Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Русе, 20.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI-ти граждански състав в публично заседание
на 21 -ви юли, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при секретаря ГАЛЯ Г. и в присъствието на прокурора, като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 2296 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по
искова молба от И.И.Ж., против Д.Г.Ж., в която са предявени, в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване конститутивен иск, с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, за прекратяване на гражданския
брак между страните, поради дълбокото и непоправимо разстройство настъпило след
сключването му, ведно с иск по чл. 49, ал. 3 СК за обявяване, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответницата, както и иск да
му бъдат предоставени родителските права спрямо малолетното им дете,
ответницата да бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на 160,00 лв. месечно,
за малолетното дете, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска,
считано от предявяване на иска до настъпване на обстоятелства за нейното
изменение или прекратяване, както и на ответницата да бъде определен режим на
лични отношения с детето, претендира ползването на семейното жилище.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че
на 14.10.2010 г. в Община Русе сключили с ответницата граждански брак, който
бил първи и за двамата. От съвместното си съжителство преди брака, имат едно
дете- малолетният И. И. Ж., роден на *** год. В началото всичко било нормално,
докато бавно и неусетно ответницата станала нервна и напрегната, обяснявала му,
че има кошмари, като тези нейни прояви били през определени интервали от време.
За да се справи със състоянието си прибягнала да услугите на гадателка, която
направила сеанси, включително и на дома им. Присъединила се към групи във
фейсбук с психологическа насоченост, ходела по семинари за духовно посвещение.
Между съпрузите често ставали скандали по повод на това, че ответницата
настоявала да бъде направен ремонт в къщата на родителите на ищеца в с. Щ., както
и че не искала да остава да преспива там. Започнала да се държи студено с него
и през м. март 2019 год. му заявила желанието си да се разделят, а към средата
на м.март същата година, напуснала семейното жилище. Това му давало основание
да мисли, че съпругата му има психически проблеми, поради което счита, че той е
по-пригодния родител да упражнява родителските права с произтичащите от това
последици.
Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати
брака, като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на ответницата, да му
бъдат предоставени родителските права спрямо роденото от брака малолетно дете,
ответницата да бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на 160,00 лв. месечно,
за малолетното дете, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска,
считано от предявяване на иска до настъпване на обстоятелства за нейното изменение
или прекратяване, както и на ответницата да бъде определен режим на лични
отношения с детето, претендира ползването на семейното жилище, което е
собственост на родителите му.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответницата е подала
писмен отговор, в който заявява, че също желае бракът й с ищеца да бъде
прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, но счита, че
вината за това има мъжът. Претендира на нея да й бъдат предоставени
родителските права спрямо малолетното дете, а на бащата да бъде определен режим,
подробно посочен в отговора, както и същият да бъде осъден да й заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 300,00 лв.,
в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете,
считано от 16.03.2019 год., до навършване на пълнолетие на детето или до
настъпване на обстоятелства, водещи до промяна и прекратяване на издръжката.
Претендира издръжката да бъде заплащана до пето число на текущия месец, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска. Претендира ползването на семейното
жилище, както и след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име В.. Оспорва изложените в исковата молба
фактически твърдения. Излага данни досежно семейния живот на страните, твърди,
че през целият им семеен живот Ж. винаги се е държал твърде консервативно,
забранявал й е да излиза без негово разрешение, да посещава културни
мероприятия, често се е случвало да я обижда, бил изключително ревнив,
демонстрирал тиранично поведение, като дори не й позволявал да контактува с най-близките
си родственици. Това я накарало да си даде сметка, че това не са нормални
семейни отношения и, че е по-добре да се разделят. На 16.03.2020 год.,
напуснала семейното жилище и се установила в дома на родителите си в с. К.,
обл. Р.. Дори и след фактическата им раздяла ищецът се държал изключително
полярно, ту се молел да се съберат да живеят пак заедно, ту заплашвал, че ще я
удуши, ако не се върне при него, че щял да я убие, ако не живеели заедно.
Подробно описва инцидент от 20.05.2019 год., при който ищецът упражнил спрямо
нея акт на домашно насилие, по повод на който е образувано гр.д.№ 3075/2019
год. по описа на РРС и издадена заповед за незабавна защита. Подробно описва
телесните увреждания, които й бил нанесъл ищецът при инцидента на посочената
дата. По въпроса за упражняването на родителските права спрямо детето, заявява,
че в интерес на детето е тя упражнява родителските права, че след раждането на
сина им, тя е тази която е полагала грижи за него, че е била изцяло посветена
на детето, с което имали изградена трайна и устойчива връзка.
Моли
съдът да постанови решение, с което да прекрати брака, като дълбоко и
непоправимо разстроен, по вина на ищеца, да й бъдат предоставени родителските
права спрямо роденото от брака малолетно дете, ищецът да бъде осъден да заплаща
издръжка в размер на 300,00 лв. месечно, за малолетното дете, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от 16.03.2020 год. до
настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, както и на ищецът
да бъде определен режим на лични отношения с детето, претендира ползването на
семейното жилище.
Русенски районен съд, преценявайки събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от
Удостоверението за сключен граждански брак, издадено въз основа на Акт №0578/14.10.2010.,
че И.И.Ж. и Д.Г.Ж. са сключили граждански брак, като съпругата е приела
фамилията на съпруга си – Ж.. Страните имат родено едно дете – И. И. Ж., роден
на *** год., видно от Удостоверение за раждане (л.7). По време на брачното
съжителство страните са живели в гр. Русе, в жилище на родителите на
ищеца.
Ищецът представя писмени доказателства, удостоверяващи
дейността му като земеделски производител.
С отговора на исковата молба ответницата е представила
трудов договор, съдебно-медицинско удостоверение, заповед за незабавна защита,
постановена по гр.д.№ 3075/2020 год. по описа на РРС. В хода на делото
ответницата е представила като писмено доказателство влязло в сила съдебно
решение,постановено по гр.д.№ 3075/2020 год. по описа на РРС, с което е
признато, че ищецът в настоящото производство е извършил акт на домашно насилие
спрямо Ж., поради което са му наложени мерки за защита по чл. 5, ал.1 от ЗЗДН,
както и представя Заповед за защита, постановена в същото производство.
В хода на процеса са разпитани свидетели на двете
стани. От разпита, както на ищцовите, така и на тези на ответницата, става
ясно, че между страните е имало скандали, като на 16.03.2020 год. ответницата е
напускала семейното жилище. И двете групи свидетели излагат данни, че страните
са имали скандали помежду си.
От изготвеното и прието по делото заключение по
назначената психиатрично-психологична експертиза се установява наличието на
конфликтни отношения между родителите. Задълбочаването на конфронтацията,
враждебността и обвинителното отношение към другия родител неминуемо рефлектира
и върху детето. Налице е добра емоционална връзка между майката и детето И.,
както и емоционална свързаност с двамата си родители. Детето преживява конфликт
на лоялностите спрямо двамата възрастни, като в присъствието на единия родител
не си позволява да говори добро за другия, за да не го нарани и да защити себе
си. Родителският капацитет и на двамата родители покрива в достатъчна степен
пунктовете, описани в методиката за преценка на родителския капацитет.
Установено е наличието на емоционално неразрешени отношения между тях, в които
детето не трябва да бъде намесвано. И. е в период на развитие, за който значими
са и двамата родители, но приоритетна роля в отглеждането, възпитанието и
формирането на базисни психологични годности се отрежда на майката.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.49, ал.1 от СК всеки от съпрузите може да
поиска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Както е посочил
Върховния съд, дълбокото и непоправимо разстройство на брака предполага липса
на взаимност, уважение, доверие и взаимопомощ, а това състояние би било
непоправимо, ако не съществува възможност за възстановяване на желаното от
правния ред съдържание на брачния съюз - т.2 ППВС №10/71г. Именно защото бракът
придава правно значение на една житейски обусловена връзка при посоченото
по-горе съдържание, основа за това се явява желанието у брачните партньори.
От процесуалното поведение на ищеца и ответницата,
показанията на свидетелите съдът прави извода, че в конкретния случай е налице
нежелание и на двамата съпрузи да поддържат такава връзка, което им поведение
обективно допринася за дълбокото разстройство на брака.
Установеният в процеса факт е че страните са във
фактическа раздяла, че отношенията между съпрузите не отговарят на
желаното от правния ред съдържание на брачната връзка.
Настоящият състав приема, че бракът между съпрузите е
дълбоко и непоправимо разстроен. Този брак понастоящем съществува само
формално, не е в интерес нито на съпрузите, нито на обществото, което налага
същият да бъде прекратен.
При така достигнатия извод, налице е процесуалното
условие, за да бъдат разгледани и въведените в процеса небрачни искове.
По заявеното искане от ищеца за прогласяване
разстройството на брака по изключителна вина на съпругата, респ. изразеното
становище от ответницата, че вината за разстройството на брака е изключителна
на ищеца:
Законът задължава съда да даде оценка за поведението
на съпрузите, довело до изпразване на брачния съюз от придаденото му
съдържание, ако и доколкото това е поискано от някой от страните -чл.49, ал.3
от СК. В случая такова искане е направено от ищеца в исковата молба - да се
прекрати брака поради изключителна вина на ответницата, а с отговора си на
исковата молба ответницата е поискала бракът да бъде прекратен по изключителна
вина на ответника.
Съдът приема, че в процеса е установено поведение на
ищеца на незачитане на брачния партньор, като свидетелите на ответницата сочат
на неуважение към нея, с отправяне на обидни думи. Съдът не може да не съобрази
и влязлото в сила съдебно решение, заведено с правно основание ЗЗДН, с което е
прието, че ищецът е упражнил акт на домашно насилие спрямо ответницата.
Съдът приема обаче, че от гласните доказателства се
установяват данни и за поведение на съпругата, несъвместимо с
принципите на съпружеските отношения.
Обстоятелството, че и съпругата е проявила
несъобразено с правилата поведение е необходимо, но и достатъчно, за да бъде
обявено, че вина за прекратяване на брака имат и двамата съпрузи. Съотношението
в степента на укоримост на провиненията на съпрузите е без правно значение.
По иска за ползване на семейното жилище:
Доколкото всяка от страните заявява претенция за
ползване на семейното жилище и предвид обстоятелството, че същото е собственост
на родителите на ищеца, че ответницата се е установила трайно в дома на
родителите си в с. К., както и предвид вината и на двамата съпрузи за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, съдът счита, че
семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване на ищеца.
По отношение на иска за фамилното име на съпругата:
Съгласно чл.53 от СК, след развода съпругът може да
възстанови фамилното си име преди този брак. В случая съпругата Д. Ж. изрично е
заявила желание да възстанови предбрачното си фамилно, поради което
съдът счита, че искът е основателен и след прекратяване на брака същата следва
да носи фамилия В..
По отношение на заявената от всяка от страните
претенция за предоставяне на родителските права спрямо малолетното им дете.
Тъй като водещ, без всякакво съмнение, е интересът на
детето, следва да се държи сметка и за легалната дефиниция на понятието
„най-добър интерес на детето”, дадена в ДР на пар. 1 т. 5 от ЗЗДт. Според нея
той се изразява в преценката на: желанията и чувствата на детето, физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и
други негови характеристики, опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да
се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за него при промяна на
обстоятелствата и други факти, имащи отношение към детето.
Постановление № 1
от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС обобщава практиката на съдилищата по
предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните
отношения между децата и родителите при развод, като дава подробни указания.
Изрично е посочено, че тъй като законът изисква мерките да бъдат определени
съобразно обстоятелствата на конкретния случай, "от значение са не отделни
обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай".
Следователно съдът е длъжен да извърши преценката си за това на кого от двамата
родители да предостави упражняването на родителските права единствено на базата
на задълбочена съпоставка на всички съотносими в конкретния случай
обстоятелства, давайки оценка на възпитателските качества на всеки от
родителите, на неговия морален облик, на начина, вида, продължителността,
ефективността на полаганите от него грижи към детето, на изразената му
готовност да живее с детето/не само като заявление, но и като реално предприети
действия за това/, изследвайки към кого от двамата родители в по-голяма степен
детето е привързано, както и дали родителят разполага с
помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита,
съобразява социалната среда, в която предстои да живее детето след развода
/включително бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица/,
жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности, начина на живот,
както и да съобрази пола и възрастта на детето. При положение, че е необходима
комплексна преценка на всички по-горе изброени обстоятелства, не може да се приеме, че полът и
възрастта на детето може да са определящи за решението на съда на кого да
предостави упражняването на родителските права. Те са част от всички съотносими
при преценката обстоятелства и извършената само въз основа на тях преценка не
може да бъде определена като точна и задълбочена. Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на детето, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства
при решаване на спора за родителски права, като приоритет има интересът на детето. Детето има интерес
родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед възрастта,
пола и степента на развитието му е по-способен да
полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и
изграждане като личност.
В практиката си
по приложението на чл. 59, ал. 2 СК, Върховният касационен съд е провеждал
последователно принципа, че преценката за обстоятелствата, явяващи се от
значение за предоставяне на родителските права не следва да бъде извършвана
механично, а след задълбочен анализ на обстоятелствата на конкретния случай. В
определени случаи, възпитателските качества, моралният облик или привързаността
на детето към един от родителите могат да имат решаващо значение с оглед
интереса му, независимо, че другият родител също притежава възможност и желание
да отглежда и възпитава детето. При решаване на въпроса за родителските права
съдът следва да съобрази и установените отношения между родителите и доколко те
не пренасят върху децата личните си проблеми; доколко не препятстват контактите
между детето и другия родител, вкл. чрез създаване на психологически прегради;
доколко във взаимните си отношения проявяват щадящо отношение спрямо неукрепналата
детска психика.
Не подлежи на съмнение желанието на детето да живее
заедно с родителите си, което обаче с оглед на сложилите се между родителите
отношения е невъзможно. Съдът не поставя под съмнение и привързаността на
детето към всеки от родителите. Ето защо, съдът приема, че родителят който няма
да упражнява родителските права следва да има
свободен режим на лични отношения.
В конкретния случай
от раждането на детето И. непосредствени грижи за него е полагала
майката, като през големи периоди от време бащата е отсъствал от България. Няма
спор, че в този период майката е полагала непосредствени и адекватни грижи за
детето И.. След дългогодишно престояване в къщи, отглеждайки и възпитавайки
сама детето, ответницата съумява да започне работа и с минималните средства,
които получава, да създаде уютна среда в дома на своите родители в с. К., в
който да живее с малолетния си син И.. Д.Ж. полага всички необходими грижи за
него и двамата са силно привързани един към друг. Когато й се налага да работи
и в съботните дни и това съвпада с период, в който детето е при нея съобразно
определения й с постановените привременни мерки режим, тя или го взема със себе
си на работа, където детето се чувства добре, или разчита на помощта на майка
си. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не намира нищо укоримо
майката да разчита на подкрепата на родителите си в отглеждането на детето,
както бащата разчита на своя баща. Положението на детето е влошено от
изключително влошените отношения между страните, съпроводени от водене на дела
помежду им, от ангажиране на множество институции с техни жалби и молби. Съдът
не поставя под съмнение обичта, която бащата изпитва към детето си, нито
омаловажава чисто материалната му възможност да осигури средства за живеене на
детето.
Съобразно тези обстоятелства и с оглед все още ниската
възраст на детето И., съдът намира, че изцяло в негов интерес е родителските
права да се упражняват от майката. Не се доказаха наведените от ищеца
твърдения, че тя няма подходящи битови условия за отглеждане на детето, че не
се грижи за него и има залитане към окултното /изготвеното и прието по делото
заключение по назначената психиатрично-психологична експертиза е категорично по
тези въпроси/. Обстоятелството, че въпреки ниските си доходи майката съумява да
осигури всичко необходимо за детето И. сочи за добрите й родителски качества.
Не така стои въпросът за родителските качества на бащата. Въпреки, че
материално е много добре обезпечен и получава добри доходи за стандарта в
страната, той много държи всеки месец ответницата да му заплаща дължимите по
привременните мерки 160 лв. за издръжката на детето. Заявява изключителна
загриженост за детето И. и счита, че само ако е при него, то би се чувствало
добре. Вместо това, в най-добър интерес на детето би било И. да бъде повече
време при майката, а той да я подпомага финансово, за да обезпечава тя
по-спокойно ежедневието и на детето И.. За целта обаче на родителите е нужна
личностова зрялост и готовност да преодолеят противоречията си, както и да
подобрят комуникацията си в името на детето.
При съпоставяне на двете съвкупности от обстоятелства
в полза на всеки родител, съдът дава превес на тези, които счита за максимално
съответстващи на заложените от правните норми критерии. Следва да се отбележи,
че при извършването на тази преценка, съдът се абстрахира напълно от въпроса за
вината, като фактор за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между
страните. Приема, че поведението на
всеки от бившите съпрузи спрямо другия не влияе върху качествата му на родител.
Ръководи се изцяло и единствено от най-добрия интерес на непълнолетното дете,
който е поставил в основата на разсъжденията си, и след обективната съпоставка
между двете възможности, констатира къде безспорно той ще бъде максимално
защитен.
Съобразно изложеното съдът намира, че при установените
по-горе обстоятелства в най-добър интерес на детето на страните е родителските
права спрямо него да се упражняват от майката.
В това отношение съдът изцяло споделя и становището на експертите, че в
настоящия си период на развитие майката продължава да е приоритетната фигура в
отглеждането, възпитанието и личностовото изграждане на момчето, гарантираща му
психологически комфорт и спокойствие.
Решавайки спора за родителските права, съдът следва да
се произнесе и по въпроса за дължимата издръжка за детето И..
Задължението за заплащане на издръжка на невършилите
пълнолетие деца, съгласно чл. 143, ал.2 от СК е безусловно и се определя
съобразно нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи.
От доказателствата по делото се установява, че детето И.
се нуждае от специализирана психологическа подкрепа, за да преодолее психологическа
травма, като за целта с него работи специалист-психолог. Съобразявайки
свидетелските показания и установеното от вещите лица стремглаво покачване на
килограмите на детето, следва да се приеме, че същото е с наднормено тегло,
което налага по-голяма необходимост от участие в спортни занимания, съответно
средства за тях, което е факт, който следва да се отчете при преценка размера
на дължимата издръжка. Също така детето е във възраст, в която има потребности,
които вече не се свеждат само до храна, облекло и играчки, а са необходими
такива и за учебни пособия, социални контакти и пр. Съобразявайки възрастта на
детето и неговите особености, съдът приема, че издръжката на детето следва да
се определи на 450 лв. От тази издръжка майката следва да поеме 200 лв., наред
с непосредствени грижи за детето, а бащата 250 лв.
Съгласно правомощията си, съдът по своя преценка-
доколкото интересите на детето налагат това, следва да се произнесе с решението
си и по въпроса за режима на лични отношения на детето с родителя, с когото то
не живее. Предстоящата учебна година
2020/2021 год. И. ще бъде ученик в четвърти клас и при установените в процеса
обстоятелства, съдът намира, че в случая е подходящ следния режим на лични
отношения между бащата и детето:
-
всяка първа,
трета и пета /когато има такава/ седмица от месеца от 17,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя;
-
тридесет дни през
лятото в периода от 15 юли до 15 август;
-
по време на
Новогодишните празници – всяка нечетна година и по време на Коледните празници
на всяка четна година;
-
по време на
Великденските празници – през всяка четна година;
-
половината от
зимната и пролетна ваканции;
Съгласно чл. 323, ал.3 от ГПК съдът може да измени
постановените от него привременни мерки. С оглед установените по делото факти,
съдът счита, че е в интерес на детето, до приключване на делото с влязло в сила
съдебно решение, действащите привременни мерки относно грижата за детето И. и
неговата издръжка да бъдат изменени по следния начин:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху
детето И. И. Ж., роден на *** год. на майката Д.Г.Ж., ЕГН **********, като
определя и местоживеенето на детето да е при майката в с. К., обл. Р..
ОПРЕДЕЛЯ СЛЕДНИЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на
бащата И.И.Ж., ЕГН ********** с детето:
всяка първа, трета и пета /когато има такава/ седмица от месеца от 17,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя,
както и тридесет дни през лятото.
ОСЪЖДА И.И.Ж., ЕГН ********** да заплаща за
малолетното си дете И. И. Ж., роден на *** год., чрез неговата майка и законен
представител Д.Г.Ж., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 250
/двеста и петдесет / лв., считано от 20.08.2020 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, КАТО
ПРИВРЕМЕННА МЯРКА до приключване на производството по гр. д. № 2296/2019 г. по
описа на РРС с влязло в сила решение.
Предвид изхода
на спора, съдът счита, че разноските по делото следва да се възложат на всяка
от страните, така както са направени.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА бракът между И.И.Ж., ЕГН ********** *** и Д.Г.Ж.,
ЕГН ********** ***, сключен с акт за граждански брак №0578 от 14.10.2010г. на
Община Русе, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл.
49 ,
като вина за настъпилото разстройство е и на двамата съпрузи.
В бъдеще жената да носи предбрачната си фамилия В..
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, в гр. Р.,
ул.„Н. й. В.“ №.., вх.., ет.., ап.., което е собственост на родителите съпруга,
на И.И.Ж., ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху
детето И. И. Ж., роден на *** год., с ЕГН:********** на майката Д.Г.Ж., ЕГН **********,
като определя и местоживеенето на детето да е при майката в с. К., обл. Р..
ОПРЕДЕЛЯ СЛЕДНИЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на
бащата И.И.Ж., ЕГН ********** с детето:
всяка първа, трета и пета /когато има такава/ седмица от месеца от 17,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя,
тридесет дни през лятото в периода от 15 юли до 15 август, по време на
Новогодишните празници – всяка нечетна година и по време на Коледните празници
на всяка четна година, по време на Великденските празници – през всяка четна
година, половината от зимната и пролетна ваканции.
ОСЪЖДА И.И.Ж.,
ЕГН ********** да заплаща за малолетното си дете И. И. Ж., роден на *** год.,
чрез неговата майка и законен представител Д.Г.Ж., ЕГН **********, ежемесечна издръжка
в размер на 250 /двеста и петдесет / лв., начиная от 23.04.2019г., като
издръжката се дължи ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
настъпване на законни причини за изменението или отпадането й.
На основание чл. 323, ал.3 от ГПК изменя постановените
привременни мерки, като: ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху
детето И. И. Ж., роден на *** год. на майката Д.Г.Ж., ЕГН **********, като
определя и местоживеенето на детето да е при майката в с. К., обл. Р..
ОПРЕДЕЛЯ СЛЕДНИЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на
бащата И.И.Ж., ЕГН ********** с детето:
всяка първа, трета и пета /когато има такава/ седмица от месеца от 17,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя,
както и тридесет дни през лятото.
ОСЪЖДА И.И.Ж., ЕГН ********** да заплаща за
малолетното си дете И. И. Ж., роден на *** год., чрез неговата майка и законен
представител Д.Г.Ж., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 250
/двеста и петдесет / лв., считано от 20.08.2020
г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, КАТО ПРИВРЕМЕННА
МЯРКА до приключване на производството по гр. д. № 2296/2019 г. по описа на РРС
с влязло в сила решение.
ОСЪЖДА И.И.Ж., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Русенски районен съд,
360,00 лева държавна такса върху определения размер на издръжката.
РEШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Районен съдия: