Присъда по дело №311/2022 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 12
Дата: 7 юли 2022 г. (в сила от 25 юли 2022 г.)
Съдия: Радка Димитрова Дражева Първанова
Дело: 20222200200311
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 12
гр. Сливен, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на седми юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
СъдебниАндриана Василева Петрова

заседатели:Йорданка Славова Радева
при участието на секретаря Соня В. Петкова
и прокурора Хр. Д. Хр.
като разгледа докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Наказателно
дело от общ характер № 20222200200311 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. Г. Д. - роден на ************ г. в с. Д.,
общ. Карнобат, с адрес гр. Сливен, кв. „Стоян Заимов“ 79-А-14, българин,
български гражданин, средно образование, вдовец, пенсионер, неосъждан,
ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 26.01.2022 год., на път SLV
1083, километър 1,2, общ. Сливен, посока разклона с. Сотиря, при
управление на моторно превозно средство – л.а. „Фолксваген“, с рег. №
*********, нарушил правилата за движене по пътищата, регламентирани в
ЗДвП: чл. 20, ал. 2 „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозния товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“
и по непредпазливост причинил смъртта на Й.М.И. /починала на 09.02.2022
год./, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр.чл. 342, ал. 1,
вр.чл.58а, ал.1 от НК, МУ НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
1
за срок от ДВЕ ГОДИНИ и го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение
да е извършил деянието при нарушение на правилата за движение по
пътищата, визирани в чл.20, ал.1 от ЗДвП.
На основание чл. 66 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното
на подсъдимия Т. Г. Д. наказание „Лишаване от свобода“ за изпитателен срок
от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 343Г НАЛАГА на подсъдимия Т. Г. Д. наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО
СРЕДСТВО“ за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Вещественото доказателство лек автомобил м. “Фолксваген Пасат“ рег.
№ *********, оставен на съхранение в ОД на МВР -Сливен, след влизане на
присъдата в сила, да се върне на Т. Г. Д..
ОСЪЖДА подсъдимия ГЕНЬО ГОСПОДИНОВ Д. да заплати по сметка
на ОД на МВР - Сливен сумата в размер на 1248 лева, представляващи
разноски за експертизи, направени в досъдебното производство.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд
гр.Бургас в 15-дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ

към ПРИСЪДА № 12 от 07.07.2022 г. по НОХД № 311/2022 г.
на Окръжен съд-Сливен
ОП-Сливен е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Т. Г. Д. за извършено
престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ .1, вр.чл.342, ал.1 от НК за това, че на 26.01.2022 год.,
на път SLV 1083, километър 1,2, общ. Сливен, посока разклона с. Сотиря, при управление
на моторно превозно средство – л.а. „Фолксваген“, с рег. № *********, нарушил правилата
за движене по пътищата, регламентирани в ЗДвП: чл. 20, ал. 1 „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните транспортни средства, които управляват“ и „ал. 2
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и
на превозното средство, с превозния товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението.“ и по непредпазливост причинил смъртта
на Й.М.И. /починала на 09.02.2022 год./,
В срока по чл.77, ал.3 от НПК преди започване на разпоредителното заседание искане
за конституиране като частни обвинители са направили пострадалите лица СТ. Г. СТ., М. М.
П., Ж. М. П., ИВ. М. П. и Й. Й. СТ., които съобразно Постановление № 4/1961 г.,
Постановление № 5/1969 г. и Тълкувателно решение №1 / 2018 г. по тълкувателно дело от
2016 г. на ВКС, попадат в кръга на лицата, материално легитимирани да претендират
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък и да се
конституират като частни обвинители, доколкото предпоставките за допускане на
пострадалия до участие в качеството на граждански ищец и частен обвинител са едни и
същи - понесли са вреди от престъплението, представляващи пряк и непосредствен резултат
от него.
В хода на разпоредително заседание е направено искане от защитата съдебното
производство да се проведе по реда на особените правила, а именно по глава Двадесет и
седма от НПК, при условията на чл.371, т.2 НПК. Подсъдимият Д. е направил изрично
изявление, че се признава за виновен и признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт като се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти.
Съдът разясни на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК и го уведоми, че
съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.
След като бе констатирано, че направеното от подсъдимия самопризнание по реда на
чл.371, т.2 от НПК относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, съдът с
определение по чл.373, ал.3 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
направеното самопризнание, без да събира доказателства относно фактите, изложени в
обстоятелствената част на прокурорския акт.
Съгласие в насока провеждане на производството по реда на особените правила по
глава Двадесет и седма от НПК е изразено от частните обвинители и техните повереници,
както и от прокурора.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура--Сливен поддържа
повдигнатото обвинение. Предлага при определяне вида и размера на наказанието, като
смекчаващи отговорността обстоятелства да се вземат предвид данните за личността на
1
подс. Д., в това число и поведението му като водач на МПС, на когото не са налагани
административни наказания за сериозни нарушения по ЗДвП. В същата насока счита, че
следва да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство – чистото му съдебно
минало, както и поведението му по време на досъдебното производство, което е спомогнало
за изясняване на фактическата обстановка. Не намира наличие на отегчаващи отговорността
обстоятелства. Предлага на подс. Д. да се определи наказание „Лишаване от свобода“ в
размер под средния и към минималния, предвиден за съответното престъпление- в
конкретния случай за срок от три години, което съобразно чл. 58А от НК да бъде намалено с
една трета. Спрямо подсъдимия намира, че са налице предпоставки за прилагане
разпоредбите на чл. 66 от НК, като с оглед възрастта на подсъдимото лице и данните за
личността му е възможно постигане целите на наказание и при прилагане института на
условното осъждане. Предлага изпълнението на наказанието лишаване от свобода да бъде
отложено за изпитателен срок по преценка на съда между четири и пет години. По
отношение на наказание “Лишаване от право да се управлява МПС“, намира, че размерът на
същото следва да бъде с две години над размера на наказанието „Лишаване от свобода“.
Повереникът на частния обвинител М. М. П., Ж. М. П., ИВ. М. П. -адв.М. се
присъединява към предложението на ОП – Сливен относно размера на наказанието, което да
се наложи на подсъдимия, а именно- лишаване от свобода в размер на три години, което на
основание чл. 58а от НК да бъде намалено с една трета. По отношение на условното
осъждане се присъединявам към становището на прокурора. Относно наказанието по
чл.343г от НК- лишаване от право да управлява моторно превозно средство предоставя на
съда да определи неговия размер.
Частните обвинители М. М. П., Ж. М. П. и ИВ. М. П. се солидаризират със
становището на своя повереник адв.М..
Повереникът на частния обвинител С.С. – адв.Т. пледира за осъдителна присъда и
моли съда да признае подсъдимия Д. за виновен в извършване на престъплението, за което
му е повдигнато обвинение. При индивидуализацията на наказанието счита, че следва да
бъде взето предвид като отегчаващо отговорността обстоятелство нарушаването от
подсъдимото лице на три правила за поведение, регламентирани в чл.20 от ЗДвП. На
следващо място адв.Т. изтъква като отегчаващо отговорността обстоятелство вземането на
решение от страна на подсъдимия да управлява моторното превозно средство със
съзнанието за влошено здравословно състояние- претърпял е преди инцидента операция на
едното око и е имал ограничено виждане с другото око. Моли съда да приеме, че деянието е
с висока степен на обществена опасност и да наложи справедливо наказание на
подсъдимия, като лишаването от право да управлява МПС да бъде с максимално дълъг срок.
Счита, че по този начин биха се постигнали целите на генералната и индивидуалната
превенция спрямо подсъдимия и би подействало възпиращо спрямо останалите членове на
обществото. Относно определянето на размера на наказанието лишаване от свобода
предоставя на съда.
Към изразеното от повереника адв.Т. се присъединяват частните обвинители С.С. и
Й.С..
Защитникът на подсъдимия Д. адв.Д. моли съда да наложи минимално наказание като
бъде отчетена възрастта му, самопризнанията му, съдействието, което е оказал за разкриване
на обективната истина по делото в хода на досъдебното производство.
Упражнявайки правото си на лична защита и на последна дума подсъдимият изразява
съгласие с пледоарията на своя защитник и предоставя на съда да определи наказанието,
което следва да му бъде наложено.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
2
Подсъдимият Т. Г. Д. е правоспособен водач на МПС от 07.01.1986 г. и притежава
валидно до 09.09.2031 г. свидетелство за управление на МПС № *********, категории В, М,
АМ. Като водач на МПС е наказван по административен ред 7 пъти с фишове и 2 пъти с
влезли в сила наказателни постановления (през 2007 г. и 2014 г.) за допуснати нарушения на
правилата за движение по ЗДвП. Той е неосъждан, вдовец, със средно образование,
военнослужещ, към момента - пенсионер. Пострадалата Й.М.И. също била вдовица и
пенсионер. Двамата се познавали от 1981 г., тъй като били приятелски семейства. След като
съпрузите им починали те продължили да подържат приятелски отношения и понякога се
срещали. Подс.Д. живеел в апартамент в гр.Сливен, а пострадалата И. в къща в с.Блатец,
общ.Сливен. Тя страдала от диабет, поради което ежемесечно пътувала до гр.Сливен, за да
си закупува от аптека предписаните й медикаменти.
На 26.01.2022 г. около 10.00 часа постр.И. пристигнала в гр.Сливен, за да си купи
лекарствата, които приемала за заболяването си. След като приключила с ангажиментите си,
тя се обадила на подс.Д. и отишла до дома му. Двамата си поговорили. Пострадалата И.
свършила някоя домакинска работа в апартамента на обвиняемия, след което около 18.00
часа заедно отишли до аптека, находяща се в магазин „Куфланд“, за да вземат лекарството,
което не успяла по-рано да купи. Тъй като станало късно и се стъмнило подсъдимият
предложил на пострадалата да остане да преспи в апартамента му. Тя отказала и настояла да
се прибере в с.Блатец. Тогава подс.Д. решил да я откара до дома й със собствения си
автомобил - м“Фолксваген Пасат“, с per. № *********. Около 18.15 часа двамата потеглили
от гр.Сливен в посока с.Блатец, като автомобилът бил управляван от подсъдимия, а на
предната дясна седалка до него седяла постр.И.. Движели се по път SLV 1083, в посока от
гр.Сливен за с.Тополчане, в местността „Рамануша“, на прав участък, в дясната лента за
движение, със скорост около 88 км/ч. Пътната настилка била суха, без дупки и неравности,
видимостта била нормална за тъмната част на денонощието. В района на м. „Рамануша“
платното за движение е двупосочно, с по една лента за движение във всяка посока, като
лентите са разделени с прекъсната линия, с ширина на пътните ленти по 3,9 метра. В този
участък дясната пътна лента образува изпъкнала форма на юг, която завършва с отклонение
в дясно и образува Т-образно кръстовище. По- нататък дясната лента плавно се отклонява
наляво и продължава успоредно на лявата. Поради тази особеност на пътното платно и с
оглед видимостта в тъмната част на денонощието подсъдимият се заблудил, че дясната
лента продължава направо, отклонил вниманието си и когато достигнал зоната на
изпъкналост на дясната пътна лента, той предприел маневра наляво. При маневрата със
завъртане на волана на ляво, подс.Д. навлязъл в насрещната пътна лента. Веднага след това
рязко променил движението си като завъртял волана надясно. При последното действие
подсъдимият напълно загубил управлението на автомобила и настъпила напречна
неустойчивост на превозното средство. Автомобилът напуснал платното от дясната страна,
като при линейното си преместване се е завъртял около вертикална ос, в посока по часовата
стрелка, гледано отгоре. Той достигнал до дясната граница на банкета, като е продължил
движението си и при едновременна ротация около надлъжната ос, като с лявата страна е
последвал удар в бетонно съоръжение, след което последвал полет от 9,6 м. и падане в
крайпътен канал. В резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие подсъдимият
и пострадалата получили различни телесни увреждания, като същите останали в автомобила
до пристигането на линейка на място. Непосредствено след ПТП на помощ се притекли
случайно преминаващи хора, които незабавно подали сигнал на телефон „112“ и няколко
минути по- късно на местопроизшествието пристигнал полицейски екип, а след това и екип
на Спешна помощ. Подсъдимият и пострадалата били извадени от купето на автомобила и
транспортирани с линейка в Спешно отделение при МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“ - Сливен.
След извършените прегледи и изследвания се установило, че в резултат на ПТП
подсъдимият е получил по-леки травми, но поради изпадането му за кратко в безсъзнание
бил оставен за три дни на лечение, след което изписан. Постр.И. получила тежка съчетана
3
травма с обхващане предимно на гръдния кош и крайниците. По спешност постр. И. била
приета за лечение в ОАИЛ при МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“ - Сливен. В резултат на
назначеното й лечение постепенно състоянието на пострадалата започнало да се подобрява
и на 31.01.2022 г. била преместена от реанимацията в хирургичното отделение на същата
болница. Впоследствие обаче въпреки назначеното и проведено консервативно лечение,
състоянието на пострадалата започнало да се влошава като се появили признаци на
дихателна недостатъчност, в резултат на което на 09.02.2022 г., в 21,30 часа тя починала.
Видно от заключението на назначената в хода на разследването съдебномедицинска
експертиза, причина за настъпването на смъртта на постр. Й. И. е тежката съчетана травма с
обхващане на меките тъкани в областта на главата; счупване на дясната раменна кост и
лявата ключица и множество счупвания на десните ребра отпред, отстрани и отзад и
множествени контузионни увреждания на белите дробове. Пострадалата е изпаднала в
шоково състояние вследствие установените счупвания на ребрата и контузионните
увреждания на белите дробове, като състоянието се е влошило още повече вследствие
коронавирусната инфекция. Описаните увреждания са получени вследствие действието на
твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне и притискане
на гърдите, снагата и крайниците с такива предмети и притискане на тези области на тялото
между такива предмети. Смъртта се дължи на получените тежки травматични увреждания
при възникналото пътнотранспортно произшествие и настъпилите усложнения в тази
връзка. Описаните травми и настъпилата смърт са пряка и непосредствена последица на
възникналото пътнотранспортно произшествие. Според вещото лице, локализацията на
уврежданията сочи, че най- силно е било влиянието на механичния фактор в областта на
гръдния кош. Установените увреждания са получени вследствие удряне на травмираните
области на тялото от деформиралите се части на автомобила и притискането на
травмираните области на тялото от тях.
В хода на разследването е назначена автотехническа експертиза, от заключението на
която се установява следното: Скоростта на движение на автомобила Фолксваген Пасат
преди ПТП е около 88 км/ч. Опасната зона за спиране на автомобила Фолксваген Пасат е
около 85 м. При движение на автомобила в дясната пътна лента водачът е допуснал
отклоняване на автомобила наляво и частично или пълно навлизане в лявата пътна лента.
След навлизане в лявата пътна лента е последвала рязка промяна на направлението на
движение със завъртане на волана надясно. Настъпила е пълна загуба на управление след
последната маневра. Водачът на автомобила е имал техническата възможност да намали
скоростта и запази движението си в собствената си дясна лента за движение, като
непрекъснато наблюдава платното пред автомобила и се съобрази с видимостта на късите
светлини на фаровете. Водачът на автомобила сам се е поставил в техническа невъзможност
да предотврати ПТП при подбраната скорост на движение при съответната
видимост.Техническите причини, довели до възникването на ПТП, според експертизата, са:
Движението на автомобила с технически несъобразена скорост съобразно видимостта пред
автомобила и предприетата технически неправилна маневра от водача за навлизане в
насрещната пътна лента и последвала рязка промяна на направлението на движение. В
заключение експертът е посочил, че технически правилно е водачът да борави плавно с
уредите за управление, като се съобразява с линейната скорост на движение и при
необходимост да предприеме спиране.
Видно от протокол № 24/27.01.2022 г. за определяне на концентрацията на алкохол в
проба кръв, взета от подс.Д., при извършеното химическо изследване не се доказва наличие
на етилов алкохол.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от: протокол за оглед на
пътно-транспортно произшествие и фотоалбум към него /л. 13-20/; протокол за оглед на
веществени доказателства и фотоалбум към него /л.22-24/; справка за нарушител/водач
4
/л.25/;справка за първоначална регистрация на лек автомобил м.“Фолксваген“ м.“Пасат“ с
рег.№ *********/ л.26/ протокол за химическа експертиза (/.29/; обясненията на подс.Д.
/л.41/; показанията на свидетелите /л.42-51/; заключение за извършена автотехническа
експертиза /л.54-63/; епикризи на постр. И. /л.67- 74/; заключение на съдебномедицинска
експертиза № 34/22 г. /л.75-79/; характеристична справка на подс.Д. /л.81/; ДСМПИС /л.82/;
справка за съдимост /л.83/.
Фактическата обстановка по спора се установява по несъмнен начин от направеното от
подсъдимия самопризнание и от доказателствата, събрани в досъдебното производство,
които ги подкрепят, приобщени са по реда на чл.372, ал.4 вр. чл.373, ал.2 от НПК в хода на
първоинстанционното съдебно следствие и са въведени в процеса от гласните
доказателствени средства – показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели С.С. / л.42-43/, М. М. П./ л. 45), Ж. М. П. / л.46/, ИВ. М. П. /л. 47/ , П. М. П. /л.
48/; Васко Велчев В. /л. 49/. Констатациите са направени и на базата на писмените
доказателствени средства, и заключенията по назначените в хода на досъдебното
производство експертизи,изброени подробно по-горе.
Събраните и изброени по-горе доказателствени източници установяват по безспорен
начин фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от
подсъдимия. Относимите към решаване на делото обстоятелства – скорост, посока на
движение на автомобила, място на удара, механизъм на пътнотранспортното произшествие,
характер на нараняванията на пострадалите лица са категорично установени в хода на
разследването и на съкратеното съдебно следствие чрез способите и по реда на НПК.
Свидетелските показания на С.С., М. М. П., Ж. М. П., ИВ. М. П., П. М. П. и Васко
Велчев В. съдът намери за последователни, логични, взаимнодопълващи се,
кореспондиращи едни с други и относими към предмета на доказване.От показанията на
първите петима свидетели се установява причината за пътуването на пострадалата до
гр.Сливен и отношенията между последната и подсъдимия, а чрез показанията на свид.С. се
установява и състоянието на нейната майка- пострадалото лице и подс.Д. след
настаняването им в МБАЛ“Д-р Иван Селимински“-Сливен. Свидетелят В.-автоконтрольорв
сектор „ПП“ при ОД на МВР-Сливен е възприел лично обстоятелства, пряко относими към
предмета на доказване – времето и мястото на произшествието, авторството на деянието,
състоянието на пострадалата след пътнотранспортното произшествие.
Съдът кредитира горепосочените гласни доказателствени източници, от които се
установяват релевантните за делото факти, приети за установени по-горе. Заключенията на
изготвените по делото експертизи – съдебномедицинска, автотехническа, и химическа
експертизи – съдът цени, като намира, че имат съществено значение за изясняване на
обстоятелствата по делото. Заключенията са изготвени от компетентни вещи лица, в чиито
знания, безпристрастност и обективност съдът няма основание да се съмнява. Пред
настоящия състав страните не оспорват заключенията / производството протече по реда на
глава Двадесет и седма от НПК/, а последните са приобщени към материалите по делото по
надлежния процесуален ред. Съдът кредитира и приобщените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на пътнотранспортно
произшествие и фотоалбум, копия от документи на лекия автомобил, копия от медицински
документи, справки за нарушител/водач, справка за съдимост, характеристична справка;
справка от Община С.; препис]извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници,
декларация за СМПИС, разписки и др. Писмените доказателствени източници са приложени
и приети като доказателства, намират се в отношение на допълване с останалите
доказателствени материали, не се оспорват от страните и са приобщени по съответния
процесуален ред – чрез прочитането им.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
5
С деянието си подсъдимият Д. е осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.1,
б.“в“, вр.чл.342, ал.1 от НК като на 26.01.2022 год., на път SLV 1083, километър 1,2, общ.
Сливен, посока разклона с. Сотиря, при управление на моторно превозно средство – л.а.
„Фолксваген“, с рег. № *********, нарушил правилата за движене по пътищата,
регламентирани в ЗДвП: чл. 20, ал. 2 „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозния товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ и
по непредпазливост причинил смъртта на Й.М.И. /починала на 09.02.2022 год./.
От обективна страна категорично от събраните доказателства се установява, че на
инкриминираната дата и място подс. Д. е управлявал процесния лек автомобил
„Фолксваген“, модел „Пасат“ в нарушение на правилата за движение по пътищата.
Подсъдимият е нарушил правилото за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, като нарушението
се изразява в това, че е управлявал лекия автомобил със скорост около 88 км/ч, като при
движение на автомобила в дясната пътна лента е допуснал отклоняване на автомобила
наляво и частично или пълно навлизане в лявата пътна лента, при което е последвала рязка
промяна на направлението на движение със завъртане на волана надясно, довело до пълна
загуба на управлението върху моторното превозно средство. Според заключението на
вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство автотехническа експертиза
подсъдимият е имал техническа възможност да намали скоростта на движението и да запази
движението на автомобила в собствената си дясна лента като наблюдава непрекъснато
пътното платно пред автомобила и да се съобрази с видимостта в тъмната част на
денонощието. Подсъдимият не се е съобразил с особеностите на пътното платно- в района
на м.“Рамануша“ дясната пътна лента образува изпъкнала форма на юг, която завършва с
отклонение вдясно и образува Т-образно кръстовище, след което плавно се отклонява
наляво и продължава успоредно на лявата лента.При движение на автомобила в тъмната
част на денонощието десният фар на автомобила е осветявал до около 80-85 м., което
означава според експерта, че водачът е осветил зоната на промяна на направлението на
дясната пътна лента, но не е успял своевременно да предприеме действия за плавна промяна
на направлението. Подсъдимият е имал възможност на предотврати пътнотранспортното
произшествие , ако е управлявал автомобила с технически съобразена с видимостта пред
превозното средство скорост, която би му позволила да борави плавно с уредите за
управление и да се съобрази с линейната скорост на движение, а при необходимост и да
спре. Доколкото загубата на контрола върху управление е резултат от допуснатото
нарушение относно режима на скоростта, то подсъдимият е извършил нарушение на
правилата за движение само по чл.20, ал.2 от ЗДвП. В този смисъл съдебният състав прие, че
подс.Д. не е допуснал самостоятелно нарушение на правилото по чл.20, ал.1 от ЗДвП и
постанови в тази връзка оправдателен диспозитив.
В резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие на пострадалата И. са
били причинени множество несъвместими с живота травматични увреждания.
По тези съображения съдът прие, че в пряка причинна връзка с настъпилия резултат е
допуснатото от подсъдимия нарушение на правилото на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, а именно
движението с несъобразена скорост спрямо особеностите на пътния терен и видимостта в
тъмната част на денонощието в съответния пътен участък. Константна е съдебната практика,
че значение за правната квалификация на деянието имат онези нарушения на правилата,
които са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен престъпен резултат – в случая
несъобразената с факторите по чл.20, ал.2 от ЗДвП скорост на движение на управлявания
лек автомобил. Установените по безспорен начин факти, описани по-горе, подкрепени от
доказателствената наличност и признати от подсъдимия като част от обстоятелствата,
6
изложени в обвинителния акт, обосновават безусловно извод, че действията на подсъдимия
при управлението на процесния лек автомобил и нарушението на правилата за движение по
пътищата, са довели до съставомерния резултат – причиняване смъртта на постр. И..
Правилна с оглед на тези констатации е квалификацията на деянието по чл.343, ал. 1, б.
„в“вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от подс. Д. по непредпазливост.
Отношението на подсъдимия към настъпването на общественоопасните последици е
непредпазливо, като се касае за престъпна небрежност. Подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици в резултат на извършеното от него
нарушение на правилата за движение по пътищата, подробно описано по-горе, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. При така установената конкретика съдът намери подс. Д.
за виновен по повдигнатото му обвинение, като съобрази събраните по делото доказателства
и самопризнанието на подсъдимия, което кореспондира с доказателствената съвкупност.
Като причини за осъществяване на деянието съдът прие неправилното отношение на
подсъдимия към правилата за движение по пътищата, подценяване опасността от движение
в тъмната част на денонощието по пътен участък с особености, описани по-горе в мотивите
на съда, с несъобразена скорост.
При индивидуализацията на наложеното на подс. Д. наказание, съдът съобрази
принципите за неговата законоустановеност и индивидуализация и обуславящите вината и
отговорността на подсъдимия обстоятелства. Съдът отчете високата обществена опасност на
извършеното от подсъдимия деяние, предвид засегнатите важни обществени отношения,
свързани с опазване на човешкия живот при управление на МПС, респ. спазване на
установените правила за управление на МПС. Тази опасност принципно е взета предвид от
законодателя при определяне санкционната част в специалната разпоредба на материалния
закон. В настоящия случай тя е завишена предвид отнетия живот на човек Разпоредбата на
чл.343, ал.1, „в” предл. първо от НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от
2 до 6 години. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете съжалението за
извършеното, чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, неговата
напреднала възраст, обстоятелството, че е пенсионер и вдовец, липсата на
криминалистически регистрации. Самопризнанието на подсъдимия не би могло да се отчита
като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото същото е условие
за разглеждане на делото по реда на гл.27 от НПК. За направеното самопризнание
подсъдимият получава редукция на наказанието с една трета, поради което съдът не може да
го отчита отново при индивидуализация размера на наказанието.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства следва да вземат
предвид допуснатите от подсъдимия като водач на МПС предходни нарушения на правилата
за движение по пътищата.Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът не би могъл
да вземе предвид твърдяното от адв.Т. влошено зрение на подсъдимия, доколкото обективни
данни по досъдебното производство не са налични. Съдът не би могъл да вземе предвид
заявеното от подсъдимия в протокола за разпит от 08.02.2022 г. по досъдебното
производство, тъй като на тази дата подсъдимото лице е разпитвано в качеството му на
свидетел, а след привличането му като обвиняем е заявил, че се признава за виновен ие
отказал да даде обяснения.
Така посочените обстоятелства обосновават извода на съда, че наказанието за
извършеното престъпление следва да се определи при условията на чл. 54 от НК, отчитайки
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като се индивидуализира на три
години „лишаване от свобода” – в размер между минималния и средния, предвиден в закона
за това престъпление.
На основание чл.58а, ал.1 от НК съдът редуцира така определеното наказание с една
трета и наложи на подсъдимия наказание в размер на две години „лишаване от свобода”.
7
Съдът счете, че така отмереното наказание „лишаване от свобода“ е съответно на деянието и
дееца, предвид наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и
отговаря на критерия за справедливост. Съдът обсъди и възможността за определяне на
наказанието на подсъдимия при условията на чл.55 от НК и стигна до извод, че не са налице
предпоставките за това. Вярно е, че са налице смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, но предвид наличието на отегчаващи такива, както и настъпилия тежък
резултат, съдът прие, че смекчаващите отговорността обстоятелства не са от съответния
характер, за да формират извод за несъразмерна тежест на предвиденото наказание.
Приложението на този институт би било проява на прекомерна и неоправдана с оглед
целите на наказанието снизходителност и би било в явно противоречие с преследваните
цели на наказанието. Съдът намери, че за да бъдат постигнати целите на наказанието
посочени в чл.36 от НК, не е налице необходимост подсъдимият да изтърпява ефективно
наложеното му наказание две години „лишаване от свобода”. В тази връзка бе съобразено
чистото съдебно минало на подс. Д., съжалението му за случилото се, добрите
характеристични данни, възрастта му, обстоятелството, че е пенсионер.
Съдът прецени подсъдимия като личност, която не разкрива значима обществена
опасност, доколкото извън това престъпление липсват данни за други противообществени
прояви. По тези съображения заключи, че не е необходимо подсъдимият да изтърпява
ефективно наложеното му наказание „лишаване от свобода”, а на същият да бъде дадена
възможност да се поправи с отлагане изпълнението на наказанието за изпитателен срок от
три години, на основание чл.66 ал.1 от НК.
В съответствие с разпоредбата на чл.343 г от НК съдът лиши подсъдимия Д. от правото
да управлява МПС за срок от четири години. При определяне срока на визираното наказание
бе съобразена разпоредбата на чл. 49, ал.2 от НК, съгласно която, когато лишаването от
права се налага едновременно с наказание „лишаване от свобода”, неговият срок може да
надминава срока на лишаването от свобода най-много с 3 години. В конкретния случай
съдът отчете, че подсъдимият е допуснал и е санкциониран по административен ред за
нарушения на правилата за движение.
Определените размери на наложените наказания съдът намира за справедливи и
съответстващи на тежестта и обществената опасност на престъплението и подходящи да
повлияят поправително и превъзпитателно на подсъдимия към спазване на законите,
установените правила и добрите нрави. Съдът счита, че така определените наказания ще
въздействат предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други
подобни деяния, а освен това ще се въздейства възпитателно и предупредително и върху
другите членове на обществото. По правилата на процеса, съдът осъди подсъдимия да
заплати в полза на държавата по бюджета на ОД на МВР – Сливен сумата от 1248 лв. за
разноски, направени в досъдебната фаза на процеса.
Съдът се произнесе и по вещественото доказателство – лек автомобил „Фолксваген“
модел „Пасат“ с рег. № *********, като разпореди връщането му на собственика подс.Д.,
след влизане на присъдата в сила. Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:


Мотивите са изготвени и предадени на 08.07.2022 г.

8
Съобщи за изтекли лични данни