Р Е Ш
Е Н И Е
№260053
гр. Габрово, 05.07. 2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровски окръжен съд в открито
заседание на двадесет
и седми май през две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Косева
при секретаря М. Шаханова, като
разгледа докладваното от съдията Косева гр.д.№ 468 по описа
за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно осн. чл. 432 КЗ за сумата
26 500 лева неимуществени вреди и 50,50 лева имуществени вреди, претърпяни в
резултат на ПТП.
В исковата молба се излага, че на 03.08.2019г.
около 5:30 часа на главен път 14 км. 84 + 250, край гр. С., настъпило ПТП между
водача и собственик на мотор „С." 50 с peг. № *** - Н.К.И. и движещият се
зад него Ф. „Г." с peг. № ***, управляван от Т.Т.Д., собственост на А. С. Г..
Твърди се, че произшествието настъпило при завиване на ляво с подаване на
сигнал от моториста, като водачът зад него с л.а Ф. „Г. peг. № *** по
неустановени причини не се съобразил с дистанцията и скоростта си и ударил
моториста в задната част. В следствие на това Н.К.И. претърпял следните
увреждания: Фрактура на големият
туберкул на ляво рамо; Луксация на раменна става с открито наместване; Оток и
деформация на лява раменна става; Множество охлузни рани по ръцете и краката. Травматичните
увреждания били причина за трайно затруднение движението на горен ляв крайник
за срок около 4 месеца. Изследванията установили двустепенна средна телесна
повреда- луксация на раменна става и фрактура на големия туберкул на ляво рамо.
Тъй като била нужна манипулация за
наместване на изваденото рамо, ищецът изпитвал силни по интензитет болки при
наместването и в последствие. Извършена била и фиксация на лява ръка с поставяне на
ортеза. Предвид обездвижването на ръката ищеца изпитвал изключителни неудобства
и болка при извършване на ежедневните си дейности. Освен претърпените физически
болки и страдания и до момента при пострадалия бил налице пост- травматичен
стрес, изразяващ се в нарушения на съня, нарушения на апетита, главоболие,
фобиен страх и тревожност, рецидивиращо депресивно разстройство, посетил и
психиатър. Освен претърпените неимуществени вреди пострадалият закупил ортеза
за сумата от 50,50 лева, която сума представлявала имуществени вреди.
Във връзка с настъпилото ПТП било заведено
досъдебно производство № 315/2019г по описа на РУ- Севлиево. С Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 30.10.2020г. по пр.пр. 662/2019г.
на Районна прокуратура- Севлиево, досъдебното производство било прекратено на
основание чл. 343, ал. 2 от НК. Виновният за настъпилото
събитие водач Т.Т.Д. бил от кръга лица, чиято отговорност се покрива от
застраховката „Гражданска отговорност" - полица № BG/02/118002782702,
валидна от 23.09.2018г. до 22.09.2019г., издадена от застрахователна компания
ЗД „БУЛ ИНС" АД, за управлението на лек автомобил Ф. „Г." с peг. № ***.
Предвид изложеното
ищецът имал правен интерес да претендира застрахователно обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност"
на ЗД „БУЛ ИНС" АД по повод настъпилото ПТП и получените от него
травматични увреди и свързаните с тях разходи на заплатени медицински услуги и
лечения, както и нанесените му неимуществени вреди. Пред
застрахователя била предявена претенция по
реда на чл. 380, ал. 1 от Кодекса за застраховането, с
посочване на банкова сметка, ***. № НЩ 6413/29.10.2020г. ответното
дружество отказало
изплащане на застрахователно обезщетение.
Претендирано е застрахователна
компания ЗД
„БУЛ ИНС" АД да бъде осъдена да заплати на ищеца Н.К.И., сумата
от 26 500 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди-
изпитани болки и страдания, причинени от ПТП, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 03.08.2019г.- датата на
ПТП, до окончателното изплащане на задължението, като и
сумата от 50,50 лева, обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
05.08.2019г. - датата на закупуването на ортезата, до окончателното
изплащане на задължението. Претендира се и заплащане на разноски.
В
отговора на исковата молба ответникът застрахователна
компания
ЗД „БУЛ ИНС" АД признава наличието на застрахователно
правоотношение, но оспорва претенцията за имуществени и неимуществени вреди по основание и размер. Поддържа, че не е
налице противоправно и виновно поведение от страна на водача на л.а. Ф. „Г."
с peг. № ***. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия,
поради нарушение правилата за движение. Счита претендирания размер за
неимуществени вреди за завишен с оглед претърпените вреди. Сочи, че имуществените вреди не са доказани,
тъй като е представен само касов бон за сума, която не е видно от кого и за
какво е заплатена.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. чл. 432 КЗ дава право на увреденото лице при пътнотранспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който делинквента има застраховка „Гражданска отговорност”.
По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС /фактическият състав на който е виновно и противоправно
поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли твърдените
имуществени и неимуществени вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност”, с обект
гражданската отговорност на делинквента като автомобилист за вреди, причинени
при управление на процесното МПС.
Не е спорно между
страните по делото, че към дата на ПТП е налице гражданската отговорност на
водача на л.а. Ф. „Г." с peг. № ***- застрахователна полица №
BG/02/118002782702, валидна от 23.09.2018г. до 22.09.2019г., издадена от застрахователна
компания ЗД „БУЛ ИНС" АД.
За процесното
произшествие не е налице наказателно производство, с резултата по което
гражданският съд е длъжен да се съобрази, съгласно чл. 300 ГПК. Във връзка с
настъпилото ПТП е било заведено досъдебно производство № 315/2019г по описа на
РУ-Севлиево, като с Постановление за прекратяване на наказателно производство
от 30.10.2020г. по пр.пр. 662/2019г. на Районна прокуратура- Севлиево, същото е
било прекратено на основание чл. 343, ал. 2 от НК.
С оглед
изясняване механизма на ПТП, по делото са събрани писмени и гласни
доказателства- допусната и изслушана съдебна автотехническа експертиза, приложено е
досъдебното производство, разпитан е свидетелят
Т. Д..
Според
приетата като доказателство по делото съдебна автотехническа експертиза,
механизмът на ПТП е следният:
На 03.08.2019 год.,
около 05.50 часа, на главен път София-Варна - км. 84 + 250, местност „Ф."
в землището на гр. С. в посока гр. В. се движи мотопед марка „С." 50 с peг.
№ *** с водач Н.К.И. ***, със скорост
в около 33-39 km/h. В същата посока след мотопеда се движи лек
автомобил марка „Ф." модел „Г." с peг. № *** с
водач Т.Т.Д., със скорост в границата на - 40 - 41 km/h. Водачът на мотопеда от лентата си за движение
предприема маневра завой на ляво, въпреки
забранителен знак "забранен завой на ляво", движейки се по крива с радиус - 113,1+175,4т. Водачът
на л.а. „Ф." е предприел маневра изпреварване и когато е в насрещната
лента за движение траекторията му на движение се пресича с траекторията на
движение на мотопеда, при което настъпва удар между двете МПС. Ударът между
превозните средства настъпва между предната дясна част - преден десен калник на
л.а. „Ф." с лявата странична част на мотопеда - резервоара, като
превозните средства са под ъгъл един спрямо друг. Мотопеда предприема маневрата
завой на ляво, когато отстои на разстояние - 34,2 - 42,7 ш. в надлъжно
направление от мястото на удара и изминава разстояние - 34,8 - 43,1 ш при
движението си по дъгата. Когато мотопеда предприема маневрата завой на ляво,
л.а. „Ф." отстои от мястото на удара на разстояние - 45,2 ч- 46,0 ш.
Водача на л.а. „Ф." възприема мотопеда като опасност когато отстои от
мястото на удара на разстояние - 25,1 - 25,5 ш, което изминава за време - 2,31 -s-
2,30s. След
възприемане на опасността водача на л.а. „Ф." завива волана на ляво и
задейства спирачната система, при което предна лява гума отлага следа. След
удара мотопеда и мотопедиста падат и се установяват в северната лента на
пътното платно, а л.а. „Ф." северно от пътното платно. Скоростта на
мотопеда в момента на удара с л.а. "Ф." е в границите на - 8,81
-10,97 m/s или -33-39 km/h.,
което е и скоростта му на
движение. Скоростта на л.а. "Ф." в момента на удара е мотопеда е в
границите на - 7,04 - 7,25 m/s или -25-26 km/h.
В с.з. на
27.05.2021г. вещото лице е поддържало изготвеното заключение, като е пояснило,
че маневрата за завиване на ляво, която е
извършвал мотопеда, е при наличието на знак, който забранява завиване на ляво,
който знак е отбелязан и в протокола за оглед. Водачът на лекия
автомобил е можел да спре при скоростта, с която се е движел за 2,5 секунди, но
това може да стане само ако е възприел мотоциклетиста в момента, в който е
започнал да завива. Страничното отклонение на мотопеда е 5,3 м. до мястото на
удара, което е съвсем малко и не може
или трудно може да се разбере, възприеме от водача след него, че мотопеда
започва маневра завой, ако не се подаде сигнал за това. Водача отзад много
трудно би могъл да възприеме, че мотопеда започва ляв завой, за да отреагира,
ако няма сигнал за това. Има светлини, мигачи на кормилото на мотопеда, те се
забелязват и отзад, но само ако се включат. Може и с ръка да се подаде сигнал за
завиване. По принцип светлината в тъмното се забелязва по-добре, ако е бил
подаден светлинен сигнал би следвало водачът на лекия автомобил да го забележи,
ако е с ръка би било по-трудно, т. к. произшествието е в тъмната част на
денонощието. Светилният сигнал се прекратява след приключване на маневрата, а
сигнала подаден с ръка се прекратява преди започване на маневрата.
Вещото лице е
посочило още, че не може да даде заключение на какво разстояние е бил лекият автомобил от моториста, ако е бил
подаден сигнала с ръка, тъй като няма никакви данни по делото подаван ли е
някакъв сигнал от управляващия мотопеда,
че ще прави завой и кога, за да бъде дадено заключение по този въпрос.
Скоростта на водача на лекия автомобил не е висока, за това няма и големи
поражения. И на двамата водачи скоростта на движение е била ниска.
За
установяване механизма на ПТП са събрани и гласни доказателства:
Свидетелят Т. Д., водач
на процесният лек автомобил излага, че през 2019г. пътувал с познати към морето- било тъмно, рано сутринта около 5
часа или 6 часа, в края на месец юли или началото на месец август. По пътя на
излизане от гр.С. към гр.В. Т., човек се движел с моторетка. Свидетелят
започнал изпреварване с автомобила, но моториста тръгнал да завива в ляво в една
забранена улица. Свидетелят се опитал да го избегне и
влязъл в отбивката, за да избегне удара. Тогава на мястото на
произшествието нямало мантинела, за да пречи да се направи забраненият ляв
завой, но сега е сложена и такава, освен забранителният знак. Свидетелят
твърди, че моториста предприел забранения завой на ляво, след като автомобила
вече е започнал да го заобикаля, без да подаде какъвто и да било сигнал за
завиване- нито с ръка, нито светлинен- с мигач. Посочил е също, че не е очаквал моториста да завие точно там на
ляво, защото е забранено със знак "
забранено завиване на ляво". Моториста бил с каска, но не бил облечен със
специални за мотоциклет дрехи, а с обикновенни дрехи.
Свидетелката И.- съпруга
на ищеца, е посочила, че не знае как е станала катастрофата, той не й разказал
за това, а само й се обадил по телефона,
че "е станала катастрофа и са го блъснали, че ще се обади по-късно защото отива на снимка".
Съпругът й ходел на работа всеки ден с мотора и освен каска за главата други
предпазни средства не ползвал.
От приетата по делото
съдебно- медицинска експретиза се установява, че ищецът е получил изкълчване на
лявата раменна става и счупване в горната част
на лявата раменна кост, охлузване на левият горен и долен крайник и в продължение
на две седмици болки в шията. Проведено е
лечение и е поставена ортеза на лява раменна става- ръката е била
имобилизирана за срок от 2 м. с ортеза, възстановяването е продължило около 4
месеца, с по- интензитивни болки през
първите 2-3 месеца, при които пострадалият е имал нужда от чужда помощ в
ежедневието. Вещото лице е пояснило, че
полученото увреждане може да се получи при падане на ляво от собствен ръст или
по-голяма височина. Към момента обема на движение на лявата раменна
става е напълно възстановен и не се затруднява нито професионалната дейност,
нито ежедневието на ищеца. Не са налице и трайни последици за здравословното му
състояние. Ако пострадалия е бил с пълна екипировка при управление на
мотоциклета, е било възможно да получи по- лека контузия на лявата раменна
става.
При така събраните
гласни и писмени доказателства съдът намира, че не е доказано наличието на
деликтно поведение от страна на водача на лекия автомобил, функционално
обуславяща пряката отговорност на ответника, като застраховател на гражнсктата
му отговорност, по следните правни съображения:
От събраните
по делото писмени и гласни доказателства- материалите по приложеното досъдебно
производство №315/2019г. на РПУ- Севлиево, заключението на съдебно-
техническата експертиза за установяване механизма на ПТП, показанията на
свидетелите, не се доказват елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД за извършено от водача на увреждащия л.а.
нарушаване правилата за движение, установени в ЗДвП и ППДвП.
В исковата
молба се твърди, че водачът на лекият автомобил е причинил произшествието,
нарушавайки правилата за движение, като "не се съобразил с
дистанцията и скоростта си", но от
цитираните по- горе доказателства се установява, че нито скоростта на движение
на същия, нито дистанцията са причина за същото. Именно мотоциклетистът- ищец
по настоящото производство, е нарушил правилата за движение установени в ЗДвП и ППДвП, с което свое
поведение е станал причина за настъпването на произшествието, от което е
пострадал- въпреки поставен пътен знак
"забранен завой на ляво", Н.К.И., управлявайки превозно
средство /мотопед/, е извършил именно тази забранена маневра.
От показанията на водача
на процесния лек автомобил Т. Д., които кореспондират със заключението на съдебно-
техническата експертиза и данните по приложеното досъдебно производство, се
налага извода, че моториста е предприел
забранения завой на ляво, след като автомобила вече е започнал да го заобикаля,
и то без да подаде какъвто и да било
сигнал за завиване- нито с ръка, нито светлинен. Водачът на мотопеда от лентата
си за движение предприема маневра завой на ляво, въпреки забранителен знак "забранен завой на
ляво", движейки се по крива с
радиус - 113,1+175,4т. Скоростта на движение на лекият автомобил не е била
висока, както се твърди в исковата молба, видно и от заключението на съдебно-
техническата експертиза, нито дистанцията е била несъобразена. Водачът на л.а.
„Ф." е предприел маневра изпреварване и когато е в насрещната лента за
движение траекторията му на движение се пресича с траекторията на движение на
мотопеда, при което настъпва удар между двете МПС. Водачът на лекия автомобил би могъл да спре за 2,5 секунди при ниската
скорост, с която се е движил, ако е бил подаден сигнал от моториста за
маневрата, за да бъде възприет. По друг начин водачът на лекият автомобил не би
могъл да разбере за извършваната маневра, тъй като /както е посочило вещото
лице/ страничното отклонение на мотопеда е 5,3 м. до мястото на удара, което е
съвсем малко и не може или трудно може
да се разбере, възприеме от водача след него, че мотопеда започва забранената
маневра завой на ляво, ако не се подаде сигнал за това. Водачът на
лекият автомобил е посочил, че не е
очаквал моториста да завие точно там на ляво, защото е забранено, точно до
знака за забранено завиване на ляво. Факт е, че в момента на възприемане на внезапната
забранена маневра от моториста водача на л.а. „Ф." е завил волана на ляво
и е задействал спирачната система, при което, както е посочено в заключението
на вещото лице предна лява гума на
автомобила "отлага следа".
На основание
гореизложеното неоснователни и недоказани са доводите на ищеца, че същият е
подал сигнал /в исковата молба не се сочи какъв сигнал и кога/ за маневрата,
която е извършил- забранен завой на ляво, но поради несъобразена скорост и
дистанция от спрана на водача на лекият автомобил - т.е. поради нарушение на правилата за
движение от същия, е настъпило ПТП. По делото няма данни и не е доказано да е
подаван какъвто и да било сигнал за извършваната маневра от страна на
моториста- светлинен, за да бъде забелязан, или с ръка, въпреки, че такъв
трудно би бил забелязан в тъмната част на денонощието, когато е станало
произшествието. От доказателствата по делото- приложеното досъдебно
производство и разпитаната по делото свидетелка В. И., доведена от ищеца, не се
установява и доказва подаване на какъвто и да било сигнал за маневра от негова
страна. Свидетелката е посочила, че не знае как е станало произшествието, тъй
като съпругът й не е разказал за това. В тежест на ищеца е било да докаже
механизма на процесното ПТП, вкл. твърдението си, че е подал сигнал за
маневра, за което изрично му е указана
доказателствената тежест още с доклада по делото.
Водачът на
лекият автомобил е имал видимост към мотоциклетиста в момента на удара, но в
конкретната обстановка застрахованият не е бил длъжен и не е могъл да предвиди,
че мотоциклетистът, който се е движил пред него, ще предприеме забранена маневра
"завой на ляво" именно при наличие на забранителният знак
"забранен завой на ляво" и то без да подаде сигнал за това. Началният
момент, от който възниква задължението на водача на лекият автомобил да
предприеме мерки за предотвратяване на произшесвието, е този, в който той
обективно е имал възможност да възприеме опасността за движение. Тя има
динамично съдържание, като може и стабилно да съществува или да възникне при
известни обстоятелства, които водачът е длъжен да предвиди. В случая
извършването на маневра от моториста
„завой наляво” при забранителен знак "забранен завой на ляво"
безусловно не съдържа индиции за предвидима опасност, тъй като не се очаква такова поведение. Следва
да се отбележи също, че дори подаването на сигнал за извършване на забранената
маневра не заличава факта, че именно ищецът е нарушил правилата за движение,
като е пренебрегнал съзнателно и не се е
съобразил с поставеният знак, който изрично я забранява.
С оглед
изложеното, съдът намира, че поведението на водача на застрахования лек
автомобил не е било противоправно, т.е. отсъства първият елемент от фактическия
състав на непозволеното увреждане, поради което останалите събрани
доказателства по делото не следва да бъдат обсъждани. Доколкото отговорността
на застрахователя е функционално обусловена от тази на застрахования, а не се
установява наличието на деликт, то и ищцовите претенции се явяват изцяло
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода
на спора, на ответника на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, следва да
бъдат присъдени направените разноски в общ размер на 2 170 лева, от които 490
лв. – възнаграждения за експертизи 1680 лева адвокатско възнаграждение с ДДС.
Не са налице основания за намаляване на адвокатското възнаграждение като
прекомерно- същото е в размер на сумата 1592,40 с ДДС изчислено съгласно
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, а по договор - 1680 лева с
ДДС.
Водим от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.К.И., ЕГН ********** ***“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер”
№ 87, иск с правно основание чл. 432 КЗ за сумата 26 500 лева неимуществени вреди и 50,50 лева имуществени вреди- застрахователно
обезщетение в резултат на пътнотранспортно произшествие настъпило на 03.08.2019г.
около 5:30 часа на главен път 14 км. 84 + 250, край гр. Севлиево, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н.К.И., ЕГН ********** ***, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, на основание чл. 78 ГПК, сумата 2170 лева,
представляваща разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: