№ 25079
гр. София, 27.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА
като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Гражданско дело №
20221110106077 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.140 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от Aлекси К. А. срещу В. Н. Т. и В. Н. Т.
положителен установителен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване
за установено по отношение на ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС в
землището на село Плана наследодателите на ищеца К. А. Т. и Б. С. Т., придобили
процесния имот по наследство и давностно владение от бащата на К. Т. - А. Т. след
смъртта му през 1921 г., са били собственици на следния недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор 56624.7204.1181 по КККР, одобрена със Заповед РД -18-
14/12.02.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от
04.12.2017 г., с адрес на поземления имот: АДРЕС Столична община, с площ от 539
кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –
за друг вид застрояване, с предишен идентификатор 56624.7204.514, с номер по
предходен план 514, съседи – изток – ПИ с идентификатор 56624.7204.509 /бивш имот
411/ запад - ПИ с идентификатор 56624.7204.513 – път /бивш имот 411/, север - ПИ с
идентификатор 56624.7204.859/ бивш имот 410/, юг - ПИ с идентификатор
56624.7204.1182/ бивш имот 412/.
В ИМ се твърди, че процесния поземлен имот попадал в границите на
урбанизирана територия, определена с околовръстен полигон на с. Плана, район П.,
одобрен с протокол № 61/23.07. 1999 г. и Решение № 12 на Столичен общински съвет.
Същият попада в устройствена зона Жм1 – жилищна зона с малкоетажно застрояване в
природна среда и същият представлява нива, десета категория, нанесена в кадастрален
лист № Г-24-6-А в местността „Криви ниви“.
Ищецът твърди, че наследодателите му К. А. Т. и Б. С. Т. са притежавали и
обработвали в землището на село Плана 32 дка ниви и ливади, включително и нива в
местността „Криви ниви” с площ от 3577 кв.м. Целият имот са получили като
наследство от бащата на К. Т., починал през 1921 г. и друга част от майката на К, която
като вдовица е живеела при него, починала през 1936 г.
А. Т. заедно с още 28 жители на с.Ч., Самоковска околия закупили цялото
землище на село Плана състоящо се от ниви, ливади, пасища и гори от братя Д.,
1
жители на гр. П. в два последователни "Продавателни записа“ през 1897 и 1900 година.
Съгласно втория продавателен запис, издаден от „Национален централен архив“ като
купувач с № 10 бил А. Т.. След смъртта си през 1921 г. А. Т. оставил своя дял на
наследниците си – съпругата му и синовете му К. Т. с трима братя и две сестри.
Синовете и дъщерите си разделили една част от наследствения имот, а след смъртта на
майката /която живяла при К. Т./, през 1937 г. разделили окончателно наследствения
имот с доброволен договор за делба. Този договор бил оставен за съхранение при най-
възрастния от братята. От наследения имот К. Т. през 1035 г. записал 21 дка в
„Емлячния регистър“ в с. К., Самоковска околия, към която се водило кметското
намесничество на с. Плана. След 1935 г. „Емлячният регистър“ не бил воден или ако е
бил воден, не бил открит. Следващото деклариране на имота си К. Т. извършил през
1949 г. с данъчни декларации за 31 дка също в с. К., Самоковска околия и последно
декларирал 32 дка с опис- декларации за влизане в ТКЗС през 1958 г.
Този имот от 32 декара бил обработван от К и съпругата му Б. до внасянето му
в ТКЗС през 1958 година, видно от Удостоверение 17 33/22.12.2014 г. издадено от
кметството на с.Плана и са били членове на ТКЗС до края на живота си.
На 25.10.2000 г. за първи път бил изготвен помощен кадастрален клан на
основание притежаваните земеделски земи преди внасянето им в ТКЗС, обявен в ДВ
бр.98/61.12.2000 г., в който е възстановено правото на собственост върху нива с площ
3577 кв.м. в местността "Криви ниви“ на наследниците на К. А. Т., видно от скица №
1/15.05.2002 г. Имотът попадал в урбанизирана територия, определена с околовръстен
полигон на с. Плана, район П., одобрен с протокол № 61/23.07. 1999 г. и Решение № 12
на Столичен общински съвет.
През 2007 г. с Решение № 505/5.11.2007 г. на ОСЗГ, община П., заповед на
кмета на община П. № РЛ-09-262/17.07.2007 г., издадена по реда на чл. 11, ал. 4
ППЗСПЗЗ, удостоверение № 94- А-101/17.07.2007 г., издадено от Главния архитект на
община П., издадено по чл. 13, ал.5 от ППЗСПЗЗ и скица № 486/08.06.2007 г. от ГИС,
гр. София, издадена по изискванията на чл. 14 от ЗСПЗЗ, било възстановено правото на
собственост в съществуващи стари реални граници нивата в местност „Криви ниви“ с
площ от 3443 кв.м. бивш имот 411 на наследниците на К. А. Т.. Възстановените 3443
кв.м. по действащия помощен кадастрален план, приет по реда на чл. 13, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ попадали в имоти с планоснимачни номера 511,512,514 и 509.
Излага, че в грубо нарушение на действащите по това време закони имоти с
планоснимачни номера 511,512 и 514 били раздадени в периода от 1975-1980 г. за
построяване на вили на близки до тогавашната власт. Бил нарушен чл. 86 от ЗС до
изменението му с ДВ бр. 31/1990 г., според който кооперативната собственост не
можело да се придобива по давност. Съгласно чл. 11 от ПУ на ТКЗС утвърден с Указ
ДВ бр. 14/1958 г. внесената земя в ТКЗС оставала собственост на лицата, които са я
притежавали до включването ѝ в ТКЗС.
Без никакво законово основание имот с планоснимачен № 514 бил предоставен
с Протокол № /17.03.1977 г. на Н. В. Т. от УС на ППО, кв. Симеоново като единствен
стопански двор. Същият не бил член на ТКЗС, не притежавал земеделски земи в с.
Плана до 1958 г., видно от Удостоверение № 8 от 14.02.2000 г., издадено от кметството
на с. Плана. С имот с планоснимачен № 514 разширил двора на вилата, която бил
построил незаконно в имотите на други собственици. Неговите близки също нямали
имоти в местността „Криви ниви“. Н. Т. и наследниците му дори не били жители на
с.Плана.
2
УС на ТКЗС нямало никакво законово основание да раздава имоти за вили дори
и на членове на ТКЗС, тъй като съгласно чл. 2 , ал.3, т. 1 от „Правилник за приложение
на закона за трудовата поземленост“ ДВ бр.189/20.06.1946 г. единствен орган, който
бил упълномощен да признава единствен стопански двор била общинската комисия за
ТПС.
През 2011 г. със заповед № РД-18-55/15Л2.2011 г, на изпълнителния директор
на "Агенцията по геодезия, картография и кадастър"/АГКК/ била утвърдена
кадастрална карта включително и за имот № 411, в която като собственици на имота не
били записани наследниците на К. А. Т., въпреки, че в единствения съществуващ
одобрен кадастрален план до 2011 г., именно те били записани като собственици. Като
собственици на имот № 514 били записани наследниците на Н. В. Т., притежаващи
нотариален акт по давност.
Ищецът завел дело в Адмнистративен съд – София град срещу заповедта на
изпълнителния директор на АГКК. С решение № 2374/31.01.2014 г. ВАС обявил, че
заповедта е незаконосъобразна в частта за имот 411, защото не била съобразена с
Решение № 505/5.11.2007 г. на ОСЗГ, община П., което имало силата на констативен
нотариален акт. ВАС постановил имот с планоснимачен № 509 да бъде записан като
собственост на наследниците К. А. Т., а имоти с планоснимачни номера № 511,512 и
514 да бъдат записани като собственост, както на наследниците на К. А. Т., така и на
наследниците на Н. В. Т., като след разрешаване на спора за материалното право по
исков ред за тях оставала възможността да иницират процедура по чл. 53 ЗКИР за
изменение на ККР.
На основание решението на ВАС в АГКК били направени промени в
кадастралната карта и имот с планоснимачен № 514 имал нов идентификатор
56624.7204.1181.
Това била втора молба на ищеца до съда. Първата била през 1998 г., когато
разполагал само с две решения на Поземлената комисия в община П.. Помощният план
не бил изготвен, а ВКС обявил двете решения на Поземлената комисия №
1374/25.12.1992 г. и № 5313/27.07.1998 г. за нищожни, защото на първото нямало
подписи на цялата комисия, а по отношение на второто не бил спазен чл. 14, ал. 7
ЗСПЗЗ за повторно произнасяне. Поземлената комисия в община П. му била издала
нищожни документи за собственост.
Иска от съда да обяви притежавания нотариален акт от ответниците за
нищожен и ответниците да преместят ограда по границите, определени в
земеразделителен план, съгласно скица № 486/18.12.2006 г., издадена от ГИС – София
ЕООД.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответниците. Считат исковата молба за неоснователна и
недоказана. Излагат, че завеждането на иск било опит за заобикаляне на материалния
закон и съществени процесуални правила, за да се постигне пререшаване на вече решен
съдебен спор с влязло в законна сила съдебно решение. Представеното като уж
нововъзникнал факт Решение № 505/5.11.2007 г. на ОСЗГ, община П., не представлявал
такъв, тъй като това било пето или шесто поред заявление на ищеца претендент от
1992 г. Същото било издадено в противоречие със закона и наличните доказателства, а
също така и в противоречие и несъобразяване с мотивите, изложени в решение на СРС,
44 състав от 27.03.2001г., влязло в законна сила на 30.06.2005 г. Цитираното решение,
както и триистанционната му проверка, установявали категорично и безпротиворечиво
3
липсата на активна легитимация на ищеца, както и липсата на доказателства относно
обема на претендираната площ на процесната нива. Първоначалната претенция със
заявлението за възстановяване на собственост върху земеделски земи е 2 декара,
постоянно, в продължение на повече от 15 години е увеличавана от заявителя до
размер на 3.577 декара. Правилно решаващия съдебен състав приел за доказано, че
следвало да бъдат възстановени само 1200 кв.м. И от двете издадени удостоверения от
кметството на с.Плана от 25.08.1998 г. и от 04.10.1999 г. било видно, че в емлячния
регистър на името на К. А. Т., наследодател на ищеца, в местността „Крива нива“ били
записани само 1200 кв.м. Не било истина, че наследодателят на ответниците придобил
имота без правно основание – земеделски земи в местността „Крива нива“ никога не
били ползвани от ТКЗС, а били обработвани частно и поради тази причина били
раздадени на частни лица, включително на Н.й Т.. Той се явявал наследник на Виден
Лазов Т., който бил член на ТКЗС, с. Плана и внесъл в стопанството 30,8 дка. Същият
притежавал дворно място от 1000 кв.м., ведно с построената в него къща и още през
1977 г. с решение, въведено в Протокол № 1 УС на ППО Симеоново му признал този
имот за „единствен стопански двор“. Наследодателят на ищеца не бил внесъл в
активите на ТКЗС претендираната и призната му с последното решение на ОСЗГ като
обем площ от 3577 дка, а само 1200 кв.м., за които твърдят, че не са идентични с имота
на ответниците. Позовават се на изтекла придобивна давност. Ответниците ползвали,
стопанисвали и си служели с имота в изключително дълъг период от време. Изразили
знанието и съзнанието, че владеят и стопанисват имота с цел да своят. Това се отнасяло
и за наследодателя на ответниците – техен баща, поради което претендират
приемственост по отношение на изтеклата придобивна давност. Владеели имот на
правно основание почти 60 години, а от 05.03.2008 г. били титуляри на собствеността
по силата на нотариален акт, били добросъвестни владелци и по отношение на тях
следвало да се приеме, че тече кратката 5-годишна придобивна давност. Претендират
разноски.
С оглед горното и на основание чл.140 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА предявен от А. К. А. срещу В. Н. Т. и В. Н. Т. положителен
установителен иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване за
установено по отношение на ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС в
землището на село Плана наследодателите на ищеца К. А. Т. и Б. С. Т., придобили
процесния имот по наследство и давностно владение от бащата на К. Т. - А. Т. след
смъртта му през 1921 г., са били собственици на следния недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор 56624.7204.1181 по КККР, одобрени със Заповед РД -18-
14/12.02.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от
04.12.2017 г., с адрес на поземления имот: АДРЕС Столична община, с площ от 539
кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –
за друг вид застрояване, с предишен идентификатор 56624.7204.514, с номер по
предходен план 514, съседи – изток – ПИ с идентификатор 56624.7204.509 /бивш имот
411/ запад - ПИ с идентификатор 56624.7204.513 – път /бивш имот 411/, север - ПИ с
идентификатор 56624.7204.859/ бивш имот 410/, юг - ПИ с идентификатор
56624.7204.1182/ бивш имот 412/.
4
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на определението, с
препис за ответниците да конкретизира притежавания от ответниците нотариален акт,
който иска да бъде обявен за нищожен.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на указанията в посочения
срок исковата молба ще бъде върната в тази ѝ част.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи чрез пълно и
главно доказване, че праводателите му К. А. Т. и Б. С. Т. са притежавали право на
собственост върху процесния имот на твърдяното основание до включването на имота
в ТКЗС.
УКАЗВА на ищеца, че не е ангажирал доказателства за установяване на
идентичността на процесния имот с имота, за който твърди, че праводателите му К. А.
Т. и Б. С. Т. са притежавали.
УКАЗВА на ответниците, че носят доказателствената тежест да установят чрез
пълно и главно доказване правопораждащите правото им на собственост върху
процесния имот факти, в рамките на очертаното в отговора на исковата молба
оригинерно придобивно основание – давностно владение, в това число, че са
упражнявали фактическа власт върху имота през определен в закона период от време
/5 г. при добросъвестно владение и 10 г. при недобросъвестно/ като установят началния
и крайният момент, което владение е било спокойно, явно, постоянно.
ДОПУСКА приложените с ИМ и ОИМ писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА заверен препис от Решение от 27.03.2001г., влязло в законна
сила на 30.06.2005г. по гр. д. № 7561/1998 г. на СРС, II ГО, 44 състав, архивирано на
05.11.2005 г. като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата му част като
ненеобходимо.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК Общинска служба по земеделие –
П. в 2-седмичен срок от съобщението да представи в цялост заверен препис от
преписка по заявление с вх. №_ 505/12.02.1992 г. на ОСЗ – П..
УКАЗВА на ОСЗ – П., че при непредставянето на документите в посочения
срок, съдът ще наложи глоба в размер на 300.00 лева.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели на ответниците при режим на довеждане относно фактите, обстоятелствата и
твърденията, наведени в с отговора на исковата молба, включително тези, свързани с
упражняването на давностно владение като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
допускане на трети свидетел, предвид изричната разпоредба на чл. 159, ал. 2 ГПК.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответниците, че ако не доведе допуснатите им свидетели
и не представи доказателства за обективната им невъзможност да присъстват, съдът ще
отмени определението, с което свидетелите са допуснати.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. Указва на страните, че за приключване на делото
5
със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за
целта представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до с.з. да вземат становище
съгласно указанията дадени с доклада.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 30.11.2022г., 14:30 часа, за
която дата да се призоват страните, с препис от настоящото определение, като на
ищеца се изпрати препис от ОИМ и приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6