№ 14630
гр. С., 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110104107 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Специализирана болница за
рехабилитация – Б.“ АД, чрез адв. М., срещу П. Д. С., Н. Н. С. и Н. С. С., с която са
предявени:
- пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал.
2, предл. 5 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот НОМЕР, том В1, рег. № ***,
дело № 43, от ДАТА г., по силата на който П. Д. С. дарява на Н. Н. С., по време на брака й с
Н. С. С., 500/5524 идеални части от следния недвижим имот, от който дарителката
притежава 1/3 ид.ч., а именно: поземлен имот с идентификатор 02659.2195.2777, с адрес: гр.
Б., ул. „Х.“, с площ от 5524 кв.м., поради привидност (относителна симулация), прикриваща
договор за покупко-продажба, както и обективно кумулативно съединен иск по чл. 17, ал. 1
ЗЗД за разкриване на симулацията и установяване на прикритата (дисимулативната) сделка -
покупко-продажба от ДАТА г.;
- в условията на евентуалност – при уважаване на горните искове, обективно
кумулативно съединени конститутивен иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, по силата на
който ищецът претендира да бъде признато правото му на изкупуване на 840/5524 идеални
части от поземлен имот с идентификатор 02659.2195.2777, с адрес: гр. Б., ул. „Х.“, с площ от
5524 кв.м., придобити от ответницата Н. Н. С., по време на брака й с Н. С. С., по силата на
сключени с П. Д. С. договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на
недвижим имот НОМЕР, том В1, рег. № ***, дело № 43, от ДАТА г., с предмет - 500/5524
идеални части от процесния поземлен имот, както и договор за покупко-продажба,
1
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот НОМЕР, том В1, рег.
№ ***, дело № **** от ДАТА г., по силата на който П. С. е продала на Н. С. 340/5524
идеални части от процесния имот за сумата от 34 000 евро, както и иск по чл. 108 ЗС, с
който ищецът претендира да бъде признато за установено по отношение на ответниците Н.
Н. С. и Н. С. С., че „Специализирана болница за рехабилитация – Б.“ АД е собственик на
840/5524 идеални части от поземлен имот с идентификатор 02659.2195.2777, с адрес: гр. Б.,
ул. „Х.“, с площ от 5524 кв.м., съответно за осъждането на ответниците Н. Н. С. и Н. С. С. да
предадат на „Специализирана болница за рехабилитация – Б.“ АД владението върху
посочените идеални части от процесния имот.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че с
ответницата П. Д. С. притежават в съсобственост поземлен имот с идентификатор
02659.2195.2777, с адрес: гр. Б., ул. „Х.“, с площ от 5524 кв.м., при квоти от 2/3 идеални
части за „Специализирана болница за рехабилитация – Б.“ АД и 1/3 идеална част за П. С..
Излага доводи, че основание за възникване на съсобствеността е влязло в сила решение по
гр.д. № 3933/2016 г. по описа на ВКС, I г.о., с което ответницата П. С. е призната за
собственик на 1/3 идеална част от процесния имот. Сочи, че поземленият имот попада в
терена на „Специализирана болница за рехабилитация - Б.“ АД, застроен с реализиран
болнично-рехабилитационен център. През есента на 2020 г. дружеството водило
кореспонденция с ответницата П. С. във връзка с отправено предложение за изкупуване на
идеалните й части от процесния имот, като помежду им не било постигнато съгласие.
Ищецът твърди, че при извършена справка в Служба по вписванията – гр. С. на 31.03.2023
г., установил че по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот НОМЕР, том В1,
рег. № ***, дело № 43, от ДАТА г., П. С. е дарила на Н. С. 500/5524 идеални части от
процесния поземлен имот. Сочи, че пет дни след извършване на посочената сделка, на ДАТА
г., с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот НОМЕР, том В1, рег. № ***,
дело № ****, П. С. е продала на Н. С. 340/5524 идеални части от процесния имот за сумата
от 34 000 евро, права върху които е придобил и ответникът Н. С. С., доколкото към датата на
прехвърлянето е бил в граждански брак с приобретателя Н. С.. Сочи, че според
съдържанието на процесните договори, ответницата П. С. следвало да предаде владението
на прехвърлените идеални части от имота на Н. С. към датата на сключването им. Твърди, че
договора за дарение, по силата на който в полза на Н. С. са прехвърлени 500/5524 идеални
части от имота има за цел да прикрие действителното съглашение между страните за
покупко-продажбата на общо 840/5524 идеални части от имота, при заобикаляне на
изискванията на чл. 33, ал. 1 ЗС. В тази връзка, оспорва дарственото намерение на
прехвърлителя П. С. за извършване на процесната сделка, като твърди привидност на
сключения договор за дарение, обуславяща неговата нищожност. Счита, че с процесното
дарение се прикрива сключен между страните договор за покупко-продажба, поради което
следва да бъде признато правото на дружеството за изкупуване на прехвърлените от П. С. в
полза на ответниците 840/5524 идеални части от имота. Ето защо моли съда да прогласи
нищожността на сключения между П. Д. С. и Н. Н. С. договор за дарение, обективиран в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот НОМЕР, том В1, рег. № ***, дело № 43, от
2
ДАТА г., като привиден, прикриващ покупко-продажба, както и да обяви (установи)
прикритата сделка - покупко-продажба от ДАТА г. Също така, при уважаване на горното
искане, моли съда да признае правото на „Специализирана болница за рехабилитация“ - Б.“
АД да изкупи прехвърлените от П. Д. С. в ползва на Н. Н. С., въз основа на сключени
договор за дарение и договор за покупко-продажба, 840/5524 идеални части от процесния
поземлен имот за действително уговорената между ответниците цена в размер на 34 000
евро. Претендира и осъждането на ответниците Н. Н. С. и Н. С. С. да предадат на
дружеството владението на 840/5524 идеални части от процесния имот. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата П. Д. С., чрез адв. Т., е подала отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва твърденията на ищеца за
липсата на дарствено намерение по повод извършеното дарение на идеални части от имота в
полза на ответницата Н. С.. Счита, че срокът, в рамките на който ищецът е следвало да
упражни правото си на изкупуване на процесните части от имота е изтекъл. Потвърждава
извършените прехвърлителни сделки в полза на Н. С.. Отбелязва, че правото на изкупуване
на ищеца възниква единствено при продажба на идеални части от съсобствения имот в
полза на трети лица. Моли съда да остави без разглеждане предявените искове като
недопустими, евентуално да ги отхвърли като неоснователни. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Н. Н. С., чрез адв. Г., е подала отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Потвърждава наличието на сключени с
ответницата П. Д. С. договори за дарение и покупко-продажба на идеални части от
процесния имот, при параметрите посочени в исковата молба. Оспорва нищожността на
процесния договор за дарение, както и твърденията на ищеца, че извършените от П. С.
разпоредителни сделки имат за цел заобикаляне на изискванията на чл. 33, ал. 1 ЗС. Излага
съображения, обуславящи наличието на дарствено намерение за извършеното прехвърляне
на идеални части от имота. Оспорва правото на изкупуване на ищеца, като сочи че срокът
по чл. 33, ал. 2 ЗС е изтекъл. Оспорва упражняването на фактическа власт върху
придобитите идеални части от процесния имот. Излага доводи относно действителността на
процесния договор за дарение. Моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. С. С., чрез адв. Г., е подал отговор на исковата
молба. Взема становище за неоснователност на предявените искове. Потвърждава наличието
на сключени между П. Д. С. и Н. Н. С. договори за дарение и покупко-продажба на идеални
части от процесния имот, при параметрите посочени в исковата молба. Оспорва
нищожността на процесния договор за дарение, както и твърденията на ищеца, че
извършените от П. С. разпоредителни сделки имат за цел заобикаляне на изискванията на
чл. 33, ал. 1 ЗС. Излага съображения обуславящи наличието на дарствено намерение за
извършеното прехвърляне на идеални части от имота в полза на Н. С.. Оспорва правото на
изкупуване на ищеца, като сочи че срокът по чл. 33, ал. 2 ЗС е изтекъл. Оспорва
упражняването на фактическа власт върху придобитите идеални части от процесния имот.
3
Излага доводи относно действителността на процесния договор за дарение. Моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните по делото, че с Решение № 114 от 06.11.2017 г. по гр.д. №
3933/2016 г. по описа на ВКС, I ГО, съдът признава за установено по отношение на
„Специализирана болница за рехабилитация - Б.“ АД, че П. Д. С. е собственик на 1/3 ид.ч. от
недвижим имот с идентификатор 02659.2195.2777, с адрес: гр. Б., ул. „Х.“, с площ от 5524
кв.м., както и осъжда „Специализирана болница за рехабилитация - Б.“ АД да предаде на П.
Д. С., чрез пълномощника й адв. Н. С., владението на същия имот. Не е спорно и
обстоятелството, че Н. С., в качеството й на адвокат, е представлявала П. С. по гр.д. №
3933/2016 г. по описа на ВКС, I ГО, както и в преговори с ищеца относно уреждане на
отношенията им, свързани със собствеността относно процесния имот.
Безспорно е също така между страните, че останалите 2/3 идеални части от посочения
по – горе недвижим имот са собственост на „Специализирана болница за рехабилитация -
Б.“ АД.
Установява се, че на 12.10.2020 г. П. Д. С., чрез адв. Н. С., е подала до
„Специализирана болница за рехабилитация - Б.“ АД заявление, с което е напомнила, че с
влязло в сила решение е призната за собственик на 1/3 ид.ч. от процесния имот, въз основа
на което се е снабдила с изпълнителен лист, както и е посочила, че по време на среща,
проведена по инициатива на дружеството – ищец, г-жа Г. и адвокатите, представляващи
болницата, предложили на г-жа С. да продаде притежаваната от нея 1/3 ид.ч. от имота на
„Специализирана болница за рехабилитация - Б.“ АД, като впоследствие адв. Д. посочил
сумата, която болницата е склонна да плати, но г-жа С. е счела, че предложената цена е
неприемлива. В заявлението е предложено, за да не се завеждат нови дела, „Специализирана
болница за рехабилитация - Б.“ АД доброволно да предаде на г-жа С. владението на 1/3 ид.ч.
от имота. Предложено е също така извършването на доброволна делба на имота, за да може
всеки от съсобствениците да разполага, както намери за добре със своята идеална част.
Установява се, че с писмо изх. № 131/20.10.2020 г., изпратено от „Специализирана
болница за рехабилитация - Б.“ АД до адв. Н. С., в качеството й на пълномощник на П. Д.
С., болницата уведомила г-жа С., че процесният имот не е ограден и достъпът до него е
свободен, поради което владение върху конкретна 1/3 ид.ч. нямало как да бъде предадено. В
писмото е посочено още, че в процеса на проведените преговори болницата предложила на
г-жа С. закупуването на нейната идеална част от имота за цена в размер на 50 000 евро,
която не била произволна, а обоснована с оглед характеристиките и статута на имота, както
и изготвена пазарна оценка от лицензиран независим оценител. Посочено е още, че
предложената от г-жа С. цена в размер на 300 евро/кв.м. е била непосилна за болницата,
като е предложено на г-жа С. да изкупи собствените на дружеството-ищец идеални части от
имота на тази цена, както и е отбелязана и възможността за съвместна продажба на имота за
4
посочената цена на имота в размер на 300 евро/кв.м. По отношение на предложението за
доброволна делба на имота е посочено, че болницата не може да вземе отношение, тъй като
същото е било неконкретизирано.
На 05.11.2020 г. П. Д. С., чрез адв. Н. С., е изпратила по имейл до „Специализирана
болница за рехабилитация - Б.“ АД отговор на писмото от 20.10.2020 г., с който е
предложила среща за уточняване на позициите във връзка с извършването на доброволна
делба на процесния съсобствен имот в кантората на адв. С. на 11.11.2020 г. Относно
направеното от болницата предложение за продажба на притежаваните от „СБР - Б.“ АД
идеални части от съсобствения имот при цена 300 евро на квадратен метър, г-жа С. е
посочила, че не проявява интерес да изкупи въпросните идеални части на посочената цена.
Установява се, че с писмо изх. № 136/12.11.2020 г., изпратено от „Специализирана
болница за рехабилитация - Б.“ АД до адв. Н. С., в качеството й на пълномощник на П. Д.
С., болницата уведомила г-жа С., че на предложените в писмото от 05.11.2020 г. дата и час
няма възможност за провеждане на среща, като е отправена молба до г-жа С., чрез адв. С., в
близките дни да бъдат уточнени нова дата, час и място за среща, като е поискан и телефон за
контакт с г-жа С. с оглед по – добра оперативност за в бъдеще.
На 13.11.2020 г. адв. Н. С. изпратила по имейл до „Специализирана болница за
рехабилитация - Б.“ АД отговор на писмото от 12.11.2020 г., с който уведомила болницата, че
г-жа С. заявила, че е достатъчно адв. С. като неин пълномощник да проведе въпросната
среща за преговори, като е предоставила мобилния телефон на г-жа С. за потвърждение от
същата на изложените твърдения.
От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот НОМЕР,
том В1, рег. № ***, дело № 43 на нотариус С.П. от ДАТА г., се установява, че на посочената
дата П. Д. С. е дарила на Н. Н. С. 500/5524 идеални части от процесния поземлен имот с
идентификатор 02659.2195.2777, с адрес: гр. Б., ул. „Х.“, с площ от 5524 кв.м. Съгласно чл.
1.3 от същия дарителката се задължава да предаде на дарената владението на дарената
идеална част от имота в деня на сключване на договора.
От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
НОМЕР, том В1, рег. № ***, дело № **** на нотариус С.П. от ДАТА г., се установява, че на
посочената дата П. Д. С. е продала на Н. Н. С. 340/5524 идеални части от процесния
поземлен имот, от който продавачът притежава 1/3 ид.ч., а именно имот с идентификатор
02659.2195.2777, с адрес: гр. Б., ул. „Х.“, с площ от 5524 кв.м., за сумата от 34 000 евро,
платима същия ден след подписване на нотариалния акт и преди вписването му в Служба по
вписванията, по посочена от П. С. банкова сметка, чрез банков превод, извършен от купувача
Н. С.. Съгласно чл. 1.4 от същия продавачът се задължава да предаде на купувача владението
на имота в деня на сключване на договора.
От представения по делото Нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот НОМЕР, том В1, рег. № ***, дело № **** на нотариус С.П. от
ДАТА г., се установява, че на посочената дата е извършена поправка на Нотариален акт за
5
покупко-продажба на недвижим имот НОМЕР, том В1, рег. № ***, дело № ****, а именно на
страница първа, ред 14 отгоре надолу вместо израза „притежава 1/3 (една трета) идеална
част“ да се чете „притежава 1341,33/5524 (хиляда триста четиридесет и едно цяло и тридесет
и три стотни върху пет хиляди петстотин двадесет и четири) идеални части“, и на страница
втора ред 10 (десети) отгоре надолу вместо израза „1/3 (една трета) идеална част“ да се чете
„1341,33/5524 (хиляда триста четиридесет и едно цяло и тридесет и три стотни върху пет
хиляди петстотин двадесет и четири) идеални части“.
Не е спорно между страните по делото, че договорите за дарение и покупко-продажба
от м.06.2022 г. са сключени по време на гражданския брак, сключен между Н. С. С. и Н. Н.
С..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И,Г.Г.-К. и
Т.П.К. (на страната на ищеца) и Ч.Н.М. (на страната на ответниците).
Свидетелят И,Г.Г.-К. – председател на Съвета на директорите на СБР „Б.“ АД,
показанията на която съдът преценява по реда на чл. 172 ГПК, заявява, че от 2008 г. до 2025
г. се водили съдебни дела между „Специализирана болница за рехабилитация–Б.“ АД и
ответника П. С., като важното дело е било това за собствеността на процесния недвижим
имот, който се намира в средата на имота на болницата и е около 6 декара. Свидетелят
изяснява, че след приключване на делото за собствеността на имота, болницата започнала да
търси връзка с П. Д. С., за да се споразумеят за купуване на тези идеални части, но не се
разбрали за цената, тъй като г-жа С. поискала много пари, които ищецът нямало как да
плати. Преговорите, които започнали след 2020 г., били водени чрез адв. С., която никога не
била споменавала, че ще придобие част от имота. Впоследствие през 2023 г. свид. Г.-К.
помолила адв. Д. да провери какво се случва и след извършена проверка адвокатът й казал,
че адв. С. е купила част от процесния имот на г-жа П. С., без знанието на ищеца.
Свидетелят Т.П.К. – служител на СБР „Б.“ АД, показанията на която съдът преценява
по реда на чл. 172 ГПК, заявява, че от 2002 г. работи в „Специализирана болница за
рехабилитация–Б.“ АД – занимава се с входящата и изходящата поща на болницата, с цялата
административна част, като в рамките на този период имало заведено дело, което
приключило 2020 г. между болницата и г-жа С. относно недвижим имот на територията на
„Специализирана болница за рехабилитация–Б.“ АД. Делото приключило в полза на г-жа С.,
която придобила 1/3 идеални части от близо пет декара и половина с решение на съда.
Адвокат Д. водел делото и 2023 г. около началото на м. април се обадил на свид. К., за да й
каже, че ще завежда ново дело, тъй като г-жа С. е прехвърлила на адвоката си тази 1/3
идеална идеална част от процесния имот.
Свидетелят Ч.Н.М. заявява, че познава г-жа С. от 1982 г., когато постъпил на работа в
Български ловно-рибарски съюз, а по това време тя била отговорен секретар на
организацията. Това познанство продължавало и до днес, защото във времето станали
близки – семейството на свид. М. с г-жа С. и нейната сестра. Свидетелят изяснява още, че
започнал да поддържа нейната къща, която била голяма и изисквала доста неща - поетапно
направили ремонти на цялата къща и така се затвърдили отношенията им. Свидетелят
6
заявява, че е виждал г-жа Н. С. в дома на г-жа С.. Първоначално не познавал г-жа С. и дълго
време смятал, че са приятелки, защото много често се виждали. Едва през 2000 г. г-жа С.
помолила свидетеля М. да направи ремонт на едно жилище, което се оказало на г-жа С.,
което жилище го направила кантора. Впоследствие на свидетеля М. му направило
впечатление, че винаги когато идвала в дома на г-жа С., г-жа Седафова носела някакъв плод
или кутия бонбони и като цяло двете имали много добри отношения. По – нататък
свидетелят изяснява, че знае г-жа С. да е водила дела на г-жа С., които започнали още преди
2000 г. във връзка с недвижим имот в кв. „К.“. Тогава разбрал, че г-жа С. е адвокат и се
занимавала с документите при продажбата на това място. На следващо място свидетелят
заявява, че г-жа С. му е споделяла за делото, което се водело за процесния имот на
територията на „СБР-Б.“ АД, като знае също така за извършеното дарение в полза на г-жа С.
от г-жа С., тъй като тя се посъветвала първо със свид. М. дали не е редно, след като толкова
дълго време г-жа С. е водила дела по този имот, да направи дарение, тъй като г-жа С. водила
делата без съответния хонорар. Свид. М. казал на г-жа С., че това е много добре, защото все
пак трябвало да се възмезди този труд, като впоследствие тя му споделила, че е направила
това дарение през 2022 г. След това г-жа С. отново се посъветва със свид. М. дали това
място е достатъчно, а той й отговорил, че е хубаво по възможност да бъде по-голямо.
Впоследствие свид. М. научил, че г-жа С. е предложила на г-жа С. да закупи още част от
мястото - около 300 кв.м.
В проведеното на 04.04.2025 г. открито съдебно заседание съдът е обявил, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че Н. Н. С. и Н. С. С. са въведени във владение на процесния недвижим
имот.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
По предявените главни искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД и чл. 17,
ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, привидните договори са нищожни, като тази норма
следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл. 17 ЗЗД. Привидността на договора е
обусловена от уговорка между страните, с която те прикриват действителната си воля чрез
сключването на съглашение за пред третите лица. Съгласието може да се изразява в липсата
на воля договорът да породи правни последици – абсолютна симулация, или във воля
сделката да породи правни последици, различни от външно изявените – относителна
симулация. Законът разпорежда, че при относителната симулация се прилагат правилата за
прикритото съглашение, ако са налице изискванията за неговата действителност - чл. 17, ал.
1 ЗЗД. В този смисъл, искът по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД би могъл да е предявен за разкриване
на относителната симулацията или за прогласяване на абсолютна симулация.
В практиката на Върховния касационен съд е изяснена разликата между иска за
установяване на привидност по чл. 26. ал. 2 ЗЗД, с предмет обявяването на относителна
7
недействителност и иска, с който се претендират последици от прикритата сделка по чл. 17,
ал. 1 ЗЗД. Последователно е указанието тези искове да се разглеждат като самостоятелни,
което не отрича връзката между привидно и прикрито съглашение при доказването на
симулацията, включително ако при манифестирано дарение се прикрива насрещно
задължение. Изводът за съществуването на двустранен възмезден договор като прикрита
сделка при явно дарение на недвижим имот се изгражда при обсъждане на всички
установени обстоятелства и връзките между фактите. Когато трето лице предяви иска и
твърди насочена срещу него симулация с наличие на прикрита сделка, чието съществуване
ответниците оспорват, доказателствената тежест за тези обстоятелства е за ищеца, но е
важно да се отграничи кои са те, предвид обема на търсената защита (в този смисъл е
Решение № 184 от 19.01.2016г. по гр.д № 6349/2014г. по описа на ВКС, І. г.о.). Исковете за
обявяване на привидността по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и за разкриване на симулацията по чл.
17, ал. 1 ЗЗД имат различен предмет – единият – нищожността на явната сделка, а другият –
обвързващата сила на прикритото съглашение.
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже по делото
пълно и главно фактите, от които произтича правният му интерес за предявяване на
исковете, както и че облигационното правоотношение по сключения договор за дарение
между ответниците П. Д. С. и Н. Н. С. е привидно, доколкото настъпилите правни
последици от сделката са симулативни и имат за цел да прикрият действителното
съглашение на страните за сключване на договор за покупко-продажба на процесните
идеални части от поземления имот.
Въпросът за интереса при предявен установителен иск, включително и такъв за
разкриване на симулация, е винаги конкретен и се решава с оглед на твърденията на ищеца в
исковата молба и установените в съответното производство обстоятелства. За страна по
симулативна сделка е налице интерес от разкриване на симулацията, в случаите когато тя
иска да упражни по отношение на насрещната страна по сделката права, произтичащи не от
явната, а от прикритата сделка, които права няма как да бъдат осъществени без установяване
на действителното положение между страните. Няма пречка симулацията да бъде разкрита
не само от страна по сделката, но и от всяко трето лице, което има интерес от това, т. е. ако
от привидността на сделката и от следващите се от това последици то би могло да черпи
права (Решение № 403/05.08.2010 г., постановено по гр. д. № 684/2009 г. по описа на ВКС,
ГК, ІІІ г. о.). В случая наличието на правен интерес се извежда от твърденията на ищеца,
свързани с намерението му да упражни своe потестативно право по чл. 33, ал. 2 ЗС, в случай
че бъде прогласена за нищожна сделката, с която съсобственикът му е дарил част от
притежаваната от него идеална част от съсобствения имот. Това е така, доколкото
изискването на чл. 33, ал. 1 ЗС се простира само върху продажбата на идеална част от
недвижим имот за външно за съсобствеността лице. Такова изискване не съществува за
желаещия да продаде частта си на друг съсобственик, тъй като в отношенията между
съсобствениците разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС не намира приложение. В случай че преди
продажбата между съсобственика и външното за съсобствеността лице е сключен договор за
8
дарение, то последното става съсобственик и впоследствие при извършване на продажба в
отношенията между дарител и надарен не се прилага посоченото законово изискване. В този
смисъл ТР № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС. Ищецът би могъл да упражни потестативното си
право на изкупуване, само ако договорът за дарение, по силата на който надареният става
съсобственик, се прогласи за нищожен, т.е. все едно не е бил сключван, а съсобственикът му
е продал идеалната си част, без да спази изискването на чл. 33, ал. 1 ЗС.
В случая ищецът се позовава на относителна симулация, като излага твърдения, че
сключеният договор за дарение всъщност прикрива продажба.
Когато трето лице предяви иск и твърди насочена срещу него симулация с наличие на
прикрита сделка, чието съществуване ответника оспорва, доказателствената тежест за тези
обстоятелства е за ищеца. В практиката на ВКС (Решение № 163/2011 г по гр. д № 1536/2009
г. по описа на ВКС, І г. о.) се приема, че в тежест на страната, която претендира привидна
сделка е да докаже симулацията, а в тежест на страната, която претендира, че съществува
прикрито съглашение, е да докаже неговото съдържание. Доказването е процес по
установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя
правните изводи на съда. За да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно
доказване, е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде
сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти,
наистина се е осъществил.
В конкретния случай ищецът следва да докаже, че договорът за дарение от ДАТА г. е
относително симулативен и с него се прикрива договор за покупко-продажба, а не някакъв
друг договор, например за замяна, за гледане или издръжка, тъй като производството по
изкупуване, така както е уредено с нормата на чл. 33, ал. 2 ЗС има за приложно поле само
хипотези на разпореждане от страна на съсобственик с идеалната си част от недвижим имот
само по силата на договор за покупко - продажба.
Такова главно и пълно доказване ищецът не е провел. Както се изясни, симулативен е
договорът, от който страните, които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани.
Симулативният договор е нищожен, независимо от това, че не прикрива никаква друга
сделка (абсолютна симулация) или прикрива някаква друга сделка и каква (относителна
симулация). Дали зад нищожния симулативен договор има прикрита сделка и каква, е
предмет на иска с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД. За доказване на симулативността
обикновено служи т.нар. "обратно писмо", което представлява нарочен документ, съдържащ
писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на явната
сделка и действителната им воля. Без значение е кога във времето е съставен обратният
документ - преди, по време или след сключването на привидния договор; важно е той
несъмнено да разкрива общата воля на страните по този договор.
Симулацията се доказва евентуално и с писмени доказателства, съставляващи начало
на писмено доказателство и свидетелски показания. Представянето на писмени
доказателства за вероятната привидност на сделката не се изисква, когато лицето не е
участвало в сключването на сделката, която му се противопоставя, т.е. е трето за сделката
9
лице (чл. 165, ал. 2, изр. второ, предл. първо ГПК), какъвто е и настоящият случай. Такова
лице може да разкрива привидността на сделката без да представя писмени доказателства,
включително и със свидетелски показания, тъй като то не може да разполага с необходимите
му писмени доказателства, които разкриват истинските отношения между страните. Ето
защо по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 ЗЗД от ищеца не
следва да се очаква да представи т. нар. "обратно писмо". Такъв документ обичайно съставят
страните по привидния договор, а в него засвидетелстват признанията си за привидно
изразената своя воля, а и за прикритото съглашение (когато такова има).
Настоящият съдебен състав приема, че с представените по делото доказателства
ищецът не доказва пълно и главно, та макар и чрез косвени доказателства, симулативността
на дарствената сделка, сключена между ответниците П. Д. С. и Н. Н. С..
Съгласно чл. 225 ЗЗД, с договора за дарение, дарителят отстъпва веднага и
безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Следователно трябва да има постигнато
съгласие между дарителя и надарения, по силата на което с дарствено намерение дарителят
отстъпва нещо безвъзмездно и безвъзвратно на надарения, който го приема и в резултат на
това се увеличава имуществото на надарения и намалява имуществото на дарителя.
Основанието за сключване на каузална сделка е поС.ната и неизменна цел на основното
задължение по договора. При договора за дарение това е целта на дарителя да прехвърли
нещо на дарения безвъзмездно, да го надари. Мотивът (подбудите) за сключване на една
сделка по принцип няма правно значение, но при договора за дарение, има съвпадане между
основанието на сделката и мотива, поради който се дарява. Подбудите, поради които се
прави дарението са основанието на договора за дарение.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства не опровергават наличието на
дарствен мотив, който е психологическата движеща сила, за да се стигне до договорното
волеизявление. Дарственият мотив принципно се разкрива само и единствено в строго
субективната лична сфера на дарителя, поради което и доказването е силно затруднено.
Следва да са налице доказани безспорно поредица от косвени факти и обстоятелства, при
съвкупната преценка на които съдът да стигне до единствения логичен извод за наличие на
относителна симулация в конкретния случай. Такива факти и обстоятелства по делото не се
установяват, а дори напротив - с показанията на свидетеля Ч.Н.М. е проведено насрещно
доказване, което е насочено към оборване на главното доказване на ищеца, който носи
тежестта да докаже горепосочените елементи от фактическия състав на чл. 26, ал. 2, предл. 5
ЗЗД. Така например свидетелят М., който е незаинтересован от изхода на спора, изяснява, че
г-жа Н. С. и г-жа С. се познават още от преди 2000 г., като многократно е виждал г-жа С. в
дома на г-жа С.. По – нататък свидетелят изяснява, че знае г-жа С. да е водила дела на г-жа
С., които започнали още преди 2000 г. във връзка с недвижим имот в кв. „К.“. Тогава
разбрал, че г-жа С. е адвокат и се занимавала с документите при продажбата на това място.
На следващо място свидетелят заявява, че г-жа С. му е споделяла за делото, което се водело
за процесния имот на територията на „СБР-Б.“ АД, като знае също така за извършеното
дарение в полза на г-жа С. от г-жа С., тъй като тя се посъветвала първо със свид. М. дали не
10
е редно, след като толкова дълго време г-жа С. е водила дела по този имот, да направи
дарение, тъй като г-жа С. е водила делата без съответния хонорар. Свид. М. казал на г-жа С.,
че това е много добре, защото все пак трябвало да се възмезди този труд, като впоследствие
тя му споделила, че е направила това дарение през 2022 г. Ето защо показанията на
свидетеля М. потвърждават дарствените намерения на ответника П. Д. С.. Във връзка с
доводите на ищеца в писмените бележки следва да се отбележи, че само по себе си
обстоятелството, че сделките (дарение и покупко-продажба) са извършени в рамките на 5
календарни дни не е достатъчно да се приеме, че е налице относителна симулация.
Недостатъчна за формиране на такъв извод е и писмената кореспонденция между страните, а
по отношение на осъществената впоследствие покупко-продажба на 340/5524 идеални части
от процесния имот за сумата от 34 000 евро, т.е. за 100 евро на кв.м., следва да се отбележи,
че сумата, която П. С. е получила от Н. С. за продажбата на тези идеални части е почти два
пъти по – голяма от сумата, която дружеството-ищец й е предложило за изкупуването на 1/3
ич.ч. от имота, а именно – 50 000 евро или 59,52 евро на кв.м. Не могат да бъдат споделени
и доводите на ищеца, че след като във втория нотариален акт (от ДАТА г.) изрично било
отбелязано, че от имота продавачът П. С. притежава 1/3 ид.ч., въпреки разпоредителната
сделка от ДАТА г., то това навеждало на извод за свързаност на двете сделки и
извършването им в рамките на една обща уговорка за възмездно разпореждане с идеалните
части от имота. Видно е от доказателствата по делото, че се касае за техническа грешка,
която е била поправена с Нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот НОМЕР, том В1, рег. № ***, дело № **** на нотариус С.П. от
ДАТА г., а именно на страница първа, ред 14 отгоре надолу вместо израза „притежава 1/3
(една трета) идеална част“ да се чете „притежава 1341,33/5524 (хиляда триста четиридесет и
едно цяло и тридесет и три стотни върху пет хиляди петстотин двадесет и четири) идеални
части“, и на страница втора ред 10 (десети) отгоре надолу вместо израза „1/3 (една трета)
идеална част“ да се чете „1341,33/5524 (хиляда триста четиридесет и едно цяло и тридесет и
три стотни върху пет хиляди петстотин двадесет и четири) идеални части“.
По горните подробно изложени съображения настоящият съдебен състав приема, че
предявените главни искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 и чл. 17, ал. 1 ЗЗД за
прогласяване нищожността на явната сделка - дарение от ДАТА г., като привидна, обективно
съединен с иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД за разкриване на симулацията и установяване на
прикритата (дисимулативната) сделка - покупко-продажба, се явяват неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени (в този смисъл е Решение № 1390 от 18.11.2022 г. на САС по в. гр. д. №
2196/2021 г., което не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 3001 от
12.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 920/2023 г., III г. о., ГК).
С оглед отхвърлянето на главните искове, съдът приема, че не се е сбъднало
процесуалното условие за разглеждане на предявените в условията на евентуалност – при
уважаване на горните искове, обективно кумулативно съединени конститутивен иск с
правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС и чл. 108 ЗС. В този смисъл е и Решение № 40 от 7.04.2020
г. на ВКС по гр. д. № 2383/2019 г., III г. о., ГК, в което изрично е посочено, че по иска с
11
правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС е необходимо да се отчете следващият от естеството на
материалните отношения вид на обективното съединяване – евентуален, предявен под
положително процесуално условие спрямо предявения иск по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД.
Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно
привидно, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за
неговата действителност. Следователно титулярството на упражненото чрез конститутивния
иск право по чл. 33, ал. 2 ЗС е възможно, само ако договорът между ответниците е нищожен
като привиден, но прикрива покупко-продажба.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски имат
единствено ответниците по делото.
Ответникът П. Д. С. претендира и доказва извършени разноски за адвокатско
възнаграждение в общ размер на 7500 лв., съобразно представения договор за правна защита
и съдействие от 15.08.2023 г., което е било заплатено в брой и в тази част договорът служи
като разписка.
Процесуалният представител на ответника Н. Н. С. претендира адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. В разглеждания случай по делото е
представен договор за правна защита и съдействие, в който страните по упълномощителната
сделка - Н. Н. С., от една страна и адвоката, от друга страна, са направили съвпадащи
изявления, че правната помощ се предоставя като безплатна поради това, че ответникът е
друг юрист - чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Според правилата на чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ГПК,
страната следва да бъде компенсирана за реално извършените разноски по спора за един
адвокат, каквито при безплатната правна помощ безспорно няма - поради което и в
хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА възнаграждението се присъжда на процесуалния представител,
а не на страната, в чиято полза е разрешен спора.
Съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и Определение №
343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на
адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила
за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност
на делото, като определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд
размер на възнаграждението. В този смисъл, като взе предвид вида и обема на
осъществената правна защита в настоящото производство, както и фактическата и правна
сложност на спора, настоящият съдебен състав приема, че размерът на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на Н. Н. С. следва да бъде определен на
сумата от 7500 лв.
Ответникът Н. С. С. не претендира и не е представил доказателства за сторени
разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
12
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Специализирана болница за рехабилитация – Б.“ АД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Ш.“ № 8, срещу П. Д. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. Р.Д.“ № 4, Н. Н. С., ЕГН **********, и Н. С. С., ЕГН
**********, последните двама с адрес: гр. С., ул. „Н.“ № 61, вх. „Б“, ет. 4, ап. 29, пасивно
субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД
за прогласяване нищожността на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот НОМЕР, том В1, рег. № ***, дело № 43, от
ДАТА г., по силата на който П. Д. С. дарява на Н. Н. С., по време на брака й с Н. С. С.,
500/5524 идеални части от следния недвижим имот, от който дарителката притежава 1/3
ид.ч., а именно: поземлен имот с идентификатор 02659.2195.2777, с адрес: гр. Б., ул. „Х.“, с
площ от 5524 кв.м., поради привидност (относителна симулация), прикриваща договор за
покупко-продажба.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Специализирана болница за рехабилитация – Б.“ АД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Ш.“ № 8, срещу П. Д. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. Р.Д.“ № 4, Н. Н. С., ЕГН **********, и Н. С. С., ЕГН
**********, последните двама с адрес: гр. С., ул. „Н.“ № 61, вх. „Б“, ет. 4, ап. 29, пасивно
субективно съединени искове с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД за обявяване за
действителна на покупко-продажба на недвижим имот, прикрита с дарение, обективирана в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот НОМЕР, том В1, рег. № ***, дело № 43, от
ДАТА г., с който П. Д. С. дарява на Н. Н. С., по време на брака й с Н. С. С., 500/5524
идеални части от следния недвижим имот, от който дарителката притежава 1/3 ид.ч., а
именно: поземлен имот с идентификатор 02659.2195.2777, с адрес: гр. Б., ул. „Х.“, с площ от
5524 кв.м.
ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация – Б.“ АД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Ш.“ № 8, да заплати на П. Д. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. Р.Д.“ № 4, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 7500 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред СРС.
ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация – Б.“ АД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Ш.“ № 8, да заплати на адв. В. С. Г., вписана
в САК, личен № *******, с адрес: гр. С., бул. „В.Л.“ № 30, ет. 2, сумата в размер на 7500 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 3 ЗАдв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13