Р Е Ш Е Н И Е №
27.04.2022
г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря
Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело №
1096 по описа за 2021 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20254912 от 18.11.2020 г. по гр.д. № 43821/2019 г. Софийски
районен съд, 40 състав осъдил С.О.да заплати на К.Д.С., ЕГН **********, на
основание чл. 49 вр. чл. 52 ЗЗД сумата 4 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания, неудобства и страх
вследствие на травматични увреждания - счупване на костите на носа с
разместване; разкъсно-контузна рана на гърба на носа; контузия, охлузване и
оток в областта на брадата; контузия и охлузване на дясното коляно; контузия и
охлузване на лявата подбедрица, настъпили на 04.07.2019 г., причинени при падане
вследствие на спъване в конструктивен елемент, ограждащ трамвайната линия на
ул. „Граф Игнатиев“ в гр. София, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 04.07.2019 г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска за
разликата над 4 000 лева до пълния му предявен размер от 6 000 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 763.80
лева – разноски съразмерно с уважената част от иска.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответникаС.О., който го
обжалва в осъдителната част с оплаквания за неправилност – неправилно приложение
на материалния закон и необоснованост. Неправилно първоинстанционният съд
приел, че искът е доказан и основателен. По делото не било доказано наличие на
противоправно поведение на служители на СО. Не било доказано, че е налице
бездействие на служители на О.та – неподдържане на тротоара в състояние, позволяващо
използването му по предназначение за движение на пешеходци. Процесните
конструктивни елементи, поставени на ул. „Граф Игнатиев“, били достатъчно
различими на терена, за да може при обичайно дължимото в такива случаи внимание
и грижа от страна на пешеходците да бъдат заобиколени. Не било доказано и
наличие на причинно-следствена връзка между инцидента и претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Още с отговора на исковата молба ответникът релевирал
възражения срещу представената медицинска документация, в която охлузванията и
контузията на долните крайници не били удостоверени по никакъв начин. Следвало да се отчете и обстоятелството, че
преди инцидента ищецът претърпял лицево-челюстна операция и имал деформация,
поради което липсвали доказателства счупването да е причинено именно само от
падането му вследствие спъването на ул. „Граф Игнатиев“. Решението било
неправилно и тъй като определеният от районния съд размер на обезщетението от
4 000 лв. бил завишен и неотговарящ на изискванията на чл. 52 ЗЗД. Налице
било съпричиняване на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД – ищецът проявил
поведение, което било пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди, а
именно неположена дължима грижа да прояви внимание при движението си. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна К.Д.С. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част.
Не претендира разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 6 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпил на 04.07.2019 г.
инцидент в гр. София, на ул. „Граф Игнатиев“, в района на пресечката с ул.
„Раковска“, при който ищецът, пресичайки трамвайната линия, се спънал в
конструктивен елемент, ограждащ трамвайната линия – триъгълен каменен блок,
неразличим като цвят спрямо пътното платно. Претендирана е и законната лихва
върху главниците от датата на увреждането до плащането.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.
131 ГПК, ответната О. е оспорила предявения иск с възражения, част от които се
поддържат и във въззивната жалба. Искала е от съда да отхвърли иска.
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част. Въззивният
съд намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:
От фактическа страна: Разпитаният свидетел В.А.установява, че работел в
заведение за бързо хранене на ул. „*********. През лятото на 2019 г., докато
говорел по телефона пред вратата на заведението забелязал човек, който слязъл
от последната врата на трамвая и тръгнал да пресича трамвайната линия.
Заобиколил кошче за боклук, непосредствено зад което на по-малко от половин
метър имало циментово блокче, сложено на тротоара като преградно съоръжение –
т.нар. „перка на акула“. Това блокче спънало човека, който полетял напред,
претърколил се и се ударил и в другото циментово блокче. Човекът бил висок и
слаб. Свидетелят се затичал веднага, човекът бил неадекватен, вдигнали го и го
завели в заведението. Целият бил в кръв, имал срез на носа, ченето му било
изкривено, говорът му бил затруднен и имал видим проблем. Промили раните и
тогава свидетелят забелязал сериозните срезове на носа, до кокал. Имало и други
по-малки срезове. Свидетелят предложил да извика линейка, но човекът не пожелал
и му препоръчали да отиде до „Пирогов“. Дали му да пие вода и той си тръгнал.
Казал, че е израелски гражданин и си е дошъл за малко.
Свидетелят Д. С., син на ищеца установява, че родителите
му си идвали всяка година през лятото в България, тъй като живеели в Израел.
През 2019 г. си дошли малко по-рано. На 04.07.2019 г. майка му си била вкъщи и
около обяд й се обадил баща му, в първите секунди на разговора тя пребледняла и
започнала да пита как е, как е паднал, къде е. Той се опитал да даде някакви
обяснения, но бил стресиран и разбрали, че отива към „Пирогов“. Те също отишли
там. Екип от „Пирогов“ обработвал раните, били му направени шевове на носа.
След рентгеновата снимка се установило, че има пукнати кости в носа и трябвало
да мине време, докато заздравеят. В края на 2014 г. на баща му било открито
онкологично заболяване в областта на челюстта и претърпял много сложна операция
в Израел, при която били премахнати около 7 сантиметра от челюстта и на това
място бил сложен имплант, като била взета кост от крака. Възстановяването на
ищеца продължило доста дълго време. Раната на крака заздравяла за около година,
а лицето му трябвало да бъде наблюдавано на всеки три месеца. Не можело да се
направи пластична хирургическа намеса, защото организмът не бил в състояние да
я понесе. Падането се случило в област, намираща се много близо до операцията.
Челюстта била травмирана и от удара и четири месеца баща му изпитвал болки в
носа и челюстта. Имало и психологически последствия, тъй като случката
предхождала среща на випуска на баща му, за която той много се вълнувал, но когато
отишъл всички се вглеждали в него и го питали какво се е случило, което
допълнително го натоварило психически. В дните непосредствено след инцидента
изпитвал страх да излиза навън. Първата седмица си стоял вкъщи, защото го било
страх да не падне някъде. Опитал се да се запише при личен лекар, но се оказало
невъзможно, поради което коментирали, че е по-добре да се завърнат в Израел. От
операцията от 2014 г., поради добрата терапия, ищецът нямал проблеми с
движението. След първата година след операцията престанал да се движи с бастун.
Освен в града, посещавал и планински курорти, ходел поне по два часа на ден,
качвал се на Витоша. Това, което си спомнял за инцидента било, че тръгнал да
пресича, но в момента, в който направил крачка напред залитнал и паднал.
Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК, кредитира
показанията на свидетелите като достоверни, преки и кореспондиращи с останалите
събрани по делото доказателства.
От приетото в първата инстанция заключение на СМЕ, изготвено въз основа на
приетата по делото медицинска документация (л. 7 – 20 и л. 46 – 61 от делото на
СРС) се установява: Ищецът е претърпял счупване на костите на носа с
разместване; разкъсно-контузна рана на гърба на носа; контузия, охлузване и
оток в областта на брадата; контузия и охлузване на дясното коляно; контузия и охлузване
на лявата подбедрица. Описаните травматични увреди напълно отговарят да са
получени от действието на твърди тъпи предмети и по начина, обяснен в исковата
молба. Според вещото лице възстановяването е било в срок от около 20 - 25 дни.
Несъмнено е имало стресова ситуация от процесния инцидент, която влияе върху самочувствието,
общото здраве, на емоционалната сфера. При изслушване на заключението вещото
лице обяснява, че предшестващото заболяване на ищеца и претърпяната през 2014
г. операция нямат отношение към травмите при процесния инцидент.
Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно. Същото не е
оспорено от страните по реда и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК.
От правна страна: Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има гаранционно-обезпечителна
функция и е за чужди виновни противоправни действия. По предявения иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД по делото трябва да бъдат установени следните
елементи от фактическия състав, пораждащ отговорността за обезвреда:
противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено
извършване на някаква работа от ответника, причиняване на вреда - при или по
повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между
противоправното поведение и вредоносния резултат. Вината на причинителя на
вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване
да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия
извършител. Доказването на останалите елементи от фактическия състав е в тежест
на ищеца, претендиращ обезщетението, съгласно правилото за разпределение на
доказателствената тежест в чл. 154, ал. 1 ГПК.
В случая съдът намира, че тези предпоставки се установяват по несъмнен
начин. От кредитираните свидетелски показания се установи, че на 04.07.2019 г.
в гр. София, на ул. „Граф Игнатиев“ ищецът, след слизане от трамвая, при
пресичане на трамвайната линия, се спънал в поставено триъгълно каменно блокче,
сложено като преградно съоръжение, полетял напред, претърколил се и се ударил и
в друго циментово блокче, при което претърпял травматичните увреждания,
установени от заключението на СМЕ.
Съдът намира за неоснователни доводите в жалбата по делото да не било
установено травмите, вкл. контузиите и охлузванията по долните крайници, да са
получени при процесния инцидент. От съвкупната преценка на събраните
доказателства – свидетелски показания относно механизма на увреждане и
заключение на СМЕ следва безпротиворечив извод, че контузиите на носа и лицето,
както и на долните крайници са получени от ищеца именно при процесния инцидент.
Друг извод не следва от представената медицинска документация, тъй като видно
от извлеченията от амбулаторни книги, ищецът е посетил „Пирогов“ на датата на
инцидента – 04.07.2019 г. Посоченият месец 06.2019 г. вместо м. 07.2019 г. в
амбулаторен лист от 12.07.2019 г. относно свалянето на конците очевидно представлява
техническа грешка. Несъстоятелен е и доводът лицевите травми да се дължали на
претърпяната от ищеца през 2014 г. лицево-челюстна операция в Израел - вещото
лице от СМЕ ясно е заявило, че посочената операция няма отношение към травмата
при процесния инцидент. Операцията от 2014 г. има отношение обаче към
претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в страхови изживявания
след процесния инцидент, тъй като получените травми са били в непосредствена
близост до мястото на операцията.
Чл. 11 ЗОС възлага на общините да управляват имотите и вещите -
общинска собственост, в интерес на населението в О.та съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 ЗП
поддържането на общинските пътища е задължение на О.та, което тя трябва да
изпълнява чрез свои служители или наети други лица. Поддръжката на тротоарните
пространства от своя страна включва привеждането им в подходящо и безопасно
състояние с оглед обичайното им предназначение. Според чл. 3, ал. 1 ЗДвП, задължение на лицата, които стопанисват
пътищата е да ги поддържат изправни с необходимата маркировка, сигнализация, както
и да организират движението така, че да осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване. Така и чл. 167 ЗДвП вменява в задължение на лицата, които стопанисват
пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
В случая тези задължения не са били изпълнени от ответната О.. Налице е
противоправно поведение на лица, на които О.та е възложила работа, изразяващо
се в поставяне при ремонта на ул. „Граф Игнатиев“ на опасни гранитни
ограничители около линията на трамвая, които не се различават по цвят от
пътното платно. Обществено известен факт е, че тези ограничители предизвикаха
множество инциденти, което наложи и подмяната им с колчета. След поставяне на
опасните ограничители, вкл. по време на процесния инцидент, е налице
бездействие на служители на ответната О., изразяващо се в неосигуряване на
условия за безопасно и сигурно придвижване на пешеходците.
След като ответната О. не е създала безопасни условия за придвижване на
пешеходците, то същата не е изпълнила вмененото й със закона задължение да
осигури необходимите условия за безопасно придвижване по общинските улици и
пътища. Налице е бездействие на служители на ответника, което е противоправно,
и при настъпване на вреди О.та носи отговорност.
В пряка причинна връзка с противоправното бездействие на служители на
ответната О., ищецът е претърпял неимуществени вреди, отговорност за
обезвредата на които носи ответникът.
Съгласно чл. 52, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. Съпричиняване на вреди от увредения е
налице тогава, когато за настъпването на вредата са допринесли най-малко две
лица – делинквентът и увреденият. Предпоставките на съпричиняването са: обща
каузалност, две причини за вредата, като едната задължително следва да бъде
поставена от делинквента, а другата – от увредения. От значение е наличието на причинна
връзка между поведението на увредения и настъпилия вредоносен резултат, като не
е необходимо същият да е действал виновно. В
доказателствена тежест на ответника, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на
предпоставките на съпричиняването.
В случая ответникът
е изложил твърдение, че при проявяване на необходимото внимание, ищецът можел
да осуети настъпването на вредите. Няма никакви данни
непосредствено преди инцидента ищецът да е бил разсеян, замаян или друго негово
състояние да е препятствало възприемането на гранитния ограничител. Че
настъпването на инцидента не се дължи на невнимание на ищеца, а на обективния
факт, че ограничителите не са се различавали от пътната настилка и не са били
ясно различими от пешеходците следва и от показанията на св.А., който от
местоработата си на ул. „********* бил „свидетел на всякакви случки“.
По размера на обезщетението: Съгласно
чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Според т. 11 на ППВС № 4/1968 г., както и съгласно константната
практика на ВКС, обективирана в решение № 206/12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г.,
решение № 93/26.03.2011 г. по т.д. № 566/2010 г., ІІ ТО, решение №
59/29.04.2011 г. по т.д. № 635/2010 г., ІІ ТО, решение № 25/17.03.2010 г. по
т.д. № 211/2009 г., ІІ ТО, решение № 111/01.07.2011 г. по т.д. № 676/2010 г.,
ІІ ТО, решение № 16/06.03.2012 г. по т.д. № 461/2011 г., ІІ ТО, решение №
129/29.11.2012 г. по т.д. № 346/2011 г., ІІ ТО и др., понятието „справедливост”
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства. При телесни увреждания това
могат да бъдат обемът, характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и
продължителността на търпените болки и страдания, физическите
и психологически последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност, допълнително влошаване на здравето, осакатявания и пр. Неимуществените
вреди включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото
лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни физически и емоционални изживявания на лицето и създаващи физически и
социален дискомфорт за определен период от време. Съгласно практиката на ВКС, при
определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се отчита и икономическото състояние в страната
към момента на увреждането.
Въззивният съд, като взе предвид установените по делото травматични
увреждания, причинени на ищеца при процесния инцидент – счупване на костите на
носа с разместване; разкъсно-контузна рана на гърба на носа; контузия,
охлузване и оток в областта на брадата; контузия и охлузване на дясното коляно;
контузия и охлузване на лявата подбедрица; Обичайният период на възстановяване
от 20 – 25 дни съгласно заключението на СМЕ; Претърпените от ищеца болки и
страдания вследствие на травмите; Претърпяната манипулация по зашиване на
разкъсните рани на носа и допълнително загрозяване; Претърпените от ищеца негативни
психически изживявания, вкл. страхови такива поради близостта на лицевите
травми до мястото на претърпяна от него през 2014 г. сложна лицево-челюстна
операция, както и страх в първата седмица след инцидента да излиза, и възрастта
на ищеца към датата на инцидента – на 73 години, споделя извода на районния съд,
че обезщетение в размер на 4 000 лв. е
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Обезщетение в посочения размер съдът
намира да е съобразено и с икономическите условия в страната към момента на
увреждането.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход, разноски на въззивника не се следват, а от въззиваемия не
се претендират, поради което разноски за въззивното производство не се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20254912 от 18.11.2020 г., постановено по гр.д. № 43821/2019
г. на Софийски районен съд, 40 състав в
обжалваната част, с която С.О.е осъдена да заплати на К.Д.С., ЕГН **********,
на основание чл. 49 ЗЗД сумата 4 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки, страдания, неудобства и страх
вследствие на травматични увреждания - счупване на костите на носа с
разместване; разкъсно-контузна рана на гърба на носа; контузия, охлузване и
оток в областта на брадата; контузия и охлузване на дясното коляно; контузия и
охлузване на лявата подбедрица, настъпили на 04.07.2019 г., причинени при падане
вследствие на спъване в конструктивен елемент, ограждащ трамвайната линия на
ул. „Граф Игнатиев“ в гр. София, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 04.07.2019 г. до окончателното й изплащане.
Решението
подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.