Решение по дело №593/2020 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 260023
Дата: 12 февруари 2021 г. (в сила от 13 март 2021 г.)
Съдия: Цветомира Георгиева Велчева
Дело: 20204310100593
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Л., 12.02.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав в публичното заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 593/2020 год. и на основание данните по делото и закона за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от Гаранционен фонд С. против А.Н.А. за заплащане на обезщетение за вреди от ПТП.

Навеждат се твърдения, че на 03.01.2016 г., при движение по път 401, на 13-ти километър, при управлението на лек автомобил „***“ модел „***“, движейки се с несъобразена скорост с пътните условия, ответникът е навлязъл в насрещното платно, загубил е контрол над автомобила си и ударил лек автомобил „Фолксваген“, модел „П.“ с рег. № *****. Към датата на настъпване на ПТП-то управлявания от ответника автомобил не е има застраховка „Гражданска отговорност“.

За настъпилите вреди при ищеца е образувана щета, а на собственика на лек автомобил „Фолксваген“ модел „П.“ е изплатено обезщетение в размер на 2 779,79 лв.

При изложените твърдения е изведено искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да запати на ищеца сумата от 2 770,79 лв. – изплатено от него обезщетение по щета № 110049/11.01.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до изплащането й и сторените по делото разноски.

В депозиран по делото отговор ответникът не оспорва, че на 03.01.2016 г. е пътувал от гр. У.към гр. Л.. Твърди, че пътната настилка е била заледена, валял е обилен сняг, било е студено /температурата за деня е била между минус 1 и минус седемнадесет градуса/. Община Л., на чиято територия е настъпило ПТП-то /между селата С.и И./, не е изпълнила задълженията си по закон да поддържа пътя и да сигнализира за препятствия по него. Ответникът не оспорва, че на ляв завой автомобилът му е поднесъл, но спори да се е движил с несъобразена с пътните условия скорост, тъй твърди, че тя е била 30 км/ч. Твърди също, че пътната обстановка не му е позволявала нито да предвиди, нито да предотврати настъпването на ПТП-то. Ответникът оспорва при ПТП-то да е причинил описаните вреди от ищеца, за което той претендира заплащане на обезщетение, собственикът на увреденото МПС да е уведомил ищеца за настъпилата щета, да са били налице предпоставки за посещение на ПТП-то от органите на пътна полиция, респективно съставянето на протокол за това. Заявява, че влязлото в сила наказателно постановление, с което на ответника е наложено административно наказание глоба, не обвързва съда.

В хода на делото ищецът се представлява от адв. К., който по същество излага становище за основателност на заявената претенция.

Ответникът се представлява по делото от адв. С., която по същество излага становище за неоснователност на заявената претенция.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, че на 03.01.2016 г. ответникът е пътувал от гр. У.за гр. Л.. Ответникът е управлявал лек автомобил марка „***” модел „*** ДХ”, с рег. № *****. При движението на автомобила по път 401, на 13-ти километър, е настъпило ПТП с лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „П.”, с рег. № *****, управляван от собственика Д. К. Д.. Мястото на настъпване на ПТП-то е посетено от представители на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Л. в 12,40 ч., за което е съставен протокол от същата дата /03.01.2016 г./. В протокола представителите на полицията са удостоверили, че ответникът е управлявал автомобила без задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, описани са част от вредите по двете МПС-та, като е съставена схема на ПТП-то и са описани обстоятелствата във връзка с настъпване на произшествието. Съдът не споделя доводите на ответника, че не са били налице основания за посещение на ПТП-то от представители на пътна полиция, респективно за съставяне на протокол за ПТП.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд /в редакцията й към датата на настъпване на ПТП-то/ за настъпило ПТП се съставя протокол за ПТП с материални щети. Органите на "Пътна полиция" - МВР, при посещение на ПТП заснемат разположението на пътните превозни средства (ППС) /ал. 2, чл. 2 от Наредбата/. Протокол за ПТП с материални щети не се съставя, когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Тогава те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП – приложение № 3 от Наредбата /чл. 5, ал. 1/.

В случая, след като ПТП-то е посетено от представители на полицията, като за настъпването му е съставен протокол за ПТП с материални щети, явно между участниците в произшествието не е имало съгласие относно обстоятелства, свързани с настъпването му. При липса на спор участниците щяха да попълнят двустранен протокол.

Според данни, предоставени от Националния център по метрология и хидрология, филиал Плевен на 03.01.2016 г. през страната е преминал средиземноморски циклон, свързан с повсеместни снеговалежи от сняг и образуване на снежна покривка. Времето е било облачно, като минималните температури са били между минус 13 и минус 7, а максималните също са били отрицателни. Според данните синоптичната станция Л. сняг е валял от 20:00 часа на 02.01.2016 г. до 05:40 часа на 04.01.2016 г., а измереното количество валеж е било 26 л./кв. м., като натрупаната снежна покривка е 26 см. На 03.01.2016 г. минималната температурата, измерена на въздуха е била минус 12 градуса, а максималната минус 6,1 градуса. В района на община У., по данни от станция У., сняг е валял от 21:50 часа на 02.01.2016 г. до 04:30 часа на 04.01.2016 г., като измереното количество валеж е било 24 л./кв. м., а натрупания снеговалеж 26 см. По данни от станция Дерманци на 03.01.2016 г. минималната температура на въздуха е била минус 10 градуса, а максималната минус 4,5 градуса.

Според ангажиран по делото дневник за зимно поддържане участъкът Л. Соколово, в който попада и района на ПТП-то, е извършено снегопочистване на 03.01.2016 г. в отрязъка между 0,45 часа до 2,50 часа, от 14,30 до 16,45 ч. и от и от 19,30 до 21,45 ч. В дневникът не е отразено пътя да е опесачаван.

Въз основа на уведомление за имуществена вреда от 01.06.2016 г., подадено от Д. К. Д., собственик на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „П.”, с рег. № *****, година на производството 2000-на, във връзка с настъпило ПТП на 03.01.2016 г., за което е съставен протокол за ПТП № 1541346 при ищеца е заведена щета № 110049/11.01.2016 г. Автентичността на уведомление е оспорена. В тази връзка по делото е изслушана съдебно-графологична експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че в уведомление за имуществена вреда срещу позициите „експертна оценка и уведомление” подписите са положени от лицето, сочено като автор на документа – Д. К. Д.. Съдът дава вяра на заключението на вещото лице, тъй като в хода на извършеното от него изследване той е установил съвпадение по основните и допълнителни признаци при изписване на изследвания подпис, като част ползваните от него сравнителни образци са с висока степен на достоверност /заявление за издаване на лични документи/, а други са положени в присъствието на ответника /протокол за ПТП/. С оглед на казаното съдът приема, че откритото производството по оспорване автентичността на ангажираното по делото уведомление, не е успешно проведено, с оглед на което не са налице основания за изключването му от доказателствения материал.

От справка от Информационния център към Гаранционния фонд, на база данни от застрахователни компании за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите се установява, че на 16.04.2015 г. относно МПС с рег. № *****, с посочен номер на рама, е сключена застраховка по полиза № ********* с начална датата на покритието 16.04.2015 г. до 15.04.2016 г., действието на която е прекратено на 31.07.2015 г. Като причина за прекратяване на полицата в справка е отразена – невнесена вноска. По делото е ангажиран препис от полицата, сключена с ЗД „Бул инс” АД. От нея е видно, че периода на действие на застраховката е 16.04.2015 г. до 15.04.2016 г. Застрахователната премия е уговорено да се заплати на четири вноски с падежи: 16.04.2015 г., 16.07.2015 г., 16.10.2015 г. и 16.01.2016 г. Според ангажираното писмо от дружеството застраховател втората вноска по полицата, с падеж 16.07.2015 г., не е заплатена, като на основание чл. 202, ал. 1 КЗ действието й е прекратено.

В рамките на производството по заплащане на обезщетение за вреди пред ответника, образувано по повод подадено уведомление от Д. Д., ищецът е отправил изявление до ответника, в което го е уведомил за образуваната щета, като го е поканило във възможно най-кратък срок да ангажира валидна полица по застраховка „Гражданска отговорност”, действаща към датата на настъпване на ПТП-то /03.01.2016 г./ за лек автомобил „*** ***”, с рег. № РВ7339ВА, а в случай, че полицата е сключена на разсрочено плащане – платежен документ, удостоверяващ плащането на отделни вноски.

От ангажирано по делото писмо от ОД на МВР Л., сектор „Пътна полиция“, ангажирано по повод запитване на ищеца, във връзка с настъпило ПТП, на път 401, кв. 13 е посочени, че на А.Н.А. е съставен АУАН по чл. 259, ал. 1, т 1 КЗ, за това че към датата на настъпване на ПТП-то не е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Въз основа на акта е съставено наказателно постановление от 04.02.2016 г., с което на А. е наложено административно наказания – глоба, като то е влязло в сила на 12.02.2016 г.

В доклад по щета от 11.01.2016 г. ищецът е определил размера на обезщетението за причинените вреди на увреденото МПС – „Фолксваген П.”, с рег. № *****, а именно - 2 779,79 лв. и 13,00 лв. – разходи по щета или обща сума по регрес в размер на 2 792,79 лв. В заключение по щета е описана стойността на новите части, монтаж и демонтаж, възстановителни операции, боядисване и материали във връзка с него, като те са разбити и по пера.

Ищецът е наредил на „Уникредит Булбанк” АД да заплати по сметка на Д. К. Д. в ТБ „Алианц България” сумата от 2 779,79 лв. – обезщетение по щета № 110049/2016 г. Между страните не е спорно, че сумата е заплатена по сметката на собственика на увреденото МПС, като с нея е заверена сметката му /фактът е отделен като безспорен с доклада на делото/.

По делото е допуснато изслушано заключение по автотехническа експертиза. Според него на 03.01.2016 г. собственика на увреденото МПС – Д. Д. се е движил с лек автомобил „Фолксваген П.”, с рег. № ****** по път 401, посоча Л.-У.. Пътното платно е било заснежено, като е валял сняг /в тази насока справка от НИХМ и показания на свидетеля Ивелинова/. Димитров се е движил в дясната лента за движение, като на километър 13 е навлязъл в дъгата на ляв завой. По същото време в посока У.–Л. се е движил ответникът с лек автомобил „*** ***”, с рег. № ******. Завоят за него е бил десен и е сигнализиран като опасен. В пътният участък, където е настъпило ПТП-то, има десен завой с неголям радиус, сигнализиран като опасен в двете посоки. Километричният маркер – бетонов стълб, оцветен в синьо с бял надпис 13, се намира в самия завой в дясно по посока Л.. След преодоляване на завоя и приближаване към Л. има спускане – низходящ наклон. Няма данни към датата на настъпване на ПТП-то участъкът да е бил маркиран като заледен / в тази насока са и показанията на свидетеля Ивелинова, според която на пътя не е имало поставени знаци, обозначаващи заледяване на платното/. При навлизането в дъгата на завоя ответникът е загубил контрол над автомобила, като той се е занесъл със задната си част към насрещната лента /за поднасяне на автомобила преди удара свидетелстват и показанията на свидетеля Ивелинова/, в която се е движил автомобила на Димитров. Задната лява част на автомобила на ответника се удря в предната лява част на автомобила на Димитров. В следствие на приплъзването между двата автомобила те са получили пластични и еластични изменения в лявата си страна преди разделянето им /приключване на удара/. В следствие на кинетичната енергия автомобилите са продължили да се движат по посоката на движението им, като автомобила на ответника е напуснал пътното платно и се е ударил в дърво в дясно от платното по посока на движението му. Лекият автомобил „Фолксваген П.” също е изместен от траекторията си, но е останал на пътното платно за движение. Между механизма и описаните увреждания по лекия автомобил „Фолксваген П.” е налице причинна връзка. Отчитайки пътната обстановка, особеностите на пътния участък /участък с остър завой, обозначен като опасен, което се потвърждава и от показанията на свидетеля Ивелинова/, в който е настъпило ПТП-то, за който вещото лице допуска, че ответникът е познавал /това се потвърждава и от показанията на свидетеля Ивелинова, според която пътят е добре познат на ответника, като той е имал опит в управлението на МПС, тъй като от повече от десет години е имал свидетелство за управление и е работил като международен шофьор/, отчитайки, че управлявани от ответника автомобил е със задно предаване, т. е. той следва да се управлява с повишено внимание и с по-ниска скорост, вещото лице приема, че ответникът е можел да предотврати настъпването на произшествието. От показанията на свидетеля И.се установя, че МПС-то, управлявано от ответника към датата на настъпване на ПТП-то, не му е било добре познато, тъй като той не го е карал често, тъй като е бил в Испания и то е стояло основно в гараж.

Вещото лице е остойностило вредите в два варианта с нови оригинални части – 2 779,79 лв. и с нови от алтернативни производители – 2 206,20 лв. Пазарната стойност на увреденото МПС при съобразяване годината му на производство /2000 г. – посочена в уведомление за щета/ е 3 900,00 лв., като експерта е уточнил, че не може да се направи аналог с цени на предлагани автомобили от посочената марка и модел към датата на настъпване на ПТП-то /03.01.2016 г./.

               При разпита на вещото лице процесуалния представител на ответника е оспорил методиката, по която вещото лице е остойностило вредите. Съдът намира възраженията за неоснователни.

               При оценката на вредите по пострадалото МПС експертът е ползвал методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, приета с Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства /Наредба № 24/. С приемането на Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз /Наредба 49/ през октомври 2016 г. Наредба № 24 от 2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства (обн., ДВ, бр. 25 от 2006 г.; изм., бр. 36 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 55 от 2007 г., бр. 3 от 2008 г.; изм., бр. 55 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 97 от 2013 г.) е отменена с изключение на чл. 15, ал. 4 и приложения № 1 – 6. В наредбата е предвидено, че до приемане на методиката по чл. 1, ал. 3 от нея се прилага методиката по чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства. Към датата на настъпване на ПТП-то /03.01.2016 г./ нова методика не е прита /актуалния момента към който следва да се извърши оценка на вредите/, с оглед на което вещото лице правилно при остойностяване на вредите е ползвало методиката по чл. 15, ал. 4 от отменената Наредба 24 от 8.03.2006 г. По силата на чл. 2 от методиката тя се прилага и за вреди, причинени на моторни превозни средства от Гаранционния фонд по чл. 287 от Кодекса за застраховането. Тя урежда взаимоотношенията между трети лица, претърпели имуществени вреди поради частична вреда или унищожаване на моторно превозно средство, и Гаранционния фонд, който дължи плащане по чл. 288 от Кодекса за застраховането /чл. 3, ал. 1, т. 2 от методиката/. Тя се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на моторното превозно средство в сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя по експертна оценка.

При установените данни съдът прави следните изводи:

Съдът е сезиран с иск за заплащане на платено обезщетение за вреди от ПТП с правна квалификация чл. 558, ал. 7 КЗ.

Предпоставките на законовата суброгация по чл. 558, ал. 7 КЗ са: осъществен състав на непозволено увреждане - виновно и противоправно деяние, вреди и причинно следствена връзка с деянието /чл. 45 ЗЗД/, липса на сключена задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите и плащане на обезщетение на увреденото лице. Основателността на иска предполага възникване гражданската отговорност на лицето, причинило вредата, т.е. при установяване наличието на нейните фактически основания - противоправно деяние, вреди и причинно следствена връзка на последните с деянието. Тежестта на доказването им се носи от ищеца. Вината в нейната най-лека форма - небрежност - се презумира от закона /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, поради което ответникът следва да проведе обратно доказване, за да се екскулпира.

В хода на производството се установи, че към датата на настъпване на ПТП-то ответникът е управлявал лек автомобил, който не е имал сключена гражданска отговорност. През лятото на 2015 г. той е сключил договор за застраховка гражданска отговорност с избран от него застраховател, като е договорил застрахователната премия по него да заплати разсрочено на четири вноски. По договорната връзка ищецът не е изпълнил задължението си за заплащана на вноските, с оглед на което и на основание чл. 202, ал. 2 КЗ /отм./ застрахователят е упражнил правото си да прекрати застрахователния договор поради неплащане на разсрочените вноски по застрахователната премия. Застрахователят е изпълнил задължението си по чл. 294 КЗ /отм/, което го освобождава от отговорност пред третите лица за причинените им вреди от ПТП.

Изводът на съда, че към датата на настъпване на ПТП-то ответникът не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ се подкрепят от други, събрани по делото, доказателства. В хода на производството по определяне на обезщетение за щета ответникът е поканен от ищеца да ангажира полица по застраховка „Гражданска отговорност“, а при данни за сключена такова при условия на разсрочено пращане, документи за платени вноски към датата на настъпване на ПТП-то. Доказателства той не е ангажирал. Такива той не е ангажирал и в хода на производството.

След настъпване на ПТП-то на ответника е съставено наказателно постановление за това, че управлява МПС без валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Постановлението е издадено на 04.02.2016 г. и е влязло в сила на 12.02.2016 г., т.е. то не е оспорено от ответника. Наказателните постановления не са задължителни за съда, но факта, че издадените такива не са оспорени от санкционираното лице, са признание за това, че установените нарушения са извършени, в случай, че към датата на настъпване на ПТП-то ответникът не е имал валидна застраховка гражданска отговорност.

Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. /чл. 20, ал. 1 ЗДвП/. Те са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението /чл. 20, ал. 2 ЗДвП/.

В деня на настъпване на процесното ПТП обстановката в страната е била зимна, като е валял сняг. Снегът е започнал да вали нощта на предния ден и е продължил в деня, в който ответникът предприел пътуване по пътя У.– Л.. Няколко часа преди началото на пътуването му /нощта на 03.01.2016 г./ по път е извършено снегопочисване, но пътя е бил покрит със сняг. В участък от пътното платно, обозначен като опасен, ответникът е загубил контрол над автомобила, който е поднесъл, навлязъл е в платното за насрещно движение, в което се е движил автомобила на ответника, като със задната си лява част го е ударил в лява предна част, след което чрез притриване се е отделил от него и по въздействието на кинетичната енергия е продължил движението си, като е напуснал платното и се ударил в дърво. Този механизъм на ПТП-то се установява от протокола за ПТП и заключението на вещото лице по допусната авто-техническа експертиза. Той напълно съответства на установените увреждания по автомобила на пострадалия.

В хода на производството ответникът е навел възражения за липса на виновно поведение от негова страна, като поддържа тезата, че с оглед усложнената зимна обстановка /валежи от сняг и ниски температури на въздуха/, довели до заледяване на пътното платно, което не почистено от стопанина на пътя, не е можел да предвиди и предотврати настъпването на ПТП-то.

За да отговори на възраженията на ответника и да прецени дали има виновно поведение на водача и нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, съдът следва да се вземе предвид конкретната пътна обстановка, мястото на събитието, да прецени дали водачът на моторното превозно средство е бил длъжен да очаква възникване на опасност на пътя съобразно конкретната пътна обстановка, възможно ли е било от обективна и субективна страна той да възприеме обстановката като опасност нарушил ли е виновно конкретно правило за движение. При предвидима опасност задължението на водача по чл. 20, ал. 2 ЗДвП не се ограничава само с реакцията, необходима от негова страна за избягване на произшествието чрез аварийно спиране, а и от избора на подходяща за конкретните пътни условия скорост. На водача на моторното превозно средство е вменено задължение да избере такава скорост на движение, която да му позволи реакция на възникнала, но все още невъзприета от него опасност, в частност, поради наличие на ограничена видимост.

В деня на настъпване на ПТП-то пътната обстановка е била зимна – валял е сняг, като температурите са били под нулата, вкл. в светлата част на деня. При тези условия ответникът е следвало да е насяно, че пътното платно ще е заснежено, като не е изключено заледяването му изцяло или отчасти. Той е предприел пътуване по път, който добре познава, което се установи в хода на делото, като е имал продължителен стаж като водач на МПС, тъй като работи като международен шофьор. Предприел е пътуване с лек автомобил, който не познава добре, който е със задно предаване, като при зимни условия предполага управление с повишено внимание. ПТП-то е настъпило в участък, който е обозначен като опасен, за което с оглед това, че е познавал пътя, следва да е имал знание, а и това е било изрично обозначено с маркер на бетонов стълб. При зимната обстановка и покритото със сняг пътно платно и той е можел и е бил задължен да очаква възникването на опасност на пътя /автомобила му да напусне пътното платно или автомобил от другото платно да навлезе в неговото/. Макар и да се е движил с допустимата за участъка скорост, тя не е била съобразени с пътната обстановка. При предвидимата възможност за опасност с оглед зимната обстановка той е следвало да съобрази не само своите реакции, но да избере подходяща скорост. Ако той беше изпълнил това си задължения и бе съобразил поведението си с характеристиките на автомобила, който е управлявал, той обективно е можел да избегне удара с движещото си в другото платно превозно средство.

С оглед на изложеното възраженията на ответника за липса на вина от страната на ответника съдът приема, че не е доказано.

Вредите, за което на собственика на увреденото МПС е заплатено обезщетение, се намират в пряка причинна връзка с ПТП-то. При остойностяването им е съобразена действалата към датата на настъпване на ПТП-то методика. Съгласно нея вредите се устойностяват по каталози, т. е. с оригинални части, като стойността им се намалява с коенфициент, съответен на възрастта на автомобила. Установените в методиката стандарти за оценка са минимална долна граница, под която не може да се слезе, което изключва възможността при изготвянето на оценката да се съобразяват цените за алтарнативни части, каквито възражения са наведени по делото.

Стойността на увреденото МПС към дата на ПТП-то е била по-висока от стойността на определеното обезщетение за възстановяване на вредите, т. е. не сме изправени пред хипотеза на тотална щета, при която обезщетение не е в рамките на вредите за възстановяване, а на стойността на автомобил от съответната марка, модел и възраст.

Определеният размер на обезщетение е заплатен в полза на собственика на увредено МПС. С плащането ищецът е встъпил в правата на увреденото лице срещу прекия причинител на вредата.

Видно от изложеното в хода на производството са установени всички предпоставки на заявената претенция, което е основания за присъждане в полза на ищеца на претендираната сума.

Заявено е искане за разноски, като е ангажиран списък на сторените. В производството по делото ищецът е сторил разноски в размер на 411,19 лв. /платена държавна такса и възнаграждение за вещо лице/. Претендира се присъждането на възнаграждение за юрисконсулт. Част от действията в производството /по изготвяне на искова молба и предявяване на иска/ са извършени от юрисконсулт. Съобразявайки участието му в делото съдът намира, че следва да определи възнаграждение в размер на 100,00 лв. /при минимума/. Общо сторените разноски в процеса са 511,19 лв. които при изхода на спора следва да се възложат в тежест на ответника.

Ответникът също е заявил искане за разноски, което при изхода на спора, следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл. 558, ал. 7 КЗ А.Н.А., с ЕГН **********, с адрес: *** да запрати на Гаранционен фонд, с адрес: С., ул. „Г. И.“ № 2, ет. 4, представлявано от Б. И. М.сумата от 2 779,79 лв. /две хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки/ - платено обезщетение по щета № 110049/11.01.2016 г., във връзка с настъпило ПТП на 03.01.2016 г., ведно със законната лихва от 26.05.2020 г. до изплащането й.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.Н.А., с ЕГН **********, с адрес: *** да запрати на Гаранционен фонд, с адрес: С., ул. „Г. И.“ № 2, ет. 4, представлявано от Б. И. М.сумата от 511,19 лв. /петстотин и единадесет лева и деветнадесет стотинки/ - сторени разноски в производството по делото.

Присъдените с решението суми могат да се заплатят от ответника по сметка на ищеца в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД, IBAN ***.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Л. в 2 – седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: