Решение по дело №15579/2011 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№3917

гр. Варна, 07.08.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи юли две хиляди и тринадесета година, в състав: 

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при участието на секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15579 по описа на ВРС за 2011-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от СНЦ „Български червен кръст”, БУЛСТАТ *, със седалище и адрес на управление *, искове с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на И.Г.М., ЕГН********** и А.М.П., ЕГН**********, за сумите от по 10 245.00 евро (с левова равностойност 20 037.48лв.) – всеки – получени от ответниците без основание възнаграждения за отдаването под наем в периода 02.11.2009г. - 31.01.2011г. на собствения на ищеца недвижим имот: 14/21 идеални части от три магазина, находящи се в гр.Варна, бул."Княз Борис I" №59 при общи граници: двор откъм главния вход на сградата, стълбище към втория етаж от главния вход, жилище на партерния етаж, стълбище от страничен /втори вход на сградата за жилището на партерния и към втория етаж и двор, ведно с 8/21 ид.части от избените помещения, разположени по магазините, при граници:двор откъм главния вход и двор откъм главния вход, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска - 09.05.2011г. до окончателното й изплащане на сумата от ответниците.

В исковата молба се твърди, че ответниците, въз основа на въззивно Решение от 19.05.2009г. на ВОС, постановено по гр.д.№ 456/2005г. на ВОС, с предмет чл. 108 ЗС и чл.59 ЗЗД, получили изпълнителен лист срещу Сдружение „Български червен кръст” за предаване владението върху спорния имот. По този изпълнителен лист образували изпълнително дело и били въведени във владение, като в периода от 02.11.2009 год. до 31.01.2011 год. владяли процесния недвижим имот и го ползвали, като го отдавали под наем.

С Решение № 855 от 11.12.2010 год. постановено по гр.д. № 1497 по описа за 2009 год., ВКС, Първо отделение, отменил решението от 19.05.2009 год. постановено по гр.д. № 456 на ВОС, като отхвърлил исковете на И.М. и А.П. спрямо СНЦ „БЧК” по чл. 108 ЗС за предаване владението върху спорния имот и за осъждането му за заплащане на наем от общо 16 647.97лв. за периода 01.03.1998 год. до 30.04.1999 год.

След влизане в сила на решението на ВКС ищецът изпратил покана за доброволно изпълнение /ПО-13-382/02.02.2011 год./ до двамата ответници за предаване на владението на идеалните части от недвижимия имот, считано от 01.02.2011 год., за връщане на сумата в размер на 13 134.31 лева, изплатена от Сдружение „Български червен кръст" като присъдени суми и разноски по в.гр.д. № 456/2005 год. на ВОС по предварителното изпълнение, както и за плащане на сумите, получени като наем за периода на допуснатото предварително изпълнение от 02.11.2009 год. до 31.01.2011 год. по договорите за отдаване под наем на трите магазина общо в размер на 20500 евро.

На 17.02.2011г. И.М. и А.П. предали доброволно владението на 14/21 ид.части от спорния недвижимия имот и превели по банков път сумата от 13 134.31 лева представляващи дължими суми и разноски по гр.дело № 456/2005 год. на ВОС и и.д. №388/02.09.2009 год. на ЧСИ Станимира Данова - Варна.

Към датата на завеждане на настоящия иск от двамата ответници останали дължими сумите, получени от тях от отдадените под наем 14/21 ид. части от вещта за периода от 02.11.2009г. до 31.01.2011г., т.е. за времето от получаване от ответниците на владението по предварителното изпълнение на въззивното решение на ВОС до доброволното предаването на владението от тях на ищеца.

Ищецът счита, че с получените суми от наемите на недвижимия имот, ответниците са се обогатили неоснователно, тъй като са владели и ползвали тези имоти без правно основание. За собственика-ищец е налице обедняване, изразяващо се в неполучените наеми, а именно:

По договора за наем с наемател „Фамтек се” ООД, с ЕИК *, с адрес на управление: * за периода от 02.11.2009 год. до 31.01.2011 год. от ответниците са получили суми в размер по 333 евро месечно, общо за периода - 9 990 /девет хиляди деветстотин и деветдесет/ евро.

По договора за наем с наемател „Мини клуб"ЕООД с ЕИК *, с адрес на управление: * за периода от 02.11.2009 год. до 31.01.2011 год. ответниците са получили суми в размер по 250 евро месечно, общо за периода - 7500 /седем хиляди и петстотин/ евро.

По договора за наем с наемател „Любо Джулари" ООД с ЕИК *, с адрес на управление: * от 01.02.2011 год. за периода от 02.11.2009 год. до 31.01.2011 год. ответниците са получили суми в размер по 100 евро месечно, общо за периода - 3000 /три хиляди/ евро.

Общо получената от ответниците сума от наем за периода от 02.11.2009г. до 31.01.2011г. за процесиите имоти е в размер на 20 490.00 евро, като от тази сума всеки един от ответниците дължи на ищеца по 10 245 евро.

По същество се моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски. В о.с.з. страната поддържа съображенията си.

            С отговор в срока по чл.131 от ГПК ответниците излагат съображения за неоснователност на иска. Оспорва се твърдението, че ищеца е собственик на имота и в тази връзка се сочи, че искът е изцяло неоснователен.

Евентуално, ако се приеме, че ищецът е собственик на имота, се сочи, че искът е частично неоснователен поради факта, че ответниците са внесли ДДС върху дохода от наеми, като внесеното ДДС не се счита за доход и ответниците не са се обогатили с тази част от получените наеми - по договора с „Фантекс" ЕООД - 1953.90 лв., по договора с „Любо джулъри" ООД- 489 лева, по договора с „Мини клуб" ЕООД- 1222.35 лв. или, общо внесен ДДС в размер на 3665.25 лв.

Отделно се твърди, че доходът от наем е подлежал на облагане и чрез ДОД, чийто размер не е уточнен, но сумата също следва да бъде приспадната.

Прави възражение и за прихващане със сумата от  461.20 лв. – разходи за застраховане на имота в исковия период.

Оспорва се и придобивното основание на ищеца, като се навежда възражение за нищожност на завещанието, въз основа на което е придобита собствеността, тъй като процесната сграда след 1949г. е в режим на етажна съсобственост, а в т.6 от завета е извършено разпореждане с обща част от нея, което е недопустимо. Съответно нищожността на завещанието в тази му част влече такъв порок и на целия разпоредителен за след смъртта на собственика акт, с оглед волята му.

            По същество се моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. В о.с.з. страната поддържа становището си.

Приет за съвместно разглеждане е и инцидентен установителен иск от И.Г.М., ЕГН ********** и А.М.П., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, против СНЦ „Български червен кръст”, БУЛСТАТ *********, с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК за приемане за установено между страните, че ищецът не е собственик на процесния недвижим имот, а именно 2/3 идеални части /или 14/21 ид. части/ от три магазина, находящи се в гр. Варна, бул. "Княз Борис I" № 59, в сградата в етажна собственост в имот по предходен кад. план пл. № 10 в кв. 728 с площ 816 кв. метра, при граници: поземлени имоти пл. №№ 11,12,2,3 и 9 в същия квартал., като магазините са при общи граници: двор откъм главния вход на сградата, стълбище към втория етаж от главния вход, жилище на партерния етаж, стълбище от страничен /втори вход на сградата за жилището на партерния етаж и към втория етаж/ и двор, ведно с 8/21 ид. части от избените помещения, разположени под магазините, при граници: двор откъм главния вход и двор откъм втория вход/ и площ 58.98 кв. метра.

Правният интерес от предявяване на ИУИ се обосновава с факта, че обезщетение за неоснователно ползване на недвижим имот се дължи единствено в полза на собственика на имота, каквото качество ищецът няма, въпреки влязлото в сила решение по спора с правно основание чл. 108 от ЗС, тъй като предмет на същото са били правата на ответниците, но не и тези на ищеца.

По същество се моли за уважаване на този иск и присъждане на разноски, които искания се поддържат и в о.с.з.

С отговор в законоустановения срок ответникът по инцидентния установителен иск СНЦ „Български червен кръст” депозира писмен отговор, в който навежда доводи за недопустимост, евентуално за неоснователност на инцидентния УИ, които поддържа и в о.с.з.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори, а се установява от представените преписи на решения от 19.05.2009г. по гр.д. №456 по описа на ВОС за 2005г. и от 11.12.2010г. по гр.д. №1497 по описа на ВКС за 2009г., 1-во ГО, че с въззивното решение е оставено в сила първоинстанционно такова, с което е уважен искът на И.М. – М. и А.П. по чл.108 ЗС срещу СНЦ „БЧК” за спорните 14/21 ид.ч. от процесния имот.

С решението на ВКС този иск е отхвърлен, като видно от двустранно подписания приемо – предавателен протокол, на 17.02.2011г. И.М. и А.П. са предали на СНЦ „БЧК” владението върху спорните 14/21 ид.ч. от имота.

Безспорно е още, а се потвърждава и от представените вносни бележки от 16.02.2011г. и от 18.02.2011г.  че И.М. е превела в полза на  СНЦ „БЧК” сумите съответно 12 288.73лв. и 845.58лв. – разноски по гр.д. №456 по описа на ВОС за 2005г. и по предварителното му изпълнение.

Видно от договори за наем от 02.11.2009г. И.М. и П. С.са отдали под наем магазини с площ съответно 50.00кв.м., 30.00кв.м. и 10.00кв.м., находящи се в . и попадащи в границите на спорния имот, на наемателите съответно „Фамтекс” ЕООД, „Мини клуб” ЕООД „Любо Джулари” ООД, срещу възнаграждение от съответно 1000.00евро, респ. 750.00евро и респ. 300евро – месечно. Срокът на действие на договорите е до 31.12.2010г. Самото сключване и действие на тези договори не се оспорва.

От представените на л.72 – 116 (от делото на ВОС) е видно заплащането на уговорените съобразно горните договори наемни вноски от наемателите в полза на И.М. – М..

Видно от представените договори за наем от 01.02.2011г. и приемо – предавателни протоколи, след приключване действието на предишните правоотношения, имотите са отдадени под наем от СНЦ „БЧК” на същите лица.

От представените застрахователни полици се установява, че в рамките на спорния период И.М. – М. е сключила договори за застраховка на разглежданите магазини, при заплатена обща премия от 461.20лв.

С НА №102/03.07.2000г., том 1, нд №252/2000г. е констатирано правото на собственост на СНЦ „БЧК” на 4/6 ид.ч. от магазин, находящ се на партерния етаж на жилищна сграда в ., изградена в имот №10 в кв.728 по плана на 3-ти подрайон на гр.Варна при съседи имоти №№ 2, 3, 9, 11 и ., с обща застроена площ на магацина 91кв.м., включваща три търговски помещения при общи граници: двор откъм главния вход на сградата, стълбище към втория етаж от главния вход, жилище на партерния етаж, стълбище от страничен /втори вход на сградата за жилището на партерния етаж и към втория етаж/ и двор, ведно с 8/21 ид. части от избените помещения, разположени под магазините, при граници: двор откъм главния вход и двор откъм втория вход/ и площ 58.98 кв. метра.   Относно идентичността на този имот с процесния не се спори между страните.

Констатираното с горния НА право на собственост е въз основа на завещание от .. Самото завещание, заедно с протокола за обявяването му, както и легитимиращите завещателя документи са представени на л.37-46 от делото.

На л.160 – 230 от делото са представени данъчни декларации, удостоверения от НАП и документи за заплащане на данъци върху получените от ответниците приходи от отдаването под наем на магазините в рамките на исковия период, които са отчетени от съдебния експерт – счетоводител при изготвяне на заключението му.

От ангажираните гласни доказателства чрез показанията на св. ., които съдът кредитира като обективни и непосредствени се установява, че след 1997г. въз основа на завещание от ., свидетелката и СНЦ „БЧК” са владяли и ползвали процесните магазини чрез отдаването им под наем. Ползването е било прекъснато в периода 2009г. – 2011г., когато свидетелката, заедно с И.М. са отдали имотите под наем, с оглед на решение на ВОС. Под магазините има изби, в които свидетелката не е влизала и които не са били предмет на наемните правоотношения. Същевременно на наемателите не е бил забраняван достъпът до мазите. Спорове за собствеността върху магазините не е имало във времето.

От ангажираните гласни доказателства чрез показанията на св. Л. К., които съдът кредитира като обективни и непосредствени се установява, че след 1993г. лицето е ползвало като наемател един от магазините. Под магазините е имало избени помещения, които обаче не са били предмет на наемното правоотношение. Самият двор пред сградата се ползва от всички съсобственици. Спорове за собствеността върху магазините не е имало във времето.

От заключението по приетата ССчЕ, което съдът кредитира като обективно и достоверно се установява, че наемът, получаван за ползването на процесните магазини от И.М. за процесния период е общо в размер на 16 697.85лв. с ДДС, а от  А.П. за същия период  - 20037.45лв. След приспадане на нормативно признатите разходи в размер на 10%, дължимия от И.М. ДОД за исковия период възлиза на 1502.81лв., а от А.П. – 1803.37лв. След приспадане на посочения ДОД, нетната сума, получена от ответниците възлиза съответно на 15 195.04лв. и 18 234.08лв.

Съобразно уточненията в с.з., горните суми са разписани при отчитане, че А.П. не е регистриран по ДДС и не дължи заплащане на този данък, за разлика от И.М., чиито доход е изчислен след приспадане и на дължимия ДДС, което обосновава и разликата от иначе принципно равния месечн размер на получените наеми.

От заключението по приетата СТЕ, което съдът кредитира като обективно и достоверно се установява, че избените помещения към магазините не могат да се обособят като самостоятелни обекти и имат характер на прилежащи части към магазините.

От заключението по приетата допълнителна СТЕ, което съдът кредитира като обективно и достоверно се установява, че съобразно съответно приложимите технически и нормативни изисквания, към момента на първоначално изграждане на сградата,  към момента на одържавяване на постройката по ЗОЕГПНС, към 17.05.1963г. и към влизане в сила на ЗВСОНИ сградата съставлява еднофамилна масивна жилищна постройка с един жилищен етаж и складови избени и тавански помещения, като сутеренния етаж няма данни в никой от периодите да е бил със статут на самостоятелен обект.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Фактическият състав на предявените искове по чл.59 ЗЗД предполага пълно и главно доказване от ищеца на настъпилото разместване на имуществени блага, в резултат на което е настъпило неговото обедняване, а в тежест на ответника е да докаже наличието на основание за разместването.

Фактическият състав на предявения отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК предполага пълно и главно доказване от ответника по него (ищец по делото) правото му на собственост върху спорния имот, на твърдяното придобивно основание.

Между страните не се спори, а се потвърждава от представените договори за наем, вносни бележки за получен такъв, данъчни декларации и удостоверения от НАП, както и от приетата ССчЕ, че в рамките на спорния период ответниците са отдавали под наем процесните магазини, като са реализирали доход, поради което съдът приема за установено обогатяването им.

Разпоредбата на чл.59 ЗЗД изисква на следващо място в резултат на констатираното обогатяване да е налице обедняване на ищеца, което в настоящия случай е се изразява в пропускане да бъдат увеличени активите му. Ето защо въпросът за собствеността върху имотите е от значение за разрешаване на настоящия спор.

Във връзка с този въпрос е предявен от ответниците насрещен отрицателен ИУИ, който обаче съдът намира за недопустим, при наличие на влязло в сила решение, с което са отвхърлени ревандикационните искове на И.М. и А.П. срещу СНЦ „БЧК” за същия имот. Този извод произтича не от формиране на СПН по отношение правата на СНЦ „БЧК” върху имота, а от липсата на защитим правен интерес у активно процесуално легитимираната страна. Интерес от предявяване на ОУИ е налице единствено при твърдяно защитимо материално право на ищеца, т.е. при наличие на спор, включващ и притезание на ищеца по ОУИ (така Р391/01.11.2011г. по гр.д. №1493/2010г. на ВКС, 1-во ГО), каквото липсва у ищец с отхвърлен ревандикационен иск (така Р. №386/06.03.2012г. по гр.д. №386/06.03.2012г. по гр.д. №193/2011г. на ВКС, 1-во ГО). Ето защо производството по този иск следва да се прекрати.

С решението по иска по чл.108 ЗС са отречени правата на И.М. и А.П. на наведените от тях основания -  договори за продажба на наследство и твърдения за нищожност на завещанието от 10.07.1996г. на К. Д. С., поради разпореждане с идеални части от общи части.

Ищецът по настоящото дело се легитимира като собственик въз основа на същото завещание, като основното възражение на ответниците срещу действителността му е основано на идентични съображения. Поради това и тъй като обективните предели на СПН се разпростират върху основанието и петитума на иска следва да се приеме, че в отношенията между страните въпросът за действителността на завещанието на К. С. е разрешен с влязлото в сила решение по ревандикационния иск. Противният подход би довел до извод за допустимост на преразглеждането на същия въпрос в рамките на настоящия спор, който извод съдът не може да сподели.

Относно правата на наследодателя и идентичността на имота по т.6 от завещанието с процесния не са наведени възражения, поради което съдът приема тези обстоятелства за установени по делото.

С оглед на горното съдът намира, че ответниците не проведоха надлежно и пълно доказване на възраженията си срещу вещно – прехвърлителния ефект на завещанието, което съобразно ТР № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, е в тяхна тежест, предвид наличието на КНА в полза на ищеца, както и предвид процесуалното задължение на ответника по иск за неоснователно обогатяване на установи основанието за настъпилото разместване на имуществени блага. Ето защо следва да се приеме, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот, а следователно и че в резултат на обогатяването на ответниците е настъпило и негово обедняване.

Всъщност обедняването ответника, предал владението върху спорната вещ въз основа на предварително изпълнение на невлязло в сила решение може да бъде изведено и от нормата на чл.245, ал. 3 ГПК. Разпоредбата предоставя на такъв ответник процесуален ред за защита срещу неоснователното му осъждане, която включва не само връщане на вещта в неговия патримониум, но и реституиране на всичко получено от ищеца, в резултат на неправилното (съобразно крайния изход по спора) решение. Смисълът е идентичен с материалните субективни права по чл.55 и сл. ЗЗД – възстановяване на неоснователното разместване на имуществени блага. Изложеното съставлява самостоятелно основание за уважаване на предявените искове за заплащане на обезщетение.

Възражението за добросъвестност на ответниците при реализиране на доходите от наем в хипотезите на чл.72 и сл. ЗС не следва да се разглежда, предвид различното естество на процесната претенция и доколкото получателите на имота по влязло в сила решение не могат да се считат за владелци. Отделно при наличието на висящо спор по ревандикация извод за добросъвестност е изключен.

Относно размера на исковата претенция е изслушана ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и достоверна, а също и като кореспондираща с представените договори за наем и доказателства за плащането на наемните вноски. С оглед на това следва да се приеме, че в полза на ответниците са преведени общо по 20037.45лв. – за всеки  в рамките на исковия период. Сумата, получена от ответницата М. е редуцирана със задълженията й като регистрирано по ДДС лице. Отделно размерът на нетно получените суми е редуциран и със заплатения от лицата данък върху дохода им като физически лица.

Тъй като в хипотезата на чл.59 ЗЗД, на ищеца се дължи по – малката сума измежду размера на обедняването и на обогатяването (така Р. № 611 от 19.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1724/2009 г., III г. о., ГК), посочените в ССчЕ редукции на получените наемни вноски със заплатени от ответниците данъци следва да се отчетат при изчисляване на подлежащото на заплащане обезщетение, тъй като оформените след приспадането им суми формират релалната стойност на обогатяването на ответниците, която е по – ниска от стойността на обедняването на ищеца.

Възражението за прихващане със сумата от общо 461.20лв. – заплатени застрахователни премии по полици относно спорните имоти не следва да се уважава, тъй като от една страна срокът на действие на застрахователните договори е в рамките на исковия такъв, а от друга застрахователните правооношения са възникнали по волята на ответниците и заплатените по тях премии не са съставлявали задължителен за тях разход.

С оглед на изложеното предявените искове следва да се уважат до размер 15 195.04лв. – от И. М. и 18 234.08лв. – от А.П., а за разликата над тези суми до претендираните такива, исковете следва да се отхвърлят.

Предвид изхода по съществото на спора, отправените искания и представените доказателства, в полза на ищеца следва да се заплатят разноски в размер на 400.43лв. съобразно уважената част от исковете (договореното адвокатско възнаграждение по договор от 18.04.2011г. няма данни да е платено, а съобразно чл.78 ГПК от ответната страна следва да се понесат единствено реално реализираните, а не подлежащите на плащане такива), а в полза на ответниците – 534.57лв., съразмерно с отхвърлената част от тях.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА И.Г.М., ЕГН ********** и А.М.П., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, да заплатят на СНЦ „Български червен кръст”, БУЛСТАТ ., със седалище и адрес на управление ., съотвено: И.Г.М., ЕГН **********, сумата 15195.04лв., а А.М.П., ЕГН **********, сумата 18 234.08лв. - получени от ответниците без основание възнаграждения от отдаването под наем в периода 02.11.2009г. - 31.01.2011г. на собствения на ищеца недвижим имот: 14/21 идеални части от три магазина, находящи се в гр.Варна, бул."Княз Борис I" №59 при общи граници: двор откъм главния вход на сградата, стълбище към втория етаж от главния вход, жилище на партерния етаж, стълбище от страничен /втори вход на сградата за жилището на партерния и към втория етаж и двор, ведно с 8/21 ид.части от избените помещения, разположени по магазините, при граници:двор откъм главния вход и двор откъм главния вход, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска - 09.05.2011г. до окончателното й изплащане на сумата от ответниците, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над сумите 15195.04лв. от И.Г.М., ЕГН ********** и 18234.08лв. от А.М.П., ЕГН **********, до претендираните по 10 245.00 евро (с левова равностойност 20 037.48лв.) – всеки, на осн. чл.59 ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ възражението на И.Г.М., ЕГН ********** и А.М.П., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, срещу СНЦ „Български червен кръст”, БУЛСТАТ ., със седалище и адрес на управление ., за прихващане със сумата 461.20лв. – разходи за застраховане на недвижим имот: 14/21 идеални части от три магазина, находящи се в . при общи граници: двор откъм главния вход на сградата, стълбище към втория етаж от главния вход, жилище на партерния етаж, стълбище от страничен /втори вход на сградата за жилището на партерния и към втория етаж и двор, ведно с 8/21 ид.части от избените помещения, разположени по магазините, при граници:двор откъм главния вход и двор откъм главния вход, в периода 02.11.2009г. - 31.01.2011г., на осн. чл.103 ЗЗД вр. чл.298, ал.4 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 15579 по описа на ВРС за 2011-та година, 9-ти с-в, в частта с която е приет за съвместно разглеждане иск на И.Г.М., ЕГН ********** и А.М.П., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, против СНЦ „Български червен кръст”, БУЛСТАТ ., с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК за приемане за установено между страните, че ищецът не е собственик на процесния недвижим имот, а именно 2/3 идеални части /или 14/21 ид. части/ от три магазина, находящи се в ., в сградата в етажна собственост в имот по предходен кад. план пл. № 10 в кв. 728 с площ 816 кв. метра, при граници: поземлени имоти пл. №№ 11,12,2,3 и 9 в същия квартал., като магазините са при общи граници: двор откъм главния вход на сградата, стълбище към втория етаж от главния вход, жилище на партерния етаж, стълбище от страничен /втори вход на сградата за жилището на партерния етаж и към втория етаж/ и двор, ведно с 8/21 ид. части от избените помещения, разположени под магазините, при граници: двор откъм главния вход и двор откъм втория вход/ и площ 58.98 кв. Метра, на осн. чл.130 ГПК.

ОСЪЖДА И.Г.М., ЕГН ********** и А.М.П., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, да заплатят на СНЦ „Български червен кръст”, БУЛСТАТ ., със седалище и адрес на управление ., сумата 400.43лв. – разноски в производството пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА СНЦ „Български червен кръст”, БУЛСТАТ ., със седалище и адрес на управление ., да заплати на И.Г.М., ЕГН ********** и А.М.П., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, сумата 534.57лв. – разноски в производството пред ВРС, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………………