№ 9239
гр. София, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 89 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА Гражданско
дело № 20211110154345 по описа за 2021 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от
фактическа страна следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН). Образувано е по молба на ЮЛ. ЗДР. Б., ЕГН: ,
лично и за защита на непълнолетния Б. Р. Б., ЕГН: ********** срещу Р. Г. Б.,
ЕГН **********, която се поддържа и в съдебно заседание. Твърди се, че
ответникът по молбата е осъществил акт на домашно насилие спрямо
молителите на 22.08.2021г., 10.09.2021г. и 11.09.2021г.
Ответникът по молбата не взима становище. Редовно призован за
съдебно заседание същият не се явява.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК)
и закона (чл. 5 ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита:
Молбата за защита е подадена от пострадалата лично и като родител на
непълнолетния си син съгласно чл.8, т. 2 ЗЗДН, поради което е налице
валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице.
1
Ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се
търси защита – чл. 3, т.1, т. 3 и т. 4 ЗЗДН. Описаните в молбата актове на
22.08.2021г., 10.09.2021г. и 11.09.2021г.представляват домашно насилие по
смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено
физическо и психическо насилие спрямо молителите. Молбата до съда е
подадена на 20.09.2021г., поради което е спазен преклузивният срок по чл.10,
ал.1 ЗЗДН и същата е допустима.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство”.
По делото е представено удостоверение за сключен граждански брак на
19.05.2001г. между ЮЛ. ЗДР. Б., ЕГН: , и Б. Р. Б., ЕГН: **********. /л. 5 от
делото/ Видно от удостоверението за раждане на Б. Р. Б., ЕГН: **********,
същия е с родители - ЮЛ. ЗДР. Б., ЕГН: , – майка и Б. Р. Б., ЕГН: **********
- баща.
По делото е представено и решение № 3221/21.10.2021г., постановено
по гр.д. № 48690/2021г. по описа на СРС, влязло в сила на 21.10.2021г., от
което се установява, че е прекратен сключения между ЮЛ. ЗДР. Б., ЕГН: , и
Б. Р. Б., ЕГН: **********, на основание чл. 50, ал. 1 СК. Със същото решение
е утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл. 51, ал. 1 СК,
като родителските права върху роденото от брака дете се предоставят за
упражняване от майката ЮЛ. ЗДР. Б., ЕГН: ,, при което то остава за
отглеждане и възпитание, а на бащата е определен режим на свиждане и
същият е задължен да изплаща издръжка за детето.
Показанията на разпитания свидетел ид са относими към делото и
следва да бъдат изцяло кредитирани, като съдът ги прецени по реда на чл. 172
ГПК. Разпитан в хода на съдебното дирене, свидетелят пресъздава част от
фактическата обстановка, на която е станал лично свидетел, като посочва, че
на датата, на която ответникът се е опитал да запали караваната на друг съсед
/11.09.2021г./Юлия се е обадила на свидетеля силно притеснена, като същото
е личало по гласа й. Поддържа, че молителката е помолила д да отиде до
2
тяхното жилище в с. Кокаляне. Заявява, че след като отишъл на място видял
ответника, който се опитвал да запали караваната в имота в отсрещния двор и
веднага е позвънил на съседите да дойдат. Свидетелства, че е започнал да се
държи доста грубо и агресивно и „ненормално”, като е заплашвал всички на
мястото, че ще ги убие. Заявява, че първоначално ответникът се е затворил в
къщата и не е искал да допусне полицаите, като през това време Юлия се е
намирала с другите в двора и му е повтаряла „нали знаеш, че те ще си тръгнат
и нали знаеш какво ще се случи”. Заявява, че молителката Юлия и детето са
били доста притеснени. Сочи още, че 10 дни преди това е видял Юлия с
ударена ръка и впоследствие е разбрал от нея, че я е ударил с някакво дърво.
Поддържа още, че ответникът предни дни е ходил при свидетеля и в изблик
на ярост, недоволен от това, че молителката не му е дала пари, е заявявал, че
ще я убие и ще я закопае при него, а на следващия ден се е правил че няма
нищо. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като намира същите за
логични, последователни и непротиворечиви, съответстващи на останалия по
делото доказателствен материал, както и на твърденията на молителите,
посочени в молбата. Освен това свидетелят е видял ответника на процесното
място на извършване на актовете на домашно насилие на 11.09.2021г., и
подробно описва емоционалното и физическо състояние на молителите
непосредствено след инцидента.
Безспорно е по делото, че между страните са налице обтегнати
отношения и нарушена комуникация в резултат на междуличностни
противоречия. Това се установява от пространните изложения на молителите
в молбата и свидетелските показния на д.
По делото е ангажирано като доказателство и епикриза на Р. Г. Б. от
дата 02.08.2021г., от Център за психично здраве Пловдив ЕООД, видно от
която ответникът е с поставена диагноза: психични и поведенчески
разстройства, дължащи се на употреба на канабиноиди, психично
разстройство.
От изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза (СПЕ) се
установява, че при ответника Р. Г. Б. е налице органично разстройство на
настроението. В заключението се сочи, че от представените по делото
медицински документи и осъщественият клиничен преглед може да се
направи заключение, че при освидетелствания е налице наличието на
3
нарушение в дейността на главния мозък, което е резултат от трикратно
регистрираните мозъчни инсулти. Посочва се, че към настоящия момент е в
състояние на медикаментозна ремисия /период на липса на болестни
симптоми/, засягащи базисните му психични годности. Вещото лице Минчев
поддържа, че освидетелствания може да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си /л. 68-71 от делото/. Съдът
кредитира изцяло заключението на изготвената и приетата по делото СПЕ,
като дадена обективно и от компетентно лице.
По делото е представено и решение от 11.02.2022г. по н.д.
20211110218071/2021г. по описа на СРС, видно от което ответникът по делото
е настанен на задължително лечение в стационарна форма за срок от три
месеца в ДБП „Свети Иван Рилски”, невлязло в сила съобразно представения
препис от решението.
По делото съобразно изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт е изготвен и
представен социален доклад на ДСП-Младост, в който е изразено становище,
че към момента на изготвяне на доклада, основни грижи за непълнолетното
дете полага неговата майка, като жилището, в което живеят представлява
къща на два етажа и по данни на майката тя е съсобствена между нея и бащата
на непълнолетното дете. Сочи се, че по време на срещата впечатление на
социалния работник е направило, че майката и детето се разбират добре. Сочи
се, че детето при лично проведен разговор с него е споделило, че редовно е
ставало свидетел баща му да повишава тон и да обижда майка му. Поддържа
се още, че Б. е заявила и че бащата я е заплашвал с убийство, посягал й е и я е
замерял с парчета от дърва за огрев. ДСП поддържа, че е в интерес на детето
да се осигури отглеждането му в условия, осигуряващи физически,
психически и емоционален комфорт. (л. 64 от делото).
Други релевантни към спора писмени доказателства не са представени
по делото.
Установявайки обтегнатите отношения между страните, съдът намира,
че агресивното и нападателно поведение от страна на ответника, спрямо
първата молителка, изразяващо се във вербална агресия и физическо
посегателство над личността й и физическо насилие спрямо молителя,
граничи с ненормално ниво на комуникация между тях. Същото попада извън
границите на нравствеността и съвременните виждания за човешко общуване,
4
съгласно които, противоречията, независимо от техния характер, следва да се
разрешават чрез диалог и при противопоставяне на аргументи. В случая се
касае за ескалация на отношенията в поведението на ответника, който не
може да разреши по нормален път възникнали спорове между страните.
Между тях е налице непримирим конфликт на лична основа, основан на
семейни въпроси. Общуването помежду им е извън рамките на добрия тон,
разбирателството, взаимното доверие и хармоничност.
Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да приеме молбата за
защита, за изцяло доказана. Налице са предпоставките за уважаване на
молбата въз основа на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, каквото е
изискването на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, при липса на други доказателства. В същата
подробно е описано деянието. От свидетелските показания на св. д, пък се
установяват отправените заплахи
към молителите от ответника и тяхното емоционално състояние
непосредствено след инцидента, които кореспондират с изложеното в
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. В конкретния случай се установи, че на акта
на домашно насилие са присъствали единствено страните участници в
настоящото производството отношение на актовете на насилие на 10.09.2021г.
и 22.08.2021г., поради което и съдът кредитира представената декларация по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от първата молителка. Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН по
отношение на молителя съдът не цени, тъй като не следва да се ползва с
формалната доказателствена стойност, придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. Това
е така, защото същата не изхожда от молителя, а от неговата майка, а
последната пък от своя страна, не може да декларира обстоятелства от чуждо
име, доколкото наказателната отговорност (скрепяваща санкция за невярно
деклариране) е лична.
При това положение, установявайки по делото нарушаване на
нормалната комуникация между ЮЛ. ЗДР. Б. и бившият й съпруг Б. Р. Б.,
както и между последния и неговото непълнолетно дете Б. Р. Б., съдът намира,
че става въпрос за физическа агресия изразена от страна на ответника към
бившата му съпруга, придружена с вербална агресия, и вербална спрямо сина
му, с които свои действия е осъществено домашно насилие, под формата на
физическо и психическо спрямо молителката и психическо спрямо молителя.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват
5
наказание, имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и
интересите на засегнатите лица. Такова ограничаване може да се допусне само
при наличие на безспорно установени актове на домашно насилие, каквито в
случая са налице.
По вида на мярката за защита.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от
искането на страните, а следва да наложи по своя преценка една или повече
защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъдат
приложени посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, предл. 1 и 2 ЗЗДН мерки
за защита по отношение и на двамата молители.
Задължаването на ответника, да се въздържа от извършване на домашно
насилие – чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на
пострадалите, тъй като предвидените в чл. 21, ал. 3 ЗЗДН последици ще имат
превантивен ефект спрямо извършителя на насилието.
Освен това следва да се приложи и мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН -
ответникът следва да бъде отстранен от съвместнообитаваното с ЮЛ. ЗДР. Б.,
ЕГН: , и Б. Р. Б., ЕГН: **********, жилище с адрес: с. Кокаляне, СО, район
„Панчарево”, в.з. „Бяла Нива”, ул. „66”, за срок от 12 месеца считано от
издаване на заповедта за защита.
Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 и 2 ЗЗДН, ще създадат и
допълнително гаранция за пострадалите ЮЛ. ЗДР. Б. и Б. Р. Б., че в бъдеще
няма да бъдат отново обект на домашно насилие. На ответника следва да му
бъде забранено да не доближава молителите на разстояние не по-малко от 100
метра, и да не се доближава до обитаваното от него жилище, находящо се на
адрес: с. Кокаляне, СО, район „Панчарево”, в.з. „Бяла Нива”, ул. „66”. Тези
мерки, следва да бъдат наложени за срок от 12 месеца, считано от издаване на
заповедта за защита, предвид тежестта на извършените актове на домашно
насилие и последиците от тях.
Мерките, съдът определи като взе предвид, че от извършените актове на
домашно насилие са настъпили за молителите значителни вредни последици
за живота и здравето им.
По размера на наложената глоба.
6
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е
длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от
200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие,
настъпилите последици за молителите от деянието спрямо тях счита, че на Р.
Г. Б., следва да бъде наложена глоба в размер от 800,00 лева. При налагане на
глобата, съдът прецени и това, че ответникът е извършил актове на домашно
насилие спрямо две лица, и предвид високата степен на обществена опасност
на извършените актове на домашно насилие от ответника срещу молителите.
Относно разноските за делото.
Претенция за присъждане направените разноски по делото няма от
никоя от страните по делото, поради което такива и не се дължат.
При този изход на делото ответникът, следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Софийския районен съд, държавна такса за производството в
размер на по 25,00 лева (две обективно съединени молби) или в общ размер
от 50,00 лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение
№ 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Р. Г. Б.,
ЕГН **********, с адрес: с. Кокаляне, СО, район „Панчарево”, в.з. „Бяла
Нива”, ул. „66”, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, Р. Г. Б., ЕГН
**********, с адрес: с. Кокаляне, СО, район „Панчарево”, в.з. „Бяла Нива”,
ул. „66”, да се въздържа от извършване на домашно насилие, по отношение на
ЮЛ. ЗДР. Б., ЕГН: , и Б. Р. Б., ЕГН: **********.
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН, Р. Г. Б., ЕГН
********** от съвместнообитаваното с ЮЛ. ЗДР. Б., ЕГН: , и Б. Р. Б., ЕГН:
********** жилище, находящо се на адрес: с. Кокаляне, СО, район
„Панчарево”, в.з. „Бяла Нива”, ул. „66”, за срок от 12 месеца считано от
издаване на заповедта за защита.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, на Р. Г. Б.,
7
ЕГН **********, да приближава ЮЛ. ЗДР. Б., ЕГН: , и Б. Р. Б., ЕГН:
**********, на разстояние не по-малко от 100 метра за срок от 12 месеца,
считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗЗДН, Р. Г. Б.,
ЕГН **********, да не доближава жилището находящо се на адрес: с.
Кокаляне, СО, район „Панчарево”, в.з. „Бяла Нива”, ул. „66”, което ЮЛ. ЗДР.
Б., ЕГН: , и Б. Р. Б., ЕГН: **********, обитава на разстояние по-малко от 100
метра за срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, Р. Г. Б., ЕГН
**********, че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган
е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, на Р. Г. Б., ЕГН **********,
глоба в размер на 800,00 (осемстотин) лева, платима в полза на държавния
бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Р. Г. Б., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за
производството в общ размер от 50,00 (петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
седемдневен срок от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като
издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по
местоживеене на страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8