РЕШЕНИЕ
№ 175
гр. Горна Оряховица , 25.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, V СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Златина Пл. Личева-Денева
при участието на секретаря Радославка Ст. Андреева
като разгледа докладваното от Златина Пл. Личева-Денева Административно
наказателно дело № 20214120200215 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалба с правно основание чл. 59 и сл. ЗАНН.
Производството пред настоящата инстанция е образувано по повод жалба
от ИВ. СТ. ИВ., против НП № 2561/02.02.2021 г. на заместник главен
директор на ГД „МРР“ в ЦМУ на Агенция „Митници“, с което за извършено
нарушение по чл. 126 ал. 1 от ЗАДС, е наложено административно наказание
Глоба в размер на 3862.46 лв. На основание чл. 124 ал. 1 от ЗАДС, вр. чл. 126
ал. 1 ЗАДС е отнет в полза на Държавата предметът на митническото
нарушение – 414 литра дестилатен алкохолен продукт, от който 353 литра с
действително алкохолно съдържание по обем 41.7% vol. при 20°С - годен за
консумация и 61 литра с действително алкохолно съдържание по обем 46.5 %
vol. при 20°С - годен за консумация, разпределени в 41 броя пластмасови
съда с различна вместимост.
Моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Въззиваемата страна ЦМУ на Агенция „Митници“, представлявана от
1
юрисконсулт С. зае становище, че жалбата е неоснователна, с оглед на което
предложи атакуваното НП да бъде потвърдено като законосъобразно. Спазени
били изискванията във връзка със съставяне на АУАН и НП, а нарушението
било доказано по несъмнен начин въз основа на събраните по преписката и в
хода на делото доказателства.
Съдът, след като обсъди основанията, изложени в жалбата, събраните
по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 07.07.2020 г. от св. П. и Е. – служители в ЦМУ, пристъпили към
извършване на проверка на частен имот, находящ се в ***, за който имали
информация, че е обитаван от жалбоподателя И.. При пристигане на място
двамата се легитимирали със служебните си карти, като разяснили същността
на проверката - контрол върху производство, употреба складиране и др. на
стоки, подлежащи на облагане с акциз, след което И. им предоставил достъп
до имота. В мазето на жилището митническите служители установили съдове
с различна вместимост, с мирис на алкохол, като на течността в тях било
извършено замерване с денситометър , следствие на което бил установен
различен алкохолен градус. 26 бр. пластмасови туби с вместимост от 11
литра били с измерено алкохолно съдържание от 41% vol. с вмеситимост 286
литра; 1 бр. туба с вместимост 10 литра, съдържаща 10 литра течност била с
измерено алкохолно съдържание от 41% vol.; 4 бр. пластмасови туби с
вместимост от 10 литра били с измерено алкохолно съдържание от 41% vol. с
вмеситимост 40 литра; 3 бр. пластмасови туби с вместимост от 7 литра били с
измерено алкохолно съдържание от 41% vol. с вмеситимост 21 литра; 3 бр.
пластмасови туби с вместимост от 11 литра били с измерено алкохолно
съдържание от 48% vol. с вмеситимост 33 литра и 4 бр. пластмасови туби с
вместимост от 7 литра били с измерено алкохолно съдържание от 48 % vol. с
вмеситимост 28 литра.
След направеното замерване от съдовете били взети проби с Протокол
№ 119 и № 120 от 07.07.2020 г., които били изпратени за изследване в ЦМЛ
гр. София със заявка № 119/32-194850 от 08.07.2020 г. и № 120/32-194877 от
08.07.2020 г.(л.23 и 24).
Съставен бил и протокол за извършената проверка, в който били описани
2
извършените действия от митническите служители, както и били прикрепени
обясненията на И., видно от които намерената течност била ракия за лични
нужди(л.19). Установените количества алкохол били описани в протокола за
извършената проверка и иззети от митническите органи(л.22).
На 30.07.2020 г. били изготвени 2 бр. митнически лабораторни
експертизи(л.25 и 26), съобразно които представените за изследване проби
представлявали жълтеникава, прозрачна, подвижна течност(ракия) –
дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание 41.7%
vol. и 46.5% vol.при 20 º, годен за консумация.
За установените количества ракия – 414 литра в дома на И. в ***,
жалбоподателят не представил документи, които да удостоверяват, че е
заплатил, начислил, или обезпечил дължимия акциз.
След установяване на нарушението на 30.07.2020 г., въз основа на
получените експертизи, до жалбоподателя била изготвена покана от
04.08.2020 г., да се яви в три дневен срок в митнически пункт „Летище“
Горна Оряховица за съставяне на АУАН във връзка с извършеното
нарушение. Поканата била връчена в същия ден лично на И..
На 07.08.2020 г. бил съставен АУАН № 1552 в присъствие на
жалбоподателя и на свидетеля Е. за извършеното нарушение на чл. 126 ал. 1
ЗАДС, установено въз основа на Експертиза № 01_14.07.2020/30.07.2020 г. и
Експертиза № 02_14.07.2020/30.07.2020 г., изготвени в ЦМЛ гр. София.
Като извършено нарушение в него било описано, че на 07.07.2020 г. в
***, ИВ. СТ. ИВ. държи 414 литра дестилатен алкохолен продукт, годен за
консумация с действително алкохолно съдържание 41.7% vol. и 46.5% vol.
при 20 º, представляващ акцизна стока с различен алкохолен градус в общо
41 бр. съдове с различна вместимост, без данъчен документ по ЗАДС,
фактура, или митническа декларация, или придружителен административен
документ/ електронен административен документ, или документ на хартиен
носител, когато компютърната система на работи, или друг документ,
удостоверяващ плащането, начисляването, или обезпечаването на акциза.
АУАН бил предявен на жалбоподателя за запознаване със
съдържанието му и подписан от него с обяснение, че има възражения без да
3
бъдат конкретизирани.
В законоустановения срок по ЗАНН не постъпили възражения от
жалбоподателя, поради което не било извършено разследване на спорни
обстоятелства от административнонаказващия орган.
На основание съставения АУАН, на 02.02.2021 г. било издадено НП №
2561, с което на основание чл. 126 ал. 1 ЗАДС на И. било наложено
административно наказание глоба в размер от 3862.46 лв., представляваща
двойния размер на дължимия акциз, определен съобразно разпоредбата на чл.
28 ал. 1 т. 5 и чл. 31 ал. 1 т. 5 ЗАДС, следствие изискана преди това справка за
размера(л.29). Според законовата разпоредба на чл. 31 ал. 1 т. 5 ЗАДС,
акцизната ставка за етилов алкохол е 1100 лв. за 1 хектолитър чист алкохол.
Наказанието било наложено за извършено нарушение на чл. 126 ЗАДС -
държане на акцизни стоки – 414 литра дестилатен алкохолен продукт без
данъчен документ по ЗАДС, или фактура, или митническа декларация, или
придружителен административен документ/електронен административен
документ, или документ на хартиен носител, когато компютърната система не
работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза. Двойният размер на дължимия акциз е изчислен в
размер от 3862.46 лв., с което е обоснована невъзможността за приложение
на разпоредбата на чл. 126 Б ал. 2 ЗАДС, досежно квалификацията за
маловажен случай по специалния закон. На основание чл. 124 ал. 1 ЗАДС е
отнет в полза на държавата предмета на митническо нарушение - 414 литра
дестилатен алкохолен продукт, от който 353 литра с действително алкохолно
съдържание по обем 41.7 % vol. при 20°С - годен за консумация и 61 литра с
действително алкохолно съдържание по обем 46.5 % vol. при 20°С - годен за
консумация.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок за
обжалване. НП е връчено на 02.03.2021 г., а жалбата е депозирана на
04.03.2021 г. (л.4).
По същество се явява основателна, поради следните съображения:
Съгласно чл.126 от ЗАДС се предвижда санкция по отношение на лице,
което държи акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура,
или митническа декларация, или придружителен административен
4
документ/електронен административен документ или документ на хартиен
носител, когато компютърната система не работи, или друг документ,
удостоверяващ 1.плащането, 2.начисляването или 3.обезпечаването на акциза.
В разпоредбата се съдържат различни, но самостоятелни хипотези,
всяка от които осъществява отделно нарушение и налага конкретизиране при
изписване на нарушената норма. Такова конкретизиране липсва както по
отношение на това какво следва да удостоверява документа(1.плащането,
2.начисляването или 3.обезпечаването на акциза) от една страна и от друга -
какъв документ следва да притежава лицето, за да удостовери, че
законосъобразно държи 414 литра дестилатен алкохолен продукт(ракия).
Конкретизация е необходима, тъй като, като краен потребител на 414 литра
ракия, няма как жалбоподателят да представи документ удостоверяващ
начисляването, или обезпечаването на акциза, защото само регистрираните по
ЗАДС лица имат задължение и съответно възможност предоставена им от
закона, да съставят съответните документи в тази връзка. С посочването на
всичките възможности, визирани в чл. 126 ал. 1 ЗАДС, без да се отчете
спецификата на случая, съобразно извършеното и установено нарушение и
без конкретизиране на необходимите документи, които би могъл да
представи жалбоподателя, се ограничава възможността му да научи какво
нарушение е извършил и въз основа на какви доказателства се обосновава то,
което в крайна сметка затруднява правото му на защита. В този смисъл е
трайната практика на Адм.съд ВТ.
Нарушена е разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН - да се посочат ясно
и недвусмислено обстоятелствата, при които е извършено нарушението и да
се направи описание на последното, от което да е видно какъв е вида на
липсващите и твърдяни от административнонаказващия орган изискуеми
документи, които жалбоподателят е следвало да притежава. Това е
съществено нарушение на процесуалните правила, опорочило издаденото НП
и наложеното с него наказание.
Чл. 126 от ЗАДС установява задължението за надлежното
документиране за начисляване, плащане и обезпечаване на акциз — т.е.
съставянето на редовни документи, удостоверяващи факти и то от
правоимащи лица, а не самото начисляване, плащане или обезпечаване на
акциза. Т.е. чл. 126 от ЗАДС обезпечава съставянето на редовна
5
документация, която да удостоверява начисляването, плащането и
обезпечаване на акциза. Задължени да водят и съответно да разполагат с
такива документация обаче, са само регистрирани по ЗАДС лица. Това е така,
защото чл. 43, ал. 1 от ЗАДС изчерпателно посочва кои лица могат да
начислят акциза и сред тях няма нерегистрирани такива. Това са лицата,
които могат да създават документи, удостоверяващи начисляването на акциза,
които са и лицата, разполагащи с тях. Съответно чл. 44 от ЗАДС определя
кой може да плати акциза, като състави редовни документи за това и отново
са посочени само регистрирани лица. Единственото изключение —
задължението за плащане на акциз от нерегистрирано лице, е уредено в чл.
123 от ЗАДС, но посочената норма не е приложима в случая, тъй като тя не
касае документацията относно начисляването и плащането на акциза, а
самото плащане на същия. Следователно, идеята на законодателя е да
санкционира по чл. 126 от ЗАДС лица, които макар и редовно регистрирани
по закона не изпълняват задължението си да съставят редовни документи,
които удостоверяват начисляването, плащането и обезпечаването на акциза, а
не да санкционира тези, които изобщо не са се регистрирали. Лице, което не е
регистрирано, не може да притежава документи, удостоверяващи
начисляването и плащането на акциза, тъй като именно то като производител
или складодържател би следвало да ги съставя и държи. Това лице може да е
задължено за плащането на акциза, но не и за съставянето на документи,
които да установяват такова плащане, защото в случая когато нерегистрирано
лице е задължено за плащането на акциз, същият се събира в двоен размер на
основание чл. 123 от ЗАДС, т.е. без да се съставят предвидените иначе
документи по ЗАДС за начисляването и плащането на акциза. В този последен
случай обаче (на чл. 123 от ЗАДС) нарушението не е липсата на документи,
които да удостоверяват плащането, а самото неплащане, което е различно от
липсата на документи. Въз основа на изложеното чл. 126 от ЗАДС има
съвършено различна цел и обхват — да защитава обществените отношения
във връзка с правилното документиране на начисляването, плащането и
обезпечаването на акциза, но такива задължения — да съставят книжа, имат
само задължените по ЗАДС лица, защото само те принципно биха могли да
съставят редовни документи и да разполагат с тях. Самото неначисляване и
неплащане на акциз са нарушения, различни от недокументиране на същите и
за тях се носи отговорност и от нерегистрирани лица. В случая обаче не се
6
твърди и не се сочи в НП, че жалбоподателят държи 414 литра дестилатен
алкохолен продукт, без да е регистрирано лице по ЗАДС.
Атакуваното НП следва да се отмени като незаконосъобразно в частта
относно наложеното административно наказание Глоба, а да се потвърди в
частта, в която се отнемат в полза на Държавата стоките, предмет на
установеното нарушение - 414 литра дестилатен алкохолен продукт, от който
353 литра с действително алкохолно съдържание по обем 41.7% vol. при 20°С
- годен за консумация и 61 литра с действително алкохолно съдържание по
обем 46.5 % vol. при 20°С - годен за консумация.
Предвид разпоредбата на чл.124, ал.1 от ЗАДС, във вр. чл.20, ал.2 от
ЗАНН, независимо от административно - наказателната отговорност, се
отнемат в полза на държавата вещите, предмет на нарушението,
притежаването на които е забранено. Въпреки, че приетата от
административно - наказващият орган правна квалификация по чл. 126 от
ЗАДС не е правилна, чл. 123 от ЗАДС също е измежду посочените случаи на
нарушения, когато стоките - предмет на нарушението, се отнемат в полза на
Държавата, независимо от това чия собственост са. Безспорно в конкретния
случай е, че въпросните акцизни стоки без заплатен, начислен или обезпечен
акциз са вещи - предмет на нарушението, както и че притежаването им е
забранено, поради което и на това основание същите са правилно отнети в
полза на Държавата. Затова, след като административното нарушение е
налице, доколкото от ЗАДС е забранено държането на акцизни стоки, каквито
безспорно са алкохолните напитки - ракия, без акцизът да е заплатен,
начислен или обезпечен, то и отнемането на вещите следва като законна
последица от извършването му, независимо от количеството и стойността на
стоките - предмет на нарушението и от това чия собственост са те.
В полза на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, поради
липса на доказателства за извършено плащане на договорената сума от 500.00
лв. С договора за правна защита и съдействие е договорено плащане на сумата
от 500.00 лв., но в същия не е отразено дали е извършено плащане и по какъв
начин – в брой, в който случай договорът има характер и на разписка, или по
банков път.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ НП № 2561/02.02.2021 г. на заместник главен директор на ГД
„МРР“ в ЦМУ на Агенция „Митници“, в частта му, в която на основание чл.
126 ал.1 от ЗАДС на ИВ. СТ. ИВ., ЕГН **********, с адрес ****, е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер от 3862.46 лв.(три хиляди
осемстотин шестдесет и два лева и 46 ст.), КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 2561/02.02.2021 г. на заместник главен
директор на ГД „МРР“ в ЦМУ на Агенция „Митници“, в частта му, в която на
основание чл. 124 ал.1 от ЗАДС са отнети в полза на Държавата стоките -
предмет на митническо нарушение - 414 литра дестилатен алкохолен продукт,
от който 353 литра с действително алкохолно съдържание по обем 41.7% vol.
при 20°С - годен за консумация и 61 литра с действително алкохолно
съдържание по обем 46.5 % vol. при 20°С - годен за консумация,
разпределени в 41 броя пластмасови съда с различна вместимост, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд Велико Търново, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8