Определение по дело №178/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по искова молба на “. Б. - дружество, учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, със седалище и адрес на управление Република Гърция, град А., улица "С." № 40, осъществяващо дейност в България чрез клона си “. БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ", със седалище и адрес на управление град С., бул. „В. Л." № 15 - 17, ЕИК *, представлявано от Л. А. Д. - юрисконсулт, упълномощена с пълномощно per. № 42/ 06.01.2011 г. на нотариус З. Т. рег.№ 438 на Нотариалната камара и район на действие - района на С. районен съд, подадена противВ. К. Г., ЕГН *, от гр. П. ул. „Д." № 10, с която е предявен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, с цена на иска в размер на : 126 817.90 (сто двадесет и шест хиляди осемстотин и седемнадесет и 0,90) евро-просрочена главница, ведно със законна лихва върху главницата от 126 817.90 евро, считано от 17.10.2011г. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, до окончателното изплащане на вземането; 11 919.35 (единадесет хиляди деветстотин и деветнадесет и 0,35) евро - просрочена лихва върху редовна главница за периода от 16.03.2010 г. до 19.07.2011г. вкл.; 2 927.11(две хиляди деветстотин двадесет и седем и 0,11) евро-наказателна лихва върху просрочена на главница за периода от 06.01.2010 г. до 12.10.2011г. вкл.; 1 268.18 хиляда двеста шестдесет и осем и 0,18) евро- такса за управление и обработка на кредита за 2010г. и 2011г.; 392,04 (триста деветдесет и два и 0,04 ) лева- разноски за застраховка на имота съгл.чл.22 от Общите условия към договора за кредит; 138,00 (сто тридесет и осем ) лева- разноски за връчване на нотариална покана, както и направените по делото разноски в производството по чл. 417 от ГПК в размер на 5 601,64/пет хиляди шестстотин и един и 0,64/ лева - разноски за заплатена държавна такса и 3 250,82/три хиляди двеста и петдесет и 0,82/ лева -юрисконслуско възнаграждение.

Твърдяните от ищеца факти са, че въз основа на Разпореждане за незабавно изпълнение издадено по ч.гр.д. № 1405/2011г. по описа на PC - П., в полза на “. Б. - дружество, учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, със седалище и адрес на управление Република Гърция, град А., улица "С." № 40, осъществяващо дейност в България чрез клона си “. БАНКА- КЛОН БЪЛГАРИЯ", със седалище и адрес на управление град С., бул. „В. Л." № 15 - 17, вписан в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *, са издадени Заповед за незабавно изпълнение № 1475/17.10.2011 г. и Изпълнителен лист от 17.10.2011 г. срещу В. К. Г., ЕГН *, за вземания на банката, произтичащи от Договор за кредит № 28-072/2007 от 05.11.2007г. продукт Нов А. кредит за покупка. Съдът е разпоредил длъжникът В. К. Г. да заплати на “. Б. чрез “. банка - клон България" сумите: 126 817.90 евро - просрочена главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от 17.10.2011 г. до окончателното изплащане на вземането; 11 919.35 евро - просрочена лихва върху редовна главница за периода от 16.03.2010 г. до 19.07.2011г. вкл.; 2 927.11 евро - наказателна лихва върху просрочена на главница за периода от 06.01.2010 г. до 12.10.2011г. вкл.; 1 268.18 евро -такса за управление и обработка на кредита за 2010 г. и 2011 год.; 392,04 лева - разноски за застраховка на имота съгл.чл.22 от Общите условия към договора за кредит; 138,00 лева -разноски за връчване на нотариална покана; 5 601,64 лева - разноски по делото; 3 250,82 лева - юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК в Районен съд гр. П. са депозирани възражения от В. К. Г., ЕГН *, срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение № 1475/17.10.2011 г. въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по ч. гр. д. № 1405/2011 г. по описа на Районен съд П.. Със съдебно съобщение Банката е уведомена, че срещу заповедта за изпълнение е депозирано възражение от длъжника, поради което и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК съдът е указал на “. Б. , че в едномесечен срок може да предяви установителен иск. Съобщението е получено в “. БАНКА -КЛОН БЪЛГАРИЯ" на 19.03.2012 г.. Поддържа се, че тези обстоятелства обосновават правния интерес на „А. Б. , чрез клона си “. Банка - клон България" да предяви иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на вземането си срещу длъжника В. К. Г., ЕГН *.

Поддържа се, че вземането на “. Б. произтича от Договор за кредит № 28-072/2007 от 05.11.2007г. продукт Нов Алфа кредит за покупка(договор за кредит) и Общи условия на Банката за предоставяне на Алфа ипотечен кредит за покупка и строителство и Алфа Кредит Ремонт кредити за реконструкция, ремонт или други нужди (общи условия), неразделна част от договора, сключени между банката чрез клона й в България “. БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ" от една страна и В. К. Георгиев, ЕГН *, в качеството на кредитополучател. Съгласно договора за кредит, Банката е предоставила на кредитополучателя В. К. Г. кредит в размер на EUR 130 000 (сто и тридесет хиляди евро) с цел на кредита - EUR 50 000 за покупка на недвижим имот и EUR 80 000 за ремонт, а кредитополучателят се е задължил да върне предоставения кредит ведно с уговорените лихви в срокове и при условията на сключения договор. Кредитът в размер на 130 000 евро е усвоен изцяло от кредитополучателя на 06.11.2007г., съгласно приложен административен формуляр за усвояване на кредит и платежни нареждания. Съгласно т.2 от договора, кредитополучателят се е задължил да изплати отпуснатия кредит в срок от 30 (тридесет) години, при договорен лихвен процент, както следва: за първите 15 ( петнадесет) години от срока на договора - фиксирана лихва в размер на 6.2 % ( шест цяло и две десети процента) годишно, а за останалия период на издължаване на кредита - по договаряне с банката (т.4 от договора за кредит). В т. 6 от договора за кредит е уговорен начин на погасяване на кредита - на 360 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, като първата погасителна вноска е дължима на същото число на месеца един месец след датата на усвояване, а всяка следваща погасителна вноска е дължима на същото число всеки следващ месец, до пълното погасяване на кредита.Първата дължима вноска по кредита е била с падеж 06.12.2007г.. Съгласно Общите условия, неразделна част от договора за кредит, банката има право да променя едностранно договорения лихвен процент в случаите посочени в общите условия ( т.13 ), като Банката е упражнила това си договорно право и годишният лихвен процент по кредита е променен от 6,2 % на 7 % , считано от 12.04.2009 г..В случай на забавяне на плащане на погасителна вноска и/или лихва по кредита е уговорено заплащането от кредитополучателя на лихва за забава в размер на договореният лихвен процент плюс надбавка от 2.5 % (две цяло и пет десети процента) годишно - т. 12 от Общите условия. Съгласно договора за кредит кредитополучателят дължи и такса за управление и обработка на кредита в договорените размери (т. 5 от договора за кредит) - за първата година от срока на договора1 % върху размера на разрешения кредит, минимум 100 евро, платима при подписване на договора, а за останалия период от срока на действие 0.5 % върху остатъчния размер на разрешения кредит, минимум 10 евро, платима при сроковете на договора. Кредитополучателят се е задължил да заплаща и всички нотариални, държавни и банкови такси, свързани със сключването и изпълнението на договора, както и разноските по принудително изпълнение, застраховките и таксите по оценката на обезпечението (т.9 от общите условия). Съгласно т.22 от общите условия, кредитополучателят се е задължил да застрахова ипотекирания имот в полза на банката, като своевременно подновява застрахователния договор за имота. В случай, че кредитополучателят не изпълни това си задължение, банката има право да сключи от името и за сметка на кредитополучателя застраховката в нейна полза и да плати дължимата застрахователна премия, като платената сума е дължима от кредитополучателя.

Считано от м. януари 2010г. кредитополучателят В. К. Г.не е плащал дължимите месечни погасителни вноски по Договор за кредит № 28-072/2007 от 05.11.2007г.. Кредитополучателят не е погасил дължими месечни анюитетни вноски по договора за кредит, коото по безспорен начин удостоиерява, че е налице неизправност от страна на кредитополучателя - просрочие в пълното и/или часчично плащане, из която и да е погасителна вноска по кредита. Съгласно т.28.1 във възка с т.29.2 от Общите условия, неразделна част от договора за кредит, е уговорено, че в случаите на неизправност от страна на кредитополучателя, а именно просрочие в пълното или частично плащане на която и да е погасителна вноска по кредита - главница и/или лихви, такси и комисионни в сроковете за плащане, определени в договора, Банката има право да обяви неизплатения остатък от кредита за предсрочно изискуем, в това число и всички дължими такси, комисионни и други разноски, както и да предприеме мерки по принудително събиране на дължимите суми по договора за кредит.

Поради неплащане на дължими месечни плащания и на основание т. 28.1 във връзка с т.29.2 от Общите условия към договора за кредит, банката е упражнила правото си и е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 20.07.2011г. Уведомление за предсрочната изискуемост е връчено на длъжника В. К. Г. на 30.08.2011г. под формата на нотариална покана чрез нотариус Р. Й., рег.№ 503 на НК, с район на действие PC - П.. Длъжникът не се е отзовал на поканата да погаси задълженията си в указания за това срок, поради което и на 17.10.2011г. “. Б. е подала Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Така и на основание т. 12 от Общите условия, считано от 20.07.2011г. кредитополучателят дължи наказателна лихва за забава върху цялата дължима главница. Съгласно посочените по-горе клаузи от договора за кредит и Общите условия към него, кредитополучателят дължи на банката плащане на такса за управление на кредита, дължи платената от Банката застрахователна премия за застраховка на ипотекирания имот, както и разноските по предприемане на действия по принудително изпълнение.

Поради неплащане на дължими месечни плащания по договора за кредит “. Б. чрез клона си “. БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ" е депозирала в Районен съд гр. П., Заявление по чл. 417, т. 2 от ГПК за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу В. К. Г., ЕГН *, за посочените в Извлечението от счетоводните книги на банката суми за главница, лихви и разноски. Към датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист - 17.10.2011 г., към която дата се счита за предявен настоящия иск, на основание Договор за кредит № *г. продукт Нов Алфа кредит за покупка и Общи условия на Банката към договора за предоставяне на Алфа ипотечен кредит за покупка и строителство и Алфа кредит ремонт кредити за реконструкция, ремонт или други нужди, ответникът е дължал на Банката сума с обща левова равностойност 280 081.79 лева, от които: 126 817.90 евро - просрочена главница, 11 919.35 евро - просрочена лихва върху редовна главница за периода от 16.03.2010 г. до 19.07.2011г. вкл.;-2 927.11 евро - наказателна лихва върху просрочена на главница за периода от 06.01.2010 г. до 12.10.2011г. вкл.; 1 268.18 евро - такса за управление и обработка на кредита за 2010г. и 2011г.; 392,04 лева - разноски зя застраховка на имота съгл.чл.22 от Общите условия към договора за кредит; 138,00 лева - разноски за връчване на нотариална покана.

За описаните по-горе суми, дължими към 13.10.2011 г. от В. К. Г., ЕГН *, Банката е съставила документ по чл. 417, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ - Извлечение от счетоводна книга (от банкова сметка) за задължения по Договор за кредит № 28-072/2007 от 05.11.2007г. продукт Нов Алфа кредит за покупка, въз основа на който е поискано издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. На 17.10.2011 г. по образуваното заповедно производство - ч.гр.д. № 1405/2011 г. на PC П., е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 17.10.2011г. за предявеното в производството парично вземане на Банката.

С оглед изложеното и на основание чл.422, ал.1 от ГПК се иска постановяване на решение, с което да се признае за установено съществуването на парично вземане на “. Б. - дружество, учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, със седалище и адрес на управление Република.Гърция, град, А., улица "С." № 40, осъществяващо дейност в България чрез клон си „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ", със седалище и адрес на управление град С., бул. „В. Л." № 15 - 17, вписан в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *, срещу В. К. Г., ЕГН *, произтичащо от Договор за кредит * от 05.11.2007г. продукт Нов Алфа кредит за покупка, което вземане е удостоверено в Извлечение по чл. 417, т. 2 от ГПК от счетоводните книги на Банката към 13.10.2011 г., за следните суми, дължими към 13.10.2011г. - датата на представения документ по чл. 417, т. 2 от ГПК в заповедното производство, а именно: 126 817.90 (сто двадесет и шест хиляди осемстотин и седемнадесет и 0,90) евро-просрочена главница, ведно със законна лихва върху главницата от 126 817.90 евро, считано от 17.10.2011г. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, до окончателното изплащане на вземането; 11 919.35 (единадесет хиляди деветстотин и деветнадесет и 0,35) евро - просрочена лихва върху редовна главница за периода от 16.03.2010 г. до 19.07.2011г. вкл.; 2 927.11(две хиляди деветстотин двадесет и седем и 0,11) евро-наказателна лихва върху просрочена на главница за периода от 06.01.2010 г. до 12.10.2011г. вкл.; 1 268.18 хиляда двеста шестдесет и осем и 0,18) евро- такса за управление и обработка на кредита за 2010г. и 2011г.; 392,04 (триста деветдесет и два и 0,04 ) лева- разноски за застраховка на имота съгл.чл.22 от Общите условия към договора за кредит; 138,00 (сто тридесет и осем ) лева- разноски за връчване на нотариална покана, както и направените по делото разноски в производството по чл. 417 от ГПК в размер на 5 601,64/пет хиляди шестстотин и един и 0,64/ лева - разноски за заплатена държавна такса и 3 250,82/три хиляди двеста и петдесет и 0,82/ лева -юрисконслуско възнаграждение. Претендират се и направените по делото разноски- доплатена държавна такса, депозит за възнаграждение на вещо лице, включително и юрисконсултско възнаграждение в размер на минимално предвиденото такова съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срокът за отговор на подадената искова молба е постъпил такъв от ответника. В същият се излагат доводи за липсата на активна процесуална легитимация и по конкретно представителната власт на заявителя. Твърди се, че клонът на чуждестранно юридическо лице не разполага с правосубектност. Поддържа се, че вслучая, заявлението е депозирано чрез клона на “. Б. в Р България, а именно “. Банка - клон България".Представени са документи за регистрацията на “. Б. в Р Гърция и относно представителната власт на клона и пълномощни, издадени от управителя на банката за Република България. Действително в заявлението е посочено и наименованието на “. Б. с регистрация в Р Гърция, но изрично е посочено, ЧРЕЗ КЛОНА СИ “. БАНКА-КЛОН БЪЛГАРИЯ". Безспорно е, че търговският клон не може да бъде страна в съдебния процес, поради което така издадената заповед за незабавно изпълнение, ведно с обжалваното разпореждане следва да бъдат обезсилени/ в този смисъл се цитира Определение №141 от 02.02.2010 г. на ВКС по ч.т.д. №496/2009 г.,1т.о., ТК). Поддържа се, че заявлението, не отговаря и на изискванията на чл.410, ал.2 ГПК, във вр. с чл. 127, ал. 1, т.2-не са посочени законните представители. Същата хипотеза предвижда или посочване на законните представители или пълномощника, ако има такъв. В настоящия случай е посочен само пълномощника Д., упълномощена от Е. Л.. Но като какъв е действал г-н Л.? Безспорно като Управител на Клона в България, видно и от представеното удостоверение за актуално състояние от Агенцията по Вписванията по партидата на заявителя. Съгласно цитираното по-горе разпоредба, в заявлението освен законните представители, следва да се посочи задължително и седалището на заявителя, както и единният му идентификационен код. В процесното заявление в графата за седалище и адрес на управление е посочено гр.С., бул."В. Л." №1., а като идентификационен номер /код/-*********, с които се идентифицирана именно “. банка-Клон България". Видно от удостоверение за актуално състояние на ищеца, представителната власт се осъществява по следния начин: „ЗАЕДНО, ВИНАГИ ПО ДВАМА ЗА ЦЯЛОСТНАТА ДЕЙНОСТ НА “. Б. В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЧРЕЗ КЛОНА СИ “. БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ". Действително в графа 54 е посочено, че управителят Литрас е упълномощен да действа и самостоятелно, но това е само по отношение на делегиране права на съответните ръководители на отдели на офиси в България. Волята на чуждестранното юридическо лице е същото да бъде представлявано чрез клона си в България винаги по двама /действайки заедно/ от управителите на “. банка-Клон България". И тази воля се изпълнява, видно от подадените заявления до търговския регистър за вписване на промени по партидата на клона, които са подписвани от поне двама от управителите, или когато са предявявали искове пред гражданските съдилища. Счита се, че волята на чуждестранното юридическо лице “. Б. може да се установи най-категорично при прочита на протоколното решение, взето от Съвета на директорите на гръцкото дружество, проведено на 25.01.2011 г.: „представителството на банката в България се възлага на следните лица, които винаги действат по двама...", а управителя за България г-н Л. се упълномощава да действа самостоятелно по отношение предоставяне права за подписване на директори и ръководители на Алфа банк България и да им възлага правомощие по представителството и обвързването на банковия клон в рамките на текущите операции на офиса по месторабота..." Предвид горното се счита, че заявлението не отговаря на изискванията на ГПК. В подкрепа на това е и самото подписване на заявлението, където пълномощника Димова се е подписала именно за “. БАНКА-КЛОН БЪЛГАРИЯ", а не за чуждестранното юридическо лице “. Б. /както е в исквоата молба/. В съзнанието си тя знае, че е упълномощена от Клона и действа за сметка на Клона.

На следващо място предявения иск се счита за несонователен, като се твърди, че не е настъпила изискуемост на вземането. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Твърди се, че с представения по делото документ "извлечение от сметка" не е удостоверено движението по сметката на длъжника по договора за банков кредит до настъпване на предсрочната изискуемост на остатъка от кредита. От факта до кога са изплащани дължимите месечни вноски съдът може да направи извод за осъществяване на материалноправната предпоставка, от която настъпва предсрочната изискуемост на остатъка от кредита. В случая, представеното извлечение от сметка не съдържа осъществяването на материалноправна предпоставка за допуснато просрочие на вноска по главница от кредита и/или начислените лихви за някой от договорените падежи.

Освен това, в конкретния казус, изискуемостта на притежанието спрямо лицето, против което се иска издаване на изпълнителен лист, е в зависимост от настъпването на друг факт, стоящ вън от изпълнителното основание. Този факт е изрично волеизявление на кредитора за обявяване кредита за предсрочно изискуем, след настъпване на материалноправните предпоставки, уговорени с договора за банков кредит, което волеизявление следва да е достигнало до задълженото лице. Настъпването на предсрочната изискуемост в процесния случай е обусловена от непогасяване на една или повече вноски и отправяне на нарочно волеизявление на банката в този смисъл. Уведомлението на банката, доколкото касае промяна в уговорения между страните падеж на задължението, следва да бъде получено от адресата. Последният следва да бъде уведомен, че дължи и следва да заплати незабавно всички суми по договора, тъй като в договора не е предвидено настъпване на незабавна и автоматична изискуемост на всички задължения при наличие на случай на неизпълнение. Уведомлението е свързано с изискването длъжникът да бъде поставен в известност, че банката е упражнила потестативното си право да трансформира целия кредит в предсрочно изискуем, поради което той дължи връщането му изцяло, а не на отделни вноски с първоначално уговорените падежи. В крайна сметка, при такава уговорка, длъжникът не може да предполага, че кредитът е станал предсрочно изискуем, след като е предвидена само възможност на банката да го обяви за такъв. Тази предсрочна изискуемост настъпва след изрично волеизявление на кредитора, което волеизявление да е достигнало до задълженото лице (в този смисъл е и Определение от 15.05.2008 г. на ОС - В.Т. по в. ч. гр. д. № 461/2008 г., ГК, ). Този факт, който е извън съдържанието на изпълнителното основание, не е доказан по нито един от допустимите начини, визирани в чл. 418, ал. 3 от ГПК - с официален документ или изходящ от длъжника документ - в случая, посредством подписването от страна на кредитополучателя на известието за доставяне на уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Получаването от лице на име К. Е. Г. на изпратената от заявителя нотариална покана не е доказано с официално удостоверяване, че е стигнала до знанието на кредитополучателя.С разпоредбата на чл.29.2.2 от общите условия към договора за кредит от 05.11.2007 г., във вр. с чл.28, ал.1 е предвидено, че банката разполага с правото да обяви кредита изцяло за предсрочно изискуем при просрочие на коя да е погасителна вноски - главница и / или лихви. Банката се е възползвала от предоставената възможност и с нотариална покана /приложена към заявлението/ е обявила кредита за предсрочно изискуем.

Оспорва се редовността на връчване на нотариалната покана, като се твърди, че същата не е връчена надлежно, тъй като липсват надлежни доказателства да е била доведена до знанието на адресата. Връчването на нотариалната покана не може да бъде оформено по общия ред за връчване на книжа в исковия процес по ГПК, тъй като се касае за самостоятелен вид производство, предвидено в Глава 54 ГПК. Действително нормата на чл.50 ЗННД предвижда връчването на съобщения и книжа да се извършва при условията на и по реда на чл.37-58 ГПК, но по отношение на нотариалните покани в чл.592, ал.1 и 2 ГПК е предвиден специален ред за връчването им, а именно това да става лично на адресата. Наличието на такъв ред изключва общите разпоредби на ГПК.Нотариалната покана е оформена с per №.08.2011 г. П. С., помощник нотариус при Нотариус с рег№* по РНК с район на действие района на РС-П., в което удостоверяване се сочи, че е връчена на адресата В. Г., при условията на чл.46 ГПК.В разписката към нотариалното удостоверяване е посочено, че същата е връчен на лицето К. Е. Г.. Но кое е това лице? Пълнолетно ли е? С каква адресна регистрация е? В какви отношения е с адресата? Все въпроси, чийто отговор не е търсен в това нотариално удостоверяване. И как е установено, че това лице е именно К. Е. Г., също не става ясно, не са снети данни от личната карта на това лице. Липсата на тези данни правят нотариалната покана не редовно връчена на длъжника. За да бъде извършено надлежно връчване на нотариалната покана, трябва връчителят да изиска документ за самоличност, както и да отбележе качеството и данните на лицето, спрямо което извършва действието връчване или от което събира сведения (Решение №Ф-97 от 07.12.2010 г. на САС по т.д. №61/2010 г., ТО, 3-ти състав) .Няма спор, че законодателят е предвидил връчването на съобщението да се извърши и на друго лице. Това друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните на адресата или който живее на адреса. Под „друго лице", което живее на адреса, следва да се разбира само лице, което живее на същия адрес на който живее и самият адресат, т.е. лице, което живее в същото жилище.Този извод следва категорично от логическото тълкуване на разпоредбата на чл.38 във връзка с чл.46, ал.2 ГПК и от изричната дефиниция на понятието „адрес" на физическите лица, дадена в разпоредбата на чл.89, ал.1 и ал.З от ЗГР, според която адресът е еднозначно описание на мястото, където лицето живее или получава кореспонденцията си и което включва наименование на улица-площад, булевард, жилищен комплекс, квартал, номер,вход, етаж, апартамент. С оглед на това следва да се приеме, че получател на съобщението по чл.46, ал.2 от ГПК може да бъде само лице, живеещо в жилището, в което живее и адресатът,без да е задължително същото да е член на неговото домакинство ( Определение №96 от 24.01.2011 г. на ВКС по ч.т.д. №932/2010 г., II т.о.).Т.е., когато на определен административен адрес се намират повече от едно жилища, лице, което живее в жилище, различно от това на адресата, не може да получава изпратените до него съобщения. Такова лице се явява съсед на адресата и връчването на съобщения чрез него е недопустимо. От получената покана за доброволно изпълнение по вече образуваното изпълнително дело е видно, че е насрочено опис на три самостоятелни обекта-жилища с адрес „Д." №10, с идентификатори съответно 56126.600.394.5.4, 56126.600.394.5.5 и 56126.600.394.5.6, което съгласно нормативите за а регистри ни сочи, че има още три жилища в тази сграда 5, построена в поземлен имот с идентификатор 56126.600.394 с номера 56126.600.394.5.1, 56126.600.394.5.2 и 56126.600.394.5.3. В сградата има шест самостоятелни жилища, апартаменти, което се установява и от предоставеният договор за банков кредит, в чл. 7 на които са изброени част от самостоятелните жилища, служещи като обезпечение за кредита. Видно е, че всичките шест жилища са в една сграда, посочена като южен калкан, т,е, в същия имот с административен адрес ул."Д." №10 има още една сграда-северният калкан!!! Същото се установява и от представените извлечения от кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П.. Предвид, гореизложеното се твърди, че няма надлежно връчване на нотариалната покана, което обстоятелство обуславя правния извод, че предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила. Представените от заявителя документи не удостоверяват годно за принудително изпълнение притежание. Изискуемостта на притежанието не е доказана по нито един от допустимите начини, визирани в закона.

Не се отрича факта, че между страните е сключен Договор за предоставяне на банков кредит №28-072/2007 от 05.11.2007 г. Мотива за сключване на договора от страна на доверителката ми е фиксираната лихва за първите 15 години, която е била в размер на 6.2 %. Това условие било определящото, за да сключи договора, тъй като по-този начин е имала точна представа за ежемесечните си разходи, което определено е подпомагало г-жа Г. да си направи точен разчет на паричните средства с които разполага. Изпълнявала е точно и акуратно задълженията си, изразяващи се в навременно плащане на дължимите на падежа суми /главница, лихви, такси и комисионни/. Но като страна по договора, освен задължения същата има и права, които, респективно са задължения на банката. В началото на месец Юни, 2010 г., при внасяне на поредната погасителна вноска кредитополучателя е била "сюрпризирана", че внесените от нея парични средства не са достатъчни за покриване на месечната й вноска, тъй като лихвения процент "се е бил вдигнал". В. Г. е предположила, че се касае за грешка, знаейки, че това няма как да се случи, тъй като лихвеният процент, съгласно чл.4 от Договора е бил фиксиран за първите 15 години. Предоставили са й и нов Погасителен план, неподписан от кредитополучателя, в който лихвата вече е била завишена на 7.00 %. Депозирала е молба /възражение/ до банката, по която е получила отговор, че съгласно Общите условия на банката, при подписване на Договора, е дала съгласие Банката едностранно да променя договорения лихвен процент "при съществени изменения в икономическата ситуация в страната и чужбина, които правят неизгодна за Банката кредитната сделка" /т.13.1/ или "в случай на увеличение с повече от 50 % на цената на паричния ресурс, която Банката заплаща за рефинансирането си на междубанковия пазар в сравнение с цената на ресурса към момента на подписване на договора за кредит" /т.13.2/. В същото това писмо се твърдяло от банката, че по куриер е изпратено уведомление за тези промени, но такова не е доставено на доверителката ми, а и банката не сочи доказателства за доставяне на известието. Недоумението на Кредитополучателя е било огромно, как се е случило това без да бъда уведомена и без да й се представят съответните документи и разчети, от които да се направи категоричния извод, че са налице посочените по-горе хипотези. Нещо повече. Договорите имат сила на закон между тези, които са го сключили (чл.20а ЗЗД), като при тълкуването на същите трябва да се търси действителната воля на страните, а отделните уговорки следва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността (чл.20 ЗЗД). Не в тази насока са хипотезите, посочени в т.13 от Общите условия на банката. Ако приемем, че кредитната сделка е станала неизгодна за Банката и тя едностранно ще промени лихвения процент, не следва ли да приемем в този случай, че тя /сделката/ ще стане неизгодна за Клиента /потребителя/. Страните по един Договор са или поне би трябвало да бъдат равнопоставени, щото противното би значило, че Договора е сключен при противоречие на чл.20а от Закона за задълженията и договорите, което би довело до неговата унищожаемост, дори и нищожност. Въпросния текст на чл. 13 от ОУ на Банката може да бъде тълкуван и така, че да се приеме, че същия е приложим само и единствено при договорен плаващ лихвен процент, а не за фиксирани такива. Счита се, че посочените по-горе клаузи са неравноправни не само по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП, но противоречат и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1999 г., станала част от законодателството ни със ЗЗП, параграф 13а, т.9. Съгласно тези нормативни актове, такива клаузи са нищожни. Във връзка с гореизложеното правя следните възражения:1./Възразява за не надлежното уведомяване на кредитополучателя за обявената предсрочна изискуемост на кредита; 2/.Възразявасрещу едностраннната промяна на лихвения процент,като твърдим, че нито сме били увдодмени за това действие от страна на банката, нито са били налице условията за такова изменение;3./Оспорва и размера на така посочените лихви и такси.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, като са изслушани заключения на съдебно-счетоводна и съдебно-икономическа експертизи.

Като съобрази доводите на страните и въз основа на цялостна и съвкупна преценка на събраните доказателства,Благоевградският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на предявения иск съдът се е произнесъл с определението си по чл.140 ал.1 ГПК. Повторната проверка при постановяване на решението не води до друг извод-искът е предявен от активно легитимиран субект при наличие на правен интерес и при спазване на преклузивния срок по чл.415 ал.1 ГПК.

Не се спори, че между страните е сключен валиден Договор за кредит № 28-072/2007 от 05.11.2007г. продукт Нов Алфа кредит за покупка(договор за кредит). В чл.9 от договора е посочено, че Общите условия на Банката за предоставяне на Алфа кредит ремонт и Алфа ипотечен кредит за покупка и строителство, е неразделна част от договора. Съгласно договора за кредит, Банката е предоставила на кредитополучателя В. К. Г. кредит в размер на EUR 130 000 (сто и тридесет хиляди евро) с цел на кредита - EUR 50 000 за покупка на недвижим имот и EUR 80 000 за ремонт, а кредитополучателят се е задължил да върне предоставения кредит ведно с уговорените лихви в срокове и при условията на сключения договор. Кредитът в размер на 130 000 евро е усвоен изцяло от кредитополучателя на 06.11.2007г., съгласно приложен административен формуляр за усвояване на кредит и платежни нареждания. Съгласно т.2 от договора, кредитополучателят се е задължил да изплати отпуснатия кредит в срок от 30 (тридесет) години, при договорен лихвен процент, както следва: за първите 15 ( петнадесет) години от срока на договора - фиксирана лихва в размер на 6.2 % ( шест цяло и две десети процента) годишно, а за останалия период на издължаване на кредита - по договаряне с банката (т.4 от договора за кредит). В т. 6 от договора за кредит е уговорен начин на погасяване на кредита - на 360 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, като първата погасителна вноска е дължима на същото число на месеца един месец след датата на усвояване, а всяка следваща погасителна вноска е дължима на същото число всеки следващ месец, до пълното погасяване на кредита.Първата дължима вноска по кредита е била с падеж 06.12.2007г.. Съгласно Общите условия, неразделна част от договора за кредит, банката има право да променя едностранно договорения лихвен процент в случаите посочени в общите условия ( т.13 ),като Банката е упражнила това си договорно право и годишният лихвен процент по кредита е променен от 6,2 % на 7 % , считано от 12.04.2009 г.. В случай на забавяне на плащане на погасителна вноска и/или лихва по кредита е уговорено заплащането от кредитополучателя на лихва за забава в размер на договореният лихвен процент плюс надбавка от 2.5 % (две цяло и пет десети процента) годишно - т. 12 от Общите условия. Съгласно договора за кредит кредитополучателят дължи и такса за управление и обработка на кредита в договорените размери (т. 5 от договора за кредит) - за първата година от срока на договора1 % върху размера на разрешения кредит, минимум 100 евро, платима при подписване на договора, а за останалия период от срока на действие 0.5 % върху остатъчния размер на разрешения кредит, минимум 10 евро, платима при сроковете на договора. Кредитополучателят се е задължил да заплаща и всички нотариални, държавни и банкови такси, свързани със сключването и изпълнението на договора, както и разноските по принудително изпълнение, застраховките и таксите по оценката на обезпечението (т.9 от общите условия). Съгласно т.22 от общите условия, кредитополучателят се е задължил да застрахова ипотекирания имот в полза на банката, като своевременно подновява застрахователния договор за имота. В случай, че кредитополучателят не изпълни това си задължение, банката има право да сключи от името и за сметка на кредитополучателя застраховката в нейна полза и да плати дължимата застрахователна премия, като платената сума е дължима от кредитополучателя.

От месец януари 2010 год. ответницата прустановила плащанията на дължимите месечни погасителни вноски по договора за кредит. На основание чл.28.1 във връзка с т.29.2 от Общите условия към договора за кредит банката обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 20.07.2011 год.. Уведомление за предсрочната изискуемост е връчено на В. Г. на 30.08.2011 год. с нотариална покана чрез Р. Й., нотариус с район РС П. рег.№ */ л.55-56/. В. Г. не се отзовала на поканата да погаси задълженията си в указания за това срок, поради което на 17.10.2011 год. “. Б. е подало заявление за издавае на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по което е образевано приложеното ч.гр.дело № 1405/011 год. на Районен съд П.. Районният съд е уважил искането и същият ден е издал Заповед за незабавно изпълнение № 1475/17.10.2011 г. и Изпълнителен лист от 17.10.2011 г. срещу В. К. Г., ЕГН *, за вземания на банката, произтичащи от Договор за кредит № 28-072/2007 от 05.11.2007г. продукт Нов Алфа кредит за покупка. Съдът е разпоредил длъжникът В. К. Г. да заплати на “. Б. чрез “. банка - клон България" сумите: 126 817.90 евро - просрочена главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от 17.10.2011 г. до окончателното изплащане на вземането; 11 919.35 евро - просрочена лихва върху редовна главница за периода от 16.03.2010 г. до 19.07.2011г. вкл.; 2 927.11 евро - наказателна лихва върху просрочена на главница за периода от 06.01.2010 г. до 12.10.2011г. вкл.; 1 268.18 евро -такса за управление и обработка на кредита за 2010 г. и 2011 год.; 392,04 лева - разноски за застраховка на имота съгл.чл.22 от Общите условия към договора за кредит; 138,00 лева -разноски за връчване на нотариална покана; 5 601,64 лева - разноски по делото; 3 250,82 лева - юрисконсултско възнаграждение. След подаване на възражение от страна на ответницата ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземането си.

По делото са събрани гласни доказателства във връзка с уведомяването клиентите на банката за повишаването на лихвените проценти. Свидетелката Десислава Корчева сочи в показанията си, че през месец март 2009 год. всички клиенти на банката с потребителски и ипотечни кредити били уведомени, че от месец април 2009 год. ще бъде повишен лихвения процент. Освен това били разлепени уводмления в банката за това, а някои клиенти били уведомени и по телефона. Свидетелката не може да си спомни точно по какъв начин е била уведомена В. Г. за това.

Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза договореният размер на кредита от 130 000,00 евро е усвоен изцяло от кредитополучателя В. К. Г. на 06.11.2007 год. чрез превод по разплащателна сметка в “. Б.. Размерът на непогасените задължения при променен лихвен процент/вариант първи/ е 142 932,54 евро, а при непроменен лихвен процент/вариант втори/ е 140 333,16 евро. До 17-та погасителна вноска с дата на падеж 06.04.2009 год. включително лихвеният процент е 6,2%, а дължимата месечна анюитетна вноска е 796,21 евро. От 18-та погасителна вноска с дата на падеж 06.05.2009 год. лихвеният процент е променен на 7%, а месечната анюитетна вноска е 862,70 евро. Експертът сочи, че последното плащане по главница по договора за кредит е с дата 07.12.2009 год.-122,22 евро, по вноска с падеж 06.12.2009 год.. Последното плащане по лихвапо договара е с дата 30.07.2010 год.- 61,55 евро по вноска с падеж към 06.04.2010 год.. По новият погасителен план като главница са внесени 8, а като лихва 12 вноски, видно от справка № 7. За плащанията В. Г. не се е явявала да нарежда всеки месец конкретна сума, а програмата автоматично е удържала съответната вноска по силата на сключения договор.

Видно от заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза понятието "икономическа ситуация" няма точно определение. Експертизата е изследвала икономическите индикатори, характеризиращи икономическото развитие към датата на отпескане на кредита- 05.11.2007 год., т.е. четвърто тримесечие на 2007 год. и към датата на промяна на лихвения процент- 12.04.2009 год., т.е. първо тримесечие на 2009 год.. Влиянието на глобалната криза върху българската икономика е очевидно от началото на 2009 год.. Анализираните стойности на основните макроикономически показатели, характеризиращи икономическата ситуация за сравняваните периоди показват тенденця към съществено влошаване, което има траен характер.

При така установените във фактическо отношение данни,съдът приема следните правни изводи:

Разгледанr по същество исковете са основателни. С допустими доказателствени средства ищецът проведе пълно главно доказване на съществуването на вземанията си против ответницата, за които се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение,произтичащи от сключения между страните валиден договор за банкова кредитна линия,ведно с анексите към него. Предсрочната изискуемост на цялото вземане на ищеца за главница,лихви и възнаграждение за обслужване на кредита е настъпила поради просрочието на ответницата по погасяване на задължението за връщане на заемните средства по главницата и лихвите. Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че до 17-та погасителна вноска с дата на падеж 06.04.2009 год. включително лихвеният процент е 6,2%, а дължимата месечна анюитетна вноска е 796,21 евро. От 18-та погасителна вноска с дата на падеж 06.05.2009 год. лихвеният процент е променен на 7%, а месечната анюитетна вноска е 862,70 евро. Последното плащане по главница по договора за кредит е с дата 07.12.2009 год. -122,22 евро, по вноска с падеж 06.12.2009 год.. Последното плащане по лихва по договара е с дата 30.07.2010 год.- 61,55 евро по вноска с падеж към 06.04.2010 год.. По новият погасителен план като главница са внесени 8, а като лихва 12 вноски, видно от справка № 7. Налага се извода, че след 07.12.2009 год. ответницата е преустановила изплащането на главницата по кредита, а след 30.07.2010 год. е преустановила изцяло и плащанията по лихвата. На 26.04.2010 год. е внесена цялата дължима се сума за лихва за месеце март 2010 год., като от дължиматна се сума за лихва за месец април/ 737,61 евро/ на същата дата е внесена сумата от 69,33 евро. През месеците май и юни 2010 год. не са правени вноски, а на 20.07.2010 год. са внесенси 61,55 евро, които са отнесени към дължимата се вноска за месец април. След тази дата не са правени месечни вноски. В тежест на ответницата е да опровергае наличието на условията за настъпване на предсрочна изискуемост на дълга ,което не е сторено.

С оглед бездействието на ответницата да погасява месечнитевноски по кредита банката, на основание т.28.1 във връзка с т.29.2 от Общите условия към договора за кредит/ л.46-47/, законосъобразно е упражнила правото си и е обявила кредита за предсрочно изискуем. Предсрочна изискуемост на задължението настъпва при волеизявлението на кредитора да обяви целия кредит за предсрочно изискуем след настъпване на материалноправните предпоставки по сключцения договор, като волеизявлението следва да е достигнало до задълженото по договора лице. Това волеизявление може да бъде направено по различен начин от кредитора, по собствена преценка. Това може да стане с нотариална покана, с молба за издаване на заповед за незабавно изпълнине и изпълнителен лист, и др.. Отнемането на преимуществото на срока по договора е субективно право, което в случая с оглед на цитираните по-горе разпоредби от Общите условия към договора за кредит, е установено в полза на кредитора. Преценката дали да го упражни и кога, принадлежи изцяло на титуляра на това право, от което следва, че настъпването на предсрочната изискуемост предпоставя същкествуването на два юридически факта- неизпълнението на длъжника по отношение на една погасителна вноска и нарочно волеизявление на кредитора на отнмяне преимуществото на срока му. В случая тези предпоставки са налице. В случая наличието на изявление от страна на “. Банка" за съществуване на парично задължение се изразява с акта на изпращане на нотариална покана. Съдът приема, че тази нотариална покана е била надлежно връчена на ответницата, като изложените в обратната насока твърдения се явяват неоснователни. Ответницата, в изготвена от нея и изпратена до Дирекция "Банков надзор" при БНБ гр.С. жалба с вх.№ 94 ВВ-0653/03.09.2011 год./ л.140/, изрично е посочила, че : "....На 30.09.2011 год. ми бе връчена и нотариална покана, с което ме уведомяват, че ако в седмодневен срок не погася задължението си, едва сега банката щяла да пристъпи към принудително събиране на задължението си по съдебн ред.". Този факт навежда на извод на знание на ответницата за наличието на просрочено изискуемо задължеине. Следва да се приеме, че нотариалната покана е връчена надлежно и по съответния ред.

Неоснователни са наведените от ответника доводи за едностранна промяна на лихвения прецент от страна на банката, без първият да е бил уведомен за тези действия. С оглед събраните по делото доказателства-лихвената статистика на БНБ и заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза- се установява, че са били налице предпоставки за увеличаване на лихвения процент с оглед хипотезата на чл.13.1 от Общите условия, неразделна част от договора за кредит.Вещото лице заключава, че икономическата ситуация през 2008 и през 2009 год. драстично се е влошила. Икономическата ситуация в България естигнала до критични нива, като са налце категорични спадове в икономическите показатели. С оглед на така събраните доказателства направените в обратнана насока твърдения от ответника се явяват неоснователни.

Неоснователни са и наведените доводи за обявяване на нищожността, или унижощаване на Договора за кредит във връзка с твърденията на ответника за неравнопоставеност на страните при сключването му с оглед клаузата на чл.13 т.1 от същия, даващ възможност на банката при съществени изменения на икономическата ситуация в страната или чужбина и/или промени в българското законодателство, които правят неизгодна за банката кредитната сделка, да променя договорения лихвен процент. Искането за обявяване на нищожност на клауза следва да бъде прокламирано сред изрично сезиране на съда за това по съответния ред. Такъв иск не е предявяван от ответника, поради което доводите се явяват неоснователни. Неоснователни са и направените от ответника възражения в насока, че посочените клаузи се явяват неравноправни по смисъла на чл.146 ал.2 от ЗЗП, както и че същите противоречат на Директива 93/13/ЕИО н Съвета от 05.04.1999 год.. Цитираните правни норми касаят уреждането на други правоотношения и са неприложими в настоящия казус. Освен това от доказателствата по делото се установява, че ответницата е преустановила плащанията по лихвата и до размера на същата преди промяната на лихвения процен от страна на банката.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът счита, че предявените искове са доказани и по размер. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза- вариант първи, което не е оспорена от страните, дължимият размер на паричното задължение от кредитополучателят към банката е в определен размер, както е индивидуализиран в исковата молба: Главница- 126 817,90 евро, 11 919,35 евро просрочена лихва върху редовна главница за периода от 16.03.2010 год. до 19.07.2011 год.; 2 927,11 евро наказателна лихва върху просрочена главница за периода 06.01.2010 год. до 12.10.2011 год.; 1268,18 евро такса за управление и обработка на кредита за 2010 г. и 2011 год.; 392,04 лева -разноски за застраховка на имота съгласно чл.22 от Общите условия към договора за кредит; 138,00 лева разноски за връчване на нотариалната покана. Освен тези суми ответницата дължи и законната лихва върху горепосочената главница считано от 17.10.2011 год. до окончателното изплащане на сумата. Съдът счита, че искът следва да бъде уважен по първия вариант на вещото лице като се отчетат неплатените суми във връзка с повишеният лихвен процент. Както бе посочен по-горе повишаването на лихвеният процент надлежно е било сведено до знанието на ответницата. Ответницата не е провела обратно доказване по възражението си против заповедта за изпълнение, че не дължи цялото вземане, защото го е погасила с плащане или защото не е настъпила предсрочната му изискуемост. Предвид разпределението на доказателствената тежест и успешно проведеното от ищеца пълно доказване на релевантните за спорното право факти и обстоятелства,искът е основателен и следва да се уважи.

Ищецът е претендирал своевременно съдебните разноски по производството, като е представил и списък на разноските. Извън направените разноски в заповедното производство, които са включени в заповедта за изпълнение, в исковото производство ищецът е довнесъл държавна такса в размер на 5 601,63 лева, и платил за вещи лица сумата от 500,00/петстотин/лева. Размерът на претендираното от ищеца минимално юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК с оглед Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 6 051,64 лева. Общият размер на разноските, които ответницата дължи на ищеца, възлизат на 12 153,27/дванадесет хилди сто петдесет и три и 0,27/ лева.

Мотивиран по изложените съображения и на основание чл.422 ал.1 ГПК и чл.78 ал.1 ГПК Благоевградският Окръжен съд,

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на “. Б. - дружество, учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, със седалище и адрес на управление Република Гърция, град А., улица "С." № 40, осъществяващо дейност в България чрез клона си “. БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ",със седалище и адрес на управление град С., бул. „В. Л." № 15 - 17, ЕИК *, представлявано от Л. А. Д. - юрисконсулт, упълномощена с пълномощно per. № 42/ 06.01.2011 г. на нотариус З.Т. рег.№ 438 на Нотариалната камара и район на действие - района на Софийски районен съд, против В. К. Г., ЕГН *, от гр. П. ул. „Д." № 10, за следните суми, дължими по Договор за кредит № *г. продукт Нов Алфа кредит за покупка(договор за кредит) и Общи условия на Банката за предоставяне на Алфа ипотечен кредит за покупка и строителство и Алфа Кредит Ремонт кредити за реконструкция, ремонт или други нужди (общи условия), неразделна част от договора, както следва: 126 817.90 (сто двадесет и шест хиляди осемстотин и седемнадесет и 0,90) евро-просрочена главница, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 17.10.2011г.- датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, до окончателното й изплащане;11 919.35 (единадесет хиляди деветстотин и деветнадесет и 0,35) евро - просрочена лихва върху редовна главница за периода от 16.03.2010 г. до 19.07.2011г. вкл.; 2 927.11(две хиляди деветстотин двадесет и седем и 0,11) евро-наказателна лихва върху просрочена на главница за периода от 06.01.2010 г. до 12.10.2011г. вкл.; 1 268.18/хиляда двеста шестдесет и осем и 0,18/ евро- такса за управление и обработка на кредита за 2010г. и 2011г.; 392,04 (триста деветдесет и два и 0,04 ) лева- разноски за застраховка на имота съгл.чл.22 от Общите условия към договора за кредит; 138,00 (сто тридесет и осем ) лева- разноски за връчване на нотариална покана, както и направените по делото разноски в производството по чл. 417 от ГПК в размер на 5 601,64/пет хиляди шестстотин и един и 0,64/ лева - разноски за заплатена държавна такса и 3 250,82/три хиляди двеста и петдесет и 0,82/ лева-юрисконслуско възнаграждение.

ОСЪЖДА В. К. Г., ЕГН *, от гр. П. ул. „Д." № 10, да заплати на “. Б. - дружество, учредено и регистрирано по гръцкото законодателство, със седалище и адрес на управление Република Гърция, град А., улица "С." № 40, осъществяващо дейност в България чрез клона си “. БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ", със седалище и адрес на управление град С., бул. „В. Л." № 15 - 17, ЕИК *, сумата от 12 153,27/дванадесет хилди сто петдесет и три и 0,27/ лева, за направените съдебно-деловодни разноски по исковото производство.

Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: