а“ от КСО, предвиждаща възможност за изменение или отмяна на влязло в сила разпореждане по чл.98 от КСО, когато се установи, че пенсията е отпусната въз основа на неистински, подправен документ или документ с невярно съдържание. Твърди се, че такъв документ жалбоподателката не е представила, нито е уведомена за наличието на същия.

Излага и довод, че добросъвестно е престирала труд в периода от 06.01.2014г. до 27.05.2015г., с оглед на което не може да носи отговорност за действията на работодателя си по повод служебно заличени данни за осигурителен стаж и доход, а и фактът, че не е била страна в производството по заличаване на данните, я поставя в обективна невъзможност да упражни правото си на защита и да ангажира доказателства. По изложените съображения, отправя искане за отмяна на атакуваното решение като незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът- Директорът на ТП на НОИ, чрез процесуалния си представител юрк. И. оспорва жалбата и моли оспореното решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат оставени в сила. Иска се отхвърляне на жалбата като неоснователна. Не претендира разноски. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираните от оспорващата разноски и моли адвокатското възнаграждение да бъде определено в минимален размер.

Съдът, въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С разпореждане№4/прот.№N01255 от 1007.2017г. на оспорващата Д. Х. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ по чл.68а от КСО при признат осигурителен стаж 35г. 06м. 13дни.За периода от 06.01.2014г.-28.04.2015г. осигурителен стаж е зачетен по трудова книжка№2653/01.07.2007г. в размер на 01г. 03м. 22дни от осигурител-„Лъки-Йо“ООД-[населено място], а за времето от 28.04.2015г. до 27.05.2015г. вкл. е зачетен осигурителен стаж в размер на 1 месец-обезщетение по чл.222,ал.1 от КТ от същия осигурител. Отпусната пенсия е била осъвременявана с последващи разпореждания.

При извършена проверка от контролен орган при ТП на НОИ-Търговище относно валидността на трудовите правоотношения на назначените от осигурителя „Лъки-Йо“ООД-[населено място] лица, обективирана в съставения при приключване на проверката и прил. по преписката Констативен протокол№КВ-5-25-01347375/04.05.2023г. във връзка с отправено запитване от контролния орган е получено писмо-отговор от ИА“Главна инспекция по труда“№1029-25-774 от 12.09.2015г., от което е видно, че няма доказателства наетите от дружеството лица, между които и оспорващата реално да са полагали труд, поради което ИА“Главна инспекция по труда“ счела представените трудови договори за фиктивни, както и че в НАП са подадени неверни данни за дължими осигурителни вноски за положен труд с висок размер осигурителен доход, като декларираните осигурителни задължения не се внасят и по този начин неправомерно са създадени осигурителни права на тези лица. В хода на извършената проверка били изискани писмени обяснения от С. А.-управител и собственик на „Лъки Йо“ООД-[населено място], според които няма писмена документация, свързана с трудовите правоотношения на работниците и служителите и не е подписвал документи в този смисъл.

Въз основа на извършената проверка ИА“Главна инспекция по труда“ счела, че неправомерно били издадени предписания за регистриране на трудови договори по невъзникнали трудови правоотношения, поради което предприела действия за тяхното заличаване по реда на чл.404,ал.1,т.11 от КТ.

Въз основа на горното, контролният орган при ТП на НОИ-Търговище приел за установено, че лицата назначени по трудови правоотношения с осигурител „Лъки-Йо“ООД-[населено място] не са упражнявали трудова дейност в дружеството по чл.4 във вр. с чл.10 от КСО и не следва да се считат за осигурени лица по смисъла на &.1,ал.1,т.3 от ДР на КСО и съответно-тези лица нямат право на осигурителни плащания по кодекса, в каквато връзка е издадено Задължително предписание№ЗД-1-25-01347387 от 04.05.2023г. за заличаване данните по чл.5,ал.4,т.1 от КСО за лицата, назначени по трудови договори в дружеството, вкл. и за Д. Х. за периода 06.01.2014г.-30.06.2015г.Задължителните предписания не са обжалван и са влезли в законна сила, като данните към настоящия момент вкл. и за оспорващата за процесния период са заличени. При извършена проверка в Регистъра на трудовите договори е установено, че трудовия договор на Д. Х. с „Лъки-Йо“ООД-[населено място] е заличен още на 30.10.2015г.

При заличени данни в Регистъра на осигурените лица и в Регистъра на трудовите договори и направена нова преценка относно правото на пенсия за ОСВ е установено, че без стажа за периода 06.01.2014г.-27.05.2015г. оспорващата Д. Х. няма право на пенсия за ОСВ по чл.68а от КСО, в резултат на което и на основание чл.99, ал.1, т.2, б. „а“ от КСО е издадено Разпореждане №2175-97-80#1 от 27.11.2024г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Шумен, с което е отменено Разпореждане №4/прот. №N01255 от 1007.2017г. за отпускане на пенсия за ОСВ на Д. С. Х. и последващите го разпореждания.

Недоволна, Д. Х. подала жалба до ръководителят на ТП на НОИ – Шумен, който с Решение № 2153-27-7/27.01.2025г. отхвърлил жалбата против Разпореждане №№2175-97-80#1 от 27.11.2024г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Шумен.

Решението е съобщено на 31.01.2025 г., а жалбата срещу него е депозирана на 10.02.2025 г.

В хода на съдебното производство е изискана административната преписка по оспореното Решение№ 2153-27-7/27.01.2025г., която е приобщена към доказателствата по делото. Към материалите по делото са приобщени още административната преписка по извършване проверка на осигурителя "Лъки-Йо“ООД-[населено място] и изисканите от съда и прил. по ДП№13/2016г. на ОДМВР-Шумен Декларация от Д. Х. от 28.07.2015г. и трудов договор№23/06.01.2014г. на оспорващата с „Лъки-Йо“ООД. По искане на жалбоподателката по делото са били допуснати и разпитани в качеството им на свидетели-Г. Х. Т.-съпруг на Д. Х. и М. К. Г.-съседка и приятелка на оспорващата.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима- подадена е в законния срок, от активно легитимирано лице- адресата на акта и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол съобразно правилото на чл.118 от КСО. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира, че атакуваното решение не страда от пороците по чл.146 от АПК. Издадено е от компетентен орган съобразно чл.117, ал.1, т.1 от КСО, в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона писмена форма. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила .

Съдът намира, че решението и потвърденото с него разпореждане са законосъобразни, постановени при точно прилагане на относимите за случая материалноправни разпоредби на закона.

Предмет на настоящото производство е отмяната на осн. чл.99, ал.1 т.2, б.„а“ от КСО на Разпореждане №4/прот. №N01255 от 10.07.2017г. за отпускане на пенсия за ОСВ на Д. С. Х. и последващите го разпореждания.

Съгласно чл.99, ал.1, т.2, б“а“ от КСО влязлото в сила разпореждане по чл.98 от КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал по негова инициатива-когато се установи, че пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание.

В мотивите на обжалваното решение директорът на ТП на НОИ Шумен посочил, че поради липсата на реално полаган труд по трудови правоотношения с осигурителя „Лъки-Йо“ООД-[населено място] за процесния период от 06.01.2014г.-30.06.2015г. по чл.4 във вр. с чл.10 от КСО, лицата назначени на трудови правоотношения с дружеството въз основа на фиктивни трудови договори, между които и жалбоподателката Д. Х. нямат качеството на „осигурено лице“ по смисъла на &.1, ал.1, т.3 от КСО и съответно тези лица нямат право на осигурителни плащания по Кодекса. Правилно административният орган приел, че за да се счита осигурена оспорващата е следвало реално да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО, каквито данни обаче в административната преписка не се съдържат.

Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведен в чл.10 от КСО. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване осигурително правоотношение, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Легално определение за понятието "осигурено лице" е дадено в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според което "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от КСО. От съдържанието на цитираното легално определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса. От приложения с административната преписка констативен протокол, съставляващ официален свидетелстващ документ се установява, че при извършената проверка от контролните органи не са събрани доказателства наетите в дружеството лица между които и жалбоподателката реално да са полагали труд през посочените периоди, поради което неправилно е било узаконено несъществуващо трудово правоотношение на лицата с дружеството въз основа на фиктивни трудови договори и в НАП са подадени неверни данни за дължими осигурителни вноски за положен труд с висок размер осигурителен доход, като декларираните осигурителни задължения не се внасят и така неправомерно се създават осигурителни права на тези лица. В подкрепа на този извод са и изисканите в хода на проверката писмени обяснения от управителя и собственик на осигурителя „Лъки-Йо“ ООД-[населено място]-С. А., според които няма писмена документация, свързана с трудовите правоотношения на работниците и служителите в дружеството и не е подписвал каквито и да било документи в този смисъл.

Предвид гореизложеното, административният орган правилно не е зачел представените от жалбоподателката доказателства за удостоверяване на осигурителен стаж въз основа на трудова книжка за спорния период. Извършената от органите по осигуряване проверка е установила липсата на действително извършвана от Х. трудова дейност за периода от 06.01.2014г.-27.05.2015г., а последната не доказа по несъмнен начин и по надлежния ред продължителността и местополагането на трудовия си стаж за спорния процесен период.

Единствените ангажирани в тази насока от оспорващата доказателства са свидетелските показания, дадени в хода на настоящото съдебно производство, които съдът, извършвайки преценка за съответствието им със събрания по делото съвкупен доказателствен материал не кредитира с доверие, поради следното:

На първо място, по отношение и на двамата свидетели е налице заинтересованост от изхода на спора, доколкото свидетелят Г. Х. е съпруг на жалбоподателката, а свидетелката М. Г.-нейна съседка и приятелка, чиито данни в Регистъра на осигурените лица също са били заличени по повод на извършената от контролните органи на ТП на НОИ-Търговище проверка на осигурителя „Лъки-Йо“ООД-[населено място].В резултат на заличените данни в Регистъра на осигурените лица и в Регистъра на трудовите договори, пенсията на свидетелката Г. също е изменена в по-нисък размер, вследствие на което по отношение на последната е налице възникнал дълг към държавното обществено осигуряване, за което е издадено разпореждане, срещу което последната е упражнила правото си на жалба, по повод на което е налице образувано съдебно производство.

На следващо място, свидетелските показания на разпитаните свидетели на жалбоподателката не кореспондират със събрания в цялост по делото доказателствен материал.Не се доказаха твърденията на свидетелите, че оспорващата Х. през спорния по делото период е била във влошено здравословно състояние, поради което е била в невъзможност да се придвижва самостоятелно без чужда помощ, тъй като видно от прил. в преписката ЕР№0332/07.02.2012г. /л.52 от делото/ по повод преосвидетелстване, на Д. Х. са определени 24% трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизиране-07.03.2011г. и срок на ТНР за три години.Свидетелските показания досежно осъществявана от Х. трудова дейност по договор с осигурителя „Лъки-Йо“ООД през процесния период под формата на надомна работа и извършване на шивашки услуги въз основа на предоставен от работодателя материал, в домашни условия съществено се различават от представени и прил. в преписката на дружеството трудов договор№23/06.01.2014г. /л.392 от делото/, съгласно който последната е била назначена на длъжността „общ работник“ с месторабота-[населено място],общ.Дулово,обл.Слистра.

Свидетелските показания не съответстват и на констатираните от контролен орган на ГИТ обстоятелства, обективирани в прил. писма изх.№212949/10.09.2025г. и №208260/07.08.2015г., в които по отношение на Д. Х. е установено, че същата писмено, в служебно изискана от съда от органа по ДП Декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ е декларирала срещу подпис, че в началото на 2014г. работила в Германия, изпратена на работа от „Лък-Йо“ООД, където осъществявала физически труд-чистене на орехи, бране на плодове и гледане на животни, за което получавала възнаграждение от 1000евро.Последната декларирала още, че получила договорените суми, полагала труд до края на м.април 2014г. и не е имала издадена командировъчна заповед.Посочените по-горе обстоятелства, обективирани в цитираните писма имат официален удостоверителен характер, не са оспорени от жалбоподателката по предвидения в закона процесуален ред, още по-малко могат да бъдат оборвани със свидетелски показания, предвид ,че по делото е налична и самата Декларация на лицето с дадени от същото писмени сведения.

При извършената от ГИТ проверка е установено още, че дружеството-осигурител „Лъки-Йо“ООД-[населено място] многократно е сменяло седалището си и адреса на управление.Със съдействието на ОДМВР-Търговище е бил установен адреса на управителя на дружеството-С. А., който в писмени сведения декларирал, че няма никаква документация свързана с трудовите правоотношения на работниците и че никога не е подписвал каквито и да било документи в този смисъл.Прехвърлянето на дружеството е извършвано срещу получени суми, като е установено още, че същото не осъществява дейност от 01.02.2015г.

Въз основа на резултатите от извършената проверка и по повод установените обстоятелства ГИТ е предприела действия по заличаване трудовите договори по реда на чл.404, ал.1, т.11 от КТ, като съгласно прил. справка от Регистъра на трудовите договори, договорът на Х. с „Лъки-Йо“ООД е бил заличен още на 30.10.2015г.

Въз основа на съставения в резултат на проверката констативен протокол№КВ-5-25-01347375/04.05.2023г. са издадени Задължителни предписания№ЗД-1-25-00089635 за заличаване н данни, вкл. и за Д. Х., които не са обжалвани и са влезли в законна сила, като данните към момента са заличени, в т.ч. и по отношение на оспорващата за периода 06.01.2014г.-27.05.2015г. включително.

При заличени данни в Регистъра на осигурените лица и в Регистъра на трудовите договори, правилно административният орган въз основа на направена нова преценка за правото на пенсия за ОСВ установил, че без стажа за процесния период 06.02.2014г.-27.05.2015г. Д. Х. няма право на пенсия за ОСВ по чл.68а от КСО, с оглед на което и на основание чл.99, ал.1, т.2, б“а“ от КСО издал процесното Разпореждане№2175-27-80#1 от 27.11.2024г., с което отменил разпореждането за отпускане на пенсия№4/прот. № N01255 от 10.07.2017г. на Д. Х. и последващите разпореждания.В случая, с оглед констатациите на контролни органи на ГИТ,НАП и НОИ ръководителят по пенсионно осигуряване е достигнал до извода, че подадените от дружеството-осигурител „Лъки-Йо“ООД-[населено място] данни в Регистъра на осигурените лица досежно 16 лица, между които и оспорващата се явяват такива с невярно съдържание, с оглед на което правилно приложил разпоредбата на чл.99, ал.1, т.2, б“а“ от КСО.В тази насока, изложените от жалбоподателката доводи за незаконосъобразно позоваване на органа на недействителност на сключения между оспорващата и осигурителя трудов договор, в противовес на чл.74, ал.5 от КТ са неоснователни и несподелени от настоящата съдебна инстанция, доколкото в случая разпореждането за отпускане пенсия за ОСВ на Д. Х. и последващите го разпореждания са отменени не въз основа на недействителен трудов договор, а въз основа на невярно подадени от осигурителя данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, подадени с декларации обр.№1 за процесния период, които впоследствие били заличени от РОЛ.

С оглед гореизложеното съдът приема, че в рамките на административното производство и в хода на съдебното оспорване, въпреки вменената й от законодателя доказателствена тежест, жалбоподателката не представи доказателства, които да оборят констатациите на административния орган при извършената от органите на НОИ проверка, че в спорния период Х. не е упражнявала реално трудова дейност в дружеството-осигурител.

При безспорно установените факти, че лицата назначени на трудови договори в осигурителя „Лъки-Йо“ООД-[населено място], между които и оспорващата Х. реално не са упражнявали трудова дейност в дружеството през процесния период, правилни са констатациите, че лицата, за които са подавани данни по чл.5, ал.4 от КСО за горепосочения период не са осигурени лица на основание чл.10 от КСО и §1, т.3 от ДР на КСО. Въз основа навлезли в сила задължителни предписания за заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за лицата, вкл. и за Д. Х. за спорния период, данните по чл.5, ал.4 от КСО за лицето подадени от „Лъки-Йо“ООД-[населено място] в РОЛ са били служебно заличени.

Поради това съдът приема, че решението на ръководителя на ТП на НОИ- Шумен е постановено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона, с оглед на което предявеното оспорване следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Предвид липсата на своевременно заявено искане за присъждане на разноски по делото от страна на ответника, такива не се присъждат.

Водим от горното, Шуменският административен съд,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Д. С. Х., с постоянен адрес в [населено място], против Решение № 2153-27-7/27.01.2025г. на изпълняващия длъжността директор на ТП на НОИ – Шумен, с което е отхвърлена жалба вх. №1012-27-200/27.12.2024 г., подадена срещу разпореждане № 2175-97-80#1 от 27.11.2024г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на основание чл.99, ал.1, т.2, б. „а“ от КСО е отменено Разпореждане №4/прот. № N01255 от 10.07.2017г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. Х. и последващите разпореждания.

РАЗНОСКИ не се присъждат.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез Административен съд - Шумен пред Върховен административен съд на РБ - София в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл.138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.