Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Поля Спасова | |
С решение № 967 от 03.11.2011г. по гр.д.№ 1362/2011г. В. районен съд отхвърля предявения от И. М. Д. от гр.В.Т. ул.Д. Ч. 3, В, А.24, с ЕГН * против „А. О. В” Е. със седалище и адрес на управление гр.В. Т. ул.Е. С. 6 ЕИК .............., представлявано от управителя А. Б. Н., за установяване съществуването на трудово правоотношение между тях във връзка с трудов договор № 94 от 25.05.2009г. за периода 05.10.2009г. до датата на приключване на устните състезания, като неоснователен и недоказан. Против решението е подадена въззивна жалба от И. М. Д. от гр. В.Т. чрез пълномощник неговия баща М. И. Д. от гр.В.Т. Жалбоподателят посочва в жалбата, че обжалваното решение според него е нищожно и недопустимо,поради факта, че при водене на съдебния процес били нарушени съдопроизводствените правила, както и неправилно при условието на евентуалност. В РС неправилно взел предвид отговора на ответника, който бил подаден след срока предвиден за това в ГПК. Поради непроизнасяне от В РС относно искането на жалбоподателя за обявяване на Заповед № 96/05.10.2009г., издадена от ответника за незаконосъобразна, жалбоподателят счита, че са били нарушени съдопроизводствените правила в чл.2 и чл.6 ал.2 от ГПК. Трето нарушение на съдопроизводствените правила било липсата на пълен и точен доклад.Жалбоподателят излага своите съображения за това, че изводите на В РС са неправилни и противоречат на материалния закон-чл.335 ал.2 т.3 от КТ. Жалбоподателят прави искане в жалбата, въззивният съд да обезсили обжалваното решение и върне делото на В РС за да се изправят допуснатите съдопроизводствени нарушения или съдът да отмени обжалваното решение като неправилно и постанови решение, с което да признае, че посочения трудов договор между страните е действащ, поради факта, че заповед № 96/05.10.2009г. никога не е връчвана на ищеца и не поражда правни последици за трудовите правоотношения с ответника. Препис от въззивната жалба е връчен на другата страна - „А. О. В” Е. със седалище и адрес на управление гр.В.Т., която представя в срок писмен отговор. В отговора ответникът по въззивната жалба заема становище, че въззивната жалба е неоснователна и решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Ищецът предал униформеното облекло на длъжностно лице определено от работодателя. Работодателят се възползвал от правото си да прекрати правоотношението без предизвестие в срока на изпитване. Ищецът изразил съгласие за това с действие. Прави искане да се остави в сила обжалваното решение. В. окръжен съд след извършената проверка намира въззивната жалба за редовна и процесуално допустима. Като разгледа въззивната жалба съдът, за да се произнесе по същество приема за установено следното: Производството по делото е образувано пред В РС по искова молба, подадена от И. М. Д. по реда на чл.310 т.1 от ГПК-спор за съществуването на трудов договор. С определение № 805 от 12.04.2011г. В РС оставя без разглеждане предявения иск и прекратява производството по делото. Определението е обжалвано пред В. окръжен съд, който с определение № 296 от 25.05.2011г. по в.ч.гр. д.№ 496/2011г. отменя определение № 805 от 12.04.2011г. В РС и връща делото на В РС за произнасяне по основателността на предявената искова претенция, а именно: съществува ли или не между страните по делото валидно трудово правоотношение. След разглеждане на спора по същество В РС е постановил решение, което е предмет на въззивно обжалване по настоящето дело пред В ОС. В производството пред двете съдебно инстанции е прието за безспорно установено следното: Между страните е сключен писмен трудов договор № 94 от 25.05.2009г. за шест месечен срок на изпитване. На 03.10.2009г. пред започване работа на смяна в обекта жалбоподателят получил нареждане от Л.Л. П. - представител на работодателя и отговарящ да обекта, жалбоподателят да не започва работа и да предаде работното облекло, което той извършил. На следващия ден депозирал в деловодството на работодателя жалба В.№ 22/05.10.2009г., с която заявил несъгласието с отстраняването си от работа.Завел иск във В РС по гр.д.№ 4255/2010г. срещу ответника за заплащане на обезщетение по реда на чл.214 от Кодекса на труда КТ/. В хода на производството по гр.д.№ 4255/2010г.по описа на В РС жалбоподателят узнал,че ответникът е издал заповед за прекратяване на трудовия договор № 94/25.05.2009г. Тази заповед жалбоподателят не е получавал от ответника.Преди издаването на заповедта и след това ответникът не е отправял до жалбоподателя писмено заявление за едностранно прекратяване,предизвестие за предсрочно прекратяване на срочен трудов договор, предложение за прекратяване трудовия договор по взаимно съгласие. Самият жалбоподател никога не е заявявал искане или съгласие за прекратяване на процесния трудов договор. Така посочените обстоятелства от фактическа страна са установени и доказани в съдебното производство от приетите доказателства, а именно: трудов договор 94/25.05.2009г., Заповед № 96/05.10.2009г., издадена от ответника, жалба от 05.10.2009г. В.№ 22/2009г. по описа на ответника, приемателно-предавателен протокол от 04.10.2009г. Безспорните обстоятелства се приемат съгласно твърденията на ищеца и становището на ответника в отговорите му.Пред въззивната инстанция не са представени други доказателства, които да довят до промяна на фактите по делото. При разглеждане на спора по същество в изпълнение на определение № 296 от 25.05.2011г. по в.ч.гр. д.№ 496/2011г. на В ОС, В РС е бил длъжен да се произнесе по основателността на предявената искова претенция, а именно: съществува или не между страните по делото валидно трудово правоотношение. Отрицателният отговор на този въпрос следва да се приеме за неправилен и необоснован,постановен в противоречие със þаконодателните разпоредби. В РС е приел, че считано от 05.10.2009г. между страните не съществува трудово правоотношение по процесния договор, защото ищецът престанал за посещава работното си място и върнал на представителя на работодателя работното облекло, започнал работа на друго място, ответникът уведомил ТД на НАП за прекратяването на трудовия договор с ищеца, заповед № 96/05.10.2009г., издадена от ответника не била отменена и прекратявала трудовия договор по взаимно съгласие на страните, като няма доказателства да е била връчена на ищеца, ищецът имал съзнанието според поведението си,че трудовия договор между страните бил прекратен. Посочените съображения на В РС за призванието на правото, за надделяване на здравия разум, за да не се стига до абсурдни решения, за зачитане на силата на фактическото състояние, не могат да бъдат споделени от въззивния съд. След анализ на доказателствата по делото и становищата на страните, В. окръжен съд счита исковата претенция на ищеца - жалбоподател за основателна и доказана. Между страните е сключен в съответната писмена форма процесния трудов договор. Трудовият договор между страните не е прекратен. Със заповед № 96/05.10.2009г.трудов договор 94/25.05.2009г. не е прекратен. В заповедта е посочено основание за прекратяване на трудовия договор чл.325 т.1 от Кодекса на труда-прекратяване трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Основанието по чл.325 т.1 от КТ е взаимно съгласие на страните, което означава, че и двете страни желаят трудовият договор да престане да съществува. Несъвпадането на волята на двете страни прави прекратяването на трудовия договор незаконно. От страна на жалбоподателя няма волеизявление за съгласие за прекратяване на трудоводоговорната връзка с ответника. Работодателят ответник не е отправял в писмен вид изявление за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласия на страните. Волеизявлението на страните не е налице в писмен вид.Посочените от ответника действия-предаване на работно облекло и отстраняване на жалбоподателя от работното място, не може да заместят изискването на КТ за писмено изразено съгласие за прекратяването на трудовия договор. Заповед № 96/05.10.2009г. не е връчена на жалбоподателя редовно срещу подпис до обявяване за приключено съдебното дирене във въвзивното производство. Следователно трудовото правоотношение между страните не е прекратено по посоченото в заповедта взаимно съгласие.Изпращането на уведомление до ТД на НАП от ответника е изпълнение на административноправни разпоредби и не води до прекратяване на трудовия договор. Признанието на жалбоподателя, че след отстраняването му от работа временно е работил на друго място не може да се тълкува като писмено съгласие за прекратяването на трудовия му договор с ответника. В трудовия договор не е договорено между страните, че при отправено искане от работодателя служителят да върне работното облекло, това следва да се счита за съгласие за прекратяване на трудоводоговорните отношения между страните. Отстраняването от работното място е било обжалвано от жалбоподателя на следващия ден след предаване на работното облекло, с което в писмен вид е заявил несъгласието си с това, като няма направено волеизявление за съгласие за прекратяване на трудовия договор. На жалбоподателя ищец не е било известно волеизявление на работодателя,направено в писмен вид, че се е възползвал от правото си да прекрати трудовия договор без предизвестие в срока за изпитване. Такова основание не е отразено в заповедта за прекратяване на трудоводоговорните отношения.Направените от ответника възражения по въпроса за прекратяването на договорните отношения с жалбоподателя са недоказани и неоснователни. В жалбата са посочени от жалбоподателя негови съображения за наличие на процесуални нарушения в първоинстанционното производство, които довели да недопустимост и нищожност на обжалваното решение. Жалбоподателят счита, че при водене на съдебния процес били нарушени съдопроизводствените правила като В РС неправилно взел предвид отговора на ответника, който бил подаден след срока предвиден за това в ГПК. Поради непроизнасяне от В РС относно искането на жалбоподателя за обявяване на Заповед № 96/05.10.2009г., издадена от ответника за незаконосъобразна, жалбоподателят счита, че са били нарушени съдопроизводствените правила в чл.2 и чл.6 ал.2 от ГПК. Като разгледа направените възражения ВТОС намира,че те не са довели до постановяване на недопустимо и нищожно решение.Обжалваното решение е валидно, при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е неправилно, поради допуснати пропуски в приложението на материалноправните законови разпоредби. Предвид изложеното В. окръжен съд Р Е Ш И : Отменя решение № 967 от 03.11.2011г. по гр.д.№ 1362/2011г. В. районен съд, с което съдът отхвърля предявения от И. М. Д. от гр. В.Т. ул.Д. Ч. 3, В, А.24, с ЕГН * против „А. О. В.” Е. със седалище и адрес на управление гр.В.Т., ул. Ем.С. 6 ЕИК ..............., представлявано от управителя А. Б. Н., иск за установяване, че съществува трудово правоотношение между тях във връзка с трудов договор № 94 от 25.05.2009г. за периода 05.10.2009г. до датата на приключване на устните състезания пред В РС, като неоснователен и недоказан, вместо което постановява: Приема за установено по предявения от И. М. Д. от гр.В.Т. ул.Д. Ч. 3, В, А.24, с ЕГН * против „А. О. В.” Е. със седалище и адрес на управление гр.В.Т. ул.Ем.С. 6 ЕИК ................, представлявано от управителя А. Б. Н. иск, че съществува трудово правоотношение между тях във връзка с трудов договор № 94 от 25.05.2009г. за периода 05.10.2009г. до датата на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция-16.02.2012г. Решението подлежи на касационно обжалване от датата на обявяването му- 01.03.2012г. в едномесечен срок от тази дата. Председател: Членове: |