Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 15.06.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на осемнадесети
май………………………………… през две хиляди двадесет и втора година…….…….………………………в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ
ЗДРАВКОВА
при секретаря Св.Петрова………………………………и
в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Здравкова……….…………………………….гр.дело
232 по описа за 2021г…………..……………………..и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи
съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. 237
по описа на БРС за 2020
година. При условията на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК е предявен и обективно
съединен осъдителен иск за сумата от 666.42 лва, представляваща неизплатено
възнраграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Ищците
в производството твърдят, че на 25.05.2017г. е сключен Договор за потребителски
кредит № ********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор и Б.Д.И.,
като длъжник. Според условията на договора ответникът заел сума в размер на
1600 лева, която следвало да върне за срок от 36 месеца при месечна погасителна
вноска от 78.07 лева. Закупил и пакет допълнителни услуги на стойност 1006.20
лв., като размерът на вноската за погасяване на това задължение е 27.95 лв.
След отпускане на кредита по желание на ответника е погасено старо негово задължение,
а остатъка от сумата в размер на 1235.18 лв. е преведена по посочена от него
банкова сметка. ***скане на кредита, предварително определено в погасителния
план в размер на 1210.52 лв. Договорени са и такси в случай на забава. Поради
неизпълнение на задължението от страна на ответника, ищецът предявил правата си
в заповедно производство, като претендирал сума в общ размер 2619.51 лева,
включваща главница в размер на 1262.92 лева, договорно възнаграждение в размер
на 483.26 лева, възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 666.42 лева, лихва за забава в размер на 206.91
лева, дължима от 26.04.2018г. - дата на изпадане на длъжника в забава до
27.08.2019г. - дата на предсрочната изискуемост, ведно със законна лихва от
датата на предсрочната изискуемост на вземането до изплащането му. Съдът е отхвърлил заявлението на дружеството
в частта, с която се претендира възнаграждение по сключено между страните споразумение
за предоставяне на закупените от КП допълнителни услуги в общ размер на 666.42
лв. Ответникът е подал възражение, поради което на основание чл. 415, ал. 1 , т.
1 и т. 3 и ал. 3 от ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
настоящите искове. Претендира да бъде установено вземането в посочените по –
горе размери, за които е издадена заповед за изпълнение, както и ответникът да
бъде осъден да заплати сумата от 666.42 лева, за която съдът е отказал издаване
на заповед за изпълнение. Претендира и направените в настоящото и заповедното производство
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Б.Д.И. взема становище по
предявения иск. На първо място прави
възражение за местна неподсъдност на спора, тъй като
постоянният му адрес е в гр. София. Възразява срещу съединените осъдителен и
установителен иск. Прави искане съдът да извърши проверка за наличие на
неравноправни клаузи в договора, като твърди, че е подписал готови бланки на
кредитора, съдържащи клаузи, които не са били индивидуално договорени, респективни
нищожни на това основание. Възразява, че ищецът не е обявявал пред него
предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението в съда. По
отношение на осъдителния иск за възнаграждение за закупуване на "пакет
допълнителни услуги" се позовава на нищожност на тази допълнителна сделка,
макар и обвързна е договора за кредит, поради противоречие е добрите нрави -
чл. 26, ал. 1, предл.З ЗЗД, която разпоредба сама по себе си представлява
императивна правна норма, за противоречие с каквито норми съдът следи служебно
при всеки един договор. Доколкото ищецът твърди, че част от цената на пакета
допълнителни услуги в размер на 339,78 лева е изплатена от ответника, то тази
сума се явява платена без основание - поради нищожен договор. С оглед на това
прави възражение за прихващане с вземания на ищеца, ако такива бъдат установени
в настоящия спор. Моли съда да постанови решение, е което да отхвърли
предявените искове изцяло. Претендира направените разноски по делото.
Доказателствата
по делото са писмени и след анализа им, съдът приема за установено следното:
Между
страните в производството на 25.05.2017 ггодина е сключен договор за потребителски
кредит номер ********** в размер на 1600 лева. Ответникът се е задължил да
върне заетата сума на 36 равни месечни вноски, всяка от които по 106.02 лева,
дължима до 25-то число на месец. С включения лихвен процент и пакет от допълнителни
услуги, задължението му било определено общо на сумата от 3816.72 лева. Ответникът не представя доказателства да е заплатил
претендираните месечни вноски.
В
исковата молба се твърди, че ответникът е направил дванадесет пълни погасителни
вноски и една непълна, последната от които е с дата 17.07.2018г. видно от
приложеното от ищеца по делото Извлечение на страница 28 от делото.
С
оглед установените факти по делото и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
приема от правна страната следното:
За
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. №
3686/2014г. на ВКС, I т.о.). Доколкото в случая се касае за приложение на
императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент
от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС,
ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде
установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв
довод.
В
настоящия случай съдът намира, че процесният договор за кредит е недействителен
предвид следното:
Между
страните няма спор, че са обвързани от облигационно правоотношение въз основа
на сключен договор за потребителски кредит, който е регламентиран в ЗПК.
Съгласно
чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя креит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит
се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка
от страните по договора. В чл. 11 от ЗПК е посочено съдържанието на договора за
кредит. Съдът намира, че процесният договор за кредит не отговаря на
императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В договора са посочени
като абсолютни стойности лихвения процент по заема, ГПР и годишното му
оскъпяване. Липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 49.89 %/. Съгласно чл. 19, ал .1 от ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. На потребителя следва да бъде обяснено по
ясен и разбираен начин всички разходи по кредита, които ще направи. Съдът
намира, че това законово изискване обаче не е изпълнено в процесния договор.
Съгласно
чл. 22 от ЗПК когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. В тези случаи потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Поради което
предявеният иск за главница следва да бъде уважен. В останалата част установителният
иск подлежи на отхвърляне.
Неоснователен
се явява и осъдителният иск за сумата от 666.42 лева.
Тази
сума според ищеца произтича от закупен от ответника пакет допълнителни услуги. Както
бе посочено по-горе за неравноправния характер на клаузите в потребителския
договор съдът следи служебно (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. №
3686/2014г. на ВКС, I т.о.). Съдът намира, че претенцията за възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги противоречи на императивните разпоредби на чл.
10а, ал .2 и ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В настоящия случай в приложеното споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги са посочени 5 вида услуги, които
са включени в него – приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата
на падеж и улеснена процедура за получаване на парични средства. Съдът счита,
че всички изброени услуги представляват действия по управление на кредита, за
които кредиторът няма право да изисква заплащане на такси и комисионни. По естеството си тези действия не могат да
бъдат определени като допълнителна услуга, за която се дължат такси и
комисионни, а представляват забранена такса за действия, свързани с управление
на кредита.
Наред
с това, не е изпълнено и императивното изискване на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Макар че е
налице посочване на видовете услуги, които са включени в пакета, липсва
посочване на конкретна цена на всяка от услугите. За потребителя остава неясно
за коя услуга какво отделно възнаграждение е предвидено и същият не би могъл да
направи преценка с оглед нейната цена дали да се възползва от някоя от
включените в пакета услуги.
С
оглед на изложеното, уговорката за заплащане на пакет от допълнителни услуги е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД като противоречаща на императивни
законови разпоредби - чл. 10а, ал .2 и ал. 4 от ЗПК.
Наред
с това за пълнота на изложението следва да се посочи, че клаузата е
неравноправна. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Видно от
съдържанието на приложените по делото документи възнаграждението за пакета от
допълнителни услуги е дължимо предварително като част от всяка месечна вноска
по погасителния план т.е. преди реалното предоставяне на която и да е от
услугите и без яснота дали изобщо кредитополучателят ще се възползва от предоставянето
на някоя от включените в пакета услуги. Предвид това, съдът приема, че в случая
потребителят заплаща предварително една правна възможност за ползване на бъдещи
услуги, което противоречи на принципите за добросъвестност и равновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя да бъдат заплащани само
реално ползвани услуги, а не бъдещи и хипотетични такива.
Посочената
клауза не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя и поради обстоятелството, че същата се явява прекомерна спрямо вида
на предоставените услуги и спрямо размера на предоставения кредит. Така в
случая, заявителят е предоставил кредит в размер на 1600 лева като наред с това
е уговорено възнаграждение за процесния пакет от допълнителни услуги в размер
на 1006.02 лева – повече от половината от предоставения кредит.
По
възражението за прихващане на ответника в отговора на исковата молба съдът
намира следното:
Според
съдебната практика, възражението за прихващане е средство за защита на
ответника срещу предявения иск, като максималният полезен резултат, който той
може да постигне е отхвърляне на иска поради погасяване на вземането по него чрез
прихващане с насрещно вземане на ответника към ищеца. Процесуалното право да се
предяви възражение за прихващане е елемент от правото на защита на ответника в
процеса. Процесуалните предпоставки са свързани с наличието на висящ процес по
ищцовото вземане и правният интерес на ответника обусловен от твърдяните с
възражението за прихващане вземане и компенсационно право, както и погасяването
на двете насрещни права в резултат на прихващането. От друга страна, като
процесуално действие възражението за прихващане е насочено към съда и е искане
за разрешаване на спора по прихващането и отхвърляне на иска. В настоящия
случай направеното възражение за прихващане не подлежи на разглеждане предвид факта,
че искът за вземането за закупен пакет от допълнителни услуги се отхвърля като
неоснователен. Недопустимо е чрез възражение за прихващане в настоящото производство
да се иска прихващане с вече платена сума, която според ответника е платена без
основание.
С
оглед изхода на делото на страните следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска.
Съдът на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК намира, че с оглед фактическата и
правна сложност на делото на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконслутско възнаграждение в размер на 50 лева за заповедното производство и
150 лева за съдебното производство. Това е така с оглед на обстоятелството, че
по настоящото дело липсва фактическа и правна сложност повече от обичайното,
представени са само писмени доказателства, няма разпит на свидетели и изслушване
на експертизи. Отделно от изложеното процесуален представител на ищеца редовно
призован не се яви в проведеното открито съдебно заседание. От определената
сума от 150 лева следва да бъде присъдена съответна част съобразно уважената
част от иска в размер на 1262.92 лева или сумата от 72 лева заедно със заплатената
държавна такса. За заповедното производство ответникът дължи сумата от 24 лева –
юрисконсултско възнаграждение и заплатената държавна такса.
На
ответника следва да бъде присъдена сума за разноските за адвокатско възнаграждение
съобразно отхвърлената част от иска.
По
горните съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от Светослав Николаев
Николов и Цветелина Георгиева Станева – управители срещу Б.Д.И.,
с ЕГН **********,*** за сумата от 1262.92
лева - главница, ведно със законната
лихва, считано от 13.07.2020 година до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за договорно възнаграждение в размер на 483.26 лева за периода
от 25.07.2018г. до 27.08.2019г. и за сумата от 206.91 лева - лихва за забава от
26.04.2018г. до 27.08.2019г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ искът на „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от Светослав Николаев
Николов и Цветелина Георгиева Станева – управители за осъждане на Б.Д.И., с ЕГН
**********,*** да заплати сумата от 666.42
лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги.
ОБЕЗСИЛВА издадената на 20.07.2020
г. по ч.гр.д. 237/2020 Заповед за изпълнение на парично задължение по отношение
на 30,00 лева - такси за извънсъдебно събиране на вземането
ОСЪЖДА Б.Д.И., с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано
от Светослав Николаев Николов и Цветелина Георгиева Станева – управители,
сумата от 124.39 лв. - направени разноски в настоящото и сумата от 76.39
лева - разноски за заповедното производство.
Присъдената сума на „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД може да бъде заплатена по следната банкова сметка: *** – ***жи България АД и в Aлианц Банк България АД – IBAN: *** „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В да заплати на Б.Д.И.,
с ЕГН **********,*** сумата от 223 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението да се
докладва ведно с ч.гр.237/2020 година за произнасяне по чл.416 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :