№ 450
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Цветан Ив. Колев
Петър Стоицев
като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20231100601946 по описа за 2023 година
С Присъда № 377, постановена на 21.12.2022 година по НОХ дело №
6675/2021 година, подсъдимият Т. М. Т., ЕГН ********** е признат за
виновен в това, че на 19.06.2020 година, около 02,00 часа, в град София, на
бул. „Цар Освободител“, срещу „Градска галерия“ е причинил на М.С.М.,
чрез нанасяне на удар с дясната ръка, свита в юмрук, в областта на лицето му
лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана по хода на
горния десен орбитален ръб с обширни оток и кръвонасядане на меките
тъкани в областта и с повсеместно ангажиране на горния клепач на дясното
око с притваряне на очната цепка, която реализира медико-биологичен
признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като
деянието е извършено по хулигански подбуди – при липсата на личен мотив,
без да е предизвикан от пострадалия, с демонстрация на безнаказаност и
пренебрежение към установените правила и норми, закрилящи добрите нрави
в обществото, телесната неприкосновеност и достойнството.
На основание чл.131,ал.1,т.12, във вр. с чл.130,ал.1 от НК, във вр. с
чл.54,ал.1 от НК подсъдимият е признат е осъден на лишаване от свобода за
едно година, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години,
на основание чл.66,ал.1 от НК.
Подсъдимият е осъден да заплати и направените деловодни разноски.
Недоволен от присъдата е останал подсъдимият. Обжалва я в срок с
въззивна жалба /подадено е и допълнение към въззивна жалба, след изготвяне
на мотивите към присъдата/, в която оспорва първоинстанционната присъда и
моли постановяване на друга, с която той бъде признат за невиновен по
повдигнато обвинение по чл.131,ал.1,т.12 от НК. Съображението му е – липса
1
на хулигански подбуди, а за да извърши описаното, подсъдимият е действал с
намерение да защити свой приятел, т.е. с цел „самозащита“.
Прокурорът счита, че първоинстанционният съд не е допуснал
нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото, при анализа
на доказателствата и при постановяване на съдебния акт. Поддържа, че
фактическите изводи на СРС са обосновани и кореспондират със събрания
доказателствен материал по делото и правилно подсъдимият е бил признат за
виновен по повдигнатото обвинение. Намира наложеното наказание за
законосъобразно, съобразено с фактите по делото, с личността на подсъдимия
и с целите на личната и генерална превенция. Пледира за потвърждаване на
атакуваната присъда.
Софийски градски съд, след като съобрази материалите по делото,
становищата на страните и закона, констатира от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице,
имащо право и интерес да обжалва и то подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от
НПК.
Разгледана „по същество“, въззивната жалба е неоснователна.
Съображенията на съда са следните:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел от
фактическа страна следното:
На 19.06.2020 година, малко преди 02,00 часа, свидетелите И.Г.Н.,
Н.Г.Г., Д.Д.Х., А.Н.С. и Б.В.Д. се намирали в парка срещу „Софийска градска
художествена галерия“ и „Народен театър И. Вазов“. В този момент, в
близост до тях се намирала и компания от 7-8 млади мъже, сред които и
подсъдимия Т. М. Т. и свидетелите В.М.С., В.Д.Б., Г. Г.К., В.В.Т. и още
неустановени по делото лица.
Станала „закачка“, заради свидетелката Н.Г.Г.. Подсъдимият Т. М. Т.
проявил агресия като нанесъл удари на свидетеля И.Г.Н., при което двамата
се „сборичкали на земята“, нанасяйки си взаимно удари. Разтървали ги.
Свидетелите И.Г.Н., Н.Г.Г., Д.Д.Х., А.Н.С. и Б.В.Д. тръгнали по
булевард „Цар Освободител“ от „Градска галерия“ в посока „Руска църква“.
Компанията на подсъдимия Т. обаче не се отказала – последвала ги и
постоянно им подвиквали предизвикателни реплики.
В това време, на паркинга срещу „Градска галерия“ се намирали и
пострадалия свидетел М.М. и свидетелите К.П. и С.Е.. Свидетелят М.М., като
видял, че компанията на подсъдимия предизвиква другата компания,
подвикнал на компанията на подсъдимия Т. М. Т. да оставят на мира групата
на И.Г.Н., Н.Г.Г., Д.Д.Х., А.Н.С. и Б.В.Д..
Това накарало компанията на подсъдимия Т. М. Т. да спре да преследва
„първата компания“ и да се обърне към „новата“, която срещнал.
Първоначално пострадалият М.М. нападнал свидетелят В.Т. – един от
приятелите на подсъдимия Т. М. Т.. Свидетелят М. вдигнал ръце и се
предпазил успешно от ударите на Т. и успял да го избута. Тогава
подсъдимият, без причина се „засилил“ към М. и нанесъл юмручен удар в
2
областта на лицето му.
М. и компанията му се опитали да се отдалечат в посока на „Софийски
университет“, но били последвани от компанията на подсъдимия Т. М. Т.. В
този момент, до първата компания, /тази на пострадалия М.М., К.П. и С.Е./,
спрял полицейски патрулен автомобил, в който били свидетелите –
служители на МВР Л.К.Л. и Д.Н.Д.. Тогава пострадалият М. и свидетелят П.
показали на полицаите компанията на подсъдимия и конкретно подсъдимия
Т. М. Т. като обяснили, че именно той ги е нападнал и е нанесъл ударите над
свидетеля М..
Свидетелите – полицаи видели, че след като ги забелязала, компанията
на подсъдимия се разбягала. Служителите на СДВР предприели преследване.
Свидетелите Л. и Д. заловили подсъдимия Т. Т., който оказал „яростна
съпротива“.
В помощ на първия полицейски екип се притекъл и втори – този на
свидетелите С.Г.С. и К.М.Н., които пък заловили свидетеля В.В.Т. – един от
компанията на подсъдимия Т. Т..
Последващите събития са свързани с оказване на първа помощ на
пострадалия свидетел М.М. и на свидетелят И.Н., /пострадал при първата,
нападната от Т. компания/.
Това е фактическата обстановка, възприета за установена от
първоинстанционният съд.
Въззивната инстанция, след като съобрази доказателствата, събрани в
производството, приема за установена по фактите, идентична на описаната
обстановка.
ДОКАЗАТЕЛСТВА И ДОКАЗАТЕЛСТВЕН АНАЛИЗ:
За да достигне до горните изводи „по фактите“, съдът изхожда от
следните доказателства и техния анализ:
Характера на производството, логично предполага, че с най-голяма
тежест за изясняване на обективната истина, /особено досежно очертаване
картината на „стълкновенията“ между трите младежки компании/, имат
гласните доказателствени източници.
В рамките на досъдебното производство, а след това и непосредствено
приобщени чрез разпит в съдебното следствие са събрани показанията на
следните свидетели:
И.Г.Н., Н.Г.Г., Д.Д.Х., С.Н.Е., А.Н.С., Б.В.Д., Л.К.Л., Д.Н.Д., С.Г.С.,
К.М.Н., К.Е. П., пострадалият, съобразно обвинението М.С.М..
Свидетелят И.Г.Н. изнася факти за предисторията на конфликта, имащ
пряко отношение към настоящия казус. От разпита му се разбира, че докато
той заедно с негови приятели Д., Б., А. и неговата приятелка Н. са седели в
градинката на Народния театър, момчетата, седнали на съседна на тяхната
пейка започнали да закачат „със сексуален привкус“ момичетата от тяхната
компания. Когато решили да си тръгват, някои от момчетата от другата
компания станали агресивни. Момче със „синя тениска“, /разпознат в
последствие като подсъдимия Т. М. Т./ го нападнал, ударил го, прекатурил го
през пейката, на която седял и след това му нанесъл още няколко ритника в
тялото. Тръгнали по „жълтите павета“, в посока улица „Г.С.Раковски“,
3
следвани с подвиквания от компанията на подсъдимия. Видял и компанията
на пострадалия, която се опитала да ги предпази, но впоследствие разбрал, че
от тази компания единия е също нападнат и наранен.
„По цветист“ и емоционален разказ предава свидетелката Н.Г., която
описва побоя, нанесен над нейния приятел И.Г. доста по-подробно, което е
напълно обяснимо, доколкото той като потърпевш е нормално да не помни
всичко, което му се е случило. Нейните показания напълно подкрепят
изнесеното от свидетеля И.Г..
В подкрепа на горните показания са и показанията на свидетелката
Д.Д.Х., която макар и да не е видяла момента на нанасяне на удари над
свидетеля И.Г., е свидетел на началните етапи на възникване на скандала
между двете компании. От нейните показания става ясно, че скандалът е
възникнал заради това, че подсъдимият Т. М. Т., /момчето съ синята тениска/
е започнал закачка със свидетелката Н.Г., което е подразнило свидетеля И.Г. –
неин приятел. После свидетелката е видяла И.Г. със „сцепено коляно“,
Свидетелката С.Н.Е., момиче от компанията на пострадалия М.М. е
категорична в показанията си, че виждайки преминаващите две компании
пред тях, /първата преследвана от втората, която й подвиква/, М. единствено е
подвикнал на втората компания, /тази на подсъдимия Т./, „спрете, за какво се
карате…“. След това, свидетелката разказва буквално следното: цитат „….при
което едно момче със сив потник се обърна, върна се до М. и се опита да го
удари, но М. успя да се отдръпне. К. се опита да дръпне М. на страна, за да не
се сбият с този със сивия потник. Групата момчета си продължи по пътя, но
след това ги видяхме да се връщат обратно – тогава едно момче от групата,
облечено със синя блуза тръгна да удря М., който беше с гръб към тях. Аз се
изплаших и се дръпнах встрани към колата на М. и не видях какво се
случва….“. По нататък свидетелката разказва как свидетелите К. и М.
/пострадал/ са тръгнали по „жълтите павета“ и „момчето със синята блуза“ е
продължавало да ги гони. Свидетелката е видяла отдалеч и как М. и К.
срещнали патрулка и как говорили нещо с полицаите вътре в нея. После
полицаите тръгнали да гонят нападателите. Момчето със „синята блуза“ е
подсъдимия Т. М. Т..
Свидетелката А.Н.С. е била в непосредствена близост до останалите и
до случващото се, но поради интерес, който е предизвикан от някакво момче
„с бяла шапка“ е пропуснала основните събития. Въпреки това, тя казва нещо
особено важно в показанията си: Свидетелката се е върнала, за да вземе
пуловера на свидетеля Б.В.Д., заедно с приятелката си Д., защото, както тя
казва „ние сме момичета и тези няма да ни направят нищо“, което води към
извода, че опасността от поведението на компанията на Т. е била реална, дори
и за нея, която е била до някъде изолирана от случващото се.
Свидетелят Б.В.Д. с показанията си допълва и подкрепя изнесеното от
свидетелите И.Г. и Н.Г.. Той е и лицето, което е спряло патрулната кола. Той
посочва подсъдимия като основния агресор в разигралата се неприятна
ситуация.
Съдът дава вяра на показанията на тази група свидетели, разказващи
„предисторията“ на конфликта, при който свидетелят М.М. е пострадал от
подсъдимия Т. Т., доколкото изнесените от тях факти, освен че са взаимо-
4
непротиворечиви, са и напълно съответни на фактите, изнесени от напълно
непредубедени свидетели, каквито са служителите на СДВР Л.К.Л., Д.Н.Д.,
С.Г.С. и К.М.Н..
Съдът дава вяра и на показанията на свидетелите К.Е. П. и М.С.М.,
свидетели, които разказват за „продължението на историята“. М., виждайки,
че компания момчета преследва смесена и то по-малка компания по „жълтите
павета“ и не само преследва, но и, както казват двамата свидетели „едно от
момчетата буташе момичето, което викаше да ги остави на мира…“, е
подвикнал с намерение да преустанови това неприемливо поведение. Ако
оставим на страна показанията на пострадалия М.М., то незаинтересованият
свидетел К.П. разказва, че напълно непредизвикано „момчето със синята
тениска“, т.е. подсъдимия Т. се отскубнал от приятелите си, приближил се
към М., който бил с гръб към него, замахнал с дясната си ръка, на която на
свидетеля се сторило, че има нещо метално и го ударил по дясната вежда,
така както М. бил с груб към нападателя си.
Показанията на този свидетел са особено важни и заради друг един факт
– той изнася и разговор, който е провел с компанията, която е била
провокирана първоначално от компанията на подсъдимия Т. М. Т.. При този
разговор „момчето със сцепената вежда“, очевидно свидетеля И.Г. е описал
своя нападател като подсъдимия Т.. И двамата свидетели са категорични, че
пострадалият М.М. не е предизвикал по никакъв начин подсъдимия.
С извършени процесуално-следствени действия „разпознаване на лице“
от свидетелите К.П. и М.М. е разпознат подсъдимия Т. М. Т..
В съдебното производство е проведен разпит и на свидетеля В.М.С.,
който разказва следното: във въпросната нощ са били „пийнали малко“.
Разговаряли са с непозната компания – очевидно тази на свидетелите Н.Г. и
И.Г.. Между някой от компанията на В.С. и Т. Т., /неясно кой/ и момче от
другата компания е станала конфронтация/. Когато другата компания си е
тръгнала, неговата ги последвала, при което край „мавзолея“ попаднали на
още две момчета, които се заяли с тях и станала конфронтацията. Твърди, че
Т. Т. се е намесил единствено, за да защити „някакво момче, което свидетелят
В.С. не познава“, но че Т. е отвърнал на някой от отсрещната компания „в
самозащита“. Въззивният съд не може да даде вяра на показанията на този
свидетел, доколкото те не са достатъчно конкретни – не е ясно кое е това
момче от неговата компания, дето се е конфронтирало с непознатото момче
от насрещната, кое е това момче, което е нападнало и ударило Т. и по кое
свидетелят съди, че Т. е отвърнал именно при самозащита, доколкото по него
наранявания констатирани няма.
Още по-уклончиви и неясни са и показанията на свидетеля В.Б. – момче
от компанията на подсъдимия Т.: „… момчетата бяха или двама или трима,
май бяха двама…“. И този свидетел не посочва с кого от тяхната компания
според него е станал конфликт пред „Мавзолея“ с непознато момче от другата
компания. Отново твърде много неизвестни. Все пак, този свидетел посочва,
че след като е нападнат подсъдимия Т. се е обърнал и е започнал да нанася
серия от удари над едното, а може би /свидетелят не си спомня добре/, и над
второ момче – нещо, което далеч надхвърля необходимата и неизбежна
отбрана.
5
Напълно неутрални „стоят“ показанията на свидетеля В.Т., която казва,
че не си спомня дали Т. Т. е нанасял удари и колко и дали някой е нанасял
удари над Т. и колко.
Съдът е назначил експертиза, която да направи идентификация на
лицата, записани върху видеофайл на компакт диск от камери на мястото на
инцидента. Експертизата дава сведение, че е видимо съприкосновение между
лица, но че не може да даде описание на тези лица, т.е. записът не е подходящ
за разпознаване на лицата.
Тази експертиза, назначена, за да подпомогне съда в опита му да си
изясни на кои от противоречивите показания да даде вяра не допринася
особено много, поне не и в осъществяване на това намерение. Все пак, тя
подкрепя един, иначе неоспорим факт, че на въпросното място – пред
„Градска галерия“, на посочените дата и час е станал инцидент между хора.
Въззивният съд, анализирайки обсъдените доказателства, намира, че
следва да даде вяра на показанията на свидетелите И.Г.Н., Н.Г.Г., Д.Д.Х.,
С.Н.Е., А.Н.С., Б.В.Д., Л.К.Л., Д.Н.Д., С.Г.С., К.М.Н., К.Е. П., пострадалият,
съобразно обвинението М.С.М., доколкото техните показания, проследени
във взаимовръзка и последователност на изнесените факти, очертават една
съвсем логична и достоверно обрисувана фактическа обстановка. Не дава
вяра на показанията на свидетелите В.С., В.Б. и В.Т., доколкото тези
показания от една страна влизат в рязко противоречие с показанията на
посочените по-горе свидетели, и от друга са твърде, както съда по-горе вече
посочи „твърде уклончиви“ и не конкретни, което за едни свидетели –
очевидци поражда основателни съмнения в обективността им.
Останалите доказателства, сред които и обсъдените вече Протоколи от
процесуално-следствени действия „Разпознаване“, Медицинска експертиза и
първични медицински документи единствено подкрепят показанията на
посочената „първа група свидетели“ и съответно заключението по фактите на
въззивния съд.
В обобщение, съдът приема, че доказателствената съвкупност, очертава
фактическа обстановка, напълно съответна на възприетата за установена и от
първостепенния съд.
На базата на установеното „по фактите“, въззивният съд „по правото“,
намира следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Обвинението, повдигнато срещу Т. М. Т. е за престъпление по
чл.131,ал.1,т.12, във вр. с чл.130,ал.1 от НК.
По отношение на това, че е налице „лека телесна повреда“ от типа
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, причинена на
пострадалия М.М. спор по делото няма, поради което и съдът няма да се
спира подробно на този въпрос.
Спорен въпрос е дали подсъдимият е извършил деянието „по
хулигански подбуди“, както твърди обвинението, или не и още повече, дали е
извършил деянието, намесвайки се, за да защити свой близък приятел.
Въззивният съд, преценявайки фактите, подобно на
първоинстанционния приема, че от обективна страна е налице
6
квалифициращото обстоятелство по чл. 131, ал.1, т.12 от НК, като съдът
счита, че основателно деянието е квалифицирано като извършено по
хулигански подбуди.
По делото не се установи „личен мотив“ у подсъдимия Т. М. Т., който
да е станал причината той да осъществи нападение над пострадалия.
Очевидно е, че той е проявявал агресивно отношение през въпросната нощ, не
само към свидетеля М., но и към няколко други лица преди това – свидетеля
И.Г., свидетелката Н.Г., което негативно отношение безконтролно е
ескалирало в подобна хулиганска проява – незачитане на установените норми
на поведение и въведен обществен ред чрез брутална и дръзка саморазправа с
пострадалия и причиняване на телесна повреда.
Действията на подсъдимия са извършени на обществено място –
площад в централната част на град София. Самият пострадал няма никакво
отношение към подсъдимия, доколкото двамата до този момент не са се
срещали. М. няма отношение и към компанията на свидетеля И.Г., също
пострадал от Т., но не включен в обвинението. Свидетели на случилото се са
лица, които също нямат никакво лично отношение към Т.. При нанасяне на
побоя категорично се установи, че подсъдимият е нападнал пострадалия
напълно непредизвикан, самият М.М. не е нападал от своя страна нито Т.,
нито някое друго лице от неговата компания. Не без значение е фактът, че Т.
се отдалечава от компанията на М. и след секунди, непредизвикан, явно,
„покорен“ от собствените си емоции се връща и напълно без предупреждение
нанася удар в обърнатия с гръб към него пострадал. И още един факт е
особено показателен – когато една от нападнатите компании е показала Т. и
неговите другари и полицаите са предприели преследване с цел да ги спрат и
разпитат, Т. е бягал. И не само е бягал, но и както полицаите, които са го
задържали е оказал съпротива, което е наложило прилагане на белезници, за
да бъде умиротворен. Тези установени обстоятелства са още едно
доказателство, индиция за хулиганските подбуди, като израз на явно
незачитане на обществения ред и неуважение към обществото и към всеки
един негов член, когато субектът „… чрез действията си изразява открита
висока степен на неуважение към личността“ /ППВС 2 / 1974г./.
Безспорно установените последващи обстоятелства – това, че
присъстващите се намесили, за да прекратят саморазправата и настъпването
на по-тежки последици от нея категорично сочат за негативното отношение
на тези хора към подобна проява – тяхното неодобрение и възмущение от
подобни хулигански действия. В този смисъл неоснователни са доводите на
защитата, че деянието е неправилно квалифицирано като такова, извършено
по хулигански подбуди, тъй като Т. имал едва ли не „неуредени отношения“ с
пострадалия, че действията на подсъдимия са насочени единствено само
срещу личността на нападателя на неговия приятел, който така и не бе
посочен и идентифициран от свидетелите, че липсва елемент от състава на
престъплението – явно неуважение към обществото и реда, възприет в
него. Според ППВС № 2 от 29.06.1974г. по н.д. № 4/74г. нанасянето на обида,
причиняване на телесна повреда или други подобни действия по чисто личен
мотив могат да се квалифицират като хулиганство при евентуален умисъл,
ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно
неуважение към обществото. Същото разбиране е застъпено и в Решение №
7
65 от 08.03.2010г., по н.д. № 718/09г. на І н.о., където е упоменато, че
„хулиганските” мотиви не са съвместими с чисто личните, че тяхното
съчетаване е психологически възможно, но и стоящо в основата на
евентуалния умисъл на престъпното хулиганство.
Деянието е извършено от обвиняемия виновно, по отношение настъпилия
двояк престъпен резултат - с пряк умисъл по отношение причинената телесна
повреда и евентуален умисъл по отношение на хулиганските действия. Когато
нанася удар с юмрук, деецът с действието си цели да причини телесни
увреждания, като допуска, че е възможно да наруши обществения ред.
Първостепенният съд, напълно обосновано е признал подсъдимия за
виновен по посочения текст.
По отношение диференциране на наказанието, първостепенната
инстанция е съобразила императивните изисквания на закона и изчерпателно
е посочила защо спрямо този подсъдим не може да се прилага института на
чл.78А от НК, /апропо, освобождаване от наказателна отговорност за
престъпление, сходно с настоящото – чл.130,ал.1 от НК/. Определеното
наказание – „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение
е отложено с подходящ изпитателен срок е напълно адекватно, с оглед
изпълнение целите на генералната и личната превенция на закона.
На основание, изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 377, постановена от Софийски
районен съд на 21.12.2022 година по НОХ дело № 6675/2021 година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8