Решение по дело №13/2021 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 февруари 2021 г.
Съдия: Стела Александрова Динчева
Дело: 20217220700013
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 28

 

гр. Сливен, 26.02.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

При участието на секретаря Николинка Йорданова и на прокурора Христо Куков, като разгледа докладваното от съдия Динчева касационно административнонаказателно дело № 13 по описа на съда за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по касационна жалба от Г.Д.Г. *** срещу решение № 260171/08.12.2020 год. постановено по АНД № 1340 по описа на Районен съд Сливен за 2020 година, с което е потвърдено НП № ********** от 21.09.2020 год. издадено от Директора на РДГ Сливен, с което на Г.Д.Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева на основание чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, лишен е от право да ловува за срок от 3 години и е отнето с. о. м. МР 153 12 к. л. п. с № ********** на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд Сливен е неправилно. Счита, че от субективна страна е липсвало намерение за ловуване. Това се потвърждавало от разпитания в съдебно заседание свидетел воден от жалбоподателя. Изваденото оръжие било с цел защита на животните, които отглежда с. на касатора. Счита, че процесният случай е маловажен. Наложеното наказание се явявало прекомерно тежко. Прави се искане съдът да отмени решението на районния съд и НП. 

В с.з. касаторът не се явява. В постъпило писмено становище от процесуалния представител на касатора се поддържа мнението, че жалбата е основателна и моли съдът да я уважи.

Ответникът по касационната жалба РДГ Сливен чрез юрисконсулт А. Д. оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че изводите на Районен съд Сливен за това, че е извършено административно нарушение се потвърждават от събраните по делото доказателства. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. Налице са условия да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 25.03.2020 год. около 15,30 часа св. А. С. А. г. и. в РДГ Сливен и И. В. Т. г. и. в РДГ Сливен установили, че Г.Д.Г. л. чрез престой извън населено място с извадено от к. и с. л. о. м. МР 153 12 к. л. п. с № ********** без писмено разрешително за лов, без да е убил или уловил дивеч. Нарушението е извършено в землището на с.З., общ.Сливен на асфалтов път между с. Р. и с.Б.. За извършената проверка бил съставен констативен протокол № 153450 от 25.03.2020 год. На същия ден бил съставен и АУАН № 122142/25.03.2020 год. за нарушение на 84, ал.1, пр.2 във връзка с чл.57, ал.1, чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД.

Въз основа на съставения АУАН административнонаказващият орган Директорът на РДГ гр. Сливен издал Наказателно постановление № **********/21.09.2020 год., с което на Г.Д.Г. за нарушение по чл. 84, ал. 1 пр. второ, във вр. с чл. 57, ал.1, чл.43, ал.1, т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча и на основание чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД наложил административно наказание "глоба" в размер на 200 лева, както и постановил лишаване от право на ловуване за срок от 3 години по чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД и на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД са отнети в полза на държавата вещите послужили за извършване на нарушението: л. о. м. МР 153 12 к. л. п. с № **********.

НП е връчено на жалбоподателя по пощата на 28.09.2020 год. видно от известие за доставяне и същият е депозирал жалбата си против него на 01.10.2020 год.

Въз основа на горе установената фактическа обстановка районният съд е приел, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и които, поради това като съществени да водят до отмяна на НП, като незаконосъобразно. Съдът е приел, че по безспорен начин е установено извършването на административното нарушение. Видът и размерът на административните наказания са определени съобразно закона и съответстват на характера на нарушението и вината на нарушителя.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

Районният съд е събрал всички относими към делото доказателства и е установил фактите и обстоятелствата имащи значение за разкриване на обективната истина. Безспорно е установено по делото, че жалбоподателят е извършил деянието, за което е съставен АУАН. Правилно РС е приел, че след като жалбоподателят се е движил със с. л. о. извън населено място, то извършва л.. Съгласно легалното определение разписано в разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, л. е и престой или движение на лица извън населените места с извадено от к. и с. л. о., независимо дали е з. или не. Също така е установено, че в момента на л. касаторът не е носил в себе си писмено разрешително за л..

Съобразно разпоредбата на чл. 57 от ЗЛОД за провеждане на л. се издава писмено разрешително при условия и ред, определени в правилника за прилагането на закона. В разглеждания случай е доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства извършеното от Г. административно нарушение. При преценка на административнонаказателната преписка в нейната съвкупност не се установява наличие на допуснати съществени процесуални нарушения. Наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, правилно е определена и съответната санкционна норма, а наложеното административно наказание е със среден размер спрямо определения в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД. От събраните по делото доказателства се установява, че действително санкционираното лице е осъществило от обективна и субективна страна вмененото му нарушение. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД правото на ловуване се упражнява от лица, които притежават членска карта и билет за лов, заверени за съответната календарна година, както и разрешително за лов. Касаторът е л. като се е движил с извадено от к. и с. л. о. м. МР 153 12 к. л. п. с № ********** без писмено разрешително за лов. Съгласно нормата на чл. 84, ал.1 ЗЛОД, който ловува без писмено разрешително за лов, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 лева до 400 лева. Съдът намира нарушението за безспорно установено като счита, че с деянието си жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на чл. 84, ал.1 от ЗЛОД, тъй като е ловувал без писмено разрешително, поради което следва да понесе предвидената в закона административнонаказателна отговорност.

Въз основа на изложените съображения касационната инстанция счита, че атакуваното решение на районния съд, с което е потвърдено НП, е правилно и законосъобразно и е постановено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. Подадената против него касационна жалба е неоснователна. С оглед на това проверяваният съдебен акт следва да се остави в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260171/08.12.2020 год. постановено по АНД № 1340/2020 год. по описа на Районен съд Сливен.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: