РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 01.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенският окръжен съд
наказателна колегия в публично заседание на пети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав;
Председател: ЮЛИЯН
СТАМЕНОВ
МИЛЕНА
ПЕЙЧЕВА
Членове: АЛЕКСАНДЪР
ИВАНОВ
при участието на секретаря Иванка Венкова и в
присъствието на прокурора Мирослав Маринов като разгледа докладваното от съдия Пейчева ВНОХД № 551 по описа за 2019
г.,за да се произнесе съобрази:
Производството е по глава ХХI от НПК.
С присъда № 78/15.05.2019г. на Русенския районен съд,
постановена по НОХД № 1787/18 на същия съд, подсъдимият Г.Т.Г. е признат за
ВИНОВЕН в
това, че в периода 22.10.2016г.-23.10.2016г.
в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление - на два пъти, се заканил
с убийство на Г. Т. К., като: на 22.10.2016г. извикал към Г. К. „Г., мъртва си,
ще те убия!“ и направил към нея жест с ръка, изразяващ стрелба с пистолет, а на
23.10.2016г. извикал към Г. К. „свършено е с теб“ и направил към нея жест пред
гърлото си, изобразяващ колене и това заканване би могло да възбуди основатеелн
страх у Г. Т. К. за осъщестявването му, поради окето ина осонавине чл.144 ал.3
/изм/ пр.1, вр.ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено накаазине ШЕСТ МЕСЕЦА лишавяну
от свобода.
На основание
чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателн срок за ТРИ ГОДИНИ.
Подсъдимият е
признат за НЕВИНЕН в това на три пъти да се е заканил с убийство на Г. К., като
на 03.06.2016г. да е заплашил Г. К., че ще я заколи, като и показал нож; в това
на 03.06.2016г. да е заплашил К., че ще я убие, като насочил пистолет срещу
нея; в това на 12.01.2017г. да е заплашил
К. с думите „ Ще те убия!“, както и досежно това да е извършил едянието по
чл.144 ал.3 на пет пъти, поради окето и на осонавине чл.304 от НПК го е
оправдал по тези части на обвинението по чл.144 ал.3 пр.1,вр.ал.1, вр.чл.26
ал.1 от НК.
Подсъдимият е осъден да заплати направениете
по делото разноски.
Присъдата, в нейните осъдителни части, е обжалвана от подсъдимия
Г.Г., чрез упълномощеният му защитник адв.Я.П. от РАК, с доводи за незаконосъобразност,
необоснованост, постановяване на съдебиня акт при нарушение на материалния
закон, неизяснена фактическа обстановка и при допуснати съществени процесуални
нарушения. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимият оправдан по
обвиненията изцяло. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията и
исканията.
Представителят на РОП счита жалбата за неоснователна и
изразява становище, че присъдата следва да бъде потвърдена, като
законосъобразна, правилна и справедлива.
Като прецени доказателствата по делото, доводите на
страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният
съд намира следното:
Жалбата е неоснователна.
От фактическа
страна е прието за установено следното:
Подсъдимият Г.Т. Г. понастоящем е на 53 години, български
гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан /реабилитиран/, работи.
В
продължение на около три години, до пролетта на 2016 г., подсъдимият и
свидетелката Г. К. съжителствали на съпружески начела, като живеели в жилището
на подсъдимия в гр. Русе. В края на този период, отношенията между двамата се
влошили и през м.май, 2016г. те се разделили окончателно, като свид. Г. К. се
приместила да живее в собственото си жилище в гр. Русе. След раздялата си с
подсъдимия, свид.Г. К. споделила с майка си-св.С. К. и приятелите си-
свидетелите П. П., с когото по това време имала интимна връзка, М. К. и С. М.,
че подсъдимият я преследва, държи се
агресивно с нея и отправя закани и заплахи към нея и родителите й. Поради това,
през м.септември, 2016г., свид. С. К. пристигнала в гр.Русе и известно време
живяла с дъщеря си в жилището й.
През 2016г.,
в свободното си време, св.Г. К. помагала на своята приятелка св.С. М. в магазин
за дрехи втора употреба „Евромода“, намиращ се в гр.Русе, бул.“***. В същия
магазин работела и свид. М. К. По времето, когато К. била в магазина, подсъдимият
я посещавал по няколко пъти на ден, за да провери с кого отива на обяд и дали е
само с колежките си. Тези проверки, освен на Г. К. ставали достояние и на
свидетелките К. и М. На св.М. направило впечатление, че подсъдимият винаги
носел голям нож, прикрепен на колана си.
Тъй като
изпитвала страх за живота, здравето и имуществото си, св. Г. К. подала в
Районен съд Русе искова молба срещу подсъдимия, по реда на „Закона за защита от
домашно насилие“. Въз основа на тази молба било образувано гр.дело 5437/2016г.
по описа на Районен съд Русе, по което на 04.10.2016г. съдът издал Заповед за
незабавна защита по отношение на св.Г.К. против подс.Г., с която същият се
задължавал да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея,
забранявало му се да приближава жилището й в гр.Русе, местоработата и в СОУ “Христо
Ботев“ Русе, както и местата за социални контакти и отдих. Същата била
разяснена и връчена на подс.Г. на 02.11.2016г.
На
22.10.2016г. /събота/ св.Г. К. отново помагала на своята приятелка св.М. в
магазин „Евромода“ на горепоосечиня адрес. В следобедните часове, двете били в
градинката на бул.“***“, срещу магазина, като се насочили да пресекат платното
в посока магазина, в който работели. В това време, по същото платно преминал
л.а. „Пежо 206 СС“ с открит покрив, управляван от подсъдимия, който бил сам в
автомобила. Като видял св.Г. К., подсъдимия спрял автомобила, обърнал се към
нея с думите „Г., мъртва си, ще те убия“ и направил към нея жест с ръка,
изразяващ стрелба с пистолет, след което отминал. К. много се изплашила и бързо
се скрила в магазина на свид. М. След като се успокоила, в 14,46 ч. тя подала
сигнал на спешен номер 112, като разказала за случилото се на оператора, а след
това и на служител от Второ РУ-Русе, който й указал да подаде жалба за
инцидента в първия работен ден.
На
23.10.2016г. /неделя/, св.Г. К. отново помагала в магазин „Евромода“, като в
следобедните часове, заедно с майка си- св. С. К. и св.С. М. били застанали на
тротоара пред търговския обект. По същото време, по бул.“***“, по платното пред
магазин „Евромода“ отново преминал л.а. „Пежо 206 СС“, управляван от подсъдимия.
На предната дясна седалка в автомобила се возела жена. Като видял Г. К.,
подсъдимият спрял автомобила, надигнал се в него през отворения покрив и извикал
към нея „Свършено е с теб!“, след което
прекарал нож пред гърлото си, изобразявайки колене. С.К., С.М. и Г.К. веднага
се прибрали магазина, като в 14,59 ч. свид. Г. К. отново се обадила на спешен
номер 112. Операторът я свързал с дежурен на Първо РУ-Русе, на когото обяснила
какво се е случило, както и, че има издадена заповед за незабавна защита срещу
подсъдимия. Полицейският служител й обяснил, че трябва да подаде жалба в
полицейското управление в първия работен ден.
На 26.10.2016г.
Г. К. подала жалба в Първо РУ-гр.Русе, в която изложила обстоятелствата по
двата инцидента от 22.10.2016г. и от 23.10.2016г., като посочила и свидетелите
на тези случаи.
Проверката по
жалбата била възложена на свид.Н. К. – полицейски инспектор в Първо РУ-Русе, която
вече работела по друга жалба подадена от св.Г.К. на 26.09.2016г., за упражнено
физическо насилие и отправени закани за убийство от страна на подсъдимия спрямо
нея. В хода на проверката по втората жалба, св.К. снела обяснения от посочените
от К. свидетели, които потвърдили изложеното от нея. Снела обяснения и от подс.Г.,
който не отрекъл, че на 22.10.2016г. и на 23.10.2016г. действително преминал с
управляван от него автомобил покрай магазина, в който работела Г.К., както и че
и двата пъти е видял последната, но заявил категорично, че не отправял никакви
закани към нея.
Тази правилно установена фактическа обстановка
съответства на писмените и гласни доказателства
и доказателствени средства, които са кредитирани от първата инстнация.
Първоинстаницонният съд мотивирано е дал вяра на показанията на пострадалата
Г. К. и на свидетелите С. К., С. М., М.К., Н. К., част от които са очевидци на случилото се през двата дни. Майката
и приятелките на К. потвърждават показанията на пострадалата за времето,
мястото на случилото се, изречените думи и отправените жестове от страна на
подсъдимия по отношение на Г.К., нейната уплаха и притеснение. Правилно са
кредитирани показанията на св. К.-полийеския служител, който пресъздава
казаното му от пострадалата и от свидетелките, както и заявеното от подсъдимия,
който не е отрекъл, че на посочените два почивни дни е минал с лекия си автомобил
и е видял пострадалата. Тези гласни доказателства кореспондират помежду си и с
писмените такива, във връзка с потърсената от св. Г. К. помощ на тел.112, което
обстоятелство потвърждава състоянието на страх и уплаха у нея. Неоспорената по
делото техническа експертиза установява фактите във връзка с подадения на
тел.112 сигнал, в който е посочено името на подсъдимия като извършител на
деянието, мястото на инцидента, автомобилът, с който се е движел подсъдимият,
като в записаните разговори се съдържат конкретни данни за притеснението и
уплахата на К. Тези доказателства корепспондират и с писмените такива- заповед
за незабавна защита от 04.10.2016г., протокол за полицейско предупреждение и
други.
Останалите
кредитирани от първата инстанция свидетелски показания-на К. В. и Ш.А. не допринасят съществено за
изясняване случилото се на двата процесни дни. Показанията на останалите
разпитани по делото свидетели- Л. М., В. Г., О. П., Д. Г. сочат на обстоятелства
извън предмета на доказване по настоящето дело. Първият за отношенията между
подсъдимия и пострадалата преди инкримиинраните дати, а останалите за други
случаи, поради което настоящият състав няма да ги обсъжда подробно.
Първоинстаницонният
съд правилно и мотивирано не е кредитирал с доверие обясненията на подсъдимия в
частта, в която отрича да е отправял закани тези два дни, като ги е отчел като
защитна теза.
Няма
никаква житейска логика пострадалата да се обажда на тел.112, ако не е била
заплашен от подсъдимия, по подробно описания по-горе начин. Доколкото служилото
се на 22.10.2016г. и на 23.10.2016г. е няколко дни след издадената заповед за
незабавна защита срещу подсъдимия се налага извода, че пострадалата действително
е имала сериозни основания, за да прибегне до този ред на защита в началото на
м.октомври 2016г., както и че случилото се на двете дати е провокирало отново
нейния страх и притеснение от поведението на подсъдимия. С оглед конкретиката в
подадния сигнал на спешния телефон и подробните показания на свидетелите-
очевидци, дадени под страх от наказателна отговорност, съдът няма основание да
се съмнява в тяхната достоверност и обективност, въпреки наличието на близките
им отношения с пострадалата.
Първата
инстанция е обсъдила всички относими към предмета на доказване доказателства,
включително и показанията на свидетелите А. и В. като направения анализ на
същите изцяло се споделя от настоящия състав.
При
наличието на посочените доказателства и техния анализ съдът правилно е приложи
материалния закон като е приел, че подсъдимият Г.Г. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.144, ал.3, вр. с ал.1,
вр.чл.26 ал.1 от НК, тъй като в периода 22.10.2016г.-
23.10.2016г., в гр.Русе, в условията на продължавано престъпление- на два пъти,
се заканил с убийство на Г. К., като на 22.10.2016г. извикал към Г. К.: „Г.,
мъртва си, ще те убия!“ и направил към нея жест с ръка, изразяващ стрелба с
пистолет, а на 23.10.2016г. извикал към Г. К.: „Свършено е с теб“ и направил
към нея жест пред гърлото си, изобразяващ колене и това заканване би могло да
възбуди основателен страх у Г. К. за осъществяването му.
От обективна страна
престъплението подсъдимият е осъществил с думи и действия. Изречените дума са
по адрес на пострадалата, тъй като в тях е използвано нейното име, поради което
няма съмнение, че заканата е именно към нея. Изречените думи са безспорно
заканителни, тъй като в тях се съдържат думи, свързани с причиняването на смърт
на същата. Тези думи са придружени с недвусмислени жестове с ръка, изразяващи
стрелба и колене, като така подсъдимият е обективирал намерението си, за
престъпление против личността на Г.К. Констатираните действия не само, че са
били от естеството да предизвикат основателен страх у К., но и реално са
предизвикали такъв страх, предвид силно влошените отоншения между страните, водените
между тях други дела, наличието на заповед за незабавна защита на Г.К. и потърсената
помощ от пострадалата на спешен телефон 112.
Безспорно пострадалата е
чула и възприела думите на подсъдимия и е видяла отправените от него жестове, което
се потвърждава от нейното поведние - да се прибере в магазина и да се обади на
тел.112 за помощ и от показанията на свидетелите-очевидци, с което всяко едно
от отделните деяния е осъществено.
Подсъдимият е извършил престъплеинето при условията на продължавано такова,
по смисъла на чл.26 от НК. Извършил го е на два пъти, като всяко едно от деянията,
включени в продължаваната престъпна дейност, осъществява състава на
престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК. Отделните деяния, чрез които е
отправена закана с убийство спрямо свидетелката, са извършени през малък интервал
от време /в два поредни дни/, при една и съща фактическа обстановка
/осъществени пред магазина, в който пострадалата помагала, при преминаване на
подсъдимия с един и същ автомобил/, при една и съща форма на вината - пряк
умисъл, като от обективна и субективна страна последващото деяние се явява
продължение на предходното.
От субективна страна
подсъдимият е действал при пряк умисъл. Той е съзнавал, че се заканва с
убийство на св.Г. К., след като отправил към нея горепосочените думи и жестове,
съзнавал е, че това заканване ще възбуди основателен страх от осъществяването
му и именно това е целял- заплахата да бъде възприета от пострадалата и тя да
изпита страх от нея.
С оглед изложеното присъдата на РРС е
обоснована, мотивирана в нейната осъдителна част, като правилно е приложен материалния
закон и възраженията на защитата в тази насока са неоснователни.
Неоснователни
са възраженията на защитата.
Не са допуснати съществени процесуални
нарушения при разглеждането на делото от районния съд.
С оглед
разпоредбата на чл.248 ал.3, вр.ал.1 т.3 от НПК, въпросът за допуснати процесуални
нарушения в хода на ДП не може да бъде поставян понастоящем. Още повече, че по
ВЧНД №747/18 по описа на РОС, възивната инстанция са е произнесла по жалба на
подсъдимия в тази насока.
По
делото достатъчно ясно и конкретно е установено мястото на извършване на
престъплението, като показанията на всички кредитирани свидетели са в насока, е
че това се е случило на бул.“***“ в гр.Русе, в района където се е намирал
магазин за дрехи втора употреба, като в техническата експертиза е посочен дори
номерът, къдено е магазина. Категорично е установено, че подсъдимият е пътувал
с лекия си автомобил и от него е изрекъл думите и отправил жестовете към Г.К.,
установено е и тя къде се е намирала процесните два дни- извън магазина. С
оглед на това не е необходимо установяването как се е казвал този магазин, коя
фирма го е стопанисвала към датата на деянието- 2016г. и кои лица са работили
там тогава. Това е така предвид факта, че е безспорно установено, че на датите
на двете деяния там са се намирали подборно посочените по-горе лица.
Напълно
изяснен е въпросът, кои лица са станали очевидци на случилото се, както и въпросът
във връзка със записаното в техническата експертиза име „Ц.“. Установен е, че в
магаизна или извън него тогава не е имало други лица, а тези които са
присъставли в момента на заканите са разпитани като свидетели. Относно лицето
„Ц.“ е извършен допълнителен разпит на св.Г. К., в който тя категорично заявява,
че тогава там не е имало лице с това име, дори тя няма приятелка с това име,
като нейното предположеине е, че е казала „С.“, обръщайки се към св.С. М.. В
случай, че действително е присъствало лице на име Ц. няма никаква логика
пострадалата и другите свидетели-очевидци да твърдят, че не познава такова. Предвид
събраните по делото доказателства не е било необохидмо допълнително събиране на
доказателства в тази насока, поради което първата инстанция е процедирала законосъбразно.
Не са
допуснати нарушения и във връзка с това дали подсъдимият е изрекъл думите и
отправил жестовете седнал в лекия си автомобил, дали се е надигнал в него или
се е изправил. Това обстоятелство не е съществено за съставомерността на
деянието, тъй като не се отнася до главния факт на доказване, нито би внесло
същестевни съмнения в достоверността на едни или други гласни доказателства. Безспорно
автомобилът, с който се е движел подсъдимият е кабрио и на процесните две дати
е бил със свален покрив. Предвид това свидетелките ясно са чули думите на подсъдимия
и ясно са видели неговите жестове, като с оглед бързото развитие на събитията,
уплахата на пострадалата и свидетелите-очевидци е напълно възможно всеки един
от тях да е възприел по различен начин тялото на подсъдимия, което
обстоятелство не променя случилото се. С оглед на това не е необохидмо
подробното изследване на въпроса може ли подсъдимият да се надигне или изправи
в конкретния автомобил.
Неоснователни
са възраженията за неизяснена фактическа обстановка и необоснованост на
обжалваната присъда.
Първата
инстанция е положила всички усилия, за да изясни случилото се. Свидетелите са разпитани
пред съда изключително подробно, констатирани са наличните противоречие в показанията на някои от тях от
ДП и са изяснени тези противоречиви моменти, извършвани са повтори разпити на
свидетели, допуснати са до разпит нови свидетели, в това число и поисканите от
защитата, приобщени са писмени доказателства. Мотивите към присъдата са обстойни,
ясни и детайлни, извършен е задълбочен анализ на всички доказателства и е даден
отговор на направените възражения. С оглед изложеното са събарни всички доказателства,
имащи отношение към предмета на доказване за конкетното престъпление, съобразно
отразеното в обвинителния акт. Извършен е задълбочен и правител анализ на
доказателствата, като съдът е достигнал до законосъобразни и обосновани изводи,
които изцяло се споделят от въззивната инстанция. Не намират никакво основания
твърденията на защитата за предубеденост на съдебния състав.
За извършеното
престъпление на подсъдимия е наложено наказание
по реда на чл.54 от НК в размер на 6 месеца лишаване от свобода, изтъряпването
на което, на основание чл.66 ал.1 от НК, е отложено за минималния предвиден изпитател
срок от три години. Наказанието е индивидуализирано при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Като такива са взети предвид: чистото съдебно
минало на подсъдимия, с оглед настъпилата реабилитация; трудовата му
ангажираност и добрите характеристични данни; изминалия значителен период от
време от инкриминираното престъпление. Като отгчаващо отговорността
обстоятелство е отчетено осъществяването на две отделни изпълнителни деяния, на
два поредни дни, в рамките на продължаваното престъпление, като и само едното
деяние е достатъчно за съставомерноста на престъплението по посочения текст.
Настоящият състав
споделя съображеинята на първата инстаниця, като намира, че са посочени всички
обстоятелства имащи значение за правилното индивидуализиране на наказанието, законосъобразно
е отчетета тяхната тежест и наложеното наказание съответства на обществената
опасност на конкретното престъпление, на личността на подсъдимия. С това
накаазине ще се постигнат целите на личната и генерална превенция и
то се явява справедливо.
Присъдата е законосъобразна, правилна и в нейната
оправдателна част. Първата инстанция е изложиал подробни мотиви и убедителни
съображения защо приема, че подсъдимият не е изършил трите отделни деяния- на
датите 03.06.2016г.-свързано със закана и показване на нож; на 03.06.2016г.-свързано
със закана и насочване на писотлет, на 12.01.2017г.- свъразно с отправените
думи „ ще те убия“. Настоящият състав изцяло споделя доводите на районния съд в
тази насока и предвид липсата на протест няма да излага подробни съображения
досежно оправдателната част на обжалваната присъда.
С оглед изхода на делото законосъобразно подсъдимият е
осъден да заплати и направените по делото разноски.
Предвид изложеното присъдата следва да
бъде изцяло потвърдена.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 78/15.05.2019г. на Русенския
районен съд, постановена по НОХД № 1787/18 на РРС.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: