Р Е
Ш Е Н И Е
№ 74
гр. Севлиево,
28.07.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на двадесет и
девети юни
през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Гергана Божилова
при секретаря
Силвия Георгиева
и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от
съдията Божилова
АНД № 471 по описа
за 2020 год., за
да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по глава ІІІ, раздел
V от ЗАНН - Обжалване на наказателните постановления. Образувано е по жалба от
„Регионално депо за отпадъци – Севлиево“ ООД гр. Севлиево, представлявано от
управителя С.Й.Р., против наказателно постановление (НП) № КГ-2272 от 22.11.2019 година на
Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор - София, с което на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 69, ал. 2, т. 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници
/ЗЕВИ/ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 50000,00 лева
за извършено нарушение на чл. 47, ал. 2 във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 1 от
ЗЕВИ, и на основание чл. 25, ал. 2 от НИКТГУРНТК и ч. 25 от Тарифа № 11 му е
възложено да заплати разходите за изпитване на пробата в размер на 230,00 лева,
от които 190,00 лева за изпитване в Лаборатория за изпитване на горива,
смазочни материали и присадки към ГД ККТГ – ДАМТН – София и 40,00 лева за
вземане на проба.
В жалбата се излага, че НП е издадено в нарушение
на процесуалните и материалните разпоредби на закона, поради което същото е
незаконосъобразно и неправилно. Оспорва се описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка и се излагат подробни доводи във връзка с
искането за отмяна на наказателното постановление. Алтернативно, в жалбата се
пледира за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло
наказателното постановление, като незаконосъобразно, необосновано и постановено
при нарушаване на административно - процесуалните правила.
По делото не се яви представител на
административно – наказващият орган. В придружаващото жалбата писмо и в
допълнително постъпилите писмени бележки се излагат подробни съображения за
оборване на защитната теза на жалбоподателя, като същевременно се прави искане
за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
Препис от наказателното постановление
е връчен на жалбоподателя на 02.12.2019 година. Жалбата е постъпила в
канцеларията на ДАМТН – София на 06.12.2019 година, тоест в законоустановения
срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
По делото се събраха писмени и гласни
доказателства, от съвкупната преценка на които съдът намира за установена
следната фактическа обстановка:
На 15.05.2019 г. свидетелите Д.Ш. и А.М.
- инспектори в ГД "Контрол на качеството на течните горива" при
ДАМТН, оправомощени със Заповед № А-211/01.04.2019 г. на Председателя на ДАМТН,
извършили проверка на обект – бензиностанция, управляван от Регионално депо за
отпадъци – Севлиево“ ООД, находящ се в гр. Севлиево, ул. „Ловнидолско
шосе“ 84. При проверката, от
бензиноколонка № 1 /единствена/ била взета проба от течно гориво - гориво за
дизелови двигатели. От извършената експертиза на взетата проба се установило,
че полученият резултат от изпитването по показател „Съдържание на метилови
естери на мастни киселини /FAME/ е 0,88% при норма минимум 6 % обемни, в
съответствие с изискванията на ЗЕВИ. Прието било, че по този показател горивото
не съответства на изискването за съдържание на биодизел в гориво за дизелови
двигатели.
С Писмо – покана изх. № 84-00-97 от
17.06.2019 година управителят на дружеството – жалбоподател бил поканен да се
яви за съставяне на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. Тъй като на посочената в поканата
дата не се е явил представляващ дружеството, бил съставен АУАН, в който
актосъставителят описал констатираните фактически обстоятелства, посочени по –
горе, и квалифицирал деянието като нарушение на чл. 47, ал. 2 във връзка с ал.
1, т. 1 от ЗЕВИ. АУАН бил изпратен за връчване на основание чл. 43, ал. 2 от
ЗЧАВ с писмо от дата 23.07.2019 година до Кмета на Община Севлиево. С писмо от 31.07.2019 година
подписаният от управителя на наказаното дружество АУАН е бил изпратен обратно на
ДАМТН.
На 01.08.2019 година в ДАМТН постъпили
писмени възражения срещу съставения АУАН, в които се твърди, че колонката, от
която е взета пробата, е единствено за потребностите на депото и че горивото е
доставено от дружеството „Сакса“, което е излъчено като доставчик след
проведена процедура по ЗОП. В тази връзка се твърди, че дружеството няма
материално – техническа обезпеченост само да проконтролира всяка партида от
доставено гориво, още повече, че същото се придружава с Декларация за
съответствие и в договора с доставчика изрично е залегнало изискването за
съдържание на минимум 6% биодизел в горивото.
Видно от приложеното по делото
наказателно постановление, наказващият орган не се е съобразил с възраженията
на жалбоподателя, за което е изложил мотиви, и е издал обжалваното наказателно
постановление, с което дружеството е санкционирано за това, че в качеството си
на краен разпространител е предлагало на 15.05.2019 година течно гориво за
дизелови двигатели, което не съответства на изискванията за съдържание на
биогориво в течното гориво и съответно на изискваният на чл.
47, ал. 2 от ЗЕВИ.
Горната фактическа обстановка съдът
приема за установена въз основа на показанията на разпитаните свидетели, които
установяват лично възприети от тях факти и които са иззели пробите от
бензиноколонката. В показанията им според съда не се констатират никакви
противоречия, поради което същият няма основание да се съмнява в тяхната
достоверност. В подкрепа на твърденията им са и писмените доказателства,
приложени към административно – наказателната преписка и приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи. По
делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така
установените факти.
При така установената по делото
фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните
правни изводи:
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган по смисъла на чл. 69, ал. 2, т.
4 вр. ал. 1, т. 4
вр. чл. 67 от ЗЕВИ
– Председателят на ДАМТН.
Служебната проверка констатира, че
обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено, не страдат от процесуални нарушения,
даващи основание за неговата отмяна. В АУАН и НП фигурират всички нужни
реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да
разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за издаването им,
регламентирана в ЗАНН и специалния закон. Нарушението е описано по начин,
изчерпващ всички обстоятелства, при които е извършено, посочени са всички
факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението, правилно е била
определена и посочена нарушената правна норма.
По делото не се спори, а и това се
установява от наличните доказателства, че в изпробваното течно гориво, взето от
стопанисваната от дружеството – жалбоподател бензиноколонка, съдържанието на
биогориво се отклонява от допустимата гранична стойност, поради което не
отговаря на изискванията за съдържание на биодизел в гориво за дизелови
двигатели. Няма данни по делото, а и не се твърди в оспорваното наказателно
постановление, че въпросната бензиноколонка се е използвала за зареждане на
други МПС, извън собствената техника на дружеството – жалбоподател. Разпитаните
като свидетели проверяващи лица не са констатирали нито осъществена в тяхно
присъствие продажба на гориво, нито отчетени продажби на гориво на други лица. Представляващият
дружеството и процесуалният му представител твърдят, че регионалното депо за
отпадъци разполага само с една колонка, горивото от която се използва единствено
за нуждите на моторните превозни средства, собственост на дружеството. Доказателства в тази насока не бяха ангажирани, но съдът намира, че в тежест на
наказващия орган е да обори това твърдение, което в случая не бе сторено.
В чл. 47, ал. 1 от
ЗЕВИ са регламентирани изискванията за лицата, които пускат на
пазара течни горива от нефтен произход. В ал. 2 на нормата са вменени същите
задължения и на крайните разпространители. В настоящия случай, въпреки
обратното твърдение на жалбоподателя, следва да се приеме, че дружеството -
жалбоподател има качеството на "краен разпространител", предвид
определението, дадено в § 1, т. 20 от
Закона за чистота на атмосферния въздух. С оглед на това, дори и
зареждайки собствени МПС с дизелово гориво, то това гориво следва да отговаря
на изискванията на чл. 47, ал. 1 от
ЗЕВИ. Изключение прави горивото за извънпътна техника и трактори, за
което няма изискване за съдържание на биодизел, каквото процесното не е, видно
от представената декларация за съответствие.
За успешното ангажиране на
административнонаказателната отговорност по чл. 67, ал. 3 от
ЗЕВИ обаче, освен качеството на краен разпространител на нарушителя
следва да бъде установено и предлагането на пазара на течно дизелово гориво,
което не съответства на законното изискване за съдържание на биогориво. За
дефинирането на понятието "предоставяне на пазара" § 1, т. 15 ДР от
ЗЕВИ препраща към чл. 2 пар. 1 от
Регламент (ЕО) № 765/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета от
9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на
пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) №
339/93. Съгласно посочения параграф „предоставянето на пазара“
означава всяка доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване
на пазара на Общността в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или
безплатно. Поради отсъствието на смислова разлика между понятията
"предоставяне" и "предлагане на пазара", също във вложения
в чл. 2 пар. 1 от
Регламент (ЕО) № 765/2008 г. смисъл следва да се тълкува и
възприетата по сега действащата редакция на чл. 67, ал. 3 ЗЕВИ
/в сила и към момента на процесното нарушение/ материално-правна предпоставка
"предлагане“. При това положение, не би могло да се приеме, че „Регионално
депо за отпадъци – Севлиево“ ООД гр. Севлиево е извършвало предлагане на пазара
на течното гориво, след като с него е зареждало единствено собствените си
превозни средства. Не е налице предвидената в чл. 2 пар. 1 от
Регламент (ЕО) № 765/2008 г. търговска дейност, респективно липсва
извършването на доставка на продукта, за която са необходими две насрещни
страни. Ето защо, макар да се явява краен разпространител на течното гориво дружеството
- жалбоподател в случая не е субект на административнонаказателната отговорност
по чл. 67, ал. 3 от
ЗЕВИ. Налагайки му санкцията, предвидена в тази разпоредба, АНО е
постановил един неправилен и незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна от
съда.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на страните се дължат разноски. С оглед изхода на делото, на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатски хонорар в размер
на сумата от 2000,00 лева.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление № КГ-2272
от 22.11.2019 година на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор - София, с което на
основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 69, ал. 2, т. 4 и чл. 67, ал. 3 от Закона
за енергията от възобновяеми източници, на „Регионално депо за отпадъци –
Севлиево“ ООД гр. Севлиево, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Севлиево, ул. „Ловнидолско шосе“ № 84, представлявано от управителя С.Й.Р.,
е наложена имуществена санкция в размер на 50000,00лв. /петдесет хиляди/ лева
за извършено нарушение на чл. 47, ал. 2 във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 1 от
ЗЕВИ, и на основание чл. 25, ал. 2 от НИКТГУРНТК и ч. 25 от Тарифа № 11 му е
възложено да заплати разходите за изпитване на пробата в размер на 230,00 лева,
от които 190,00 лева за изпитване в Лаборатория за изпитване на горива,
смазочни материали и присадки към ГД ККТГ – ДАМТН – София и 40,00 лева за
вземане на проба, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор, гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 52А, да заплати на
„Регионално депо за отпадъци – Севлиево“ ООД гр. Севлиево, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. „Ловнидолско шосе“ № 84,
представлявано от управителя С.Й.Р., направените по делото разноски в размер на
2000,00лв /две хиляди/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр. Габрово в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: