Р Е Ш
Е Н И
Е
№
гр.Ловеч, 22.08.2023 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на шести юни, през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА
РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА, като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 509 по описа за 2020 год,за да се произнесе съобрази:
Иск
с правно основание чл.31, ал.2 от Закона за собствеността.
Съдът
е сезиран с искова молба, подадена от Д.Д.Д., С.Д.П., М.Л.Т., Ч.Л.Т., М.М.Б., Н.М.Б.,
чрез пълномощника – адв. В.И.В. против Н.В.Г., лично и в качеството й на ЕТ „Н.Г.“,
с адрес: ***.
Ищците излагат
в ИМ, че с ответника по делото са съсобственици на имот с идентификатор №
43952.505.90 по кадастралната карта на гр. Ловеч, одобрена със Заповед № РД –
18 -10/07.04.2017 г. с административен адрес: гр. Ловеч, ул.“Хан Кубрат“ №6,
площ 914 кв.м и построената в него едноетажна промишлена сграда с
идентификатор: 43952.505.90.1, със застроена площ от 220 кв.м, при съседи на
сградата с идентификатори: 43952.505.87 и 43952.5050.86 и съседи на мястото:
общинско място, Христо и Дора Деневи Йоргови; улица от две страни и Никола
Наков, сега Нено Недев.
Твърди се, че обемът на правата на
собственост е, както следва: Дишко Колев Петров – 11,25%, Цветанка Петрова
Тодорова – 11,25%%; Невена Иванова Христова – 11,25%, Витка Константинова –
11,25%; Велислава Мичева Т. – 11,25%, Стефка Мичева Бошнакова – 11,25% Д.Д.Д. –
11,25%, С.Д.П. – 11,25%, Петко Петков Стойновски – 10% - наследодател на Иван
Петков Петров и Никола Петков Петров.
Ищците излагат, че Велислава
Мичева Т. е починала на 27.01.2016 г. и
оставила наследници – М.Л.Т. и Ч.Л.Т..
Стефка Милчева Бошнакова е
починала на 19.03.2019 г. и е оставила наследници – Н.М.Б. и М.М.Б..
Твърди се, че на 24.04.2017 г.
Недялка Христова Петрова, Велислава Иванова Петрова и Петя Иванова Петрова са
дарили на Н.В.Г. 16,25/100 ид.ч. от съсобствения Поземлен имот, описан по-горе,
като дарението е извършено с нотариален акт № 58, том II, регистър
2670, дело № 163 от 2017 г.
Посочва се, че на 15.05.2017 г.
Дишко Петров е продал на Н.В.Г. 11,25/100 ид.ч. от гореописания съсобствен
поземлен имот, като продажбата е извършена с нотариален акт № 124,том II, регистър 3171, дело №212 от 2017 г.
На 18.10.2019 г. Витка Иванова
Константинова е прехвърлила на Н.В.Г. собствените си 22.5/100 ид.ч. от
съсобствения поземлен имот, описан по-горе, което се удостоверява с нот.акт №
25, том XIV, номер от входящия регистър 5524 на Службата по
вписванията – Ловеч.
Наведени са твърдения, че към
настоящия момент фактическата власт върху целия съсобствен имот се упражнява от
ответницата по делото лично и в качеството й на ЕТ, като се използва във връзка
с промишленото му предназначение. Посочва се, че имотът е ограден, а достъпът
до него се осъществява през един вход. Твърди се, че ключ за двора на сградата
има ответника и в момента ищците не могат да ползват имота, тъй като нямат
ключ. Ищците излагат, че в тази връзка отправили неколкократни покани, като на
08.05.2019 г., чрез нотариус Цв.Лазаров № 138 към НК – Ловеч са отправили
нотариална покана към ответника по делото да им предостави възможност да
ползват описания имот в съответствие с обема на правата им или ако не го
направи, да им заплаща общо на всичките обезщетение за ползване в размер на 500
лв. месечно, като те да имат грижата да си разпределят същото на квотен принцип
помежду си. Сочат, че поканата е връчена на ответника на 24.06.2019 г. – лично
на ответника, за което има и съставена разписка и съответното удостоверяване от
нотариуса.
Ищците отричат към момента на
подаване на ИМ да им е предоставен достъп до съсобствения имот, съответно да им
е заплащано и претендираното от тях обезщетение.
МОЛЯТ, на основание чл.31, ал.2 от
ЗС, ответницата да бъде осъдена да заплати обезщетение за ползване на
собствената им част от имота за период от 9 месеца, считано от 24.06.2019 г. до
24.03.2020 г. в месечен размер от по 500 лв. или общо – 4500 лв., като същото
им бъде присъдено в съответствие с квотите им в съсобствеността върху имота, а
именно:
-Д.Д.Д. – 1125 лв.
-С.Д.П. – 1125 лв;
-М.Л.Т. – 562,50лв;
-Ч.Л.Т. – 562,50 лв;
-М.М.Б. – 562,50лв.;
-Н.М.Б. – 562,50лв.
Претендирани са и направените по
делото разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответницата
е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията, като е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок,задължителното
съдържание на отговора и последиците
от неподаването на такъв
или неупражняването на права.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Н.В.Г., лично и в качеството й на ЕТ „Н.Г.“*** е депозирала писмен отговор,в който е изразила становище по предявения иск. Заявява, че оспорва предявения иск по чл.31, ал.2 от ЗС както по основание, така и по размер. Посочва, че съгласно съдебната практика задължението за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Заявява, че ползва имота съобразно притежаваните от нея идеални части и не е лишила съсобствениците да ползват общата вещ. Позовава се на задължителната съдебна практика – ТР № 129 от 30.06.1986 г, ОСГК.
С Определение № 260025 от
30.03.2022 г. съдът е приел
направения по реда на
чл.233 от ГПК отказ от иска, предявен от С.Д.П. против
Н.В. Гетоова, лично и в качеството
й на ЕТ»Н.Г.» и
е прекратил производството по делото
по отношение на посочения ищец.
В хода на процеса
ищецът М.Л.Т., починал на 21.08.2021 г., е заместен по реда на чл.227 от ГПК от своите наследници по закон: Л.С.Т. /съпруга/
и С.М.Т. /син/.
Ищецът Н.М.Б.
е починал на 26.09.2021 г. и по реда на чл.227 от ГПК е заместен от наследниците си: В.В. Бошнакова /съпруга/, М.Н.Б. /син/ и В.Н.Б. /син/.
С Протоколно
опеделение от 09.05.2023 г., по реда на чл.214 от ГПК съдът е допуснал изменение в
размера на предявения иск, като
същият се счита предявен за сума в размер на 229,50лв. месечно
за имота със земя и сграда или за целия имот за всички
ищци общо в размер на
2065,55лв, съобразно квотите
им в съсобствеността, както
следва: Д.Д. – 515,38 лв,
за н-ци М.Л.Т. – 258,19 лв,
за Ч.Т. – 258,19лв., за М.Б. – 258,19 лв. и за н-ци Н.Б. – 258,19 лв.
Ищците не вземат лично участие в процеса, като се представляват от адв. В.. От името на ищците упълномощеният адвокат поддържа заявените искове и моли да бъдат уважени в пълния претендиран размер, след допуснатото изменение на иска. Подробни фактически и правни доводи са развити в писмена защита.
Ответницата взема лично участие в процеса, като се представляват от адв. К., която от името на доверителката си оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Подробни съображения са изложени в хода на устните състезания.
Съдът като съобрази становището на страните по делото, събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице: инж.Ж.Й., което възприема като компетентно, законосъобразно и депозирано убедително, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, че
страните са съсобственици на следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор
43952.505.90 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч,
община Ловеч, обл. Ловеч, одобрени със Заповед № РД-18-10/07.04.2007 г. на ИД
на АГКК, с адрес: гр. Ловеч, п. к. 5500, ул. „Хан Кубрат“ № 6, с площ от 915
кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – кожарска, кожухарска и обувна промишленост, стар 12 идентификатор –
няма, номер по предходен план 4955, при граници и съседи имоти с идентификатор
43952.505.124 и 43952.505.86, заедно със сграда с идентификатор 43952.505.90.1,
със застроена площ от 220 кв. м., брой етажи – 1-н, предназначение – промишлена
сграда
Обема на правата на всеки от съсобствениците по отношение на горния имот е установено със СПН с влязло в сила решение по допускане на делбата №477 от 21.11.2022 г., постановено по гр.дело № 1189/2021 г. по описа на съда.
С горепосоченото решение делбата е допусната между съделителите при следните квоти:
-55/100 ид части за Н. Вълкова Г., с ЕГН **********, с адрес: ***;
-по 11,25/100 ид. части за Д.Д.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. “Младост”, бл. 209А, ет. 3, ап. 21 и С.Д.П., с ЕГН **********, с адрес: ***;
-по 5,625/100 ид. части за Ч.Л.Т., с ЕГН **********, с адрес: *** и М.М.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***;
-по 2,8125/100 ид. части за Л.С.Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Младост 1“, бл. 9, вх. 1, ет. 13, ап. 46 и С.М.Т., с ЕГН ********** с адрес: ***;
-по 1,875/100 ид. части В.В. Бошнакова, с ЕГН **********, М.Н.Б., с ЕГН ********** и В.Н.Б., с ЕГН ********** всички с адрес: ***.
По настоящото дело е приложена нотариална покана – акт № 104, том I, рег.№ 2713/2019 г., изпратена чрез нотариус Цветослав Лазаров № 138 към НК, с която Д.Д.Д., С.Д.П., М.Л.Т., Ч.Л.Т., М.М.Б. и Н.М.Б. в качеството си на съсобственици с ответницата са поканили същата да им предостави възможност да ползват съсобствения имот. В противен случай са отправили изявление, че желаят да им заплаща обезщетение за пропуснати ползи в размер на 500 лв. месечно. Наред с това, са отправили покана към ответницата да изкупи собствените им идеални части от имота за сумата от 30 000 лв. Нотариалната покана е връчена лично на ответницата на 24.06.2019 г., което е удостоверено в изготвената от нотариус Цв.Лазаров Разписка №12/13.05.2019 г.
По искане на страните по делото са допуснати гласни доказателства.
От показанията на св. Бошнакова се установява, че баща й и негови роднини са съсобственици на процесния имот. Посочва, че имотът представлява фабрика/цех, на един етаж. Твърди, че роднините й не ползват имота и същият се ползва от други лица. Отрича имота да им е предлаган за ползване. Твърди, че през 2019-2020 г. са посещавали имота – тя, родителите й, нейният чичо и братовчед й В.. На място заварили работници, които не ги допуснали да огледат имота. Този ден не са се провели среща с лицето, което ползва имота.
Св.Димитров заявява, че имотът е бившият кожарски техникум. Там е ръководител производство от 2014 г. Твърди,че имотът е около 1 дка , ограден е с тел, с входна врата откъм главния път. Посочва, че сградата е двуетажна, като основно се ползва първия етаж, а вторият етаж и земята не се ползват. Според показанията на свидетеля, до имота има свободен достъп от 08:00ч. до 17:00ч. в делнични дни, а в останалите дни се заключва.В имота се извършва производствена дейност, но продукцията се изнася с количка през портала и МПС не влизат в имота. Спомня се, че през 2019-2020 г. част от съсобствениците /впоследствие разбрал, че са Бошнакови/ посетили имота, като целта им била да го огледат. Твърди, че тогава не са искали ключ за имота. Тръгнали си преди той да повика ответницата.
Св. Грозев заявява, че знае имота, тъй като работи там. Твърди, че от сутрин до вечер имота е отворен и има свободен достъп. Не знае някой да е предявявал претенции към имота, нито пък е виждал някой да го е посещавал. Ключ за сградата имат работниците, както и ответницата. Той също твърди, че готовата продукция се изнася директно, като не се допускат камиони вътре в ограденото място.
На основание чл.195,ал.1 от ГПК с оглед предмета на спора, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице инж. Й. се установява, че предмет на определяне на месечния наем са: Поземлен имот 43952.505.90, гр. Ловеч, ул.“Хан Кубрат“№6, вид собственост – частна, вид територия – урбанизирана, НТП – за кожарската и обувната промишленост, площ 915 кв.м., стар номер 4955 с построената в него сграда: Сграда 43952.505.90.1, функционално предназначение – промишлена сграда, брой етажи 1, застроена площ 220 кв.м. Съгласно заключението, стойността на месечния наем за целия имот е 105 лв. за земята + 354 лв. за сградата = 459 лв. Стойността на месечния наем за 50% ид.части е 229,50лв. Обезщетението за ползване частта на имота за 9 месеца, считано от 24.06.2019 г. до 24.03.2020 г. е 2065 лв.
При
така очертаната фактическа обстановка съдът е сезиран с сезиран с обективно и
субективно съединени искове с правна квалификация чл.31, ал.2 от ЗС - за
реализирана на извъндоговорна отговорност на ответницата на плоскостта на
института на неоснователното обогатяване.
В съдебната практика се приема, че хипотезата на чл.31, ал.2 от ЗС е частен
случай на общата забрана по чл.59 от ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за
сметка на друго.
Според разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗС, всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Съгласно чл.31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
Уважаването на иска по чл.31, ал.2 от ЗС предполага установяване по
делото от страна на ищците всички елементи от фактическия състав: съсобствена
вещ между ищците и ответницата и каква са техните идеални части; общата вещ да
се ползва лично само от някой от съсобствениците; неползващите съсобственици да
са отправили писмена покана за заплащане на обезщетение за ползите, от които са
лишени. Понятието „лично ползване” е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове.(ТР №7/02.11.2012 г. по тълк.дело № 7/2012г. на ОСГК)
Първият от посочените по-горе елементи е безспорно доказан по делото,
като по отношение на него между страните не е налице спор. От приложените по
делото доказателства се установява, че
между страните е налице съсобственост по отношение на процесния имот, като
с оглед ликвидиране съсобствеността върху имота
по описа на РС – Ловеч е образувано гр.дело №1189/2021 г., по което е
постановено решение по допускане на делбата, установени са съделителите и
техните дялове в имуществената общност.
По делото са ангажирани доказателства, от
които се установява, че ответницата ползва лично процесния имот по начин, който
препятства останалите съсобственици да го ползват съобразно правата си.
Съгласно ТР №7/02.11.2012 г. по тълк.дело № 7/2012г.
на ОСГК, ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е
отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и
той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е
предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. Задължението за заплащане на обезщетение от
страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писменото поискване
от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. В конкретния
случай отправената от ищците нотариална покана, в която е обективирано тяхното
едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, е получена лично от
ответницата на 24.06.2019 г.
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е претенция за заплащане на
обезщетение за период от 9 месеца, считано от 24.06.2019 г. до 24.03.2020 г.
Неоснователно се явява възражението на ответницата е, че
през исковия период не е лишила ищците от правото да ползват имота съобразно
припадащата им се идеална част от същия.
Страните не спорят, че процесният имот съставлява поземлен имот, в който
е изградена двуетажна сграда с промишлено предназначение, в която ответницата
осъществява стопанска дейност. Разпитаните по делото свидетели дават
непротиворечиви показания, че имотът е ограден, като до него има свободен
достъп в делничните дни за времето от 8:00 ч. до 17:00 часа. В останалото време
имотът се заключва, като с ключове разполагат ответницата и работниците.
Ответницата ползва първия етаж, но с оглед данните относно времето, през което
имотът се заключва, следва да се приеме, че достъпът до втория етаж е също
ограничен в същия времеви период. От изложеното по-горе следва, че достъпът до
поземления имот изцяло зависи от волята
на ответницата и е подчинен на
осъществяваната от нея дейност, с което за останалите съсобственици се създават
ограничени възможности да ползват имота.
В случая е без правно значение дали ответницата ползва изцяло имота,
предвид твърденията й, че не ползва двора и втория етаж от сградата.
Доказателствата по делото са безспорни и категорични, че в процесния период
достъпът до целия имот е изцяло под контрола на ответницата, като по този начин
се препятства възможността на ищците да
си служат и с втория етаж от сградата.
Ответницата възразява, че от страна на ищците не е отправяно искане за
осигуряване достъп до имота и сградата. Това възражение също е неоснователно.
Видно от съдържанието на приложената към исковата молба нотариална покана, на
първо място неползващите съсобственици са поканили ответницата да им предостави
възможност да ползват съсобствения имот, като в противен случай са заявили
искане да им заплаща обезщетение за пропуснати ползи. В случай, че същата е
имала желание да им осигури достъп да имота, то е следвало да изрази готовност
за това и да им окаже пълно съдействие, включително и чрез предоставянето на
ключ за имота. Тъй като по делото не са представени доказателства за инициирани
такива действия от страна на ответницата, настоящият състав приема, че тя не се
е отзовала на поканата им и не е оказала нужното съдействие за ползване на имота.
С оглед
на горното ответницата е обвързана със задължението за заплащане на обезщетение
на основание чл.31, ал.2 от ЗС, тъй като в случая е достатъчна отправената
писмена покана на неползващите вещта съсобственици за заплащане на обезщетение.
За да се освободи от отговорност, ползващият вещта съсобственик е следвало да
предложи на останалите съсобственици да ползват вещта лично според правата им в
съсобствеността и да им осигури ползването й според нейното предназначение.
Това условие в настоящия казус не е изпълнено, поради което ответницата дължи
на ищците обезщетение за ползите, от които са лишени, съответстващо на техния
дял в съсобствеността.
Съобразявайки изложеното по-горе, съдът
намира, че в полза на ищците Д.Д.Д., М.Л.Т.
/заместен по реда на чл.227 от ГПК от наследниците си Л.С.Т. и С.М.Т./, Ч.Л.Т., М.М.Б. и Н.М.Б. /заместен в
хода на процеса от наследниците си В.В. Бошнакова, М.Н.Б. и В.Н.Б./ като
съсобственици на процесния имот, са възникнали вземания за заплащане на
обезщетения срещу ответницата Н.В.Г., лично и в качеството на ЕТ“Н. ***.
Съгласно заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза,
стойността на месечни наем за целия имот е в размер на 459.00лв. Съобразявайки
квотите на ищците/съделители, при които е допусната делбата на процесния имот с
влязлото в сила решение по първата фаза
на делбата по гр.д.№ 1189/2021 г. на ЛРС, ответницата ще следва да заплати за
исковия период от 9 месеца (24.06.2019 г. до
24.03.2020 г.) на всеки от ищците обезщетение за ползите, от които са
лишени, както следва: Д.Д.Д. – 464,74лв; М.Л.Т./заместен от н-ците си л.С.Т. и С.М.Т./
- 232,37 лв. Ч.Л.Т. – 232,37лв, М.М.Б. – 232,37 лв. и Н.М.Б./заместен в хода на
процеса от н-ците си В.В. Бошнакова, М.Н.Б.
и В.Н.Б. – 232,37 лв. За разликата до пълния претендиран размер предявените
искове като неоснователни и недоказани ще следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да понесе отговорността за направените от ищците разноски по делото. Ищците са представили списък на разноските по чл.80 от ГПК, като по делото са сторили и доказали разноски, в общ размер на 880,00 лв., както следва: 180.00 лв. – платена държавна такса, 550.00 лв. – заплатен адвокатски хонорар и 150.00 лв. – внесен депозит за вещо лице.
Мотивиран от горните съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание
чл.31,ал.2 от ЗС , Н.В.Г., ЕГН **********, лично и в качеството й на ЕТ“Н.Г.“, ЕИК
*********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
Д.Д.Д., ЕГН**********, с адрес: ***, М.Л.Т. (заместен хода на процеса от
наследниците си Л.С.Т., ЕГН**********, с
адрес: *** и С.М.Т., ЕГН **********, с адрес: ***), Ч.Л.Т., ЕГН **********,, с
адрес: ***, М.М.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.М.Б. (заместен по реда на
чл.227 от ГПК от н-ците си В.В. Б………, ЕГН **********, М.Н.Б., ЕГН ********** и В.Н.Б.,
ЕГН **********, тримата с адрес: ***) обезщетение за период от 9 месеца, считано от 24.06.2019
г. до 24.03.2020 г. за ползване на собствената им част от имот с идентификатор № 43952.505.90 по кадастралната карта
на гр. Ловеч, одобрена със Заповед № РД – 18 -10/07.04.2017 г. с
административен адрес: гр. Ловеч, ул.“Хан Кубрат“ №6, площ 914 кв.м и
построената в него едноетажна промишлена сграда с идентификатор:
43952.505.90.1, със застроена площ от 220 кв.м, при съседи на сградата с
идентификатори: 43952.505.87 и 43952.5050.86 и съседи на мястото: общинско
място, Х… и Д.. Д… Й…; улица от две страни и Н …. Н…, сега Н.. Н… в размер,
съответстващ на квотите им на собственост върху имота, както следва:
-Д.Д.Д. – 464,74лв (четиристотин шестдесет и четири лева и 74ст);
- М.Л.Т.
(заместен по реда на чл.227 от ГПК от н-ците си Л.С.Т. и С.М.Т.) - 232,37 лв.(двеста
тридесет и два лева и 37ст);
- Ч.Л.Т.
– 232,37лв.(двеста тридесет и два лева и 37ст);
- М.М.Б.
– 232,37 лв.(двеста тридесет и два лева и 37ст) и
- Н.М.Б.
(заместен в хода на процеса от н-ците си
В.В. Бошнакова, М.Н.Б. и В.Н.Б.) – 232,37 лв. (двеста тридесет и два
лева и 37ст), като иска за разликата до пълния претендира размер, като
неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, Н.В.Г., ЕГН **********, лично
и в качеството й на ЕТ“Н.Г.“, ЕИК *********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на Д.Д.Д., ЕГН**********, с адрес: ***, М.Л.Т.
(заместен хода на процеса от наследниците си
Л.С.Т., ЕГН**********, с адрес: *** и С.М.Т., ЕГН **********, с адрес: ***),
Ч.Л.Т., ЕГН **********,, с адрес: ***, М.М.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.М.Б.
(заместен по реда на чл.227 от ГПК от н-ците си В.В. Б………, ЕГН **********, М.Н.Б.,
ЕГН ********** и В.Н.Б., ЕГН **********, тримата с адрес: ***) сумата от 880,00
лв (осемстотин и осемдесет лева) – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: