Решение по дело №1532/2018 на Софийски градски съд

Р        Е        Ш       Е        Н        И       Е

Гр.София, …  февруари 2019 година

 

В       ИМЕТО      НА       НАРОДА

 

Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в проведеното при закрити врати съдебно заседание на пети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                     СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА

с участието на съдебен секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева т.д.№1532 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   В молбата си по чл.625 ТЗ НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ твърди, че държавата има изискуемо парично вземане към ответника „Х.  Г.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** в размер на сумата от 252 125, 08лв, формиран от главница в размер на 203 862,95лв и лихви за периода от 26.02.2016г. до 27.06.2018година в размер на 48 254,70лв, както и лихва в размер на .

                   Твърди, че това вземане на държавата е породено от договор за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма /ОП/ „Развитие на човешките ресурси“, схема за безвъзмездна финансова помощ BG051PO001-1.1.13 „Ново работно място“.

                   Молителят твърди, че на 08.10.2013 година между Агенцията по заетостта, в качеството и на междинно звено по ОП „Развитие на човешките ресурси“/договарящ орган/, от една страна и „Х.Г.“ ЕООД, като бенефициент, е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ с регистрационен № ESF – 1113 – 01 – 01007 за финансиране на проект с наименование „Шанс за заетост на младите хора“, с регистрационен номер на проектното предложение ESF – 1113 – 01 – 01007 / BG051PO001-1.1.13/. Неразделна част от договора са ОУ към финансираните по ОП „Развитие на човешките ресурси“ договори за безвъзмездна финансова помощ. Общата сума на допустимите разходи за изпълнение на проекта, съгласно чл.3.1 от договора възлиза на 363 348,40лв. На основание чл.3.3 договорящият орган се задължава да предостави безвъзмездна финансова помощ в размер на 100% от общите допустими разходи, но не повече от 363 348,40лв. Срокът за изпълнение на проекта е 18 месеца.

                   На 27.11.2013 година в изпълнение на чл.4, т.4.4.1 от договора договарящият орган е превел на ответника сумата от 72 669,68лв, представляваща авансово плащане, за което бенефициентът е издал запис на заповед.

                   С писмо, изх. №1113 – 00 – 557#1/18.02.2015 година бенефициентът е уведомен, че след направена проверка на искане за междинно плащане, от Агенцията по заетостта са приети за допустими разходи в размер на 131 193,27лв, а като недопустими разходи е посочена сумата от 400лв. В писмо подробно са описА.причините за недопустимост, както следва: в Г.а „А“ не се верифицират разходи от 400лв, тъй като не са представени разходооправдателни документи за изплатена стипендия на К.Г.и Д.Н.за м.юли 2014г., а именно разходен касов ордер №3 и №4 от 05.08.2014 година; в Г.а “Б“ – допустими разходи по правилата на Европейския фонд за регионална развитие – до 40% от Г.а „А“, в размер на 89 600лв.

                   Молителят твърди, че на основание чл.4.2 от договора, на 13.03.2015 година, договарящият орган е превел на бенефициента сумата от 131 193, 27лв, представляващи междинно плащане.

                   С писмо, изх. №1113 – 00 – 557#2/11.12.2015 година бенефициентът е уведомен, че е направена проверка на искане за окончателно плащане и представени документи, а от Агенцията да констатирани пропуски, които са описани в молбата.На бенефициента е даден срок от пет работни дни, след получаване на писмото, да представи липсващите документи и коригирани такива. С писмо с вх.№02/30.12.2015 година от бенефициента са представени допълнително документи във връзка с искането за окончателно плащане.

                   С писмо изх. №1113 – 00 – 557#4/ 08.02.2016 година бенефициентът е уведомен, че след извършена техническа и финансова проверка на всички представени документи към искането за окончателно плащане от Агенцията по заетостта като допустими се определят разходи в размер на 0,00лв,  а като недопустими се определят разходи в размер на 156 784,10лв по следните причини:

                   Съгласно чл.14.4 от приложение №1: ОУ бенефициентът е длъжен до допуска договарящия орган, сертифициращия орган, националните одитни органи, Европейската комисия, Европейката служба за борба с измамите, Европейската сметка палата и външни одитори, извършващи проверки съгласно чл.13.6 да проверяват, посредством проучване на документацията или проверки на изпълнението на проекта и да проведат пълен одит при необходимост, въз основа на разходооправдателните документи, свързани с финансирането на проекта.Тези проверки могат да се извършват в срок от три години след приключване на оперативната програма по отношение на договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС в съответствие с изискванията на Регламент 1083/2006 на Съвета, както и до приключване на евентуални административни, следствени и съдебни производства.

                   От страна на договарящия орган са извършени две посещения на място на адреса на дружеството „**** на 14.12.2015 година и на 22.12.2015 година от експерти на договарящия орган.От страна на бенефициента не е осигурен достъп до помещението, съответно не е осъществена проверка на техническата и финансово документация, закупеното оборудване и счетоводната система на проекта. Вследствие на неосигурения достъп до счетоводната система, бенефициентът не спазва изискването на чл.14.1 от приложение №1, а именно „Счетоводните отчети и разходите, свързани с проекта, подлежат на ясно идентифицирани и проверка“.също така не е спазено изискването на чл.2,т.7 от ПМС№180/2007г., за да бъдат допустими разходите, „трябва да са отразени в счетоводната и данъчната документация на бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна система и да могат да бъдат проследени въз основа на ефективно функционираща одитна пътека.“

                   Също така,  съгласно чл.7.1.1 от договора бенефициентът се задължава да запази функцията, предназначението и собствеността на придобитото оборудване и обзавеждане за срок не по- малък от 5 години от датата на одобрение на окончателния доклад. Договарящият орган не може да добие увереност, че закупеното оборудване е налично и се съхранява и използва за целите на проекта.

                   Ето защо договарящият орган извършва прихващане на изплатената сума по искането за междинна плащане в размер на 131 193, 27лв.

                   Съгласно чл.4.5 от договора, след приспадане на сумата в размер на 203 862,95лв изплатени като авансово плащане от 72 669,68лв и искане за междинна плащане в размер на 131 193,27лв, бенефициентът следва да възстанови сумата от 203 862,95лв, като към тази сума се прибави и сумата от 7, 43лв, представляваща лихва, натрупана по банковата сметка, разкрита за целите на проекта.

                   Молителят твърди, че договарящият орган е изискал от „Х.  Г.“ ЕООД,  в срок от 5 работни дни,  след получаване на писмото, да представи актуална оборотна ведомост и главна книга с отразените в счетоводната система неверифицирани разходи. С писмо със същия изх.№ и дата на дружеството е указано,  че с оглед клаузата на чл.16.1 от приложение№1: ОУ, в 14-дневен срок от получаването следва да възстанови сумата от 203 870,38лв.

                   Молителят твърди, че съгласно разпоредбата на чл.16.2 от приложение №1:ОУ, в случай, че бенефициентът не върне изисканите в срока, определен по чл.16.1 суми,  договарящият орган има право на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода на просрочието, увеличена с размера на лихвата,  дължима към датата на извършване на плащането от договарящия орган по банковата сметка на бенефициента, посочена във финансовата идентификация.

                   Писмо с изх. №1113 – 00 – 557#4/ 08.02.2016 година е връчено на бенефициента на 11.02.2016 година, поради което следва да се приеме, че срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 25.02.2016 година и от следващата дата – 26.02.2016 година се дължи горепосочената лихва за забава.

                   Доколкото не са извършени плащания на задължението от ответника, на основание чл.3, ал.8 и чл.3, ал.7,т.6 ЗНАП, е издаден акт за установяване на частно държавно вземане №64/06.06.12.2016 година, с който е констатирано, че към 05.12.2016 година ответникът дължи на държавата процесната сума, чийто общ размер е 219 903,41лв.Акт №64/06.12.2016 година е изпратен на ответника с писмо, което съгласно известие за доставяне на писмото, е удостоверено, че то не е получено от ответника, тъй като пратката е непотърсена.

                   Молителят твърди, че плащания на дълга не са извършени като към 27.06.2018 година неговата стойност е нараснала до 252 125, 08лв, от които 203 862,95лв главница; лихва за периода на забава от 26.02.2016 година до 27.06.2018 година в размер на 48 254,70лв и 7,43лв- лихва начислена по банковата сметка на ответника-бенефициент..

                   Молителят твърди, че ответникът не погасява дълга, поради това, че е неплатежоспособен, позовава се и на презумпцията по чл.608, ал.2 ТЗ.Моли съда да постанови решение по чл.630, ал.2 ТЗ.

                   В срока за отговор, ответникът, комуто съдебните книжа са връчени по реда на чл.50, ал.4 ГПК,  не дава такъв, не взема и становище по молбата по чл.625 ТЗ.

                   Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

                   По делото не се спори, а това се установява и от представените писмени доказателства, че между АГЕНЦИЯТА  ПО ЗАЕТОСТТА, в качеството си на междинно звено по ОП „РЧР“ и ответникът „Х.Г.“ ЕООД, ЕИК *******, са сключили договор за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ“, схема за безвъзмездна финансова помощ BG051PO001-1.1.13, на 08.10.2013 година. Предмет на този договор е предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект „Шанс за заетост на младите хора“, от страна на договарящия орган, а задължението на ответника в този процес е да изпълни проекта ри спазване изискванията на договора – чл.1.Страните са се съгласили срокът за изпълнение на договора да е 18 месец, считано от започване на изпълнението на проекта – чл.2.

                   Относно финансирането на проекта са приели, че общата сума на допустимите разходи за изпълнение на проекта да е сумата от 363 348,40лв, като разходите по проекта следва да се извършват в съответствие с предвиденото в приложение №3 и приложение №3.1.Страните са се съгласили, че предоставяната от договарящия орган безвъзмездна финансова помощ е в размер на 100% от общите допустими разходи съгласно чл.3.1 от този договор и не може да надхвърля сумата от 363 348,40лв.

                   Въз основа на искания за верифициране на разходи и плащания, подкрепени с представени междинни и заключителни доклади, договарящият орган е поел задължение да прави междинни и окончателни плащания на база действително изпълнени дейности и след представяне на първични разходообяснителни документи.

                   Страните са се съгласили, че бенефициентът може да поиска от договарящия орган извършване на авансово плащане в размер на 20% от договорената помощ, а договарящият орган извършва това плащане в срок от 10 работни дни при условията, посочени в чл.4.4.1 и сл. от договора.

                   Съгласно чл.4.41 общата сума от авансово и междинните плащания не може да надвишава 80% от безвъзмездната финансова помощ.Страните са се съгласили, че размерът на окончателното плащане се определя след приспадане на получените от бенефициента авансови и междинни плащания на общо верифицираните разходи по проекта.

                   Съгласно нормата на чл.4.7 от договора, когато извършени и верифицирани от бенефициента дейности и разходи в последствие бъдат признати за недопустими от сертифициращ, одиторски или друг контролен орган, то сумите по същите подлежат на възстановяване от бенефициента; на възстановяване подлежат и сумите по регистрирани нередности.За целите на верификацията от страна на бенефициента същият подава декларация за допустимост на разходите при представяне на междинен и/ или окончателен отчет, ведно с искането за възстановяване на средствата.

                   Съгласно действащите към момента на сключване на договора ОУ бенефициентът е длъжен да представя на договарящия орган, на управляващия орган и сертифициращия орган цялата изисквана информация съгласно изпълнението на проекта, в срок от 5 работни дни от поискването и;  бенефициентът се задължава да изготви междинни доклади и заключителен доклад, които съдържат техническа и финансова част и се изготвят съгласно образец по приложение №6-1, 6-2 и 7 към ръководството за изпълнение на договори по процедурата- чл.2.Ако бенефициентът не предаде междинните и заключителни доклади на договарящия орган по указания в чл.2.4 от тези ОУ формат и в предвидения в чл.2.5 срок и не изготви приемлива и изчерпателно обяснение относно неизпълнение на това задължение то договарящият орган има право да прекрати договора и да изиска връщане на недължимо платената сума.

                   Уговорени, освен правата и задълженията на страните по договора са и основанията за изменение и прекратяване на договора.

                   С разпоредбата на чл.12 от ОУ са определени които разходи са допустимо- чрез препращане към други нормативни актове.Плащанията и лихвите върху просрочени плащания са регулирани от разпоредбата на чл.13 от ОУ, а счетоводните и технически финансови проверка са уредени с разпоредбата на чл.14.

                   Съгласно чл.16.1 бенефициентът се задължава да възстанови на договарящия орган всички средства, платени в повече от верифицираните разходи, в срок от 14 дни от получаване на искането за това. Договарящият орган може да приспадне неправомерно платените суми,у включително лихвата от последващи плащания на средства, на които бенефициентът има право, като в случай, че бенефициентът не върне изисканите суми в срока, определен в чл.16.1, договарящият орган има право на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода на просрочието, увеличена с размера на лихвата, дължима от датата на извършване на плащането от договарящия орган по банковата сметка на бенефициента.

                   По делото са представени два броя бюджетни платени нареждания: от 13.03.2015 г. и от 26.11.2013 година – за извършено авансово и междинно плащане от страна на договарящия орган.

                   По делото е представено и писмо от Агенцията по заетостта, отправено до „Х.Г.“ ЕООД на негов изх.№01/25.11.2015 година относно констатирани пропуски, които следва да бъдат отстранени и писмо на същия орган до бенефициента във връзка с искане за окончателно плащане, с което органът уведомява бенефициента, за необходимостто в срок от 5 работни дни да представи на договарящия орган актуална оборотна ведомост и книга с отразена счетоводна система на неверсифицираните разходи.

                   По делото е представено и писмо от страна на договарящия орган, обективиращо искане за възстановяване на средства.

                   По делото страните не спорят относно това, че ответникът е неизправна страна по този договор и следва да възстанови сумата от 203  862, 95 лв, представляваща главница и стойност на недопустими разходи по облигационната връзка, както няма спор и относно това, че страната-бенефициент е в просрочие за посочения от молителя период от време, през който не е възстановила сумата от 203 862,95лв, като обезщетението, дължимо на държавата е сумата от 48 254,70лв, както и лихви в размер на 7,43лв, начислена по банковата сметка на бенефициента, представляваща граждански плод от главницата.Въз основа на така установена фактическа обстановка е издаден и актът за установяване на частно държавно вземане в посочения размер.

                   По делото е допусната и изслушана ССчФИЕ, изготвена от вещото лице Ани Т..

                   Констатациите на вещото лице са следните:

                  В балансите на дружеството за 2013 г. - 2015 г. не са посочени задължения към доставчици, финансови институции, НАП.При проверката в ТД на НАП - София, офис „Витоша“ вещото лице е установило, че срещу дружеството през 2016 г. е заведено изпълнително дело за събиране на осигурителни вноски и данъчни задължения по подадени декларации обр. 6 за периода от 01.09.2014 г. до 31.08.2015 г.. Към 23.01.2019 г. задълженията са в размер на 81.244,84 лв. /словом: осемдесет и една хиляди двеста четиридесет и четири 0,84/, от които:

•               главници в размер на 58.833,96 лв. /словом: петдесет и осем хиляди осемстотин тридесет и три 0,96/;

•               лихви в размер на 22.410,88 лв. /словом: двадесет и две хиляди четиристотин и десет 0,88/.

                   Задълженията по изпълнително дело № *********/2016 г. и по акт за установяване на частно държавно вземане № 64/06.12.2016 г. не са включени в балансите на дружеството.

                    Поради обстоятелствата, че в предоставените от НАП ГФО задълженията на дружеството към НАП не са посочени, експертът е извършил алтернативно изчисление на коефициентите за финансов анализ,  отчитайки тези задължения като краткосрочни:

 

 

                     След запознаване с представените от ТД на НАП - София, офис „Витоша“ баланси и отчети за приходи и разходи, се установява, че през 2013 г. дружеството не е отчело приходи от дейността си. През 2014 г. са отчетени приходи от търговия на едро в размер на 51 хил. лв. Отчетената загуба от дейността е в размер на 2 хил. лв. През 2015 г. са отчетени приходи от Агенция по заетостта в размер на 131 хил. лв. за реализация на проекта. За 2016 г. и 2017 г. дружеството не е подавало ГФО. Видно от предоставената информация от данъчната сметка от 27.10.2014 г. дружеството не е обслужвало своите задължения за плащане на задължителните осигурителни вноски и данъци върху доходите на физическите лица. Към 31.12.2014 година задълженията за плащане на главници са в размер на 16 512,10лв.Към 31.12.2015 г. задълженията за внасяне на осигурителни вноски и данъци върху доходите на физическите лица са в размер на 58.833,96 лв. Към 31.12.2016 година задълженията на дружеството са в общ размер на 278,737,37 лв. както следва:

*                       58.833,96 лв. /словом: петдесет и осем хиляди осемстотин тридесет и три 0,96/ - осигурителни вноски и данъци върху доходите на физическите лица;

    203.862,95 лв. /словом: двеста и три хиляди осемстотин шестдесет и

два 0,95/ - главница по АУЧДВ;

*                       16.033,03 лв. /словом: шестнадесет хиляди тридесет и три 0,03/, лихва за перода от 26.02.2016 г. до 05.12.2016 г., установено с АУЧДВ;

*                       7,43 лв. /словом: седем 0,43/ - лихва, начислена по банковата сметка на „Х.г.“ ЕООД.

               Тъй като в подадените от дружеството баланси не са отчетени задължения, коефициентите за ликвидност на дружеството не могат да бъдат изчислени. При включване на гореописаните задължения коефциентите за ликвидност на дружеството са под 1, посочени в таблицата по-горе. Предвид факта, че дружеството не притежава активи, то не е в състояние да обслужва задълженията си.

            При извършената проверка в ЦКР на БНБ не са се установили данни за активни кредити на дружеството.Вещото лице е констатирало, че дружеството не притежава активи, които да са намерили отражение в счетоводството му, като единствено в балансите за 2014 и 2015 година е отразена парична сума – касова наличност от 3 хил.лв.

          При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:

                  Подадената молба намира правното си основание в разпоредбата на чл.625 във връзка с чл.607аТЗ във връзка с чл.608 ТЗ.

   За уважаването и следва да са налице предвидените в закона процесуално-правни и материално-правни предпоставки за това – молбата да е подадена пред надлежен съд, от активно легитимирано лице, да се установи наличие на парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или  задължение по частно държавно вземане, свързано с търговската дейност, което длъжникът да не може да изпълни.

                   В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуално-правни предпоставки – съзираният съд е надлежен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 ТЗ и молбата е подадена от  страна с активна процесуална легитимация.

                   По отношение на материалната легитимация на НАП.

                   При установено изискуемо парично частно държавно вземане и съгласно нормата на чл.3 ЗНАП, НАП представлява държавата в производството по несъстоятелност и когато държавата е кредитор с публични или определени със закона частни държавни вземания.Следователно при установено налично изискуемо и парично частно държавно вземане и законовата регламентация на НАП, последната се явява процесуален субституент на държавата и поради това разполага с материално-правната легитимация, като първа необходима материално-правна предпоставка за уважаване на молбата по чл.625 ТЗ.

                   По отношение на състояние за неплатежоспособност.

                   Наличието на платежоспособност или наличие на неплатежоспособност е съотношение между краткотрайните активи на търговеца и неговите краткотрайни и/ или текущи задължение. Преценката за наличие на това състояние се извършва на база на притежаваните от предприятието краткотрайни  активи, като възможност същите да бъдат източник на парични средства, с които търговецът да посреща своите краткосрочни и текущи задължения. Т.е. предмет на преценка е дали притежавания от ответника оборотен капитал му дава възможност да посреща своите краткосрочни и текущи задължения. Дали тези активи са налични и дали тяхната стойност е достатъчна за покриване на задълженията, на база ликвидност на текущите активи.

                   От заключението на вещото лице Т. се установява, че дружеството-ответникът не притежава активи, с изключение на счетоводно регистрираните от него през 2014 година и през 2015 година налични, на каса, 3 хил.лв.След извършена справка в АВ – ТРРЮЛНЦ съдът констатира, че последният заявен за обявяване ГФО на ответника е за 2011 година, поради което е налице основание за прилагане на презумпцията на чл.608, ал.2 ТЗ, която е останала необорена от изслушаното и прието от съда заключение по ССчФИЕ, съгласно която дружеството-ответник не е осчетоводила да има активи.

                   Ето защо настоящият състав на съда намира, че ответникът е неплатежоспособен и това е така тъй като няма имущество със стойността на което да посреща своите краткосрочни и текущи задължения.

                   По отношение на началната дата на това състояние.

                    Вещото лице в алтернативния вариант на заключението / който съдът възприема/, изготвено след като е взело предвид установените текущи задължения на ответника, е посочило, че  още от 2014 година коефициентите за ликвидност на ответника са под референтните стойности. Вземането на държавата е станало изискуемо през 2016 година, в която година показателите за ликвидност на ответника са 0,01.Ето защо съдът намира, че невъзможността на ответника да погаси вземанията на молителя е установена като обективно и трайно състояние към 31.12.2016 година, която дата следва да бъде определена като начална дата на неплатежоспособността.

                   Не са налице предпоставките по чл.631 ТЗ, тъй като анализът на финансовото  и имуществено състояние на молителя не води до извод, че затрудненията на търговеца са временни или че същият разполага с достатъчно имущество, което да покрие задълженията му, без това да постави в опасност интересите на кредиторите му.

         С оглед липсата на данни за имущество на длъжника към настоящия момент, /такива не могат да бъдат събрани, тъй като същият не е изпълнил задължението си да изготвя и представя годишни финансови отчети/ и  предвид големият размер на неизплатените изискуеми частни държавни вземания, липсата на данни за дейност на предприятието, настоящата инстанция намира, че по отношение на ответника не са налице визираните в чл.631 от ТЗ хипотези.

                    Не се установява да е налице налично имущество на ответника, няма привнесени разноски от заинтересованите лица, съобразно постановеното определение на съда по реда на чл.629бТЗ, в дадения срок, поради което по отношение на ответника следва да бъде постановено решение по чл.632 ал.1 от ТЗ.

                   По разноските.

                   Молителят е направил своевременно искане за присъждане на разноски, представил е списък на същите, който включва държавна такса от 250лв, платена, депозит за вещо лице в размер на 600лв; 5лв, платена държавна такси по сметка на САС и юрисконсултско възнаграждение.Доказаните разноски, които са във връзка с производството по несъстоятелност е заплатената държавна такса и депозита за вещо лице – сумата от 750лв, в какъвто размер искането за разноски следва да бъде уважено..С оглед проведените с.з – 1 о.с.з. юрисконсултското възнаграждение, което следва да бъде присъдено в полза на молителя е сумата от 100лв.Общият размер на дължимите разноски е 850лв.

                   При изложеното съдът

                                     

                   Р                  Е                 Ш                  И  :

 

                   ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Х.  Г.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността –  31.12.2016година.

                   ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Х.  Г.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***.

                    ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Х.  Г.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***.

                   НАЛАГА ОБЩА ВЪЗБРАНА и ЗАПОР върху имуществото на „Х.  Г.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***.

                    ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Х.  Г.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***.

                   СПИРА производството по гр.дело №1532/18 година по описа на СГС, ТО,  6-6 състав.

                   ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Х.  Г.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, разноски по водене на делото в размер 850 лв.

                   РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.

                     ПРЕПИС от решението  да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване му в търговския регистър, на основание чл.622 от ТЗ.

 

 

 

                                                                                 СЪДИЯ: