Решение по дело №5541/2021 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, .......2021 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, в закрито заседание на ………………. ……………… две двадесет и първа година, в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Вранеску

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:         Пламен Колев

                                                                                              Никола Чомпалов

 

като разгледа докладваното от съдия Пламен Колев ч.гр.д. № 5541 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на  чл. 463, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 278 от ГПК.

Образувано е по жалба на „К.**” ЕООД, ЕИК *******, чрез адв. Б.В.от САК, с вх. № 17936/15.03.2021 г. по описа на ЧСИ М.Б., peг. № 838 в КЧСИ, и жалба на Ю.Р.М., ЕГН: **********,***, с вх. № 18269/16.03.2021 г. по описа на ЧСИ, срещу постановление за разпределение от 23.02.2021 г. по изп. дело № 20198380402516 на посочения съдебен изпълнител, предявено на страните с протокол от 12.03.2021 година.

Жалбоподателят „К.**“ ЕООД навежда доводи, че обжалваното разпределение на парични средства по изпълнителното дело е незаконосъобразно в частта, в която е разпределена сума в размер на 21 428.31 лв. в полза на „У.Л.“ ЕАД. Счита, че неправилно ЧСИ Б.е приел, че „У.Л.“ ЕАД е присъединен взискател по право и че следва да получи сума вследствие на извършеното разпределение. Сочи, че в полза на „К.**” ЕООД била допусната и вписана възбрана в рамките на обезпечително производство върху недвижимия имот, който впоследствие е продаден по изпълнителното дело и получената сума от чиято продажба е разпределена с обжалваното постановление. Намира, че по този начин „К.**“ ЕООД е придобил качеството на обезпечен кредитор.

Твърди, че от „У.Л.“ ЕАД не е подадена молба за присъединяване като взискател по процесното изпълнително дело, както и че посоченото дружество не е обезпечен кредитор по смисъла на чл. 459 от ГПК, тъй като неговата възбрана не била вписана в обезпечително производство, а е наложена в рамките на изпълнително дело, образувано при ЧСИ С.Я., поради което няма обезпечителна функция, а е част от принудителното изпълнение.

Моли съда да отмени извършеното разпределение на събраните суми в оспорената част, като вместо това бъде определено цялата сума по т. III от обжалваното постановление, след приспадане на разноските и данъците, да бъде разпределена в полза на „К.**“ ЕООД.

Жалбоподателят Ю.Р.М. твърди, че постановлението за разпределение е неправилно, тъй като постъпилата сума не е разпределена в съответствие със закона. Счита, че неправилно е изчислено вземането на „К.**“ ЕООД. Възразява срещу размера на начислената законна лихва и пропорционални такси и разноски по изпълнителното дело. Сочи, че е налице висящ съдебен спор по гр.д. № 3127/2015 г. по описа на СГС, I-14 състав относно размера на задължението по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано процесното изпълнително дело. Навежда доводи, че оспореното постановление е неясно, тъй като не са посочени общите задължения към двамата взискатели към датата на изготвяне на разпределението и поради това не може да се определи дали е спазен принципът на пропорционалното разпределяне.

Моли да бъде отменено извършеното разпределение и да бъде изготвено ново, като в полза на взискателя бъдат определени законни лихви само за периода от 09.03.2012 г. до датата на разпределението, а начислените пропорционални такси и разноски съответно да бъдат коригирани. В условията на евентуалност, моли изготвянето на ново разпределение да бъде отложено до произнасянето на СГС по възражението срещу изпълнителния лист. С допълнение по жалбата уточнява, че СГС е приел подаденото възражение за частна жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителния лист.

Депозирано е възражение от „У.Л.“ ЕАД, с което оспорва като неоснователна жалбата на „К.**” ЕООД. Твърди, че с издаден в полза на „У.л.“ ЕАД изпълнителен лист през 2015 г. е образувано изпълнително дело № 1837/2015 г. при ЧСИ С.Я., по което е наложена възбрана върху процесния недвижим имот. Сочи, че всички кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено срещу предмета на обезпечението, като е без значение дали запорът, респ. възбраната са наложени в обезпечително или в изпълнително производство. Счита, че изложените от него доводи са в съответствие в т. 5 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тьлк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Намира, че като присъединен по право взискател (вписал възбрана върху недвижимия имот през 2015 г., преди насочването на изпълнение от ЧСИ Б.през 2019 г.) „У.Л.“ ЕАД се ползва от извършените изпълнителни действия по изп.д. № 2516/2019 г. на ЧСИ М.Б.по отношение посочения имот, а при продажба на имота и разпределение на получената от продажбата сума, съдебният изпълнител е длъжен да включи в разпределението и „У.л.“ ЕАД.

Моли жалбата на „К.**” ЕООД да бъде оставена без уважение.

Взискателят „К.**” ЕООД оспорва жалбата на Ю.Р.М. в депозирано възражение. Твърди, че частната жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителния лист не следва да доведе до отмяна на извършеното разпределение по изпълнителното дело, нито до отлагане изготвянето на ново разпределение, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 407, ал. 2 ГПК обжалването на разпореждането, с което молбата се уважава, не спира изпълнението. Оспорва твърдението, че постановлението за разпределение е неясно. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Възражение срещу жалбата на „К.**” ЕООД е депозирано и от длъжника Ю.Р.М.. Длъжникът по изпълнителното дело счита жалбата за неоснователна. Моли да бъде направена проверка за наличие на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за настъпила перемпция по отношение на изпълнителното дело, образувано при ЧСИ С.Я., с предмет вземането на „У.Л.“ ЕАД.

 

Останалите взискатели по изпълнителното дело са били уведомени за постъпилите жалби, но не са взели становище по тях.

 

В представените на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК мотиви по обжалваните действия ЧСИ М.Б., peг. № 838 в КЧСИ, излага становище за неоснователност на жалбите.

Счита за неправилни твърденията на жалбоподателя „К.**“ ЕООД, че не следва по делото да се присъединява „У.Л.“ ЕАД и съответно, че посоченият кредитор не следва да участва в разпределението. Сочи, че с вписване на възбраната на „К.**“ ЕООД по обезпечителната заповед се цели запазване на имуществото в патримониума на длъжника, докато протича принудителното изпълнение, но не може да се счита, че същата предоставя на кредитора привилегия относно поредността за удовлетворяване на вземането му. Намира, че към датата на насочване на принудителното изпълнение „У.л.“ ЕАД се явява присъединен по право хирографарен взискател на основание чл. 459 ГПК, а също така и присъединен взискател по чл. 456 ГПК въз основа на удостоверението от ЧСИ С.Я..

Навежда доводи за неоснователност и на жалбата на Ю.Р.М.. Излага подробни съображения за спазване реда на привилегиите по чл.136 от ЗЗД и за законосъобразност на извършеното разпределение по изпълнителното дело, поради което моли същото да бъде потвърдено.

 

Като взе предвид данните по приложеното копие от изп. дело № 20198380402516/2019 г. по описа на ЧСИ М.Б., peг. № 838 в КЧСИ, и като обсъди наведените от страните доводи и изложените от ЧСИ съображения, настоящият съдебен състав приема следното:

Жалбите са подадена от надлежни страни, в законоустановения срок и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което се явяват допустими.

 Разгледани по същество, жалбите са неоснователни с оглед на следните съображения:

 Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя редът за удовлетворяване на вземанията на взискателите и какви суми се полагат за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели по аргумент от чл. 460 от ГПК. Съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение по чл. 136 от ЗЗД, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Редът на предпочтително удовлетворяване на вземанията се определя съобразно привилегиите по чл. 136 от ЗЗД, а степента на удовлетворяването им – от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред.

 Изпълнително дело № 20198380402516/2019 г. по описа на ЧСИ М.Б., peг. № 838 в КЧСИ, е образувано на основание чл. 426, ал. 1 от ГПК по молба вх. № 32295/12.06.2019 г. на „К.**” ЕООД, ЕИК *******, въз основа на издаден в негова полза изпълнител лист от 09.04.2019 г. по гр.д. № 3127/2015 г. по описа на СГС, I-14 състав. С посочения изпълнителен титул, издаден на основание влязло в сила Решение № 50/19.03.2019 г. по гр.д. № 3438/2018 г. по описа на ВКС, IV ГО, длъжникът Ю.М. е осъдена да заплати на „К.**” ЕООД сумата от 43 460 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от 01.12.2006 г. и разноски за всички съдебни инстанции в размер на 4 104,58 лева.

В рамките на изпълнителното дело е продаден собствен на длъжника имот -  апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, върху който от първоначалния взискател „К.**“ ЕООД на 16.03.2015 г. е била вписана възбрана по издадена обезпечителна заповед срещу длъжника Ю.Р.М..

От съдебния изпълнител е установено, че върху същия имот е била вписана възбрана на 13.08.2015 г. от ЧСИ С.Я., peг. № 844 при КЧСИ, по изп.д. № 20158440401837 за вземане на „У.л.“ ЕАД.

С постановление за възлагане от 12.12.2019 г. недвижимият имот е възложен за сумата от 107 336 лева на В.М.И..

Тъй като сумата не е достатъчна, за да се изплатят вземанията на всички взискатели, на основание чл. 460 ГПК с постановление от 23.02.2021 г. съдебният изпълнител е извършил разпределение съгласно реда на привилегиите на кредиторите по чл. 136 ЗЗД, което разпределение е предявено на длъжника и взискателите по делото с протокол на съдебния изпълнител от 12.03.2021 г. и е предмет на обжалване.

Съдът намира, че обжалваното разпределение е постановено при правилно приложение на цитираната разпоредба и реда за предпочтително удовлетворение на вземанията, предвиден в чл. 136, ал. 1 от ЗЗД. От събраната по делото сума в общ размер на 107 336 лв. са разпределени суми за погашение на вземания на съдебния изпълнител и на първоначалния взискател за разноски по изпълнението, които вземания са с първа по ред привилегия по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. В полза на Столична община, дирекция „Общински приходи“ е разпределена сума за данъчни задължения върху продадения имот, която се ползва с привилегия съгласно разпоредбата на  чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. От остатъка съразмерно са разпределени суми в полза на взискателя „К.**” ЕООД и присъединения взискател „У.Л.“ ЕАД.

 

Относно жалбата на „К.**” ЕООД

Съдът намира, че жалбата е неоснователна. Погрешно жалбоподателят „К.**” ЕООД счита, че вписаната в негова полза възбрана върху продадения по изпълнителното дело недвижим имот предоставя привилегия относно удовлетворяване на вземането му от продажната цена. Възбраната има обезпечителен характер, като целта е запазване на имуществото в патримониума на длъжника, но не води до предпочтително удовлетворение на вземането, заради което е наложена. Поради изложеното, в случая „К.**” ЕООД  се явява хирографарен кредитор.

Неоснователни са твърденията на „К.**” ЕООД, че неправилно взискателят „У.Л.“ ЕАД е присъединен по изпълнителното делото. Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС всички кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Без значение е дали запорът или възбраната са наложени в обезпечително, или в изпълнително производство. Когато изпълнението е насочено върху недвижим имот, присъединени по право са тези взискатели, чиято възбрана е вписана преди насочването на изпълнението от конкуриращия взискател върху имота чрез вписването на възбрана. съгласно чл. 483 ГПК.

В настоящия случай правилно кредиторът „У.Л.“ ЕАД е присъединен по изпълнителното дело като взискател, тъй като в негова полза е била вписана възбрана върху продадения недвижим имот преди насочването на изпълнението срещу същия по изп.д. № 2516/2019 г. на ЧСИ М.Б., поради което по отношение посочения имот дружеството се ползва от извършените изпълнителни действия по делото и се включва в разпределението на получените от продажбата му суми.

 

Относно жалбата на длъжника Ю.М.

Оплакванията на длъжника-жалбоподател са неоснователни. Постъпилата от продажбата на недвижимия имот сума е разпределена правилно. След приспадане на сумите за привилегированите вземания, съдебният изпълнител е разпределил остатъка, възлизащ на 99 609,09 лв., съразмерно между хирографарните кредитори „У.Л.“ ЕАД и „К.**” ЕООД.

Размерът на вземането на „К.**” ЕООД, извън това за разноски по изпълнителното дело, възлиза на 115 805,59 лева и представлява сбор от сумите по изпълнителния лист от 09.04.2019 година, като съобразно посочения изпълнителен титул законната лихва е изчислена от 01.12.2006 г. и е в размер на 68 241.01 лева.

Вземането на присъединения взискател „У.Л.“ ЕАД е изчислено в съответствие с предоставеното по делото удостоверение вх. № 12513/23.02.2021 г. от ЧСИ С.Я. и е в общ размер на 33 091,81 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.136, ал.3 от ЗЗД вземанията с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно, поради което в реда по т.III съдебният изпълнител е разпределил съразмерно суми за удовлетворяване на вземанията на хирографарните кредитори „К.**” ЕООД и „У.Л.“ ЕАД.

По делото се установи, че процесният изпълнителен лист е издаден в полза на „К.**” ЕООД въз основа на влязло в сила съдебно решение на ВКС, с което е определен моментът, от който започват да се начисляват законните лихви върху главницата и е недопустимо същият да бъде преразглеждан в настоящото производство. Поради посоченото искането на жалбоподателя Ю.М. в тази част е неоснователно.

На основание чл.407, ал.2 ГПК обжалването на разпореждането, с което се уважава молбата за издаване на изпълнителен лист, не спира изпълнението. В тази връзка искането на жалбоподателя Ю.М. за постановяване на съдебен акт по настоящото дело след произнасянето на съда по жалбата срещу разпореждането за издаване на изпълнителния лист, също е неоснователно.

Поради изложеното, съдът намира, че законосъобразно ЧСИ М.Б., peг. № 838 в КЧСИ, е изготвил разпределение от 23.02.2021 г. по изп. дело № 20198380402516  на постъпилата сума в общ размер на 107 336 лв., като при това се е ръководил от разпоредбата на чл. 460 от ГПК и чл. 136 от ЗЗД.

 

 С оглед на горепосоченото жалбите се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение.

 

 Воден от горното, Софийски градски съд

 

РЕШИ:

 

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „К.**” ЕООД, ЕИК *******, чрез адв. Б.В.от САК, с вх. № 17936/15.03.2021 г. по описа на ЧСИ М.Б., peг. № 838 в КЧСИ, и жалба на Ю.Р.М., ЕГН: **********,***, с вх. № 18269/16.03.2021 г. по описа на ЧСИ, срещу постановление за разпределение от 23.02.2021 г. по изп. дело № 20198380402516 на посочения съдебен изпълнител, предявено с протокол от 12.03.2021 година.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                          2.