Р Е Ш Е Н И Е
07.10.2021 год.
Номер . . . . . . . . .
. . Година 2021 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи
състав
На 27 (двадесет и седми) юли Година
2021
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател
Дияна П.
Секретар Женя Проданова,
Прокурор . . . . . . . .
. . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от дежурния съдия Д.П.
гражданско дело номер 622
по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл.362, ал.2 вр. с ал.1 от ГПК
В настоящото производството,
съдът е сезиран с молба
вх.№260608/15.10.2020 г., поправена на 28.01.2021 г. с молба
вх.№260313/28.01.2021 г. с правно основание чл.362, ал.2 вр. с ал.1 от ГПК от Р.Н.Р. – ответник по
делото, чрез пълномощника адв.Г.И. от ШАК, с
която се иска да бъде обезсилено решение №359/30.11.2018 г. по
гр.д.№622/15 г. по описа на ВПРС, предвид че ищецът по делото Н.А.А. не е
изпълнил в законния срок задължението си за заплащане на уговорената продажна
цена.
Ответникът Р.Н.Р. в съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител поддържа искането направено в молбата за
обезсилване на постановеното по делото решение, поради неплащане от страна на
ищеца продажната цена за недвижимия имот предмет на обявения с решението
предварителен договор за окончателен в законоустановения срок.
Ответникът Р.Р., чрез пълномощника твърди, че до
датата на с.з не е получил сумата от 697,12 лева, никога не е препятствал ищеца да заплати същата,
като посочи банкова сметка ***.
Ответницата А.О.Р. се представлява в с.з от назначения особен
представител, който заявява че не е заплатена продажната цена за имота и счита
молбата за основателна.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ищецът Н.А.А. по делото и ответник по молбата подава отговор на
исковата молба, с който оспорва искането, че част от задължението е погасена
чрез прихващане до размер на 302.43 лв., а друга част не е заплатена поради пречки,
които създава единствено ответника.
Същият имал готовност да заплати останалата част от продажната цена в размер на
46.13 лв. по указана от молителката банкова сметка, ***.
Ищецът С.И., не се явява и не се
представлява в с.з, не е представила отговор и становище по молбата.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
С влязло в
сила на 08.11.2019 г., по гр.д.№622/2015 г. по описа на ВПРС, на основание чл.
19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите е обявен за окончателен
предварителен договор за продажба на недвижим имот от 13.08.2011 г.
(тринадесети август две хиляди и единадесета година), с който продавачите Р.Н.Р.
с ЕГН **********,*** и А.О.Х. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
в качеството им на наследници по закон на Н.Р.М. с ЕГН **********,***, починал
на 07.02.2016 г., ПРОДАВАТ на купувача Н.А.А. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, следния недвижим имот, находящ се в с. Мостич 9878, община
Велики Преслав, област Шумен: 1/2 (една
втора) идеална част от недвижим имот, представляващ поземлен имот с площ от
430,00 кв.м (четиристотин и тридесет квадратни метра), включен в УПИ ІІ-14
(втори, за четиринадесет), от кв. 15 (петнадесети), по действащия план на с.
Мостич, обл. Шумен, урегулиран с площ от 516 кв.м (петстотин и шестнадесет
квадратни метра), заедно с 1/2 (една втора) идеална част от построените в него
къща, долна стая и сайвант, при граници на УПИ: улица, УПИ I-11, УПИ III-17,
УПИ IV-9 и УПИ VII-4, срещу цена от 2250,00 лв. (две хиляди двеста и петдесет
лева), от която 1250,00 лв. – платена на продавача на 13.08.2011 г., с акт,
удостоверяващ правото на собственост на продавача: нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 165, том II, дело № 668/1975 г., съставен от районен съдия в
Районен съд – Преслав, вписан в Служба по вписванията гр. Велики Преслав с вх.
рег. № 359, том 2, П 165,
Съдът е указал
на ищеца Н.А.А. да изпълни задължението си за плащане на ответниците Р.Р. и А.Х.
на останалата част от уговорената продажна цена – в размер на 697,12 лева
(шестстотин деветдесет и седем лева и 12 стотинки), дължима след прихващане на
платените от него, за сметка на ответниците, задължения към държавата в размер
на 348.56 лева.
Ищецът Н.А.А.,
следва да заплати на ответника Р.Р. сумата от 348.56 лв.
С решението, съдът е указал на ищеца,
че съгласно чл. 362, ал. 1 от ГПК, следва в двуседмичен срок от влизането му в
сила да изпълни задължението си, като в случай на неизпълнение, по искане на ответниците
решението ще бъде обезсилено.
С разпореждане №760 от 18.11.2019 г. на
съдията-докладчик по делото е констатирано, че част от задължението на Н.А. към
Р.Р. е погасено на осн.чл.103, ал.1 от ЗЗД на 08.11.2019 г. до размер на 302.43
лв. чрез прихващане с деловодни разноски съгласно решението на ШОС по
в.гр.д.№294/2019 г. на ШОС.
Към датата
на с.з остатъка от цената в размер на 46.13 лв. не е заплатен на ответника Р.Р..
Не е заплатен и остатъка от цената на ответницата А.О.Х..
На базата на така възприетата фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата
на чл. 362, ал. 1 от ГПК при иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, ако според
предварителния договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при
сключването на окончателния договор, съдът постановява решение, което замества
окончателния договор, при условие, че ищецът изпълни задължението си. В този
случай ищецът трябва да изпълни задължението си в двуседмичен срок от влизане в
сила на решението, включително чрез прихващане на платените от него за сметка
на ответника задължения към държавата. В ал. 2 на същата разпоредба е
предвидена възможност за ответника по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, ако в срока по ал. 1
/двуседмичен от влизане в сила на решението/ ищецът не изпълни задължението си,
първоинстанционния съд по искане на ответника да обезсили решението.
Субективното облигационно право – вземането - се дефинира като притезателно субективно право, тъй
като упражняването му изисква длъжникът да осъществи определено поведение за
постигането на определен резултат. По принцип мястото на изпълнение на договорно
поето задължение се определя от волята на страните, от естеството на
престацията или от нормативно правило. Ако мястото на изпълнение не е
определено от някой по посочените три способа приложими са субсидиарните
правила на чл. 68 ЗЗД, чиято б. "а" изрично
предвижда, че при парични задължения- местоизпълнението се определя от
местожителството на кредитора- от тук се извежда и носимия характер на
паричното задължение. Мястото на изпълнението определя и това дали някоя от
страните изпада в забава- т. е. длъжникът по носимо задължение изпада в забава
щом не предложи изпълнение по местожителството на кредитора. Разпоредбата на чл. 95 ЗЗД дефинира случаите, в които
кредиторът изпада в забава- когато не оказва необходимото съдействие и когато
неоправдано не приема престацията. за да е налице първата хипотеза, то следва
изпълнението на длъжника да е поставено в зависимост от определено действие на
кредитора без осъществяването, на което е невъзможно да бъде изпълнено, а
втората хипотеза предполага предлагане на изпълнение от страна на длъжника и
неоснователното му неприемане от кредитора. Тогава когато дължимата престация е
парична, кредиторът изпада в забава, когато е отказал получаването й, но за да
се освободи длъжникът от задължението си, след като счита, че кредиторът е
изпаднал в забава, задължително следва да осъществи изпълнение на паричната
престация. Пари, ценни книги и ценности трябва да бъдат оставени в банка по
местоизпълнението- арг. чл. 97, ал. 1 ЗЗД, като в този случай, за
да се освободи от задължението си длъжникът следва да уведоми кредитора.
Следователно, паричното задължение като носимо обуславя определено поведение на
длъжника, което го освобождава от него, а именно- внасянето на парите в банка
по местоизпълнението, с оглед възможността за депозиране на пари в полза на
лице различно от вносителя и уведомяване на кредитора за това. Само тогава, при
липса на изпълнение от насрещната страна е налице възможност за прилагане на чл. 96, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл е и
константната практика на ВКС по подобен вид дела- Решение № 28/ 14.03.2009 г.
на ВКС по т. д. № 497/ 2008 г., I т. о., ТК, в което се приема, че ако е налице
забава на кредитора, длъжникът може да се освободи от парично задължение по
договора, само ако е депозирал сумата в банка по местоизпълнението и е уведомил
кредитора за това. В Решение № 194 от 25.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6193/
2007 г., I г. о., ГК, също се приема, че "изпращането на сумата с пощенски
запис не може да се приеме като изпълнение от страна на купувача".
Съгласно чл.84, ал.1
изр.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му, т.е. определеният срок кани длъжникът да
изпълни.
Съгласно чл.97, ал.1 ЗЗД, ако задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в забава, длъжникът
може да се освободи, като предаде дължимото за пазене в подходящо място,
определено от районния съд по местоизпълнението. Пари, ценни книжа и ценности
могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешение от
съда.
Доводите на ищеца, че задължението не е изпълнено поради
независещи от него причини са неоснователни, т.
к. няма доказателства и твърдения той в рамките на срока по чл.362, ал.2 от ГПК да е предприел
действия за плащане на остатъка от продажната цена.
Известно е на ищеца, включително и на пълномощника му,
кои са процесуалните представители на ответниците и как може да направи връзка
с тях.
Решението е влязло в сила на 08.11.2019 г. и с
оглед конститутивния му характер, правото на собственост върху имота, предмет
на предварителния договор, е преминало върху ищеца от тази дата. От същата дата
е възникнало задължението на ищеца да плати остатъка от продажната цена в
определения от закона двуседмичен срок. Съобразно разпоредбата на чл. 362, ал.2 от ГПК, ако в срока ищецът не
изпълни задължението си, първоинстанционният съд, по искане на ответника,
обезсилва решението.
С оглед отрицателния характер на твърдението на молителя и
другия ответник по делото, в тежест на ответника бе да докаже реализирано
плащане на остатъка от продажната цена, но доказателства в тази насока не бяха
ангажирани.
Въпреки заявеното желание от ищеца да заплати продажната цена
на недвижимия имот, предмет на обявения с решението за окончателен
предварителен договор за покупко – продажба да недвижими имот, същият не е
предприел действия за да изпълни задължението си. Поради това налице са
предпоставките по чл. 362, ал. 2 ГПК за обезсилване на
постановеното решение на ВПРС по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 362, ал. 2 ГПК, Решение №359/30.11.2018
г. постановено по гр.д.№622/2015 г. по
описа на ВПРС, потвърдено с решение №238/08.11.2019 г., постановено по ВГРД№294/19
г. по описа на ШОС, влязло в сила на 08.11.2019 г., с което на основание чл. 19,
ал. 3 от ЗЗД, е обявен за окончателен предварителен договор за
продажба на недвижим имот от 13.08.2011 г. (тринадесети август две хиляди и
единадесета година), с който продавачите Р.Н.Р. с ЕГН **********,*** и А.О.Х. с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, в качеството им на наследници
по закон на Н.Р.М. с ЕГН **********,***, починал на 07.02.2016 г., ПРОДАВАТ на
купувача Н.А.А. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, следния
недвижим имот, находящ се в с. Мостич 9878, община Велики Преслав, област
Шумен: 1/2 (една втора) идеална част от
недвижим имот, представляващ поземлен имот с площ от 430,00 кв.м (четиристотин
и тридесет квадратни метра), включен в УПИ ІІ-14 (втори, за четиринадесет), от
кв. 15 (петнадесети), по действащия план на с. Мостич, обл. Шумен, урегулиран с
площ от 516 кв.м (петстотин и шестнадесет квадратни метра), заедно с 1/2 (една
втора) идеална част от построените в него къща, долна стая и сайвант, при
граници на УПИ: улица, УПИ I-11, УПИ III-17, УПИ IV-9 и УПИ VII-4, срещу цена
от 2250,00 лв. (две хиляди двеста и петдесет лева), от която 1250,00 лв. –
платена на продавача на 13.08.2011 г., с акт, удостоверяващ правото на
собственост на продавача: нотариален акт за дарение на недвижим имот № 165, том
II, дело № 668/1975 г., съставен от районен съдия в Районен съд – Преслав,
вписан в Служба по вписванията гр. Велики Преслав с вх. рег. № 359, том 2, П
165, ПРИ УСЛОВИЕ ищецът Н.А.А. да изпълни задължението си
за плащане на ответниците Р.Р. и А.Х. на останалата част от уговорената
продажна цена – в размер на 697,12 лева (шестстотин деветдесет и седем лева и
12 стотинки), дължима след прихващане на платените от него, за сметка на
ответниците, задължения към държавата в размер на 302,88 лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: