Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
27.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1026/2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С.Ц.Ф., с която са предявени срещу З.Б.И. АД искове с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ, както следва: за сумата от 250000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 25.06.2017
г., и за сумата от 13954,35 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди.
Ищецът твърди, че е пострадал при ПТП, настъпило на 25.06.2017
г., в резултат на което е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания,
както и имуществени вреди – разходи за лечение. Претендира законна лихва от
деликта и разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва да се е осъществил деликт, както и извършител да е застрахованото лице,
оспорва причинно-следствената връзка между част от претендираните вреди и
пътно-транспортното произшествие. Позовава се съпричиняване от страна на
пострадалия поради непоставяне на предпазен колан. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди:
Установява се от представените писмени доказателства (Протокол за оглед на местопроизшествие от 25.06.2017
г., фотоалбум) и заключението на авто-техническата експертиза по делото, че на 25.06.2017
г. около 19.20 ч. на горски път между с. Пауново и с. Верино в общ. Ихтиман е
настъпило ПТП с лек автомобил „Сузуки“ с рег. № ******, управляван от В.Р.К.,
при следния механизъм: автомобилът се е движил по пътя със скорост от около 30
км/ч, водачът по неизвестни причини е изгубил управление над автомобила, като
се отклонил вдясно и се преобърнал през таван в низходящ скат. След
преустановяване на движението автомобилът е останал обърнат на дясната си
страна, а ищецът се е намирал затиснат под него. От техническа гледна точка
причина за произшествието са действията на водача на автомобила, който не е избрал
скоростта си така, че да може да намали и спре при всяко възникнало препятствие
и с действията си със системите на управление е допуснал преобръщане на
автомобила в низходящ скат. Съдът приема, че водачът е
извършил нарушение на чл.20, ал.1и ал.2 ЗДвП – не е упражнил достатъчен контрол
върху превозното средство, вследствие на което е допуснал преобръщане на
автомобила в низходящ скат и не е съобразил скоростта си с релефа на местността
така, че да може да спре при възникване на опасност.
От представените медицински документи и заключението
на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещо лице-травматолог се
установява, че в резултат на произшествието ищецът е получил следните
увреждания: многофрагментно счупване на дясното бедро в горния край и
разкъсване на лонното съчленение, счупване на двете рамена на лявата срамна
кост, множествени охлузвания на дясна раменна става, дясно бедро, дясно коляно
и дясна подбедрица. След настъпване на произшествието пострадалият е приет
за лечение в болница „Св. Анна“, на 29.06.2017 г. е опериран – извършено му е
открито наместване на счупването на дясното бедро и фиксация с метален пирон и
бинтове, на 07.07.2017 г. е изписан от болницата с предписание да спазва постелен
режим за период от 60 дни. На 08 и 09.02.2018 г. ищецът отново е опериран, като
са му извадени долните два винта, изписан е от болница на 12.02.2018 г. В
периода 29.05.2018 г. – 05.06.2018 г. е приет на болнично лечение за извършване
на рехабилитация. С експертни решения на ТЕЛК от 31.10.2017 г. и 17.10.2018 г.
на ищеца са определени първоначално 84% трайно намалена работоспособност, а
впоследствие – 50% трайно намалена работоспособност за описаните по-горе
травматични увреждания. Пострадалият е претърпял болки и
страдания с голям интензитет непосредствено след произшествието за 10-12 дни и
интензивни до края на втория месец след произшествието. В следствие на
счупванията е имал трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за
период от 7-8 месеца, а на левия долен крайник – за период от 2-3 месеца. Не е
налице пълно възстановяване от травматичните увреждания и прогнозата е, че
такова не се очаква да настъпи. Налице са следните остатъчни явления – десния
крак е с 4 см по-къс, дясното бедро е с 9 см по-слабо, а дясната подбедрица е с
3 см по-слаба. Дясната тазобедрена става извършва движения в обем с 43%
по-малък от нормата, а дясната колянна става извършва движения в обем с 66%
по-малък от нормата. Налице са и оперативни белези по дясното бедро. Обичайния
период на възстановяване при този вид увреждания е 7-8 месеца. В съдебното
заседание вещото лице разяснява, че поради скъсяването на единия крак ищецът
следва да използва специални обувки и подложка или да направи операция за
удължаване на по-късия крак. В следствие на скъсяването ищецът има накуцваща походка,
която ще остане за в бъдеще и ще доведе до допълнителното натоварване на двата
крака, кръста и таза.
Вещото лице – травматолог е
категорично, че описаните травматологични увреждания в причинна връзка с
пътнотранспортното произшествие, като са настъпили при изпадане на ищеца от
автомобила и притискането му – по този начин са настъпили размачкванията на
меките тъкани на бедрото.
От съдебно-медицинската
експертиза, изготвена от вещо лице – невролог се установява, че при ищеца са
установени по време на лечението му след произшествието неврологични увреждания
– дискови протрузии. Същите представляват дегенеративни изменения в поясния
отдел на гръбначния стълб, които обаче нямат травматичен произход –
травматичният инцидент не може да предизвика описаните промени в гръбначния
стълб. Те са се развили в годините и са резултат от естествения процес на
износване на тъканите. Ето защо съдът приема, че диагностицираните при ищеца
неврологични заболявания не са в причинно-следствена връзка с процесното
произшествие.
От показанията на свидетелката Ц.Ф.,
съпруга на ищеца, се установява, че възстановяването му е протекло тежко и
продължава към момента. В продължение на 7 месеца е бил на легло, това довело
до увеличаване на теглото му с 30 кг, като вследствие на обездвижването и
качените килограми е развил и други заболявания. Към момента се придвижва
трудно и изпитва болки, сринал се е и психически, дълго време не е работил.
По изложените съображения съдът
намира, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между
деянието и вредите. Установи се деянието на водача на лекия автомобил „Сузуки“ с
рег. № ******, което съдът намира за
противоправно – в нарушение на чл.20, ал.1 и 2 ЗДвП. От представените
медицински документи, заключението на съдебно-медицинската експертиза и
показанията на свидетелката Филипова се установи причинната връзка между
получените от пострадалия увреждания и произшествието, както и естеството на
вредите. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от
водача В.Р.К. при управление на лек автомобил „Сузуки“ с
рег. № ******.
Няма спор между страните, че към
датата на процесното произшествие е налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
ответника и собственика на лек автомобил „Сузуки“ с рег. № ******. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на
което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети
лица.
По изложените съображения в полза
на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на
вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по
делото факти – броя и вида на уврежданията; интензитет и продължителност на
болката; период на възстановяване; необходимостта от чужда помощ; създадените
на пострадалия неудобства, продължително обездвижване на легло и невъзможност
да полага труд. Пострадалият е получил многобройни счупвания на костите на
крака и таза, претърпял три операции, неколкократно болнично лечение, към
момента има ограничение в движенията на крака и коляното и скъсяване на крака,
като прогнозите са, че настъпилите усложнения са трайни и ищецът няма да може
да възстанови здравето си. При съобразяване на посочените критерии съдът
намира, че справедливото обезщетение е в размер на 90000 лв. Размерът на
обезщетението основно е обусловен от няколкото оперативни интервенции, които е преживял
пострадалия, дълготрайния период на обездвижване, остатъчните последици, водещи
до двигателни затруднения и липсата на пълно възстановяване.
От
ангажираните писмени доказателства се установява, че ищецът е извършил разходи
за лечението и възстановяването си, като съгласно медицинската експертиза всички
от тях, с изключение на тези за медицинско електрическо легло (общо 750 лв.),
потенциатор (общо 69,52 лв.) и различни домакински консумативи (общо 447,71
лв.), са били необходими за лечението на процесните увреждания. Разходите на
медицинско електрическо легло и потенциатор не са задължителни за лечението на
процесните увреждания, а тези за домакински консумативи – не са свързани с
лечението. Ето защо всички претендирани разходи, с изключение на тези за
медицинско електрическо легло, потенциатор и домакински консумативи, следва да
бъдат присъдени на ищеца. Размерът на обезщетението за имуществени вреди е в
размер на 12687,12 лв.
Основателно е възражението на
ответника за съпричиняване. Установи се от заключението на съдебно-медицинската
и на авто-техническата експертиза, всички увреждания на ищеца са получени след
изпадането му от автомобила и притискането му от него. По делото се съдържат
данни, че ищецът е бил с поставен колан, който сам разкопчал при накланяне на
автомобила. Това не е от значение, доколкото ако до пълното преустановяване на
движението на автомобила ищецът е носил правилно поставен предпазен колан, той
не би получил описаните по-горе травми. Ето защо съдът приема, че пострадалият
е съпричинил за настъпване на уврежданията с поведението си, изразяващо се в
пътуване без поставен колан или преустановяване на носенето на колан в момент,
преди пълното спиране на автомобила. Приносът на пострадалият съдът оценява на
1/4 и приема, че определените обезщетения следва да се намалят до сумата от 67500 лв. за обезщетението за
неимуществени вреди и 9515,34 лв. за обезщетението за имуществени вреди.
По изложените съображения съдът
приема, че в полза на ищеца са възникнали вземания за обезщетения за неимуществени
вреди в размер на 67500 лв. и имуществени вреди в размер на 9515,34 лв. До посочения размер исковете
следва да се уважат, като се отхвърлят до пълния предявен размер от 250000 лв.
за неимуществени вреди и 13954,35 лв. за
имуществени вреди.
Върху така определеното
обезщетение ответникът дължи законна лихва. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя
за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като началото на периода
на забава се поставя, считано от датата на уведомяването на застрахователя от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430,
ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Видно от
молба вх. № ОИ-101750/14.02.2018 г., на посочената дата пострадалият е предявил
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение и от този момент
ответникът му дължи изплащане на законната лихва.
По
разноските:
На процесуалния представител на ищеца следва да се
присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 1986.72 лв. адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна защита.
На ответника следва да се присъди, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сумата от 12092.94 лв.
разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете, в т.ч. адвокатско
възнаграждение, намалено от съда по реда на чл.78, ал.5 ГПК. Направеното от
ищеца възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е
основателно, предвид липсата на съществена фактическата и правна сложност на
спора, броя на проведените открити съдебни заседания по делото и обема на
осъществената защита, като размерът е съобразен с предвидения минимален такъв в
чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 3080.61 лв. – държавна такса, както и сумата от 600 лв. разноски по делото.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Б.И.
АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати
на С.Ц.Ф., ЕГН **********, на основание чл.432, ал.1 КЗ, както следва:
сумата от 67500 лв.,
представляваща обезщетение на
неимуществени вреди – болки и страдание от произшествие, осъществено на 25.06.2017
г., заедно със законната лихва от 14.02.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата,
сумата от 9515,34 лв., представляваща обезщетение на имуществени
вреди – разходи за лечение от произшествие, осъществено на 25.06.2017 г., заедно
със законната лихва от 14.02.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение
за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 250000 лв. и иска за
имуществени вреди – до пълния предявен размер от 13954,35 лв.
ОСЪЖДА З.Б.И.
АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на Адвокатско дружество „В., У. и п.“,
БУЛСТАТ *****, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 1986.72 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА С.Ц.Ф., ЕГН **********, да заплати
на З.Б.И. АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сумата от 12092.94 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Б.И.
АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 3080.61 лв. – държавна такса и сумата от 600 лв. – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: