ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 185
гр. Враца, 26.04.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, пети състав, в
закрито заседание на 26.04.2022 г. /двадесет
и шести април две хиляди двадесет и втора
година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 15 по описа на АдмС – Враца за
2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК,
вр. чл.144 от АПК.
Образувано е по молба вх. № 824/15.03.2022
г., депозирана от Директора на Дирекция “ОДОП“ - София, чрез процесуалния му представител
гл. юрисконсулт Б.В., с искане за изменение на Решение № 84/25.02.2022 г.,
постановено по адм. дело № 15/2021 г. на АдмС – Враца, в частта на разноските.
Посочва се, че с
оглед изхода на делото – отмяна на Акт за дерегистрация по ЗДДС, приходната
администрация е осъдена да заплати в полза на жалбоподателя „Д.“ ЕООД разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 12120,00 лева, което намира за
прекомерно и некореспондиращо с фактическата и правна сложност на казуса.
Изтъкват се аргументи, че спорът касае акт за дерегистрация по ЗДДС и делото е
административно, без определен материален интерес. За процесуално
представителство, защита и съдействие при такива дела, чл. 8, ал. 3 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвижда възнаграждение
от 500 лева и на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в този размер.
Препис от молбата е връчен на насрещната страна и й е предоставена
възможност за отговор.
С Отговор вх. № 1043/01.04.2022 г. в АдмС – Враца, „Д.“ ЕООД, чрез адв. Г.К.,
моли съдът да остави подадената молба изцяло без уважение. Изложени са доводи,
че в случая административния спор има конкретен материален интерес, който пряко
следва от правните последици на Акта за дерегистрация по ЗДДС, тъй като за
дружеството възниква задължението по чл. 111 от ЗДДС за начисляване на ДДС
върху всички активи, за които е ползвало данъчен кредит. Към момента на
издаване на акта за дерегистрация, това е сума в размер на
3 885 523,09 лева и именно тази сума се явява материалния интерес на
жалбоподателя. Посочва се още, че делото е с висока фактическа и правна
сложност. Извършен е подробен анализ на фактическите констатации в акта за
дерегистрация, проведени са четири съдебни заседания, в рамките на които са
отправени множество доказателствени искания от страните. От правна страна задълбочено
е анализирана нормативната уредба по ЗДДС и ДОПК.
Молбата е предявена в
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Същата е и частично основателна по
следните съображения:
С Решение № 84/25.02.2022
г., постановено по адм. дело № 15/2021 г. на АдмС – Враца е отменен Акт за
дерегистрация по ЗДДС и ответника НАП е осъден да заплати на „Д.“ ЕООД ***
направените по делото разноски в размер на 12 970,00 лева, от които 50,00
лева д.т., 800 лева депозит за ССЕ и адвокатско възнаграждение в размер на
12 120,00 лева, въз основа на представен по делото списък на разноските и
фактура за извършено плащане по банков път на адвокатското възнаграждение.
В нито едно от проведените четири съдебни заседания по делото процесуалния
представител на ответника не е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Действително, обаче делото е без определен материален интерес и доводите на
жалбоподателя, че този интерес следва пряко от правните последици на акта за
дерегистрация, поради възникване на задължението по чл. 111 от ЗДДС са
неоснователни. Това са последващи действия на приходната администрация, която с
нарочен акт определя размера на публичното задължение, който акт подлежи на
отделен съдебен контрол.
В тази връзка искането на ответника за изменение на решението в частта за
разноските е частично основателно предвид обстоятелството, че делото не е с
определен материален интерес.
Чл. 8, ал. 3 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения фиксира
минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не определя горна
граница на тези възнаграждения и същите, носещи обезпечитела функция, следва
съразмерно, обосновано и съответно на фактическата и правна сложност на спора,
да обезпечат изправната страна, без допускане на неоснователното ѝ
обогатяване.
В случая производството по делото се отличава с правна и фактическа
сложност – проведени са няколко съдебни заседания с участието на процесуалния
представител на жалбоподателя. По негово искане е назначена съдебно-счетоводна
експертиза по съществото на спора. Съдът счита, че доколкото фокусът на
защитата е върху наличието задължения на дружеството, техният размер и стойността
на притежаваното имущество, с активното си процесуално поведение
пълномощникът на жалбоподателя е положил усилия и труд в тази насока, които
надхвърлят минималните такива.
Предвид
на изложеното съдът приема, че са налице основания за изменение на решението в
частта му за разноските за адвокатско възнаграждение, като същото от
12 120 лева, следва да се определи на 6 000 лева, а в останалата част
до минималния размер от 500 лева, в каквато насока са възраженията на молителя,
молбата следва да се отхвърли, като неоснователна.
Водим от горното и на
основание чл. 161, ал. 2 от ДОПК, вр. с чл.143, ал.1 от АПК и чл. 248 от ГПК Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ Решение № 84/25.02.2022
г., постановено по адм. дело № 15/2021 г. на АдмС – Враца , в частта му за
разноските, като намалява сумата, която НАП е осъдена да заплати на „Д.“ ЕООД ***
за адвокатско възнаграждение от 12 120 лева на 6000 лева.
ОТХВЪРЛЯ молбата в останалата
й част.
Определението подлежи
на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението чрез АдмС - Враца
пред ВАС - София.
Препис от определението да се
връчи на страните по делото.
АДМ. СЪДИЯ :