Р Е Ш
Е Н И Е
№ 387 19.01.2018 г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесети
декември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и с участието на прокурора Румен Арабаджиков
като
разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 10 по описа за
2017г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/
във връзка с чл. 285 ал.1, вр.с чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/, вр.с §49 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС /ДВ
бр.13/2017г/.
Образувано е по искова молба на И.С.С.
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГД”ИН”) за присъждане на
сумата от 20 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищеца в периода 07.01.2012г. — 07.01.2017г при престоя му в
Затвора в гр.Стара Загора следствие незаконосъобразни действия и бездействия на
затворническата администрация по неосигуряване на задоволителни битови и
санитарни условия - липса на санитарен възел и постоянно течаща вода в килията;
липса на вентилация и възможност за проветряване на спалното помещение; влага в
килията; наличие на вредители /в периода 07.01.2012г.-08.04.2016г./, и по
поставянето му в продължителна изолация в постоянно заключено помещение,
съпроводено с непровеждане на образователни, ограмотителни и обучителни курсове
и програми и такива за придобиване на квалификация, в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.
Ищецът твърди, че пребивава в затвора в гр.Стара Загора от края на м.юли
2001г, където от пристигането си до момента на подаване исковата молба се
намира в изолация, група III б - Зона с повишена сигурност (същата преди ремонта
от м.април 2016г се е водела група II г).
Условията се изразявали в липса в помещението, където бил настанен на санитарен
възел и течаща вода /до 08.04.2016г./, в който период ищецът използвал за
физиологичните си нужди пластмасова кофа, а за измиване и пиене ползвал вода от
туба или шише. Графиците за тоалет били изключително кратки. Помещението, в
което бил настанен /килия №7/ било с избила влага, мазилката се ронела,
следствие това, че простирал бельото си в килията, тогава пералните в затвора
накъсвали дрехите при изпиране. Липсвала
вентилация и възможност за проветрение на помещението, вкл.към момента
на предявяване на иска. Администрацията бездействала по исканията на ищеца да
обезопаси спалното помещение срещу вредители – мишки, комари, пчели, оси,
гълъби/.
Твърди, че бил поставен в постоянна изолация /над 19год./, при специален
режим. Изтъква, че неправилно бил поставен в постоянно заключено помещение,
като счита, че разпоредбата на чл.71 ал.2 от ЗИНЗС визира за всички такива
помещения, а не спалните помещения на поставените на специален режим и че по
отношение на последните се следвало прилагане на общите разпоредби, вкл. на
възможност спалните помещения да са заключени само нощем, по аргумент от чл.197
ал.1 от ЗИНЗС, вкл.чл.51-53 ППЗИНЗС. Изтъква че не били провеждани спрямо него
образователни курсове и програми, което
довело до деградирането на личността му. След ремонта на Затвора бил преместен
в ново отделение, където имало направен клуб за зоната, но спрямо ищеца отново
не били организирани „смислени” дейности, вкл по изучаване на езици или
курсове, каквито се провеждали спрямо други лица, неосъдени на доживотен затвор
и до каквито счита, че и той има право, съгласно чл.159 ал.1 ЗИНЗС. Счита, че изложеното
обективира нарушение на забраната за нечовешко и унизително отношение,
предвидена в чл.3 от ЕКЗПЧОС разпоредбите на чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС, чл.7 т.6
б”в” , чл.96 ал.2 от ППЗИНЗС; чл.198 ал.1 и ал.2, чл.159 ал.1 от ЗИНЗС.
Позовава се на практиката на ЕСПЧ относно характера на отношението като
унизително, обективирана в решение по делото Йорданов срещу България §87, Кудла
срещу Полша §92; за неотпадане на изискването спрямо материалните условия от
финансови и логистични затруднения на държавата - решение от 27.01.2015г на
ЕСПЧ по делото Нешков срещу България, §292, а относно продължителността на
изолацията се позовава на решението от 28.05.2013г на ЕСПЧ по делото Събев
срещу България, §97, и това по делото Йоргов срещу България. Позовава се на препоръка Rec/2006/2 на Комитета на министрите към Съвета на
Европа относно европейските правила за затворите, в частта по т.18.1. и на
доклади на Европейския комитет за
предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или
наказване, относно препоръката за преразглеждане на нормативните и регулаторни
разпоредби, изискващи осъдените на доживотен затвор и доживотен затвор без
замяна да бъдат системно изолирани от останалите лишени от свобода за
първоначален период от 5 години. За
претърпените вследствие поставянето му при посочените условия неудобства,
унижение и негативни чувства /страх, нервност, напрегнатост, раздразненост,
чувство на отхвърленост и пренебрегнатост, усещане за деградиране, загуба на
вяра в институцията, незачитане на човешките му права/, които определя като неимуществени вреди
и оценява на 20 000лв. По
изложените съображения иска от съда да
постанови решение, с което да осъди ГДИН да заплати сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от И.С. в периода 07.01.2012г. — 07.01.2017г. при
престоя му в Затвора в гр.Стара Загора, следствие незаконосъобразна
административна дейност, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане и на направените по
делото разноски.
Ответникът по иска — Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, чрез юр.Ст.П., в писмен отговор по чл.131 от ГПК и
в съдебно заседание, оспорва иска като недопустим и неоснователен. Счита, че не
е налице твърдяната незаконосъобразна административна деятелност. Изтъква, че
условията в Затвора в гр.Стара Загора постоянно търпят промени, вкл. в исковия
период, като сочи възложен на 01.06.2015г и приключен през м.април 2016г
ремонт, вкл. на килийните помещения във ІІ г салон, където бил настанен ищеца.
Твърди,че помещенията, вкл.това в което е бил настанен ищеца, до ремонта са
били с кубатура 6-8 кв.м, високи тавани,
широк прозорец с решетка, позволяващ приток на естествена светлина, вентилация.
Санитарният възел бил общ, т.е.липса на санитарен възел и течаща вода в
отделните килии, но достъп бил осигуряван по време на времето за личен тоалет и
при нужда - от постовия надзирател. Помещенията в ІІІ б салон, в които от
м.април 2016г. били настанени лицата с наказание „доживотен затвор” и
„доживотен затвор без замяна”, в т.ч. ищеца, съответствали изцяло на чл43 ал.3
ЗИНЗС и чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС. В затвора били осъществявани дейности по
дезинсекция, дезинфекция и дератизация. Твърди спазван реда за използване на пералното
помещение, вкл. по регулярно изпиран спалните принадлежности, а хигиената в
самите спални помещения следвало да се поддържа от лишените от свобода. Изтъква, че личната свобода на лишените от
свобода е ограничена с оглед преследваната легитимна цел за възпитателно,
превантивно и предупредително въздейстие на наказанието и осигуряване
безопасността на обществото. Описва мерките за изолация на лицата, лишени от
свобода и поставени на специален режим - чл.71 ал.2 ЗИНЗС и чл.54 ППЗИНЗС за
настаняването им в постоянно заключени помещения, при усилен надзор и охрана,
като по аргумент от чл.54 т.3 и чл.214 от ППЗИНЗС сочи ограничения и за
участието им в колективни мероприятия. Изтъква, че спрямо ищеца не са били
налице възможности настаняване в общи помещения с останалите лишени от свобода
и за участие в съвместни възпитателни и образователни дейности, тъй като
нормите на чл.198 ал.2 ЗИНЗС и чл.217 от ППЗИНЗС, обуславят това от решение на
комисията по изпълнение на наказанията и при условие че са поставени на строг
режим въз основа на оценка на тяхната личност. Действалата през по-голямата
част от исковия период разпоредба на чл.150 ал.1 от ППЗИНЗС е била насочена към
настанените в група лишени от свобода, каквито визира били от І-VІІІ от
структурираните в затвора, а лишените от свобода, изтърпяващи наказание
„доживотен затвор” и „доживотен затвор без замяна” били настанени ни в група, а
в зона за повишена сигурност. С
промените в ЗИНЗС и ППЗИНЗС твърди дадена възможност за осъдените на доживотен
затвор да участват в общи мероприятия съвместно с други лишени от свобода, във
връзка с което била издадена заповед № Г-173 от 08.03.2017г на началника на
затвора, с която на доживотно осъдените в ЗПС ІІ се разрешавало да участват в
религиозна подкрепа и участие в компютърен курс. Твърди осигурявана на лишените
от свобода в зоната за повишена сигурност, вкл. на ищеца възможност за ползване
на радиоприемник, аудиоплейър, вестници, телевизор и пр. Твърди че преценката
дали е надхвърлен прага на изискуемото необходимото зачитане на личността
следва да се основава на индивидуален подход, като в случая този праг е спазен.
Иска отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.
Окръжна прокуратура - Стара Загора, чрез участващия по делото прокурор
дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на иска, пледира
за отхвърлянето му на това основание.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на
страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
В периода 07.01.2012г. - 07.01.2017г. И.С.С. *** за
изтърпяване на наложеното му с присъда наказание доживотен затвор /л.27,
л.44/. Спалните помещения, в които е
настаняван ищеца през исковия период са били постоянно заключени.
В периода 07.01.2012г. - 07.04.2016г. С. е бил
настанен в Зона за повишена сигурност, ІІ г група, спално помещение № 8,
квадратура 9 кв.м, с прозорец 2.20 кв.м, разделен на четири части, отваряеми. Обзавеждането
се състои от метален шкаф, метални легла тип „Вишка”, табуретка, масичка. Не се
спори,че в помещението в този период липсва санитарен възел и чешма /справка
л.177/. Достъпът на ищеца до санитарните помещения не е бил постоянно и
непосредствено осигурен през цялото денонощие, а по график, пет пъти дневно
/графици на л.248/. Времето за тоалет за зона ІІ ЗПС било през деня е
осигурявано по групи и при
последователно пускани на настанените лица. Ищецът не твърди да е лишаван от
възможност за къпане и бръснене, а че времето било кратко.
Според свидетелските показания на С.
сутрешния тоалет бил 30 минути за цялата група, като се падало по 3 мин и
половина на килия, един по един. Ползвали през останалото време кофите от
килиите за тоалетни. Нямало монтирана сигнално—охранителна система /св.С./.
Съдът приема за доказани и обстоятелствата, че в периода до 07.04.2016 /т.е.до
ремонта имало мишки /св.С. „в старата ЗПС имаше много наличие на мишки/.
След
08.04.2016г. килиите, в които е настаняван ищеца / ІІІ Б група/ — 10-та и 11-та, са снабдени със санитарен
възел и течаща вода. Килия №11 е с площ от 6.25 кв.м, обзаведена с легло,
масичка, шкафче, гардероб, плот, табуретка, снабдена с уреди и препарати за
хигиена. Килия №10 била с отвор за подаване на храна, в нея ищецът
престоял до 27.05.2016г. Съгласно т.2 от
писмо изх.ЗД№ 460 /2001 от 25.04.2017г с характер на удостоверение, естествена
вентилация в 10-та килия се е извършвала чрез отваряне на прозорец, като през
юни с повишаване на температурите, със заповед на началника на затвора и с цел
по-добра вентилация отворите на вратите за подаване на храна са се оставяли
отворени през деня. С., след
настаняването му в килия №11, която не е била снабдена с отвор, не е
можел да ползва този начин на проветрение. На 27.06.2016г. последният е подал
молба за оставяне на килията му отворена през деня, която молба е оставена без
уважение /л.47—48/. В килиите, в които е настаняван ищеца след 08.04.2016г
/10-та и 11-та/ не са и не са били снабдени с климатична инсталация, нито с
мрежи против насекоми и други вредители /т.2 и т.3 от справка изх. №
ЗД-460/2001 / 25.04.2017г. л.44/.
Прането на
постелъчно бельо и дрехи /”всичко”/ е било осигурено за настанените в ЗПС
ІІ-доживотно осъдени съгласно график, л.83.
Лишените от
свобода от ІІб група ЗПС, вкл.ищецът заедно с други, доживотно осъдени, са
ползвали заедно възможността за престой
на открито всеки ден по час и половина, съгласно графици, утвърден от началника
на затвора /л.248—249, л.52./.
Ищецът С. изтърпява наказанието си на първоначален
специален режим, определен от съда, постановил присъдата. При първоначална обща
оценка на риска и профила на правонарушителя от 15.11.2010г. е констатирано средно ниво на риска от
рецидив, риск от сериозни вреди на обществото от висока степен /л.50/. На
04.04.2016г е изготвено мотивирано предложение на ИСДВР Н. за замяна на
специалния режим на изтърпяване на наказанието със строг, но с решение по
протокол №2/13.04.2016г., комисията по изпълнение на наказанията е отхвърлила
предложението /л.50-51/. Сочи се, че спрямо С.
е била образувана дисциплинарна преписка вх.№ 129/11.04.2016г за
притежаване на непозволена вещ (флаш памет) /справка л.45/. С. е бил наказан
със Заповед рег.№ Б-112 от 25.04.2016г на Началника на затвора, на основание
чл.101, т.7 ЗИНЗС за това че нарушил установения ред и дисциплина като отказал
да изпълни заповед №Б-90/18.04.2016г за извънредно дежурство по поддържане на
чистотата и хигиената, с което нарушил чл.100 ал.2 т.2 вр.с чл.96 т.4 ЗИНЗС
/л.136-137/.
Съгласно писмо изх.№ 460-2001 от 06.10.2017г./л.222/, в исковия период
/07.01.2012-07.01.2017г./ не е воден регистър /дневник, в който да се отразяват
посещенията на лишените от свобода и доживотно осъдените лица за психологическо
консултиране. Според писмо от 18.07.2017г. на психолога при Затвора гр. Стара
Загора - К.Димитрова, през исковия период И.С.С. не е подавал молба до
психолозите, работили към този период с доживотно осъдени, проведените срещи са
основно инициирани от психолога, от съответния служител от
надзорно-охранителния състав или от ИСДВР /л.208/. По делото е представена
психологическа справка на ищеца, изготвена от психолога към затвора /л.173 по
делото/. Наред с описанието на интелектуалния
и емоционален потенциал и характеристики, сочи се, че не са регистрирани
до момента спрямо ищеца депресивни състояния, суицидни намерения, няма данни за
зависимост и фамилна обремененост. Отразено е, че е настанен сам в спално
помещение по негово желание, ползва правото си на престой на открито като
контактува избирателно /л.173/.
Ищецът има завършено средно образование, с оглед на
което не е подлежал на обучение в училището при Затвора – Стара Загора —Средно
училище „Поп Минчо Кънчев”, което съгласно представеното по делото удостоверение
изх.№146/12.04.2017г. извършва обучение на лишени от свобода ученици от 1 до 12
клас/ л.26/.
Установи се по
делото, че през исковия период на ищеца е било разрешено и е ползвал електронни игри, DVD-плейър,
телевизор /л.178, л.180, л.184/. участвал в инициативата на религиозна тематика
„Пътешествието на затворника” /в периода от есента на 2015г. - лятото на
2016г./, при липса на съвместни възпитателни и образователни дейности. Било му
е св.показания на ИСДВР Н./.
Представени са доказателства, че в затвора са били
осъществявани дейности по дезинсекция, дезинфекция и дератизация /договор и
фактури на л.86—122, протоколи за извършени дейности на л.139 —185/.
По делото са приложени и приети писмени доказателства документи от
затворническото досие на И.С.С., справки от Началника на Затвора гр.Ст.Загора,
докладни записки от инспектор „Социални дейности и възпитателна работа”,
графици за разпределение на времето по групи, за изпиране спалното бельо и работни
дрехи и явяване на вътрешния бръснар, график провеждане на баня на доживотно
осъдените, договори за възлагане на по дейностите по дезинсекция, дезинфекция и
дератизация, фактури, протоколи за извършени дейности, счетоводни документи,
заповеди за налагане на дисциплинарно наказание, и др.
Приложени са Правила за документооборота, деловодната и архивната
дейност в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и териториалните й служби
/л.224 и сл/.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит като свидетели на
лицата П.Й.С., М.Г.Х., Н.Г.Н., и З.И. Ч..
Свидетелят С. описва условията в Затвора Стара Загора, ІІ ЗПС, където и
той пребивава от 2011г, липсата в килията на ищеца на санитарен възел до
08.04.2016г., липса на сигнална система. Тоалета на настанените в ЗПС се
провеждал по график, по килии, а през останалото време ползвали за тоалетна
кофи. Твърди наличие на влага в килиите, тъй като простирали бельото си вътре.
Имало мишки и насекоми. С. поставял въпроса за съоръжения за борба с вредители
и комарник, такъв не бил монтиран.
Групата на доживотно осъдените били изолирани от коледни концерти, каквито се
провеждали, курсове, програми и др. С. се надявал и искал да се прекрати
изолацията му, като исканията оставали неудовлетворени. Описва негативни
емоции, претърпени вследствие това от
страна на ищеца — срам и унижение, страх
от болести, дискомфорт, задух, чувство на отхвърленост и др. Твърди, че към
момента вече се провеждали курсове, а в клуба се сложили 4 компютри. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като достоверни, тъй като съответстват на
събраните по делото писмени доказателства.
Свидетелят М.Х. твърди, че
познава ищеца И.С. от 2002г., като двамата изтърпяват наказанието си в една и
съща група, заедно излизат на каре, през голяма част от деня се виждат и
контактуват. Твърди, че в периода 07.01.2012-07.01.2017г. И.С. подавал много
молби до началника на затвора за това да бъде прекратена изолацията му и да
бъде преместен в група със срочно осъдени лишени от свобода, както и да му
бъдат осигурени смислени дейности за свободното си време. В тези молба твърди,
че ищецът пишел до психолога на затвора, че се чувства напрегнат, нервен, деградирал
вследствие изолацията си, поради което искал прекратяването й и осигуряване на
смислени дейности. Подаването на молби за целия период от време били над 20 на
брой, като поне една била до психолога на затвора. Относно отговорите на тези
молби той винаги търсел отговор от психолога и ИСДВР, защото като видел
психоложката, С. я питал какво става с неговото искане, а тя му отговаряла, че
такава молба до нея не е пристигала и че ИСДВР преценя дали да заведе дадена
молба и ако не я е завел, значи я е преценил като незначителна. Многократно С.
искал от психоложката да го изслуша и прегледа, а тя му отвръщала да потича,
защото е напрегнат. Твърди че ИСДВР
отговарял на С. по въпроса за молбите му че на този етап няма да прекрати
изолацията му. Твърди, че има в ЗПС поставена кутия за писма, в която се пущали
писмата, адресирани извън затвора, както и молбите, адресирани до психолога,
началника на затвора или друг служител от затвора. Съдът не кредитира с доверие
показанията на този свидетел в частта, в
която излага факти и обстоятелства досежно подавани молби и искания до психолога на затвора, тъй като не
кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства – показанията на
св.Ч. и писмо с характер на стправка вх.№3184/21.07.2017г. – л.208 от
делото/.
Свидетелят Николай Н. е на длъжността ИСДВР в затвора в гр.Стара Загора
от 01.09.1995г до м.април 2014г. Твърди че се виждал по няколко пъти на ден с
настанените в ЗПС лица, вкл.с ищеца Многократно С. отправял искания от всякакво
естество. Осъдените на доживотен затвор не били включвани в общи мероприятия с
другите лишени от свобода. Можело да се
организират такива само в ЗПС, но то било свързано с много неща, вкл.финансови.
Организирали се спрямо тях мероприятия на религиозна тематика, в което участвал
С. /инициативата на религиозна тематика „Пътешествието на затворника”, в
периода от есента на 2015г. - лятото на 2016г./. След ремонта веднъж седмично
се провеждали сбирки на китайско учение, няколко турнири по табла и белот.
Позволено било да имат телевизор, ДВД плейър, радио. Твърди наличие на
препарати и оборудване за почистване, като лишените от свобода следвало сами да
си чистят килиите.
Свидетелката Ч. твърди, че работи от м.август 2011 до м.юни 2016 като
ИСДВР, а след м.юни 2016г и досега като психолог в затвора – Стара Загора.
Работи с лишените от свобода и доживотноосъдените, когато се прави оценка и
диагностира и се преценя възможността за адаптация, като при необходимост се
правят консултативни срещи през този период на адаптация, който е с различна
продължителност. След адаптиране на лишените от свобода и при заявка на
служител или по молба на осъдените, се прави нова оценка. Твърди, че работи по
повод и периодично с доживотноосъдените. За среща с психолог сочи достатъчна и устна молба от
доживотно осъдения, освен по повод писмена молба подадена чрез ИСДВР или
служител от НОС, като приемът се осъществява същия ден/ако се касае за
спешност/ или до няколко дни за останалите случаи. Твърди наличие на кутии, разположени
на места, известни и достъпни за всички лишени от свобода, на първия етаж от
корпуса на затвора, покрай които лишените от свобода преминават когато излизат
за престой на открито или за Медицинския център. За И.С. твърди, че няма данни
да е искал, нито да е имал потребност от психологическа или психиатрическа
помощ. И.С. бил включван в обучение по английски език и компютърна грамотност.
Съдът кредитира показанията на
последните двама свидетели като добросъвестно дадени.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим: Искът
за присъждане на обезщетение е предявен от процесуално легитимирано лице - което
твърди, че в периода 07.01.2012г.-07.01.2017г.
е претърпяло неимуществени вреди в резултат
незаконосъобразна административна дейност - бездействия на длъжностни
лица от администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. ГДИН е
юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални структури, които
включват затворите /чл.12, ал.3 ЗИНЗС/. Претенцията за обезвреда е основана на
твърдения за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод
административна дейност на специализиран орган по изпълнение на наказание
спрямо ищеца като лишен от свобода и в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, с оглед на
което е с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Материалноправна уредба на твърдяното право се съдържаше в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а след последните изменения на ЗИНЗС /ДВ бр.13/2017г., в сила от
07.02.2017г./ и в чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, който предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Разпоредбата на
чл.3 поставя изисквания към условията, при които се поставят осъдените лица. На чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е
придадено обратно действие с §49 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС, според която
подадените до влизането в сила на този закон /07.02.2017г./ искове за вреди,
причинени на лишени от свобода или задържани под стража от задържане в лоши
условия се разглеждат по реда на чл. 284, ал.1 ЗИНЗС. Искът е предявен на 09.01.2017г. по мястото
на увреждането. С оглед на изложеното, съдът намира иска на И. Ст.С. за процесуално допустим.
Предявеният иск се явява и доказан по основание, по следните съображения:
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
В чл. 3, ал.1
от ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората
алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно. Следователно
отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а
именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на специализиран орган
по изпълнение на наказанията, който да е в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, да са
претърпени вреди /имуществени или неимуществени/ от лице, лишено от свобода или
задържано под стража и пряка причинна
връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки
трябва да са налице кумулативно.
В случая, предмет на исковата претенция
на И.С.С. е обезщетяване на претърпени от него неимуществени вреди /унижение и негативни чувства /страх,
нервност, напрегнатост, раздразненост, чувство на пренебрегнатост, усещане за
деградиране/, посочени като обща последица от
следните проявни форми на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС - поставяне при неблагоприятни санитарно-битови и социални условия за изтърпяване
наказанието доживотен затвор в Затвора гр.Стара Загора в периода 07.01.2012г.-07.01.2017г.
— при липса на
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода /07.01.2012г.-07.04.2016г./, липса на проветряване и наличие на влага в килията,
присъствие на мишки и насекоми, и при продължителна изолация. Въпросът, който се поставя в случая, е дали
конкретните битови, санитарно-хигиенни и социални условия, при които С. като
осъдено лице е изтърпявал наложеното му наказание в Затвора гр.Стара Загора в
исковия период, сочат на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС от гл.т. изискванията към
тях.
Според чл.197 ал.1 от ЗИНЗС,
наказанието доживотен затвор и доживотен затвор без замяна се изпълнява в
отделни затвори или в обособени отделения към другите затвори, а според ал.2
доколкото в тази глава не е предвидено друго, при изпълнение на някое от тези
две наказания, се прилагат общите разпоредби. За жилищните и битови условия при
които се поставят изтърпяващите наказание доживотен затвор не са налице
специални правила, следователно приложими са чл. 43, ал.2 и ал.5 от ЗИНЗС. Според чл.43 ал.2 всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а според ал.4 на чл.43,
в редакция на разпоредбата преди измененията обн. в ДВ бр.13/2017г, минималното
количество дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на
закона. В чл. 20, ал.2
от ППЗИНЗС в редакция ДВ бр.9 /2010г., в спалните помещения на местата за лишаване
от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, а количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се
определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени
сгради. Според ал.3 на чл.20 също в редакция преди измененията на ППЗИНЗС
обн.ДВ бр.14 от 2017г, на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода като в
заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения. Разпоредбата на чл.20 от ППЗИНЗС не е
била в сила през исковия период, така и към настоящия момент, тъй като по
силата на §9 от ПЗР към ППЗИНЗС действието й е отложено —три години след
приемането на програмата по §11 от ПЗР на ЗИНЗС. Независимо от това, начина
на осигуряване на хигиенна и
здравословна среда следва да се преценява спрямо общото изискване за хуманно и неунизително
отношение. Съгласно разпоредбата на чл.
29, ал.1 от Конституцията на РБългария никой не може да бъде подлаган на
мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. В чл.10, т.1 от
Международния пакт за гражданските и политически права изрично се предвижда, че
всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на
присъщото на човешката личност достойнство. В чл.3 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи е прокламирано, че никой не може да бъде
подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По
отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления,
във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано
с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това право на лишените от свобода
съответства насрещното административно задължение, при изпълнение на
наказанията да бъдат осигурени условия, обезпечаващи поддържането на
физическото и психическото здраве и зачитане на правата и достойнството им
/чл.2, т.3 от ЗИНЗС/. Съдебната практика
на Европейския съд по правата на човека /вкл. и във връзка с дела, водени срещу
България/, е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в
конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно
право. Според ЕСПЧ „безчовечно или унижаващо отношение” предполага страдание
или унижение, отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с
дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите на Решение
на ЕСПЧ от 02.02.2006г. по делото Й. срещу България „мерките за лишаване от
свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури
на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към
човешкото достойнство, така че начинът и метода на изпълнение на мярката не го
подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво
на страданието, свързано със задържането и че като се имат предвид
практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние
са адекватно осигурени”. В съответствие с изложеното е и разпоредбата на чл. 31, ал.5
от Конституцията на Република България, според която на лишените от
свобода следва да се създават условия за осъществяване на основните им права,
които не са ограничени от действието на присъдата. Изпълнението на всяко едно
наказание е насочено към постигането на целите на закона, като са въведени
изисквания за осигуряване на условия за поддържане на физическото и
психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им. За
тази цел законодателят е предвидил, забрана за умишлено поставяне на лишените
от свобода в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи
се в лишаване от достатъчна жилищна площ, хигиенни условия, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други
виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане
на здравето. Следователно на осъдените лица при изпълнение на наказанията
следва да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, поддържане на
физическото и психическото им здраве и зачитане на правата и достойнството им
/чл.2, т.3 от ЗИНЗС/. През исковия период е било в сила изискването,
предвидено в чл.96 ал.2 от ППЗИНЗС, помещенията, устроени като
наказателни килии, трябва да отговарят на всички хигиенни и здравни изисквания
- да нямат влага, да имат пряк достъп на дневна светлина, да се заключват
добре, да се отопляват, да имат условия за проветряване и обезопасено легло.
Преценено от тази гледна точка, съдът
намира за неизпълнено изискването за хуманно и неунизително отношение
обективирано в ненадлежно осигуряване изискванията за благоприятни
санитарно-битови и социални условия. В периода от 07.1.2012г.-07.04.2016г.
ищецът е нямал постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, тъй като
помещението му е било постоянно заключено и лишено от санитарен възел. В този
период ползването на възможности за тоалет чрез общия санитарен възел е
ставало по график, пет пъти дневно, като
осъдените лица били пускани един по един, в редица случаи при недостатъчност на
времето, което според свидетеля Пл.С. от около 3 минути и половина на човек.
Извън визирания график, вкл. през нощта, затворниците не са имали възможност на
достъп до общите санитарни помещения, нито са можели и да сигнализират или
извикат лице от надзорно охранителния състав /св.С. и св.Н./. За осигуряването
на физиологичните си нужди ищецът е бил поставен в неприемливи от гледна точка
на хигиената и здравето условия, а именно да използва кофа в килията си. Това
противоречи на преследваната от законодателя цел при регламентацията в чл.20
ал.3 ППЗИНЗС-да се осигурят такива
условия, които да не препятстват и
ограничават естествените физиологични потребности на осъдените лица,
нито те да се поставят в унизителни за удовлетворяването им условия.
Поставянето на пречки за удовлетворяване на естествени човешки потребности, при
това без да се обосновава с нужди от гл.т.изпълнението на наказанието,
обективира превишаване на нормалния праг на строгост, нормално присъщ.
Съдът намира за доказано и оплакването
за влага в килията на ищеца в периода 07.1.2012г.- 07.04.2016г. Правото на
осигуряване естествено проветрение в помещенията за изтърпяване на присъдата е
предвидено в чл.20 ал.2, чл.96 ал.2 ППЗИНЗС. Според чл.96, ал.2 помещенията,
устроени като наказателни килии, трябва да отговарят на всички хигиенни и
здравни изисквания - да нямат влага, да имат пряк достъп на дневна светлина, да
се заключват добре, да се отопляват, да имат условия за проветряване и
обезопасено легло. От свидетелските показания на св.Пл.С. се доказа наличие на
влага в килиите във ЗПС преди ремонтирането им, т.е. до 07.04.2016г. Това означава
незадоволителното им проветряване, макар да е имало прозорец. Наличието на влага се обяснява с това, че
осъдените лица са изпирали лично и простирали бельото си в спалните си
помещения /св.П.С./. Доказателства за изпирането и на личното бельо на
доживотно осъдените ответникът представя
за периоди след 23.12.2016г., съгласно утвърдения на тази дата график /л.83/.
За периоди преди 23.12.2016г. обаче няма данни да е изпирани личното бельо на
доживотно осъдените, с оглед на което следва да се кредитират показанията на
св.С., че осъдените лица са изпирали лично и простирали бельото си в спалните
си помещения. В чл.151 от ЗИНЗС, приложим по силата на препращането,
регламентирано в чл.197 ал.2 ЗИНЗС, предвижда изискване за осигуряване на
лишените от свобода лица и задължителна смяна на личното им бельо поне веднъж
седмично. На следващо място, независимо
от провежданата от администрацията дейности за дезинфекция, дезинсекция и
дератизация, доказа се че същите не са били ефективни и ефикасни, с оглед
установеното по делото от показанията на св.С. наличие на плъхове и насекоми в
помещенията на затвора. Доказа се и това, че не са били монтирани комарници на
килията, в която изтърпявал наказанието си С., които да препятстват навлизането
на насекоми. Изложеното не би могло да се приеме за допустимо и нормално от
санитарна гледна точка. Това обуславя извод за незадоволително осигурено изискването за
помещение, отговарящо на хигиенни и здравни изисквания.
Липсата на постоянен достъп да санитарно
помещение - тоалетна с мивка и течаща вода /в периода 07.01.2012г.-07.04.2016г./,
съпроводено от ограничени по време и брой възможности за ползване само през
деня на общото санитарно помещение, като през останалото време осъдения е
ползвал за физиологичните си нужди кофа, а наред с незадоволителните битови
условия от гл.точка ограничената
проветряемост, влага в килията и необезпеченост срещу насекоми и гризачи,
показват, че осъдения не е бил поставен условия на хигиенна и здравословна
среда. Прилагането на нормативно предвидените в ЗИНЗС мерки за изолация и
произтичащите от тях ограничения, не налагат непременно въведените в Затвора –
Стара Загора ограничителни условия за ползване на санитарен възел и поддържане
на хигиената. Напротив така описани условията не се свързват с характеристиките
на режима, създават риск за здравето и сочат на нехуманно отношение. С описаните бездействия, в затвора в Стара
Загора се явява нарушено изискването на чл.7 т.5 б.”д”от ППЗИНЗС - за спазване
на хигиенните норми и санитарните правила. При така установените факти съдът
намира, че битовите и санитарно-хигиенните условия на килията, в която е бил
настанен И.С. за изтърпяване на наложеното му наказание в Затвора – Стара
Загора за периода на исковата претенция, накърняват правота му на хуманно и
неунизително отношение, предвидено в чл.3 от ЗИНЗС.
Наред с това, доказа се по делото и поставяне
на ищеца в продължителна изолация, при силно ограничени възможности за човешко
общуване. Ищецът е бил поставен на специален режим на изтърпяване на
наказанието за период от месец юли 2001г. до м.януари 2017г., т.е. над 16г.
Това само по себе си не сочи автоматично на нехуманно отношение, доколкото
режимът е бил определен от съда, постановил присъдата. Ищецът обаче се оплаква,
че с този режим администрацията на ответника е обясняла поставянето му в
условия на силно ограничени възможности за човешко общуване /само с други
доживотно осъдени лица при престоя на открито/, при почти липсващи включвания в
културни и др.съвместни прояви и за твърде продължителен период от време. По
делото се доказа, че И.С., с оглед наложеното му наказание и определения
специален режим на изтърпяването му, е бил изолиран от останалите лишени от
свобода в зона за повишена сигурност, в самостоятелна килия, в която е бил
заключен през почти цялото денонощие, с изключение времето за тоалет и престой
на открито/приблизително един час дневно/. Същият не
се установи да е полагал труд, нито да е провеждал обучение, не е участвал в
образователни, развлекателни и др.подобни мероприятия. В килията си е можел
да ползва телевизор, електронни игри,
ДВД-плейър. В мероприятие е
участвал единствено в периода от есента на 2015г. до лятото на
2016г., чрез включване в инциатива с религиозна насоченост /по сведения на св. Н.,
ИСДВР в затвора/. При така описаните условия ищецът е пребивавал около 16 год. Ответникът
се позовава на решение на комисията по изпълнение на наказанията от м.април
2016г., с което е отказано изменение на режима на С. в по-лек по съображения,
че бил наказван, но към датата на решението не сочи на непогасени по давност
конкретни дисциплинарни прояви - л.51. Същевременно липсват конкретни данни
така прилаганите на осъдения ограничения от гледна точка на възможностите за
социални изяви в този период от време да са били мотивирани, нито да се следват
за лицето от съображения за сигурност и с оглед конкретни негови прояви, които
да ги налагат.
Според ответника ограниченото прилагане на
възможности за колективни мероприятия спрямо ищеца е законосъобразно, с оглед нормата
на чл.54, т.3 ППЗИНЗС, според която
лишените от свобода на специален
режим не могат да участват в колективни мероприятия с други лишени от свобода,
поставени на общ и на строг режим.
Съдът в случая следва да прецени дали условията по
изтърпяване на присъдата, при които е бил поставен И.С., са съответствали на
изискванията на чл.3 от ЕКЗПЧОС и чл.3 от ЗИНЗС, вкл. като вземе предвид
кумулативните последици и ефект от тяхното прилагане и специфичните твърдения
на ищеца за тази тяхна проявна форма — продължителна
изолация с лишаване от общуване /в този смисъл е решение на ЕСПЧ Червенков
срещу България по жалба 45358/04, §62/. Дължимата преценка следва да се направи като се вземат предвид
конкретните условия, строгостта на режима, неговата продължителност,
преследваната цел и неговия ефект върху засегнатото лице.
Разпоредбата на чл.3 ал.2 т.2 ЗИНЗС, редакция преди
изм., обн. в ДВ бр.13/2017г., предвижда, че една от проявите, за която се
отнася предположението за форми на нехуманно отношение към осъдените лица, е продължителната изолация на осъдения без
възможности за човешко общуване. Според
чл.197 ал.1 ЗИНЗС присъдата доживотен затвор и доживотен затвор без замяна се
изпълнява в отделни затвори или в обособени отделения към другите затвори. Според ал.2 доколкото в тази глава не е
предвидено друго, при изпълнение на наказания от този вид, се прилагат общите разпоредби.
Общите разпоредби не сочат, че се следва лишаване от възможности за колективни
мероприятия. Според чл.75 ЗИНЗС лишените от свобода могат да се ползват от
правата си, с изключение на правата: 1. от които са лишени с присъда; 2. които
са им отнети или ограничени изрично със закон; 3. чието упражняване е
несъвместимо с действието на присъдата и изпълнението на наказанието. Ограниченията,
с които е свързано изпълнението на доживотния затвор следват и от установените
правила за съответния режим за изтърпяването му /в случая специален - чл.54
ППЗИНЗС/. Съгласно разпоредбата чл. 150, ал.1 от ППЗИНС ежедневно, в рамките на
час и половина, във всяка група на лишени от свобода, които не са ангажирани в
трудов процес следва се провеждат културно-информационни мероприятия под формата
на беседи, лекции, дискусии, спазвайки
изискванията на чл.213 ППЗИНЗС, а тази норма предвижда, че
участието на лишени от свобода на доживотен затвор могат да участват в
колективни мероприятия, макар само с
осъдени от същата категория. От анализа на нормативна уредба, съдът намира, че
доживотно осъдените не се явяват лишени, нито това е несъвместимо от действието
на присъдата или режима на изтърпяване на наказанието, от възможността за включване в културно-информационни мероприятия.
От събраните по делото доказателства се
установи, че такива мероприятия /културно-информационни/ не са се провеждали в
затвора гр. Стара Загора спрямо доживотно осъдените лица, вкл.С.. Изискването
не може да се счита изпълнено само с разрешението за ползване на телевизор и
радио от затворниците, тъй като това не удовлетворява нормалната човешка
потребност от общуване. Така прилаганото ограничение спрямо доживотно осъдените
лица, вкл.ищеца, не се основава на конкретни мотиви, освен общия такъв – от
съображения за сигурност. Същевременно изключването на осъдените и задържаните
лица в зоната за повишена сигурност от всякакви мероприятия с културен,
информационен и пр.характер, в случая не
може да се обясни със съображения за сигурност, доколкото на тях все пак е било разрешавано съвместно да излизат на
открито. Забраната, произтичаща от
режима за участие в колективни мероприятия с други лишени от свобода,
поставени на общ и на строг режим /чл.54 т.3 ППЗИНЗС/ не обуславя пълно
лишаване на лицето от участие в общи мероприятия. През един твърде продължителен период от
време и в условия на неприемлива битова среда
ищецът е бил на практика лишен от каквито и да е смислени занимания и макар и не изцяло, но в значителна степен,
е бил лишен от възможности да общува.
Макар и изолацията му да е била само относителна, а не пълна /доколкото
е участвал ежедневно в престой на открито с други лица от ЗПС/, то с оглед
нейната продължителност в случая /над 16год/, при липса на подкрепящи мотиви,
основани на личността и деятелността на осъденото лице, съпроводено с
въздействието на неблагоприятните битови условия, съдът намира, че в случая е
бил превишен присъщия на наказанието праг на строгост и обективира нехуманно
отношение. В същия смисъл е и съдебната практика, обективирана в Решение № 6319 от 13.05.2014 г. на ВАС по
адм. д. № 14477/2013г., Решение от 24.01.2012г на ЕСПЧ Й.П. срещу България §128,
Йоргов срещу България §86 и др. Тези аспекти се явяват рисков фактор за увреждане на физическото и психическо здраве
на лишения от свобода и до изпитване на негативни емоции и унижение на
човешкото достойнство. Подобна форма на изолация, непридружена
от умствено или физическо стимулиране в
редица свои решения ЕСПЧ определя като такава, която би могла да доведе в
дългосрочен план до пагубни последици, изразяващи се във влошаване на
умствените способности и социалните умения (Червенков срещу България, §65,
Йоргов § 83 и §86 и др.).
Изложеното е проява на незаконосъобразна
административна дейност и преценени с оглед исковия период от около четири години и три
месеца, тези условия са довели у ищеца
твърдените негативни чувства - на унижение, потиснатост, непълноценност и
накърняване на човешкото достойнство, каквито би изпитал всеки човек поставен
при сходни условия. Макар ищецът да не се доказа да е подавал молба за
психологическа помощ /справка от психолога при затвора на л.172-173
и л.208, св.показания на свидетелката Ч./, същият е претърпял неприятни
негативни психо-емоционални изживявания и състояния. От
свидетелските показания на св.С. и св.Х.
се установява, че ищецът е изпитвал негативни чувства, станал нервен, напрегнат, усещане за деградиране,
чувство на отхвърленост и пренебрегнатост. Съдът намира като ненуждаещ
се от доказване фактът, че престоят при такива условия се явява неоправдано
ограничение на естествени човешки потребности, нехуманен и унизителен по
смисъла на чл.3 ЗИНЗС. Вреди от кумулативния ефект на описаните условия, следва
да се признаят претърпени и от ищеца. Отговорността
по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е обективна, т.е.
държавата отговаря за вредите, причинени от нейни органи или длъжностни
лица при изпълнение на административната дейност, последица от нарушение по
чл.3 от същия закон, без значение дали са причинени виновно. Необходимо и
достатъчно е да бъде установено настъпване на неблагоприятно засягане на
имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага,
неимуществени субективни права и основни ценности, което следва закономерно от
обективния факт на наличие на незаконосъобразна административна дейност. Затова според настоящия съдебен състав
кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за
ангажиране отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Следователно искът се явява основателен само по
отношение на твърдението за подлежащи на репарация вреди следствие
незадоволителните битови условия в периода 07.01.2012г.-07.04.2016г. и
поставянето на ищеца в условия на продължителна изолация в периода 07.01.2012г.-07.01.2017г.,
обективира нехуманно отношение към него,
унижаване на достойнството му в нарушение на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС.
Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени
вреди следва да бъде определен с оглед
кумулативното въздействие на негативните фактори по аргумент от чл.284 ал.2 от ЗИНЗС и по справедливост - в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД. Спазването
на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да
бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и
обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна
дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт
в страната към момента на увреждането. Касае се за период от над четири години
като при съобразяване с интензитета на породените страдания и съдебната
практика по повод други подобни случаи, съдът приема, че обезщетението в размер на 4500 лв се явява справедлива
компенсация за С. от поставянето му при описаните условия и до този размер
искът следва да се уважи, заедно с лихвата за забава върху главницата считано
от предявяването на иска /09.01.2017г./ до окончателното й изплащане. В
останалата си част до размера на претендираните 20 000 лв искът на И.С. е
неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
С оглед изхода от спора и на основание чл.286 ал.3 от ЗИНЗС, се следва присъждане в полза на ищеца на разноски съразмерно. По делото
са представени доказателства за направени от ищеца разноски в размер на общо
500лв, от които 10лв— за държавна такса, и 790лв за адвокатско възнаграждение
съгласно договор за правна защита и съдействие /ДПЗС/ №021149 /05.1.2017г. и ДПЗС
№ 021150 /29.10.2017г. Определени при условията на съразмерност на уважената
част от иска, на С. се следват разноски в размер на 180.00 лв.
Водим от горните мотиви и на основание чл.284 ал.1 и
чл.286 ал.3 от ЗИНЗС 1, ал.1 от ЗОДОВ,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”
гр. София, бул.„Ген. Н. Столетов” № 21, ДА ЗАПЛАТИ на И.С.С. с ЕГН **********,
СУМАТА от 4500.00лв /четири хиляди и петстотин лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия
на администрацията на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, изразяващи се в
неосигуряване на необходимите
битови и санитарно-хигиенни условия през периода 07.01.2012г. - 07.04.2016г. и от
продължителна изолация на ищеца в периода 07.01.2012г.-07.01.2017г., заедно с лихвата за забава върху главницата,
считано от 09.01.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска на И.С.С. за горницата над 4500.00лв до претендираните 20000лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 ДА
ЗАПЛАТИ на И.С.С. с ЕГН **********, СУМАТА
от 180.00лв. - разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред
ВАС на РБ.
СЪДИЯ: