РЕШЕНИЕ
№ 1050
гр. Пловдив, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300501343 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Й. Н. Л.,ЕГН-********** от
***,чрез процесуалния му представител адв.Ч.Х. против решение №
729/07.03.22г.,постановено по гр.д.№ 12780/21г.по описа на ПдРС,6-ти гр.с.,с което е
задължен Й. Н. Л. да се въздържа от всякакъв акт на физическо и/или
психическо,емоционално,икономическо и др.форма на домашно насилие по отношение на
И.А.Н.,ЕГН-**********; забранено е на Й. Н. Л. да приближава на по-малко от 50 метра
И.А.Н. ,както и на нейното жилище,месторабота и места за социални контакти и отдих за
срок от 18 месеца и е наложена глоба на Й. Н. Л. в размер на 1000лв.
Жалбоподателят счита решението за неправилно поради нарушение на материалния
закон и съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и
необосновано.Поддържа,че съдът неправилно не е кредитирал показанията на разпитаните
свидетели И.В.,П.К. и Н. Л.,които били очевидци на случилото се на ***г.Показанията им
били безпротиворечиви и кореспондирали с писмените доказателства по делото.Направил е
доказателствени искания,които са оставени без уважение от въззивния съд.Иска отмяна на
атакуваното решение и постановяване на ново,с което да се върне делото на ПдРС за
разглеждане от друг състав или да не се уважи молбата за защита и се обезсили издадената
заповед за незабавна защита.Претендира разноски.
Въззиваематат по жалбата И.А.Н.,ЕГН-********** от *** чрез процесуалния си
1
представител адв.С.П. изразява становище за неоснователност на жалбата по изложени в
писмен отговор съображения.Претендира разноски пред въззивната инстанция.
ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок от страна,която има право да обжалва
атакуваното решение,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Пред ПдРС се е развило производство на осн.чл.4,ал.1 от ЗЗДН по подадена молба от
И.А.Н. против Й. Н. Л..
В молбата се твърди,че молителката и ответникът живеели заедно на семейни начала
от м.*** ***г.в дома на Л..Оттогава ответникът започнал да става агресивен към
Н.,първоначално с обиди и психически тормоз,по-късно започнал да й посяга и
физически.На ***г. на празненство в дома на приятел на ответника-В.В.,била поканена и
молителката.При отиването в дома на В. към 17ч.се установило,че присъствието на жени на
празненството е нежелателно.Молителката носела в чантата си пари на ответника и когато
той й ги поискал,за да плати на поръчания оркестър,го попитала защо само той трябва да
плаща.Това разярило Л. и той се заканил да я пребие.Дръпнал чантата на молителката,след
като тя заплашила,че ще се обади в полицията и й нанесъл побой-започнал да я хвърля със
сила на пода и да я влачи,натискал я и навън,в тревата на двора,ударил я с юмруци в
областта на устата,избил й зъб,скубел я за косата и я тръшкал.Молителката била
зашеметена, безпомощна,не й достигал въздух.Ответникът я вкарал насила в една кола,за да
я отведе в дома им.Вратите на колата били заключени,шофирал П.К.,като през цялото време
докато пътували Л. продължавал да я бие на задната седалка.След като пристигнали в
къщата на Л.,той я завлачил вътре в къщата,Н. се опитала да набере 112,но не
успяла.Ответникът дори влязъл с нея в тоалетната,за да не се обади по телефона,а
молителката успяла единствено да звънне на майка си и да й каже да се обади на
полицията,защото я пребиват.Бащата на ответника се появил и й казал да си събере багажа и
да се маха,което молителката и направила.Същевременно дошла сестра й,изпратена от
майка им и била потресена от вида на Н.-окървавена,с измъкнати от корен два нокътя,с
липсващ горен трети ляв зъб,подуто лице и отоци,кръвонасядания по долни и горни
крайници.Молителката била закарана от майка си и сестра си в болница-***,където била
хоспитализирана-след 12ч.през нощта,за времето от ***до ***г.Веднага след
дехоспитализацията молителката и сестра й посетили отделението за съдебна
медицина,където били констатирани причинените й множество травматични
увреждания.Констатирано било и счупването на трети горен ляв зъб,сътресение на мозъка
със степенно разстройство на съзнанието (зашеметяване).
Ответникът е оспорил молбата за защита.Твърди,че Н. не била поканена на
празненството при неговия приятел,но настоявала да присъства.Затова я взел със себе си,тъй
като тя проявявала необичайна ревност към него.Скарали се,защото молителката взела без
да го пита пари от джоба на дънките му и когато той поискал да си ги върне,изпаднала в
2
истеричен пристъп.Твърденията на ответника са,че молителката налитала да го бие,нахапала
го,удряла му шамари и ритници,пищяла и сама се тръшкала и търкаляла,а ответникът
единствено се опитвал да я успокои и я държал за ръцете,за да се предпази от ударите
й.Твърди,че при един от ударите на Н. се счупили нокти на ръката й,като в резултат на този
удар той получил дълбока рана между очите в горната част на носа.На сцената присъствали
седем свидетеля,които се възмутили от поведението на Н..Ответникът решил да я отведе
обратно у тях,затова я вкарал в колата на В.Б.,а шофирал П.К..През цялото време,докато
пътували,молителката не спирала да рита,удря и хапе.Щом пристигнали пред дома му,Н.
веднага престанала да буйства.Ответникът се обадил на зетя на молителката и го помолил
да дойде да си я вземе.Сестра й и зет й дошли около 18ч.и молителката си тръгнала
безпроблемно с тях.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението,а по допустимостта-в обжалваната му част.Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо,(постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата
по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита.)
По същество решението е правилно,а жалбата-неоснователна.
Не се спори между страните,че Й. Н. Л. и И.А.Н. са живели на семейни начала в дома
на бащата на ответника от м.*** ***г.
По делото е приложена декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН,според която спрямо Н. е
извършен акт на домашно насилие на ***г.от ответника,който акт е описан в
декларацията.Представени са писмени доказателства-епикриза,съдебно медицинско
удостоверение № ***/*** от ***г.,писмо-справка от *** от ***г.,лист за преглед на пациент
от ***г.,писмо-справка от МВР,Дирекция Национална система 112,РЦ 112-*** от ***г.,с
приложен към него компактдиск.Дадени са обяснения от молителката по реда на чл.176 от
ГПК,разпитани са петима свидетели:двама на молителката-нейните майка и
сестра,съответно М.П. и К. Н.,и трима на ответника-И.В.,П.К. и Н. Л.,баща на
ответника.Изготвена е и е приета СМЕ с вещо лице М.Б. относно вида и характера на
травматичните увреждания,причинени на И.Н. и механизма на тяхното причиняване с оглед
твърденията на ответника,че сама си ги била причинила.
От разпитаните свидетели преки очевидци на твърдяното домашно насилие са И.В. и
П.К..Останалите са свидетели на случилото се след като молителката е била върната с кола
в къщата на ответника (св.Н. Л. и К. Н.) и впоследствие е откарана в болница (св.К.Н. и
М.П.).
За да постанови обжалваното решение,ПдРС е приел,че е извършен акт на домашно
насилие по отношение на И.А.Н. от Й. Н. Л.,като действията на ответника спрямо И.Н. са
квалифицирани като акт на физическо насилие предвид техния характер и интензитет на
извършване.Приел е,че тези действия са й причинили не само болки и страдания,но и
сериозни травматични увреждания по главата-избиване на зъб и мозъчно сътресение,и
3
крайниците-кръвонасядания по ръцете и краката и изтръгване на два нокътя на лявата
ръка.Съдът обстойно е коментирал свидетелските показания,като се е аргументирал защо не
е дал вяра на изложеното от тримата свидетели на ответника,а е кредитирал тези на
молителката.Коментирал е,че депозираната декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН не е оборена
от ответника,а,напротив,е подкрепена от събраните по делото доказателства.Съдът е
възприел и СМЕ като компетентно изготвена,добре аргументирана и обективна,като вещото
лице е обследвало подробно причинените на молителката травматични увреждания и
механизма на получаването им.За пълнота съдът е изложил мотиви,че дори да е имало от
страна на молителката опит за агресия или по-интензивна самозащита,то реакцията на
Л.,довела до тежкото състояние на молителката,е неадекватна и не съответства на
изискуемото поведение,което следва да се прояви в подобна ситуация.
Изводите на районния съд са подробни и правилни,съобразени са изцяло със
събрания по делото доказателствен материал,който е обсъден обстойно.Поради горното
настоящата инстанция напълно споделя изложените в атакуваното решение мотиви и
препраща към тях на осн.чл.272 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи,че били събрани
доказателства,опровергаващи извършването на действия от страна на ответника,приети като
акт на насилие по см.на ЗЗДН и съдът неправилно не кредитирал показанията на
ответника,които били последователни,безпротиворечиви и кореспондирали с писмените
доказателства.
Настоящата инстанция не споделя тези доводи.Напротив,показанията на нито един
от тримата свидетели на ответника-двамата очевидци В. и К. и бащата на ответника Н. Л.
не са подкрепени от другите събрани доказателства.Вещото лице е категорично в
обясненията си,дадени в съдебно заседание,че тези увреждания не би могла да си причини
сама молителката.Не отговаря на истината и твърдението,че вещото лице не е отговорило на
един от поставените му въпроси-от заключението е видно,че М.Б. е отговорил изчерпателно
и на двата поставени му въпроса.
Отделно от това показанията на свидетелите на ответника противоречат на
показанията на другите двама свидетели,напр.относно присъствието на зетя на молителката,
(св.Л. твърди,че той е дошъл заедно с жена си да отведе Н.,а св.К. Н. посочва,че е отишла
сама да вземе сестра си).Показанията на св.В. и К.,че молителката сама си причинила
нараняванията,докато се опитвала да хапе,рита и шамаросва ответника и сама се тръшкала
на земята,противоречат на изводите на СМЕ,че е невъзможно Н. сама да си е причинила
констатираните в болницата и Съдебна медицина травматични увреждания.Нещо
повече,противоречие има и в показанията на самите свидетели на ответника.Докато св.К.
твърди,че щом стигнали пред дома на ответника,И. видяла бащата на ответника и „все едно
нищо не се било случило-била успокоена,нито била нервна,нито викала“,то св.Н. Л.
посочва,че в автомобила Й. държал молителката за ръцете,а тя била зачервена и много
ядосана,изпаднала в нервна криза.
Не се доказаха по никакъв начин твърденията на ответника,че той бил пострадалият
4
от агресията на Н.,която го била хапала,ритала и удряла с ритници и шамари.Не се доказа Л.
да има каквито и да било наранявания,включително твърдяната голяма рана между
очите,при която Н. била загубила ноктите на два от пръстите на лявата си ръка.Не се
доказаха и твърденията,че самата молителка е в лабилно емоционално състояние,че
изпадала в истерични пристъпи и се опитвала да се самоубие с нож.
Не е налице и твърдяното процесуално нарушение на първостепенния съд,че не
приел като доказателство по делото приложения към справката от МВР,Дирекция
Национална система 112 компактдиск.Справката е приета от съда с протоколно
определение,а с нея е приет и компактдиска в качеството му на приложение към справката.
С оглед на изложеното въззивният съд намира решението на ПдРС за правилно и
законосъобразно и като такова същото следва да се потвърди.
Разноски:
Такива са претендирани и от двете страни,но с оглед изхода на спора се дължат на
въззиваемата страна-в размер на 400лв.за адв.възнаграждение пред въззивната инстанция
съобразно представения ДПЗС.
Водим от горните мотиви Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 729/07.03.22г.,постановено по гр.д.№ 12780/21г.по
описа на ПдРС,6-ти гр.с.,с което е задължен Й. Н. Л. да се въздържа от всякакъв акт на
физическо и/или психическо,емоционално,икономическо и др.форма на домашно насилие
по отношение на И.А.Н.,ЕГН-**********; забранено е на Й. Н. Л. да приближава на по-
малко от 50 метра И.А.Н. ,както и на нейното жилище,находящо се в ***,***,месторабота и
места за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца от влизането на решението в сила и
е наложена глоба на Й. Н. Л. в размер на 1000лв.
ОСЪЖДА Й. Н. Л.,ЕГН-********** да заплати на И.А.Н.,ЕГН-********** сумата от
400 (четиристотин)лв.разноски за адв.възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6