РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 27.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ІV гр.с-ав в
открито заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА
ТОМОВА
При секретаря : Анета Христова
като разгледа докладваното от съдия Томова
гражданско дело № 7666 по описа
на съда за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по иск с правно
основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В
Плевенският районен съд е постъпила искова молба от
***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление *** против ***, ЕИК ***,
СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ ***, в която се твърди, че с уведомително писмо до ***с вх.№М-51-
05-114/20.04.2017г. и покана изх.№ 13807/08.12.2017г. била предявена на ***и на
***за плащане извършена и отчетена болнична медицинска помощ, съставляващи „надлимитна дейност” за 2016г., както и първични медицински
документи и финансово отчетни документи, удостоверяващи осъществената дейност в
полза на здравно осигурени лица. Сочи се, че с Решение №513/31.12.2018г.,
постановено по гр.д.№***по описа на ***, бил осъден ответника на основание
чл.59, ал. 1 от ЗЗД във връзка чл.79, ал.1 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от
370 612,00лв., съставляваща неизплатена главница, дължима за извършена медицинска
помощ на задължително здравноосигурени лица за месеците - април, юни и юли
2016г., съгласно Договор
№150504/23.02.2015г. за оказване на БМП по клинични пътеки /КП/ и Допълнително
споразумение №63/26.05.2016г. към него, Договор №151240/17.05.2016г. за
извършване на амбулаторни процедури /АПр./ и Договор
№151232/17.05.2016г. за оказване на болнична помощ по клинични процедури /КПр./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Навеждат се доводи,
че съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД, при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължал обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В случая между страните нямало спор, че главницата от
370 612лв. не била заплатена от ответника до подаване на исковата молба по
гр.д.№***по описа на *** – 06.07.2018г. Твърди се, че ответника изпаднал в
забава за плащане на процесната главница на
12.01.2018г., когато изтекъл предоставен за доброволно изпълнение едномесечен
срок от връчване на нарочна покана за плащане – 12.12.2017г. За периода на
забава – от 12.01.2018г. до 06.07.2018г. (предявяване на иска за главницата
от 370 612,00лв.), размерът на законната
лихва се изчислявал на 18 120,26лв. и т.к. с нея се съизмерявало
обезщетението за забава, ищецът претендира заплащане на посочената сума от
ответника.
Ответникът е депозирал писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковата претенция. Релевира възражение за погасяване на претендираното
вземане по давност.
Съдът като съобрази становищата на страните и представените
по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не е налице спор между страните и се установява от приложения
препис на Решение №513 от 31.12.2018г. по гр.д.№***по описа на ***, влязло в
законна сила на 23.04.2020г., че със същото е осъдена на основание чл.79, ал.1
от ЗЗД, във вр. с чл.59 от ЗЗО ***– гр.***да заплати на
ищеца сумата от 370 612лв., представляваща стойността на извършената
болнична медицинска помощ по КП на задължително здравно осигурени лица за
месеците април, юни и юли 2016г., надлимитна дейност
по договор №150504/23.02.2015г. за оказване на болнична помощ по КП и
допълнително споразумение към него №63/26.05.2016г., договор
№151240/17.05.2016г. за извършване на амбулаторни процедури и договор
№151232/17.05.2016г. за оказване на болнична помощ по клинични процедури, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 06.07.2018г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът е представил съставените първични медицински
и финансово отчетни документи за реално извършена и отчетена в ***болнична
медицинска помощ: фактура №4471 / 22.03.2017г., дебитно известие
към фактура №4116/27.05.2016 г.;
фактура №4472/22.03.2017г., дебитно известие към
фактура №4166/14.07.2016г.; фактура №4473/22.03.2017г., дебитно известие към фактура №4171/14.07.216г.; фактура
№4474//22.03.2017г., дебитно известие към фактура №4173/14.07.2016г.; фактура
№4475/22.03.2017г, дебитно известие към фактура 4197 / 10.08.2016 г. и фактура
№4476/22.03.2017г., дебитно известие към
фактура №4203/10.08.2016г.
Тези документи касаят претенцията за главница и са
били обсъдени в производството, чийто предмет е била тя, видно и от мотивите на
приложеното решение по гр.д.№***по описа на ***, като съдът счита, че не
изясняват релевантни за настоящия спор обстоятелства.
Ищецът е представил и сключения с ответника Договор
№150504/23.02.2015г., с оглед изясняване обстоятелствата, касаещи по-късното
фактуриране на извършената и отчетена болнична медицинска помощ, но съдът
счита, че тези обстоятелства също са ирелевантни за
настоящия спор.
От значение за решаването му е факта на съществуващото
за ищеца вземане срещу ответника за главницата
от 370 612лв. за извършена болнична медицинска помощ на задължително
здравноосигурени лица за месеците април, юни и юли 2016г., установено с
влязлото в сила решение.
Касае се за парично вземане и при неизпълнението му
ответника дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, в
съответствие с правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Тук се поставя въпроса изпаднал ли е ответника в
забава преди предявяване на иска за главница и от кой момент.
Съдът приема, че приложими в случая са общите правила за изпадане на
длъжника в забава, регламентирани в чл.84 ал.2 от ЗЗД и за да бъде поставен
длъжника в забава следва да бъде поканен от кредитора.
Видно е от приложения препис на Покана, изходяща от ***с
№13807/08.12.2017г., че ищеца е поканил ответника да му заплати дължимите суми
за извършена болнична медицинска помощ на здравноосигурени лица, съставляващи процесната главница по приложените първични счетоводни
документи, както и дължими суми за последващ период.
При това е предоставил на длъжника едноседмичен срок за плащането.
Установява се от приложените преписи на транспортен
етикет и обратна разписка, издадени от ***, че поканата е била връчена на
адресата на 12.12.2017г.
При съобразяване датата на отправяне на поканата,
съдът приема, че предоставения срок за изпълнение е изтекъл на 12.01.2018г.
Безспорно е, че ответника не е заплатил главницата на
датата на падеж и до датата на предявяване на иска по гр.д.№***по описа на ***.
Ето защо, съдът приема, че поради забавено плащане на
главницата от 370 612лв. е дължимо обезщетение в размер на законната лихва
за периода от датата на падеж - 12.01.2018г. до датата на завеждане на исковата
молба по гр.д.№***по описа на *** – 06.07.2018г. След тази дата е присъдена
законна лихва с влязлото в сила решение по соченото дело.
Неоснователно е възражението на ответника за
погасяване на претенцията по давност. Приложим в случая е тригодишния давностен срок по чл.111, б.”в” от ЗЗД и такъв не е изтекъл
по отношение на търсеното в настоящото производство вземане за лихви, което е
предявено на 29.11.2019г. и се отнася за период след 12.01.2018г.
Относно размера на законната лихва
върху главницата за процесни период от време не е
налице спор между страните и той се установява и служебно от съда при
използване на онлайн калкулатор за законна лихва на НАП, а именно
18 120,26лв.
Поради изложеното, съдът счита, че
предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се
осъде ответника да заплати на ищеца сумата от
18 120,26лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата
от 370 612лв. за периода от 12.01.2018г. до 06.07.2018г.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответника дължи на ищеца направените разноски за държавна
такса в размер на 724,81лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на
1 073лв. или общо
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА,
на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 18 120,26лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 370 612лв.
за периода от 12.01.2018г. до 06.07.2018г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1
от ГПК, ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1 797,81лв.,
представляваща направени по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: