РЕШЕНИЕ 260487
гр. Сливен, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Х-ти гр. състав, в публично заседание на петнадесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията гр.
дело №3154 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова молба от И.Г.П., ЕГН: **********, с настоящ адрес ***, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора в гр. Бургас против И.С.Р., ЕГН: **********, с която е предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – правно основание чл.45 ЗЗД в размер на 500 лв.
Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД е за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 500 лв. , изразяващи се в болки и страдания причинени от противоправното поведение на ответника изразяващо се във вдигане на шум, удари по стената, отправяне на обиди и заплахи осъществило се около 23 часа на 15.08.2020 г.
В исковата молба се твърди, че на 15.08.2020 г., събота, около 23.00 часа ответникът, който се намирал в килия № 230 започвал да вдига много шум, като тази килия се намирала в непосредствена близост до килията на ищеца, а междинната преградна стена била от гипсокартон. Ищецът твърди също, че ответникът е нанасял удари, в следствие на които по стената имало и разрушения.
Сочи, че бил направил опит да направи забележка на ответника да не вдига шум, при което ответникът започнал истерично да крещи и да отправя обиди и заплахи с подчертано нецензурно съдържание към ищеца.
Излага твърдение, че бил уведомил надзирателите, които са му били казали, че не могат да заставят ответника да не креди и да пази тишина, като счита, че се страхуват да му направят забележка, че го толерират и са го инструктирали умишлено да отправя обиди и закани по негов адрес под формата на целящо психологическо въздействие.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди И.С.Р., да му заплати сумата в размер на 500.00 лв., представляващи нанесени неимуществени вреди от противоправното му деяние от 15.08.2020 г.
При условията на чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. На същия е изпратено копие от исковата молба с приложенията, като е отказал да получи същите. Съдът е указал на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже противоправното поведение на ответника и претърпените от него неимуществени вреди, причинно-следствената връзка между тях, вида и размера на причинените му вреди, както и в какво е било конкретно проявление на негативното въздействие върху неговата психика.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел В.Ч., който е на длъжност младши надзирател в ГДИН-Затвора Бургас на процесната дата по време на неговата смяна бил чул някакви пререкания и било налице напрежение между двамата затворници, за което бил докладвал на дежурния, който се бил отзовал, разговарял с двамата затворници и те били прекратили скандала.Бил написал докладна записка за инцидента. Затворниците си били разменили някакви обиди и от двете помещения, като не си спомня тяхното съдържание. И от двете спални помещения имало шумове, почуквания и подвиквания. Свидетелят не бил разбрал кой от двамата затворници бил започнал конфликта. В същият смисъл е и изготвената от свидетеля и предявена му от съда докладна записка.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел С.В., който е на длъжност главен надзирател в ГДИН- Затвора в гр. Бургас, на процесната дата 16.08.2020 г. свидетелят Ч. го бил уведомил, че има напрежение между двамата затворници и разговор на висок тон, той се бил отзовал и чул боботене, което идвало и от двете спални помещения. Заявява, че не бил чул викове или заплахи и бил разпоредил и на двамата да престанат.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Никола Калчев, който е на длъжност младши инспектор в ГДИН-Затвора Бургас и е бил дежурен отговарящ за съответните постове застъпил на смяна на 15.08.2020 г., като след него в 00:00 часа на 16.08.2021 г. е застъпил на смяна свидетеля В.Ч. не бил чул нищо, тъй като от 00:00 часа до 01:00 часа бил почивка и предполага, че колегата който го бил сменил му е докладвал, че има проблем, който бил разрешен с помощта на главния надзирател. Свидетелят заявява, че не бил чул и видял нищо когато бил на пост.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като обективни и безпристрастни и еднопосочни, кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи.
Предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е допустим. Разгледан по същество, съдът намира, че искът по чл. 45 от ЗЗД е неоснователен по следните правни съображения:
Съдът намира, че в случая не се установи
по категоричен начин при условията на пълното и главно доказване, че е налице виновно и противоправно
поведение на ответника, изразило се във вдигане на шум, нанасяне на удари по
стената и отправяне на обиди и заплахи адресирани към ищеца, както и че са
причинени неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и страдания, в
резултат на виновното и противоправно поведение на
ответника. От доказателствата по делото не може да се
направи извод, че са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно: деяние, противоправност на деянието, вина, причинна
връзка и вреди, поради което счита, че така предявения иск за обезщетение за
причинени неимуществени вреди се явява неоснователен.
При анализът на свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели очевидци, които работят като служители на ГДИН и които съдът кредитира се установява единствено, че на процесната дата 15.08 срещу 16.08 между 23:00 и 00:00 часа е бил възникнал конфликт между двамата затворници, които били в две съседни спални помещения, изразил се в размяната на реплики и обиди и от двете страни, като не се установи кой от двамата е започнал спора. Този конфликт между двамата е бил констатиран от дежурните служители на ГДИН, като дежурният младши инспектор свидетелят Ч. е написал докладна записка и е уведомил главния надзирател на Затвора в Бургас свидетелят В., който се е отзовал и прекратил конфликта между затворниците. Не се установява твърдяното от ищеца противоправно поведение на ответника, изразило се във вдигане на шум, нанасяне на удари по стената и отправяне на обиди и заплахи адресирани към ищеца.
На следващо място дори и да се приеме, че е налице противоправно поведение на ответника не се установява причинно-следствена връзка между това поведение и настъпили неимуществени вреди за ищеца и какво е било конкретното проявление на негативното въздействие върху неговата психика, в какво са се изразили претърпените от него болки и страдания. За тези обстоятелства независимо от указанията на съда с Определение от 13.04.2021 г. ищецът не представи доказателства.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че не се установи, че ответникът е причинил на ищеца неимуществени вреди, както и че е налице причинна връзка между поведението му и настъпването на вредоносния резултат, нито че са били настъпили неимуществени вреди за ищеца т.е, че е налице хипотезата на чл. 45 от ЗЗД.
С оглед изхода на делото- пълното отхвърляне на иска, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да заплати на ответника и сумата от 500 лв. за направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД от И.Г.П., ЕГН: **********, с настоящ адрес ***, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора в гр. Бургас против И.С.Р., ЕГН: **********, с настоящ адрес ***, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора в гр. Бургас за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв., изразяващи се в болки и страдания причинени от противоправното поведение на ответника изразяващо се във вдигане на шум, удари по стената, отправяне на обиди и заплахи осъществило се около 23 часа на 15.08.2020 г..
ОСЪЖДА И.Г.П., ЕГН: **********, с настоящ адрес ***, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора в гр. Бургасда заплати на И.С.Р., ЕГН: **********, с настоящ адрес *** сумата от 500 лв., съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.