МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ПО НАХД № 499 ПО ОПИСА НА КАРЛОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД ЗА 2013 ГОДИНА
Ш.А.В.,*** е привлечен като обвиняем за това,
че на
07.10.2012г. в гр. К., обл. Пловдивска, без да притежава ловен билет, е убил дребен
дивеч - катерица, специално указана в Закона за лова и опазване на дивеча, в
приложение 1 I. б. Б т. 13 към чл. 5 ал.5 от ЗЛОД на стойност 100 лв. - престъпление по чл. 237 ал. 2 от НК.
Районна прокуратура– К. е внесла предложение за
освобождаване на В. от наказателна отговорност за извършеното от него деяние и
налагане на административно наказание.
В съдебно заседание след приключване на съдебното
следствие, представителят на Районна прокуратура – К. поддържа предложението.
Пледира обвиняемият да бъде освободен от
наказателна отговорност за престъплението по чл. 237 ал. 2 от НК, като му се
наложи административно наказание глоба в размер на минимума от 1000 лева.
Обвиняемият Ш.А.В., редовно призован за съдебно
заседание, не се явява. Защитникът на
обвиняемия адв. Т.С. моли обвиняемият да
бъде оправдан, тъй като извършеното деяние не представлява престъпление по чл.
237 ал. 2 от НК, алтернативно да му се наложи на основание чл. 78а ал. 5 от НК административно
наказание глоба в размер, не по-висок от 300лв., тъй като тя била алтернативното
наказание на пробацията, предвидена в текста, по който В. е привлечен като
обвиняем.
Съдът, като обсъди всички доказателства, събрани по
делото – обясненията на обвиняемия В., дадени в досъдебното производство, показанията
на свидетелите Ф.А.С.-Д. и В.П.Д., дадени в хода на досъдебното
производство, изготвената и приета съдебно- ветеринарномедицинска експертиза,
изготвена от вещото лице д-р Р.Д., изготвената и приета съдебно- стокова експертиза,
изготвена от вещото лице Д.Б.Д., писмените доказателства – протокол за оглед
на местопроизшествие от 07.10.2012г. и фотоалбум към него, протокол за доброволно
предаване от 07.10.2012г., Справка от Ловно- рибарско дружество, гр. К. изх. №
86/10.12.2012г., справка от мл. полицейски инспектор по КОС при РУП- К. № ЗМ/К-703/11.12.2012г., справка от мл.
полицейски инспектор по КОС при РУП- К. №ЗМ/К-703/12.06.2013г., свидетелство за
съдимост и характеристична справка на обвиняемия, прочетени и приобщени като
доказателства по делото, предявените на основание чл. 284 от НПК веществени
доказателства един брой въздушна пушка „Model „**”, **** с дървен
приклад, мерник и мушка и убития дивеч – катерица, намери за установено
следното:
Ш.А.В., ЕГН ********** е роден на ***г***, Пловдивска
област, ул. „В.” № 7. ***** е и е ***гражданин. *********.
Обвиняемият Ш.А.В. ***. Той не притежавал разрешение
за носене на огнестрелно оръжие, нито имал регистрирано такова на свое име. Не бил
член на ловно- рибарското
дружество на гр. К., не притежавал ловен
билет, нито индивидуално или групово разрешително за лов. Обвиняемият имал пневматично
оръжие въздушна пушка „Model
„62”, ****, която не била
на разрешителен, а на уведомителен режим, за притежанието на която не бил уведомил органите на МВР, съгл. чл. 54
ал. 1 от ЗОБВВПИ, задължаваща гражданин
придобил пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула, каквото
представлява въздушната пушка, в 14 дневен
срок от придобиването му, да уведоми органите на МВР.
На 07.10.2012г. – почивен ден- неделя, обвиняемият В.
излязъл от дома си около 9.30ч. Взел със себе си въздушната си пушка „Model „62”, ****, тъй като възнамерявал да постреля по врабчета. С
пушката се насочил към градината, находяща се зад Културния дом в гр. К.. Там
спрял и забелязал на едно дърво
катеричка. Прицелил се с въздушната пушка в катеричката и произвел три
изстрела.
Междувременно от къщата си, находяща се на ул.
„К.” № 14 в гр. К., свидетелката Ф.С.-Д. чула произведени от обвиняемия изстрели и излязла на балкона на първия етаж
на къщата. Оттам тя видяла обвиняемия В., който държал в ръцете си въздушна
пушка и стрелял в короната на дървото, което било в непосредствена близост до
оградата на нейната къща. Свидетелката се загледала в короната на това дърво,
за да разбере по какво стреля и видяла катеричката. От балкона на дома си, тя
извикала към В. да спре със стрелбата по катеричката, тъй като тя била защитен
вид и че носи наказателна отговорност за прострелването й. Въпреки предупреждението
й обаче, обвиняемият В. продължил с изстрелите, като обикалял около ствола на
дървото, зареждал пушката и стрелял по
катеричката. След това С.- Д. видяла как
катеричката паднала до дънера на
дървото. Излязла от дома си и на место видяла, че катеричката, която била
ранена, не след дълго умряла. След като постигнал целта си, обвиняемият В. се
насочил към дома си и се прибрал.
Бил извършен оглед на
местопроизшествието, което било в гр. К., в парк от северната страна на
Културния дом на града. В непосредствена близост се намирала ограда на жилищен
дом, находящ се на ул. „К.” № 14. До дънера на дърво в
парка от източната страна, при огледа била намерена да лежи на земята катерица с черен цвят, с оцветен с бяла козина корем, която била иззета.
Краката й са били насочени към ствола на дървото. Били намерени открити рани в
коремната област и в единия крак, в областта на коляното.
Според заключението на
изготвената ветеринарно- медицинска експертиза
представеното й за изследване веществено доказателство- труп на животно,
представлява мъжки, полово зрял, тъмнокафяв ексземпляр, от вида обикновена
катерица, с дължина на тялото с главата 20см., дължина на опашката 16см. и с
тегло от 300гр. Катерицата била простреляна в десния тазов крайник, вследствие
от което получила фракура на дясната тибия. Тази травма не била смъртоносна, но
тя била причината животното да падне от
височина върху неравен терен и в следствие от това едновременно да контузи
левия гръден крайник(също травмата не е смъртоносна) и да счупи ребро, чиито
счупен край е нарушил целостта на гръдния кош и е настъпил масивен и
смъртоносен кръвоизлив в гръдната кухина.
Според заключението на
изготвената съдебно-стокова експертиза, стойността на убитата катерица с тегло 300гр. е в размер на 100лв.
Дивеч по смисъла на Закона за лова и опазване на дивеч, съгласно на чл. 5 ал. 1 от
него са всички бозайници и птици- обект на лов, които живеят на свобода при
естествени условия или се развъждат в заградени територии с ловно- стопанска
цел. Според ал. 2 т. 1 на разпоредбата обект на лов са бозайници и птици, съгласно
приложение № 1. Според чл. 5 ал. 5 от ЗЛОД в зависимост от биологичните
особености, режим на стопанисване и начин на ловуване, дивечът се разделя на
едър и дребен, посочени в приложение 1. В посоченото приложение 1 I. б. Б, т.13 към чл. 5 ал. 5 от ЗЛОД е упомената
катерицата.
С Протокол за доброволно предаване от 07.10.2012г. обвиняемият
Ш.А.В. предал на органите на РУП- К. въздушна пушка, „Model „62”, **** с дървен приклад, мерник и мушка. В протокола саморъчно
отразил, че това е пушката, с която е стрелял по катеричката, в градинката до
културния дом. Въздушната пушка била оставена на съхранение при домакина на
РУП- К. с разписка.
Изложената фактическа обстановка, е приета от съда за
категорично и безспорно установена въз основа на депозираните в досъдебното
производство гласни и писмени доказателства, приетите съдебни експертизи и
приобщените веществени доказателства. От тях точно и категорично се установяват
всички факти от значение за правилното решаване на делото – извършването на
деянието, неговото авторство и обстоятелствата от значение за наказателната
отговорност на дееца. Събраните по делото доказателства, изясняват пълно и
последователно приетата от съда за установена фактическа обстановка. Тя се
подкрепя от показанията на свидетелите и отчасти от обясненията на обвиняемия, дадени
в досъдебното производство. Съдът не кредитира обясненията на обвиняемия в
частта им, че е спрял да стреля по катерицата след предупреждението от страна
на свидетелката С.-Д. и си е тръгнал, а че животното е паднало от дървото е узнал
от нея в момента, в който се е отдалечавал от мястото, като счита същите за
израз на правото му на защита. Те се опровергават от показанията на свидетелите
С.-Д. и Д., които безпротиворечиво установяват, че въпреки предупреждението на
свидетелката, че деянието му е наказуемо и ще бъде сигнализирана полицията, В.
е продължил стрелбата до момента на падане на животното на земята. Показанията на тези свидетели са обективни,
неповлияни от заинтересованост от изхода на делото, логични и съдът ги
кредитира.
Вида на животното и причината за настъпилия
съставомерен резултат, настъпилата смърт на катерицата, се установява от изготвената
по делото ветеринарно-
медицинска експертиза – масивен и смъртоносен кръвоизлив в гръдната кухина,
следствие счупване
на ребро, счупения край на което е нарушил целостта на гръдния кош, получени
при падането от дървото на земята в резултат от фракурата на дясната тибия, получена от прострелването
в десния тазов крайник.Съдът кредитира ветеринарно- медицинската
експертиза, тъй като изготвилото я вещо
лице е обосновало обстойно своите изводи и притежава необходимите професионални
знания и опит за изготвянето й. Стойността на животното се установява от
заключението на изготвената съдебно- стокова експертиза, която съдът кредитира
като обективна и обоснована.
При така констатираното, настоящият състав намира, че
обвиняемият Ш.А.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 237 ал. 2 от НК. Същият на 07.10.2012г. в гр. К.,
обл. Пловдивска, без да притежава ловен билет, е убил дребен дивеч - катерица,
специално указана в Закона за лова и опазване на дивеча, в приложение 1 I. б. Б т. 13
към чл. 5 ал.5 от ЗЛОД на стойност 100 лв.
Престъплението по чл. 237 от НК засяга обществените отношения, свързани
с опазване на дивеча. Предмет на престъплението по чл. 237, ал. 2 от НК е дребен
дивеч, упоменат в ЗЛОД. Катерицата е дивеч по смисъла на чл.5 ал. 1 от
посочения закон, който гласи, че дивеч са всички бозайници и птици- обект на
лов, които живеят на свобода при естествени условия или се развъждат в
заградени територии с ловно- стопанска цел. Същата, макар и в града, живее на
свобода, при естествени условия в клоните на дърво, без човешка намеса или обгрижване.
Присъствието й там е забелязвано от много години от свидетелката С.-Д.. Катерицата е обект на лов, каквито според ал.
2 т. 1 на чл. 5 от цитирания закон са бозайници и птици, съгласно приложение №
1 от него и една от разновидностите на дивеча според чл. 5 ал. 5 от ЗЛОД -
дребен дивеч, посочен в приложение 1 I. б. Б т.
13 към разпоредбата. Не спада към изключенията на чл. 5 ал. 3 от закона, според
който не са обект на лов бозайниците и птиците по ал. 2, развъждани и
отглеждани в зоопаркове, зооградини и зоокътове, както и тези, развъждани във
ферми, до момента на разселването им в природата, тъй като развъждането и
отглеждането са дейности, свързани с човешка намеса, а в случая животното живее
свободно в клоните на дърветата, каквато е естествената му среда. По делото не
е спорно, а и категорично се доказа, че простреляното от обвиняемия
животно е именно катерица. Обвиняемият е извършил престъплението, като е осъществил
първата от формите на изпълнителното деяние – убие. Настъпилият съставомерен
резултат, смъртта на катерицата е в
пряка и непосредствена връзка с поведението на обвиняемия - произведения от
него изстрел с въздушната пушка, предадена от него доброволно на полицията още
същия ден, причинил фрактурата по десния
тазов крайник, падането от това на земята и смъртоносното увреждане, причинило
смъртта. Другия обективен елемент от състава на престъплението на
престъплението – липса на ловен билет, също е доказан по делото от справката от
Ловно- рибарско дружество К..
Съдът счита за неоснователно възражението на защитата,
че деянието на подсъдимия, не осъществява състава на престъплението по чл. 237
ал. 2 от НК, тъй като на процесната дата не е осъществявал правно- регламентирана
дейност – лов по дефиницията на ЗЛОД и действията му не са били насочени към осъществяване
на ловна дейност, по начина регламентиран в същия, който не уреждал улов на
дивеч в рамките на населените места. Обективният признак на престъплението не е
осъществяването на лов или ловуването по смисъла на чл. 43 ал. 2 от ЗЛОД (убиване, улавяне, преследване и нараняване
на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване, съхраняване, обработване,
превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него,
събиране и вземане на яйца от птици - обект на лов) и чл. 43 ал. 3 от ЗЛОД
(престой или движение на лица извън населените места със: 1. извадено от калъф
и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не; или 2. стъпни
капани, примки с метално въже и електрически звуковъзпроизвеждащи прибори за
привличане на дивеча), а убиването или улавянето на дребен дивеч. Препращането
в разпоредбата към ЗЛОП касае предмета на престъплението, а именно дребен дивеч,
специално указан в този закон, а не останалите обществени отношения, предмет на
регламентация в специалния закон. Обстоятелството, че деянието е извършено в
рамките на населено място не изключва престъпния му характер, тъй като ако
законодателят, беше счел противното, в текста на престъплението би било
предвидено, да се осъществява извън рамките на населените места или само в
ловните площи на страната, т.е. мястото на извършване на престъплението би било
предвидено като елемент от обективния му състав, подобно на това по чл. 235 от НК. Лов в рамките на населените места не е регламентиран от ЗЛОД, тъй като по
аргумент на противното такъв не се разрешава да се извършва там. Осъществяването
на изпълнителното деяние на престъплението се изразява в убиването на дивеч,
без деецът да притежава ловен билет, като без значение е и дали същият е имал
още от напускането на дома си намерението да убива точно такъв и да извършва
ловна дейност. В случая обаче подсъдимият е излязъл от дома си, носейки въздушна
пушка, не с намерението за спортна стрелба, а за да стреля по птици. При
пристигането си в парка, е забелязал катерицата в короната на дървото, решил е
да стреля по нея и е произвел изстрел. Въпреки, че е предупреден от
свидетелката С.-Д., че катерицата е животно, което се ползва със специална
закрила от закона и ще понесе наказателна отговорност, обвиняемият е продължил
целенасочено да стреля по животното, като е спрял едва при падането му на
земята, при което е настъпила смъртта му. Явно е, че поведението на обвиняемия
е било насочено именно към причиняване на този резултат, на постигането на
който са били подчинени действията му. Обстоятелството, че в трупа на животното
е намерена само една сачма по никакъв начин не опровергава категоричните
показания на свидетелите за броя на произведените от обвиняемия изстрели, тъй
като той е стрелял до момента, в който успее да улучи катерицата. Не е спорно,
че смъртта на катерицата е причинена следствие изстрел с приобщената по делото
като веществено доказателство въздушна пушка. Макар и в резултат на
несмъртоносен изстрел, то щом сачмата е причинила фрактура на костта, при
попадането й в нея, пораженията в меките части неминуемо биха били по-големи.
Законодателят не е предвидил престъплението по чл. 237 ал. 2 от НК, при
хипотезата на извършването му без ловен билет, да се извършва с точно
определено оръжие или пък начин, за да е съставомерно. Извършеното от В. деяние
не е с обществена опасност по-ниска от обичайната за престъпленията от същия
вид. Същият е проявил упоритост при осъществяването му, дори и след
предупреждение, че носи наказателна отговорност за убиване на катерицата,
деянието е извършил и в присъствие на дете, което отблизо е наблюдавало
действията му по убиване на катерицата, а след това и смъртта й.
Обстоятелството, че е извършено в града, прави поведението му още по-укоримо,
тъй като създава опасност за нараняване и на хора.
Субективният елемент от състава на престъплението се
характеризира със съзнание у дееца, че убива дребен дивеч без да притежава ловен
билет. Престъплението е извършено от обвиняемия при форма на вина пряк умисъл. В.
е знаел, че няма ловен билет, въпреки което
целенасочено е реализирал изстрели по катерицата, целейки смъртта й, която е настъпила.
За
престъплението по чл. 237 ал. 2 от НК законът предвижда наказание до шест
месеца пробация или глоба от 100 до 300лв., както и лишаване от право по чл. 37
ал. 1 т. 7 от НК. Обвиняемият В. не е осъждан. От извършеното от него не са
настъпили съставомерни имуществени вреди. Затова съдът прие, че са налице
предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК и освободи обвиняемия от наказателна
отговорност като му наложи административно наказание глоба.
Предвиденият
от закона размер на това административно наказание е от 1000 лв. до 5000 лв.
Съдът намира, че справедливото и достатъчно за осъществяване целите за
персонална и генерална превенция, в случая е административно наказание глоба в
размер на хиляда лева. Изводът на съда е основан на преценката на смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства. Обвиняемият е с добри характеристични данни, чисто
съдебно минало, трудово и семейноангажиран, изразил е съжаление и критичност в
досъдебното производство. Посочените обстоятелства съдът преценява като
смекчаващи отговорността, отегчаващи не констатира. Поради изложеното, за
извършеното от обвиняемия съдът му определи административно наказание глоба в
минималния размер хиляда лева глоба. Неоснователно е искането на защитата за
налагане на административно наказание глоба в размер не по-висок от 300лева.
Действително за престъплението по чл. 237 ал. 2 от НК е предвидено наказание
глоба в размер от 100 до 300 лева, но според разпоредбата на чл. 78а ал. 5 от НК административното наказание глоба не би могло да надвишава размера на
наказанието глоба, само когато то е единственото предвидено за съответното
престъпление наказание или пък наред с глобата е предвидено и наказание, което
е по-леко от нея. В случая за процесното престъпление глобата не е единственото
предвидено наказание, а освен него е налице и друго алтернативно по-тежко от
нея- пробация, което прави разпоредбата на чл. 78а ал. 5 от НК неприложима.
Съдът не
наложи на обвиняемия административно наказание лишаване на права на основание
чл. 78а ал. 4 от НК, макар и лишаване от права да е предвидено за
престъплението, тъй като същият не е носител на такива- не притежава ловен
билет и не членува в Съюза на ловците и риболовците в България.
На основание чл. 237 ал. 3 от НК съдът
отне убития дивеч – катерица в полза на държавата.
На основание чл. 379 от НПК във вр. с чл. 20 ал. 1 от ЗАНН съдът отне в полза на държавата принадлежащите
на обвиняемия Ш.А.В. вещи, послужили за извършване на престъплението по чл. 237 ал. 2 от НК – един брой въздушна пушка „Model „**”, **** с дървен
приклад, мерник и мушка.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди обвиняемия
да заплати по сметка на ВСС, в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 108.00
лв., представляваща разноски по делото.
По
изложените мотиви Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
П.В.