Решение по дело №197/2018 на Окръжен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ……..                11.06.2018 г.             гр. Хасково

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ОКРЪЖЕН  СЪД  ХАСКОВО …………..........…………….....................…………….... състав  

на  двадесет и първи май………………………………….. две  хиляди  и осемнадесета година

в публично заседание в състав :

                                                           

                                                      Председател : ДЕЛЯНА  ПЕЙКОВА

                                                          

секретар ………… Стефка Ангелова  …….…….………………………………………………… 

прокурор …………Елеонора Иванова .………...............................................……………….......

като разгледа докладваното от ..............................председателя ……...…..................…………….

гр. дело  №  197  ............ по описа за  2018  год., ……....................…………………..................….

 

          Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ от Б.Ю.О. от гр. Харманли против Прокуратурата на Република България.

        В искова си молба ищецът твърди, че на 31.05.2014 г. бил привлечен като обвиняем по ДП № 181/2014 г. по описа на РУ Харманли за извършено престъпление по чл.214 ал.2 т.1, вр. ал.1 вр. чл.213а ал.2 т.4 от НК и била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Определението влязло в сила на 17.06.2014 г.

С Постановление от 30.01.2015 г. взетата по отношение на него мярка за неотклонение „ задържане под стража“ била отменена и определена мярка за неотклонение „ подписка“.

С Постановление от 16.11.2015 г. на СП София ДП № 181/2014 г. било частично прекратено по отношение на предявеното обвинение  за извършено престъпление по чл.214 ал.2 т.1, вр. ал.1 вр. чл.213а ал.2 т.4 от НК. С Постановление от 07.11.2017 г. на РП Харманли, в сила от 21.11.2017 г., наказателното производство било изцяло прекратено.

Твърди,че бил задържан в ареста за период от осем месеца. През този период търпял редица физически и психически болки и страдания, бил тревожен и стресиран. Неколкократно в ареста се наложило да бъде посещаван от психиатър. Твърди,че до този момент не бил задържан и лишаван от свобода.  Семейството, в лицето на майка му, за която се грижел, и тогава бременната му жена К.С.Ш., с която съжителствал, също търпели лишения, т.като бил лишен от възможността да ги издържа. В ареста бил посещаван ежеседмично от съпругата си, въпреки бременността й. Детето се родило на 30.12.2014 г., но поради задържането му в ареста не успял да го припознае. След излизането му жена му го напуснала.

Поради продължителността на досъдебното производство – 31.05.2014 г. – 21.11.2017 г. и промените в квалификацията  били извършвани редица процесуално-следствени действия, които предизвикали у него напрежение и несигурност. Поради това,че трябвало да се явява в РУ Харманли не можел да работи редовно. Трудно си намирал работа. Тежкото престъпление, в което бил обвинен за период от три години, предизвиквало негативни емоции у него и до настоящия момент. Съседите и хората от обкръжението му считали,че е бил в затвор и ограничили контактите си с него. Твърди,че в резултат на задържането и повдигането на обвинението претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, накърнено име. Тези болки и страдания били в пряка последица от повдигнатото му незаконно обвинение и задържането му под стража.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 60 000 лв. представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение и задържането му под стража, изразяващи се в болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, накърнено име, ведно със следващата се законна лихва върху тази сума,считано от 21.11.2017 г. до окончателното й изплащане. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на Република България, с който оспорват предявеният иск в неговия размер. Ответникът твърди,че не са налице доказателства, които да установяват,че ищеца действително е търпял неимуществени вреди като пряк и непосредствен резултат от повдигнатото обвинение. Счита, че претендирането обезщетение за неимуществени вреди по размер е завишен и несъответства с чл.52 от ЗЗД и съдебната практика по аналогични случаи. 

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. Д., поддържа подадената искова молба. Счита,че предявеният иск е основателен и доказан от събраните в производството доказателства, поради което моли да бъде уважен изцяло. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

   ОП  Хасково счита,че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Р България. Счита обаче, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерно завишен и моли съда  да определи обезщетение в по-малък размер. От събраните по делото доказателства не се установявало,че ищецът не е могъл да работи поради повдигнатото му обвинение, а предходните му осъждания го определяли като лице с не толкова безукорна репутация в обществото и семейството, която да е накърнена драстично с предявеното му обвинение. При отчитане продължителността на водения процес моли съда да има предвид  фактическата и правна сложност на делото, броя на обвиняемите и самия характер на обвинението.   

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

ДП № 181/2014 г. по описа на РУ на МВР гр. Харманли е образувано на 10.05.2014 г. срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.214 ал.2 т.1, вр. ал.1 вр. чл.213а ал.2 т.4 от НК.

На 31.05.2014г. като обвиняем по делото е привлечен Б.Ю.О. за извършено престъпление по чл.214 ал.2 т.1, вр. ал.1 вр. чл.213а ал.2 т.4 от НК. На същата дата е проведен разпит на обвиняемия. Б.О. е бил задържан и направено искане до съда за вземане на мярка за неотклонение „ задържане под стража“.

С Определение на ХОС от 02.06.2014 г., постановено по НЧД № 349/2014 г. по отношение на обв. О. е взета мярка за неотклонение „ задържане под стража“.Определението е влязло в сила на 17.06.2014 г./ т. 1,л.51-54 от ДП/.

С Постановление от 31.05.2014 г. на ОП Хасково по отношение на обв. О. е наложена забрана за напускане пределите на страната, която забрана е отменена с Постановление на РП Харманли от 07.11.2017 г., в сила от 21.11.2017 г./ т.4,л.167 от ДП/

С Постановление от 09.01.2015 г. на Прокурор при СП София / л.57 т.1 от ДП/ взетата по отношение на О. мярка за неотклонение „ задържане под стража“ е изменена в по-лека, а именно „ парична гаранция“ в размер на 3000 лв.

С Постановление от 30.01.2015 г. на Прокурор при СП София / л.60 т.1/ и  взетата по отношение на О. мярка за неотклонение „ задържане под стража“ е отменена и е определена мярка за неотклонение „ подписка“.

С Постановление от 16.11.2015 г. на Прокурор при СП София е прекратено частично наказателното производство по ДП № 181/2014 г. водено срещу Б.Ю.О. за извършено престъпление по чл. 214 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.213а, ал.2 т.4 от НК. / т.4,л.1 от ДП/

С Постановление от 09.12.2015 г. на Прокурор при СП София / л.27 т.4/ взетата по отношение на О. мярка за неотклонение „ подписка“ е отменена.

С Постановление от 18.03.2016 г. на разследващ полицай при РУ на МВР Харманли Б.О. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 от НК и взета по отношение на същия мярка за неотклонение „ подписка“.  На същата дата е проведен разпит на обвиняемия./т.4,л.12 и 13 от ДП/.

С постановление от 15.09.2017 г. О. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1,вр. чл.26 ал.1 от НК. На същата дата е проведен разпит на обвиняемия.

На О. е било предявено разследването на 28.03.2016 г. / т.4,л.79/, 10.08.2017 г./ т.4, л.126/, 04.10.2017 г. / т.4,л.163/ . На 04.11.2015 г./ т.1,л.136 от ДП/ е проведена очна ставка между обв. О. и св. Д.И.Х..

С Постановление от 07.11.2017 г. на РП при РП Харманли, в сила от 21.11.2017 г., е прекратено наказателното производство водено против Б.Ю.О. и др. и са отменени взетите по отношение на него мярка за неотклонение „ подписка“  и мярката на процесуална принуда „ забрана за напущане пределите на страната“.

Видно от представената и приета като доказателство по делото справка  изх. № 701/17.05.2018 г. за периода от 17.06.2014 г. до 30.01.2015 г. О. не е бил извеждан в болнични заведения за лечения и консултация с медицински специалисти. През този период от време е бил преглеждан и консултиран от медицински специалист към ареста.

Представено и прието като доказателство по делото е справка за съдимост от 16.04.2018 г., видно от която е,че О. е осъждан три пъти, като в два от случаите е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание, а в третия му е наложено наказание „ пробация“ за деяния, извършени периода 2012-2013 г.

В хода на съдебното производство ищецът ангажира гласни доказателства. Според показанията на свидетелката  Ю. А. О., майка на ищеца,  синът й Б. е бил незаконно задържан. Тя и жената, с която живеел на семейни начала, били подпомагана финансово от Б., който работел земеделска работа. След задържането му жена му го напуснала, защото нямали пари. Б. бил викан системно от полицията във връзка с това дело, което го тормозело и тревожело. Известно й било,че синът й е осъждан на „ пробация“ и че ходи да се подписва в полицията, но системно от полицията го търсели именно по това дело. Бил стреснат и уплашен. Хората говорели,че е направил беля и никой не го викал на работа. Сега пак ходел сезонно да работи при Зайчев.

Според показанията на св. З.Б.Е., вуйна на ищеца, Б., след като се прибрал след осем месеца от ареста, бил в депресия, уплашен и се лекувал с лекарства. Съдите говорели,че той е престъпник и други лоши неща, които той като чуел пак се влошавал. Жена му го напуснала, защото бил в затвора. Преди задържането работел постоянно, но сега не го вземали на работа.  Вземал хапчета, защото бил в депресия.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи :  

              Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1т.3 от  ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите причинени на граждани от  разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение  в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, като се дължи  обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

                Субект на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ може да бъде само орган, който е оправомощен да повдига и поддържа обвинението по наказателни дела за престъпления от общ характер, какъвто орган е Прокуратурата на Р България. Доколкото Прокуратурата е образувала досъдебното производство и под нейния контрол е извършено разследването, то  тя е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск. Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление, като е длъжен  да  даде правилната квалификация  на деянието, да извърши проверка има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство, събрани ли са всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от тези доказателства и да  отстоява обвинението в  наказателния процес. И в този смисъл обвинението в престъпление винаги  е неоснователно, когато  лицето бъде оправдано или когато образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.

   Предвид събраните по делото  доказателства  съдът   намира, че е  налице    фактическият  състав,  за да се ангажира отговорността на  Прокуратурата  по  предявения иск, с който иск ищецът претендира   обезщетение за причинените му неимуществени вреди.  Ищецът О. е бил привлечен като обвиняем по ДП № 181/2014 г. по описа на РУ на МВР Харманли за извършено престъпление  по чл.214 ал.2 т.1, вр. ал.1 вр. чл.213а ал.2 т.4 от НК с постановление от 31.05.2014 г., по отношение на което престъпление производството е прекратено с Постановление от 16.11.2015 г. на Прокурор при СП София  и за престъпление по чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 от НК с Постановление от 18.03.2016 г., по отношение на което наказателното производство е прекратено с Постановление от 07.11.2017 г. на РП при РП Харманли, в сила от 21.11.2017г., поради липса на състав на престъпление. Т.е по отношение на О. е било повдигнато и поддържано обвинение за извършени тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК за период от три години и шест месеца. През този период от време спрямо О. е била взета мярка за неотклонение „ задържане под стража“, което е продължило осем месеца, а  след това е била определена  мярка за неотклонение „ подписка“. Считано от 31.05.2014 г. до 07.11.2017 г., за период от три години и шест месеца, по отношение на О. е действала и мярка на процесуална принуда „ забрана за напущане на пределите на страната. От събраните по делото доказателства – приложеното по делото ДП № 181/2014 г по описа на РУ на МВР Харманли е видно, че са провеждани процесуално следствени действия, ангажирали участието на О., разпит на обвиняем и очна ставка, описани по-горе, които не са с интензитет, който може да бъде определен като системен. 

     Ищецът претендира заплащане на обезщетение за  неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., които вреди се изразяват в болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания, накърнено име. Тези болки и страдания били в пряка последица от повдигнатото му незаконно обвинение и задържането му под стража.

Както се посочи налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. При определяне размера на обезщетението за претърпените от ищеца О. неимуществени вреди, в което понятие според практиката на ВКС, се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време, установената продължителност на наказателното преследване и постановените мерки на процесуална принуда, както  и изхождайки от критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът намира, че в случая  справедливият размер на  обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 3 000 лв.  Според съда тази сума ще  компенсира претърпените от О. болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания. За да определи този размер съдът взе предвид установените в  производството негативни изживявания за ищеца в резултат от действащата по отношение на него мярка за неотклонение „ задържане под стража“ за период от осем месеца, продължителността на цялото производство за период от три години и шест месеца и действащата за целия период от време мярка на процесуална принуда „ забрана за напущане пределите на страната“. До този размер съдът намира иска за основателен и доказан. В останалата му част до пълно предявения размер от 60 000 лв.искът за обезщетение за неимуществени вреди е неоснователна и следва да се отхвърли.

Събраните по делото доказателства сочат,че по отношение на О. е било повдигнато и поддържано обвинение за извършено тежко умишлено престъпление за период от три години и шест месеца / 31.05.2014 г. до 07.11.2017 г./. За период от осем месеца по отношение на него е действала най-тежката мярка за неотклонение, а именно „ задържане под стража“.  Съдът счита,че именно задържането под стража, а не толкова образуването на производството, е въздействало негативно и е предизвикало емоционален стрес, т.като до този момент той не е бил  задържан и не е търпял ефективно наказание  „ лишаване от свобода“, въпреки наличните осъждания. Видно и от събраните по делото гласни доказателства е,че именно задържането му под стража този път е имало отзвук в обкръжението му и е допринесло за негативните изживявания. Не се установи обаче те да са от такава степен и естество,че да определят по-висок размер на обезщетение. От материалите на досъдебното производство не се установи и това,че системно е бил викан във връзка с това производство,  като в тази връзка показанията на св.Огнянова,че синът й е викан системно по делото, което го притеснявало, остават изолирани и не следва да се ценят.Не се установи и това,че предявеното незаконно обвинение е допринесло до заболяване на ищеца/  по делото не са представени доказателства – медицински документи, установяващи някакво заболяване в причинна връзка с обвинението или задържането му под стража/, както и за това,че раздялата с жената, с която е живеел на семейни начала е именно поради задържането му. Не се установи безспорно и категорично и това,че в резултат на незаконното обвинение той е останал без работа, което е ограничило възможността му да издържа семейството си. От показанията на разпитаните свидетели се установи,че той е извършвал и преди задържането си, а така също и след това, сезонна земеделска работа, като е бил викан при нужда от сезонни работници. Т.е образуването на наказателното производство и задържането му не са повлияли на това периодично да полага труд и реализира доходи.  По делото липсват доказателства и за това ищецът да е искал да пътува извън страната, но взетата по отношение на него мярка за процесуална принуда да е била пречка. Въпреки това обаче самото й наличие за този период съдът счита,че следва да бъде отчетено при определянето на размера на обезщетението. Не се установи,че образуваното наказателно производство против него и взетата мярка за неотклонение  са довели до уронване на доброто му име и престижа в обществото. Нормално е задържането му да е намерило отзвук сред близки и познати, в каквато насока са гласните доказателства, но отново следва да се отбележи,че няма доказателства, вкл. и гласни, които да дават основание да се приеме висок интензитет на обществения отзвук и накърняване на доброто име.  

Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски в производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част на иска. По делото са представени доказателства за извършени от ищеца разноски в размер на 10 лв. – платена ДТ и 700 лв. – платено възнаграждение на адвокат. С оглед изхода на спора ответникът  следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 35,50 лв., съобразно уважената част на иска.

  Водим  от горното съдът

 

                                     Р     Е      Ш     И  :

 

 

 ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България, гр. София, бул. „ Витоша“ № 2  да заплати на  Б.Ю.О., ЕГН ********** от гр. Харманли, със съдебен адрес ***, пл. „ Възраждане“ № 13- адв. Т.Д., на  основание чл.2 ал.1 т.3от ЗОДОВ  сумата от 3  000 лв. /  три  хиляди лева/, представляваща обезщетение  за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпления, по отношение на които ДП е било прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК с Постановление от 07.11.2017 г. на РП при РП Харманли, в сила от 21.11.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане на постановлението в сила – 21.11.2017 г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 60 000лв. като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

 ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България, гр. София, бул. „ Витоша“ № 2  да заплати на  Б.Ю.О., ЕГН ********** от гр. Харманли, със съдебен адрес ***, пл. „ Възраждане“ № 13- адв. Т.Д., сумата в размер на 35,50 лв.,  направени по делото разноски, съобразно уважената част на иска.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                             ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :