Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи април
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ДЕСИСЛАВА ТОШЕВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 14265
по описа за 2016
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение от 29.02.2016 г., постановено по гр. д. № 30194/2013 г. по описа на СРС, І ГО, 38 състав, са признати за нищожни, като противоречащи на закона - чл.143, т.3, т.10, т.12 ЗЗП, по иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.146, ал.1, вр. чл.143 и 144 ЗПП, предявен от С.Д.Д., против „Ю.Б.“ АД, на следните клаузи от договор за потребителски кредит от 18.10.2007 г.: чл.3, ал.1: За усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на БПБ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.45 пункта. Към момента на сключване на настоящия договор БЛП на БПБ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 4.5 %.; чл.3, ал.5: Действащият БЛП на БПБ за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП в швейцарски франкове и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му в на видно място в банковите салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се променят; чл.6, ал.2: Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума във швейцарски франкове по сметката си, но има средства в лева по своите сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава“ на БПБ АД за швейцарския франк към лева, за което кредитополучателят, с подписването на настоящия договор, дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката; чл.6, ал.3: В случай, че по времето на действието на настоящия договор банката промени БЛП на БПБ АД за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в чл.1, се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят, с подписването на договора, дава своето неотменимо и безусловно съгласие; чл.8, ал.2: При частично или пълно предсрочно погасяване на кредита кредитополучателят дължи такса в размер на 4 % върху размера на предсрочно погасената главница; чл.12, ал.1: Банката запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които БПБ прилага при операциите си, както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл.20. Измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по настоящия договор; чл.22, ал.1: Кредитополучателят декларира че е запознат и е съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев или както е превалутирането по чл.20 от договора, може да има за последица , включително в случаите по чл.6, ал.2 повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит; ал.2: Кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2, чл.20-22 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им. „Ю.Б.“ АД, е осъдена да заплати на С.Д.Д., на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, сумата от 9 888, 40 лв. (6 295, 54 швейцарски франка), представляваща разликата от предварително договорените анюитетни вноски и заплатените от него за 60 месеца; сумата от 23, 20 лв. (12, 95 швейцарски франка), представляваща надплатена сума за годишна такса за управление на кредита за периода 18.10.2007 г. до 31.12.2012 г.; както и сумата от 24 900 лв., представляваща недължимо платена поради валутна разлика между швейцарски франк и лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като претенцията над присъдената от 23, 20 лв. (12, 95 швейцарски франка) до пълния предявен размер от 94, 20 (60 швейцарски франка) за надплатена годишна такса за управление на кредита е отхвърлен. „Ю.Б.“ АД е осъдена да заплати на С.Д.Д., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 5 621, 75 лв., представляваща разноски за настоящото производство.
С решение от 27.07.2016 г., постановено по същото дело, е допълнено решението от 29.02.2016 г. и е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на същото съдебно решение, като диспозитивът следва да се чете по следния начин: признава за нищожни, като противоречащи на закона - чл.143, т.3, т.10, т.12 ЗЗП, по иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.146, ал.1, вр. чл.143 и 144 ЗПП, предявен от С.Д.Д., против „Ю.Б.“ АД, на следните клаузи от договор за потребителски кредит HL27899 от 18.10.2007 г.: чл.3, ал.1: За усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на БПБ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.45 пункта. Към момента на сключване на настоящия договор БЛП на БПБ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 4.5 %.; чл.3, ал.5: Действащият БЛП на БПБ за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП в швейцарски франкове и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му в на видно място в банковите салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се променят; чл.6, ал.2: Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен- швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума във швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в лева по своите сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава“ на БПБ АД за швейцарския франк към лева, за което кредитополучателят, с подписването на настоящия договор, дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката; чл.6, ал.3: В случай, че по времето на действието на настоящия договор банката промени БЛП на БПБ АД за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в чл.1, се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят, с подписването на договора, дава своето неотменимо и безусловно съгласие; чл.8, ал.2: При частично или пълно предсрочно погасяване на кредита кредитополучателят дължи такса в размер на 4 % върху размера на предсрочно погасената главница; чл.12, ал.1: Банката запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които БПБ прилага при операциите си, както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл.20. Измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по настоящия договор; чл.22, ал.1: Кредитополучателят декларира че е запознат и е съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев или както е превалутирането по чл.20 от договора, може да има за последица , включително в случаите по чл.6, ал.2 повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит; ал.2: Кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2, чл.20-22 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им. „Ю.Б.“ АД, с е осъдена да заплати на С.Д.Д. на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 9 888, 40 лв. (6 295, 54 швейцарски франка), представляваща разликата от предварително договорените анюитетни вноски и заплатените от него за 60 месеца за периода от м.08.2008 г. до завеждане на исковата молба (15.07.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (15.07.2013 г.) до окончателното изплащане на вземането; сумата от 23, 20 лв. (12, 95 швейцарски франка), представляваща надплатена сума за годишна такса за управление на кредита за периода 18.10.2007 г. до 31.12.2012 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (15.07.2013 г.) до окончателното плащане на; както и сумата от 24 900 лв., представляваща недължимо платена поради валутна разлика между швейцарски франк и лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като претенцията над присъдената от 23, 20 лв. (12, 95 швейцарски франка) до пълния предявен размер от 94, 20 (60 швейцарски франка) за надплатена годишна такса за управление на кредита е отхвърлен. „Ю.Б.“ АД, е осъдена да заплати на С.Д.Д., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 5 621, 75 лв., представляваща разноски за настоящото производство. Молбата е оставена без уважение в останалата й част.
С решение от 27.07.2016 г., постановено по реда на чл.247 ГПК са отстранени очевидни фактически грешки при възпроизвеждане текстовете на клаузите, които са признати за нищожни с основното съдебно решение. С определение от 27.07.2016 г., постановено по същото дело, е оставена без уважение молбата на ответника за изменение на постановеното основно съдебно решение в частта за разноските. Срещу постановените основно съдебно решение от 29.02.2016 г., в частта, с която са уважени предявените искове, както и решенията от 27.07.2016 г., постановени по реда на чл.247 ГПК в частта, с която са уважени молбите за отстраняване на очевидни фактически грешки, са депозирани въззивни жалби от ответника – „Ю.Б.“ АД. Счита, че основното решение е немотивирано и необосновано. Констатациите на решаващия съд не отговарят на действителната фактическа обстановка, противоречиви са и взаимно се изключват. Поддържа, че ищецът се стреми чрез предявените искове съдът да постанови съдебен акт, с който да се замени волята на страните по процесното договорно правоотношение. Необоснован е изводът на съда, че лихвеният процент не подлежи на договаряне – изключено е участието на ищеца при взимане на решение за изменение на лихвени проценти още към момента на договора, както и че в договора не са посочени и конкретизирани основания за едностранната корекция. От ангажираните по делото доказателства се установява противното, че ясно и конкретно е посочено основанието за промяната – страните са обвързали дължимата договорна лихва с един променлив компонент – базовия лихвен процент на банката за кредити в швейцарски франкове. Немотивирано е заключението на първоинстанционния съд, че не е налице клауза, която да позволява на ищеца да се откаже от договора. Това право на ищеца е гарантирано от закона и общите принципи на правото. Макар съдът да е установил, че промените в единия от компонентите на договорната лихва се дължи на независещи от решенията на банката фактори, необосновано е приел, че ответникът следва установи, че методологията на банката е част от съдържанието на процесния договор и че е относима за процесния период. Счита, че е неправилен изводът на решаващия съд, че промяната на лихвения процент се явява следствие на непредвидено в договора условие. Страните са постигнали обща воля и съгласие дължимата по договора лихва да се формира като сбор от един променлив и един постоянен компонент, който е условието за промяна на размера на лихвата по договора. Не е необходимо в договора изрично да е предвидено, че кредитополучателят има право да прекрати договора в случай на едностранна промяна на лихвения процент. Поддържа, че съдът не е изложил никакви мотиви относно клаузата на чл.4, ал.2 от договора. Такива не са изложени и относно осъдителния иск във връзка с курсовите разлики на швейцарския франк. Излага съображения, че по отношение оспорените от ищеца клаузи не е налице нито една от хипотезите на чл.143 ЗЗП. Счита, че по делото е доказано, че клаузите са индивидуално уговорени. Страните са постигнали съгласие, че базовия лихвен процент не подлежи на договаряне. Също така е налице обща воля и съгласие относно размерът и вида на валутата на задължението. Счита, че чл.12, ал.1 и чл.22 от договора имат декларативен характер и не могат да се отнесат към разпоредбата на чл.143 ЗЗП. Счита, че е спазил изискванията на чл.59 ЗКИ. Ищецът години наред е плащал съобразно постигнатите уговорки без възражения, като е дал съгласие за правото на ответника да извърши едностранна промяна на базовия лихвен процент, без да е необходимо допълнително споразумение. Базовия лихвен процент не е поставено в зависимост от желанието на ответника, а е обусловен от множество пазарни фактори и пазарни лихвени мерители. Счита, че в случая следва да намери приложение нормата на чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП. Страните са се съгласили кредитът да бъде предоставен и съответно върнат в швейцарски франкове. Само по себе си уговарянето на кредитен лимит в швейцарски франкове не е неравноправна клауза. В този случай рискът от курсовите разлики се носи от кредитополучателя и без специална клауза за това. Кредитополучателят сам е избрал в какъв размер да му бъде отпуснат кредита, както и в каква валута. По силата на чл.8 от договора за кредит по всяко време кредитополучателят има право да погаси изцяло или частично предоставения кредит. Неупражняването на това негово право не може да бъде квалифицирано като нарушение на потребителското законодателство от страна на банката и съответно не води до нищожност на клаузи от договора. Счита, че с уважаването на осъдителните искове съдът е извършил недопустима промяна на постигнатите между страните договорености извън предвидените в закона случаи. В условията на евентуалност счита, че в случая намира приложение кратката 3 – годишна давност, а не общата такава. Не е порок на договора уговарянето на кредита във валута, различна от лева. Към момента на сключване на договора банката е предлагала кредити в лева, евро, щатски долара и швейцарски франкове, като ищецът е упражнил избора си кредитът да бъде обвързан с швейцарския франк. Преди сключването на договора и по време на изпълнението му ищецът не е изразявал искания за промяна на клаузи от договорите. По отношение постановените по реда на чл.247 ГПК съдебни решения жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил доколкото молбата, във връзка с която се е произнесъл, е подадена в сроковете по ГПК. Голяма част от очевидните фактически грешки счита, че по своята същност съставляват възражения относно правилността на констатациите на съда, което подлежи на въззивно обжалване, а не на поправка от постановилия решението съд. Моли съда да отмени обжалваните решения, като отхвърли предявените искове и му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК са постъпили отговори на
въззивните жалби от ищеца – С.Д.Д., с който ги оспорва. Излага съображения, че
обжалваните съдебни решения са правилни и законосъобразни. Основното решение е
основано на приетите за установени факти по делото, като счита, че е
обосновано. По делото е доказано по категоричен начин, че оспорените клаузи не
са индивидуално уговорени. Не е налице постигната уговорка между страните как
се оредея размера на базовия лихвен процент. Не са посочени основания за
промяна на неговата величина, влияеща на размера на задължението. Липсват
критерии, които банката съобразява при определяне на размера на базовия лихвен
процент и съответно на размера на погасителните вноски. Твърди, че ответникът
никога не го е уведомявал за извършените в лихвения процент промени. Не е
налице задължение да направи възражение относно наличието на неравноправни
клаузи в сключени договор и относно увеличения размер на погасителните вноски.
Излага съображения, че в случая приложение не намира чл.145, ал.2 ЗЗП. По
силата на чл.58, ал.2 ЗКИ в договора следва да е посочено какво съдържа базовия
лихвен процент, както и условията, при които може да бъде променян. В случая
такова изброяване липсва. През целия период на договора не е разполагал с
швейцарски франкове. Твърди, че е уговорил кредит в лева, а не в швейцарски
франкове. Като е обвързала размера на погасителните вноски с курса на валута,
различна от лева, която е валутата на усвояване и погасяване, банката в
противоречие с приложимото национално и европейско законодателство се е
обогатила неоснователно с разликите в вследствие едностранното увеличаване на
погасителните вноски по кредита, поради което дължи връщане на неоснователно
платените суми. Твърди, че банковият кредит е усвоен изцяло в лева, поради
което следва да бъде върнат в лева, а не в швейцарски франкове. Определеният в
лева размер на кредита е преизчислен от банката в швейцарски франкове по курс,
определен от нея едностранно. Независимо от стойността на швейцарските
франкове, правата на банката не са накърнени, доколкото т се е лишила от ресурс
в равностойността в друга валута. Прехвърлянето изцяло на риска от намаляване
на потребителската стойност е неравноправно, доколкото това намаляване реално
не накърнява правата на банката. При евентуално понижаване на курса на швейцарския
франк, банката разполага с механизъм, с който да компенсира неблагоприятните
последици от това, като увеличи лихвата по кредита. Такъв механизъм не е
предвиден за потребителя. Така той може да търпи вреди в неограничен размер. Счита,
че клаузите на чл.2 и чл.22 от договора да написани на неясен и неразбираем
език. Счита, че при иск за връщане на дадено по нищожен договор не се прилага
институтът на погасителната давност. По отношение решението, постановено по
реда на чл.250 ГПК и чл.247 ГПК счита, че съдът е обсъдил срочността на
искането, както и е отстранил допуснатите очевидни фактически грешки Моли съда
да потвърди обжалваното съдебно решение.
Постъпила е частна жалба от ответника „Ю.Б.“ АД, срещу
определението от 27.07.2016 г., постановено по реда н чл.248 ГПК. Излага
съображения, че присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ищеца е
необосновано завишено и прекомерно по размер, като не е съобразено с
установения минимум. Моли съда да отмени обжалваното определение, като присъди на
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на частната жалбата от ищеца, с който я оспорва. Счита, че с постановеното
определение точно, ясно и и подробно е изложил критериите, по които е преценил
сложността на делото и дължимостта на претендирания от ищец размер на
адвокатското възнаграждение. Счита, че не е налице несъответствие между размера
на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните
права. Моли съда да остави без уважение частната жалба.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл.26, ал.4 вр. с ал.1 ЗЗД вр. с чл.143, т.3, т.10 и
т.12 ЗЗП и чл.55, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за
кредит № HL 27899/18.10.2007 г. от 18.10.2007 г., по силата на
който получил кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на
140 000 лв. Погасяването на кредите е следвало да се извърши на 300
месечни вноски по 778, 89 франка. Вземането на банката е обезпечено с ипотека.
Два месеца след подписване на договора погасителната му вноска започнала да се
повишава. Счита, че всички суми, които е платил над първоначално уговорения
размер на анюитетните вноски, са недължимо платени и следва да му бъдат
възстановени. Излага съображения, че клаузите на чл.3, ал.1 и ал.5, чл.6, ал.2
и ал.3, чл.8, ал.2, чл.12, ал.1 и чл.22, ал.1 и ал.2 от договора са нищожни,
тъй като са неравноправни по смисъла на ЗЗП. Счита, че е налице значително
неравновесие между правата и задълженията на страните. В качеството му на
кредитополучател е получил сумата в лева и реално не е получавала (усвоявал)
сума в швейцарски франкове. В оспорените клаузи е предвидена възможност в полза
на доставчика едностранно да променя клаузи от договора, без потребителя да
може да се откаже от договора. Твърди, че тези клаузи не са индивидуално
уговорени и не е имал възможност да влияе върху тях. В случая цената на стоката
е договорната лихва. Продавачът не се съобразява с договорената цена и налага на потребителя промяна на цената на
стоката по всяко време на действието на договора, което се е случвало
многократно и без ограничение в стойностите. Счита, че не са налице условия за
вдигане на базовия лихвен процент. Моли съда да постанови решение, с което да
прогласи нищожност на горепосочените клаузи, като неравноправни, както и да
осъди ответника да му заплати сумата от 9 888, 40 лв. (6 295, 54
швейцарски франка), от които 9 794, 16 лв. (6 235, 54 швейцарски
франка), които са недължимо платени и съставляват разлика между предварително
договорените месечни вноски и заплатените от него за 60 месеца, а в условията
на евентуалност – поради неправилно изчисляване на лихвата от банката; 94, 24
(60 швейцарски франка) – надплатена годишна такса за управление на кредита за
периода 18.10.2007 г. – 15.07.2013 г. ( сумата от 157, 10 лв. (100 швейцарски
франка) – недължимо платена поради валутна разлика между швейцарския франк и
лева, тъй като не е следвало да връща месечните си вноски в швейцарски франка,
а в лева, ведно със законната лихва върху сумите, считано от момента на
завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сторените разноски по
делото.
С постъпилия в срока
по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че е постигната
е обща воля между страните относно отпускане на кредита в размер на
равностойността на швейцарски франкове на 140 000 лв. Излага съображения,
че оспорените от ищеца клаузи не са неравноправни по смисъла на ЗЗП. В случая не
е договорено завишаване на първоначалната цена, а промяната настъпва порази
обективи обстоятелства и по изначално постигнато взаимно съгласие. Твърди, че
клаузите са индивидуално уговорени. Сключването на договори за кредит при
променлива лихва се допуска от закона – чл.58 ЗКИ. Счита, че не е налице
неравновесие между правата и задълженията на страните по кредитното
правоотношение.Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които
банката предлага при операциите си, е законосъобразно определена. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, както и да му
присъди сторените по делото разноски.
С определение, постановено в проведеното на 10.03.2015
г. открито съдебно заседание, съдът е допуснал на основание чл.214 ГПК изменение
на предявения иск чрез увеличаване на неговия размер, като искът по т. ІІІ от
петитума на исковата молба – относно заплащане на недължимо платеното поради
валутна разлика между швейцарски фрак и лева от 157, 10 лв. на 24 900 лв.
На 18.10.2007 г. между ищеца и „Б.П.Б.“ АД със сегашно
наименование „Ю.Б.“ АД, е сключен договор за потребителски кредит № HL 27899, по силата на който банката предоставя на ищеца
потребителски кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 140 000 лв., срещу насрещното
задължение на ищеца да върне получения кредит за срок от 300 месеца, считано от
усвояване на кредита. В деня на усвояване на кредита страните са се задължили
да подпишат приложение № 1 към договора, представляващо неразделна част от
него, в което да посочат приложимия към
същата дата курс „купува“ за швейцарския франк на банката, както и конкретно
определения съобразно този курс размер на кредита. В чл. 2, ал.2 от договора
страните са се съгласили, че усвоеният кредит в швейцарски франкове по
посочената в договора сметка се превалутира служебно от банката в лева по
търговски курс „купува“ на банката за съответната валута в деня на усвояването,
като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в съответната
валута. В чл.3, ал.1 от договора страните са се съгласили, че за усвоения
кредит ищецът дължи на ответника годишна лихва в размер на сбора на базовия
лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния
период на начисляване на лихвата плюс договорена надбавка от 1, 45 пункта. Към
момента на сключване на договора базовия лихвен процент на банката е 4, 5 %. В
ал.5 на същата клауза е уговорено, че действащият базов лихвен процент на
банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него
стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя
за новия базов лихвен процент за швейцарски франкове и датата, от която той е в
сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в
договора надбавки не се променят. В чл.6, ал.2 от договора е предвидено, че погасяването на
кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен –
швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна
вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата
сума във швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в
лева по своите сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези
средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове
по курс „продава“ на БПБ АД за
швейцарския франк към лева, за което кредитополучателят, с подписването на
настоящия договор, дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава
банката. В ал.3 от същата клауза е предвидено, че в случай, че по времето на действието на
настоящия договор банката промени базовия лихвен процент на БПБ АД за жилищни
кредити, размерът на погасителните вноски, определен в чл.1, се променя
автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят, с
подписването на договора, дава своето неотменимо и безусловно съгласие. В чл.8,
ал.2 е предвидено, че при частично или
пълно предсрочно погасяване на кредита кредитополучателят дължи такса в размер
на 4 % върху размера на предсрочно погасената главница. В чл.12, ал.1 страните
са уговорили, че банката запазва правото си по време на действие на договора да
променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които БПБ
прилага при операциите си, както и приложимите лихви по настоящия кредит в
швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда
на чл.20. Измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня
на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по настоящия
договор. В чл.22, ал.1 е предвидено, че кредитополучателят декларира че е
запознат и е съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката
курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев или както е
превалутирането по чл.20 от договора, може да има за последица , включително в
случаите по чл.6, ал.2 повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по
кредита изразени в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от
такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително
пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите
лихви, приложими по превалутирания кредит. В ал.2 от същата клауза е
предвидено, че кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира
икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2,
чл.20-22 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им.
Договорът е сключен въз основа на искане от страна на
ищеца, в което изрично е посочено, че общият размер на кредита е в размер на
140 000 лв., а като валутата на кредита е посочено – равностойността на
лева във швейцарски франкове в деня на усвояване на кредита.
От заключението на вещото лице Мимоза Влъчкова по изслушаната пред СРС съдебно - счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че към момента на сключване на договора между страните годишният лихвен процент е 5, 95 %, образуван от сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франка в размер на 4, 5 % плюс договорна надбавка от 1, 45 %. Вещото лице е изследвало методологията на банката, в която са описани компонентите, определящи базовия лихвен процент. Всеки един от компонентите за определяне на базовия лихвен процент не зависи от решение на банката, те са динамични, тъй като са индикатори, отразяващи пазарната реалност и се образуват от котировките на пазарните участници. Банката има гръцки акционер и ползва финансиране от финансовата група Юробанк. Започналата гръцка фискална криза се е транслирала върху гръцката финансова система и е довела до внезапно спиране на достъпа до външно финансиране на гръцките банки и техните местни поделения и оскъпяване цената на ресурса на банките с гръцка собственост. Към момента кредитът не е погасен. Към 08.05.2014 г. задълженията са в размер на 106 998ь 88 швейцарски франка – редовна главница и 171, 20 швейцарски франка текущо начислени лихви по редовна главница. Надплатената сума за договорна лихва към 30.06.2013 г. възлиза на 8 251, 48 швейцарски франка. Надплатената сума за договорна годишна такса възлиза на 12, 83 швейцарски франка. Към момента на сключване на договора методиката за изчисляване на базовия лихвен процент на ответника не е публикувана. Това е станало през 2010 г. Вследствие на превалутирането е налице сума, получена от курсовата разлика на двете валути в размер на 1 664, 02 лв. Месечните анюитетни вноски са заплащани съгласно погасителен план в швейцарски франкове. Заплатените суми от анюитетни вноски възлизат общо на 88 106, 97 лв. Размерът на анюитетните вноски, определен съобразно първоначално уговореното, възлиза на 63 024, 36 лв. Така е налице разлика в размер на 25 082, 61 лв. Заплатената от ищеца годишна такса за управление на кредита е в размер на 2 509, 19 лв., а съобразно първоначално уговореното – 1 977, 36 лв. разликата между тези суми е 531, 83 лв.От допълнителното експертно заключение се установява, че за периода 18.10.2007 г. – 15.07.2013 г. надплатените суми над първоначално уговорената месечна анюитетна вноска възлиза на 8 339, 09 швейцарски франка. Надплатената сума за договорна годишна такса възлиза на 12, 95 швейцарски франка.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, изхождат от легитимирана страна, като същите са процесуално
допустими. Разгледани по същество, жалбата срещу основното съдебно решение от
29.02.2016 г. е частично основателна, а
срещу решенията, постановени по реда на чл.247 ГПК са неоснователни.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е
процесуално допустимо.
Между страните
в производството е налице облигационна връзка, възникнала по силата на договора
договор за потребителски кредит № HL 27899/18.10.2007 г. Предвид
обстоятелството, че на ищеца е предоставен банков кредит, който не е
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, същият има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР на ЗЗП. Същевременно
банката е търговец по смисъла на § 13, т.2 ДР на ЗЗП. С оглед на това нормите
на ЗЗП, в сила от 10.06.2006 г.
регулират спорното правоотношение.
По
релевираните доводи относно валидността на оспорените клаузи от договора за потребителски
кредит:
Съгласно нормата на чл.143, т.3, т.10 и
т.12 ЗЗП, на които се позовава ищеца, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като поставя
изпълнението на задължението на търговеца или доставчика в зависимост от
условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля, позволява на търговеца или доставчика да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание
или предвижда цената да се определя при получаването на стоката или
предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да
увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от
договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
цената, уговорена при сключването на договора.
На основание чл.145, ал.1 ЗЗП неравноправната клауза в
договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на
стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с
неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на
договора или на друг договор, от който той зависи.
Неравноправните клаузи са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално, съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП. Втората алинея на
посочената норма регламентира, че не са индивидуално уговорени клаузите, които
са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
В случая оспорените клаузи са част от
сключения между страните договор за банков кредит, а не се съдържат в общите
условия на банката. Ответникът поддържа, че оспорените клаузи са индивидуално
уговорени. Нормата на чл.146, ал.4 ЗЗП
регламентира, че когато търговецът или доставчикът твърди, че определено
условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказване пада върху
него. Ето защо в доказателствена тежест на ответника е да установи, че
оспорените клаузи са уговорени индивидуално.
В хода на производството ответникът е
ангажирал доказателства в тази насока единствено по отношение клаузата на
чл.22, ал.1 от договора относно вида на валутата, в която да бъде отпуснат
кредита, но не и по отношение на останалите оспорени от ищеца клаузи. Съгласно
представеното по делото искане от ищеца за отпускане на жилищен ипотечен
кредит, същият е изразил желанието си общият размер на кредита да е
140 000 лв., а относно валутата на кредита е избрал равностойността на
лева в швейцарски франкове в деня на
усвояване на кредита. Искането за отпускане на жилищен ипотечен кредит е
попълнено от ищеца. В него са посочени различни валути на банковия кредит –
лева, евро, щатски долара, равностойност на лева в швейцарски франкове в деня
на усвояване на кредита или равностойността на евро в швейцарски франкове в
деня на усвояването на кредита. Като е посочил, че иска кредитът да бъде
отпускан в равностойността на лева в швейцарски франкове в деня на усвояването
на кредита, ищецът е упражнил избора си, който не му е наложен от банката.
Ищецът не твърди и съответно няма ангажирани доказателства, че банката му е
предоставила попълнено искане за жилищен кредит, в което е отбелязан вида на
валутата, в която ще бъде отпуснат. Ето защо съдът счита, че ответникът е
изпълнил доказателствената си тежест да установи, че видът на валутата на
кредита е уговорен индивидуално, въз основа на искане от страна на ищеца.
Клаузата на чл.3, ал.5 от договора е свързана с
размера на възнаградителните лихви, които представляват цената на заетите
парични средства. В разпоредбата на чл.143, ал.3, т.1 ЗПП законодателят е
предвидил изключение от регламентираното в чл.143, ал.1, т.12 ЗДП правило,
което се отнася за сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки
и услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или
индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън
контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за
приложението на посоченото изключение е изменението на цената да се дължи на
външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови
услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен
регулатор. Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се
счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна
клауза, съдържаща се в чл.143 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията не
зависи от неговата воля.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в
тълкувателната част на решение № 77/22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на
ВКС, ГК, ІІІ ГО, решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. на ВКС,
ГК, ІV ГО, решение № 51/04.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО,
решение № 95/13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и решение № 205/№7.11.2016 г. по т.
д. № 154/2016 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановени по реда на чл.290 ГПК, основният
критерий за приложимост на посоченото изключение по чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП е
изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от волята
на търговеца или доставчика на финансови услуга, а да породени от въздействието
на свободния пазар и/или от държавния регулатор. Само тогава търговецът или
доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по
смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл.143,
ал.1 ЗЗП. В този случай увеличението на престацията, макар и едностранно не
зависи пряко от волята на търговеца или доставчика на финансови услуги.
За да се прецени обаче дали клаузите отговарят на
посочения критерий за изключение от общия принцип, те трябва да бъдат
формулирани по ясен и недвусмислен начин, предвид нормата на чл.147, ал.1 ЗЗП.
Потребителят следва предварително да получи достатъчно конкретна информация как
търговецът може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да
реагира по най-уместния начин (решение на СЕС от 21 март 2013 г. по дело
С-92/11). Съдът не следва да допълва неравноправните клаузи, с цел да отстрани
порока (решение на СЕС от 14 юни 2012 г. по дело С-618/10). При наличие на
съмнение съдът има право да тълкува тези клаузи по благоприятен за потребителя
начин, съгласно нормата на чл.147, ал.2 ЗПП, във връзка с всички останали
клаузи на договора, като вземе предвид вида на стоката и услугата, на основание
чл.145, ал.1ЗЗП.
Ответникът релевира довод, че е спазил изискванията на
чл.58, ал.1, т.2 ЗКИ. Този закон влиза в сила на 01.01.2007 г. и доколкото
договорът е сключен на 18.10.2007 г., същият регулира спорното облигационното
правоотношение. С посочената нормата е въведено изискване условията на банката
да уреждат метода за изчисляване на лихвата, предвид възмездния характер на
договора за банков кредит, както и условията, при които може да се променя
последната до пълното погасяване на задължението на кредитополучателя. С оглед
на това за банката е налице нормативно установено задължение конкретният банков
продукт да съдържа метода за изчисляване на съответната лихва, както и
предпоставките за нейната промяна през време на действието на договора.
В чл.3, ал.5 от договора е предвидено, че действащият
базов лихвен процент на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява
кредитополучателя за новия размер на базовия лихвен процент за швейцарски
франкове и дата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в
банковите салони, като договорените надбавки не се променят.
За да се прецени валидността на клаузата, следва
същата да се тълкува съобразно установените в чл.20 ЗЗД принципи, като се търси
действителната обща воля на страните, а отделните уговорки трябва да се тълкуват
във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. Както в тази клаузи, така и в останалите клаузи от договора
не се съдържат установени обективни критерии, механизъм и методология за
промяна на базовия лихвен процент, който да е уговорен от страните, респективно
страните да са постигнали предварително съгласие относно компонентите, които
влияят върху неговото формиране. Липсата на уговорка в този смисъл не може да
бъде преодоляна в хода на съдебното производство чрез ангажиране на
доказателства, в случая съдебно - счетоводна експертиза, за да се установи кои
фактори са повлияли върху базовия лихвен процент. Това е така, защото правно релевантно
е дали страните са уговорили по ясен и недвусмислен начин при наличие на
промяна на някой от изрично уговорени обективни фактори, че за банката е налице
възможност да измени променливия компонент от уговорената лихва.
Съгласно разясненията, дадени с решение №
205/07.11.2016 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК,
уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно
увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия
лихвен процент, при необявени предварително и невключени като част от
съдържанието на договора ясни правила за условията и методиката, при които този
размер може да се променя до пълното погасяване на кредита, не отговаря на
изискването за добросъвестност, поради което по отношение на тази клауза
изключението по чл.144, ал.3, т.1 ЗПП е неприложимо. Следва да се отбележи също
така, че при липса на ясни критерии и методология за промяна на базовия лихвен
процент на банката за жилищни кредити не може да се извърши преценка дали
възможността на банката е ограничена само до повишаване на лихвата или е
предвидена възможност посредством въвеждане на забрана за реципрочно намаляване
на лихвата при понижаване на горепосочените лихвени компоненти, които влияят
върху СБР (решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. на ВКС, ГК, ІV
ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК).
По изложените съображения съдът счита, че с
разглежданата клауза, на банката е предоставена възможност да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание,
поради което същата е неравноправна по смисъла на чл.143, т.10 ЗЗП. На
основание чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договора са нищожни.
Изложените съображения намират приложение и за
клаузата на чл.12, ал.1 от договора, в която е предвидено, че банката си
запазва правото по време на действие на договора да променя Тарифата за
условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при
операциите си. Измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от
деня на приемането им от компетентните банкови органи. С тази клауза е
предвидена едностранна възможност за промяна от страна на банката на размерите
на договорените такси за управление въз основа на непредвидено в самия договор
основание, е неравноправна по смисъла на общата дефиниция в чл.143 ЗЗП като такава,
без да е сключена индивидуално, подобна уговорка е нищожна, съгласно чл.146,
ал.1 ЗЗП (решение № 51/04.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО,
постановено по реда на чл.290 ГПК). С тази клауза на банката е предоставена
възможност едностранно да промени по свое усмотрение, без предварително
заложени критерии за това, въз основа на непредвидено в договора основание,
вида и размера на банковите такси, дължими за използване на предоставения
финансов ресурс. С оглед на това следва да се приеме, че тази клауза също
създава значително неравновесие и има неравноправен характер.
По изложените съображения съдът счита, че разгледаните
клаузи от договора за банков кредит имат неравноправен характер, поради което
правилно с обжалваното решение предявеният иск по отношение на тях е уважен. С
оглед на това обжалваното съдебно решение в тази му част следва да се потвърди.
Останалите оспорени от ищеца клаузи от допълнителните
споразумения не се установи да имат неравноправен характер.
В клаузата на чл.3, ал.1 от сключения между страните
договор е предвидено задължението на кредитополучателя да заплати на банката
годишната лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за жилищни
кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата, плюс договорена надбавка от 1, 45 пункта. Към момента на сключване на
договора базовият лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски
франкове е в размер на 4, 5 %. За разлика от договора за заем договорът за
банков кредит е винаги възмезден. В нормата на чл.430, ал.2 ТЗ е предвидено, че
заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. С разглежданата клауза
страните са постигнали съгласие относно начина на формиране на
възнаградителната лихва, дължима от ищеца в полза на ответника, за
предоставения му банков кредит. Към момента на сключване на договора ищецът е
бил наясно относно размера на базовия лихвен процент на банката, който изрично
е посочен и в оспорената клауза на чл.3, ал.1, поради което не е налице
неравноправност на тази клауза.
Клаузата на чл.6, ал.3 от сключения между страните
договор няма пряко отношение към формирането на базовия лихвен процент, поради
което не рефлектира върху размера на възнаградителната лихва. С оглед на това
изложените по – горе съображения във връзка с валидността на чл.3, ал.5 от
договора не могат да намерят приложение относно клаузата на чл.6, ал.3 от
договора.
Нормата на чл.146, ал.1 ЗЗП регламентира, че
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. В случая вида на валутата, в която да се отпусне искания от ищеца
банков кредит е определена по негово искане в швейцарски франкове, предвид
изложените по – горе съображения. След като искането за кредит не било
попълнено предварително от банката и ищецът е могъл да упражни избора си
относно вида на валутата, в която да бъде отпуснат банковия кредит и по
аргумент от чл.146, ал.2 ЗЗП, следва да се приеме, че чл.22, ал.1 от договора
за банков кредит е уговорен индивидуално, поради което тази клауза не е
нищожна, на основание чл.146, ал.1 ЗЗП.
Договорът за банков кредит от 18.10.2007 г. е съставен
в съответствие с искането на ищеца, отправено до ответника, за жилищен ипотечен кредит е
посочен размерът на искания кредит - 140 000 лв., както и валутата на кредита -
равностойността на лева в швейцарски франкове в деня на усвояване на кредита. В
чл.6, ал.2 от договора страните са се съгласили също така, че погасяването на
кредита се извършва във валутата, в която е същият е разрешен и усвоен -
швейцарски франкове. Постигнатите уговорки между страните относно вида на
валутата на кредита са ясно и непротиворечиво изразени в договора, който изцяло
кореспондира и с отправеното искане за отпускане на жилищен кредит от ищеца.
Изразената воля на страните в договора за банков кредит не поражда съмнение
относно валутата на кредита, а именно: швейцарски франкове. Съизмеряването на
кредита в левовата му равностойност не налага извод в обратната насока,
доколкото това е националната валута, законно платежно средство в страната. По
този начин в отношенията между страните е налице яснота и определеност относно
стойността на предоставения кредит. Страните не са посочили точния размер на
швейцарските франкове, за които е сключен договора за кредит, но в чл.1 от
договора е определен начина за тяхното изчисляване, а именно: равностойността в швейцарски франкове на 140
000 лв. по курс „купува“ за швейцарския франк към ответната банка в деня на
усвояване на кредита в швейцарски франкове на 140 000 лв. по курс „купува“ за
швейцарския франк към лева на ответната банка в деня на усвояване на кредита
Следва да се съобрази също така, че след
отмяната на чл.10, ал.1 ЗЗД (ДВ бр.83/1999 г.), не е налице забрана за
уговаряне на парични суми в чужда валута, както е сторено в случая. С оглед на
това страните по договора за банков кредит могат свободно да определят вида на
валутата, в която да бъде предоставен същия на кредитополучателя и в която
съответно да бъде погасен.
На
основание чл.20а ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги
сключили и те не могат да бъдат изменени без взаимно съгласие на страните, ако
няма основания за това, предвидени в закона. Когато при сключването на договора
страните уговарят да получат плащане в една валута, те са постигнали съгласие
на падежа да получат плащането в същата валута, като държат сметка за принципа
на номинализма и с цел да елиминират риска в случаи на неблагоприятна промяна
на обменните курсове. Няма законово основание да се приеме, че когато се уговаря
задължение в определена чуждестранна валута, страните са се съгласили да
получат на падежа нейната левова равностойност, в какъвто смисъл са
разясненията, дадени в ТР № 4 от 29.05.2015 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ВКС,
ОСГТК. В изпълнение на задълженията, произтичащи от сключения между страните
договор банков кредит на ищеца е разкрита разплащателна сметка в швейцарски
франкове, която към момента на усвояване на банковия кредит е заверена със
швейцарски франкове, които в последствие са превалутирани в лева, съобразно
постигнатата уговорка за това. Насрещното задължение на ищеца е в същата валута
– швейцарски франкове. Между страните не е налице постигнато съгласие ищецът да
внася дължимите анюитетни вноски в лева, които да бъдат превалутирани от
банката по курс „продава“. Ето защо ищецът е разполагал с възможност да закупи
швейцарски франкове в друга банка или финансова институция, от която не се е
възползвал.
Следва да
се отчете също така и обстоятелството, че средният потребител може да установи
съществуването на разлика в обменния курс на различните валути, включително и
на швейцарския франк, както и да предвиди и да извърши преценка на
икономическите последици за него от прилагането на обменния курс. След
извършването на тази преценка ищецът е избрал като валута на кредита
швейцарския франк, като индивидуално е уговорил с банката тази валута за
отпускане на кредита. Клаузата на чл.6, ал.2 от договора относно същата валута
на погасяването му кореспондира с индивидуално уговорената клауза на чл.22,
ал.1 от договора относно валутата на отпускане на кредита. От значение е също
така и обстоятелството, че ищецът е разполагал с възможност, след преценка за
икономическа неизгодност на банковия кредит, предоставен в швейцарски франкове,
да рефинансира кредита. Същият не се е възползвал от тази възможност, което е
поставено единствено и само на неговата преценка и воля.
В чл.22,
ал.2 от договора се съдържа изявление на кредитополучателя, че изцяло е
запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на
чл.6, ал.2 и чл.20 – 22 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.
Тази клауза не създава самостоятелни задължения в тежест на ищеца, поради което
същата не е неравноправна по смисъла на ЗЗП.
По
изложените съображения съдът счита, че клаузите на чл.6, ал.2 и чл.22, ал.1 от
договора не са неравноправни, валидни са и са произвели правно действие в
отношенията между страните.
В клаузата
на чл.8, ал.2 от договора страните са постигнали съгласие относно заплащането
на такса в размер на 4 % при предсрочно погасяване на кредита. Размерът на
таксата е точно определен, като не е уговорена възможност за едностранната му
промяна по волята на кредитора. Също така не се установи тази уговорка да не
отговаря на изискването за добросъвестност, тъй като банката има разходи при
предсрочно погасяване на кредита (чл.58, ал.2 ЗКИ), които се възлагат на
кредитополучателя, по чиято инициатива кредитът е предсрочно погасен. Отделно
от това не се установи наличие на значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Ето защо клаузата на чл.8, ал.2 от
сключения между страните договор не е неравноправна.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции относно клаузите на чл.3, ал.1, чл.6, ал.2,
чл.6, ал.3, чл.8, ал.2, чл.22, ал.1 и чл.22, ал.2 от договора, обжалваното
съдебно решение следва да се отмени в частта, с която тези клаузи са прогласени
като неравноправни, като предявения иск по отношение на тях следва да се
отхвърли.
Предвид
обстоятелството, че клаузите от договора относно едностранна промяна на
дължимата лихва и такси са неравноправни, основателен се явява предявеният иск
за връщане на сумите, които съставляват разлика между платените лихви и такси и
първоначално уговорените такива. Предвид обстоятелството, че не са заявени
доводи относно размера, до който са уважени тези искови претенции и с оглед
разпоредбата на чл.269 ГПК този въпрос не е част от предмета на въззивния контрол
и не следва да се обсъжда. Решението, в частта, с която са уважени тези
претенции следва да се потвърди.
С оглед
акцесорния характер на осъдителния иск относно сумата, получена от ответника в
резултат от валутна разлика между швейцарския франк и лева, същият се явява
неоснователен. Ето защо обжалваното решение, в частта, с която е уважен този
иск следва да се отмени.
Депозираната въззивна жалба срещу
решенията от 27.07.2016 г. за отстраняване на очевидна фактическа грешка в
основното решение от 29.02.2016 г. се явява неоснователна. Предвид изложените
във въззивна жалба доводи относно липсата на очевидни фактически грешки, следва
да се приеме, че същата се отнася за двете постановени на същата дата съдебни
решения по реда на чл.247 ГПК.
С постановените съдебни
решения по реда на чл.247 ГПК съдът не е обсъдил изрично въпроса дали молбата е
депозирана в срок. Съдът обаче е посочил, че отстраняването на допуснати в
постановеното съдебно решение очевидни фактически грешки може да се извърши и
по инициатива на съда, в съответствие с нормата на чл.247, ал.1 ГПК. С
посочената норма не е въведен срок, в рамките на който страните могат да
сезират съда с такова искане. Ето защо доводът на жалбоподателя се явява
неоснователен.
В
жалбата си срещу решенията от 27.07.2016 г. ответникът препраща към доводите,
развити срещу основното решение, постановено на 29.02.2016 г. Същите доводи са
предмет на въззивен контрол относно основното решение, но не и относно
решенията за отстраняване на очевидни фактически грешки. В това производство
правно релевантно е обстоятелството дали съдът е допуснал несъответствие между действително формираната истинска
воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението или не.
В случая с постановените решения в производството по чл.247 ГПК съдът е
отстранил технически грешки при възпроизвеждане на оспорените от ищеца клаузи
от процесния договор за банков кредит. Като е отстранил тези технически грешки
съдът е постановил правилен съдебен акт. Ето защо посочените съдебни решения, постановени
в производството по чл.247 ГПК, следва да се потвърдят.
В предмета на въззивното
производство се включва частна жалба от ответника срещу определението,
постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е оставено без уважение искането му
за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските, като
възражението му за прекомерност на адвокатското възнаграждение в полза на
процесуалния представител на насрещната страна е счетено за неоснователно.
Нормата
на чл.78, ал.5 ГПК регламентира, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер
на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 ЗАдв. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от
06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и
фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази доказателствените
факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на
повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен
случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права,
съдът намалява договорения адвокатски хонорар. В случая обоснован се явява
извода на първоинстанционния съд, че е налице фактическа и правна сложност на
делото, по което са проведени 5 открити съдебни заседания, в които ищецът е
надлежно представляван, ангажирани са множество доказателства, както и са
развити редица доводи за основателност на предявените обективно съединени
искови претенции. Ето защо частната жалба на ответника се явява неоснователна и
като такава следва да се остави без уважение. Окончателният размер на дължимите
от ответника съдебни разноски следва да се определи от въззивния съд, с оглед
изхода на спора.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 798 лв. – сторени разноски
във въззивното производства. Тъй като не е представен договор за правна защита
и съдействие, сключен между жалбоподателя и представлявалия го по делото
адвокат за установяване размера на уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение, такова не следва да се присъжда.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по жалбата
следва да се присъди сумата от 900 лв., представляваща заплатено възнаграждение
за един адвокат, съразмерно с отхвърлената част от жалбата.
Предвид изхода на спора, обжалваното решение следва да
се отмени в частта, с която на ищеца е присъдена сумата над 1 300 лв.,
представляваща сторени разноски в първоинстанционното производство, съразмерно
с уважената част от иска.
На ответника следва да се присъди сумата от 300 лв.,
представляваща сторени в първоинстанционното производство разноски, съразмерно
с отхвърлената част от иска.
Тъй като по делото не е представен сключения договор
между ответника и представлявалия го по делото адвокат относно постигнатата
уговорка за размера на адвокатското възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство пред СРС, както и относно вида и начина на
плащане, адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда на ответника.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.02.2016 г., постановено по гр. д. № 30194/2013 г. по описа на СРС, І ГО, 38 състав, в ЧАСТТА, с която са признати за нищожни, като противоречащи на закона - чл.143, т.3, т.10, т.12 ЗЗП, по иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.146, ал.1, вр. чл.143 и 144 ЗПП, предявен от С.Д.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. В.В., против „Ю.Б.“ АД, ЕИК*******, с адрес ***, на следните клаузи от договор за потребителски кредит HL 27899 от 18.10.2007 г.: чл.3, ал.5: действащият БЛП на БПБ за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП в швейцарски франкове и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му в на видно място в банковите салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се променят; чл.12, ал.1: Банката запазва правото си по време на действие на настоящия договор да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които БПБ АД прилага при операциите си, както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл.20. Измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по настоящия договор; „Ю.Б.“ АД, е осъдена да заплати на С.Д.Д. на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 9 888, 40 (девет хиляди осемстотин осемдесет и осем лева и четиридесет стотинки) лв. (6295, 54 швейцарски франка), представляваща разликата от предварително договорените анюитетни вноски и заплатените от него за 60 месеца; сумата от 23, 20 (двадесет и три лева и двадесет стотинки) лв. (12, 95 швейцарски франка), представляваща надплатена сума за годишна такса за управление на кредита за периода 18.10.2007 г. до 31.12.2012 г.; както и „Ю.Б.“ АД, е осъдена да заплати на С.Д.Д., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 300 (хиляда и триста) лв., представляваща разноски за производство пред СРС.
ОТМЕНЯ решение от 29.02.2016 г., постановено по гр. д. № 30194/2013 г. по описа на СРС, І ГО, 38 състав, в ОСТАНАЛАТА му обжалвана част, с която са уважени исковите претенции, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от С.Д.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. В.В., против „Ю.Б.“ АД, ЕИК*******, с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 7 – адв. С., с правно основание чл.26, ал.4 вр. с ал.1 ЗЗД вр. с чл.143, т.3, т.10 и т.12 ЗПП, на следните клаузи от договор за потребителски кредит HL 27899 от 18.10.2007 г.: чл.3, ал.1: За усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на БПБ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.45 пункта. Към момента на сключване на настоящия договор БЛП на БПБ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 4.5 %.; чл.6, ал.2: Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума във швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в лева по своите сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава“ на БПБ АД за швейцарския франк към лева, за което кредитополучателят, с подписването на настоящия договор, дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката; чл.6, ал.3: В случай, че по времето на действието на настоящия договор банката промени БЛП на БПБ АД за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в чл.1, се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят, с подписването на договора, дава своето неотменимо и безусловно съгласие; чл.8, ал.2: При частично или пълно предсрочно погасяване на кредита кредитополучателят дължи такса в размер на 4 % върху размера на предсрочно погасената главница; чл.22, ал.1: Кредитополучателят декларира че е запознат и е съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев или както е превалутирането по чл.20 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл.6, ал.2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит; чл.22, ал.2: Кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2, чл.20-22 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им, както и исковете с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД – за заплащане на сумата от 24 900 (двадесет и четири хиляди и деветстотин) лв., представляваща недължимо платена поради валутна разлика между швейцарски франк и лева, ведно със законната лихва, считано15.07.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решения от 27.07.2016 г., постановени по гр. д. № 30194/2013 г. по описа на СРС, І ГО, 38 състав, в обжалваната част, с която съдът се е произнесъл по реда на чл.247 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 1129362/01.09.2016 г., депозирана от „Ю.Б.“ АД, ЕИК*******, с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 7 – адв. С., срещу определение от 27.07.2016 г., постановено по гр. д. № 30194/2013 г. по описа на СРС, І ГО, 38 състав, като неоснователна.
ОСЪЖДА С.Д.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. В.В., да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК*******, с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 7 – адв. С., сумата от 798 (седемстотин деветдесет и осем) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени във въззивното производство разноски, съразмерно с уважената част от жалбата, както и сумата от 300 (триста) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени разноски в производството пред СРС, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК*******, с адрес *** и съдебен адрес ***, офис 7 – адв. С., да заплати на С.Д.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. В.В., сумата от 900 (деветстотин) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат, съразмерно с отхвърлената част от жалбата.
Решението в частта, с която са отхвърлени искови претенции до пълните претендирани от ищеца размери, е влязло в сила като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.