Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.Нова Загора,18.01.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на седми януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря: Диана Дечева
и в присъствието на прокурора: разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА Гр.
дело № 122 по описа за 2020 год., за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.422 вр. с чл.415 от ГПК в условията на евентуалност – чл. 124 ал.2 от ГПК.
Производството
е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25 офис-сграда
Лабиринт, ет.2 офис 4, чрез пълномощника – И.Н.Н., юрисконсулт на „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД, със съдебен адрес по чл.39 ал.1 от ГПК – гр.София
бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25 офис сграда „Лабиринт“ ет.2 офис № 4 срещу А.Н.А.,
с ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание чл.415 вр.с чл.422 ал.1 от ГПК в условията на евентуалност чл. 124 ал.2 от ГПК с цена на иска 1688.25лв.
В
исковата молба се твърди, че на 20.06.2018г. бил подписан Индивидуален договор
за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от 20.12.2016г., сключен между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ЕАД, с ЕИК ********* и „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД, с ЕИК *********, по силата на което вземането на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ЕАД, с ЕИК ********* срещу А.Н.А., произтичащо от Договор
за стоков кредит № 2866811 от 29.08.2017г. е прехвърлено в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски
на дружеството – кредитор. Общите условия на „Уникредит Кънсюмър Фейненсинг“ЕАД
съдържали изрична клауза, която уреждала правото на кредитор да прехвърли
вземането си в полза на трети лица.
Приложение
№ 1/20.06.2018г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 20.06.2018г. било представено само с данните на кредитополучателя, тъй като
данните на останавлите длъжници били защитени съгласно Закона за защита
наличните данни/чл.2 ал.2 т.2,3,5 вр. С чл. 23ал.1,2,3 вр. С чл.26 ал.2 от
ЗЗЛД/и приложенията към исковата молба не с епредставяли само на съда.
Съгласно
чл.4.3. от рамковия договор за цесия Агенция за събиране на вземания, в
качеството на цесионер се било задължило от името на цедента и за своя сметка
да изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на вземания имало изрично
пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД. В изпълнение на договорните
задължения и изискванията на закона на кредитополучателя било изпратено по реда
на чл.99 ал.3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия, ведно с уведомление за
предсрочната изискуемост с изх. № УПЦ-П-УКФ/2866811 от 10.07.2018г. от страна
на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД . Уведомлението било изпратено чрез „Български
пощи“ ЕАД с известие за доставяне. Същото се върнало в цялост като неполучено. Ищцовото
дружество изпратило повторно уведомително писмо за извършената цесия, ведно с
уведомление за предсрочната изискуемост с изх. № УХЦ/УПИ-С-УКФ/2866811 от
01.03.2019г. чрез ЧСИ Гергана Грозева, рег. № 915, с район на действие Окръжен
съд Стара Загора, което било връчено на длъжника по реда на чл.47 от ГПК.
Към
настоящата искова молба ищецът представял и моли съда да приеме копие от
уведомлението за извършената цесия и обявената предсрочна изискуемост от страна
на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с изх.№ № УПЦ/УПИ-С-УКФ/2866811 от 01.03.2019 г., което да връчи на ответника ведно
с исковата молба и приложенията към нея, в случай че последният оспори
действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания,
както и за настъпилата предсрочна изискуемост. Ищецът се позовавал на постановените от ВКС на основание чл. 290
и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д.
№ 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год.
на II т. о., съгласно
които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на
цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до
длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване
за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.
В
случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес и съдът
постанови горепосоченото връчване като нередовно, както и ако исковата молба
бъде надлежно връчена по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в настоящето
производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо
от посочения договор за паричен заем не е погасено,ищецът моли съда да приеме, че получаването на уведомлението
за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на
предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено
в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също
задължение. Длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване за извършена
цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е бил изпълнил на стария кредитор или на овластено
от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога
и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не бил от значение
за основателността на иска, след като по делото безспорно било установило, че
претендираното с исковата молба задължение не е било погасено. В тази насока
било Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/20112., IV г.о. и
Решение №173/15.04.2004г. на ВНС по гр.дело 788/2013г., ТИ.
В
случай че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес и исковата
молба бъде надлежно връчена на назначения на ответника на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител и последният възрази относно редовността на
уведомяването за извършената цесия и за предсрочната изискуемост на процесния Договор с връчването на препис от исковата
молба, ищецът моли съда да има предвид следното: установената фикция в чл. 47,
ал. 1 и ал. 5 ГПК е приложима, когато ответникът не може да бъде намерен на
посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението.
В този случай законът приемал връчването за редовно и с изтичане на срока за
получаване на книжата, съдът приема, че длъжникът е получил изходящото от
цедента чрез пълномощника уведомление за цесиите. С назначаването на особен
представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК възниквало
представителство по закон, не договорно представителство за назначения адвокат
и до назначаването му се стига, след като съдът приемел, че връчването на
книжата е станало редовно. Т. е. връчването на исковата молба и книжата към нея
предхождат назначаването на особения представител и последващото получаване на
исковата молба и книжата към нея от особения представител не засягат
редовността на връчването на ответника. В подкрепа на гореизложеното били Решение № 2887 от 30.10.2018 г.
по гр.д. № 1708/2017 на PC Сандански и Решение № 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018 на PC Варна.
Ищецът
сочи, че с оглед гореизложеното съдът приемал, че с факта на редовното връчване
на препис от исковата молба и доказателствата към нея, включващи и договора за
цесия и пълномощното и уведомления за извършената цесия, изходящо от цедента
чрез неговия пълномощник, както и уведомление за предсрочна изискумост, на
основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, с изтичането на срока за получаването на
книжата, длъжникът е получил уведомленията. Получаването на уведомленията било
факт, настъпил в хода на процеса, който бил от значение за спорното право и
поради това следвало да бъде съобразен при решаването на делото на основание
чл. 235, ал. 3 от ГПК. Проверката за редовност на връчването по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК се правело с оглед залепването на уведомление на настоящ и
постоянен адрес на ответника - физическо лице при неоткриването му на адреса и
изтичането на срока по ал. 2 и тя предхождала назначаването на особен
представител на ответника, съобразно ал. 6 на чл. 47, поради което и
получаването на книжата от особения представител било ирелевантно към
редовността на връчването на исковата молба и доказателствата към нея. В този
смисъл било Решение № 4480 от 08.11.2018 г.
по гр.д. № 5274/2018 г. на Районен съд - Варна.
Нещо
повече, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл.
47, ал. 1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се
назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент
се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Предвид изложеното
се налага цялостен извод, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на
суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление
на кредитора, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита
предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона
предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника - ответник. Горното становище е залегнало в мотивите на
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 198 от 18.01.2019 г. по
т.д. № 193/2018 г., I т.о., ТК на ВКС.
На
29.08.2017 г. А.Н.А. в качеството на Кредитополучател е сключила Договор за
стоков кредит № 2866811 с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание
Общите условия, при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД предоставя
стокови кредити. Цитираните Общи условия били неразделна част от договора за
кредит. С факта на подписването на Договора Кредитополучателят удостоверявал,
че му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна
на банката, получил е екземпляр от Общите й условия, запознат е с тях и
безусловно ги приема.
Съгласно
разпоредбите на Общите условия към Договора за стоков кредит, когато „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД отпускал стоков кредит, същият се отпускал за
цената на стоката, закупена от Потребителя в Търговски обект. В този случай
сумата по кредита се превеждала от Кредитодателя директно към съответния
търговец от който Кредитополучателят
закупувал стоката, като кредитът се считал усвоен от Потребителя на датата на
заверяването на сметката на съответния търговец със сумата на отпуснатия
кредит. Така, при условията на Договора за стоков кредит, Кредиторът бил
предоставил на Кредитополучателя кредит в размер на 1330,00 лева, при който
отпусната сума била преведена по банковата сметка на търговеца на дата
30.08.2017 г. В процесния случай със сумата от кредита бил закупени телевизор,
хладилник и активен високоговорител на обща стойност от 1 330.00 лева, за което
свидетелствала издадена фактура № ********** от 29.08.2017 г. от „Пелик
Груп" ООД.
Съгласно
сключения договор страните били постигнали съгласие, че главницата или общият
размер на кредита е 1450,02 лв., който представлявал сбор от следните
компоненти: чиста стойност на кредита 1330,00 лв. и застрахователна премия
120,02 лв., която Кредитополучателят се бил
задължил да заплати на Кредитора на 24 броя равни части, които били
включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.
Подписвайки
договора за кредит, Кредитополучателят се бил задължил да ползва отпуснатата в
кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и
при условията, указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи били
посочени в погасителен план, който се съдържал в договора за кредит. Посоченият
в погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включвала
съответна част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към
момента на предоставяне на кредита и съответна част от застрахователна премия.
В погасителния план били посочени и
падежът на изискуемост и погасяване на всяка една от вноските.
Съгласно
клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на
действие на договора се олихвявала с възнаградителна лихва, месечния размер на
която бил фиксиран за целия срок на договора и която се начислявала от датата
на покупката на стоката от търговския обект. Така, подписвайки договора за
кредит, страните били постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора
да бъде в общ размер на 407,34 лв. Общата сума, която Кредитополучателят се бил
задължил да върне при сключване на договора за кредит била в размер на 1857,36
лв., която съгласно клаузите на договора за кредит била платима на 24 броя
анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 77,39 лева, като
първата погасителна вноска била дължима на 01.10.2017 г., а последната била с
падеж на 01.09.2019 г., съгласно погасителен план, съдържащ се в Договора за
кредит, в който бил посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният
срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 1.09.2019 г./дата на
последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/, но предвид
обстоятелството, че кредитополучателят не биле изпълнявал задължението си за
заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем, на основание чл. 16, ал. 2, б. „а" от Общите условия, неразделна
част от договора за кредит, съгласно който кредиторът имал право да обяви всичките си вземания по предоставения
кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни
лихви, лихви за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен
размер при неплащане на три последователни погасителни вноски по кредита. От
страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД до кредитополучателят било
изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/ 2866811, с което му било
съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по
договора всички вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано
от 20.06.2018 г. /датата на прехвърляне на вземането/. Уведомителното писмо е
връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ Гергана Грозева Костова, на когото
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД е възложила правомощията по чл. 18,
ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители. Уведомлението за обявяване на
предсрочната изискуемост е получено от длъжника на 5.06.2019 г.
Съгласно
разпоредбите на приложимите към Договора за кредит Общи условия, при забава в
плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължал на
Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и
обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360
дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На
посоченото основание, на длъжника било начислено обезщетение за забава върху
дължимите суми в общ размер на 146,27 лв. за периода от 1.12.2017 г. до датата
на входиране на задължението в съда.
Кредитополучателят
не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която
била погасена до момента, била в размер на 155,80 лв., с която били погасени,
както следва: възнаградителна лихва: 59,44 лв., главница: 95,34 лв. и лихва за
забава 1,02 лв.
Ищецът
моли съда да приложи разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК в съответствие с
дадените указания в т. 9 от TP 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
а именно, че
съдът следва да вземе под внимание всички падежирали вноски до приключване на
съдебното дирене, настъпването на които падежи се явяват нововъзникнали факти
от значение за спорното право съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК /в
тази насока Решение № 184 от 4.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60361/2016 г., IV
г. о., ГК и Решение № 15/09.05.2017 г. по търг. д. № 60034/2016 г. на 1-во гр.
отд. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.
Ищецът
заявява в исковата си молба, че в съответствие с трайната практика на съдилищата с
настоящата искова молба уведомява ответника за предсрочната изискуемост на
кредита му за сумите, формиращи претенцията по евентуалния осъдителен иск.
Ищецът моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че А.Н.А., в качеството на кредитополучател по Договор за стоков кредит № 2866811' от 29.08.2017 г., дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК *********, следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1139/2019 г., 2 с-в на Районен съд - Нова Загора, а именно: 1 354.68 лева /хиляда триста петдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/ - главница по 22 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 01.12.2017 г. до 01.09.2019 г., по отношение на които на основание чл. 16, ал. 2, б. „а" от общите условия към договора е обявена предсрочна изискуемост считано от 20.06.2018 г.;188.32 лева /сто осемдесет и осем лева и тридесет и две стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от 01.12.2017 г. до 20.06.2018 г.; 145.25 лева /сто четиридесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 01.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда;законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга, както и да ни присъдите сторените и предявени разноски по ч.гр.д. № 1139/2019 г., 2 с-в на Районен съд - Нова Загора.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи изцяло или частично кумулативно
предявените обективно съединени положителни установителни искове срещу А.Н.А.,
ищецът моли съда след като се запознаете с всички доказателства по делото и
приложи разпоредбите на чл. 235 от ГПК, ищецът моли съда да постанови съдебен
акт, по силата на който да осъди А.Н.А., в качеството на
кредитополучател по Договор за стоков кредит № 2866811 от 29.08.2017 г., да
плати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК ********* следните
неизплатени по процесния договор суми: 1 354.68 лева /хиляда
триста петдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/ - главница по 22 броя неплатени погасителни
месечни вноски за периода от 01.12.2017 г. до 01.09.2019 г.; 188.32 лева /сто осемдесет и осем лева и
тридесет и две стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от 01.12.2017 г. до
20.06.2018 г.; 179.75
лева /сто
седемдесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава за
периода от 01.12.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда;законна
лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда
до окончателното погасяване на дълга. Ответникът може да заплати дължимите суми
по следната банкова сметка ***: IBAN: ***:
UBBSBGSF Обединена
Българска Банка АД.
Ищецът претендира
да му бъдат присъдени и
направените съдебно деловодни разноски и в настоящото производство.
1. С исковата молба ищецът прави
искане в случай, че ответникът оспори обстоятелствата, на които ищецът претендира вземането си да назначи съдебно -
счетоводна експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с
материалите по делото, както и с документите, съхранявани в деловодството на
ищеца, предоставени от цедента, да отговори на
следните
въпроси:
1. На
коя дата е изпаднал в забава Кредитополучателят?
2.
На
коя дата е усвоена от търговския партньор сумата, предмет на процесния договор
за кредит?
3.
Какъв
е размерът на непогасената главница по процесния Договор за периода от
01.12.2017 г. до 01.09.2019 г.?
4.
Какъв
е размерът на непогасената възнаградителна лихва за периода от 01.12.2017 г. до
20.06.2018 г. ?
5.
Какъв
е размерът на лихвата за забава, вследствие на забавено плащане по процесния
Договор до датата на входиране на Заявлението за издаване на ЗИ и ИЛ в съда?
6.
Какъв
е размерът на лихвата за забава, вследствие на забавено плащане по процесния
Договор до датата на подаване на исковата молба в съда?
С
исковата си молба ищецът моли съда да изиска и приложи служебно към настоящото дело
ч.гр.д. № 1139/2019 г., 2 с-в по описа на Районен съд - Нова Загора.
В срока по
чл.131 от ГПК по делото е депозиран писмен отговор на исковата молба от адв.Е.П.
*** в качеството си на особен представител на ответника А.Н.А., в който заявява
че, заведеният иск е допустим, но неоснователен.
С отговора на исковата молба се признава че действително между страните е бил
скюлчен договор за стоков кредит, но по делото нямало представени писмени
доказателства в подкрепа на твърдението, че на длъжника – ответник е било
изпратено писмено уведомление, с което същият е бил информиран, че договора е
бил прекратен едностранно и е била обявена неговата предсрочна изискуемост.
Счита се че не били налице законовите предпоставки за предсрочна изискуемост на
вземането, поради което иска се явявал неоснователен и се моли същият да бъде
отхвърлен.
С
отговора на исковата молба, особения представител на ответника заявява, че
алтернативно оспорва част от вземането, като погасено по давност, тъй като
вноските представлявали периодични плащания, които се погасявали с изтичане на
тригодишната погасителна давност, както и лихвата за забава на чл.11 б.“в“ от ЗЗД в ТР № 3 от 2011г. на ОАСГТК на ВС където било дадено определение на
„периодично плащане“.
Особения
представител на ответника заявява в отговора на исковата молба, че счита че в
случая бил налице юридически факт – едностранно прекратяване на договора за
стоков кредит, но липсвала покана изпратена до ответника с връчването на която,
освен поканата за незабавно изпълнение на парично задължение следвало да е направено изявление, че договора е
прекрате.
Прави
се възражение за недействителност на договора
и клаузите за възнаградителна лихва и ГПР, тъй като бил нарушен принципа
на справедливост.
С
отговора на исковата молба се моли съда при постановяване на съдебния си акт,
да не кредитира представените с исковата молба уведомления за извършена цесия,
тъй като нямало доказателства те да са достигнали до знанието на
кредитополучателя-длъжник. Не се възразява да бъдат приети като доказателства
представените с исковата молба писмени такива, като особения представител на
ответника заявява, че ще се ползва от тях.
В
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано – не се явява
представител, чрез нарочно депозирана по делото молба от пълномощника юрк. И.Н.
моли съда да уважи предявените обективно-съединени искове, като признае за
установено че ответникът дължи на ищцовото дружество всички присъдени суми
съгласно заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК издадена по чгрд № 1139/2019г.
по описа на РС-Нова Загора.В условията на евентуалност, в случай че съдът
отхвърли изцяло или частично предявените искове, моли съда да постанови съдебен
акт, по силата на който да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество
всички с,ми, претендирани с осъдителния петитум на исковата молба. Ищецът
претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК.
В
съдебно заседание ответникът – не се явява, не се явява и назначения му от съда
особен представител – адв. Е.П. ***, като последната чрез нарочно депозирано
становище по делото, моли съда да постанови решение с което да остави без
уважение исковата молба, като неоснователна и незаконосъобразна. Алтернативно
оспорва частично размера на дълга като погасен по давност. Излага подробно
становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за стоков кредит № 2866811 от 29.08.2017г. същият е бил сключен между Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД, с ЕИК ********* и
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД, с ЕИК ********* и А.Н.А., с ЕГН **********, с адрес ***
На
29.08.2017 г. А.Н.А. в качеството на Кредитополучател е сключила Договор за
стоков кредит № 2866811 с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание
Общите условия, при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД предоставя
стокови кредити. Цитираните Общи условия били неразделна част от договора за
кредит. С факта на подписването на Договора Кредитополучателят удостоверявал,
че му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна
на банката, получил е екземпляр от Общите й условия, запознат е с тях и
безусловно ги приема.
Съгласно
разпоредбите на Общите условия към Договора за стоков кредит, когато „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД отпускал стоков кредит, същият се отпускал за
цената на стоката, закупена от Потребителя в Търговски обект. В този случай
сумата по кредита се превеждала от Кредитодателя директно към съответния
търговец от който Кредитополучателят
закупувал стоката, като кредитът се считал усвоен от Потребителя на датата на
заверяването на сметката на съответния търговец със сумата на отпуснатия
кредит. Така, при условията на Договора за стоков кредит, Кредиторът бил
предоставил на Кредитополучателя кредит в размер на 1330,00 лева, при който
отпусната сума била преведена по банковата сметка на търговеца на дата
30.08.2017 г. В процесния случай със сумата от кредита бил закупени телевизор,
хладилник и активен високоговорител на обща стойност от 1 330.00 лева, за което
свидетелствала издадена фактура № ********** от 29.08.2017 г. от „Пелик
Груп" ООД.
Съгласно
сключения договор страните били постигнали съгласие, че главницата или общият
размер на кредита е 1450,02 лв., който представлявал сбор от следните
компоненти: чиста стойност на кредита 1330,00 лв. и застрахователна премия
120,02 лв., която Кредитополучателят себил
задължил да заплати на Кредитора на 24 броя равни части, които били
включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска. Подписвайки
договора за кредит, Кредитополучателят се бил задължил да ползва отпуснатата в
кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и
при условията, указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи били
посочени в погасителен план, който се съдържал в договора за кредит. Посоченият
в погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включвала
съответна част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към
момента на предоставяне на кредита и съответна част от застрахователна премия.
В погасителния план били посочени и
падежът на изискуемост и погасяване на всяка една от вноските.
Съгласно
клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на
действие на договора се олихвявала с възнаградителна лихва, месечния размер на
която бил фиксиран за целия срок на договора и която се начислявала от датата
на покупката на стоката от търговския обект. Така, подписвайки договора за
кредит, страните били постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на
договора да бъде в общ размер на 407,34 лв. Общата сума, която
Кредитополучателят се бил задължил да върне при сключване на договора за кредит
била в размер на 1857,36 лв., която съгласно клаузите на договора за кредит
била платима на 24 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на
77,39 лева, като първата погасителна вноска била дължима на 01.10.2017 г., а
последната била с падеж на 01.09.2019 г., съгласно погасителен план, съдържащ
се в Договора за кредит, в който бил посочен падежът на всяка отделна
погасителна вноска.
Крайният
срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 1.09.2019 г./дата на
последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/, но предвид
обстоятелството, че кредитополучателят не биле изпълнявал задължението си за
заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем, на основание чл. 16, ал. 2, б. „а" от Общите условия, неразделна
част от договора за кредит, съгласно който кредиторът имал право да обяви всичките си вземания по
предоставения кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и
остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в
пълен размер при неплащане на три последователни погасителни вноски по кредита.
От страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД до кредитополучателят
било изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/ 2866811, с което му
било съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски
по договора всички вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер,
считано от 20.06.2018 г. /датата на прехвърляне на вземането/. Уведомителното
писмо е връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ Гергана Грозева Костова, на
когото „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е възложила правомощията по
чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители. Уведомлението за
обявяване на предсрочната изискуемост е получено от длъжника на 5.06.2019 г.
Съгласно
разпоредбите на приложимите към Договора за кредит Общи условия, при забава в
плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължал на
Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и
обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360
дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На
посоченото основание, на длъжника било начислено обезщетение за забава върху
дължимите суми в общ размер на 146,27 лв. за периода от 1.12.2017 г. до датата
на входиране на задължението в съда.
Кредитополучателят
не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която
била погасена до момента, била в размер на 155,80 лв., с която били погасени,
както следва: възнаградителна лихва: 59,44 лв., главница: 95,34 лв. и лихва за
забава 1,02 лв.
На
20.06.2018г. бил подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/
от 20.12.2016г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД, с ЕИК
********* и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, с ЕИК *********, по силата на
което вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД, с ЕИК ********* срещу А.Н.А.,
произтичащо от Договор за стоков кредит № 2866811 от 29.08.2017г. било
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски на дружеството – кредитор. Общите условия на
„Уникредит Кънсюмър Фейненсинг“ЕАД съдържали изрична клауза, която уреждала
правото на кредитор да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Приложение
№ 1/20.06.2018г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 20.06.2018г. било представено само с данните на кредитополучателя, тъй като
данните на останалите длъжници били защитени съгласно Закона за защита
наличните данни /чл.2 ал.2 т.2,3,5 вр. с чл. 23ал.1,2,3 вр. с чл.26 ал.2 от
ЗЗЛД/и приложенията към исковата молба не се представяли само на съда.
Съгласно чл.4.3. от рамковия договор за цесия
Агенция за събиране на вземания, в качеството на цесионер се било задължило от
името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия,
за което Агенция за събиране на вземания
имало изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД. В изпълнение на
договорните задължения и изискванията на закона на кредитополучателя било
изпратено по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия, ведно
с уведомление за предсрочната изискуемост с изх. № УПЦ-П-УКФ/2866811 от
10.07.2018г. от страна на „УниКРедит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД . Уведомлението
било изпратено чрез Български пощи ЕАД с известие за доставяне. Същото се
върнало в цялост като неполучено.Ищцовото дружество изпратило повторно
уведомително писмо за извършената цесия, ведно с уведомление за предсрочната
изискуемост с изх. № УХЦ/УПИ-С-УКФ/2866811 от 01.03.2019г. чрез ЧСИ Гергана
Грозева, рег. № 915, с район на действие Окръжен съд Стара Загора, което било
връчено на длъжника по реда на чл.47 от ГПК.
Към
исковата молба ищецът представя и моли съда да приеме копие от уведомлението за
извършената цесия и обявената предсрочна изискуемост от страна на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с
изх.№ № УПЦ/УПИ-С-УКФ/2866811
от 01.03.2019 г., което
да връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея, в случай
че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата
продажба на вземания, както и за настъпилата предсрочна изискуемост. Ищецът се
позовавал на постановените от ВКС на
основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д.
№ 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год.
на II т. о., съгласно
които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на
цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до
длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване
за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.
В
случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес и съдът
постанови горепосоченото връчване като нередовно, както и ако исковата молба
бъде надлежно връчена по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в настоящето
производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо
от посочения договор за паричен заем не е погасено,ищецът моли съда да приеме, че получаването на уведомлението
за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на
предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено
в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също
задължение. Длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване за извършена
цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е бил изпълнил на стария кредитор или на овластено
от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога
и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не бил от значение
за основателността на иска, след като по делото безспорно било установило, че
претендираното с исковата молба задължение не е било погасено. В тази насока
било Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/20112., IV г.о. и
Решение №173/15.04.2004г. на ВНС по гр.дело 788/2013г., ТИ.
В
случай че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес и исковата
молба бъде надлежно връчена на назначения на ответника на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител и последният възрази относно редовността на
уведомяването за извършената цесия и за предсрочната изискуемост на
процесния Договор с връчването на препис
от исковата молба, ищецът моли съда да има предвид следното: установената
фикция в чл. 47, ал. 1 и ал. 5 ГПК е приложима, когато ответникът не може да
бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно
да получи съобщението. В този случай законът приемал връчването за редовно и с
изтичане на срока за получаване на книжата, съдът приема, че длъжникът е
получил изходящото от цедента чрез пълномощника уведомление за цесиите. С
назначаването на особен представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
възниквало представителство по закон, не договорно представителство за
назначения адвокат и до назначаването му се стига, след като съдът приемел, че
връчването на книжата е станало редовно. Т. е. връчването на исковата молба и
книжата към нея предхождат назначаването на особения представител и
последващото получаване на исковата молба и книжата към нея от особения
представител не засягат редовността на връчването на ответника. В подкрепа на
гореизложеното били Решение № 2887 от 30.10.2018 г. по гр.д. № 1708/2017 на PC Сандански и Решение № 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018 на PC Варна.
В
исковата молба се сочи, че с оглед гореизложеното съдът приемал, че с факта на
редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея,
включващи и договора за цесия и пълномощното и уведомления за извършената
цесия, изходящо от цедента чрез неговия пълномощник, както и уведомление за
предсрочна изискумост, на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, с изтичането на срока
за получаването на книжата, длъжникът е получил уведомленията. Получаването на
уведомленията било факт, настъпил в хода на процеса, който бил от значение за
спорното право и поради това следвало да бъде съобразен при решаването на
делото на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Проверката за редовност на
връчването по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК се правело с оглед залепването на уведомление
на настоящ и постоянен адрес на ответника - физическо лице при неоткриването му
на адреса и изтичането на срока по ал. 2 и тя предхождала назначаването на
особен представител на ответника, съобразно ал. 6 на чл. 47, поради което и
получаването на книжата от особения представител било ирелевантно към
редовността на връчването на исковата молба и доказателствата към нея. В този
смисъл било Решение № 4480 от 08.11.2018 г.
по гр.д. № 5274/2018 г. на Районен съд - Варна.
На основание чл. 47, ал. 6 ГПК при
изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК с оглед охрана интересите
на ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. Предвид изложеното се налага цялостен извод, че в хипотезата на
осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по
който е обективирано изявление на кредитора, че упражнява правото си да направи
целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените
в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник. Горното становище е
залегнало в мотивите на постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 198 от 18.01.2019 г. по
т.д. № 193/2018 г., I т.о., ТК на ВКС
Съдът е назначил
съдебно-счетоводна експертиза по делото с вещо лице С.К.С. от Списъка на вещите
лица към Сливенски окръжен съд, което да отговори на поставените му въпроси. Експертизата
е изготвена и депозирана в срок.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения
иск е с правно основание чл. 422 ал.1 вр. чл. 415 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79
ал.1 от ЗЗД: Иска се да бъде установено вземането на ищеца, досежно стойността
на неизплатени суми по договор за стоков кредит от 29.08.2017г. от ответника,
вземанията по договора са били прехвърлени с договор за цесия и включват
главница, възнаградителна лихва, обезщетение за забава, законна лихва, като
правното основание на исковете е по чл. 422 вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК в условията на евентуалност чл. 124 ал.2 от ГПК.
Съдът
намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
По
същество съдът намира иска за основателен по следните съображения:
При
възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК
за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на
ищеца бе да установи възникването на облигационно правоотношение между
праводателя му и ответника по процесния договор за стоков кредит кредит, по
силата на което е възникнало задължението за връщане на заемната сума съгласно
уговореното, ведно с лихва, валидно цесионно правоотношение, съответно надлежно
уведомяване на длъжника за извършената цесия, както и възражението на ответната
страна, че не са представени необходимите доказателства от страна на ищеца. В
тежест на ответника бе да установи положителния факт на погасяване на заема на
уговорените падежи, както и да докаже възраженията си.
С оглед
така разпределената доказателствена тежест се ангажираха доказателства, от
съвкупният анализ, на които се установи безспорно, че на
29.08.2017 г. А.Н.А./ответника/ в качеството на
Кредитополучател е сключила Договор за стоков кредит № 2866811 с „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Общите условия, при които „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД предоставя стокови кредити. Цитираните Общи
условия били неразделна част от договора за кредит. С факта на подписването на
Договора Кредитополучателят удостоверявал, че му е предоставен целият обем
преддоговорна и договорна информация от страна на банката, получил е екземпляр
от Общите й условия, запознат е с тях и безусловно ги приема. Така, при
условията на Договора за стоков кредит, Кредиторът предоставил на Кредитополучателя
кредит в размер на 1330,00 лева, при който отпусната сума била преведена по
банковата сметка на търговеца на дата 30.08.2017 г. В процесния случай със
сумата от кредита бил закупени телевизор, хладилник и активен високоговорител
на обща стойност от 1 330.00 лева, за което свидетелства издадена фактура №
********** от 29.08.2017 г. от „Пелик Груп" ООД. Съгласно
сключения договор страните били постигнали съгласие, че главницата или общият
размер на кредита е 1450,02 лв., който представлявал сбор от следните
компоненти: чиста стойност на кредита 1330,00 лв. и застрахователна премия
120,02 лв., която Кредитополучателят се бил
задължил да заплати на Кредитора на 24 броя равни части, които били
включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.
Съгласно
клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на
действие на договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на
която бил фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на
покупката на стоката от търговския обект. Така, подписвайки договора за кредит,
страните постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да
бъде в общ размер на 407,34 лв. Общата сума, която Кредитополучателят се е
задължил да върне при сключване на договора за кредит била в размер на 1857,36
лв., която съгласно клаузите на договора за кредит е платима на 24 броя
анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 77,39 лева, като
първата погасителна вноска била дължима на 01.10.2017 г., а последната била с
падеж на 01.09.2019 г., съгласно погасителен план, съдържащ се в Договора за
кредит, в който бил посочен падежът на всяка отделна погасителна
вноска.Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил
1.09.2019 г./дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/,
но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не биле изпълнявал
задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил
обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 16, ал. 2, б. „а" от
Общите условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно който
кредиторът имал право да обяви всичките
си вземания по предоставения кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски,
остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни за
предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане на три последователни
погасителни вноски по кредита. От страна на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД до кредитополучателят било изпратено уведомително писмо с
изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/ 2866811, с което му било съобщено, че поради допуснато
просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора всички вземания по него
са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 20.06.2018 г. /датата на
прехвърляне на вземането/. Уведомителното писмо е връчено на кредитополучателя
чрез ЧСИ Гергана Грозева Костова, на когото „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД е възложила правомощията по чл. 18, ал. 5 от Закона за
частните съдебни изпълнители. Уведомлението за обявяване на предсрочната
изискуемост е получено от длъжника на 5.06.2019 г. Съгласно разпоредбите на
приложимите към Договора за кредит Общи условия, при забава в плащанията на
дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължи на Кредитодателя, освен
всички просрочени и неизплатени месечни суми и обезщетение за забава в размер
на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава,
изчислена върху просрочената дължима главница. На посоченото основание, на
длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер
на 146,27 лв. за периода от 1.12.2017 г. до датата на входиране на задължението
в съда.Кредитополучателят не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към
Дружеството кредитодател. Сумата, която била погасена към датата на завеждане
на исковата молба в съда, била в размер на 155,80 лв., с която били погасени,
както следва: възнаградителна лихва: 59,44 лв., главница: 95,34 лв. и лихва за
забава 1,02 лв.
Съдът констатира, че са събрани писмени доказателства, от
които е видно, че на 20.06.2018г. бил подписан Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от 20.12.2016г., сключен между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ЕАД, с ЕИК ********* и „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД, с ЕИК *********, по силата на което вземането на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ЕАД, с ЕИК ********* срещу А.Н.А., произтичащо от Договор
за стоков кредит № 2866811 от 29.08.2017г. било прехвърлено в полза на „Агенция
за събиране на вземания“ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски
на дружеството – кредитор. Общите условия на „Уникредит Кънсюмър Фейненсинг“ЕАД
съдържали изрична клауза, която уреждала правото на кредитор да прехвърли
вземането си в полза на трети лица.
Съгласно чл.4.3. от рамковия договор за цесия „Агенция
за събиране на вземания“ЕАД, в качеството на цесионер се задължило от името на
цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за
което „Агенция за събиране на вземания“ЕАД
имало изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД. В изпълнение на
договорните задължения и изискванията на закона на кредитополучателя било
изпратено по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия, ведно
с уведомление за предсрочната изискуемост с изх. № УПЦ-П-УКФ/2866811 от
10.07.2018г. от страна на „УниКРедит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД . Уведомлението било
изпратено чрез „Български пощи“ ЕАД с известие за доставяне. Същото се върнало
в цялост като неполучено.Ищцовото дружество изпратило повторно уведомително
писмо за извършената цесия, ведно с уведомление за предсрочната изискуемост с
изх. № УХЦ/УПИ-С-УКФ/2866811 от 01.03.2019г. чрез ЧСИ Гергана Грозева, рег. №
915, с район на действие Окръжен съд Стара Загора, което било връчено на
длъжника по реда на чл.47 от ГПК.
По
делото е изготвена и представена в срок съдебно-счетоводна експертиза от вещото
лице С.К.С., в чиято компетентност и безпристрастност съдът не се съмнява и
която съдебно-счетоводна експертиза съдът кредитира изцяло. От заключението на
вещото лице се установи следното:
1.
На основание чл.13 ал.2 б.“а“ от Общите
условия към процесния договор кредитополучателя А. е изпаднала в забава,
считано от 01.01.2018г.;
2.
Сумата предмет на процесния договор е била
усвоена от търговския партньор на 29.08.2017г. , което било видно от
приложената към гражданския договор фактура № **********/29.08.2017г. издадена
на „Пеликан груп“ООД, гр.Нова Загора;
3.
Размерът на непогасената главница по
процесния договор за периода 01.12.2017г/падеж на първа неплатена погасителна
вноска/до 01.09.2019г./ падеж на последна погасителна вноска е в размер на
1354.68лв.;
4.
Размерът на непогасената възнаградителна
лихва за периода 01.12.2017г./падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до
20.06.2018г./обявяване на предсрочна изискуемост/ е в размер на 188.32лв.;
5.
Размерът на лихвата за забава, вследствие на
забавено плащане по процесния договор до датата на входиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в съда/02.08.2019г./
е в размер на 153.92лв.;
6.
Размерът на лихвата за забава, вследствие на
забавено плащане по процесния договор до датата на подаване на исковата молба в
съда/03.12.2019г./ е в размер на 200.21лв.
7.
Задълженията на ответника по настоящото дело
по процесния договор представлявали, както следва:неплатена главница от 22 бр.
погасителни вноски с общ размер от 1354.68лв. и неплатена възнаградителна лихва
от 7 бр. погасителни вноски с общ размер от 188.32лв. с падежни дати на всяко
първо число на месеца за периода от 01.12.2017г. до 01.09.2018г. вкл.
Предвид гореизложеното предявеният иск следва да бъде
уважен изцяло.
Относно разноските:
При
този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с
оглед на представените доказателства за реално извършени такива и при спазване
на правилата на чл.78, ал.1 ГПК, в негова полза следва да се присъдят
направените по настоящото производство разноски, както следва: 200.00 лева –
депозит за вещо лице, 320.00 лева- депозит за особен представител и 150.00лв -
юрисконсултско възнаграждение
Съгласно
съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл. 422, ал.1 ГПК, следва да се произнесе и по
отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от
резултата на спора /Определение № 417 от
3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I Т. О., ТК/. Ето защо,
ответникът, съобразно изхода от спорното исково производство, дължи на ищеца
направените в заповедното производство разноски в размер общо на и 183.77 лева, от
които 33.77лв. – държавна такса и 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Нова Загора
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 ГПК, по отношение на А.Н.А., с ЕГН **********, с адрес *** ЧЕ ДЪЛЖИ на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Д-р Петър
Дертлиев“ № 25 офис-сграда Лабиринт, ет.2 офис 4, със законни
представители: Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов - изпълнителни
директори сумата: 1 354.68
/хиляда триста петдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/ лева –
представляващи главница по 22 броя неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 01.12.2017 г. до 01.09.2019 г., по отношение на които на основание
чл. 16 ал.2 б. „а” от Общите условия към договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост, считано от дата 20.06.2018 г. /датата на прехвърляне на
задължението/; 188.32 /сто осемдесет и осем лева и тридесет и две стотинки/
лева – възнаградителна лихва за периода от 01.12.2017 г. до 20.06.2018 г.
/датата на прехвърляне на задължението; 145.25 /сто четиридесет и пет лева и
двадесет и пет стотинки/ лева – обезщетение за забава за периода от 01.12.2017
г. до датата на подаване на заявлението в съда – 02.08.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.08.2019 г. - датата на подаване
на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, за която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК № 778/06.08.2019 г. по ч.
гр. дело № 1139/2019 г. по описа на Районен съд Нова Загора.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК А.Н.А., с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Д-р Петър
Дертлиев“ № 25 офис-сграда Лабиринт, ет.2 офис 4, със
законни представители: Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов -
изпълнителни директори направените по
настоящото производство разноски, както следва:
200.00/двеста/лева – депозит за вещо лице, 320.00/триста и двадесет/лева- депозит
за особен представител и 150.00/сто и петдесет/лева - юрисконсултско
възнаграждение
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК А.Н.А., с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“
№ 25 офис-сграда Лабиринт, ет.2 офис 4, със законни
представители: Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов - изпълнителни
директори направените по
ч.гр.д. № 1139/2019г. по описа на РС-Нова Загора разноски, в общ
размер на 183.77 /сто осемдесет и три лева и
седемдесет и седем стотинки/ лева, от които: 33.77 /тридесет и три лева и
седемдесет и седем стотинки/ лева – държавна такса и 150.00 /сто и петдесет/
лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК А.Н.А., с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Нова
Загора в полза на бюджета сумата от
33.77/тридесет и три лева и седемдесет и седем стотинки/лева – дължима държавна
такса за производството по чл.422 от ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Сливен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: