Р Е Ш Е
Н И Е
гр.
К., 01.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданско отделение, в
публично съдебно заседание на 29.03.2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 3228 по описа за 2020 година на Районен съд - К., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от „Ю.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ю.Б.Ц. чрез: адв. В.Г.,
САК, против: Р.Н.П., ЕГН ********** ***, с правно основание: чл. 415 във вр. с
чл. 422 от ГПК и цена на иска: 864,40 лв.
Ищцовото
дружество, чрез процесуалния си представител сочи, че „Ю.“ ЕООД, ЕИК ********* е встъпил в правата
си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на
заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство бил ищец по
установителния иск. Ищецът-кредитор придобил права върху цедираните вземания,
ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привнлегиите,
обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви,
договорни неустойки, ако има такива и други.
Сочи, че въз
основа на договора с мобилния оператор, ответникът ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентски
номер на абоната № *******.
Между
кредитора „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК: *******и Р.Н.П. бил
сключен договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер ******* от
дата 23.03.2017 г., с който му била предоставена мобилна услуга за номер *******при
условията на тарифен план. Срокът на Договора е бил за 24 месеца, съответно до
23.03.2019г. На същата дата 23.03.2017, ответникът се възползвал от
преференциални условия, предложени от мобилния оператор, сключвайки Договор за
лизинг (№ *******) за мобилно устройство на обща лизингова цена 1065.65 лева,
със следната схема на изплащане: 24 броя месечни лизингови вноски, от които 23
в размер на 43.22 лева и една последна лизингова вноска в размер на 43.15 лева.
Сочи, че
абонатьт потребил и не заплатил мобилни
услуги за периода 15.05.2017 - 14.08.2017 на обща стойност 198.84 лева. След едностранното
прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор издал
по клиентски номер № ******* на дата 01.07.2017г. крайна фактура № *******. В
издадената крайна фактура ибла начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги,останалиге
незаплатените лизингови вноски, като била включена и сумата за потребените
мобилни услуги от предходни периоди.
Сочи, че
неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира
договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в
т.2 от Договора. Датата на деактивация на процесния абонамент била
27.06.2017г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна
система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така,
абонатьт бил в неизпълнение на договорите
си, заведен под клиентски номер *******, като същият не бил спазил крайния срок
за ползване на договорните абонаменти. Освен това, поради прекратяване на
договорите на мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, от
Общите условия, приложени към лизинговите договори, дължимите месечните вноски
за предоставените на абоната устройство били обявени за предсрочно изискуеми.
Сочи, че
лизинговите вносски, дължими след месец 07/2017г., били обявени за предсрочно изискуеми, била
издадена крайната фактура № *******/01.07.2017г, съгласно уговорения
погасителен план, както следва:
За мобилно устройство се дължала
цената в размер на 864.40 лева след 09/2017г.
Съответно периода, за който били
дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски, бил от м.07/2017г.,
когато била издадена крайната фактура до изтичането на договора, а именно
м.03/201.9т., при което в сумата от 864.40 лв. били включени общо 20 броя
предсрочно изискуеми вноски по 43.22 лв
Претендипаната
сума в настоящото производство е в размер на 864.40 лв. незаплатен остатьк от
цена на лизингово устройство *******,
по-конкретно 20 броя незаплатени лизингови вноски за периода от месец 07/2017
г. до месец 03/2019 г., съгласно Договор за лизинг (№ *******) от дата
23.03.2017 г.
Сочи, че
обезщетението за неизпълнение било начислено съобразно изрично договореното.
Т.нар. неустойка имала обезщетителен характер, а не санкционен. Когато е
прехвърлял вземанията си, цедентът го извършил в размер и спрямо длъжници,
съществуващи към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и
привилегии по тях, ако е имало такива.
В
конкретният случай ответникът подписал договори за далекосъобщителна услуга и
не изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугите, като
с това си поведение изпаднал в забава. Издадени
му били фактури и в срок не ги
заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по
чл.79 ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си.
Сочи, че в
конкретния казус, ищецът извеждал своето материално и процесуално право от два
договора за цесия.
С настоящата искова молба представя и моли съда
да приеме извлечение от Приложение № 1, от което се установявало, че по силата на договор за цесия от
01.10.2019 г. „С. Г. Груп“ ООД е прехвърлител, а “Ю.“ ЕООД бил собственик на вземането спрямо Р.Н.П., ЕГН **********.
Моли съда на основание чл. 415 във вр. с чл.
422 от ГПК да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника Р.Н.П., ЕГН **********, че към него съществува изискуемо вземане
на ищеца „Ю.“ ЕООД, ЕИК *********, в размер на (Осемстотин шсстдесет и четири
лв. и 40 ст.) -_незаплатен остатьк от цена на лизингово устройство *******, по-конкретно
20 броя незаплатени лизингови вноски за периода от месец 07/2017 г. до месец 03/2019 г., съгласно Договор за
лизинг (№ *******) от дата 23.03.2017 г.
Претендира
за разноски.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника. На същия са
редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.
Ищцовото дружество „Ю.“ ЕООД е редовно призовано за датата на съдебното заседание, не изпращат
представител. Пълномощникът на дружеството адв. В. Г., САК, претендира за постановяване на неприсъствено
решение при наличие на условията за това.
Редовно призован за датата на съдебното заседание, ответникът
не се явява и не изпраща процесуален
представител, не депозира молба за гледане на делото в негово отсъствие.
Към
исковата молба са представени писмени доказателства: Договор за цесия от дата
16.10.2018г.; Пълномощно; Договор за цесия от 01.10.2019 г.; Извлечение от
Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г.; Договор за мобилни услуги
и Договор за лизинг(№ *******); Заверени копия на фактури; Общи условия на
Мобилния оператор за далекосъобщителни услуги и за лизинг; Уведомление за цесия.
Приложено към кориците на делото е
ч.гр.д. ****/2020 г. по описа на РС-К..
В исковата молба
ищцовото дружество прави отказ за част от вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение в размер на 201,25 лева, претендира незаплатен остатък от
главницата, представляваша цена на
лизингово устройство ******* в размер на 864,40 лева и съдът се е произнесъл с
определение, с което е прекратил производството относно посочения размер от
201.25 лева.
Съдът като съобрази събраните по делото
доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице
предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване по
делото на неприсъствено решение, поради следните съображения:
С протоколно определение от 29.03.2021
г., съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да
се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не
е представил писмен отговор. Същият е редовно призован за съдебното заседание,
като не изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде
гледано в негово отсъствие.
От върнатите по делото призовки е
видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
Освен това исковете се явяват
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и
2 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу
ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 239,
ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
Относно разноските в
заповедното и исковото производство:
Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по
тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед горното и
предвид пълното уважаване на предявения установителен иск, съдът счита, че
разноските, сторени в заповедното производство, следва да бъдат присъдени
изцяло, за което следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца-заявител по ч.гр.д. № ****/2020 г. по
описа на РС-К. съдебни и деловодни разноски в размер на 209,34 лв.
С оглед изхода на спора
и на осн. чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски в размер на 205,00 лева, от които 25,00 лева за държавна такса и 180,00 лева за адвокатско
възнаграждение с включен ДДС.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Н.П., ЕГН ********** *** че дължи на „Ю.“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от Ю.Б.Ц. чрез адв. В.Г., САК, със съдебен адрес:***, по
Заповед за изпълнение № ***/13.08.2020 г. по ч.гр.д. № ****/2020
г. по описа на РС-К. следните суми: 864,40 лв. (осемстотин
шестдесет и четири лв., 40 ст.) главница;
законна лихва върху главницата от 11.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Р.Н.П., ЕГН ********** *** да заплати на „Ю.“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Ю.Б.Ц. чрез адв. В.Г., САК, със съдебен адрес:*** сумата от 414,34
/четиристотин и четиринадесет лева и 34 ст./ за направените съдебно и деловодни разноски по
ч.гр.д. ****/2020 г. и по настоящото
производство.
На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да
се приложи по ч.гр.д. № ****/2020 г. по описа на РС-К..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ